/проповед/
В началото на нашето разглеждане на поредицата „Евангелието в книгата Битие“ казах, че Битие е известна като Книгата на началата. В нея се говори за началото на небето, земята, на всички живи същества, на мъжа и жената (Бит. 1), за създаването на институцията семейство (Бит. 2) и дори за полагането основите на държавността (Битие 9). Но от 12 гл. нататък говорим за началото на нацията Израел или историята на патриарсите.
Започнахме с Авраам и видяхме, че Бог го призова и той отговори на Божия призив да напусне своята родина и да отиде в Обещаната земя. Бог сключи завет с Аврам и обеща да го направи баща на много народи.
Спряхме се и на съдбата на племенника му Лот, който избра да върви по пътя на моралния компромис. Видяхме как високомерието, преяждането и нехайното безгрижие в Содом водят до липса на загриженост за бедния и нуждаещия се. Насърчителното послание от последната проповед беше, че нашите невярващи приятели могат да бъдат спасени чрез нашите молитви.
Днес ще говорим отново за Авраам и Сара. Ще видим какво става, когато Бог ни посети. Аз съм озаглавил моите размишления „ИД: когато Бог те посети“
Нека прочетем Битие 21:1-21.
Мъж и жена имали две момчета, които били много непослушни и постоянно правели бели. Ако нещо се случвало в махалата, родителите им знаели, че техните синове са замесени. Не знаели какво да правятс децата си.
Майката чула за един свещеник, който имал успех с дисциплинирането на деца и завела момчетата при него. Той поискал да се срещне отделно с всяко от тях и първо при него впязло по-малкото. Свещеникът го попитал: „Къде е Бог?“ Момчето не отговорило. Свещеникът попитал пак къде е Бог с по-строг тон, но отново не последвал отговор. Тогава свещеникът размахал пръст на момчето и попитал още по-строго: „Къде е Бог?“, при което момчето избягало от стаята и се скрило в килера.
По-големият брат го последвал и попитал какво се е случило. Момчето отговорило: „Този път яко сме загазили. Бог липсва и мислят, че ние сме го направили.“
Понякога днес ни се струва, че Бог липсва в цели сфери от живота в България и ние много сме загазили! Затова много християни се молят за съживление. Молим се за мощно посещение на Бога, за Неговотоосезателно присъствие.
Но какво ще се случи, ако Бог наистина ни посети?
Битие 21:1-3: А Господ посети Сара, според както беше казал; и Господ направи на Сара, както беше казал. 2 Защото Сара зачена и роди син на Авраам в старините му, на определеното от Бога време. 3 И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.
Исаак значи смях. Сара се засмя, когато чу че Бог й обещава да има дете на стари години. Но ето, че Господ посети Сара и стори както бе обещал преди 25 години. Тя вече беше на 90, а Авраам на 100. На определеното от Него време Сара роди по естествен път. И домът им отново се изпълни със смях:
Битие 21:6-7: „И Сара каза: Бог ми причини смях; и всеки, който чуе, ще се смее заедно с мене. Каза още: Кой би рекъл на Авраам, че Сара ще кърми чада? Защото му родих син в старините му.“
Този смях обаче беше по-различен от предишния. Сега те не се смееха поради съмнение, а от радост. Тяхното чакане се обърна на радост.
Първото нещо, което научаваме от този пасаж е:
Тези, които чакат Господа изпитват радостта от изпълнените Божии обещания.
Чакаш ли Господа? Ако го правиш, тогава Той ще стори това, което е обещал. Твоето съмнение ще се обърне на радостен смях.
Moже би като Сара се съмняваш, че Бог може да промени твоята ситуация? Не забравяй, че ние вярваме в Бог на чудесата! Ако Бог може да възстанови жизнените функции на замъртвяла утроба, той може да промени и твоята ситуация!
Може би си мислиш, че си твърде стар или напротив, твърде млад за нещо. Или че нямаш необходимите средства. Нужните качества. Тогава знай, че Бог може да мобилизира ресурсите на цялото небе, за да те накара да изпиташ радостта от изпълнено обещание.
В Библията има 3573 обещания към вярващите. Думата обещание се среща над 50 пъти!
Искаш ли да изпитваш дълбоката радост от изпълнените Божии обещания. Тогава изучавай Словото и се моли Божиите обещания да станат реалност в живота ти.
Един християнин винаги демонстрирал радост. Дори в най-трудните обстоятелства усмивката не слизала от лицето му. Попитали го на какво се дължи това. Той отворил Библията си и хората видели, че на много места бил отбелязал буквата „И“, а на други – „ИД“.
Попитали го какво означават тези букви? Да не би радостта ти да идва от Ислямска държава!? Той отговорил: „Когато открия Божие обещание, което да ми говори лично, слагам „И“ до него. „И“ означава „Изпитано“. След това изпитвам това обещание. Когато Бог изпълнява това обещание за мен, слагам „Д“ до него. Така става „ИД“. „Д“ означава „доказано“. ИД – изпитано и доказано.
Когато децата ни бяха малки, на около 3-4 години, играехме една игра. Те се засилваха от леглото и скачаха във въздуха, но преди да паднат долу, аз ги хващах. В началото ги беше страх, но аз им обещавах, че ще ги хвана. Първият път пробваха съвсем лекичко; после, като виждаха, че не е страшно, се засилваха повече и повече, докато накрая смеейки се се хвърляха с всичка сила. Удоволствието беше ИД – изпитано и доказано!
Понякога ги наблюдавах дали няма да решат да скачат без да съм там. Но скоро се успокоих – изобщо не им идваше наум да скачат без мен! Не и ако баща им не ги чакаше с разтворени обятия, обещавайки да ги хване. И тогава политаха във въздуха!
Всъщност, те не се доверяваха на своята способност да скачат отвисоко. Не, те вярваха на обещанието на баща си. „Хайде, давай, ще те хвана!“ То беше изпитано и доказано.
По същия начин, когато зависим от нашия Небесен Баща и Неговите обещания, ние скачаме смело, смеейки се, право в Неговите обятия. Но когато зависим от собствените си сили пъшкаме отчаяно, безсилни пред препятствията пред нас.
Чакай посещението на Господа търпеливо и Той ще ти даде радост от изпълнените обещания. „ИД.“ И не само това, чакай Господа и Той ще ти даде радост от отговорената молитва.
Случвало ли ти се е да извикаш към Бога и да видиш как Той отговаря на твоята молитва? Той направи точно това за Агар.
Битие 21:8-10: „когато детето порасна, го отбиха; и в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение. А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото беше родила на Авраам, се присмива; 10 затова каза на Авраам: Изгони тази слугиня и сина ѝ; защото синът на тази слугиня няма наследство с моя син Исаак.“
Сара вече има наследник, тя е щастлива, но има нещо, което помрачава радостта й. Тинейджърът на Агар,Исмаил, й се присмива. Смехът продължава да ехти в къщата, a ехото му да се забива като тръни в нейното сърце. Защото този път смехът е по-скоро подигравателен кикот.
От Галатяни 4:29 разбираме, че той се е подигравал и е тормозел Исаак: „Естествено роденият гонеше родения по Дух...“ Тийнейджърът Исмаил беснее и никой не може да излезе на глава с него. Затова Сара казва: „Изпъди тая слугиня и сина й“ (ст.10).
На Авраам му е мъчно да изгони собствения си син. Но Сара настоява. Едно на ръка, че той е неуправлявам. Но тя също знае, че Агар и Исмаил могат един ден да застрашат наследството на Исаак. Но как да убеди Авраам да го направи?
И тогава се намесва Бог! Исмаил е неуправляем, Сара е бясна, Авраам се чуди как да угоди на всички. И тогава Бог ги посещава отново!
Битие 21:12-13 „Но Бог каза на Авраам: Не се огорчавай за момчето и за слугинята ти; във всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаак ще се именува твоето потомство. Но и от сина на слугинята Аз ще направя да произлезе народ, понеже е твой син.“
Цялата тази бъркотия е по вина на Авраам и Сара. Поради неверието си те се бяха опитали да заобиколят Божия план и да приведат в изпълнение своя План Б. И въпреки това, в своята благодат Бог отново се намесва. Когато Бог дойде на посещение, всичко си идва на мястото.
Бог казва на Авраам: може да си спокоен, Аз ще се погрижа и за Агар, и Исмаил. Рано сутринта Авраам става, дава хляб и вода на Агар и ги отпраща. Агар се скита в пустинята, хлябът и водата свършват и в своето отчаяние и с последни сили тя довлича сина си под един храст, и се отдалечава, за да не гледа как умира собственото й дете.
Тя е изтощена и безпомощна. Сълзите й текат неудържимо. Изпитвали ли сте подобно отчаяние? Били ли сте във вашата духовна пустиня? Ако да, тогава сигурно знаете, че точно тогава, когато сме на края на силите си, Бог се намесва. Бог ни посещава тогава, когато последните ни сили ни напускат!
Битие 21:17-18: „И Бог чу гласа на момчето; и Ангелът Божи извика към Агар от небето и рече й: Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е. Стани, вдигни момчето, и крепи го с ръката си; защото ще направя да произлезе от него велик народ.“
И Бог й отваря очите, и тя вижда кладенец. Пълни меха с вода и дава на детето. „И Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец с лък. Засели се в Паранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.“ (ст.20-21)
Защо Бог не й помогна по-рано? Понякога Бог чака, за да стигнем до края на силите си, защото тогава не можем да разчитаме на себе си и се обръщаме към Него. И тогава разбираме колко мощен е Бог. Той каза на Павел, „Силата Ми в немощ се показва съвършена“ (2 Кор. 12:9). Той каза на Агар, „Когато си най-слаба, ще те посетя и ще видиш какво мога да направя за теб!“
Често ни се струва, че Бог е безучастен към нашитестрадания. Но когато ни посети, Той прави повече, отколкото сме се надявали! Бог даде не само вода на Агар и Исмаил, но и снабди момчето с жена, много наследници, но най-вече – със Своето благо присъствие. „И Бог беше с момчето“ и то порасна (ст.20).
Това става, когато Бог ни посети. Той чува вика ни и ни дава повече, отколкото искаме. Но най-вече, дава ни Своето присъствие. Единственото, което трябва да направим, е да извикаме в молитва към Него. Изпитвал ли си силата на молитвата? Ако не си, насърчавам те да го направиш още днес. ИД!
Когато израелтяните роптаеха срещу Мойсей в пустинята, защото нямаше вода, „Мойсей извика към Господа“ (Изход 17:4) и Бог не само направи чудо и изкара от канарата вода, но се грижеше за народа Си 40 години в пустинята, докато влязат в Обещаната земя.
В Евреи 5 гл. се казва за Христос: „Той, в дните на плътта Си, като отправи със силен вик и със сълзи молитви и молби към Онзи, Който можеше да Го избави от смърт, (и) беше чут поради благоговението Си...“ Исус се помоли за избавление, но вместо това Бог му даде възкресение, за да може всички, които повярват в Него, да имат вечен живот.
Бог посети Сара и тя роди сина на обещание, Исаак. Преди 2000 г. Бог посети човечеството отново и сероди Сина Божи, Исус. Исаак се роди и дома на Авраам и Сара се изпълни със смях. Исус се роди и земния дом на човеците се изпълни с радост. Исмаил се присмиваше на сина на обещание Исаак, но беше изгонен от присъствието на Авраам. Невярващите днес се присмиват на синовете на Божието обещание, християните, но един ден ще бъдат изгонени от Божието присъствие. Авраам отпрати Агар и Исмаил в пустинята, като им даде хляб и вода. Исус слезе в земната пустиня, за да ни даде Хляба от небето и Живата вода.
Такъв е нашият Бог! Ние вярваме в един разточителен на благодат Бог! Той обича да прави в отговор на молитвите ни далеч повече, отколкото сме очаквали или сме се надявали. Когато сме изпитали силата на молитвата, той я доказва отвъд нашите представи!
Веднъж с моето семейство пътувахме до Македония и оттам решихме да направим кратко еднодневно пътешествие през Албания и Гърция и вечерта да се върнем обратно в Македония. Това беше достаамбициозен план и скоро разбрахме това. Защото когато стигнахме на албано-гръцката граница, пред нас, докъдето ни стигаше погледа, се простираше колона от тирове и коли.
Наредихме се на опашката за коли и зачакахме унило. Редът ни нямаше да дойде до вечерта, а това означаваше, че ще трябва да търсим хотел в Гърция, а нямахме толкова пари с нас. Тогава някой каза, „Хайде да се помолим.“
Помолихме се горещо Бог да направи така, че да минем бързо. Малко след това видяхме край колоната полицай, който говореше нещо неразбираемо на албански. И като приближи до нас, започна да прави движения с палката, сякаш ни подканяше да тръгнем напред.
Аз му посочих колите пред нас и повдигнах рамене, но той настоя да излезем и да тръгнем успоредно на колоната. Запалих двигателя и бавно подкарах колата покрай другите коли. Беше лято, обедно време,слънцето вече прижуряше, хората в колите бяха запотени, мръсни и ни хвърляха погледи, които не беше много трудно да разчета какво означават. Но ние просто изпълнявахме заповедта на полицая.
Така с още една кола стигнахме до пункта. След 5 минути вече бяхме преминали границата и до вечерта бяхме в нашите домакини от Македония. Когато се молихме, се надявахме опашката да върви бързо или да минем малко по-напред, но не сме се надявали да минем преди стотици коли пред нас! Това си беше цяло чудо! Бог беше изпратил своя ангел облечен в униформа на албански полицай.
Само извикай към Господа и тогава Той ще те посети и ще извърши много повече, отколкото си мечтаел. ИД!
Чакай Господа. Той ще те посети и ще ти даде радостта от изпълнените обещания и радостта от отговорената молитва.
Нека се помолим.
__________
БПЦ "Нов живот" Варна
15.01.2017 г.
