/проповед/
Агей (или както е на иврит „Хагай, от думата „хаг“, празничен)
е десетият от т.н. малки пророци – последните 12 книги в Стария завет, които
разглеждаме в нашата поредица „Малки по дължина, големи по съдържание.“
Книгата Агей е само 2 глави и е втората най-малка книга в
СЗ (след Авдий). Агей пророкува през 520 г.пр.Хр. на евреите, които са се
върнали от вавилонско робство. Служението му продължава по-малко от 4 месеца. (Събитията
в книгата съответстват на книгата Ездра.)
И с това пророчество Бог мотивира израелтяните да построят
храма след като се връщат от вавилонски плен. Това е първата пост-пленническа
книга. Но как се стига до този момент?
През 722 г.пр.Хр. Северното царство Израил пада в ръцете на
асирийците. През 606 г. и Юда е завладяна, този път от вавилонците. В
продължение на 20 години на няколко вълни в плен са отведени голяма част
от израилтяните. През 586 г. напълно е разрушен
храма в Ерусалим. Пленът продължава 70 години. Тогава Вавилон е победен от
Медо-Персия. За разлика от вавилонците, персийците не изселват насилствено
завладените народи, за да могат те да се молят на своите богове за царя на
империята.
И така, 70 г. след плена, според пророчествата, персийският
цар Кир пуска тези израелтяни, които искат, да се върнат по родните земи, за да
построят храма си и да живеят там.
И така, 50,000 израелтяни, една малка част, се връщат в
Ерусалим, за да построят храма. Те разчистват мястото, поставят медния олтар
във външния двор и започват да жертват. През 536 изграждат основите и...
спират. Работата е преустановена, защото са притеснявани от съседните народи
(може да прочетете за това в Ездра и Неемия). Цар Кир, който подписва указ да
се върнат, умира. Неговият наследник Артаксеркс не знае кои са тези израелтяни.
Нещо като нашите политици, когато дойде нова партия на
власт, не знае какви са ги вършили предишните управляващи, нулева приемственост.
И той заповядва да спре работата до второ нареждане.
Затова израелтяните спират да строят и се захващат да
подредят живота си там. И се примиряват с положението да жертват в недовършения
храм. Стягат собствените си къщи и дворове и забравят за храма.
Но в 520 г.пр.Хр. нещата се променят. Градежът се подновява.
Защо? Поради четирима души – Зоровавел, Исус, Агей и Захария. Зоровавел е нещо
като кмета на Ерусалим. Исус е религиозният водач, първосвещеникът в Ерусалим.
Агей и Захария са двамата пророци, които ги вдъхновяват.
Посланието на Агей е: ако построите този храм, Бог ще дойде
с мощна сила и в своята слава. И в двете глави пророкът посочва два гряха,
които са са пречка за тяхното благословение и ги призовава да се покаят от тях –
това са греховете духовна апатия и носталгия към миналото.
1.
Духовна
апатия.
Агей 1:1-2 „Във втората година на цар Дарий, в шестия
месец, на първия ден от месеца, Господнето слово дойде чрез пророк Агей към
управителя на Юда Зоровавел, Салатииловия син, и към първосвещеника Исус,
Йоседековия син: Така говори Господ на силите: Този народ казва: Не е дошло още
времето, времето да се построи Господният дом.“
Изминали са 16 години, откакто са положени основите.
Ентусиазмът им се е поизпарил и ги е обхванала духовна апатия. И Агей ги
настъпва по болното място:
Агей 1:4 „А за самите вас време ли е да живеете в своите
обковани с дъски къщи, докато този дом остава пуст?“
Той казва, „Вие си правите хубави къщи, оборудвате ги с
модерни кухни. Купувате големи плоски ТВ, за да гледате надбягванията с камили
в събота вечер. Но в храма не се случва нищо.“ И те имат най-различни
оправдания.
„Не му е дошло времето!“ Един евангелизатор казва,
„Оправданието е лъжа, облечена в причина.“ Винаги съм се удивлявал на
извиненията, които хората имат. В нашия случай не за строителство на храм, но
за това защо не идват на църква да се поклонят на Бога.
„Времето е много лошо, не ми се излиза навън.“ Интересно,
че лошото време не им пречи да отидат до Billa да напазаруват продукти. С моя син
решихме да отидем на стадиона да гледаме мач. Рядко го правим, но ми направи
впечатление как хората си плащат, за да гледат непосредствен футбол и да стоят
на студения февруарски вятър.
Или казват, „не ми се ходи на църква, там е прекалено тясно“,
но нямат проблем да се разходят в центъра сред хилядното множество.
Агей 1:5 „И сега така казва Господ на силите: Помислете за
постъпките си.“
Изразът „помислете за постъпките си“ се появява 4 пъти в
книгата. С други думи, „пак помислете и преподредете приоритетите си.“
Те постепенно бяха изгубили интерес към храма. И това е основният
проблем. Може би най-големият проблем в християнския живот не е окончателното
отпадане. Най-големият проблем в живота на християнина е бавното, постепенно
изпускане на парата.
Спомни си времето, когато си повярвал. Бил си развълнуван, въодушевен...
„Нямам търпение да отида на църква и да се покланям с братята и сестрите!“
Четеш всеки ден дълги пасажи от Библията... Но постепенно, като църквата в
Ефес, започваш да изоставяш първата си любов, губиш ентусиазъм и може дори да забравиш
защо съществуваш.
Преди
години един проповедник отишъл в Атланта Джордия и видял реклама на един
ресторант, който се казвал „Грил Божия Църква“. Това име предизвикало
любопитството му и той се обадил на телефона в рекламата. Отсреща чул „Грил
Божия Църква, здравейте.“ Проповедникът попитал как ресторантът е получил това необичайно
име и мъжът отговорил, „Ние имахме малка евангелизация и започнахме да
продаваме пиле на грил след църква, за да си покриваме разходите. Хората
харесаха пилето на грил и бизнесът беше толкова успешен, че закрихме неделната
служба. След още известно време затворихме църквата и продължихме да продаваме
пиле на грил. И запазихме името, с което започнахме – Грил Божия Църква.
Но освен
името в този бизнес не било останало нищо от църквата. Църквата се превърнала в
ресторант. Обърканите приоритети могат да доведат до подобни парадокси.
Израелтяните по времето на Агей също бяха объркали
приоритетите си. И какъв беше резултатът?
Агей 1:6 „Посяхте много, но малко събрахте; ядете, но не се
насищате; пиете, но не се напивате, обличате се, но никому не му е топло“.
Исус каза, „Първо търсете Неговото царство и Неговата
правда и всичко това ще ви се прибави (Матей 6:33).
Нашият проблем е, че ние търсим всички тези неща и се
надяваме, че Царството ще ни се прибави.
Все едно Агей им казва тук, „Вие работите много, работите
на две места, работите дори през уикенда, но пак нямате достатъчно.“
Все едно вървиш в посока обратна на ескалатора в мола.
Затова, помислете за постъпките си!
Притчи 23:4-5 „Не се старай да придобиеш богатство,
изостави тази мисъл. Устремиш ли към него очите си – вече го няма! Защото
наистина богатството си прави крила – както орел, който лети към небето.“
Виждали ли сте какво има изобразено на гърба на 50-то
левката? Там има една птица от стихосбирка на Пенчо Славейков, който пък е на лицевата
страна на банкнотата. Когато я видя се сещам, че колкото и да съм икономичен,
рано или късно и тези 50 лева ще отлетят – „както орел, който лети към небето“,
казва Соломон. Пуска криле и отлита.
2.
Носталгия
към миналото.
Освен обърканите приоритети и апатията, в гл. 2 Агей засяга
една друга важна тема за вярващите и тя е носталгията
към миналото. Мисля, че и днес има много християни, които са болни от тази
болест. Уж искат да работят за Царството, искат да сътрудничат на Бога, но
винаги гледат назад с носталгия.
„Навремето какви църкви имаше! Какво хваление и поклонение!
Какви евангелизации правехме! А сега – нищо. Съсипаха я тази държава!“ (Един
чужденец каза по телевизията, че първото цяло изречение, което научил на
български, било „Съсипаха я тази държава!“)
Най-удивителното нещо е, че има и млади хора под 30 години,
които мрънкат за миналото, сякаш са живели тогава! „Колко хубаво беше при
комунизма, казват! При бай Тошо беше много хубаво!“ Как е възможно това?
Възможно е, защото са се научили от родителите си да
мрънкат за нещо, което самите те не са живели, и което всъщност никога не е
съществувало.
В пустинята евреите гледаха с носталгия към робството в
Египет: „Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините,
праза и червения, и чесновия лук; а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма
какво да гледаме освен тази манна.“ (Числа 11:5-6)
В Ездра 3 гл. четем, че по-старите израилтяни, които се
върнаха от плена и построиха храма, хем се радваха, хем плачеха, защото помнеха,
че храмът на Соломон е бил толкова по-голям и красив. Тук, в Агей, Бог им
говори, като каза,
Агей 2:3 „Не е ли той (храма) в очите ви като нищо?“
Когато направихме разширението на залата, някои хора
дойдоха при мен и казаха, „Триф, сега ми липсва стария офис, където се срещахме
за Библейски изучавания“.
Агей 2:4-5 „Но ободри се сега, Зоровавеле – казва Господ, -
и ободри се, ти, първосвещенико Исусе, сине Йоседеков; и ободрете се, всички
люде на тази земя – казва Господ, - и работете; защото Аз съм с вас – казва
Господ на силите... Духът Ми ще пребъдва между вас.“
Ако искаш да водиш мизерен живот, опитай се да вървиш
напред, като гледаш с носталгия назад.
Какъв беше изхода от духовната апатия и носталгията към
миналото?
3.
Покорство
на призива.
Агей 1:7-8 „Така казва Господ на силите: Помислете за
постъпките си. Качете се на планината, докарайте дърва и постройте дома; и Аз
ще благоволя в него, и ще се прославя – казва Господ.“
Помислете за постъпките си. Изходът е покорство. Постройте
храма и Аз ще дойда и ще се прославя.
И в ст. 12 четем как всички люде, начело с първосвещеника и
управителя, „се побояха пред Господа“.
Това е реакцията, за която копнее всеки проповедник. Когато
хората кажат, „Ще направя това, ще го приложа в живота си“, няма по-голяма
радост за мене. Йоан
казва, „По-голяма радост няма за мене от това, да слушам, че моите чада ходят в
истината.“ (3 Йоан 1:4)
Божието слово дойде към пророка, той го предаде на людете и
те откликнаха, защото разбраха, че това слово излиза от устата на Господа.
Павел казва на солунците, „като приехте чрез нас словото на Божието послание,
приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което
и действа между вас, вярващите.“ (1 Солунци 2:13)
И забележете как отговори Бог:
Агей 1:13 „И Господният пратеник Агей говори на народа
Господнето слово, казвайки: Аз съм с вас – казва Господ.“
Когато чуеш това от Бога, друго не ти трябва. Това е най-насърчителното
съобщение, което можеш да получиш някога. „Аз съм с вас“. Аз съм Бог Емануил!
Затова всички те...
Агей 1:14 „дойдоха, и работеха в дома на Господа на силите,
своя Бог.“
Бог им даде сила, а те свършиха работата.
Филипяни 2:12-13 „изработвайте спасението си със страх и
трепет. Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да
желаете това, и да го изработвате. “
Кой върши работата? Бог, в сътрудничество с нас. Бог ни
дава сила, смелост, енергия, мъдрост и водителство, а ние вършим работата.
На летище „Шипхол“ в Амстердам имат подвижни ленти, които
свързват по-отдалечените терминали. Други летища имат автобуси или влакове за
транспортиране на пътници от едно до друго място в летището. Но в Шипхол има такива
подвижни ленти.
Когато съм с Ваня не ги използваме, защото на нея ѝ се
завива свят. Но когато пътувам сам се качвам на тях. И продължавам да вървя
бързо по тях. Тогава направо ми се струва, че съм обул вълшебните обувки на
малкия Мук. Направо прехвърчавам край тези, които вървят до лентата!
В този случай подвижната лента ми съдейства. Аз вървя, аз
върша моята работа, а тя върши своята работа. И ми помага да се движа по-бързо,
отколкото мога с мои сили. По същия начин Бог помогна на израилтяните, но те
свършиха работата.
Ако Бог ти е възложил някаква задача, не бягай от нея. Не
казвай „Не знам как, няма да се справя!“ Бог ще ти даде сила да се справиш. Той
ще ти даде тласък, за да те окрили, да ти вдъхне сила и енергия за тази задача.
Същото е, когато караш кола. Запалените шофьори често се
питат колко конски сили е колата. Защото понятието „конска сила“ се използва за
обозначаване мощността на автомобилите.
Конската сила отговаря действително на постоянната сила на
един кон. Дефинирана е като силата, нужна за повдигане на маса от 75 килограма за
една секунда на височина от един метър. Била предложена като мерна единица от
изобретателя на парната машина Джеймс Уат през 18 в.
Моята кола е някъде около 160 конски сили. Тоест, мощна е
колкото 160 коня. Все едно карам едновременно толкова коне! Когато шофирам, аз върша
моята част от работата – пълня резервоара и шофирам, но конете вършат много
повече работа!
По същия начин, ние вършим работата, но Бог ни дава начален
тласък и сила да изминем предстоящото пред нас поприще.
Израилтяните бяха объркали приоритетите си, но Бог им
говори чрез Агей, те се покориха и Той им обеща, че ще е с тях.
Заключение
Израилтяните се покориха на Бога. И във 2 гл. 18 ст.
разбираме, че точно за три месеца работата върху основите е завършена. Хората
са се покаяли и в ст. 10-14 Агей отново им напомня, че духовното очистване е
единственият начин да се радват на Божиите благословения.
Техните грехове в миналото са причината за всичките им
нещастия. Егоцентризмът и непокорството бяха довели до духовна апатия и носталгия
към миналото, а те от своя страна – до Божието осъждение върху тях. Работеха,
но не виждаха плодове от труда си. Уж вървяха напред, а гледаха с носталгия назад,
затова постоянно се спъваха.
Но след като се бяха обърнали в покорство, нещата щяха да
се променят (ст. 15-17). Бог отново ще благослови труда им.
Накрая книгата завършва с невероятно пророчество.
Агей 2:20-22 „И Господнето слово дойде втори път към Агей
на двадесет и четвъртия ден от месеца: Говори на управителя на Юда Зоровавел, като
кажеш: Аз ще разтреса небето и земята; ще съборя престолите на царствата, и ще
унищожа силата на царствата езически; ще преобърна колесниците и онези, които
се возят на тях; и конете, и ездачите им ще паднат, всеки от меча на брат си.“
Това е послание до управителя на Юда Зоровавел. Юда е била
в плен на Вавилон, след това Вавилон е покорен от Медо-Персия. При толкова
много световни суперсили, Зоровавел се чуди какво ще стане в бъдеще с Юда. И Бог
му изпраща насърчително слово и казва, ето какво:
Агей 2:23 „В онзи ден – казва Господ на силите – ще взема
тебе, служителю мой, Зоровавеле, сине Салатиилов – казва Господ, - и ще те
положа като печат, защото те избрах – казва Господ на силите.“
Както знаем, печатът е служил като подпис на владетеля в
древността. Той е символ на власт. И когато Бог казва, че ще положи Зоровавел като
печат, Той всъщност говори за Исус Христос. Това е месианско пророчество.
Зоровавел е в родословието на Давид в Матей 1 гл., следователно е един от предците
на Господ Исус Христос.
Следователно, Бог казва, че както Зоровавел в Ерусалим
сега, един ден по-великият син на Давид и на Зоровавел – Месията ще има власт
над всички народи и царства на земята. Един ден Той ще царува над всички народи
и Неговото Царство ще трае вечно. И с това завършва тази пророческа книга.
Нека се молим.
