Логично ли е християнството?

/проповед/

Един мъж се събудил сутринта и казал на съпругата си: „Мисля, че съм умрял.” Тя не му обърнала много внимание - той имал странно чувство за хумор и жената му помислила, че се шегува. Но човекът продължил да си говори така от време на време и да казва, че е умрял. Жена му решила да го заведе на лекар.

Завела го на група психиатри, които решили да му докажат емпирично, че е жив, като го накарат да признае, че само живите хора кървят. Доказвали му чрез формули, рисували таблици, графики, криви...

Накрая, след всичките доказателства той казал: „Май трябва да призная, че само живите хора кървят.” Веднага един лекар взел игла и я забил във вената му, кръвта шурнала и той казал: „Господи, предполагам, че и мъртвите хора кървят.”

Явно, в известен смисъл този човек наистина бил мъртъв. Каквото и да правили, не успели да го убедят, че е жив.

Някой беше казал: „Даже и да посочите доказателства на този, който не обича истината, той ще ги използва като допълнителен материал за погрешно интерпретиране.”

Логично ли е християнството? Можем ли да се доверим на това, което ни казва Библията?

Отговорът на този въпрос е: зависи. Зависи от това в какво вярваш.

За християните християнството е логично. Но тези, които не харесват християнството, остават глухи за неговите аргументи.

„Понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога...” (1 Коринтяни 1:21)

и

„ние проповядваме разпънатия Христос, за юдеите – съблазън, а за езичниците – глупост” (1 Коринтяни 1:23).

Кръстът

Кръстът е препъни камък за мнозина. Благата вест звучи като глупост. Римският историк Тацит нарича християнството „опасно суеверие”. Фройд вярвал, че религиите като цяло, но и християнството в частност, е психическа болест. Някой беше нарекъл християнството култ, защото християните вярвали в Библията и Второто пришествие, ходили на библейско изучаване и давали средства за християнската кауза.

Така че, добре дошли в нашия култ!

Тацит, Фройд и много други невярващи се ядосват на посланието на кръста. Те са извън себе си от яд, че някой би прегърнал вярата в Христос.

„Защото словото за кръста е безумие за тези, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.” (1 Коринтяни 1:18)

За нас словото на кръста е Божия сила.

Много хора вярват в нещо, което ще им позволи те да са в контрол. Библията обаче ги гневи, защото им заявява, че те са грешни и че трябва да се покорят на Бога.

Страданието

Или нещо се е случило в живота им или с някой техен близък, молили са се, но Бог не е отговорил по начина, по който са искали. И те са се разочаровали от Него.

Но Христос не ни обещава, че ще живеем без болка, след като повярваме в Него. Исус каза: „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света.” (Йоан 16:33)

Един често срещан аргумент срещу вярата в Бога е следният: „Ако Бог е добър и всесилен, то Той няма да допуска страданието. След като има страдание, значи няма Бог.”

Но това е фалшив аргумент. Тъкмо обратното е вярно: именно страданието ни показва, че има Бог. Фактът, че страдаме поради това, че страдаме, означава че страданието не е естествено за нас. Библията ни казва, че в началото не е имало страдание, болка и смърт, но те са следствие първородния грях.

А има първороден грях, защото Бог ни е дал способност да избираме. Дал ни е свободна воля. А имаме свободна воля, защото Бог ни обича. Там, където има любов, има и свобода.

А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име (Йоан 1:12)

Представете си, че отивам при моята съпруга на Св. Валентин и й подарявам цветя. Тя казва: „Нямаше нужда, скъпи.” А аз казвам: „Е, как така нямаше нужда. Всички го правят на този ден, затова и аз ти давам цветя.” Как мислите, този отговор ще й хареса ли? Ние обичаме не насила. Не обичаме заради традицията. Това е наш избор.

Моралът

Както видяхме, повечето хора смятат, че не е правилно хората да страдат. Но тук възниква въпроса: откъде знаем какво е правилно, ако няма Бог? Кой определя кое е правилно и кое грешно? Кое е добро и кое зло?

Ако няма Бог, тогава няма обективна и абсолютна истина. Всичко е субективно и относително. Атеистите изпадат в неловката ситуация да твърдят: Абсолютно съм сигурен, че няма абсолютна истина. Или „Имам безкрайно знание, че не съществува някой, който да има безкрайно знание.”

Да твърдиш, че няма Бог означава да вярваш, че всичко е материя. Но тогава как можеш да си сигурен, че това, в което вярваш е истина? Как си убеден, че въпреки хаотичното движение на атомите в твоя мозък ти можеш да правиш разумни заключения?

Сътворението

Някой беше казал: „Атеизъм е убеждението, че не е съществувало нищо и нищо не се е случило на каквото и да е и след това това нищо като по чудо е експлоадирало без някаква причина, създавайки всичко, след което част от това всичко като по чудо и без причина се е организирало в самовъзпроизвеждащи се неща, които след това се превърнали в динозаври.” Звучи много логично...”

Много по-логично е Библейското обяснение за възникването и развитието на живота:

„Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата и цялото им множество, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.” (Неемия 9:6)

Не може нищо да роди нещо. Не може от неживот да се пръкне живот. Не може неличност да роди личности.

Науката

Истинската наука стъпва на убеждението, че светът е сътворен от разумен Бог, който е създал вселена, която е подредена, разбираема и податлива на систематичното проучване.

К.С. Луис казва: „Хората са започнали да мислят научно, защото са търсили закони в природата, а са търсили закони в природата, понеже са вярвали в един Законодател, който е постановил тези закони.”

Освен това, вярата в Творец, отделен от творението е дала свобода на учените да правят експерименти. Това не би било възможно, ако материята или някои нейни форми се считат за богове, както е при пантеизма, индуизма, будизма и езическите религии.

Също, би било лоша идея да си правиш опити с нещо, което смяташ за зло. Ако материята е изначално зло, а духът е изначално добър, както са вярвали богомилите например, кой би рискувал да експериментира?

Според християнското гледище материята не е зло, а добро, защото всичко сътворено от Бог е добро. След всяко сътворено нещо в Битие 1 се казва: „И Бог видя, че беше добро.” Но също така, тя не е и Бог. Творението не може да бъде отъждествявано с Твореца така, както часовникът не може да претендира, че е часовникар.

Ще се изненадате ли в такъв случай, ако ви кажа, че всички най-велики учени са били християни?

Откривателят на законите на гравитацията и експертът в областта на астрономията, оптиката и диференциалното смятане, Исак Нютон, е може би най-великият учен за всички времена.

Той е вярвал в боговдъхновеността на Библията и е писал множество теологически книги. Според него библейските свидетелства са повече от доказателствата на коя да е област от науката.

Вярващи са и математикът, физик и астроном Галилео Галилей, основал съвременната механика и експериментална физика; бащата на съвременната математика Рене Декарт, откривателят на електромагнитната индукция Майкъл Фарадей, откривателят на ваксината и пастьоризацията Луи Пастьор, Джеймс Максуел, Грегор Мендел и много други.

Всички те са вярвали в Господ Исус Христос. Нима тяхното IQ e било по-ниско отколкото на повечето съвременни атеисти?

Днес хората овладяват космоса, но не могат да сложат в ред собствения си двор. Впрягат всякакви енергии за използване от човека, но не могат да укротят собствения си егоизъм. С google earth могат да намерят всяка точка от земята, но не могат да намерят себе си. Живеят в глобалното село, но въпреки това са самотни. Каква е причината?

Демонстрация с магнита. Коментар: когато прекъснеш взаимоотношенията си с Твореца, ти прекъсваш взаимоотношенията си с другите, с творението и със себе си.

Вярата е логична

Ние имаме нужда от вяра в Бога, за да намерим себе си. Вярата е логична. Тя почива на историческия факт за смъртта и възкресението на Исус Христос. Ето някои аргументи в подкрепа на възкресението на Исус:

1.     Смъртта на Христос се потвърждава от свидетелството на Йоан (Йоан 19:31-37), че когато войник пробожда Исус в ребрата, от него изтича вода и кръв – сигурно свидетелство за настъпила клинична смърт.

2.     Гробът, в който е положен Исус е затворен с камък тежък тон и половина и запечатан с римски печат, а пред него поставена стража. Стражата отговаря с живота си за тялото, нарушаването на печата също се заплаща от нарушителя със смърт.

3.     Когато Петър и Йоан отиват до гроба, плащеницата е непокътната, но тялото в нея липсва.

4.     Учениците не биха могли да откраднат тялото, за да покажат, че Исус е възкръснал – те са били твърде уплашени, за да го сторят. Фарисеите и римляните не са имали никакъв интерес да го правят.

5.     Разказът за възкресението се е разпространявал докато много от съвременниците са били живи. Те биха могли да го опровергаят, ако беше лъжа. През първите няколко века никой не възразява срещу възкресението. Първите „съмнения” се появяват много по-късно.

6.     Сбъднатите старозаветни пророчества за възкресението.

7.     Промененият живот на учениците – почти всички са умрели заради вярата си. Ти би ли умрял заради лъжа?

8.     Неговите последователи от всички времена. Ако Исус не беше Бог, щяха ли стотици милиони да вярват още в него 2000 г. след смъртта му?

Колко години след смъртта им хората ще си спомнят за тези хора (показвам снимки): Лили Иванова; Слави; Стоичков; Борисов; Исус Христос;

Вярата е парадоксална

Виждаме, че да вярваш в Христос е много по-логично, отколкото да отхвърлиш всички аргументи на християните. Същевременно, християнството е парадоксално и трудно за възприемане от невярващите.

Един студент веднъж казал на професор в семинарията: „За да повярвам в Бога, трябва да имам Бог, когото да разбирам.Професорът се усмихнал и отговорил: „Бог отказва да бъде толкова малък!”

Христос не се вписва в представите на хората от света. Дошъл е на земята, за да ни вземе на небето. Приел е човешки образ, за да може ние да станем христоподобни. Не е излизал от Израел, но Неговото учение е достигнало до най-отдалеченото кътче на света.

Той не е имал слуги, но са го наричали Господар. Не е имал образование, а са го наричали „Учител.” Не е имал лекарства, а са го наричали „Лечител”. Не е имал войска, но царете са се страхували от Него. Не е водил битки, но е покорил целия свят. Не е извършил престъпления, но е бил разпънат. Станал е беден, за да обогати нас. Умрял е, за да ни даде живот. Бил е погребан, но е жив и днес. Смирил се е, за да може да се прослави.

Ние трябва да станем слуги, за да поведем другите. Той иска да умрем за себе си, за да живеем за вечността. Да обичаме враговете си и да се молим за тях.

Едно семейство с две момчета изучавало заедно Библията и били впечатлени от стиха „Ако неприятелят ти е гладен, нахрани го.” (Римляни 12:20).

Двете момчета попитали: „Защо да храним неприятеля си?” Бащата също се зачудил, но казал: „Трябва, защото Бог казва така.” На следващия ден по-големият син се върнал от училище и се оплакал на родителите си, че детето зад него го удря, докато учителката не гледа. И добавило: „Аз ще си го върна!”

Майката си казала: „Ще отида в училище и ще набия това момче. Явно е хулиган и се нуждае от дисциплиниране. А и учителката – как може да не прави нищо! Ще й се скарам и на нея!

Тогава по-малкото братче казало на брат си: „Може би трябва да нахраниш твоя враг.” Всички го погледнали. Не им изглеждало правдоподобно това момче в 5 кл. да е техен враг.  Всички погледнали към бащата. Той не знаел какво да каже, но отговорил: „Ами, май ще трябва да го нахраним, щом Бог казва така.”

Майката попитала момчето какво обича да яде момчето от задния чин. Той отговорил: „Желирани бонбони!” Купили желирани бонбони, дали ги на сина си и казали: „Следващият път, когато той пак започне да те удря, се обърни и сложи на чина му торбичката с бонбони. Ще видим дали храненето на врага ще проработи.”

На следващия ден момчетата се втурнали вкъщи след училище и извикали: „Работи, мамо, работи!” Тя попитала, „Какво направи момчето? Какво каза?” Те отговорили: „Той беше толкова изненадан, че не каза нищо – само взе бонбоните. През целия ден не ме удари нито веднъж! След няколко дни двете момчета станали най-неразделни приятели – само заради една торбичка желирани бонбони.

Като пораснали, двамата братя станали мисионери. Те показвали любов към „враговете” си, като ги канили на гости, за да споделят с тях своята трапеза. Явно враговете винаги са гладни. Може би затова Бог ни учи да ги храним.

Нека се молим парадоксалното да започне да изглежда логично на хората около нас. Нека се молим Христос да променя техния ум и сърца. 

Нека се помолим.

--

БПЦ "Нов живот" Варна

11.09.2016 г.