Молитва за житейска мъдрост от Райнхолд Нийбур

Боже, давай ми спокойствие
да приемам нещата,
които не мога да променя;
смелост да променям
нещата, които мога да променя;
и мъдрост да ги различавам.

Да живея ден за ден,
да се наслаждавам на всеки миг,
да приемам трудностите
като път към мира.

Да приемам като Него този грешен свят
такъв, какъвто е,
а не такъв, какъвто бих искал да бъде.

Да се доверявам, че Той ще направи
всичко добро,
ако се покорявам на Неговата воля,

за да бъда достатъчно щастлив
в този живот
и безкрайно щастлив с Него
във вечността.

Амин.

Райнхолд Нийбур (1926 г.)

Бъди дъб, не гъба

/проповед/

Бъди дъб, не гъба -

дай възможност на Бог да работи - научи се да чакаш

„Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти; да, чакай Господа.“ (Псалм 27:14)

Ето, че сме пред прага на новата година. Преди малко благодарихме на Бог за отминаващата 2017-та година. Толкова много неща се случиха за тези 365 дни! Толкова много благословения изля той в живота ни през тази година.

Като църква Бог беше с нас и ни помогна да споделим благата вест с много хора. Благодарни сме за израстването на църквата и за прибавянето на нови служители. Бог благослови семействата ни с нови придобивки. Молим се за нова сграда и Бог ни даде потвърждение да започнем кампания за набиране на средства.

Toлкова много неща се случиха, че беше трудно да изброим всичко и да благодарим за всичко!

Но има и много неща, за които се молим и на които Бог сякаш не отговаря. Само след няколко часа ще започне новата година. И всеки от нас тайно мечтае и се надява тя да донесе нещо ново. Бог да отговори на някаква конкретна молитва.

Аз например, мечтая децата ми да се оженят за посветени вярващи и да служат със семействата си на Господа. Мечтая всеки човек в църквата ни да започне активно да свидетелства и кани нови хора в църква. Мечтая Бог да отвори врата да закупим наш молитвен дом. Мечтая от нашата църква да излязат мисионери, които да основат нова църква. И още една, и още една.

Някои от нас се молят Бог да ги благослови с партньор в живота. Други чакат децата, съпругът или съпругата им да се обърнат към Бога. Трети се молят за изцеление. Четвърти – за нова работа, където да чувстват удовлетворение.

И сигурно ти се молиш за нещо от много време, но Бог все не отговаря. Остава безмълвен. Не си сигурен даже дали те чува! Или може би те чува, но липсата на отговор означава „не“?

Ние живеем във времето на бързите отговори. Може би, защото с развитието на науката и технологиите много неща, които преди 50 години са изисквали време, днес стават за минути!

С Ваня се запознахме в първи курс в университета. Във втори курс станахме приятели и всичко беше прекрасно. Но след лятната сесия всеки от нас си отиде у дома и ни беше много трудно да се чуваме. Те нямаха домашен телефон. Затова си пишехме писма.

За по-младите, писмото е лист с послание, който слагаш в плик, на който залепяш марка и след това пускаш в пощата. В най-добрия случай получавахме писмото 3 дни, след като е изпратено. Но за нас не беше проблем да чакаме. Чакането беше важна част от живота.

Днес електронните писма се пишат и получават за секунди. Можем дори да си направим видеочат с любимия човек, дори той да е на другия край на света!

Чакането не е необходимо и ако ти се слуша определена песен или ако ти се гледа даден филм. Всемогъщият Гугъл е новият квази бог, който дава незабавен отговор на почти всеки зададен въпрос.

Така учим и децата си. Децата бързо научават, че в името на мира родителите ще им удовлетворят всяко желание. Играчките на някои деца са повече от дните в годината.

В съвременните реклами и видеоклипове кадрите се сменят за секунди, за да привличат вниманието на хората. Ако даден филм или песен са скучни, на помощ идва дистанционното.

Искаме да имаме всичко тук и сега. И нервничим, когато колата отпред не тръгва на зелено, когато работи само една каса в Кауфланд, има много пациенти пред лекарския кабинет или когато телефонът ни не зарежда бързо.

Чакането ни е проблем. Затова, в навечерието на новата година, е важно да видим какво Библията казва за чакането. Ако се научим да чакаме, тогава животът ни ще се промени радикално.

Според Божието Слово има няколко причини, поради които си струва да чакаме. Но днес ще говоря само за една от тях, от която произтичат всички други. И тя е, че

Чакането на Бога дава възможност на Бог да работи.

„Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти; да, чакай Господа.“ (Псалм 27:14)

„Чакай Господа“. Най-добре чака този, който уповава на Господа в молитва. Чакай пред вратата му с молитва; чакай в нозете му със смирение; чакай на масата Му със служение; чакай пред прозореца Му с очакване.

И когато си покорен и чакаш Господа, първото място, където Господ запретва ръкави да работи е в твоя характер. Той идва и ти вдъхва смелост. Думата на староеврейски за „дерзай“ означава „бъди смел.“ Не отпадай, не се разочаровай, уповавай на Господа, дори когато преминаваш през най-големите изпитания. Дерзай. Защото смелото сърце прави силна десницата.

Ние се учим на търпение и нашият характер се изглажда, когато преминаваме успешно през най-големите изпитания в живота си. Умението да чакаме е почвата, необходима за израстване на плода на Духа в живота ни.

Всъщност, животът на вярващия е едно непрекъснато очакване. И не се знае дали ще дочакаме това, за което се молим на тази земя. Героите на вярата умряха без да видят очакваните от тях неща.

Евреи 11:13 „Всички тези хора умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята.“

Авраам трябваше да чака 25 години, за да види обещания наследник. Евреите трябваше да чакат 40 години в пустинята, преди да видят Обещаната земя. Давид трябваше да чака 22 години след като бе помазан, докато стана цар на Израел. Йов трябваше да чака дълго, докато Бог му отговори. Пленниците във Вавилон трябваше да чакат 70 години, докато се върнат в Ерусалим.  Евреите в окупирана Палестина трябваше да чакат Месията. Исус чакаше 30 години, за да започне служението си. Учениците трябваше да чакат 50 дни обещания Святи Дух. Всички ние трябва да чакаме небето.

Но, някой ще каже, означава ли това, че трябва пасивно да изчакваме и да не правим нищо през това време?

Не, да чакаш не означава да не правиш нищо. Чакането не е пасивно броене на дните или месеците докато се случи нещо или докато се избавим от даден проблем. То не е предаване на фатализъм.

Чакането е процес, в който ние ставаме това, което Бог иска да бъдем. В този процес Бог върши делото си в нас и извайва нашия характер, а това е не по-малко важно от онова, за което се молим.

Йов искаше незабавен отговор за болката и загубата си, но докато чакаше, откри че искаше да има Божието присъствие дори повече от отговорите Му.

Нека се замислим: какво щеше да стане, ако Бог ни даваше всичко, за което се молим веднага? Няма ли да съжалим, че сме искали някои неща?

Какво щеше да стане, ако Бог ни се разкриеше напълно още при първата ни среща? Нямаше ли да поискаме да потънем в земята?

Ако християнската зрялост ни се дадеше в един момент и не трябваше да израстваме? Нямаше ли християнският живот да е скучен?

Да откажеш да чакаш е като да отвориш роман на последната страница, за да откриеш как завършва. Ще развалиш цялата история!

Разбира се, не винаги чакането е добро. Не е добро да чакаш още един ден да направиш доброто, което можеш да направиш днес. Или да чакаш някой друг да направи това, за което Бог те призовава. Не е добре да чакаш свръхестествено потвърждение от Бога, когато вече знаеш какво да правиш от Писанията.

Чакането на Бога е много различно. Чакането за християнина е израстване в духовна зрялост. Чакането дава възможност на Бог да работи в тебе и в хората около теб. Защото това отнема време.

Един човек отишъл при Бога и му казал: „Господи, вярно ли е, че хиляда години за нас са като една минута за теб?“ Господ казал, „Да.“ „Тогава един милион лева за нас трябва да са като една стотинка за Тебе?“ И Господ пак отговорил, „Да.“ „Тогава ще ми дадеш ли една стотинка?“ „Добре. Изчакай една минутка.“

Често ние искаме Бог да работи в нас и чрез нас, но нямаме търпение да видим бързи резултати. Бащата на съвременните мисии Уилям Кери трябваше да чака 7 години, докато види първия обръщенец към вярата в Индия. Като пастор аз също искам да ускоря процеса на растеж в църквата ни. Виждам много области, в които църквата ни и хората трябва да израстват.

На уроците по английски, литературно-историческия клуб и всички останали прояви, които провеждаме, виждам много хора, които се нуждаят от Бог в живота им. Искам да ги видя обновени веднага. Искам още догодина Бог да ни отговори на молитвата за сграда, за да развием още служения и да бъдем по-ефективни.

Но в Словото Бог ми напомня, че Той знае по-добре от мен кога ще стане това.

Еклесиаст 3:1 „Има време за всяко нещо и срок – за всяка работа под небето.“

Когато учениците на Исус го попитаха кога ще възстанови Царството Си, Той им каза: „Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената Си власт.“ (Деяния 1:7).

Може да ти се струва, че нищо в живота ни и в хората около нас не се променя. Тогава дерзай и нека се укрепи сърцето ти. Защото Бог работи. Нужно е само да развиеш умението да виждаш отвъд това, което се вижда с просто око.

Китайският бамбук е едно от най-забележителните растения на земята. Когато градинарят посее семето, в продължение на цели 5 години той вижда само един малък филиз от грудката! Тoзи малък филиз трябва да се полива всекидневно. През цялото това време той пораства само 2-3 см.

Но в края на петте години, китайският бамбук извършва невероятно геройство. За 90 дни той пораства с 28 метра! Това е повече от височината на 8 етажен блок! Как е възможно това?

Отговорът се крие в невидимата част от дървото, кореновата система под земята. През първите пет години кореновата структура нараства в дълбочина и широчина, за да се подготви да издържи дървото, след като то израсте на тази невероятна височина.   

Някой беше казал, какво искаш да бъдеш, дъб или гъба? Ако Бог иска да направи гъба, може да го направи за една нощ. Но ако иска да направи дъб, това отнема няколко години. Ако искаш да си дъб, си струва да почакаш.

„Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти; да, чакай Господа.“

Може да изглежда, сякаш Бог ни е забравил. Несъмнено и през новата година ще имаш молитви, на които Бог сякаш се бави да даде отговор. Тогава си припомни, че ако искаш нещо, което Му е угодно, то ще стане на Неговото съвършено време.

Той не те е забравил. Там някъде, дълбоко под повърхността, отвъд видимите неща, той работи. Бог е в контрол и придвижва историята към нейния неминуем край. На своето време Той ще отговори и на твоите молитви.

Заключение

Чакането на Господа не е пасивно състояние. То не е като чакане на Годо. То дава възможност на Бог да работи – първо в нас и нашия характер, а след това и в хората около нас. Нужно е само да се научим да виждаме отвъд видимото.

Но понякога не е лесно, защото чакането изглежда напразно.

Бог казал на един човек на сън да отиде вън и да бута огромен камък в двора му. Всяка сутрин през следващите няколко седмици човекът излизал навън и се напъвал да бутне камъка. Бутал, пъшкал, опитвал с лост и лопата, но камъкът не се помръдвал.

Накрая в изблик на гняв човекът паднал на колене, вдигнал очите си към небето и извикал, докато бърше пот от челото си, „Какво искаш, Господи?“ Каза ми да бутам този камък и аз го бутам вече седмици наред, но не се е помръднал и на сантиметър!“

От небето сред облаците се разнесъл гръм, след което глас прошепнал в ухото на човека: „Казах ти да буташ камъка, не да го помръднеш. Аз съм единственият, който може да го помръдне, и когато си готов, ще го направя. Между другото, виж ръцете си.“

Човекът погледнал ръцете си. От работата по тях се били появили мазоли, а мускулите му били наедряли и добили релеф. Макар и усилията да изглеждали напразни, той бил станал силен. А сега започвал и да помъдрява.

Чакането на Господа не е лесно. То означава да работиш и да вършиш своята част, и да оставиш Бог да извърши Неговата, дори когато не разбираме защо го иска от нас.

Когато се научим да чакаме Господа, в края на 2018 година нещата ще изглеждат много различни от сега! Когато се научим да чакаме Господа, ще осъзнаем, че сме израстнали в духовна зрялост и че това е не по-малко важно от отговора, който очакваме. И най-вече, ще чувстваме дълбока радост поради факта, че сме оставили Бог да работи в живота ни, семейството ни и в нашата църква.

„Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти; да, чакай Господа.“ 

_____

БПЦ „Нов живот“ Варна

31.12.2017

Капка по капка камък издълбава (Битие 15:1-5)

/проповед/

Прочит Битие 15:1-5.

Случвало ли ви се е да се опитвате да направите нещо и нищо да не се получава? Искате много да се справите бързо, но нищо не става?

Отскоро карам друга кола, с която не съм свикнал още напълно. Едно от нещата, които не знаех как става е да наглася страничните огледала. Показаха ми къде е копчето, с което се прибират навътре, но не знаех как да ги накарам да се въртят нагоре и настрани.

Със съпругата ми огледахме цялата кола. Търсихме друго копче по вратите, по таблото, между седалките, но не можех да намеря нищо. Знаех, че го има някъде, исках бързо да го намеря, за да мога да го използвам, но така и не го намирах. Около 2 месеца карах така колата. Накрая споделих с един приятел и след като потърси известно време на друго място, той седна и каза: „Това е копчето.” Аз отговорих, „Това копче само прибира огледалата.” Той каза: „За да ги мръднеш нагоре или надолу трябва да го използваш като джойстик.”

Проблемът беше, че аз само го завъртах, а то можело и да се накривява в желаната от мен посока!

Почувствах се много глупав. Но преди това се чувствах безсилен. Чувствали ли сте се така?

Блъскаш си главата в опит да решиш някакъв проблем, но отговорът ти убягва. Опитваш различни начини, но се проваляш. Накъдето и да се обърнеш, удряш на камък. Чувствали ли сте се толкова безсилни?

Добре, значи не съм само аз. Отдъхнах си. Всеки от нас се сблъсква с подобни проблеми. И понякога това са много по-сериозни проблеми – здравословни или свързани с взаимоотношенията ни с близък човек. Иска ти се да можеш да завъртиш копчето, но не знаеш къде се намира. Не знаем как да оправим нещата. Не лесно да издържим в такива моменти.

Знаеш, че Бог е с тебе. Той ти е обещал, че „всичко съдейства за доброто на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.” (Рим. 8:28). Но имаш чувството, че всичко е против теб, не със теб.

Така се чувстваше и Аврам в Битие 15 гл. Коя беше причината?

Аврам тъкмо се беше върнал от битка. Четирима царе от севера бяха нападнали градовете на юга и след като ги бяха разгромили, бяха отвели жителите като затворници, заедно с голяма плячка. Сред тях беше и племенникът на Аврам, Лот.    

Когато чичо му Аврам чу за това, той събра своите 318 обучени мъже, нападна неприятелите през нощта, порази ги и освободи своя племенник заедно с останалите пленници и тяхното имущество. 

На връщане Аврам спря в един град, който сега наричаме Ерусалим и разговаря с един Божи свещеник, наречен Мелхиседек и му даде десятък от плячката. Това е първият случай на даване на десятък в Библията, предхождащ с повече от 400 г. Мойсеевия закон. Toва е една от причините ние да вярваме, че десятъкът не е само за времето на Стария завет, но е минимум, който ние като вярващи трябва да даваме на Господа.

И така, „след тези събития” (15:1) Бог се яви на Аврам във видение и му каза: „Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, твоя твърде голяма награда.” Бог сякаш казва на Аврам, „Всичко съдейства за твое добро, Авраме, защото ти ме обичаш и си призован според Моето намерение”.

Аврам беше победил в битката благодарение на Божията помощ. Аврам знаеше това, затова даде десятък на Господа. След това Бог му се яви, за да потвърди своята любов към него. Логично би било Аврам да изпее химн на хваление на Бога на това място.

Но вижте какво казва той:

Битие 15:2-3: „А Аврам рече: Господи Яхве, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен, и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми? Аврам рече още: Ето, Ти не ми даде чадо; и ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.”

Аврам сякаш не изпитва благодарност към Бога. Нещо повече, тези думи звучат като оплакване. Като че ли той е ядосан на Бог.

Тези от вас, които бяха миналият път си спомнят, че едно от обещанията, които Бог му даде в 12 гл. беше: „На твоето потомство ще дам тази земя.” (Битие 12:7). Това се беше случило преди 10-15 г. Аврам беше остарял още повече. Жена му също не беше първа младост. Годините отлитаха, а той нямаше деца.

Затова в главата му се беше родил алтернативен план. Аврам знаеше, че човек е бездетен, законът му позволяваше да осинови слугата си, за да си осигури наследник. Знаем това от древни документи, открити край Киркук и на други места.

Божието обещание се бавеше. Затова Аврам обмисляше план Б – да направи Елиезер свой наследник. Но Аврам знае, че Бог му е обещал друго. Затова той е леко объркан и разочарован: „Ето, Ти не ми даде чадо; и ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.” (Битие 15:3)

Как отговори Бог? Упрекна ли Аврам?

Това не е единственият път, когато големи личности в Библията се оплакват. Давид възкликва: „Докога, Господи? Завинаги ли ще ме забравиш?” (Пс. 13:1) Авакум пита: „Докога, господи, ще викам, а Ти не чуваш? Ще викам към Тебе за насилието, а Ти не щеш да избавяш.” (Авакум 1:2)

Докога, Господи?

Бог не упрекна тези хора. Не те ли насърчава, че някои от най-големите герои на вярата се нуждаеха от насърчение?

Аврам се нуждаеше от насърчение и от потвърждение. И Бог му го даде.

Битие 14:4-5: „Този човек няма да ти стане наследник, а онзи който ще излезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник. Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. И рече му: Толкова ще бъдат твоите потомци.”

И после Бог накара Аврам да извърши обряд и да сключат завет. Заветът е като договор, но много по-обвързващ и сериозен. Думата на иврит за завет е beriyth и произлиза от думата „режа”. При сключване на завет са разрязвали животни на две части и двете страни са преминавали между тях, заявявайки: „Нека и аз бъда разкъсан като тези животни, ако не успея да изпълня моята част от завета.”

Защо Бог направи това? Бог знаеше, че Аврам се нуждае от потвърждение. Не беше лесно да повярва, че може да има дете в тази напреднала възраст. Затова когато в бъдеще Аврам пак би изпаднал в съмнение, Бог искаше той да запомни този ярък образ.

Подобен символ съдържа и брачния завет. Младоженецът е отдясно на булката. Отляво са седнали роднините на булката, а отдясно – на младоженеца. Знаете ли какво правят младоженецът и булката след като са изрекли брачната клетва и са се целунали? Излизат между двете семейства. Това напомня обряда с минаването между двете части на животното в Стария завет и това не е случайно. То трябва да демонстрира, че заветът не може да се наруши.

Затова Бог използва тази церемония на разрязване на животни за да покаже на Аврам, че Той ще бъде верен.  Той ще спази своите обещания.

2 Коринтяни 1:20: „понеже всички Божии обещания в Него са „да”, и в Него „амин”, за Божията слава чрез нас.”

Виждаме, че Бог не упрекна Аврам за оплакването му, а вместо това потвърди своето обещание.

Но възниква въпросът: защо Бог не дари с дете Аврам веднага? Tрябваше да минат още 15 г., преди Аврам и Сара да се сдобият с рожба. Защо Бог ги накара да чакат толкова дълго?

Ние също се борим с този въпрос: защо Бог не разреши нашия проблем сега? Защо ни кара да чакаме толкова много?

Аврам искаше веднага да разреши проблема, затова обмисляше план Б. Щеше ли това да разстрои Божия план? Не! Но Бог не винаги снабдява нашата нужда, когато ние искаме да го направи.

Защо не? Поради няколко причини.

Първо, защото не е узряло времето за това. Може Бог да иска да чакаш, защото иска да подготви сцената, за да направи нещо в живота ти. Наследниците на Аврам трябваше да прекарат повече от 400 г. в робство в Египет, преди да завладеят Обещаната земя, защото „беззаконието на аморейците не е стигнало още до върха си.”

Божият Син се роди в плът тогава, когато Бог беше подготвил световната сцена за това. Той се роди в Римската империя, когато на практика нямаше граници, имаше добре изградена пътна мрежа и много хора говореха гръцки език. Това послужи за бързото разпространение на благовестието.

Възможно е Бог да се „бави”, защото хората около нас не са готови. Макар и да беше на 80 г., Сара не беше още готова да има дете, както виждаме от следващите глави, когато тя не се прояви като много зрял човек.

Ние се молим за съживление, но то не идва и не идва. Защо? Може би църквата не е готова за това? Може би Бог вижда, че ние не можем да поемем всички хора. Църквата има нужда от повече работници – помисли върху това!

Бог чака оптималния момент, за да може промяната, която става в живота ни да повлияе възможно най-много на хората около нас.

Възможно е също ти самият да не си готов за това. Бог не е дядо Коледа. Той не проверява кой е бил добър и кой лоши не разнася подаръци. Бог не работи в куриерския бизнес. Той работи в компанията „Нов човек” ЕООД. Той взема хора, които не са това, което трябва да бъдат и ги изгражда в личностите, които знае, че могат да бъдат.

Това означава, че понякога няма да ни дава това, от което смятаме, че се нуждаем във времето, когато искаме да го получим. Той ще отговори на нашите нужди на правилното време и по правилния начин.

Последната причина (че ние не сме готови) почти винаги е валидна. Ние сме нетърпеливи, искаме да имаме всичко тук и сега. Аз съм нетърпелив. Не ми харесва, когато хората около мен се бавят. Искам всичко да става бързо. Но както е казал нашия народ, бързата работа – срам за майстора. За нас е добре да се научим да чакаме.

Псалми 27:14: „Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти; да, чакай Господа.”

Исая 40:31: „но онези, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигнат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат.”

Помнете, че Бог ни е дал това обещание: „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение”.(Римляни 8:28)

Това не означава, че всичко в живота ни ще е добро. Но означава, че ако обичаш Господа, във всички обстоятелства Бог ще работи за твое добро и че Той те е призовал според Своето намерение.

В книгата си „Да ходиш в праха на рави Йешуа” Луис Твербърг разказва история за равина Акива, живял в 1 век. Един ден, докато равинът Акива пасял стадата си, забелязал малко поточе, шуртящо по склон, да капе върху тераса по пътя си към реката долу. Под капките имало голям речен камък. За негова изненада, той забелязал как капките вода през вековете са издълбали дупка в камъка. Акива си казал: „Ако водата беше изтекла върху камъка наведнъж, той нямаше да бъде променен. Именно бавното, но постоянно капене, година след година, напълно променили камъка.

Казал го е древногръцкия поет Херид (5 в.пр.Хр.): капка по капка камък издълбава.

Може би се питаш, Господи, защо трябва толкова дълго да живея на ръба на оцеляването? Защо не мога да прочета веднъж Библията и да я разбера цялата? Защо толкова години се моля за съпруга си и той още не е повярвал?

Чакай Господа. Капка по капка камък издълбава.

Вече съм в напреднала възраст, а още нямам партньор в живота. Капка по капка камък издълбава. Исусе, още нямам деца, кога ще ме благословиш? Капка по капка камък издълбава. Господи, не мога да понасям този човек. Защо не го махнеш от пътя ми? Капка по капка камък издълбава.

Когато излязох от казармата вече бях приет в МЕИ, но не исках да уча за инженер. Исках да уча английска филология в СУ, но се провалих на кандидат-студентския изпит по английски. Тогава можеше да се кандидатства само в един университет. Затова, до следващата година преподавах английски в едно училище.

На следващото лято пак кандидатствах. Този път студентите имахме право за първа година да кандидатстваме на повече от едно място. Явих се пак в СУ, но ме приеха в специалност, която не ми харесваше толкова много. Явих се и във ВТУ и там ме приеха да уча английска филология.

Записах се и след няколко дни постъпих в общежитието. Когато влязох в стаята, там вече беше един от двамата ми съквартиранти. Той беше християнин. Чрез него аз повярвах и по-късно създадох група на БХСС в университета. На тази група се запознах и с бъдещата си съпруга.

Бог беше оркестрирал събитията за мене. Той беше говорил на това момче да кандидатства точно в този университет, беше направил така, че да влезе в общежитието и го беше поставил в моята стая. Ако бях влязал предната или следващата година, нямаше да се срещнем. Доколкото ми е известно, в университета нямаше други момчета християни.

Освен това, ме беше подготвял за бъдещото ми служение с безценния опит, който ми даде като учител, лидер на студентска група и студентски работник. Бързата работа е срам за майстора и не е по вкуса на Господа. Божието Слово действа като бавно падащи капки, не като внезапно наводнение.

Исус знае, че нашето сърце често е от камък. Затова остава Святия Дух да дълбае дълго, докато му промени формата. Докато го реформира. Така може да го използва.

Чакай Господа! Капка по капка камък издълбава.

Нека се помолим.

___

БПЦ "Нов живот" Варна

29.11.2016 г.