Пак на училище

/проповед/

Преди 3 дни започна учебната година. Това е най-прекрасното време за децата и за техните родители. Някои тръгват за първи път на училище или от тази година са в ново училище. Трябва да свикват с нови учители и да се сприятеляват с нови съученици.

Дори да са в същото училище и клас, психическото и емоционалното натоварване за тях е огромно. Затова, за да уважим всички ученици и студенти от нашата църква, ги заведохме на пица, а днес се молихме със специална молитва за тях. С това искаме да им кажем колко ги ценим и обичаме.

Надявам се ходенето на пица да не остане единственото приятно преживяване за тях през тази учебна година! 

Днес искам да си припомним като родители някои важни съвети, които Книгата на книгите има за родителите в началото на учебната година.

Важно е децата да са подготвени за училище. Вие сигурно сте направили много неща, за да ги подготвите. Купихте ли униформа, раници, обувки, учебници и тетрадки? Не се съмнявам, че сте направили всичко това.

А подготвихте ли ги духовно?

Нека прочетем Псалми 127:1-4:

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите; ако Господ не опази града, напразно бди стражарят. Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкова късно и да ядете хляба на труда, тъй като и в сън Господ дава на възлюбения Си. Ето, наследство от Господа са синовете и награда от Него е плодът на утробата. Както са стрелите в ръката на силния, така са синовете на младостта.

Как можем да направим така, че децата ни да са подготвени духовно за живота в училище през следващите 8-9 месеца.

1     1. Не очаквай детето ти да се изгражда духовно и морално в училище.

В училището, където учи твоето дете, има най-различни учители. Млади и стари, опитни и неопитни, морални и неморални, строги и ларш, умни и не толкова. Но и най-добрите учители няма да научат детето ти на християнски морал, защото малко от тях са чели Библията и още по-малко са новородени християни.

Освен това, „религиозната пропаганда е забранена” в училище. Децата учат предмета „Морал и етика”, но в нашето светско училище е забранено да се говори за Автора на тези морал и етика. В часовете по литература в 9 кл. Библията се преподава от учители, повечето от които не са я чели и не вярват в Бога.

Една учителка попитала: „Деца, кой е бащата на Исус?” Едно вярващо дете извикало: „Бог Отец.” Учителката отговорила: „Не, Йосиф!”

Да преподаваш Библията, но да отхвърляш нейната боговдъхновеност е като да видиш пясъчен замък на брега на морето и да заключиш, че той се е появил от само себе си, след милиони години борба на водата със сушата.

Нашето училище е светско. Затова ние не очакваме от учителите да се грижат за нравственото възпитание на децата ни. Не е тяхна работа. Ти като родител си този, който трябва да научи детето си на Божия закон.

Второзаконие 6:6-9

„Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. Да ги вързваш за знак на ръката си и да бъдат като превръзка на челото ти. И да ги написваш върху стълбовете на вратите на къщата си и на портите си.

Как ги учим на Божия закон? Преди да казваш, трябва да показваш. Преди да го предадеш на децата трябва ти да го практикуваш. Защото постъпките ти говорят толкова силно, че думите не се чуват. Ако искаш да възпиташ ученици на Христос, сам трябва да бъдеш ученик.

Не очаквай и неделното училище да учи децата на Божия закон. Не е достатъчно децата ти да чуват за Бог веднъж седмично. Установи време за семейна дискусия върху Библията и молитва всяка вечер или поне 2-3 пъти седмично. За нас като родители това е било най-пълноценното време, което сме имали с децата си.

Но това не е всичко, което можеш да правиш, за да подготвиш детето си за училище. Веднага след като купите учебниците, ги разгледай заедно с детето. Дори класическите произведения не винаги отразяват християнските ценности.

Например, изучава се гръцката митология, в която измислени от хората богове се надлъгват и си подливат вода и за тях се говори в положителна светлина. Положително отношение към тарикатлъка, лъжата и хитростта откриваме при изучаването на „Хитър Петър”, „Андрешко” и „Бай Ганьо”. Тези произведения няма да научат децата на любов към ближния, дълг, солидарност и достойнство.

За сметка на това не се изучават произведения като „Животинска ферма”, „1984” и „Задочни репортажи за България”, които са застъпени в много други страни.

Както казва Айнщайн, „образованието е това, което остава, след като човек забрави това, което е учил в училище.”

Зад всяко изречение, което децата четат в учебниците, стои определена философия. Разговаряй за това с детето си и го учи да разпознава небиблейските светогледи (хуманизъм, релативизъм, еволюционизъм, материализъм  и т.н.).

Помагай на детето, когато има нужда от тебе, но не му пиши домашните.

Една учителка била загрижена, че учениците не разбират материала по алгебра и изпратила съобщение до родителите да не пишат домашните вместо децата. На следващия ден един ученик донесал бележка отговор от своите родители. „Скъпа г-жо Иванова, ласкаете ни, като мислите че бихме могли да решим задачите.”

Дори учителката да е проявила нетактичност, несправедливост или да е демонстрирала невежество, не я злепоставяй пред детето. Всеки човек, дори нашият враг, има достойнство и трябва да бъде уважаван. Ние трябва да мразим греха, не хората.

Така също обучаваш детето си на Божиите пътища. „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее.” (Притчи 22:6)

Обучавай детето си като вземаш предвид неговите силни и слаби страни. Не се опитвай да го обезличаваш. Стимулирай го да развива силните си страни, но и да се справя със слабостите си. Насочвай енергията му в правилната посока.

Прави всичко възможно Христовият ум да се вселява в него. Учи го да свидетелства за вярата си. 

Един учител попитал децата: "Деца, виждали ли сте Бога? Никой не се обадил. Toй продължил: "Някой чувал ли е Бога?" Отново нямало отговор. "А някой пипал ли е Бога?" Тишина. "Тогава - продължил той - щом никой не е виждал, чувал или пипал Бога, Бог няма!" Едно дете от задните чинове вдигнало ръка и попитало: "Г-н учителю, мога ли да кажа нещо?" Учителят казал "Да, можеш." Детето се обърнало към съучениците си и попитало: "Някой виждал ли е мозъка на г-н учителя?" Никой не отговорил. "А някой чувал ли е мозъка му?" Отново тишина. "Някой пипал ли е мозъка му?" След като и този път никой не нарушил мълчанието, детето продължило: "След като никой не е виждал, чувал или пипал мозъка на г-н учителя, можем да заключим, че той няма мозък."

Учете детето си да защитава вярата. Нека то още от първи клас знае, че е Божият мисионер в класа и училището, в които Бог го е поставил.

2.     Общувай с детето си.

Момченце отишло при баща си и го попитало: „Тате, защо вятърът духа?” Бащата отговорил: „Не знам, синко.” То пак го попитало: „Тате, откъде идват облаците?” „Не съм сигурен, синко.” „А как се появява дъгата?” „Нямам представа, синко.” Детето пак попитало: „Тате, неприятно ли ти е да ти задавам всички тези въпроси? „Съвсем не – отговорил бащата, - как иначе ще се научиш?”

Има и по-добър начин да разговаряме с детето си. Разговаряй всеки ден с него. Питай го кое му харесва и кое не в училище, има ли деца, които го тормозят, кой е тарторът на класа и какъв натиск оказват другите деца върху негоо. Разпитвай го за приятелите му.

В книгата си „Фрактурите на стреса” Чарлз Суиндол описва период от живота си, когато следствие на твърде много работа станал нервен и груб със съпругата и децата си и не отделял никакво време за тях. Веднъж след вечеря най-малката му дъщеря Колийн искала да му разкаже нещо важно, което се случило в училище този ден. Казала му много бързо: „Тате, искам да ти кажа нещо и искам да ти го кажа много бързо.” Той отговорил: „Скъпа, можеш да ми разкажеш и няма нужда да ми го казваш бързо. Кажи го бавно.” Той никога не забравил отговора й: „Тогава слушай бавно.”

Слушаш ли бавно детето си?

Когато детето ти иска да разговаряте, изключи телевизора, телефона и компютъра. Важно е да знаеш какво става в живота му. Какво му преподават в училище, кои са приятелите му, какво му харесва и от какво се страхува, има ли въпроси, на които търси отговор от вас. Не трябва да има теми-табу.

Кажи му истината за алкохола, наркотиците и секса. Знаете ли например за новите 50 синтентични наркотици, с които зарибяват нашите деца? Знаете ли за „легалката”, както наричат новата легална или т.н. дизайнерска дрога? А халюциногенната гъба?

Какво говори статистиката?

70% от опиталите веднъж стават зависими.

90% от опиталите два пъти стават зависими.

Второзаконие 6:7

„и на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.”

Молете се заедно – за контролните и класните, изпитванията, лошите деца, тренировките, за всеки проблем. Това ще даде възможност на детето ви да види славата на Бога, когато Той отговаря на молитвите.

Чуйте как този баща общува със синовете си:

Притчи 4

1 Послушайте, синове, бащина поука

и внимавайте да се научите на разум.

7 Главното е мъдростта; затова придобивай мъдрост;

и при всичко, което си придобил, прибавяй разум.

Не влизай в пътеката на нечестивите

и не ходи по пътя на лошите.

15 Отбягвай от него, не минавай край него.

Отклони се от него и замини.

16 Защото те не заспиват, ако не сторят зло,

и сън не ги хваща, ако не спънат някого.

Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си,

защото от него са изворите на живота.

24 Отмахни от себе си лъжливи уста

и отдалечи от себе си развратени устни.

25 Очите ти нека гледат право напред

и клепачите ти нека бъдат оправени право пред теб.

26 Обмисляй внимателно пътеката на краката си

и всичките ти пътища нека бъдат добре уредени.

27 Не се отбивай нито надясно, нито наляво;

отклони крака си от зло.

3.     Насърчавай.

Детето ти се сблъсква всеки ден с много обезсърчители. Има и такива учители, които му казват, че е тъп. Треньорът му крещи, че нищо няма да постигне, ако продължава така. Учителят по пиано го хока, че е мързелив. На нас, поколението, което е расло по времето на комунизма, ни идва отвътре да обезсърчаваме. Това е проблем и трябва да се справим с него. Послушай какво казва Божието слово за твоето дете:

Псалм 139:13-16

Защото Ти си създал чреслата ми,

обвил си ме в утробата на майка ми.

Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен;

чудни са Твоите дела

и душата ми добре знае това.

Костите ми не се укриха от Тебе,

когато в тайна бях изграждан

и в дълбочините на земята

ми бе давана разнообразната ми форма.

Твоите очи видяха необразуваното ми вещество;

и в Твоята книга бяха записани

всичките ми определени дни,

докато още не съществуваше нито един от тях.

Детето ти е чудно устроено. То е Божие чудо, Бог го е предузнал, предопределил и го е създал за Своя слава. Отнасяй се с уважение към него!

Целта на всеки родител трябва да бъде да е наполовина толкова страхотен, колкото 5 годишното му дете мисли, че е и наполовина толкова тъп, колкото 15 годишния му тинейджър мисли, че е. :)

Твоето дете има нужда от библейско възпитание. Рим. 3:23 се отнася за всички, включително за децата: „Всички съгрешиха и никой не заслужава да се прослави от Бога.”

Чуйте тези „Закони за собственост на прохождащото дете”. Те доказват първородния грях и показват колко важно е библейското възпитание:

1.     Ако харесам нещо, то е мое.

2.     Ако е в ръката ми, е мое.

3.     Ако мога да го взема от теб, е мое.

4.     Ако е било у мен преди малко, е мое.

5.     Ако е мое, изобщо не си помисляй, че ще стане твое.

6.     Ако строя нещо с конструктор, всички парченца са мои.

7.     Ако изглежда точно като моето, значи е мое.

8.     Ако съм го видял първи, значи е мое.

9.     Ако ти си играеш с нещо и го сложиш на земята, то автоматично става мое.

10. Ако е счупено, е твое.

Заключение:

Исус Навиев 24:14-15

И така, сега бойте се от Господа и Му служете с искреност и истина; и махнете боговете, на които служеха бащите ви отвъд реката и в Египет, и служете на Господа. Но ако ви се види тежко да служите на Господа, изберете днес на кого искате да служите – на боговете ли, на които служеха бащите ви отвъд реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете; но аз и моят дом ще служим на Господа.

Ти си наред. Избери на кого искаш да служиш ти и дома ти. И не забравяй:

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите.

Нека се помолим.

___

БПЦ "Нов живот" Варна

18.09.2016 г.

Екстравагантна любов

проповед

Ние преполовихме евангелието на Йоан, но в повествованието сме в края на публичното служение на Исус. Оттук нататък всичко се случва последната седмица от живота на Исус – Страстната седмица преди кръста. Във всички знамения (7 – водата във вино, изцелението на сина на царския сановник, на паралитика, нахранването на 5000, ходенето по водата, изцелението на слепородения и възкресението на Лазар) и срещи с тези хора, централната тема е, че Исус е Бог и чрез вяра в него ние можем да имаме живот. Те ни говорят и днес. Библията говори и днес.

Разказаха ми истински случай за един християнин, който срещнал на улицата наркоман и го прибрал вкъщи. Не след дълго наркоманът задигнал пари и избягал. След време той пак го срещнал и за изненада на наркомана пак го поканил вкъщи, все едно нищо не се е случвало. Наркоманът живял там известно време и после задигнал някои ценни предмети и избягал с тях. След време човекът пак го срещнал и пак му предложил да живее у тях. Това сломило сърцето на наркомана. Тази проява на екстравагантна любов му помогнала да осъзнае, че животът има смисъл и той е да показва Божията любов към другите. Това му дало сили да пребори зависимостта си и да се освободи.

Днес ще разгледаме още една среща на Исус, по време на която един от участниците проявява екстравагантна любов. Нека прочетем Йоан 12:1-11.

Действието се развива във Витания няколко дни преди Възкресение. Но Исус не е в дома на Лазар. От разказа на Марк (14:3) разбираме, че Той е поканен в дома на Симон прокажения. Проказата е била заразна болест, от което става ясно, че Исус е изцелил Симон преди това. Той е възкресил и Лазар.

И сега и двамата се редуват да разказват своите истории на насядалите на вечерята. Симон разказва как е станал ‘цял’, а Лазар – как е оживял. Марта прислужва. Всички ядат и слушат. И тогава изведнъж Мария влиза с алабастрен съд, отваря го и разлива от скъпоценния парфюм първо на главата, а после и на нозете на Исус. След това ги изтрива с косата си. Къщата се изпълва с благоухание.   

В предходната глава, малко преди Исус да възкреси Лазар, Мария се хвърля в краката на Исус (ст.32). Сега пак пада в нозете му. Това е нейната обичайна позиция в присъствието на Исус – в нозете му. Добре е и ние да се запитаме кога за последен път сме падали в нозете му в молитва? Може би сме твърде заети? Арогантни? Горди?

Мария пада в нозете на Исус, за да го помаже с парфюм. Днес използваме парфюм всеки ден, за да ухаем на хубаво. Един мъж влязал в парфюмериен магазин и казал: Искам да купя най-скъпия парфюм за жена си. Продавачът му подал едно шишенце и казал: „Този се казва ‘Може би’. Струва 425 лв.” „А, не, благодаря. За толкова пари искам нещо по-сигурно.”

В древността парфюмът е бил още по-скъп. Вероятно този 1 литър миро, с който Мария помазва Исус е представлявал цялото й състояние. Йоан казва, че е струвал почти колкото годишна заплата (300 динария). Затова са го използвали най-вече за помазване главата на мъртъвците, преди да бъдат погребани.

От 7 ст. става ясно, че Мария също го е пазела за погребението на Исус, но решава да го използва преди това, може би за да подготви останалите за предстоящата му смърт.

Мария помазва не само главата (виждаме това в Марк), но и краката му. Само най-ниско поставените слуги миели краката на гостите, защото това била мръсна работа – пътищата били прашни, а хората ходели със сандали. Скоро Исус също щеше да измие краката на своите ученици.

И това не е всичко. Накрая тя изтрива нозете на Исус с косата си. Жените не ходели с пусната и незабрадена коса. Само съпругът им е можел да ги види така. Но Мария не се интересува какво ще кажат хората.

Тя дава цялото си богатство, за да помаже Исус. Помазва и краката, за да покаже че е негов слуга. Изтрива го с косата си, за да покаже че служи на него, не на общественото мнение.

Тази проява на екстравагантна любов повдига много въпроси към нас. Готов ли съм аз да дам всичко, което имам на Исус? Готов ли съм заради него да се смиря толкова, че да извърша и най-мръсната работа? Имам ли смелостта да го следвам, дори когато другите ми се подиграват и ме наричат странен и сектант?

Екстравагантна любов.

Как реагира Исус? Той не я укори за разхищението. Напротив – каза на критикарите: „Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.” (ст.7)

Само след 4 дни Исус щеше да умре за греховете на цялото човечество и с това да демонстрира най-екстравагантната любов, възможна някога. Исус, Божият Син, дойде на земята, стана един от нас, живя безгрешен живот, умря с най-мъчителната смърт.

И там, на кръста, Той все още ухаеше на парфюма на Мария. Той е миришел любовта на Мария. Екстравагантна любов. Мария даде този дар на Исус. Исус взе нашия грях и ни даде своята праведност. И след три дни възкръсна и каза, че всеки който вярва в неговото име, ще живее, ще бъде възкресен духовно и няма да види втората, духовната смърт.

Това е Божията екстравагантна любов към нас, че Исус дойде за часа, в който щеше да умре. Най-прекрасната дефиниция за любов е не в речника, а на кръста. Това беше подаръкът на Исус за нас. Въпросът е, как ние откликваме на този подарък?

Исус иска и ние да показва екстравагантна любов, като падаме в нозете му като Мария. Как правим това? Ние демонстрираме екстравагантна любов към Бог и към другите, като

* Като се предпазваме от националния спорт критикарство. Но този спорт не е любим само на българите. След като Мария помаза Исус, Юда каза: „Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?”

На пръв поглед това беше основателна забележка. Тя звучеше много духовно. Това си беше направо разхищение. Не можеше ли да се даде на някой приют за бедни, или с него да се купи скъпа медицинска апаратура за някоя болница?

Но това беше фасада. Юда всъщност изобщо не се интересуваше от сиромасите. Забелязали ли сте, че обикновено тези, които критикуват най-много, всъщност прикриват собствените си вина, грешки и грехове? Стремежът им е да насочат вниманието към другите. Крадецът вика: дръжте крадеца!

Невярващите критикуват църквата, че не прави нищо за обществото. Вярващите критикуват духовните работници, че не работят сред обществото. Хората критикуват протестиращите, че са малко и нищо няма да постигнат. Родителите критикуват децата, че са лентяи и не учат.

Но невярващите са загрижени да не би някой да ги накара да отидат на църква. Вярващите се притесняват да не би някой да им смути спокойствието, като им възложи работа в църква. Хората прикриват нежеланието си да жертват време и усилия, като хвърлят вината върху тези, които жертват време и усилия (протестиращите). Родителите търсят вината у децата и се надяват самите те да не бъдат обвинени от тях за липса на посвещение.

Всъщност, Юда беше загрижен да има приходи в касата, за да може да ги източва. Така, както една партия-столетница искаше да възроди проекта Белене не защото беше загрижена България да не остане без ток, а за да извърши най-голямото източване на средства в историята си.

Исус иска да се предпазваме от греха на критикарството и да насърчаваме доброто около нас. Най-добрият пример за насърчител в Библията е Варнава, който е описан като ‘син на увещание (насърчение)’ (Деян. 4:36), който насърчава повярвалите да устояват в Божията благодат. Ние трябва да престанем да сме синове и дъщери на критикарството и да се превърнем в синове на насърчение. В моя живот Бог е използвал няколко насърчители, но най-големият е моята съпруга. Благодарение на нея и на Святия Дух днес съм това, което съм.

Всеки от вас също е бил насърчен, за да е тук на това място. Исус иска сега на свой ред и ние да насърчаваме другите. Огледай се и преди следващия път да разкритикуваш неоснователно, спри и се замисли за какво да насърчиш човека до тебе. Ти си прекрасен съпруг/съпруга! Ти си невероятен готвач! Справяш се много добре! Ти си пример за детска учителка! Прекрасно свириш на китара! Твоята усмивка е заразителна! Вярвам в теб, можеш да се справиш!

* На второ място, ние проявяваме екстравагантна любов, когато имаме правилни приоритети.

Исус каза: „Сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не се намирам всякога.” Скоро той щеше да отиде на кръста. С това показва колко по-важен е той дори от социалната дейност в името на сиромасите. Добре е увлечени и загрижени за материалното добруване да не забравяме духовното. Загрижени за хляба да не пропуснем духовния хляб, слязал от небето. Увлечени в нашите ритуали, да не пропуснем Същността – Исус. Емоционално впускайки се в благотворителната Българската коледа, да не пропуснем Рождество.

Това не означава, че Исус не се интересува от бедните, напротив. Но той искаше да разберем, че грешният свят никога няма да изглежда като небето, без значение колко фондове получаваме от ЕС, за да се борим с безработицата и бедността. В нашата ценностна система Той искаше да е на първо място. Той искаше да се покланяме на Твореца, не на творението. Мария направи именно това. Тя показа екстравагантна любов към Бога, като се поклони на Исус.

* Трето, ние проявяваме екстравагантна любов не само като се пазим от критикарство и насърчаваме другите, не само като подредим правилно приоритетите си, но и като посветим живота си на Исус. Всичко, което имаме е от него и Той иска да сме готови да жертваме всичко – време, материални притежания, пари, дарби, таланти, комфорт – за Него. Както Мария го направи.

Но най-вече Той иска да споделяме с другите най-големото богатство, което имаме – Исус.

Точно това правеха Симон и Лазар на трапезата с Исус. Разказваха за новия живот, който имаха благодарение на Исус. И всички около масата слушаха и вярата се вселяваше в тях богато. Мълвата се разнасяше и хората продължаваха да прииждат, за да видят не само Исус, но и възкръсналия Лазар. Това накара главните свещеници да се наговорят да убият и Лазар (ами ако Исус го възкресеше отново? J)

Симон и Лазар разказваха за Исус. Това направи и Мария, като коленичи и разля екстравагантно количество парфюм върху главата и нозете на Исус. С този аромат Исус беше разпънат на кръста. И уханието на кръста достигна и продължава да достига до много други чрез свидетелството на Йоан. Затова Исус каза: „Където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва в нейна памет това, което тя стори.” (Марк 14:8)

Днес този аромат продължава да се носи от последователите на Исус по цялата земя. Исус иска ние от „Нов живот” също да го носим до нашите близки и познати. „Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват. На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите – животворно ухание, което докарва живот.” (2 Кор. 2:15). Нека да се помолим.

Проповед пред БПЦ „Нов живот” – Варна

19.01.2014 г.