проповед
Ние
преполовихме евангелието на Йоан, но в повествованието сме в края на публичното
служение на Исус. Оттук нататък всичко се случва последната седмица от живота
на Исус – Страстната седмица преди кръста. Във всички знамения (7 – водата във
вино, изцелението на сина на царския сановник, на паралитика, нахранването на
5000, ходенето по водата, изцелението на слепородения и възкресението на Лазар)
и срещи с тези хора, централната тема е, че Исус е Бог и чрез вяра в него ние
можем да имаме живот. Те ни говорят и днес. Библията говори и днес.
Разказаха ми истински случай
за един християнин, който срещнал на улицата наркоман и го прибрал вкъщи. Не
след дълго наркоманът задигнал пари и избягал. След време той пак го срещнал и
за изненада на наркомана пак го поканил вкъщи, все едно нищо не се е случвало.
Наркоманът живял там известно време и после задигнал някои ценни предмети и
избягал с тях. След време човекът пак го срещнал и пак му предложил да живее у
тях. Това сломило сърцето на наркомана. Тази проява на екстравагантна любов му
помогнала да осъзнае, че животът има смисъл и той е да показва Божията любов
към другите. Това му дало сили да пребори зависимостта си и да се освободи.
Днес ще разгледаме още една
среща на Исус, по време на която един от участниците проявява екстравагантна
любов. Нека прочетем Йоан 12:1-11.
Действието се развива във
Витания няколко дни преди Възкресение. Но Исус не е в дома на Лазар. От разказа
на Марк (14:3) разбираме, че Той е поканен в дома на Симон прокажения.
Проказата е била заразна болест, от което става ясно, че Исус е изцелил Симон
преди това. Той е възкресил и Лазар.
И сега и двамата се редуват
да разказват своите истории на насядалите на вечерята. Симон разказва как е
станал ‘цял’, а Лазар – как е оживял. Марта прислужва. Всички ядат и слушат. И
тогава изведнъж Мария влиза с алабастрен съд, отваря го и разлива от
скъпоценния парфюм първо на главата, а после и на нозете на Исус. След това ги
изтрива с косата си. Къщата се изпълва с благоухание.
В предходната глава, малко
преди Исус да възкреси Лазар, Мария се хвърля в краката на Исус (ст.32). Сега
пак пада в нозете му. Това е нейната обичайна позиция в присъствието на Исус –
в нозете му. Добре е и ние да се запитаме кога за последен път сме падали в
нозете му в молитва? Може би сме твърде заети? Арогантни? Горди?
Мария пада в нозете на Исус,
за да го помаже с парфюм. Днес използваме парфюм всеки ден, за да ухаем на
хубаво. Един мъж влязал в парфюмериен магазин и казал: Искам да купя най-скъпия
парфюм за жена си. Продавачът му подал едно шишенце и казал: „Този се казва
‘Може би’. Струва 425 лв.” „А, не, благодаря. За толкова пари искам нещо
по-сигурно.”
В древността парфюмът е бил
още по-скъп. Вероятно този 1 литър миро, с който Мария помазва Исус е
представлявал цялото й състояние. Йоан казва, че е струвал почти колкото
годишна заплата (300 динария). Затова са го използвали най-вече за помазване
главата на мъртъвците, преди да бъдат погребани.
От 7 ст. става ясно, че
Мария също го е пазела за погребението на Исус, но решава да го използва преди
това, може би за да подготви останалите за предстоящата му смърт.
Мария помазва не само
главата (виждаме това в Марк), но и краката му. Само най-ниско поставените
слуги миели краката на гостите, защото това била мръсна работа – пътищата били
прашни, а хората ходели със сандали. Скоро Исус също щеше да измие краката на
своите ученици.
И това не е всичко. Накрая
тя изтрива нозете на Исус с косата си. Жените не ходели с пусната и незабрадена
коса. Само съпругът им е можел да ги види така. Но Мария не се интересува какво
ще кажат хората.
Тя дава цялото си богатство,
за да помаже Исус. Помазва и краката, за да покаже че е негов слуга. Изтрива го
с косата си, за да покаже че служи на него, не на общественото мнение.
Тази проява на
екстравагантна любов повдига много въпроси към нас. Готов ли съм аз да дам
всичко, което имам на Исус? Готов ли съм заради него да се смиря толкова, че да
извърша и най-мръсната работа? Имам ли смелостта да го следвам, дори когато
другите ми се подиграват и ме наричат странен и сектант?
Екстравагантна любов.
Как реагира Исус? Той не я
укори за разхищението. Напротив – каза на критикарите: „Оставете я; понеже го е
запазила за деня на погребението Ми.” (ст.7)
Само след 4 дни Исус щеше да
умре за греховете на цялото човечество и с това да демонстрира
най-екстравагантната любов, възможна някога. Исус, Божият Син, дойде на земята,
стана един от нас, живя безгрешен живот, умря с най-мъчителната смърт.
И там, на кръста, Той все
още ухаеше на парфюма на Мария. Той е миришел любовта на Мария. Екстравагантна
любов. Мария даде този дар на Исус. Исус взе нашия грях и ни даде своята
праведност. И след три дни възкръсна и каза, че всеки който вярва в неговото
име, ще живее, ще бъде възкресен духовно и няма да види втората, духовната
смърт.
Това е Божията
екстравагантна любов към нас, че Исус дойде за часа, в който щеше да умре.
Най-прекрасната дефиниция за любов е не в речника, а на кръста. Това беше
подаръкът на Исус за нас. Въпросът е, как ние откликваме на този подарък?
Исус иска и ние да показва
екстравагантна любов, като падаме в нозете му като Мария. Как правим това? Ние
демонстрираме екстравагантна любов към Бог и към другите, като
* Като се предпазваме от
националния спорт критикарство. Но този спорт не е любим само на българите.
След като Мария помаза Исус, Юда каза: „Защо не се продаде това миро за триста
динария, за да се раздадат на сиромасите?”
На пръв поглед това беше
основателна забележка. Тя звучеше много духовно. Това си беше направо
разхищение. Не можеше ли да се даде на някой приют за бедни, или с него да се
купи скъпа медицинска апаратура за някоя болница?
Но това беше фасада. Юда
всъщност изобщо не се интересуваше от сиромасите. Забелязали ли сте, че
обикновено тези, които критикуват най-много, всъщност прикриват собствените си
вина, грешки и грехове? Стремежът им е да насочат вниманието към другите.
Крадецът вика: дръжте крадеца!
Невярващите критикуват
църквата, че не прави нищо за обществото. Вярващите критикуват духовните
работници, че не работят сред обществото. Хората критикуват протестиращите, че
са малко и нищо няма да постигнат. Родителите критикуват децата, че са лентяи и
не учат.
Но невярващите са загрижени
да не би някой да ги накара да отидат на църква. Вярващите се притесняват да не
би някой да им смути спокойствието, като им възложи работа в църква. Хората
прикриват нежеланието си да жертват време и усилия, като хвърлят вината върху
тези, които жертват време и усилия (протестиращите). Родителите търсят вината у
децата и се надяват самите те да не бъдат обвинени от тях за липса на
посвещение.
Всъщност, Юда беше загрижен
да има приходи в касата, за да може да ги източва. Така, както една
партия-столетница искаше да възроди проекта Белене не защото беше загрижена
България да не остане без ток, а за да извърши най-голямото източване на
средства в историята си.
Исус иска да се предпазваме
от греха на критикарството и да насърчаваме доброто около нас. Най-добрият пример
за насърчител в Библията е Варнава, който е описан като ‘син на увещание
(насърчение)’ (Деян. 4:36), който насърчава повярвалите да устояват в Божията
благодат. Ние трябва да престанем да сме синове и дъщери на критикарството и да
се превърнем в синове на насърчение. В моя живот Бог е използвал няколко
насърчители, но най-големият е моята съпруга. Благодарение на нея и на Святия
Дух днес съм това, което съм.
Всеки от вас също е бил
насърчен, за да е тук на това място. Исус иска сега на свой ред и ние да
насърчаваме другите. Огледай се и преди следващия път да разкритикуваш
неоснователно, спри и се замисли за какво да насърчиш човека до тебе. Ти си
прекрасен съпруг/съпруга! Ти си невероятен готвач! Справяш се много добре! Ти
си пример за детска учителка! Прекрасно свириш на китара! Твоята усмивка е
заразителна! Вярвам в теб, можеш да се справиш!
* На второ място, ние
проявяваме екстравагантна любов, когато имаме правилни приоритети.
Исус каза: „Сиромасите
всякога се намират между вас, но Аз не се намирам всякога.” Скоро той щеше да
отиде на кръста. С това показва колко по-важен е той дори от социалната дейност
в името на сиромасите. Добре е увлечени и загрижени за материалното добруване
да не забравяме духовното. Загрижени за хляба да не пропуснем духовния хляб,
слязал от небето. Увлечени в нашите ритуали, да не пропуснем Същността – Исус.
Емоционално впускайки се в благотворителната Българската коледа, да не
пропуснем Рождество.
Това не означава, че Исус не
се интересува от бедните, напротив. Но той искаше да разберем, че грешният свят
никога няма да изглежда като небето, без значение колко фондове получаваме от
ЕС, за да се борим с безработицата и бедността. В нашата ценностна система Той
искаше да е на първо място. Той искаше да се покланяме на Твореца, не на
творението. Мария направи именно това. Тя показа екстравагантна любов към Бога,
като се поклони на Исус.
* Трето, ние проявяваме
екстравагантна любов не само като се пазим от критикарство и насърчаваме
другите, не само като подредим правилно приоритетите си, но и като посветим
живота си на Исус. Всичко, което имаме е от него и Той иска да сме готови да
жертваме всичко – време, материални притежания, пари, дарби, таланти, комфорт –
за Него. Както Мария го направи.
Но най-вече Той иска да споделяме с другите най-големото богатство, което имаме – Исус.
Точно това правеха Симон и
Лазар на трапезата с Исус. Разказваха за новия живот, който имаха благодарение
на Исус. И всички около масата слушаха и вярата се вселяваше в тях богато. Мълвата
се разнасяше и хората продължаваха да прииждат, за да видят не само Исус, но и възкръсналия
Лазар. Това накара главните свещеници да се наговорят да убият и Лазар (ами ако
Исус го възкресеше отново? J)
Симон и Лазар разказваха за
Исус. Това направи и Мария, като коленичи и разля екстравагантно количество
парфюм върху главата и нозете на Исус. С този аромат Исус беше разпънат на
кръста. И уханието на кръста достигна и продължава да достига до много други
чрез свидетелството на Йоан. Затова Исус каза: „Където и да се проповядва
благовестието по целия свят, ще се разказва в нейна памет това, което тя
стори.” (Марк 14:8)
Днес този аромат продължава
да се носи от последователите на Исус по цялата земя. Исус иска ние от „Нов
живот” също да го носим до нашите близки и познати. „Защото пред Бога ние сме
Христово благоухание за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват. На
едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите – животворно
ухание, което докарва живот.” (2 Кор. 2:15). Нека да се помолим.
Проповед пред БПЦ „Нов живот” – Варна
19.01.2014 г.
