/проповед/
Пастор на църква наблюдавал по време на молитвата как едно момче се моли много горещо и непрекъснато повтаря „Амстердам, Амстердам, Амстердам.“ След края на службата отишъл при него и попитал: „Синко, много съм насърчен, че се молиш толкова усърдно, но чух че повтаряше непрекъснато „Амстердам, Амстердам, Амстердам.“ За какво точно се моли?“ Момчето отговорило, „Ами току-що мина теста ни по география и се моля Бог да направи Амстердам столица на Белгия.“
Аз не мисля, че Бог е помогнал на това момче. J Понякога Бог не отговаря на нашите молитви, защото искаме глупави неща! Днес ще говорим за молитвата и за нейното значение в живота ни на християни.
В посланието си Яков подчертава нейното значение. Той прави това, като започва и завършва посланието си с призив за молитва. В началото призовава вярващите да искат мъдрост от Бога, когато сме в изпитания, без да се съмняват, и тази мъдрост ще ги води към венеца на живота (1:5). Още в началото виждаме връзката между търпението и молитвата.
По същия начин стоят нещата и тук. Нещо повече. Миналият път говорихме за търпението в очакване на идващия Съдия. Ако погледнете пак Яков 4:7-12, там има седем препратки към търпението („останете твърди, „земеделецът очаква“, „търпи“ (ст.7), „останете твърди“ (ст.8), „твърдост“ (ст.10), „останали твърди“, „търпението на Йов“ (ст.11)). Толкова са и позоваванията на молитвата в ст. 13-18 („Нека се моли“, „молят“, „молитвата“, „молете се““усърдната молитва“, „помоли се“, „пак се помоли“.) Търпението и молитвата отново вървят ръка за ръка.
Какво означава това рамкиране на цялото писмо в призив за молитва? Може сами да се опитваме да водим благочестив живот, но ако не представяме прошенията си на Бога в молитва, усилията ни ще са напразни. Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите (Псалм 127:1). Правилният път в християнския живот е пътят на молитвата. А животът на християнина често е представен в Библията като воюване.
Затова Чарлз Спърджън е казал: „Молитвите са оръжията на вярващия във война. Когато битката е твърде трудна за нас, ние викаме нашия велик съюзник, който сякаш е скрит в засада, докато вярата дава сигнал с вика, СТАНИ, ГОСПОДИ!“ Молитвата е тънкият нерв, който освобождава мускулите на всесилния Бог.
Молитвата не е нещо, което опитваме, когато всички други начини да се справим с изпитанията се провалят. Вместо това, Яков ни показва, че за християнина тя трябва да е нещо естествено, като дишането. Ние трябва да се молим непрестанно. Да пребъдваме в молитва. Ние, казва Яков, имаме един Бог – и за добри, и за лоши времена. Каквото и да ни сполети, погледът ни трябва да е отправен нагоре.
1. Молитва в страданието.
Първо, ние трябва да се молим в страданието. Яков казва:
Яков 5:13: „Зле ли страда някой от вас? Нека се моли.“
Много хора, когато изпаднат в затруднение, се гневят, избухват, кълнат и си го изкарват на другите. Аз се надявам, че ние избираме друго решение, че тръгваме по пътя на молитвата. Ейбрахам Линкълн казва, „Много пъти съм бил принуждаван да падна на колене, убеден че няма къде другаде да отида.“
Ние трябва да се молим по всяко време, не само когато имаме проблеми. Исус не трябва да е на задната седалка в автомобила на твоя живот и да го каниш да сяда зад волана само на опасните завои. Той трябва да е шофьорът в пътуването ти към вечността всеки ден, всеки час от твоя живот.
Някой беше казал, „В най-мрачните моменти онова, което ми е помагало да продължа е молитвата. Открих, че интимната връзка и общуване с моя Творец винаги ще ми помага да преодолявам изпитанията, защото знам, че Неговата помощ и подкрепа са само на една молитва разстояние.“
Ефесяни 6:18: „И молете се в Духа по всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии.“
Големият евангелизатор Джордж Мюлер (1805-1898) бил директор на приют за сираци в Бристол, Англия. Той се грижел за 10024 деца. В дневника си той пише, „Прекарвам часове в молитва всеки ден. Живея в духа на молитва. Моля се докато ходя и когато си лягам. Моля се, когато се събуждам. Отговорите винаги идват. Молитвите ми са получавали отговор хиляди пъти.
Когато съм убеден, че нещо е правилно, продължавам да се моля, докато дойде отговорът. Никога не се отказвам. Моля се всеки ден в продължение на 52 години за двамата сина на мой приятел от детството. Още не са се обърнали към Бога, но ще го направят. Как иначе, когато имаме непроменящите се обещания на Бога!“
Това е пътят на молитвата!
Еремия 29:12; „Тогава ще извикате към Мене, и ще отидете та ще Ми се помолите; и Аз ще ви послушам.“
Двама алпинисти седнали да си починат на върха на висока планина. Първият се обърнал към втория и попитал: „Какво те води тук горе? Това е трудно изкачване.“ Онзи отговорил, „Ами, ето какво. Всичките ми грижи и проблеми са долу в онази малка долина. Когато съм там, те изглеждат много големи. Но тук те изглеждат съвсем малки.“
Това прави молитвата за нас. Когато се изкачим в молитва горе на върха, нашите беди тук долуизглеждат много по-малки. Всъщност, те могат да станат още по-малки, ако оставаме там горе в молитва. Aко пребъдваме в молитва.
Първо, молитва в изпитания. Второ,
2. Молитва в радост.
В живота има не само изпитания, но и радост. Яков казва,
Яков 5:13б: „Весел ли е някой? Нека пее хваления.“
Когато се срещаме, ние се поздравяваме с добро утро, добър ден или добър вечер. Но за християнина всяко утро, всеки ден и всяка вечер трябва да са добри. Всяка сутрин ние трябва да хвалим Бога. Ако навън вали дъжд или сняг, можем да благодарим на Бога за тях, защото всичко става според Божията воля. А тя е винаги добра и съвършена за нас. Как можем да не сме щастливи, като знаем че Бог е в контрол на цялата вселена и на нашия живот?
1 Солунци 5:16-18: „Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете; защото това е Божията воля за вас в Христос Исус.“
Всъщност, Бог иска ние да живеем живот на хваление на Бога. Как правим това? Като се молим непрестанно, като го хвалим в душата си, като му благодарим за всеки добър и съвършен дар. Ако имаш радост в Господа, би трябвало да Го хвалиш непрестанно! Това е пътят на молитвата.
Понякога обаче забравяме да се молим, когато всичко върви по мед и масло. Затова е добре да се вслушаме в думите на Джон Бънян, който казва, „Който бяга от Бога сутринта едва ли ще го намери в останалата част от деня.“
3. Молитва в болест.
Дотук говорихме за молитва по време на неприятни опитности, които идват отвън и за молитва по време на радост. По време на първите се молим за способността ни търпеливо да ги издържим. В добри времена молитвата ни пък трябва да бъде като песен на хваление.
Но какво да правим, когато сме толкова болни, че не можем да отидем на църква някой да се помоли за нас?
Яков 5:14-15: „Болен ли е някой от вас? Нека повика църковните презвитери и нека се молят над него и го помажат с масло в Господнето име; и молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят.“
Ако болестта е в лека форма, правилото е да се молим един за друг. Но ако някой е толкова болен, че е прикован на легло и не може да отиде на църква, трябва да извика презвитерите в църквата.
Кои са тези презвитери? Другото име за презвитери е стареи – това са зрели християни, натоварени с отговорността да водят църквата. В наше време в по-малките църкви тази отговорност се изпълнява от пасторите, а в по-големите – от дяконите.
Когато дойдат при болния, Яков съветва презвитерите да правят това, което правеха учениците в Марк 6:13 – „...помазваха мнозина болни с елей и ги изцеляваха.“ Това учениците явно бяха видели от Исус.
Помазването с масло има за цел болният не само да чуе, но и да почувства физически молитвата. Това не е някакъв магически ритуал. Молитвата е отправена в Господнето име (ст.14), следователно Господ, а не маслото или самата молитва, ще вдигнат болния на крака.
Преди време ви разказах за мой познат, който следствие на тютюнопушене има стеснени кръвоносни съдове и можеше да се наложи ампутация на пръстите на крака. След като се молихме в моето семейство за него, жена му се обади да каже, че в друга болница са се съгласили да му направят операция със стенд и байпас.
Операциите са успешни, след два байпаса, пръстите на краката му започват да се оросяват. Жена му ми се обади да благодари за молитвите. Казах й, Слава на Бога, Бог отговаря на молитвата с вяра. Както казва Яков, „молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне.
Но някой може да каже, днес Господ е развил медицинската и хирургическата практика, поради което трябва да привикваме на помощ нашето GP, не пастора на църквата.
Наистина, напредъкът на медицинската наука и откриването на нови лекарства са невероятни, но те са пример за безкрайната доброта на Божия промисъл. Ние трябва да приемаме като Божи дар специализираната помощ на лекарите, да я търсим и да благодарим на Бога за това, че е промислил за създаването на здравните служби.
И все пак, дори когато отиваме на лекар, трябва да си даваме сметка, че само Бог може да лекува. Не съществува недуховно лечение. Когато нурофенът действа, Господ го е накарал да действа. Когато хирургът постави байпас и възстанови кръвоснабдяването, Господ е възстановил кръвоснабдяването. Всеки добър дар е от горе!
Това, че Яков не ни съветва да се обърнем към лекар, а към презвитерите, не означава, че е против медицината. Правилото е: когато си болен, първо се обърни към Бога, а след това и към лекаря. Но има и случаи, когато едно отнасяне към Бога би било най-доброто средство и точно за такива случаи говори тук Яков.
Яков разглежда също връзката между болестта и греха. Не всяка болест е причинена от грях (Йоан 9:3), но грехът може да причини болест (1 Кор. 11:30). По тази причина мнозина измежду вас саслаби и болнави, а доста са и починали, казва Павел на коринтяни.
Ако има грях, стареите трябва първо да се погрижат за корена, преди да преминат към плода на корена – самата болест. Яков уверява читателите си, че тези грехове ще бъдат простени. Следователно, по-добре да се погрижим за греха преди той да е причинил сериозна болест.
„Изповядвайте един на друг греховете си.“ (ст.16) В този случай всеки вярващ е свещеник и няма нужда от презвитери. Ние сме хора и освен изповедта пред Исус, има смисъл да изповядваме греха си на глас и да получим увереност от друг вярващ, че сме простени. Яков ни съветва да отидем при по-зрял от нас вярващ, който ни познава и на когото можем да се доверим, за да се изповядаме.
Възможно е някой да си каже: разбирам за презвитерите, те са зрели християни, но аз съм един най-обикновен вярващ. Как мога да се моля за изцеление на някого? Как мога да слушам другите да се изповядват?
Но като вярващи ние сме оправдани, затова молитвите ни са мощни и ефективни. И тук Яков посочва, че Илия също беше обикновен човек, но той имаше един необикновен Бог, който чуваше и отговаряше на молитвите му.
Яков 5:17,18: „Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца; и пак се помоли и небето даде дъжд, и земята произведе плода си.“
По време на голяма суша шотландският проповедник д-р Гутри се молил за дъжд на сутрешната служба. Когато отивал на църква следобяд, дъщеря му Мери казала, „Ето чадъра ти, тате.“ „За какво ми е?“, попитал той. „Ти се моли за дъжд тази сутрин – не очакваш ли Бог да изпрати дъжд?“ Те взели чадъра и на връщане били благодарни, че могат да се подслонят под него от силната буря.
Онова, от което нашата църква се нуждае най-много, е не нова техника, нова организация или дори непременно нова сграда. Всичко това са следствия. Най-важното нещо, от което се нуждаем, е мъже и жени, които Святият Дух може да използва. Мъже и жени на молитва.
Един студент отишъл при професора да обясни защо толкова късно е предал курсовата си работа. „Съжалявам, господин професоре, но не се чувствах много добре.“ „Колега – отговорил професорът – имайте предвид, че по-голямата част от работата в света се извършва от хора, които не се чувстват много добре.“
Болни или страдащи, ние продължаваме. Без значение дали се чувстваме зле, дали сме щастливи или болни, ние продължаваме напред. Продължаваме да ходим с вяра и да се молим, дори когато падаме в разни изпитания. Защото изпитването на нашата вяра, произвежда твърдост, а твърдостта ще извърши делото си съвършено, за да бъдем съвършени и цели, без никакъвнедостатък, когато дойде Христос.
Нека се помолим.
_____________
БПЦ "Нов живот" Варна
28.01.2018 г.
