/проповед/
Три
века преди Христа един мъж на име Александър завладял почти целия познат тогава
свят, използвайки военна сила, находчивост и дипломация. Веднъж Александър с
малък отряд войници стигнали до силно укрепена крепост. Александър извикал да
се покаже царят. Когато царят пристигнал, той поискал градът да се предаде.
Царят
се разсмял: „Защо да се предам? Ти си безвреден!“ Но Александър предложил да
направи на царя една демонстрация. Заповядал на мъжете си да се наредят в
колона по един и да маршируват към една пропаст. Целият град се събрал и гледал
мълчаливо как един по един войниците марширували без колебания към пропастта и
умирали!
След
като умрели 10 войника, Александър заповядал на останали да се върнат по
местата си. Жителите на града и царят веднага се предали на Александър Велики.
Те разбрали, че ако няколко мъже са готови да се самоубият при заповедта на
този водач, тогава нищо не може да предотврати тяхната победа.
Ти
готов ли си да бъдеш толкова покорен на владетеля на вселената Исус Христос?
Днес
продължаваме с поредицата „В търсене на цар“ върху 1 Царе. Днес ще говорим за
покорството.
Израел
притежаваше нещо, което никой друг народ не притежаваше. Техен цар беше Бог.
Той ги избра. Той искаше да е техен Бог и Цар. И типично за човешката природа,
Израел искаше нещо, което нямаше – човек за цар.
Бог
избра Саул да стане първият цар на Израел. Бог изпрати пророк Самуил да намери
Саул и да го помаже за цар. Но от самото начало Саул имаше проблем с
покорството на заповедите на Бога.
От
самото начало той демонстрираше половинчато покорство. Покоряваше се на някои
заповеди на Бога, но не на всички. Веднъж нямаше търпение да изчака
пристигането на пророк Самуил, влезе в ролята на свещеник и принесе
всеизгаряне.
С това
той престъпи Божиите наставления относно поклонението и принуди Самуил да каже:
1 Царе
13:13 „Безумие си сторил ти, като не опази повелението, което Господ, твоят
Бог, ти заповяда.“
Първият
цар на Израел трябваше да понесе ужасни последствия за това, че не се покори на
Бога. Той се закорави в сърцето си и изпадна в греха на половинчато покорство.
В резултат беше отхвърлен като цар. Изгуби царството си, а след това изгуби и
живота си.
Днес ще
разгледаме 1 Царе 15 и ще видим какви бяха причините за непокорството на Саул.
Докато правим това, ще се опитаме да погледнем към нашия живот и нашето ходене
и покорство на Бога.
1.
Половинчато
покорство.
1 Царе
15:1-3 „След това Самуил каза на Саул: Господ ме изпрати да те помажа за цар
над народа Му, над Израил; сега послушай гласа Господен. Така казва Господ на
силите: Спомням си онова, което стори Амалик на Израил, как му се възпротиви на
пътя, когато идеше от Египет. Иди сега и порази Амалик, обречи на изтребление
всичко, което има и не го жали; но избий мъж и жена, дете и кърмаче, говедо и
овца, камила и осел.“
Заповедта
ясно казваше, че Саул трябва да обрече на изтребление всичко. Какво направи
Саул? Той порази амаликчаните, но пощади царя и най-добрите от овцете,
говедата, агнетата и всичко, което беше добро (ст. 8-9).
И
разказът продължава…
1 Царе
15:10 „Тогава Господнето слово дойде към Самуил: Разкаях се, че поставих Саул
за цар, понеже той се отвърна, не Ме следва и не изпълни повеленията Ми.“
Самуил
е натъжен и вика към Господа цяла нощ в молитва. На следващия ден Самуил отива
при Саул и Саул му казва, че е изпълнил Господнята заповед. И тогава Самуил го
конфронтира с думите:
1 Царе
15:14 „Какво значи тогава това блеене на овце в ушите ми и това мучене на
говеда, което чувам?“
Тази
сутрин искам да те попитам: следваш ли Божиите заповеди? Покорен ли си на Бога,
когато никой не те вижда? Неотдавна в нашата църква на мъжките закуски
разгледахме една поредица под надслова „Кой си, когато никой не те вижда?“
Доста конфронтиращо заглавие, нали?
Какво
правиш, когато само Бог те вижда? Има ли област в твоя живот, която още не си
предал на Бога?
Вярвам,
че чрез този пасаж Бог иска да ни обърне внимание, че трябва да избягваме някои
неща, които не са угодни на Бога. Може би Бог те призовава да спреш и да
прегледаш живота си. Да си зададеш въпроса „Аз живея ли в покорство на Божието
слово?“
Може да
кажеш, „Аз ходя на църква, даже помагам и служа в църквата. Пея в хвалението,
помагам в неделното, водя изучавания… Но доколкото знам, това не е критерий.
Половинчатото покорство не е покорство.
Знам,
че вие сте чудесна църква. Пасторското семейство е добър пример за
лидери-слуги, те са ви научили да се учите от Исус как да служите на другите и
да им помагате да се справят с изпитанията в живота си.
Но в
църкви „Нов живот“ нашата цел не е да даваме на хората безплатен пропуск за
небето и да им казваме, че могат да живеят по стария си начин. Нашата цел е да
правим ученици на Христос, които израстват във взаимоотношенията си с Него.
А
израстването е резултат от покорството. Според
християнския богослов и мъченик Дитрих Бонхофер твърди, че покорството е акт на
вяра. Той казва:
„Тревожи
ли те това, че ти е толкова трудно да повярваш? Никой не трябва да се изненадва
от това колко трудно е да повярва, ако в някаква област от живота си той
съзнателно се съпротивлява или нарушава заповедите на Исус.“ Покорството е
критерий за автентична вяра!
2.
Причини
за непокорство.
В тази
история Саул започна да се извинява за това, че е пощадил овцете и останалата
плячка. Той казва, аз пощадих този добитък, за да можем да принесем голяма
жертва на Бог.
1 Царе
15:22 „И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй на Господа,
както слушането на Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата
и покорността – от тлъстината на овни.“
Но как
Саул стигна до непокорство?
Първо,
той се покори на Господа половинчато. Той пощади цар Агаг и най-добрия добитък.
Покорството на Саул не беше 100%. Може би беше 95%, но не беше пълно. Той
казва:
1 Царе
15:20 „Послушах Господния глас и тръгнах по пътя, по който Господ ме изпрати, и
доведох царя на амаликчаните Агаг, а амаликчаните обрекох на изтребление.“
Саул
остави Агаг жив и не ги изтреби, както Бог му заповяда. Тази грешка беше
поправена едва в дните на Езекия.
Второ,
Саул отрече вината си. Когато Самуил се срещна с него, той смело заяви, че се е
покорил на Бога. Но блеенето на овцете и мученето на говедата го издаде. Както
казва Числа 32:23, грехът ти ще те намери.
Не е
необичайно за хора, които проявяват непокорство срещу Бога, да станат
специалисти по отричане на вина. Някакси те успяват да убедят поне себе си, че
всичко е наред, въпреки това, което знаят от Божието слово.
Трето,
след като Самуил го хвана в крачка, Саул се опита да обвини другите хора.
1 Царе
15:20-21 „Послушах Господния глас… и доведох царя на амаликчаните Агаг… Но
людете взеха от плячката овце и говеда, най-добрите от обречените неща, за да
ги принесат в жертва на Господа, твоя Бог“.
Саул не
само обвинява другите, но от тези му думи става ясно, че той знае какво Бог му
е заповядал. Тук виждаме синдрома на Адам и Ева. Адам се опита да прехвърли
вината на Ева, а тя – на змията.
Живеем
в общество, в което сякаш сме свикнали да обвиняваме другите за проблемите си.
Ако
човек си отреже пръста, докато реже салам на работа, виновен му е ресторантът.
Ако някой пуши три кутии на ден за 40 години и умре от рак на белите дробове,
виновна му е цигарената фабрика.
Ако
някой се забие в крайпътно дърво, докато кара към къщи пиян, виновен му е
барманът. Ако децата ни са непокорни, виновна е телевизията.
Представяте
ли си обвиняем за убийство да каже в съда: „Съжалявам, наистина извърших ужасно
престъпление, но аз просто съм жертва на средата, в която израстнах.“ И съдията
да каже: „Да, съдът взема под внимание това и ви пуска под гаранция.“
Когато
говорим за твоето непокорство на Бога, не са ти виновни другите. Не е виновно
миналото ти. Не са виновни родителите ти. Не са ти виновни лошите другари.
Всичко е между теб, Бог и тази книга.
Защо
Саул прояви непокорство? Той се отвърна от Господа. Самият Господ свидетелства
за това:
1 Царе
15:11 „Разкаях се, че поставих Саул за цар, понеже той се отвърна, не Ме следва
и не изпълни повеленията Ми.“
Тук
думата „разкаях се“ не означава, че Бог съжалява, че е позволил Саул да стане
цар. Бог знаеше какво ще направи Саул, Той не беше изненадан. Но Божиите
обещания и предупреждения са условни. Бог щеше да покаже милост и благодат на
Саул, ако той бе показал покорство. Идеята тук е, че не Бог, а Божият план за
Саул сега се е променил.
Защото
същият този Саул, който беше пророк сред пророците, помазан цар на Израел, се
отвърна от Господа. Това стана, защото той се възгордя в сърцето си.
В ст.
17 той беше малък в собствените си очи, а сега си издига паметник (ст. 12). И
днес виждаме хора, най-вече политици, които си издигат паметници приживе. Но
както казва Библията
Притчи
16:18 „Гордостта предшества погибелта, а високомерието – падането.“
Освен,
че се отвърна от Господа и се възгордя, той се побоя от народа
(ст. 24). Там, където няма страх от Бога, има страх от човеци.
1 Царе
15:24 „Тогава Саул каза на Самуил: Съгреших, защото престъпих Господнето
повеление и твоите думи, понеже се побоях от народа и послушах неговия глас.“
Притчи
29:25 „Страхът от човека слага примка, а който уповава на Господа, ще бъде
поставен нависоко.“
Срамуваш
ли се да заявиш, че си християнин? Готов ли се да се огънеш, когато върху теб
оказват натиск да се откажеш от християнските си принципи?
Един
приятел ми разказа как по време на комунизма се е налагало да прави компромиси
със съвестта си, за да разчита на израстване в професията си. Май и сега не е
по-различно. Истинският последовател на Христос се стреми наистина да живее в
покорство на Бога. Такива хора правят впечатление.
За
съжаление, много християни си менят окраската като хамелеон. През седмицата се
държат като светски човек, а в неделя се правят на християни.
За Саул
религията беше много по-важна от покорството. В ст. 15 той казва, „мъжете
пощадиха най-добрите от овцете и от говедата, за да принесат жертва на
Господа.“ Той мислеше, че Господ ще е много щастлив да получи всички жертви и
ще си затвори очите пред малкото непокорство с пощадяването на животните.
Може би
си казваше, тези военни трофеи, заедно с Агаг, ще укрепят репутацията му. Но
както е казал Чарли Чаплин, „“Безпокой се повече за съвестта си, отколкото за
репутацията си, защото твоята съвест – това си ти, а репутацията ти е това,
което другите мислят за теб. А това, което другите мислят за теб, си е техен
проблем.”
3.
Цената
на непокорството.
След
като Саул показа непокорство и беше конфронтиран за сериозността на стореното,
той призна греха си (ст. 24). Но това по-скоро беше съжаление, че са го
хванали, а не покаяние за непокорството му.
Забележете,
той помоли Самуил за прошка, но не помоли Бог за прошка.
2
Коринтяни 7:10 „Защото скръбта по Бога ражда спасително покаяние, което води до
спасение и не оставя разкаяние, а светската скръб ражда смърт.“
Саул бе
по-заинтересован да не изгуби достойнството си пред народа, затова каза на
Самуил:
1 Царе
15:30 „Съгреших, но сега стори ми чест пред старейшините на народа ми и пред
Израил и се върни с мене, за да се поклоня на Господа, твоя Бог.“
Но
освен че загуби достойнството си, той щеше да загуби и това, което Бог
му бе дал – царството. В ст. 26-29 виждаме, че макар и да продължи да
царува до смъртта си, царството бе откъснато от него и бе дадено на Давид.
Самуил също го избягваше до смъртта му (ст. 35). В крайна сметка, Саул загуби и
живота си.
Интересен
факт е, че в непокорството си Саул пощади живота на един амаличанин, Агаг. А
накрая един амаличанин донася вестта за смъртта на Саул на Давид. По същия
начин грехът, който пощадим в живота си, може да се върне и да донесе нашата
смъртна присъда – ако не физически, то духовно.
Заиграването
с греха обезоръжава светията. Ние трябва да си припомним думите на автора на
Евреи, „нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита“ (Евреи
12:1). За християнина покорството не е по избор.
Нещо
повече, непокорството ни може да доведе до ужасни последици и вбъдеще.
Саул не изтреби амаличаните. Години по-късно един от техните наследници, Аман,
реши да избие всички юдеи. Само намесата на Бог предотврати това.
Повече
от всички жертви и религиозни ритуали, Бог иска ние да Му се покоряваме.
Покоряваш ли се на Бога във всяка област от живота си?
Исус
каза:
Йоан
14:21 „Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби: а който Ме люби, ще
бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си на него.“
Бог
търси хора, които да Го следват. Бог търси хора, които да гледат сериозно на
Словото Му и да живеят според принципите и заповедите, написани в тази Книга.
Бог търси искрено покорство.
Може би
ти си тук сега и си мислиш, „Моят духовен живот е пълен с възходи и падения.
Един ден съм на върха, а следващия – на дъното.“
Всички
ние преживяваме възходи и падения в ходенето си с Бога. Аз говоря тук за
възходите и паденията, които идват от непокорство на Божиите заповеди. Не можеш
да се изпълваш с Духа и да печелиш духовни победи, ако непрекъснато си
непокорен на Бога. Ако покорството ти е половинчато.
Може би
трябва да започнеш с Десетте заповеди и да изпиташ сърцето си. Само чрез
покорство можеш да принасяш духовни плодове в живота си. Бог те е създал с цел
да Го прославяш в живота си.
Саул
продължи по разрушителния път на непокорство. Всички погрешни стъпки в живота
му произлизат от непокорство. Някога той имаше Божието благословение. Бог го бе
избрал за цар.
Бог му
даде пророк, който му каза какво Бог иска от него. Но той реши да не се покори
и да живее така, както смята за добре.
Вижте,
Бог изпрати Своя Син Исус Христос да умре на кръста за греховете ни. Той го
направи за всички нас. Той ни избра, за да получим Неговата милост. И ни даде
Словото Си, за да ни ръководи в живота ни.
Въпросът
е, къде си ти днес? Покоряваш ли се на това, което знаеш че Бог иска от тебе?
Ако му се покоряваш, ще живееш. Ако решиш да живееш според своите разбирания,
се обричаш на разрушение.
Телевизионен
екип отишъл да заснеме огромните разрушения от урагана Андрю в южна Флорида. В
един от кадрите, сред отломките и разрушенията се вижда една къща, останала
здрава на основите си. Собственикът почиствал двора си.
Репортерът
приближил и попитал: „Господине, как така единствено вашата къща е оцеляла?“
Той отговорил, „Построих я сам. Градих я според изискванията за строителство на
щата Флорида. Спазвах стриктно всичко. Когато пише, че покривната конструкция
трябва да бъде с размери 5 x 15 см,
аз ги правих с размери 5 х 15 см.
Казаха
ми, че ако спазвам всички изисквания за строителство, къщата ми ще издържи на
урагана. Направих го, и тя наистина издържа. Предполагам, че никой друг тук не
е спазвал изискванията.
Когато
слънцето грее и небето е синьо, е изкушаващо да строиш живота си на нещо
различно от напътствията на Божието слово. Но има само един начин да бъдеш
готов за бурята.
Молитва
___________________
БПЦ "Нов живот" Варна
01.06.2025 г.
