/Проповед на тема "Изговаряй думи на живот" (Яков 3:1-12)/
Прочит на Яков 3:1-12.
Дотук имахме 5 срещи върху Посланието на Яков. Убедихме се, че то е много практично послание. Яков говори за това как да се справяме с изпитанията и изкушенията, как да живеем благочестив живот и да не показваме пристрастия. Накрая разгледахме 5 принципа за истинска вяра. Помните ли кои бяха те? (вярата е повече от думи, чувства, мисли, от просто вяра; тя се доказва на дело). В пасажа, който прочетохме, Яков отново насочва вниманието ни към езика. Озаглавил съм темата "Изговаряй думи на живот". Нека се помолим.
Молитва за Словото.
Чели ли сте приказката за „Лошата дума“ на Ран Босилек?
Един дървар видял в гората мече в един трънак и му помогнал. Мечката дошла и в знак на благодарност му предложила да станат приятели. Една вечер дърварят замръкнал в гората. Нямало де да спи. Влязъл в мечата дупка. Мечката го нагостила. На сутринта дърварят си тръгнал. Мечката го целунала и рекла:
— Прощавай, побратиме, че не можах да те нагостя, както трябва!
— Не се ядосвай, Мецано — отговорил дърварят. — Много добре прекарах. Едно само не ти харесвам. Миришеш на лошо.
Домъчняло на мечката. Рекла му:
— Вземи брадвата и ме удари по главата. Дърварят вдигнал брадвата и я ударил полека.
— По-силно, по-силно! — рекла мечката.
Дърварят я ударил по-силно. Потекла кръв. Ала мечката нищо не рекла.
Дърварят си отишел.
Минали се години. Веднъж дърварят пак попаднал в мечата дупка. Мечката го посрещнала и пак го нагостила. На тръгване дърварят рекъл:
— Какво стана, Мецо, раната?
— Коя рана? — попитала мечката.
— Дето те ударих по главата.
— Е-е, тя ме боля, преболя, зарасна и съвсем я забравих. Ала тая дума, дето тогава ми рече, никога няма да я забравя.
Езикът е голяма сила. В него има смърт и живот. С думи можем да привдигнем или да съборим човек. Събарянето става най-често, когато обсъждаме хората – в тяхно присъствие или тяхно отсъствие.
Някой беше казал, големите умове обсъждат идеи, посредствените умове обсъждат събития, амалките умове обсъждат хора. От кои си ти?!
В църквите, до които пише Яков, очевидно е имало много хора с „малки умове“, които клюкарствали зад гърба на другите и се наранявали с език.
Наранявал ли си някога с думи? Мисля, че няма човек, който да не го е правел! Ние избягваме грехове като убиване, крадене и пиянство, но посичаме хора с езика, който използваме. Съпрузи и съпруги взаимно се нараняват. Децата избухват срещу родителите си. Учители и ученици взаимно се обиждат. Дори политиците пред камерите не могат да укротят това зло.
Този грях не е чужд и на нас, християните!
В първа глава Яков казва, че който не обуздава езика си, неговото благочестие е суетно (ст.26).
Затова псалмопевецът възкликва в Пс. 141:3, „Господи, постави стража на устата ми, пази вратата на устните ми.“
Тук, в началото на главата Яков се обръща към тези от читателите си, които имат желание да станат учители в църквата. И той ги предупреждава да помислят за отговорността, която има учителя. Той ще бъде съден по други критерии. Защо? Защото комуто много е дадено, много и ще се изиска.
Онзи ден гледах едно предаване по телевизията за бъдещето на християнството. Единият от участниците в разговора каза, че докато пловдивският митрополит Николай се разхожда с ролекс в луксозно Ауди, няма как да има авторитет като духовен пастир.
Религиозните учители ще бъдат съдени по аршина, по който самите те учат другите да живеят. Ето защо слуховете за религиозни водачи, които стават жертва на алчност, похот или лъжа предизвикват такива скандали. Ние очакваме от тях повече, защото те са тези, от които се очаква да опазват високите Божии критерии за истина и любов.
Яков 3:2: Защото всички ние в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.“
Най-лесно се съгрешава с думи, с език. Затова ако си укротил езика, имаш контрол над цялото тяло, казва Яков.
И в следващите стихове той използва няколко метафори, за да покаже колко мощен инструмент е езикът. Първо, в ст. 3-4 той сравнява езика с юзда на кон и кормило на кораб.
Яков 3:3-5: Ако слагаме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, можем да обръщаме и цялото им тяло. Ето, и корабите, макар и да са толкова големи и да са тласкани от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат накъдето иска кормчията. Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали.
Конят по онова време е бил най-мощната „машина“. Но юздата може да го насочва наляво, надясно, а ако се дръпне, притиска езика на коня и го кара да спре.
Корабът пък е бил най-големият движещ се съд по онова време. Интересна подробност е, че рулят на кораба бил във формата на език.
Супер-самолетоносачите клас „Нимиц“ на Военноморските сили на САЩ имат водоизместимост над 70,000 тона и са дълги от 210 до 333 м. Могат да се движат със скорост 30 възли с двигател 280000 конски сили. Имат около 6100 човека екипаж. Притежават излетни катапулти за изстрелване на самолети с маса 25000 кг. Но колкото и големи да са тези кораби, те се управляват от един човек с кормило, голямо една хилядна от размера на кораба. Едно малко кормило може да промени посоката на движение на тези огромни кораби.
По подобен начин езикът може да контролира и насочва нашия живот.
И след тези две метафори за езика като юзда и кормило на кораб, Яков сравнява езика с огън.
Яков 3:5-6 „Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, а колко много дърва запалва! А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла.“
Лятото в България често виждаме по новините репортажи за големи горски пожари. Как започват тези пожари? Понякога причината е светкавица или искри от падащи камъни и скали. Но най-често причината е човешка небрежност - изхвърлен фас, стъкло, пластмаси или от недобре загасено огнище. Когато времето е сухо, пламъците лумват за секунди и могат да заличат цели декари. Движат се със скорост 22.5 км/ч и са често по-бързи от животни и хора. От съвсем малко огън се получава неконтролируем пожар.
По същия начин думите, изречени от нас могат да съсипят нечий живот или да разбият нечие семейство. И Яков дори казва, че езикът се запалва от ада. За него езикът е покварен от грехопадението. Ако не всички, то много грехове започват с изречени на глас или на ум думи.
Подобно на фас, изхвърлен върху сухи храсти, нашите думи могат да възпламенят хора.
Когато искрите полетят в домовете ни, избухва ослепителен пожар, който оставя дълбоки белези и продължителна болка.
Казана дума, хвърлен камък. А той, камъкът, понякога може да съкруши духа, да разбие сърцето.
Колко хора си обезобразил или убил с думите си?
Бързаме ли да критикуваме? Изграждаме ли с думи или събаряме? Живот или смърт има в езика ни?
Големият английски проповедник от 18 в. Джон Уесли винаги се носел много стегнато. Една неделна сутрин той си сложил вратовръзка с дълга, увиснала надолу дантела. След края на проповедта една жена дошла при него и казала: „Брат Уесли, отворен ли си да приемаш критика?“ Той отговорил, „Предполагам. Какво бихте искала да разкритикувате?“
Тя казала: „Дантелите на вашата вратовръзка са несъразмерно дълги за един Божи човек.“ И тя взела ножица и ги одрязала. Наоколо се разнесъл шепот, но Уесли спокойно попитал, „Мога ли да взема назаем ножицата ви за малко?“ След като тя му я подала, той казал: „Мадам, отворена ли сте за критика?“ Тя отговорила, „Предполагам, че да.“ Той казал, „Добре тогава, моля изплезете езика си.“
Езикът може да причини смърт и чрез клюкарстване. Клюкарството е разпространяване на непотвърдени факти за друг човек със желание да предизвикваме силно впечатление.
Една селянка злобно клюкарила друга жена и нейното семейство в селото. Един ден разбрала, че е грешала за тази жена и семейството й и отишла при мъдреца на селото, за да го попита как може да поправи стореното от нея зло. Мъдрецът й казал да си отиде, да заколи кокошките си, даоскубе перушината им и да ги сложи в торба. После трябвало да се върне при мъдреца, но по пътя да разпръсне перушината.
Тя сторила както ѝ заръчал. Когато се върнала при него, той й казал: „Сега иди и събери цялата перушина, която разпръсна.“ Жената била удивена от тази заповед и казала: „Досега вятърът е отнесъл перушината над цялото село и отвъд него.“ Мъдрецът й отговорил: „Същото е станало и с твоите безразсъдни думи. Те са като перушината, разпръсната на вятъра. Не можеш да я събереш.“
Клюкарството е като да развяваш мръсните дрехи на някого, за да привлечеш вниманието към себе си. Как го правим ли?
За член на семейството: „Той за нищо не става.“
За колежка на работата: „Толкова е мързелива, че ще се счупи, ако вземе да направи нещо.“
За човек в църквата: „Тоя направо ми ходи по нервите.“
Яков 3:7-8: „Защото всякакъв вид зверове, птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството, но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.“
Езикът е труден за опитомяване, казва Яков. Хората могат да опитомяват всякакви животни. Но няма човек, който да може да укроти езика си. Дори на най-съвършения светия понякога му се иска да си вземе обратно думите, които току-що е изрекъл. Той е буйно зло. Буйството е характерно задемоничния свят на злото. Мирът е характерен за Бог и неговото царство.
Езикът винаги иска да каже нещо. От него често излиза отрова, която довежда до смърт. И това не е всичко!
Яков 3:9-12 „С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие! От същите уста излизат благословение и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така. Изворът пуска ли от същия отвор сладка и горчива вода? Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка.“
Яков недоумява как е възможно с един и същ език да хвалим Бога и да кълнем човеците. Кълнем тук може да означава „обиждам, говоря клюки, наранявам с думи“. Когато обиждаме хора, създадени по Божи образ, ние обиждаме и кълнем самия Бог. Това е вид лицемерие. Онова, което е на езика ни, е и на сърцето ни.
Дори да не обиждаш конкретен човек, внимавай какви думи излизат от устата ти. Използваш ли цинизми и псувни? Речта ти е огледало на сърцето ти. Чий си – Христов или принадлежиш на княза на този свят?
Затова Яков ни призовава да укротим езика си. Как можем да го направим?
Ние четем Библията по плана за четене всеки ден. Но може би ще е добре всеки ден от месеца да прочиташ също и една глава от Притчи 31. Ако вземеш това решение, след един месец ще си прочел цялата книга Притчи. Защо точно Притчи?
Защото там се говори много за езика.
Второ, като използваш акронима ДУМИ, опитай се да си зададеш тези 4 въпроса преди да говориш:
Д - Достоверно ли е? Отговаря ли на истината това, което се каниш да кажеш? Нужно ли е той да го знае?
У - Умиротворяващо ли е? Имаш ли мир да го кажеш? Би ли донесло то мир между теб и събеседника ти, или между него и Бога, между него и трети човек?
М - Милостиво ли е? В сърцето ти има ли любов и милост към този човек? Загриженост за него?
И - Инспириращо ли е? Биха ли думите ти вдъхновили човека или биха го съборили?
Нещо много важно: шансът ти да нараниш с думите си е право пропорционален на времето, през което устата ти е отворена.
Някой беше казал: „По-добре да замълчиш и да те помислят за глупак, отколкото да отвориш устата си и да премахнеш всякакви съмнения.“
Притчи 10:19: „В многото говорене грехът е неизбежен; а който въздържа устните си, е разумен.“
Бог ни е дал две уши, но един език, за да ни покаже, че трябва да сме бързи да слушаме, но бавни да говорим. Бог е сложил двойна ограда пред езика – зъбите и устните, за да ни научи, че е по-добре да внимаваме да не обидим някого с езика си.
Една жена имала проблем с гърлото и лекарят й предписал да не говори за 6 месеца. Тя имала 3 деца и съпруг и изглеждало невъзможно да не говори, но се справила. Когато й трябвал някой, надувала свирка. Когато искала да му каже нещо, пишела бележки. След 6 месеца гласът й се върнал. Попитали я как се е справила и тя отговорила: „Ще се изненадате ако ви кажа колко много бележки изхвърлих, преди да съм ги дала на някого. Да видя написани думите си преди да ги дам на някого имаше голям ефект върху мен.
Не е нужно и ние да не говорим 6 месеца. Но можем да се научим да поставяме наморник на устата си.
И накрая, Бог ни е дал езика не да събаря, а да изгражда. Да насърчаваме другите. Насърчаваш ли най-близките си? Някой беше казал, че не бива да се оплакваме от слабостите на нашия съпруг или съпруга, защото ако не са били те, те щяха да се оженят за някого, който е по-добър от нас.
Говориш ли думи на живот или говориш думи на смърт?
В университета един студент се запознал с колега, който имал голям червен белег по рождение върху половината си лице. След като се опознали, приятелят му най-накрая се осмелил да го попита от какво е белега. Другият отговорил, че като пораснал попитал баща си от какво е белега и той му отговорил: „Сине, този белег е там, където ангел е целунал лицето ти. Имаш го, за да мога винаги да те познавам в тълпата.“ И добавил, „Знаеш ли, почти съжалявам тези, които нямат белег по рождение.“
Бащата изговорил думи на живот на сина си и тези думи трансформирали живота му.
Ако искаш да си източник на думи на живот, а не думи на смърт, трябва да имаш правилни взаимоотношения с Бога. Това може да стане, като изповядаш с устата си, че Исус е Господ иповярваш в сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите. (Римляни 10:9)
Избери да говориш думи на живот, не на смърт.
Нека се помолим.
_____________________
БПЦ "Нов живот" Варна
10.12.2017 г.
