Добрият Пастир

/проповед/

Продължаваме с поредицата „Великият Аз съм“ върху изявленията „Аз съм“ на Исус Христос в евангелието от Йоан. Това са седем или осем изявления, ако включим „Преди да се е родил Авраам, Аз съм“. Вече говорихме за изявленията „Аз съм Хляба на живота“, „Аз съм Светлината на света“, „Преди Авраам Аз съм“, „Аз съм Вратата“. Днес ще разгледаме едно от най-известните Му изявления, „Аз съм Добрият Пастир“.

Нека прочетем

Йоан 10:11-15 „Аз съм добрият Пастир; добрият пастир дава живота си за овцете.​ Който е наемник, а не овчар и не е стопанин на овцете, като вижда, че иде вълкът, оставя овцете и бяга; а вълкът ги разграбва и разпръсва.​ Той бяга, защото е наемник и не го е грижа за овцете.​ Аз съм добрият Пастир. Аз познавам Своите овце и Моите Ме познават,​ както Отец познава Мен и Аз познавам Отца. Аз давам живота Си за овцете.​“

Пастирите или овчарите се грижат за овце. Aз разбирам от овце толкова, колкото разбирам и от шиене на гоблени. Но съм чел, че за овцете са характерни няколко неща.

Първо, овцете са склонни да се отлъчват. Дори да са в среда, в която имат всичко необходимо – зелени пасбища, вода, ако пастирът не ги наблюдава, рано или късно те ще се изгубят от погледа му.

Второ, овцете са беззащитни и плашливи. Оставени сами на себе си, овцете не могат да оцелеят дълго. Всяко друго опитомено животно, пуснато в гората, ще се бори за живота си. Но не и овцете. Оставете в дивото овце и бъдете сигурни, че те са послужили за обяд на някой хищник.

Те нямат нокти, нямат остри зъби, шипове, игли или отрова, за да се бият. Не могат да бягат бързо, за да избягат от вълк или мечка. И доколкото знам, нямат крила, за да полетят.

Откъм стойка също не го докарват. Кучето лае и ръмжи срещу опасността. Лъвът реве, котката извива гърба си в дъга и съска, гърмящата змия шуми с дрънкалката, разположена в края на опашката ѝ. В най-добрия случай овцата може да каже „баа-аа-а“. Не вярвам с това да впечатли някоя мечка. Не съм чувал и някой да сложи овца да му охранява имота.

И накрая, овцете са глупави. Не могат да се оправят сами в този свят.

В източна Турция стотици овце последвали овцата-лидер, която тръгнала към скала и се разбили след нея пред изумените погледи на пастирите. Това се случило в провинция Ван до границата с Иран. Четиристотин овце паднали от 15 метра и намерили смъртта си, но спасили останалите 1100 животни. Как се случило? Пастирите били оставили овцете да се реят наоколо, докато закусват. Загубите се изчисляват на 74000 долара.

Една овца се заблудила и паднала от скала, и 1499 я последвали. Можете ли да си го представите? Всяка от тези 1500 овце да пада една след друга. Скоро планината от овце станала толкова голяма, че тези отдолу били смачкани под тежестта на другите, а тези отгоре лежали на голямо меко одеяло.

Звучи като абсурд, но ни показва защо овцете се нуждаят от пастир – те не са най-умните животни на света. Възможно е да са най-тъпите животни.

В Библията Бог ни нарича овце, защото ние също сме без посока, беззащитни сме и сме глупави. А себе си Исус нарича Добрия Пастир. „Аз съм Добрия Пастир.“ Какво означава това?

Още в началото на нашата поредица казахме, че когато Исус казва „Аз съм“, Той всъщност заявява, че е едно с Бог Отец, с Яхве. Израелтяните смятаха името Аз съм/Яхве за прекалено свято, за да могат да го произнесат с устни. Фразата се произнасяла само веднъж годишно, в деня на изкуплението. Ако е трябвало да се напише, писарят се изкъпвал преди да я напише и след това унищожавал перото.  

По-нататък, за думата „добрият“ е използвана думата „kalos“ на старогръцки, която означава красив и ценен. Значението е, че Исус е не само морално добър, но е също прекрасен и превъзходен във всяко отношение.

Той е добър във всеки свой атрибут точно както Бог Отец е добър и не е способен да направи нищо лошо. Освен това, думата kalos (добър) означава, че Той не е просто един добър пастир, като че ли има други. Той казва, че Той е единственият Добър Пастир!

За слушателите Му това твърдение трябва да е било скандално. В тяхната представа само Бог е добър, а цар Давид е техният пастир. Въпреки това, Исус обявява, че Той е техният Пастир и Бог.

В цялото евангелие на Йоан сякаш Исус сравнява Себе Си с героите на еврейската вяра – Авраам, Мойсей и Давид, за да изтъкне, че Той е много повече от тях, защото Той е Бог.

Това е било възмутително за фарисеите. Те са възприемали тези твърдения на Исус като еретични. Освен това, самите те са се смятали за пастири на Израел. И сега се появява отнякъде Исус и ги изобличава като измамници.

Затова веднага след изявлението „Аз съм Добрият Пастир“, в ст. 12 и 13 Исус подчертава огромния контраст между Себе Си и религиозните водачи. Нека още веднъж видим тези стихове:

Йоан 10:12-13 „Който е наемник, а не овчар и не е стопанин на овцете, като вижда, че иде вълкът, оставя овцете и бяга; а вълкът ги разграбва и разпръсва. Той бяга, защото е наемник и не го е грижа за овцете.“

Исус казва, Аз съм Пастирът, а фарисеите са наемници. И веднага след това се залавя да го докаже.

Първо, казва Той, Добрият Пастир дава живота си за овцете. Той поставя овцете преди себе си и ако е необходимо, се жертва. Наемникът не е истински пастир. Овцете не означават нищо за него. Ако види, че идва вълк, той бяга от него и оставя овцете да бъдат разкъсани от вълка. Той е там само заради парите.

Обратно, Добрият Пастир дава живота си за овцете. Тук предлогът „за“ може да се преведе и „вместо“. Исус умря вместо нас – не като мъченик, не като жертва на трагедия или нелепа случайност, а защото доброволно зае нашето място като наш заместник, за да плати заплатата за нашия грях.

К.С. Луис казва, „Доколкото знаем, на Бог не струва нищо да създаде прекрасни неща, но Му струва Неговото разпване, за да обърне нашата бунтарска воля.“

Някой трябваше да плати цената.

В Старозаветно време в Ерусалим се отглеждаха овце специално за жертването им в храма. Хората, които се стичаха за Пасха и другите празници можеха да си купят жертвено агне на място, вместо да го носят от дома си. Но сега Добрият Пастир щеше да даде живота си веднъж завинаги за овцете.

Точно обратното правеха наемниците. Наемникът получава пари за свършена работа. Той няма дългосрочен интерес. Aко се появеше проблем или нещата не се развиваха според очакванията, той изоставяше овцете.

Наемникът бяга, когато надвисне опасност. Той оставя овцете беззащитни от нападателя. Той е там само заради парите.

Но много лесно е да сочим с пръст и да обвиняваме другите. Да поставяме под съмнение тяхната лоялност. Но вместо да гледаме на другите, нека погледнем към себе си.

Ти казваш, Аз съм посветен на Бога. Посветен съм на църквата. Наистина ли?

Имаш ли тихо време с Бог всеки ден? Направил ли си приоритет участието си в поклонение в църква? Стремиш ли се да си покорен на Бога във всяка област от живота си? Използваш ли дарбите си за Царството? Казваш ли на другите за Исус?

Главният въпрос е, кого следваш – Добрия Пастир или някой наемник?

Дотук казахме, че Добрият Пастир дава живота си за овцете.

Второ, Добрият Пастир познава овцете.

Йоан 10:14-18 „Аз съм добрият Пастир. Аз познавам Своите овце и Моите Ме познават, както Отец познава Мен и Аз познавам Отца. Аз давам живота Си за овцете. И други овце имам, които не са от тази кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир. Затова Отец Ме обича, защото Аз давам живота Си, за да го взема отново. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тази заповед получих от Своя Отец.“

Исус познава Своите овце. Думата, употребена за „познава“ е ginosko. Смисълът е да познаваш някого от опит, да имаш интимно познание за него. Библията използва тази дума, за да опише взаимоотношения на любов. Като например в израза „Каин позна жена си“ (Битие 4:17). Така, че когато Исус казва, че познава своите овце, Той има предвид, че има лични взаимоотнoшения на любов с нас. Той ни обича нежно.

Един екскурзовод развеждал с автобус туристи в Израел и докато обяснявал историята, разказал как пастирите в древността се отнасяли към овцете – как ги хранили и се грижили за тях, как не ги тикали с тояги, но ги водели, как не били груби с тях, но овцете следвали техния глас. Но докато говорил забелязал, че хората не го слушат, а гледат през прозореца на автобуса как един мъж гони стадо овце. Той хвърлял пръчки и камъни по тях, удрял ги с тояга и дори насъсквал куче по тях. Това било точно обратното на онова, което екскурзоводът разказвал.

Гневен, той скочил от автобуса и попитал човека, „Ти разбираш ли какво правиш? Аз разказвах една очарователна история за нежните пастири, а ти тук биеш и тормозиш тези овце. Какъв си ти, бе?“ Лицето на мъжа придобило учудена гримаса. Накрая той казал, „Човече, ти нещо си се объркал. Аз не съм пастир. Аз съм касапин.“

Исус обича своите овце. Можеш ли да си представиш какво означава това? Добрият Пастир има милиони овце, но познава всяка от тях интимно. Според Йоан 10:3 той знае имената им, а те познават гласа Му.

Един пастор разказва за една случка във Витлеем. Рано една сутрин видял как двама пастири, които очевидно били прекарали нощта със стадата си в пещера и всички овце били заедно, трябвало да се разделят и да тръгнат всеки в своята посока. Един от пастирите отишъл на известно разстояние от овцете и започнал да ги вика. Първо една, след това друга, след това четири-пет животни изтичали към него и така нататък, докато цялото му стадо го последвало.

За властите ти си само един номер, но Богът на вселената те познава по име. Той знае силните и слабите ти страни, знае и най-големите ти тайни и грехове. И въпреки това те обича толкова, че умря за теб.

Той познава и нуждите ни. Псалм 23 дава поетичен израз на Божията грижа за нас. Докато Добрият Пастир се грижи за овцете, овцете Го опознават. Те го познават по-добре, докато слушат гласа Му (Божието Слово). Като Го следват, овцете се научават да Го обичат и да Му се доверяват.

Но ти може да кажеш, „Пасторе, аз мислех, че познавам Добрия Пастир, но не съм чувал Неговия глас и не познавам Неговата любов“, тогава или си заблуден от някой наемник, или си се отделил от стадото. Ако това е така, Библията ни казва, че Добрият Пастир изоставя стадото, за да търси теб.

Днес Той те вика да се върнеш обратно при Него. Утешава те с Неговия жезъл и тояга и те връща в кошарата. Спри да се съпротивляваш и Му позволи да се грижи за теб. Ела и познай Добрия Пастир.

Трето, Добрият Пастир не само дава живота си за овцете и ги познава интимно, но и ги пази за вечността.

Йоан 10:28 „И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми.“

Това е една от най-великите истини в Библията. Тези, които продължават да слушат гласа на Христос и да Го следват, няма да погинат. Исус живее в техните сърца.

1 Йоан 5:11-12 „И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и че този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, няма този живот.“

Тук става ясно, че само тези, в които Христос живее и които са управлявани от Него, и които имат Неговия ум, са Негови овце. Те са тези, които няма да погинат, защото вечният живот обитава в тях. Но ако човек живее в грях и няма Христос в сърцето си, ако не е приемал Божията благодат или е отпаднал от нея, е против всякаква логика, че Той няма да бъде отскубнат от ръката на Бога. Божието слово казва, че този, който издържи докрая, ще се спаси и ще получи венеца на живота.

Заключение

Исус е Добрият Пастир. Въпросът е, познаваш ли Го? От това как ще отговориш на този въпрос зависи къде ще прекараш вечността. Разликата е не от небето до земята, а от рая до ада.

Ако познаваш Добрия Пастир можеш да си уверен, че Той винаги ще бъде с теб и ще се грижи за теб. Ако не Го познаваш, те каня да дойдеш при Него още сега. Недей да отлагаш! Ела при Исус днес и Той ще спаси твоята душа. Ще те постави в Божието стадо. Ще ти даде нов живот и ново раждане. Ще дойдеш ли при Него?

Добрият Пастир умря за своите овце. Той ги познава по име и ги обича, и Неговите овце Го познават. И трето, Добрият Пастир ще пази Своите овце за вечността.

Един известен актьор бил поканен на официално събитие и много хора го помолили да изрецитира откъси от известни литературни произведения. Един стар проповедник, който също бил там, помолил актьора да изрецитира Псалм 23. Актьорът се съгласил при условие, че проповедникът също ще го каже.

Рецитацията на актьора била направена с прекрасна интонация и голям драматизъм. Дълго го аплодирали. Гласът на проповедника бил груб и пресипнал от много години проповядване и интонацията му изобщо не била изгладена. Когато свършил, в залата нямало аплодисменти, но нямало и очи, които не са насълзени. След галавечерята някой попитал актьорът какво било различното при двете рецитации. Той отговорил, „Аз знам псалма, а той познава Добрия Пастир.“

Познаваш ли Добрия Пастир?

_______________________

04.02.2024

БПЦ "Нов живот" Варна

 

Най-надеждният тест (Малахия 3:13-4:6)

/проповед/

Днес, когато живеем в очакване коронавирусът да се разпространи още повече, много хора се подлагат на PCR тестове, за да установят дали са здрави. Но се оказва, че както бързите тестове, те също не са никак надеждни. Според някои лекари само 50% от тях са на хора, които наистина са заразени.

Не всички тестове са точни и надеждни. Но днес ще говорим за един тест, който е 100 процента надежден и дава точни резултати – теста на Божието слово относно нашата подготовка за вечността.

Нашата подготвеност за второто идване на Христос личи по всичко в живота ни, включително от разговорите, които водим помежду си.

Един дядо имал серизни проблеми със слуха за повече от 10 години. Накрая отишъл на лекар и той му предписал слухов апарат, с който старецът можел да чува идеално. При контролния преглед месец по-късно, докторът казал: „Сега чувате много добре. Това сигурно е голямо облекчение за семейството ви.“ Старецът отговорил, „А, още не съм казал на семейството ми. Само си седя и слушам разговорите. Досега съм променил три пъти завещанието си.“

Случвало ли ти се е да се изненадаш, че някой за когото мислиш че не чува, е дочул всичко, което си казал? По подобен начин някои хора ще се изненадат, когато разберат че Бог не само съществува, но и чува всяка дума, казана от нас. Това ще видим в последното послание от последната книга в Стария завет, Малахия. Отворете Библиите на стр. 1360.

Малахия пише книгата си около 450 г.пр.Хр. Евреите са се завърнали от плен, възстановили са поклонението в храма, но са отегчени от Бога и Словото. Настъпил е духовен и морален упадък. Дори свещениците са се отклонили от пътя и карат мнозина да се спъват в закона (2:8).

Затова още от самото начало Малахия напомня на Израил, че Бог ги е възлюбил и иска те да се върнат при Него. Да не изоставят своите съпруги, да бъдат нетолерантни към греха, да имат любов към ближния и да почитат Бога с десятъците си.

И в тази последна част на книгата и на Стария завет, Малахия 3:13-4:6, пророкът ни предлага да си направим най-надеждният тест за готовността ни за Съдния ден. Той включва три аспекта на християнския ни живот – служение, страх от Господа и отношението ни към Закона Му.

1. Служиш ли на другите? (3:13-15,18)

Малахия 3:13-15 „Вашите думи са били безочливи против Мене, казва Господ; а вие казвате: Какво сме говорили против Тебе? 14 Вие казахте: Напразно служим на Бога; и каква полза, че сме пазили заръчаното от Него и че сме ходили с жалеене пред Господа на Силите? 15 А сега ние облажаваме горделивите. Да! Онези, които вършат беззаконие, успяват; даже изкушават Бога и се избавят.“

Хората, към които се обърна Малахия, се оплакваха и хленчеха. Един на друг се жалваха от Бога. Но когато бяха конфронтирани от Бог, отрекоха, че са виновни. Това е седмият диспут с Бога, в който те отхвърлят вината си. Какво твърдяха? Че да служиш на Бог е робия. Че е безполезно. За тях поклонението, даването на десятък и служението бяха безсмислени.

Виждаме грозното лице на това оплакване и днес. Някои хора спират да служат в църква, защото не виждат никаква полза. „Не получавам нищо насреща.“ Или „Аз съм верен, но Бог не ме благославя. Евреите жертваха на Бога, жалееха за греховете, покриваха се с вретище. И сега бяха изненадани, че не са били възнаградени. Но всичко, което правеха, беше показно, формално и фалшиво. Те приличаха на професионалните оплаквачки, които се наемат за някои погребения.

Те дори нагло заявяваха, че Бог не е справедлив. Казваха: „които вършат беззаконие, успяват“. Злите хора благоденстват, а добрите страдат.

Но не такова служение имаше предвид Малахия. Той показа, че служението отличава праведните от нечестивите.

Малахия 3:18 „Тогава отново ще разсъдите за разликата между праведен и нечестив, между онзи, който служи на Бога, и онзи, който не Му служи.“

Праведността в Божиите очи не е просто изповядване на вяра. Праведността на автентичната вяра се доказва чрез посвещението в служение.

Понякога хора идват при мен и казват, че искат да служат с нещо. Аз казвам, „Добре, много се радвам за решението ти! Но ако искаш да служиш, първо трябва да бъдеш обучен и след това да поемеш отговорността да си посветен в това служение. Да си там винаги, когато има нужда от теб, а когато е невъзможно да си там физически, да намериш човек, който да те замества.“ Повечето хора се отказват още при първия разговор. Други започват, но не са постоянни и след 2-3 пъти се отказват.

Служението на Бог е сериозно нещо. Той ни заповядва да служим. Не е ли интересно, че ние искаме да ни наричат служители, но подобно на израелтяните по времето на Малахия, не разбираме какво означава истинското служение. А то е много различно от показното служение.

Показното служение обича да е в светлината на прожекторите. Истинското служение си върши работата тихо и незабелязано.

Показното служение очаква възнаграждение. Истинското служение е благодарно за възможността да служи.

Показното служение избира на кого да служи. Истинското служение служи там, където има нужда.

Показното служение се влияе от настроения и капризи. Истинското служение служи вярно и не се влияе от външни фактори.

Показното служение е временно. Истинското служение е начин на живот.

През 109 г.сл.Хр. в испанския град Сеговия римляните построили акведукт. Цели 18 века той пренасял студена вода от планината в горещия и жаден град. Почти 60 поколения пиели от тази вода. Тогава хората си казали: „Този акведукт е толкова голямо чудо, че трябва да бъде запазен за нашите деца като музеен експонат. Ще го освободим от хилядолетния му труд.“

И положили метални тръби. Дали почивка на древните тухли и хоросан. Тогава акведуктът започнал да се разпада. Слънцето нагрявало сухия хоросан и го направило ронлив. Тухлите и камъните натежали и заплашвали да паднат. Това, което векове на служение не могли да разрушат, безделието успяло.

Истинското служение устоява във времето, то е начин на живот и е първият тест за нашата подготвеност за Съдния ден.

Между другото, всички велики хора в Библията са наречени слуги или служители. Бог нарече Мойсей „моят слуга Мойсей“ (Малахия 4:4). Най-големият слуга е Исус. Ние трябва да следваме Неговия пример. Всеки ден ни предлага възможност да служим. Откликваме ли на Божия призив?

2. Боиш ли се от Господа? (Малахия 3:16)

Малахия 3:16 „Тогава боящите се от Господа говореха един на друг и Господ внимаваше и слушаше; и написа се възпоминателна книга пред Него за онези, които се бояха от Господа и които мислеха за името Му.“

Това е един от невероятните стихове под номер 3:16 в Библията. Той започва с думите „Тогава боящите се от Господа...“ В Библията има повече от 300 места, където се говори за страха от Бога. Има два начина да се страхуваш от Бога – първият е страхът, който ще изпитат невярващите, когато се изправят пред Съдния престол. Бог е огън поглъщащ. Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог!

А вторият вид страх от Господа е благоговейното страхопочитание, което изпитваме ние, християните.

Някои от хората, с които Малахия говореше, изпитваха благоговейно страхопочитание пред Бога. Те разговаряха помежду си за Божията милост, правосъдие, търпение, святост и мъдрост, насърчаваха се в очакване на Божия съд. С една дума, поддържаха святия огън в себе си жив. Въглени, отделени едни от други, угасват. И се казва, че „Господ внимаваше и слушаше.“

Когато ние се събираме в църква за неделното богослужение или за Библейско изучаване, когато размишляваме и разговаряме за Божиите пътища, Неговата воля и Неговата слава, нито една дума не Му убягва.

И след това научаваме, че в Божието присъствие се написва възпоминателна книга за боящите се от Него. Вероятно тук става дума за Книгата на живота.

Когато нашите деца бяха малки, понякога някое от тях казваше нещо смешно. Аз бързах да го запиша в дневника си, за да не го забравя.

За разлика от мен, Вечният Разум няма нужда да му се напомня нищо с книга. Бог използва този антропоморфизъм, за да ни покаже, че помни нашите благочестиви мисли и постъпки толкова точно, колкото ако те бяха записани в книга.

Боиш ли се от Бога? Той чува, вижда и помни всичко, което казваш и правиш.

Да се боиш от Бога означава да благоговееш пред Бога заради това кой е Той. Според Синклер Фергюсън „това е съзнание, че си в присъствието на Истинското Величие и Височество, това е вълнуващо чувство на привилегия, преливащо уважение и възхищение и най-вече чувство, че Неговото мнение за моя живот е единственото нещо, което има значение.“

Да се боиш от Господа означава да съзнаваш, че стоиш пред суверенния Бог на вселената, Твореца на всичко, Изкупителя на човечеството. Ние трябва да треперим само при мисълта да не го обидим с нещо. Той е огън поглъщащ и трябва да треперим в Неговото присъствие.

Тозер е казал, че да познаваш Бог означава да се боиш от Него и да бъдеш удивен от блясъка на Неговото величие. Бог не съществува, за да посреща нуждите ни. Ние съществуваме, за да отговаряме на Неговите изисквания. Той е господарят, ние сме слугите. Той има права, ние имаме отговорности. На Него трябва да се покланяме, а ние сме поклонниците. Бог е Господ на войнствата, превъзвишеният Бог, Царят на Царете и Господ на господарите, Всемогъщият Бог. Свят, свят, свят е Господ.

И когато благоговея в страхопочитание пред Бога, Той ме възнаграждава (3:17)

Малахия 3:17 „Тези ще бъдат Мои, казва Господ на Силите. Да! Избрана скъпоценност в деня, който определям; и ще бъда благосклонен към тях, както е благосклонен човек към сина, който му работи.“

В този стих научаваме, че получаваме три вида награди. Първо, когато имаме страх от Бога, ние ставаме Негово притежание. „Те ще бъдат Мои, казва Господ на силите.“ Ние вече не принадлежим на себе си. Ние сме избран народ, царско свещенство.

Второ, ние ставаме „избрана скъпоценност в деня, който определям“. Когато ти се боиш от Бога, ти ставаш за Него специален и скъпоценен. И накрая, Бог ще бъде „благоклонен“ към нас. Ние заслужаваме правосъдие, но Бог ни дава милост. Няма да получим това, което заслужаваме. Ще получим много повече – вечността в присъствието на триединния Бог, ангелите и всички светии.

Страхът от Господа е следващият надежден критерий, че сме подготвени за Деня на съд.

3. Спазваш ли Божия закон? (4:4)

Малахия 4:4 „Помнете закона на слугата Ми Мойсей, който му дадох на Хорив за цял Израил, с повеленията и заповедите.“

Законът на Мойсей съдържаше Божиите правила за живот за евреите. Те трябваше да помнят закона. С други думи, да се покоряват на Неговите заповеди. Покорството на Божията воля води до най-голямото удовлетворение. Спазването на закона не ни спасява, но ни позволява да се радваме на удовлетворяващ живот.

През 1992 г. южна Флорида е ударена от разрушителния ураган Андрю. Насред повсеместните разрушения и останки, една единствена къща била останала на своите основи. Пристигналият телевизионен екип заснел интервю с нейния собственик. Те попитали: „Господине, защо вашата къща е единствената оцеляла в целия квартал? Как успяхте да избегнете тежки щети от урагана?“

Човекът отговорил: „Построих къщата сам, като спазвах изискванията за строителство на Флорида. Когато правилата казваха, че трябва да използвам за подпорна конструкция на покрива греди с големина 5 х 13 см, използвах греди с големина 5 х 13 см. Казаха ми, че ако къщата е построена според изискванията, ще издръжи на урагана. Следвах правилата и тя издържа. Предполагам, че никой друг около мен не е спазвал правилата.

Матей 7:24,25 „И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара. И заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.“

Заключение

Истинското служение, страхът от Бога и покорството на Словото са трите критерия на най-надеждния тест за това дали си подготвен за Господния ден. Ще устои ли къщата на твоя живот или ще се срути под напора на Божия гняв?

Може би някои тук се съмняват, че такъв ден някога ще настъпи. Някои от съвременниците на Малахия също живееха така, сякаш никога няма да отговарят за постъпките си.

Малахия 4:1 „Защото ето, иде денят, който ще гори като пещ; и всички горделиви, и всички, които постъпват нечестиво, ще бъдат като плява. И този ден, който иде, ще ги изгори – казва Господ на силите. Няма да им остави ни корен, ни клонче.“

В този ден Бог ще се намеси драматично в човешката история. Грешниците ще изгорят като сухи клони. Изразът „няма да им остави ни корен, ни клонче“ показва, че те ще бъдат напълно унищожени.

За разлика от тях, за Божиите светии ще настъпи нова епоха – епоха на радост и празнуване. Бог ще изгрее като Слънцето на правдата и ще донесе изцеление и радост във всеки аспект от живота ни.

Малахия 4:2 „А на вас, които се боите от името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата с изцеление в крилата си; и ще излезете и ще се разиграете като телета из обора.“ Готов ли си за идващото осъждение? Повярвал ли си в Господ Христос?“

При завладяването на дивия запад група семейства пътувала към места, където можели да получат земя за заселване. Пътували с каруци, теглени от волове и напредвали бавно. Един ден с ужас забелязали, че на запад се издига дълга ивица от дим, простираща се на много мили през прерията. Скоро станало ясно, че пламъците наближават в тяхна посока. Те били пресекли една река предния ден, но сега нямало време да се върнат преди огънят да ги настигне. Само един човек разбирал какво трябва да се направи. Дал заповед да запалят огън в тревата пред тях. След като изгоряло доста пространство, цялата група се преместила върху изгорялото място.

Когато пламъците изригнали към тях от запад, едно малко момиченце извикало от страх: „Сигурни ли сте, че няма да ни изгорят?“ Водачът отговорил: „Мойто дете, пламъците няма да ни достигнат, защото ние стоим там, където огънят вече е бил!“

Каква чудесна картина за вярващия, който е сигурен в Христос!

Огънят на Божието осъждение изгоря и беше загасен върху Него и всички, които са в Христос са в безопасност завинаги, защото сега стоят там, където огънят вече е бил!

Ако вече си повярвал в Господ Исус Христос, помисли дали Му служиш истински, дали се боиш от Бога и дали спазваш Неговите заповеди.

Една сутрин в края на 19 в. шведският химик Алфред Нобел се събудил и прочел в местния вестник собствения си ... некролог. „Вчера умря Алфред Нобел, изобретателят на динамита, който изобрети начин да умират повече хора от когато и да било по време на война.“ Всъщност, бил умрял по-големият брат на Алфред, но журналистът объркал епитафа. Но тази грешка произвела дълбок ефект върху Нобел. Той решил, че иска да бъде запомнен с нещо различно от средство да убива ефикасно. Затова основал Нобеловата награда за учени и писатели, които работят за мира.

С какво ще запомнят теб, когато умреш? Какво ще напишат на твоя гроб? Тук почива един смирен Божи служител, който се боеше от Бога и спазваше Неговите заповеди? Или всичко друго, но не и нещо добро, с което си бил запомнен? Ако е така, все още можеш да промениш съдържанието на своя надгробен епитаф.

Нека да се помолим!

___________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

05.07.2020 г.