/проповед/
Преди много години пътувах от Америка до България. На летище Шарл де Гол в Париж трябваше да направя връзка с полета за София. Но презокеанският полет закъсня и имах само 30 минути, за да мина през митническа проверка и да стигна до гейта си. Бързах като за световно.
Когато се качих в самолета осъзнах, че съм забравил ... лаптопа
си. В бързината явно бях оставил лаптопа на лентата за багажа. Цялата ми служебна
и лична информация беше в него. Можете да си представите чувството, което
изпитах.
Слава на Бога, след като се върнах писах на „загубени вещи“
на летището и след размяна на много имейли, го намерихме. След това намерих
човек, който да ми го вземе и да го изпрати обратно в България. Радостта ми
беше голяма. Загубеният лаптоп се намери!
Но много по-голяма загуба е, когато някой човек е духовно
изгубен. Мнозина се подмамват от дяволската лъжа, че материализмът ще им донесе
удовлетворение и това води до безсмислено съществуване и в крайна сметка, до
изгубване на вечността с Исус.
Много хора не знаят накъде отиват. В една стара българска
поп песен, се пее как лирическият герой тихо шепне на вятъра и слънцето, върви
по пясъка, слиза при хората, влиза в прозорците, накрая тихо пие водата и ляга
в земята. И всичко това, защото Животът с главно Ж го е повикал на земята. Звучи
поетично, и все пак, остава неминуемо впечатлението за безсмислието на този
живот, в който няма нищо отвъд смъртта.
Хората се лутат като духовни слепци. Затова думите на Исус
„Аз съм пътят, истината и животът“ са като свеж повей посред лятната жега.
Защото тези думи дават ясна посока в лабиринта на живота, в който мнозина са
загубили посока.
Много хора преследват фалшиво щастие, което се оказва мираж
в пустинята. Чел съм, че когато в пустинята се смесят горещи и студени въздушни
маси, на слънчевата светлина се образува мираж. Тогава очите и мозъкът на човек
може да помислят, че виждат вода, но там няма нищо.
Много хора са хванати в капана на търсенето на щастие. Виждали
ли сте тази снимка? Магаре се опитва да достигне моркова, който се полюшва пред
него, но никога не може да го направи.
Хората ламтят за повече притежания, пари, за власт и слава,
но тези неща никога няма да ги задоволят.
Чували ли сте легендата за фригийския цар Мидас, който си пожелал
всичко, до което се докосва, да се превръща в злато. Желанието му било изпълнено,
но за негов ужас, в злато се превръщало също яденото и пиенето.
Как постигаме щастие?
Щастието не се намира в удоволствието. Лорд Байрон живял
така, както малцина са си позволявали. Той пише, „Червеят, гнилостта и тъгата
са само мои.“
Щастието не се намира в парите. Американският милионер Джей
Гулд е имал много от тях. На смъртния си одър казва, „Предполагам, че аз съм най-нещастният
човек на земята.“
Щастието не се намира в позицията и славата. Лорд Бийкънсфийлд
се радвал и на двете. Той пише, „Младостта е грешка, зрелостта е борба, а
старостта е съжаление.“
Щастието не се намира във военната слава – Александър
Велики завладява познатия тогава свят. След като го прави, горчиво плаче в
палатката си, казвайки „Няма повече светове за завладяване.“
Добрата новина е, че макар и много хора да са изгубени и
объркани духовно, те могат да бъдат спасени и да намерят истинско
удовлетворение в Този, който каза „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“
Исус каза тези думи на учениците Си в нощта преди да бъде
предаден, за да ги подготви за дните напред. Цели три години те Го следваха и
се учеха от Него. Надяваха се, че Той е техният Месия, но не разбираха как ще
ги освободи.
Затова Той им каза, че след малко време ще ги напусне, но
ще отиде при Отца да приготви място за тях и един ден ще се върне да ги вземе
при Себе Си завинаги (Йоан 14:1-4).
Тома помисли, че Исус говори за физическо място и поиска
Исус да им покаже пътя, за да Го последват по-късно. И тогава Исус обясни, че пътят
до Отца е чрез вяра в Сина. Исус бе донесъл Божията истина и вечен живот на
хората и който Го познава, познава Отца. Той е пътят, истината и животът. Нека
разгледаме тези три твърдения поотделно.
1.
Аз съм
Пътят.
Това е едно твърдение, което е едновременно изключващо и включващо.
То изключва всички други пътища и пътечки. И едновременно включва всички хора,
които биха го приели. Това твърдение обаче кара много хора да се възмущават.
Днес у нас има много поклонници на източните религии, които
казват, че Бог е един, само че ние го наричаме по различен начин. С други думи,
вярват в религиозния плурализъм.
Има и много атеисти, които смятат, че няма Бог. Може би и
някои от вас, които сега слушат, мислят така. „Ние сме просто комплекс от
химикали без души. Любовта е само химическа реакция, а когато умрем ние просто
преставаме да съществуваме. Вселената е само един студен, безкраен механизъм, а
науката – само начин да разберем как този „гигантски часовник“ работи.“
По думите на атеиста Волтер, „ние сме измъчени атоми в
малко кал, погълнати от смъртта, подигравка на съдбата. Toзи свят, този театър на гордостта и злото,
гъмжи от болни глупаци, които разговарят за щастие.“
От това изказване на Волтер лъха всичко друго, но не и оптимизъм
и вяра в бъдещето. Това изказване по-скоро показва сърцевината на човешкото
безпътство. Хората са индоктринирани да вярват, че животът им е безсмислен. Че
са продукт на сляпа еволюция, че са еволюирал планктон, а не творение на интелигентен
Разум.
И тогава няма значение, дали си добър, жесток или убиец.
Както казват атеистите, никой няма да е тук, за да си спомня.
Разбира се, дори учените знаят, че не могат да докажат, че еволюцията
е научен факт. Преди години 117 учени били попитани „За какво вярвате, че е
истина, въпреки че не можете да го докажете?“ Ричард Докинс отговорил, „Вярвам,
но не мога да докажа, че целият живот, целият разум, цялата креативност и
всичкия дизайн във вселената са директен или индиректен продукт на Дарвиновия
естествен подбор.“
Неслучайно авторът Доминик Стейтъм нарича еволюцията идеология
и дори религия. Защото еволюционистите фанатично вярват в нея без никакви
доказателства.
Поклонниците на другите религии пък са пленници на
преобладаващия религиозен плурализъм. Според тях Бог е на върха на планина и
хората могат да стигнат до него по различни пътища. Това е интересна мисъл, но Исус
казва нещо различно: „Никой не идва при Отца освен чрез Мене.“ Исус е
единственият Път.
Да, пътят до Бога е като изкачване на планина, но единственият
начин да стигнем до върха е с Исус. Той е планинският водач. Той подава въжето,
за да което да се държиш. На него трябва да довериш живота си и Той ще ти помогне
да стигнеш до върха. Няма друг път.
Много хора вярват, че могат да се качат на планината със собствена
екипировка и инструменти. Уповават на добри дела, заслуги и постижения. Дори на
специална нагласа.
В книгата си „Хвърчило към рая“, нашумялата напоследък
водеща на здравно предаване Неделя Щонова описва разговора си със Светлозар –
човек с ампутирана ръка, когото среща, докато той тича за здраве. В този
разговор Светлозар споделя прозрения за това как се справя в живота, и между
другото казва:
„Спасението на всеки човек е в собствената му нагласа. И в
упорита, дисциплинирана работа... Духовната вяра на нагласата е най-активната
действаща сила на тоя свят! А тя идва тогава, когато откриеш любовта в себе
си.“
Книгата е пълна с подобни „прозрения“. Хората търсят любовта
в себе си, силата в себе си, търсят спасение в себе си, защото са отхвърлили
своя Създател. И ако „правилната нагласа“ липсва, тогава се мъчат с добри дела
да спечелят благоволението на Бога.
Надяват се, че като спазват Великденския пост, като палят свещ
за здраве и ходят на гробищата на задушница, ще стигнат до върха.
Е, може и да не правят всички тези неща, но достатъчно е да
кажат, че са „православни християни“ – това е магическата дума, лифтът който ще
ги пренесе до планинския връх.
На какво уповаваш ти? Може да си мислиш, че вярваш в
правилното нещо, но да грешиш.
Като в следната история: Един самолет летял над океана с учен,
пастор и турист с раница. Единият двигател отказва и пилотът съобщава на
пътниците, че ще се разбият и трябва да катапултират, но има само 3 парашута.
Казва им, че тъй като това е неговият самолет, той ще вземе единия. Взема
парашута и скача. Остават трима човека за двата парашута.
Ученият казва: „Аз съм на прага на голямо научно откритие и
човечеството има голяма нужда от мене.“ Взема втория парашут и скача. Остават
пасторът и туристът. Пасторът казва, „Виж, приятел, аз имах добър живот, знам
къде отивам, а ти имаш цял живот пред себе си, ти вземи последния парашут.“
Но преди още пасторът да е свършил, младият турист казва: „Нямай
грижи, приятел, видя ли онзи учен, който скочи?“ „Да“. „Ами той току-що скочи с
моята раница.“
Вярваш ли в правилното нещо? Можеш да се довериш само на
Исус. Само Той може да те спаси в този живот и да те пренесе безопасно до
следващия.“
2.
Аз съм
Истината.
Исус каза, „Аз съм Пътят, и Истината“.
Ние живеем в постмодерен свят, в който няма абсолютна
истина. Истината е подложена на атака. Казват, всичко е относително. Това,
което за теб е вярно, за мен не е. Така че, моля не ми пробутвай твоята
истина.“
Но човек е създаден със стремеж към истината. Неслучайно рапърът
„Сарафа“ пита в една песен: „Истината, къде е тя? В днешни дни на кой можеш да
вярваш?“
Ние едновременно се стремим, но и се страхуваме от истината.
Истината ни привлича, но и плаши. Виждаме го навсякъде – в икономиката, в бизнес
отношенията, в образователната система, в политиката...
Когато Исус каза, че е дошъл да свидетелства за истината, Пилат
саркастично попита, „Що е истина?“
Но Пилат не разбираше, той не можеше да види, че Исус е олицетворение
на Истината. Със своето раждане, живот, смърт и възкресение Той изпълни повече
от 300 пророчества, записани в Стария завет. Защото Той беше 100 процента човек,
но и 100 процента Бог.
Чърчил е казал, „Истината е неоспорима. Паниката може да негодува
срещу нея. Невежеството може да я осмива. Злобата може да я изкривява. Но тя
остава.“
Може би и ти задаваш въпроса на Пилат, какво е истина? Moже би си скептичен или дори се присмиваш
на самата мисъл за съществуването на обективна истина? Или знаеш, че тя
съществува, но бягаш от нея, защото е трудно да я погледнеш в очите.
Една причина, поради много хора отхвърлят истината, е
защото тя е неудобна. Един пациент отива на лекар, защото напоследък не се
чувства добре. Докторът му казва да си направи цялостни изследвания. Връща се с
изследванията и те показват, че той има рак. И му предписва аспирин. Ще му
помогне ли това?
Не, пациентът трябва да знае истината и да се подложи на адекватно
лечение. Трябваше няколко студенти-християни от студентското общежитие, където
живеех, да ми кажат истината - че съм грешник и че ако продължавам да живея без
Бог рискувам да прекарам и вечността без Него.
Исус казва истината за състоянието на човека. Той е най-великият
Лекар, който има правилната диагноза и знае как да ни излекува. Той призова
хората към покаяние.
Марк 1:15 „Времето се изпълни и Божието царство наближи;
покайте се и вярвайте в благовестието.“
Исус призова хората към покаяние, но много не харесаха това,
което казва и не го приеха. Но Той не дойде да призове праведните, а грешниците
към покаяние. И допълни:
Йоан 8:34 „Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши
грях, слуга е на греха.
Исус каза, че грехът в живота ни ни прави затворници и ни пречи
да получим вечен живот. Единственият начин да се освободим от затвора на греха
е да се покаем за него.
Какво означава покаяние? В Библията „покаяние“ означава да промениш
ума си. Да обърнеш гръб на греха и да последваш Исус. Да повярваш в Него като
Господ и Спасител и да Му позволиш Той да започне да променя ума и поведението
ти. Така, както покаялият се Закхей раздаде половината от богатството си на
бедните и върна четверократно на тези, които е лъгал. От измамник се превърна
във филантроп.
Когато родителите на едно дете се разведат, това води до отчуждение
между тях, и между тях и тяхното дете. Но има един още по-страшен развод – отчуждението
от Бога. Всички ние сме отчуждени от Него по рождение, защото се раждаме в грях.
Ние се раждаме грешници и по разположение врагове на Бога.
Но Исус изостави своята небесна слава, смири Себе Си и
отиде на смърт. Той дойде, за да потърси и спаси изгубените и погиналите. Той има
екипировката, необходима за нашето спасение.
Римляни 5:8 „Но Бог показва Своята любов към нас в това, че
когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.“
Вярваш ли в тази истина?
Той е Пътят, Той е Истината и накрая, Той е Животът.
3.
Аз съм
Животът.
Исус е Животът!
Toй не
притежаваше свой дом. Никога не написа книга, не заемаше позиция. Нямаше
семейство. Не учи в университета. Не стъпи в голям град. Не пътува по-далеч от
300 км от мястото, където се роди. Приятелите му го изоставиха. Един го предаде.
Бе осъден несправедливо и прикован на кръст между двама
разбойници. Но днес цялата човешка история е повлияна от него. Всичките човешки
армии и флотилии, всичките парламенти и всички царе взети заедно не са повлияли
на живота на човечеството толкова мощно, колкото този Живот.
Чрез смъртта и възкресението си Той дава живот на всеки,
който повярва в Него. Защото Той е Животът!
Когато признаем тази истина и приемем предложението за
прошка, откриваме истинската цел и смисъл на живота си. Всъщност, Той е истинският
Живот с главно Ж, за което се пее в онази песен и за която са копнели нейните
автори, вероятно без дори да го съзнават.
Ние се скитаме като изгубени в живота, ние сме като онази изоставена
изгубена вещ в бюрото за изгубени вещи, която чака да бъде намерена. Ние се
нуждаем да бъдем освободени от нашия плен и да се върнем към нашия Творец,
който ни възлюби толкова много, че даде Своя единороден Син, за да имаме живот
с Него.
Ние не можем да го направим сами. Но Той може, защото вече
е преживял това, през което преминаваме. Там, на кръста, Той беше изоставен от
Отец. Премина през агонията на болката, самотата и отчуждението. Но три дни
по-късно възкръсна и победи смъртта. Само Го помоли и Той ще помогне и на теб
да намериш свобода и надежда в Него. Амин!
