/проповед/
Прочит: Битие 35:1-12.
Колко от вас са шофьори? А колко от вас се оправяте добре с посоките, докато шофирате? Aз често се бъркам, особено когато карам по улици, които не познавам. След едно събиране трябваше да закарам един от присъстващите до дома му. На отиване той ми показа как да стигна до тях, но на връщане възникна проблем.
Там улиците бяха непознати за мен и не знаех как да изляза от карето. Завих по една улица, но се оказа грешната. И след това тя ме отведе в други погрешни улици, докато накрая напълно се обърках. Лутах се доста, докато изляза от лабиринта. Бях само на няколко километра от моя апартамент, но ми отне дълго време да изляза на булеварда и да се прибера.
Когато Яков побягна от Исав, Бог му се яви във Ветил и той обеща, че ако Бог е с него и се върне с мир, Господ ще бъде негов Бог. Миналият път видяхме как след като живя 20 години в Падан-Арам, Бог напомни на Яков за обета му да се върне в родния дом.
И Яков тръгна. Той се страхуваше как ще го посрещне брат му, но Бог вече беше работил в сърцето на Исав и на мястото на желанието за мъст бе сложил братска любов.
И след тази среща, вместо Яков да изпълни обета си да се върне във Ветил, той остана първо в Сокхот, а после в Сихемовия град Салим (33:17,18). Този престой от около 10 години едва не унищожи семейството му. Сякаш не можеше да излезе от лабиринта на своето честолюбие и измама.
Направих справка за произхода на думата лабиринт. Тя идва от гръцката митология и означава сложна структура, измислена от Дедал за цар Минос, за да може той да затвори в него един минотавър (митично същество, състоящо се от мъж и бик). Но Дедал построил лабиринта толкова хитро, че едва успял да се измъкне оттам.
Яков също бе използвал хитрост в живота си и сега се мъчеше да излезе от лабиринта, в който беше попаднал. Беше само на няколко километра от Ветил, но беше далеч от Бога на Ветил.
Много християни днес са в същото състояние като Яков. Външно могат да показват, че са близо до Господа, но вътрешно са престанали да уповават на Него. Тази глава ни помага да излезем от лабиринта и да се върнем у дома.
Бог беше говорил на Яков да се върне във Ветил (31:3,13), но той беше останал цели десет години в Сихем. През това време се бяха случили ужасни неща.
Единствената дъщеря на Яков, Дина, беше изнасилена. Двама от синовете на Яков, Симеон и Левий, бяха изклали мъжете в Сихем, за да отмъстят за сестра си. Синовете на Яков бяха плячкосали града и бяха взели жените и децата в плен(вж. Битие 34). Съседните на Сихем градове можеше всеки момент да ги нападнат.
И в началото на 35 гл., Бог казва на Яков: „Стани, иди във Ветил и живей там; издигни там олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от присъствието на брат си Исав.“ Излез от лабиринта, върни се у дома. Този път Яков чува заповедта ясно. Удивително е как слухът ни се подобрява, когато преминаваме през криза!
На един мъж се струвало, че трудно комуникира с жена си и решил, че тя имапроблеми със слуха. Решил да провери без тя да знае. Една вечер, тя била обърната с гръб и от другия край на стаята той прошепнал: „Можеш ли да ме чуеш?“ Не последвал отговор. Приближил се малко по-близо и отново попитал: „Сега чуваш ли ме?“ Отново не получил отговор.
Тихо се приближил по-близо и прошепнал същите думи, но пак нямало отговор. Накрая дошъл точно зад нея и казал: „Сега чуваш ли ме?“ За негова изненада чул ядосания отговор: „За четвърти път, да!“ Проблемът не е, че Бог не ни говори, а че ние не чуваме! Но слухът ни се подобрява, когато преминаваме през криза.
Когато сме в беда, ние се сещаме да коленичим и да се помолим. А когато коленичим, единственото място, където да можем да погледнем, енагоре.
Ние трябва да сме много благодарни, че Бог не е като нас. Като родители ние понякога крещим и си изпускаме нервите, когато децата ни не се покоряват. Когато ние не се покоряваме, това натъжава нашия небесен Баща, но Той ни оставя да направим това, което сме си наумили и да жънем горчивите плодове на греха. „Каквото посеете, това ще и пожънете.“ (Гал. 6:7). И след това, когато няма накъде другаде да се обърнем, Той отново ни говори и ни напомня това, което преди ни е казал.
Тук Бог отново напомня на Яков да изпълни клетвата си, дадена когато бяга от Исав – казва му, „Стани, иди във Ветил“. Яков бе изгубил ценно време. Ако сеопитваш да минеш по заобиколен път до твоя Ветил (името означава ‚Божий дом‘), знай че няма да намериш това, което търсиш. Ще се загубиш в лабиринта. Ще загубиш много време и накрая Той пак ще ти напомни къде иска да отидеш.
И сега Яков си е научил урока:
Битие 35:2-3: „Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са у вас, очистете се и променете дрехите си; да станем и да отидем във Ветил; там ще издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми, и беше с мене в пътя, по който ходих.“
В 34 гл., когато научава за изнасилването на Дина, той остава пасивен (може би защото Дина беше дъщеря от нелюбимата му жена Лия) и това довежда до саморазправата на неговите синове. Тук той се проявява като истински лидер. Казва на семейството си да махнат чуждите богове, донесени от дома на Лаван и взети от плячката от Сихем. Идолопоклонството щеше да продължава да изкушава израелтяните и по време на робството в Египет, по време на завладяването на Обещаната земя и по време на пророците.
„Може би ти си казваш, да, но сега не живеем в езически времена. А и аз съм християнин, това не ме засяга.“ Но идоли са не само малките фигурки, на които са се молили в древността. Идол е всяко нещо, което отклонява вниманието и поклонението ти от Бога и което има повече влияние в живота ти от Бога.
Кои са съвременните идоли? За някои това е несвятата троица секс, наркотици и рокендрол, но има и друго трио – власт, пари и удоволствия, описано в 1 Йоан 2:16 – „похотта на плътта, пожеланието на очите и тщестлавието на живота“. А какво да кажем за футбола, работата, интернет? Списъкът е безкраен. Лабиринтът е дълъг.
Има ли нещо, на което позволяваш да управлява живота ти? Яков каза на семейството си да се очисти от своите идоли. От какво иска Бог да очистиш живота си? Има ли идоли, които още криеш в живота си? Ако да, нищо чудно, че още не можеш да излезеш от лабиринта и да се посветиш изцяло на Бога. Да отидеш в твоя Ветил.
За Яков и семейството му завръщането във Ветил поставя ново начало на живот в посвещение. Яков иска там да издигне олтар на Бога, „Който ме послуша в деня на бедствието ми, и беше с мене в пътя, по който ходих.“ (35:3) Бог е винаги с нас, дори да не го съзнаваме. Дори тогава, когато грешим и сме непокорни. Той е този, който отговаря, когато го призовем в напаст.
Яков поема инициативата и действа като духовен лидер на семейството си. Показва пътя за изхода от лабиринта. И всички покорно му предават идолите си. Това е пример за нас, които сме съпрузи и бащи. Нашите съпруги и деца очакват да поемем инициативата и да поведем семействата си. Те искат да ни последват. Искат да ни уважават.
За много от нас няма да е лесно, ако досега не сме го правили. Ще отнеме време да свикнем. Но Бог е създал семейството и е поставил мъжът да е глава в него. Ако откликнеш на призива си, Бог ще благослови семейството ти. А ако ти си съпруга на невярващ съпруг, моли се той първо да захвърли своите идоли. Едва тогава Бог ще го направи лидерът, който искаш да имаш.
Яков дълго бягаше от лидерските си задължения, но тук го направи. Поведе семейството си вън от лабиринта. Идолите бяха закопани под „дъба, който бе при Сихем“ (35:4). Това вероятно е същият дъб, където Бог се беше явил на Авраам, след като той влезе в обещаната земя (12:6). На това място един ден Исус Навиев, подбуден от примера на Яков, щеше да призове народа да махнат чуждите богове, които са сред тях (24:23).
Битие 35:5: „И тръгнаха; и Бог докара страх върху околните градове, така че не преследваха Якововите синове.“ Околните градове се страхуваха, защото бяха чули за трагедията в Сихем. Същевременно, виждаме как след като Яков се покори на Господа, Господ го защити, като всели страх у съседните народи.
Иронията е, че цял живот Яков се беше борил със своя страх от от Исаак, от Лаван, от Исав. Никой не се страхуваше от него. Но сега страхът от Бога го защитаваше. Бог може да постигне много повече, отколкото ние можем чрез нашите тайни кроежи.
Никой не преследва Яков и семейството му по пътя и те безпрепятствено стигат до Ветил. Четем в ст. 6 и 7:
„И тъй, Яков дойде в Луз, (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него. И там издигна олтар, и наименува мястото Ел-Ветил, защото, когато бягаше от брат си, там му се яви Бог.“
Яков най-накрая изпълни обета си пред Бога. Дойде във Ветил, издигна олтар и нарече мястото Ел-Ветил, Бог на Ветил (35:7), за да си спомня първото Божие откровение там. Там, в Божието присъствие, той беше у дома си.
И Бог пак се яви на Яков и го благослови. Отново му даде името Израил – може би за да му напомни, че неговата идентичност не се основава на неговите собствени постижения, а на това, което Бог е направил за него.
И Бог потвърди завета си с Яков, като му се разкри с името, което първо каза наАвраам – Ел Шадай, Бог всемогъщи. Обеща му много наследници (и царе!) иземя така, както обеща на Авраам и Исаак. Всеки, който се посвети на Бога, ще бъде благословен!
Някои смятат, че след като предадат живота си на Христос, всичко в живота на християните ще тече по мед и масло. Но „благословен“ не означава безпроблемен! Не беше нужно Яков да чака дълго след обновяването на завета, за да се увери в това.
В 35:8 се споменава смъртта на Девора, Ревекината бавачка. Тя дълги години беше служила вярно в дома на Исаак, а през последните години се беше присъединила към Яков. Може би така авторът на Битие, Мойсей, намеква и за смъртта на Ревека, но избягва директно да я спомене, заради заговора й срещу Исаак (гл. 27). Това трябва да напомня на всяка жена да не мами съпруга си.
Освен Девора, в тази глава са споменати още две смърти – тези на Рахил и на Исаак. Рахил умира при раждането на втория си син, когото назовава „Вен-Они, което значи Син на скръбта ми. Родилните болки са фатални за нея и можем да разберем защо му е дала това име, но представете си как би се чувствал той:
„Здравей, как се казваш?“ „Казвам се „Депресия“. „Как си, Депресия?“ „Чувствам се ужасно.“ За щастие, Яков, чиято скръб е облекчена от раждането на 12-тия му син, го наименува „Вениамин“, което означава Син на десницата ми. Това е единственият син, на когото Яков дава име, което отново говори за решението му да бъде истински лидер на семейството си.
Смъртта на Рахил означава, че Яков трябва да избере нейна заместница. За да не избере Вала, слугинята на Рахил, Рувим решава да легне с нея. Той знае, че веднъж опозорена, Вала ще стане омразна за Яков и тогава той ще се обърне към Лия, неговата майка. Освен това, с този акт Рувим вероятно иска да покаже, че той е законният наследник на Яков.
Но Рувим си направи грешно сметката. Той загуби правото на първороден, което е дадено на Юда, от който се раждат много царе и най-накрая Господ Исус Христос. Левий пък придобива правото да стане свещеник. Двойната порция от наследството отива при Йосифовите синове Ефрем и Манасия. Грехът е винаги лош съветник.
Всичко това стана след като Яков отиде във Ветил. Когато излезе от лабиринта на егото и се върна у дома при Бога. Божието присъствие и вярност обаче не означават липса на изпитания. Той иска да имаме увереност, че дори в най-големите беди Бог е с нас и ние можем да уповаваме, че Той ще ни помогне да преминем през тях.
За разлика от мъчителната смърт на Рахил, Исаак умира „стар и сит от дни“, на 180 г., след като Яков идва при него в Кириат-Арба. Там е и брат му Исав и двамата погребват баща си. Преди много години те се бяха разделили заради баща си. Сега събират, за да го погребат. Грехът разделя, покорството на Бога внася мир.
Най-накрая, след 30 годишно отсъствие, Яков се завърна у дома. Последните 10 години беше само на няколко километра от дома си, но същевременно толкова далече от него.
Колко различна е тази негова опитност от живота на Исус? Яков дойде в Сихем въпреки Божията воля, а Исус дойде на земята по Божията воля. Яков беше географски близо до дома, но духовно далеч от Бог Отец. Богочовекът Исус беше географски далеч от небесния си дом, но духовно едно с Бог Отец.
Но тук виждаме и прилики между нашия главен герой и Исус. Яков призова хората си да махнат чуждите богове, да се очистят и променят дрехите си, и да започнат нов живот. Исус призовава всички хора да премахнат чуждите богове, да облекат дреха на праведност и да започнат нов живот с Бога. Яков дойде във Ветил, Божия дом и издигна олтар, за да прослави Бога. Исус дойде в Ерусалим и принесе себе си на олтара, за да прослави Бог Отец.
И Яков беше благословен от Бога с много земя и голямо потомство, от което щеше да се роди Месия. Яков щеше да бъде наследен от много царе, но най-великият от тях щеше да притежава земята и да бъде Господ и Лидер на всички духовни деца на Яков.
Яков дълго се лута в лабиринт, но накрая се върна у дома при Бога. Чувстваш ли се така, сякаш 30 години си се лутал в лабиринт? Сякаш 10 години си бил толкова близо до Бог, но все си решавал да минеш по заобиколния път? И се отдалечаваш, вместо да се приближаваш до Бога?
Познавам един човек, който като тийнейджър не послуша вярващата си майка относно това къде да продължи средното си образование. Вследствие на това учи нещо, за което Бог не го беше призовал и загуби още 2 години, за да се подготви и кандидатства в специалност, в която беше призован.
И там, а не на предишното място, го срещна Бог. Луташе се в лабиринта на своята гордост и изгуби много време. Накрая дойде у дома, при Бога. Този човек бях аз.
Понякога може да гледаме на живота си и да виждаме в него много грешки и лутане. Виждаме падения и провали. Тогава трябва да спрем и да благодарим на Бога за пътя, който сме извървяли. Бог търпеливо чака момента, когато ясно ще чуем неговия глас. И тогава ще станем лидера, който иска да бъдем. Ще излезем от лабиринта и ще се върнем у дома.
Нека се помолим.
__
БПЦ "Нов живот" Варна
12.03.2017 г.
