Поглед в тронната зала (Откровение 4 и 5)

/проповед/ 

И така, продължаваме с нашата поредица „Той царува“ върху последната книга на Библията - Откровение на Йоан. Видяхме в 1 гл., че Христос изпрати ангела си и яви това откровение на Йоан, докато той е заточен заради свидетелството си за Исус на о-в Патмос – еквивалент на концлагера Белене по време на комунизма.

Разбрахме, че централна фигура в книгата е Исус Христос. Когато Йоан видя Исус в 1 гл., той падна като мъртъв. Защото Исус Христос е Алфа и Омега, Първият и Последният.

Пастор Марк Дрискол казва: „Единственото нещо, което ме кара да стана в понеделник сутрин е картината в Откровение на Цар Исус на трона, управляващ над цялото творение.“

Видяхме, че Той ни обича, спасил ни е от греховете ни и ни е направил Царство от свещеници, и ще дойде отново за нас. И Исус даде това послание на Йоан в период на гонения срещу вярващите, за да ги насърчи, че Исус царува и в края на историята Исус ще победи.

И веднага след това, във 2 и 3 глави, Исус даде на Йоан послание до седем реално съществуващи църкви в Мала Азия. От тях научихме 7 важни истини – че Исус обича, насърчава и поправлява местната църква. Той не прави грешки с Църквата и образова небето и променя земята чрез Църквата. Затова тя е най-важната организация на земята.

Днес ние също живеем в усилни времена. На много места по света църквите са затворени от властите заради коронавируса. Говорим за ново нормално. Около нас има много неизвестни относно бъдещето. Затова се нуждаем да си припомним, че Бог царува. Той е на трона!

Точно това ще направим с днешния пасаж от Откровение. Ще разгледаме 4 и 5 глави. Нека да отворим на Откровение 4 и да видим чудесното видение, което Исус откри на Йоан на о-в Патмос. Това видение беше отправено към една преследвана, обезсърчена Църква. Някои от местните църкви бяха подложени на гонение от императора. Други бяха просто преследвани от местните синагоги или пренебрегвани от езическите им съграждани.

Миналият път говорихме за най-прекрасното място на земята, Църквата. Но дори тя е несъвършена. Тя може да загуби първоначалната си любов (Ефес, 2:4), да се поддаде на лъжеучение (Пергам, 2:14-15), да участва в неморалност и идолопоклонство (Тиатир, 2:20) и да стане духовно мъртва или хладка (Сардис, 3:1; Лаодикия, 3:16). Сега ще говорим за съвършения Бог. Придвижваме се от грешната земя към святото небе.

Освен това, преминаваме от чуване към виждане. Седем пъти в гл. 2-3 се казва „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът“. А в гл. 4-5 Исус ни показва две видения. В гл. 4 виждаме Бог като Творец, а в гл. 5 – Бог като Изкупител, който осъществява своите цели чрез разпнатия и възкръснал Христос. Тези глави са и въведение към Божиите осъждения и въдворяването на Божието царство (гл. 6-20).

Първо, в 4 гл. Бог е разкрит като Творец.

Откровение 4:1-4 „След това видях – и ето, врати отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Въздигни се тук и ще ти покажа какво трябва да стане след това. 2 И внезапно бях обзет от Духа и ето, на небето стоеше престол и на престола седеше Един. И Седналият приличаше на камък яспис и сардис; около престола имаше и дъга, която изглеждаше като смарагд. 4 И около престола имаше двадесет и четири престола и видях, че на престолите седяха двадесет и четирима старейшини, облечени в бели дрехи, и на главите им златни венци.“

В началото четем за отворена врата. Ап. Йоан се моли в Духа и вижда врата към небето. Това не се случва всеки път, като се молиш, нали? В предходната глава Исус спомена също една врата в писмото до църквата в Лаодикия:

Откровение 3:20 „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.“

Ние обичаме да използваме този стих, когато благовестваме на невярващи, но той е отправен към вярващите в тази охладняла за благовестието църква. Лаодикийците са затворили Христос пред вратата и Той чука, за да го пуснат отново вътре. Тук Исус е отворил врата пред Йоан и казва: „Влез и виж това!“

Подобно на Луси, която отвори вратата на дрешника и влезе в Нарния, Йоан бе поканен в една нова реалност – там където Бог живее и царува. Подобно на Исая (Исая 6) и Езекиил (Езекиил 1), Йоан е отнесен в святото небесно обиталище на Господа, за да види Неговата слава и да чуе Неговото слово.

И чува предишния глас (1:10), който вече е започнал да разкрива миналото, настоящето и бъдещето, да му казва: „Въздигни се тук и ще ти покажа какво трябва да стане след това.“

Исус ще разкрие бъдещето спасение чрез идещото осъждение. Но преди Йоан да може да надникне в бъдещето, преди Исус да му каже за седемте печата, седемте тръби и седемте чаши с Божия гняв, той трябва да види Бога в Неговото величие.

Йоан описва това, което вижда – Бог. Но не търсете тук физическо описание. Бог не е старец с големи бицепси, както го е изобразил Микеланджело. Ако помоля децата от неделното да нарисуват Бога, сигурно ще се затруднят.

Защото Бог е дух! Нашият Бог не е творение, което да можем да изобразим. Както казва Калвин човешкият ум е фабрика за идоли. Когато е насочено към творението, поклонението се превръща в идолопоклонство. Неслучайно втората заповед казва, „Не си направи кумир, нито подобие на нещо което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водите под земята.“ (Второзаконие 5:8).

Йоан ни предлага един друг подход. За да обрисува Бога, рисува картина на това, което е около Бога. Виждаме Бог - седнал на престол, който символизира царска власт. Бог е Творец, но и Цар. Той владее над вселената.

Прилича на яспис и сардис, и на дъга като смарагд (ст.3). Ясписът и сардисът са два червеникави скъпоценни камъка. Вероятно и двата камъка символизират Божията святост и слава.

Смарагдът е зелен. Така силата на светлината, проблясваща от присъствието на престола, се омекотява от нежната зелена светлина на дъгата, която го обкръжава. Тази дъга напомня за обещанието на Бог с първата дъга след потопа и символизира Божията правда и милост.

Около престола има 24 престола с 24 старейшини, облечени в бели дрехи и със златни венци на главата. Някои смятат, че това са представители на всички вярващи на небето, други виждат в тях ангели. Moже би най-разпространеното мнение е, че това са хора от двата завета – 12 представители от 12-те племена на Израел (срав. 21:14) и 12-те апостоли. 

Белите им одежди символизират победа и чистота, а венците сочат, че са царски свещеници (5:10). И видението продължава...

Откровение 4:5-6 „5 И от престола излизаха светкавици и гласове, и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове. И пред престола имаше нещо като стъклено море, подобно на кристал, а насред престола и около него – четири живи същества, покрити с очи и отпред, и отзад.“

Светкавиците и гърмежите напомнят даването на Десетте заповеди на планината Синай (Изход 19:16) и символизират Божията святост и справедливост. В Библията морето е символ на злите сили, но Бог владее над морето. Нашето море, макар и вътрешно, рядко е без вълни. Понякога, при силен вятър, вълнението е толкова голямо, че е невъзможно да се плува в него. Но тук морето е гладко като стъкло. Бог е укротил морето.

Когато Бог каже на вятъра, „Мълчи! утихни!“, както каза когато беше с учениците в езерото, то утихва.

Преди няколко години с моята съпруга бяхме във Франция и ни заведоха в един замък, превърнат в музей. За да стигнем до него трябваше дълго да вървим по една алея, докато пред очите ни замъкът ставаше все по-голям и величествен. По същия начин Божието величие е подчертано от това огромно, спокойно и красиво море, разпростряло се около трона на Бога.

Освен Божието величие и святост, обърнете внимание също как е изобразена съвършената Му справедливост – чрез светкавици, гласове, гърмежи и седем огнени светила. Сякаш Божието правосъдие струи от трона.

Един ден, докато си седял в кабинета в Тринити колидж в Кеймбридж, Исак Нютон видял как когато слънчев лъч, който преминал през тесния процеп на кепенците на прозореца, достигнал призмата на стъклената му чаша, събрал в себе си всички цветове на дъгата.

По подобен начин, Бог е светлина, в която се съдържат различни цветове – Той е свят, суверенен, милостив, но и гневен и справедлив. Виждате ли Бог в Неговата светлина, както Го видя Йоан?

Както казва британския богослов Никълъс Райт, „Зад сложния и объркан живот на църквата в древна Турция, зад предизвикателствата на лъжливите синагоги и заплашващите владетели... – стои небесната тронна зала, в която Творецът и Господарят на света остава суверенен. Само като спрем своя бяг и размишляваме върху това видение можем да осъзнаем, че има една друга реалност, която не само обяснява нашата реалност, но и ни помага да имаме победата.“

Дотук видяхме нашия Бог като мощен Творец. По-нататък виждаме, че Той е достоен за поклонение (Откровение 4:6б-11).

Първо, виждаме около престола четири живи същества или серафими да се покланят на Бога. Те казват: „Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщ, Който беше и Който е, и Който ще бъде“ (ст.8) и по този начин показват, че целта на цялото творение е да се покланя на Твореца.

Заедно с тях се покланят и 24-мата старейшини. Те се покланят на Бог за Неговата святост и безкрайност. Той е „Който беше и Който е, и Който ще бъде.“ За нас е трудно да си представим безкрайния Бог, защото ние сме в материални тела. Но Бог е вечен, не е подвластен на времето, не се променя с времето. Той е извън времето, пространството и материята, защото той е създал времето, пространството и материята.

И старейшините се покланят на Бог за неговата святост и безкрайност, и защото Той е „създал всичко и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.“ (ст.11)

Само Бог е достоен за нашия поклон! Падаш ли в поклон пред Него? Показваш ли Му, че Му се покоряваш в смирение и благодарност, като Му отдаваш обратно това, което Той ти дава?

В гл. 5 фокусът се променя – от поклонение на Твореца, в поклонение на Изкупителя. Как става това? Сякаш телевизионна камера на небето се приближава и показва в едър план Божията десница, в която има свитък. 

Откровение 5:1-4 „И видях в десницата на Седящия на престола книга, написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата. 2 Видях също, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и да разпечата печатите ѝ? 3 И никой – нито на небето, нито на земята, нито под земята, не можеше да разгъне книгата, нито да я гледа.“

Тази книга е всъщност свитък от папирус или пергамент, който несъмнено съдържа откровението за бъдещите събития, което Йоан трябва да получи. Подобно на повечето важни документи той е запечатан със 7 печата, а те могат да бъдат отворени само от някой, който има властта да го направи.

Тъй като свитъкът съдържа информация от първостепенна важност за целия свят, човекът който е в състояние да счупи печатите трябва да е някой с власт над целия свят. Тогава Йоан чува силен ангел да отправя въпрос към цялата вселена, „кой е достоен да разгъне книгата и да разпечата печатите ѝ?“ (5:2).

Toзи въпрос си задават българите след вече 3 месеца протести. Кой е достоен? Кой е способен да ни изведе от здравната, икономическата и духовната криза, в която се намираме? Кой е достатъчно компетентен, но и морален, за да го направи?

Същият въпрос си задават хората по целия свят. Кой е способен да донесе всеобщ мир и благоденствие за света? Мнозина са се опитвали.

Навуходоносор, Александър Велики, Гай Юлий Цезар, Наполеон, са си мислели, че са го постигнали, но в крайна сметка техните империи са залязвали. Хитлер се опита да установи хилядагодишен райх. Сталин се надяваше комунистическата диктатура да победи в целия свят.

Духовни лидери като Буда, Конфуций, Кришна, Мохамед и Дънов говорят за постигане на лична и световна хармония, но дори техните последователи не могат да постигнат мир помежду си.

Възможен ли е един свят без войни бедност, глад, омраза, болка и тъга? Без вируси и маски? Битълс също ни подканяха да си представим един утопичен съвършен свят, в който няма войни и няма религии. Подобно на тях, много хора си представят съвършения свят без Бог.

Но Йоан знаеше, че светът се нуждае от Изкупител, не от заместител. Затова не е учудващо, че при този въпрос Йоан заплака.

Откровение 5:4 „И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата, нито да я гледа.“ Йоан плака, защото светът се нуждае от Лидер. Неговите сълзи символизират сълзите на всички Божии хора през вековете. Това са и нашите сълзи, породени от копнежа ни Бог да внесе ред в този объркан свят.

Но тогава Йоан научава, че проблемът на човешката дилема е вече разрешен.

„Ето, лъвът“ (5:5) Виждате ли величието на Господ Исус Христос? Той е като лъв – свиреп, смел, безстрашен, царствен, мощен, величествен.

Този Лъв от Юда е Исус Христос. Само Той е способен да разпечата печатите, да отвори свитъка и да придвижи в изпълнение събитията.“ Той е от племето на Юда. Това е царственият му произход. На това племе бе дадено обещание за Син, чийто трон и царство ще пребъдат вечно.

И Христос беше също „коренът на Давид“. Това словосъчетание сочи към вечната същност на Господ Исус. Този, който дойде след Давид като наследник на Давид беше също преди Давид като негов корен. В това се състои победата на Господ Исус. Защото този царствен и вечен Лъв имаше и човешка природа. Той победи на Голгота, за да отвори свитъка.

Но как така Йоан не го забеляза веднага? Може би беше поразен от красотата на дъгата и скъпоценните камъни? Колко често и ние правим това. Идваме на църква, слушаме разтърсващи послания, пеем запомнящи се песни, но пропускаме Господ посред тях.

И Йоан се обръща да види Лъв, но вижда Агнец. Сигурно се е чудил, „И това ли е разрешението на световните проблеми?“ Точно така. Отговорът на нашите проблеми е Божият Агнец, Исус Христос. Лъвът-Агнец. Суверенният Спасител. Каква комбинация от кротост и величие. Той е наречен Божият Агнец 28 пъти в Откровение. Гневът на Бога е наречен „гневът на Агнеца“.

И Агнецът беше „заклан“ (сфазо). Думата означава отсичам жертва. Тя описва жестокото разпятие на нашия Господ Исус. Тръни, забити в черепа Му. Кожа, свлечена от удари на камшик. Лице, разкривено от юмручни удари. Пирони, забити в ръцете. Копие, промушено в ребрата. Кръв и вода, струящи оттам. И сега на небето белезите на нашия Господ са все още там, запечатали се на възкръсналото Му тяло за вечността.

Една неделна учителка попитала децата, „Има ли нещо направено от човек на небето?“ За нейна изненада едно от момченцата се изправило и казало, „Да, госпожо, има.“ „И кое е то?“, попитала учителката. „Раните от пироните в ръцете на Исус“, отговорило момченцето.

Това, което видя Тома в горницата и което Йоан видя в небето, ние също ще видим в слава.

И този Агнец, заклан толкова жестоко, всъщност стои. Макар и да е бил убит, сега Той е жив. След цялата агония на кръста Христос умря, но три дни по-късно се разнесе вика „Той не е тук, Той възкръсна! (Лука 24:6). Вместо трънения венец сега на главата Му има корона от слава. Той завърши делото на спасение. Но тук Го виждаме изправен, защото Неговата мисия в света продължава.

И Йоан чува, че само Христос може да отвори печатите. И вижда как Христос взема свитъка от Всемогъщия Бог. Но още преди да го отвори живите създания и старейшините започват да Го хвалят:

Откровение 5:8-10 „И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесет и четиримата старейшини паднаха пред Агнеца, като всеки държеше арфа и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите. 9 Те пееха нова песен, като казваха: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите ѝ; защото си бил заклан и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всеки род и език, народ и племе, 10 и си ги направил царство и свещеници на нашия Бог; и те ще царуват на земята.“

Чрез смъртта Си Той е довел хора от всички народи при Бога. Тези хора вече Го представляват в света като Негови царски свещеници. А един ден те ще се радват на плода на тази победа в пълнота, защото ще царуват на земята.

Той ни е направил царство и свещеници. Осъзнаваш ли това?

Дейвид Брейнърд служи като мисионер сред индианците каунаумеек от 1739 до 1749 г. Пристига късно вечерта до техния стан и решава да прекара нощта в гората, преди да се представи на сутринта. Но не знае, че няколко червенокожи го следят от часове. Индианците решават да убият бледоликия, защото белите са им причинявали само тъга. Войните се промъкват до Брейнърд и го виждат да се моли на колене за тях. Една гърмяща змия пропълзява към него, изправя се и аха да го ухапе, но след това без видима причина се отдалечава в мрака. Те не го убиват. На сутринта той получава много топъл прием. Отваря Библията и им чете от Исая 53 – как Бог изпраща Своя Син да умре на кръста, за да отнеме греха от техните сърца и да ги направи свои деца. Те приемат благата вест. Брейнърд понася всякакви несгоди и болести, и служи сред много племена. Той решава да бъде царски свещеник за тях.

Старейшините се покланят на Агнеца, защото е изкупил човеци от всеки народ и ги е направил царски свещеници. И към тяхната песен на хваление се присъединяват много ангели и от създания от цялото творение. Всички те хвалят както Всемогъщия Бог, който седи на трона, така и Агнецът, който победи силата на греха (ст.13-14). Те се покланят на Твореца, който владее над света и на Изкупителя и Спасителя на своите люде. Можем да си представим всички тези хвалители като концентрични кръгове – първо четирите живи същества, после 24-те старейшини, после ангелите, а накрая неизброимо множество създания. И в центъра им са „Този, който седи на престола и Агнето“ (ст.13) – Творецът и Агнецът.

Дотук видяхме две невероятни картини – поклонение на Бог като Творец в 4 гл. и поклонение на Лъва-Агнец, Изкупителя на човечеството – Исус Христос, в 5 гл. Казахме, че само Той може да разреши проблема на човечеството и да изгради един съвършен свят, защото Той плати цената за нашите грехове с проливането на скъпоценната си кръв.

Но какво означават тези невероятни видения за обикновените хора като теб и мен? Какво от това, че закланият Агнец стои превъзвишен в тронната зала до Твореца Бог и получава хваление от всички същества в цялата вселена?

Миналата седмица се отбих в Македонския дом. Говорих с една жена, моя позната, която преди време загуби зрението си. Попита ме дали ще може да вижда пак. После срещнах една друга позната. Оплака се, че след смъртта на мъжа си е получила схващане и едва ходи. Каза: „Преди играех народни танци и изведнъж се обездвижих. Ще се молиш ли за мен?“

Какво можем да казваме на хора в тяхното страдание? Каква е добрата новина за слепеца? Как да насърчим парализирания? Как да окуражим човека, който се бори с рак?

Ако има някакво насърчение, то трябва да е по-велико от едно просто „ще се моля за теб“. То трябва да е космическо, поетично, отвъд очакваните утешения.

Агнецът, който беше бит, унизен и прикован на кръст, за да умре, сега в превъзвисен в слава до Твореца на вселената. Всичко, което Бог има – мъдрост, сила, величие и чест, принадлежи и на Агнеца. Той беше прикован на кръста. Беше обездвижен, беше парализиран от агонизиращата болка при досега с твоя и моя грях. Но победи и сега царува в тронната зала с Отца.

Поради това имаме какво да покажем на слепците, куците и болните – можем да им покажем едно видение за едно ново небе и нов свят, където този, който беше заклан, управлява в слава. Можем да кажем: Вие, които плачете, които страдате, които се измъчвате в своята слепота, неподвижност и болка, обърнете поглед нагоре и влезте през вратата, през която мина Йоан. Чуйте небесния хор, който пее „Достоен е Агнецът, който е бил заклан.“ Амин!

_________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

 

Еволюцията – факт или фикция?

/проповед/

Откакто свят светува, въпросът за произхода на вселената е занимавал милиони умове. Относно началото на живота има две възможности: или Бог е създал всички живи същества и човека по свой образ и подобие, или човек се е пръкнал от планктона и е създал Бога по свой образ и подобие.

Втората възможност, еволюцията, се преподава в нашите училища като научно доказан факт. Но тя не е нищо повече от идеологически обоснована фикция. Еволюцията е псевдонаучна идеология. 

Тя вече става смешна и неслучайно мислещите хора се бъзикат с нея. Като автора на тази карикатураJ - показвам карикатурата)

Първата възможност, креационизмът, е в същността си Библейското учение, че Бог е създал всичко за 6 дни.

Днес има християни, които в желанието си да се харесат на невярващите, се опитват да хармонизират учението за еволюцията с Библията. Те приемат, че 6-те дни на сътворение не са буквални 24 часови денонощия. Тъй като, казват те, за Бог 1 ден е като 1000 години, може би дните в Битие 1 гл. са цели епохи.

А и нали науката е открила фосили на милиони години, продължават те.

Но тази теория не е нито научна, нито библейска. Първо, не е научна, защото методите на датиране (радиоактивното датиране) не са приложими за периоди отпреди хиляди години. И второ, не е библейска, защото думата за ден, употребена в Битие 1 гл. – yom, oзначава точно 24 часов отрязък. 

Същата дума е употребена и в четвъртата от Десетте Божи заповеди: „помни съботния ден, за да го освещаваш...“ (Изх. 20:8). Moйсей потвърждава този факт, като казва: "в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои." (Изход 31:17)

Според Библията, Бог е създал всичко за 6 дни. Какво казва Дарвиновата еволюция?

Според нея всяко растение и животно произхожда от предшестваща го форма. Всички организми водят началото си от някаква предисторическа супа, в която преди милиарди години са се зародили първите амеби и планктона. Пак следствие на милиони години еволюиране тези протоорганизми са дали началото на първите риби, земноводни, влечуги, птици, бозайници, маймуни, и накрая на човека.

Приказка за лековерни хора.

Според еволюционистите нищо + време + шанс = всичко!

Нека разгледаме следното уравнение:

Жаба + принцеса = красив принц. Това се нарича приказка.

Сега да променим една от величините:

Жаба + 10 милиарда години = красив принц. Това се нарича „наука“.

Каква коренна разлика между този капан за наивници и библейски основаната и исторически доказаната вяра на християните!

Вероучението беше изхвърлено от Българското училище през 1945 г. и на негово място се наложи и представи за научно материалистичното еволюционно схващане за произхода на живота.

Да вярваш в еволюцията означава да вярваш, че човек е сбор от атоми, събрали се на седянка за няколко десетки години, преди отново да се пръснат в небитието.

Ако е така, тогава какво пречи сами да разтурим тази седянка чрез убийство на неродено (аборт) или вече родени деца и възрастни (убийство и самоубийство)?! Oт еволюционистка гледна точка човешкият живот не означава нищо!

Това ни отвежда до първата причина, поради която ние отхвърляме еволюционизма и която е от морално естество: еволюционизмът е неморален и е отговорен за голяма част от неморалните прояви в обществото.

Еволюционистите са лъжепророците, които са нанесли най-много вреда на човечеството. Исус каза, „по плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7:20). Какви са плодовете на еволюционизма?

Расизъм и национал-социализъм.

Бащата на еволюцията Дарвин казва: „В някакъв бъдещ период, не много отдалечен във времето, цивилизованите човешки раси почти сигурно ще изтребят нисшите раси и ще ги заменят със себеподобните си по цялата земя...“

Това не сте го учили в училище, нали? Дарвин е първият опитал се научно да обоснове расизма! Цветнокожите според него са на по-нисша степен в еволюционното си развитие от белите хора, затова един ден ще бъдат унищожени.

Цитатът по-горе е взет от книгата на Дарвин „Произход на видовете.“ Знаете ли какво е пълното заглавие на книгата? „Произход на видовете посредством естествен подбор, или запазването на облагодетелствани породи в борбата за живот.“

Думата за „порода“ може да се преведе и като „раса“. „Запазването на облагодетелствани раси“...

Защо тогава да се изненадваме, че един от най-големите фенове на Дарвин е Хитлер? Милиони хора са избити от облагодетелстваната арийска раса поради еволюционната теория за оцеляване на най-приспособимия. Само най-силните заслужават да живеят.

Библията обаче казва, че човешкият живот е ценен и всеки, който го отнеме, ще отговаря с живота си пред Бога: „Който пролее човешка кръв и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ създаде Бог човека.“ (Битие 9:6)

Комунизъм

Когато Карл Маркс прочита „Произход на видовете“, казва че това е повратен момент в живота му. Той смята, че е открил научна обосновка на комунизма. Едно зло не идва никога само.

Маркс бил толкова впечатлен от Дарвин, че искал да посвети своята книга „Капиталът“ на него. Впоследствие марксизмът бе доразвит от „учителите на всички народи“ Ленин и Сталин.

Сталин прочита „Произход на видовете“ на крехката възраст от 13 години. Това подготвя почвата в ума му да приеме революционния атеизъм на Маркс и да премахне всички задръжки пред избиването на опонентите си, т.е., безмилостното елиминиране на неприспособимите.

Еволюционното развитие трябваше да установи комунизъм в целия свят. Отрочето на еволюционизма – комунизмът, хвърли в тюрмата на мракобесие повече от 1/3 от населението на земята!

Ние, българите, вкусихме от горчивите плодове на това бесовско учение: 30,000 от духовния, стопанския и политически елит на страната бяха убити без съд и присъда непосредствено след комунистическата окупация на България, стотици хиляди унищожени по затворите и концлагерите; убита бе вярата на българина, отнета бе земята и имуществото му. България се превърна в един голям затвор.

По плодовете им ще ги познаете. Днес, в посткомунистическа България, все още берем от горчивите плодове на еволюционизма. И той все още се изучава в 10 кл. като наука, не като теория!

Сексуално разкрепостяване

Едно от последствията на еволюцията е и сексуалната революция от 60-те на запад, дошла дори по-рано и в България.

Защото ако няма специално сътворение, няма и Творец; ако няма Творец, тогава няма и Законодател и Съдия. А ако няма законодател, тогава всичко е позволено.

Първият директор на ЮНЕСКО е Джулиън Хъксли, внук на Томас Хъксли, колега на Дарвин. Мистър Хъксли е един от водещите еволюционисти от средата на 20 в. Той казва за „Произход на видовете“, „Всички ние харесахме много книгата, и защо ли? 

Защото разкриваше научни факти? Неоспорими доказателства? Убедителни и убеждаващи аргументи? ...“ Не. Онова, което харесва на хората е че тя изразява идеята, че Бог не може да се бърка в сексуалния им живот.

Ако обаче човек е сътворен от Бога, тогава Бог има право да изисква от него да живее според определени правила. Но на някои хора това не им харесва.

Бог казва, че блудството, прелюбодейството и хомосексуализма са грях. Тогава, какво да направим? Ами ще убием Бога! Ще изнамерим нова религия, в която да повярват масите и в която Бог не присъства.

Еволюционизмът премахва нормите за добро и зло. Всичко става субективно и относително. Неговите плодове са расизмът, комунизмът, нацизмът и сексуалната революция. Затова ние не можем да не отхвърлим еволюционизма поради морални съображения.

Второ, еволюционизмът издиша не само морално, но и интелектуално. Теорията на еволюцията се опира повече на вяра и въображение, отколкото на факти. Д-р Томисян от Комисията по атомна енергетика на САЩ, казва: „Учени, които ходят и разправят наляво-надясно, че еволюцията е факт, са големи мошеници и историите, които разказват са може би най-голямата измама, съществувала някога. За обяснение на еволюцията не разполагаме и с една йота от факти.“

„Еволюцията е приказка за възрастни. Тази теория не е помогнала с нищо за научния процес. Тя е безполезна.“ – проф. Луис Бунур, президент на биологическото общество на Страсбург.

Сьорен Лутруп, известен шведски ембриолог: „Вярвам, че един ден Дарвиновият мит ще бъде обявен за най-голямата измама в историята на науката. Toгава мнозина ще се запитат, как е било възможно да стане това?

Ето още някои известни учени-креационисти: Майкъл Фарадей, Луи Пастьор, Исак Нютон, Йохан Кеплер, Уилям Рамзи, Франсиз Бейкън, Самюел Морз, Карл Янг, Макс Планк. Звучи ли ви това като списък от глупаци?

Исаак Нютон казва: „Тази прекрасна система от слънце, планети и комети може да произлезе само от съвета и управлението на едно интелигентно и могъщо Същество.“

Еволюционистите не могат да отговорят на три въпроса:

Какъв е произходът на живота? Нима просто една светкавица е ударила праисторическия бульон и така се е пръкнал живота?

Д-р Джордж Уолт, професор емеритус по биология в Харвардския университет, носител на Нобелова награда по биология, признава: „Има само две възможности за възникването на живота. Едната е чрез спонтанно зараждане и еволюционно развитие, а другата – чрез свръхестествен творчески акт на Бога. Няма трета възможност. Спонтанното зараждане, убеждението че животът е възникнал от нежива материя беше научно оборено преди 120 г. от Луи Пастьор, и от други учени. Това ни оставя само с едно друго възможно заключение, че животът е възникнал следствие на свръхестествен творчески акт на Бога...“

Дотук добре, но не се радвайте много, ето как продължава цитата:

„... Аз няма да приема сътворението, защото не искам да вярвам в Бога. Затова избирам да вярвам в това, за което знам, че е невъзможно от научна гледна точка – спонтанното зараждане.“

Много научно изказване, няма що.

Еволюцията е идеология. Тя е следващото „най-добро“ хрумване на човека, решил да отхвърли Бога.

Следващият въпрос, на който еволюционистите не могат да отговорят е непроменимостта на видовете.

Битие 1:11-12: „И Бог каза: Да произведе земята растителност: семеносни растения, плодоносни дървета от всякакъв вид на земята, които раждат плод със семето в него...“

Изразът „от всякакъв вид“ или вариацията му „според вида им“ е употребен в Битие 1 точно 10 пъти. Затова можете да кръстосвате лалета стотици години и да получите цветя с различни цветове, но никога няма да получите морков.

Двама пациенти в психиатрия разговаряли и единият казал:  

- Преди да ме приберат в лудницата, бях ловджия. Всеки ден хващах по няколко заека. - И как ги хващаше? - Скривах се зад храстите и се престорвах на морков...

Преди години имах щастието да преведа книга на креациониста Доминик Стейтъм и след това да организираме лекции в няколко български университета.

В книгата му „Еволюцията – наука или идеология“ той пише: „ако теорията на еволюцията беше вярна, би трябвало в седиментните скали да открием животни с преходни структури – същества с частично оформен гръбнак, същества с крака, започнали да се превръщат в крила или развиващи пера и т.н. Но такива няма открити.“

Креационизмът (гледището за Библейското сътворение) приема, че в определени граници видовете могат да се променят  и приспособяват към различна среда. Тези промени обаче се извършват в рамките на вида. Тези примери на приспособяване обаче не говорят за процес на еволюция, защото при тях няма натрупване, а по-скоро има загуба на генетична информация.

Според биофизика Лий Спетнър, „от всички мутации, изследвани откакто генетиката е станала наука, не е намерена дори една, която да прибавя малко информация.”

Нещо повече, за да еволюират нови белези е нужно едновременно да се появят няколко благоприятни мутации. 

Например, за да може една птица да полети е нужно да се развият едновременно шест характеристики – олекотени кости, леки но устойчиви на вятъра крила, смазване срещу износване на този летателен механизъм, способност птицата да върти глава на 180° (за да почиства и смазва перата си), два главни мускула в крилете и две въздушни торбички.

Според еволюционната теория човекоподобните маймуни са еволюирали в хора през последните 5 млн. години. През това време би трябвало да са настъпили много промени: утрояване на размера на мозъка, еволюиране до изправена позиция, сръчност на ръцете, говорни органи, език, музикални възприятия и др.

Такава високоскоростна еволюция е невъзможна поради доказаната дилема на Халдейн, според която една популация може да приеме благотворна мутация веднъж на всеки 300 поколения. Така дори за 10 млн. години се получават само 1667 възможни мутации – крайно недостатъчно, за да се превърне маймуна в човек.

Но проблемите за еволюционистите не свършват дотук. Трето, те не могат да обяснят и наличието на дизайн в природата.

Но природата е не само сложно устроена, но и нередуцируемо комплексна. Това означава, че ако отстраниш една част от биологически механизъм, това ще доведе до пълна загуба на функционалността. Невъзможно е човешкото око да е възникнало постепенно!

Освен това, природата е и свръхкомплексна, т.е. притежава прекалено много дизайн. Тя функционира много по-добре и над нивото, нужно за оцеляване и не може да бъде обяснена чрез естествения подбор или ‘оцеляването на най-подготвения’.

Например, човек притежава способност да свири на музикални инструменти, което изисква много специфични функции на мозъка и ръцете. Що за еволюционен процес би могъл да създаде тези функции?

Може да се приведат още много доказателства, които показват че теорията на еволюцията противоречи на науката. Ще спомена само още едно.

Еволюционистите не могат да обяснят Втория принцип на термодинамиката, който гласи в общи линии, че вселената се разширява и всичко в една затворена система върви от ред към хаос.

Ако не кося тревата в имота ми и отида след 3 години, тя няма да се е превърнала във футболен стадион, а ще е обрасла с бурени и тръни. Също, забелязах, че дъските и керемидите, които отдавна стоят до къщата, не са се превърнали в друга къща!

Това е проклятието на греха – всичко е белязано от смърт и разрушение. Всичко върви от ред към хаос.

Римляни 8:20,21: Понеже творението беше подчинено на немощ не по своя воля, а чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите деца.

Еволюцията казва, че всичко се усъвършенства и подобрява с времето. Вторият принцип на термодинамиката казва: всичко се разпада и разлага с времето.

Еволюционистите казват: започнахме в мрак, а ето че сме в светлина, с малко помощ отдолу.

Креационистите казваме: започнахме в светлина, скочихме в мрака и се нуждаем от раждане отгоре!

Последно, освен че еволюцията е неморална и нелогична, ние не можем да я приемем, защото тя е и небиблейска.

Историкът Х. Уелс казва: „Ако всички животни и човекът са еволюирали, тогава не е имало първи родители, нито рай, нито грехопадение. И ако не е имало грехопадение, тогава цялата тъкан на християнството, историята на първородния грях, причината за изкуплението – се сгромолясва като пясъчна кула.“

Рим. 5:17: “Защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез този един, то колко повече тези, които получават изобилието на благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живот чрез Единия, Исус Христос.“

В обобщение, теорията за еволюцията не разполага с доказателства и никога няма да има такива. Защото тя е приказка за лековерни хора. Тя е фикция. Нещо повече, тя е идеология, религия, изобретена от хора, които не желаят да признаят съществуването на Бог.

Подобно на Ницше, еволюционистите се опитаха да убият Бога. Но никой не може да убие Бог, защото творението не може да убие Твореца. Един ден, всеки ще отговаря за делата си: “Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище“ (Рим. 14:10).

Но защо толкова много хора вярват в еволюцията? Защото така не е нужно да се отчитат за делата си пред Бог.

Но ние, които сме повярвали в нашия Създател, знаем че не сме космическа случайност и нашите прадеди не са се зародили в предисторически бульон.

Бог те е създал по Свой образ и подобие. Той те обича, затова изпрати Своя Син Исус да умре за теб. И Той има чудесен план за твоя живот.

Защото Бог създаде всичко за 6 дни. И пак Той ще създаде новото творение. 

Нека се помолим.

--

БПЦ "Нов живот" Варна

23.07.2017 г.