/проповед/
Продължаваме с разглеждането на нашата поредица „Свобода или смърт”
върху Галатяни. Видяхме, че още в началото Павел упрекна вярващите в Галатия,
че са забравили истинското благовестие на благодатта и са преминали
към друго благовестие, което е изкривено благовестие – върнали са се към
делата на закона. Така те рискуват да бъдат завинаги отлъчени от Бога.
След това разгледахме личното свидетелство на Павел, в което той
разказва как от терорист се е превърнал в мисионер. Видяхме, че Бог може
радикално да промени живота ни; че често преди да ни използва ни изпраща
в пустинята и накрая, че имаме нужда от съветници по пътя на
ученичество.
На третата среща разгледахме три често срещани
причини за конфликти в църквата – страх, лицемерие и легализъм. Видяхме, че
е най-добре конфликтите да се адресират с истина и любов. А миналият говорихме,
че християнският живот започва и завършва със служението на Святия Дух и
че всяко добро нещо идва от Бога. Няма място за гордост, защото ние не можем
да се спасим с лични усилия, морал, самодисциплина, различни религиозни
практики и добри дела. Невъзможно е да изпълним длъжностната характеристика
на спасението чрез дела. Исус е този, който пилотира самолета на нашия
живот и ако искаме да отидем на небето, трябва да вярваме в Него.
Днес продължаваме с петата тема от
поредицата „Свобода и смърт”. Докато в предишния пасаж Павел сравнява закона
с вярата, тук разглежда закона през призмата на Божиите обещания и показва
значението и на закона, и на обещанията в живота на вярващия.
Нека прочетем Галатяни
3:15-27; 4:1-7
Семейство
се събрало, за да научи какво завещание е оставил богат роднина.
Роднините дошли, за да видят дали са включени в наследството. Адвокатът
тържествено отваря завещанието и започва да чете: „На моя братовчед
Атанас, оставям нивите. На брат ми Димитър оставям банковите
сметки. На моя съсед и добър приятел Илия давам акциите си в
компанията. И накрая, на братовчед ми Жоро, който винаги се въртеше
наоколо без да върши нищо, но искаше да си спомня за него в завещанието,
казвам: „Здравей, Жоро”.
В
Битие 15 и 17 гл. Бог сключи завет с Авраам. Той му обеща, че ще
му даде земя, че от него ще произлезе голям народ, че ще бъде благославян
от другите народи и ще се превърне в благословение за тях. Но тези
обещания не се изрекоха само на Авраам, но и на неговия Потомък, Исус
Христос. След това те се потвърдиха на останалите патриарси.
И тук
Павел пита: възможно ли е завет, сключен и потвърден от Бога, да
бъде развален?
Думата,
използвана за завет е същата като думата за „завещание”. Внушението
е, че ако е невъзможно да се наруши последното завещание на починалия,
още по-невъзможно е да се наруши сключения от Бога завет.
Въпреки
това, лъжеучителите са заблудили галатяните, че е нужно освен вяра
в обещанието, да следват и Мойсеевия закон. Но той е даден на
Мойсей стотици години след обещанието. Нима Бог внезапно е променил
решението си?
Не,
казва Павел. Бог е потвърдил завета и няма сила във вселената,
която да може да го осуети. Законът не отменя завета и обещанието. С
други думи, Бог спазва своите обещания!
За
разлика от нас, хората. Ние често обещаваме нещо. Но
след това или забравяме, или не сме в състояние, или не искаме
да го изпълним. Както е казал Макиавели, „Даденото обещание е било необходимо
в миналото; нарушеното обещание е необходимо в настоящето.”
Но Бог
сключи завет с Авраам преди 4,800 години и 2,800 г. по-късно го изпълни,
като изпрати Неговия Потомък - Своя единороден Син. И знаете ли кое е най-вълнуващото
нещо? Че това изпълнение благославя и нас, всички вярващи в Исус, като наследници
на обещанията, дадени на Авраам!
Наследството,
което получихме, е следствие на обещание (ключова
дума в пасажа – появява се 8 пъти). Тогава възниква въпросът: защо се даде
законът? (ст.19)? Отговорът, който Павел дава: „Прибави се с цел да се изявят
престъпленията, докато дойде Потомъкът, на Когото бе дадено обещанието.”
С
други думи, законът е временен. Той само изявява греха, но не може да се
справи с него.
Законът
е като стоматологичното огледалце, което зъболекарят вкарва в устата на
пациента, за да открие къде има кариес и други проблеми. Но зъболекарят не
дълбае с огледалцето, нито го използва, за да вади зъби. Огледалцето
може да му намери болното място, но не може да излекува зъба.
Или
да вземем фенерчето. Ако спре тока вечерта и е тъмно, какво
правиш? Вземаш фенерчето, то хвърля светлина и те води в тъмнината;
помага ти да намериш ел. таблото, за да провериш дали не е паднал някой
бушон. Ако повредата не е у вас, фенерчето те води до телефона и се
обаждаш на енергото.
Същото
е и със закона на Бога. Неговите заповеди показват проблема.
Едно
бебе не разбира много неща, затова родителите му му повтарят често
„Не, не”, докато то разбере какво означава „не”. Божият списък със забрани
беше даден в Стария завет. Хората трябваше да разберат кое е грях и кое
не. Затова законът беше добър.
Но
законът не можеше да изкорени греха. Той може да те доведе до Божията
благодат. Дава ти светлина, за да ти покаже как да живееш, но не
може да разреши проблема на греха.
Следователно,
законът е нужен, за да идентифицира проблема. Това е нужно, защото днес,
както и по времето на галатяните, много лъжеучители идват с претенцията, че
знаят как хората могат да намерят пътя към Бога. Много религии казват, че
човек е принципно добър, а не грешен; че се нуждае от просветление, за
да освободи потенциала в себе си и да достигне до вечно блаженство.
Какъв
е проблемът? Липсва фенерчето. Няма светлина, която да освети
проблема. Липсва огледалцето и зъболекарят не знае къде да дълбае с
машинката.
Законът
е добър, защото изявява греха. Може евентуално да го ограничи. Но
лошото е, че не може да се справи с него. Само съвършен човек
може да изпълни всички изисквания на закона. Проблемът е, че той още
не се е родил. „Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко,
писано в книгата на закона” (3:10б).
Така
ние се оказваме затворници. Ст. 22: „Но писанието затвори всичко под
грях...” Нещо като ситуация „Параграф 22” в едноименната книга на
Джоузеф Хелър. Действието се развива по време на Втората световна война.
Главният герой, летецът Йосарян иска да избегне убийствените полети, затова
иска да бъде освидетелстван за умствена непригодност. Но самото искане е проява
на здрав разум. Поради това не може отправилият го да бъде обявен за
луд. Един порочен кръг, от който няма спасение.
Много
хора опитват да се спасят чрез дела на закона. Но се оказват затворници
на невъзможността сами да платят цената за своето освобождение. Въртят се в
този порочен кръг.
Наистина,
„писанието затвори всичко под грях”, но това не е всичко! Точно тогава,
когато ни се струваше, че всичко е безнадеждно, Бог ни даде
най-великото обещание – потомъкът Исус Христос.
Ст.
22,23 „Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, изпълняемо чрез
вяра в Исус Христос, да се даде на тези, които вярват. А преди да дойде вярата,
ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която
щее да се открие.”
Уилям
Баркли казва: „Ние сме вечно объркани, вечно се катерим по
склона, но върхът така и не се показва. Завинаги сме под осъждение. Но ако
просто изоставим тази безнадеждна борба и донесем своя грях при Бога,
Божията благодат разтваря обятията си и ние получаваме мир с Бога. Той
не е вече наш Съдия, а наш Баща.”
Бог
е наш Баща, а ние – негови синове и дъщери. „Защото всички сте Божии синове
чрез вярата в Исус Христос”. Ние вече не сме роби на греха, не сме под стражата
на закона (ст.23). Има голяма разлика между син и роб.
Въпросът
е – ти какъв искаш да бъдеш?
В
Римската империя родителите давали децата си под грижата на „детеводители”.
Думата, използвана на гръцки е „педагогос” и означава наставник, възпитател,
учител. Но когато те порасвали и възмъжавали, тези „детеводители” вече не
били нужни.
Когато
Израел излезе от Египетско робство, той беше като малко дете.
Нямаше опит, едва прохождаше. Имаше нужда от детеводител и Бог му
изпрати Мойсеевия закон. След това завладя Обещаната земя, беше управляван
от съдиите, установи монархията, мина през Вавилонския плен и междузаветното
време. Премина през много премеждия. Порасна и възмъжа. Тогава „Бог
изпрати Сина Си, който се роди от жена, роди се и под закон, за да изкупи
онези, които бяха под закона, та да получим осиновението.” (Галатяни 4:4,5)
Законът
е временен. Той се даде, за да послужи като наш детеводител.
Но като се изпълни времето, изпрати Своя Син, за да може чрез вяра да се
облечем в Него (ст.27) и да приемем Духа на Сина.
Именно
това „обличане” е ключово в живота на християнина. Докато законът е като стражар и
детеводител, Христос е като бяла дреха, която обличаме, когато се кръстим в
Него.
Ние сме съблекли старата дреха и старата
природа на греха и сме облекли Христос. Тази метафора говори
за пълно единение на вярващия с Христос – той приема Неговото новорождение,
Неговата праведност, Неговия ум и Неговата мисия.
Това
пълно единение с Христос различава сина от слугата. Приел ли си
Христос за свой Господ и Спасител. Съразпнал ли си се с Него? Облякал ли си се
с Неговия ум и Неговата любов?
Ако
да, то ти не си вече слуга или малолетен. Ние сме синове и дъщери
– свободни да служим на Нашия Баща.
Едно
семейство наело слуга да работи във фермата им. Минали няколко години,
мъжът и жената остаряли, вече не можели да се грижат много за
фермата и тя започнала да запада. Боята по стените на хамбара започнала
да се лющи. Дъските в оградата се разхлабили и между тях
се появили отвори. В
чакъла на пътя се появили дупки. Керемидите на покрива били изпочупени
и се нуждаели от смяна. Но докато отивал да дои кравите всеки ден,
слугата си казвал: „Какво ме засяга това? Фермата не е моя.”
Тогава
един ден фермерът и жена му поканили слугата на вечеря.
Казали му, че много го ценят и колко много са благодарни за вярната му
служба. И тъй като нямали деца, на които да оставят фермата, решили да я
завещаят на него след като умрат.
На
следващия ден слугата забелязал лющещата се боя на хамбара. За няколко
дни боядисал хамбара, поправил оградата. В следващите няколко
седмици сменил керемидите на покрива и насипал нов чакъл на пътя.
Защо
го направил? Какво променило отношението му? Сега той бил наследник.
И като син започнал да се грижи за фермата различно от преди.
Ние
сме наследници на обещанието на Авраам. Ние сме наследници в Божието царство
чрез вяра в смъртта и възкресението на Потомъка - богочовека Исус Христос. Ако
сме се кръстили в Христа, с Него сме се и облекли. Вече сме свободни
да служим така, че да радваме нашия Баща.
Нека
се помолим.
БПЦ "Нов живот" Варна
12.06.2016
