/проповед/
Oт
идването на Христос до сега Църквата живее в последно време. Не знаем още колко
остава до Второто идване на Христос, може да дойде днес, след 1, 5, 10, 100 или
1000 години. Но това, което става, е наистина нещо ново в съвременната ни
история. Нещо, което никой от нас не е виждал. Не казвам, че подобни пандемии и
по-големи от тази не са се случвали в историята.
Знаем за Голямата чума
през 1346-1353 г., отнела живота на 200
милиона в Европа и Азия. Преди нея и след нея е имало много други епидемии.
През 6 век в епидемията на Юстиниан са
умрели 25 милиона. Знаем за т.н. испански грип отпреди век, когато са умрели поне
20 милиона.
Тогава хората не са
знаели как да се предпазват и това е допринесло за големите жертви. Днес можем
да благодарим на Бог за развитието на медицината. Същевременно се твърди, че COVID-19 е силно заразен и устойчив
вирус, за него все още няма ваксина и никой не може да предвиди колко живота ще
отнеме. Затова е важно да следваме указанията на Кризисния щаб и лекарите.
Но ние можем да правим
нещо повече. Първо, да се молим Бог да дава мъдрост на управляващите в тази
сложна ситуация, за болните и спиране на пандемията. И второ, за нас като
християни е важно да четем Словото и да разсъждаваме върху времената. Бог не
случайно е допуснал тази напаст. Дали причината не е и в нас?
В една известна песен
на Black Eyed Peas, „Къде
е любовта?“ се казва: „Хора убиват, хора умират, деца са наранени, чуваме ги да
плачат... Повечето от нас мислят само за парите, егоизмът ни тика в погрешна
посока. Медиите манипулират информацията, най-важното е да се показва злото. То
заразява умовете на младите по-бързо от бактерия... Отче, Отче, Отче, изпрати
ни водителство от горе, защото хората ме питат, къде е любовта?“
Дали поне една от причините
всичко това да се случва не е, че нямаме любов помежду си?
Когато Исус говори за
последното време, казва:
Матей 24:12 „И понеже
ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.“
Наистина, днес виждаме
как въпреки че сме свързани с телефони и интернет денонощно, сме по-отдалечени
един от друг отвсякога. Въпреки че сме по-информирани, сме по-безразлични към
другия отвсякога. Затова хората питат, „къде е любовта?“
Ако има място в света,
където любовта трябва да съществува, това е Църквата. Ако има място, където
истинската Божия любов трябва да се изявява всекидневно и в пълнота, това е
Тялото Христово.
Затова в Колосяни Павел
се опитва да даде отговор именно на този въпрос, къде е любовта. Как да
показваме любов към братята и сестрите. И как тази любов да бъде магнитът,
който да привлече хората в Църквата.
Но за да стигне до
любовта, Павел държеше първо да напомни важни истини на колосяните, които бяха
разколебани от присъствието на лъчеучители. Той посочи, че изкупителната смърт
на Исус на кръста е единственото средство за спасение. Той е нашето съкровище
на мъдростта и знанието. В него обитава телесно пълнотата на Божеството и ние
имаме пълнота само в Него.
Днес повечето хора не
вярват, че Исус е Бог и отхвърлят благата вест. Не търсят Него за спасението
си, а се отдават на плътски удоволствия, идолопоклонство и вършене на зло.
Затова, както видяхме
миналия път с помощта на Вальо Арнаудов, поради тяхното неверие „иде Божият
гняв върху рода на непокорните“ (Колосяни 3:5,6).
Тази пандемия с
коронавирус е само предупреждение за идещия Божи гняв поради греховете на
нациите и хората. Замислете се, едно микроскопично вирусче накара целия свят да
спре своя бяг, да се затвори у дома от страх и да се замисли за своите пътища.
А какво ще стане, когато започнат да се отварят печатите и затръбят тръбите на
осъждение, описани в Откровение!?
Ние се молим тази
пандемия да доведе до съживление сред народа ни, хората да потърсят Бога и да
влязат в църквите. Но от това как изглежда Църквата зависи дали те ще останат.
А Църквата също има нужда
от пробуждане и промяна. Дори след новорождението ни корените на нашите грехове
са толкова дълбоко у всеки от нас, че е невъзможно да бъдат изтръгнати докрай. В
Колос новите учители насаждаха елементи от езически вярвания, човешки философии
и безсмислени постановления. Затова Павел иска от колосяните и от нас да скъсаме
напълно със своето минало на живот в греха и да не петним с недостойни постъпки
своето свидетелство. Да бъдем проводници на Божията любов.
Затова в следващите
стихове, които ще разгледаме днес, Павел насочва вниманието ни към новия човек,
който ние обличаме след новорождението ни. Днес няма да разглеждаме подробно
всички тези промени, които настъпват в живота на вярващия, но ще се
съсредоточим върху най-главната: любовта. Tази
тема е винаги актуална. Коронавирусът ще премине, но
любовта винаги остава. Любовта никога не отпада (1 Коринтяни 13:8).
Едно момченце било на
гости на приятеля си. За вечеря майката на приятеля му била сготвила супа от
магданоз и го питала: „Обичаш ли магданоз?“ Момченцето казало, „Да, много
обичам магданоз!“ Но когато сипвала вечерята, момченцето отказало тя да сложи в
чинията му. Домакинята казала, „Мислех, че обичаш магданоз?“ Момченцето
отговорило, „Да, обичам, но не толкова, че да го ям.“
Обичате ли другите
християни в нашата църква? „Да, ще кажете вие, Господ ни заповядва да се
обичаме един друг. Обичам Божиите хора!“ „Тогава защо не си говориш с онази
сестра там?“ „А, тя е голяма клюкарка. Знаеш ли какво говори зад гърба ми?
Опитвам се да съм любезна с нея, но човек като нея не заслужава много повече от
това.“
Ние обичаме магданоз,
но не толкова, че да го ядем (ако ядеш магданоз, замени го с нещо друго).
Обичаме братята и сестрите, но не толкова, че да изглаждаме различията си.
Както беше казал някой, обичам човечеството, но хората са тези, които не мога
да понасям.
Така че, днес ще си
говорим за Божията любов. Ще видим къде е любовта в църквата и как тази любов
може да добие практични измерения. Нека прочетем Колосяни 3:9-15.
Колосяни 3:9-15 „ Не
се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му и
сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който
го е създал; където не може да има грък и юдеин, обрязан и необрязан,
варварин, скит, роб или свободен; но Христос е всичко и във всичко.
И така, като Божии
избрани, святи и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение,
кротост, дълготърпение. Претърпявайте си един друг и си прощавайте, ако някой
има оплакване против някого; както и Господ ви е простил, така прощавайте и
вие.
А над
всичко това се облечете в любовта, която свързва всичко в
съвършенство. И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и
призвани в едно тяло; и бъдете благодарни.
Молитва за Словото.
Замисляли ли сте се какво
е било да си християнин в първи век в Колос или който и да било друг град? Не е
имало различни църкви. Не е имало църква на еврейските баптисти, на езическите
петдесятни и на скитите методисти. Църквата е била една за целия град. Ако
някой не ти харесва, не си можел да си яхнеш коня и да отидеш в друга църква,
където хората ти харесват повече. Имал си само две опции – или да работиш върху
междуличностните си проблеми, или да не си християнин.
Днес има християни,
които ако някой в църква ги нарани, вместо да положат усилия да изгладят недоразуменията
си, веднага си търсят друга църква. Във Варна има около 30 църкви. Все някоя ще
ги приюти. Може да минат години без да ти се налага да работиш върху
взаимоотношенията си. Можеш да си казваш, „обичам магданоз, но не толкова, че
да го ям.“ (Разбира се, има и случаи, когато мирът е невъзможен и преместването
е оправдано).
Но ако така се справяш
с проблемите във взаимоотношенията, ти никога няма да разбереш какво означава
християнска любов.
В Колос лъжеучителите
учеха, че човек може да израства духовно, като спазва легалистични правила. Но
легализмът води винаги до гордост и разделения в тялото.
Затова Павел им казва,
че да си християнин означава да се идентифицираш с Исус Христос в смъртта и
възкресението Му. Ние сме съблекли стария човек с неморалността, гнева и
лъжите. Облекли сме новия човек. Нещата, които преди са ни разделяли, като раса,
цвят на кожата, език, национална принадлежност, обществено положение, вече нямат
значение.
Колосяни 3:9-11 „Не се
лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му и сте се
облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е
създал; където не може да има грък и юдеин, обрязан и необрязан, варварин,
скит, роб или свободен; но Христос е всичко и във всичко.“
Какво означава „Христос е всичко и във
всичко“ (ст.11)? Как тази истина се доказва в нашия живот на християни?
Това означава погледът
ни да е насочен към Него. Както миналият път говорихме, да мислим за горното, а
не за земното. Да не гледаме на проблемите, а на Този, Който единствен може да
разреши проблемите.
Проблемите, трудностите
и изпитанията, през които преминаваме в момента, трябва да ни карат да търсим
Христос като вседостатъчен Спасител дори повече, отколкото го правим в нормална
ситуация. Когато сме депресирани, да търсим Него като наша радост. Когато сме
самотни, да търсим Него като наш Приятел. Когато сме разтревожени, да търсим
Него като наш мир. Когато сме емоционално изтощени и изпразнени,
ние търсим Него като наша пълнота. Когато ни липсва мъдрост, да търсим Него и
Словото Му за прозрение.
Правилото е просто: ако
ти липсва нещо, търсиш го в Христос!
Пуританът Томас Уотсън казва:
„Ако един човек има слънчева светлина, не се оплаква, че му липсва светлината
на свещ.“ Няма ли достатъчно този, който притежава „неизследимото Христово
богатство“ (Ефесяни 3:8)?
Когато си изправен пред
проблеми, облегни се на Него, довери се на Него и познай повече Него, отколкото
преди. Търси Христос, защото когато имаш Христос, имаш всичко. Христос е
достатъчен!
Това е характерно за
новия човек, в който сме се облекли при нашето повярване. За него човешките
разделения по признак на цвят на кожата, език, етнос, материално положение,
статут и т.н. не значат нищо. За него Христос е всичко.
Ние сме „Божии избрани,
святи и възлюбени“. И като такива, на нас подобава да се облечем в дрехите на „милосърдие,
благост, смирение, кротост, дълготърпение.“ (ст.12) Това означава, казва Павел,
да си претърпяваме един друг и да си прощаваме, ако някой има оплакване против
друг. Да си прощаваме както и Господ е простил на нас.
Eдин евангелизатор бил поканен
да говори на евангелизация в църква, където следствие на много разделения и
борби много християни напуснали църквата. Евангелизаторът проповядвал срещу
греха и карал хората да очистят живота си и да се помирят с ближните си, но с
това само си навлякал гнева на всички.
Една сутрин жена от
църквата се готвела да се обади по телефона на евангелизатора и да му каже да
не се бърка в техните работи. Но 19-годишният ѝ син я спрял и казал: „Мамо, ти
грешиш! Току-що бях на молитва в гората. Знам, че той е прав. Ако ние,
християните, не се помирим, не може да преживеем съживление. Аз ще се опитам да
го направя.“ Майка му се отказала да се обажда.
На следващата служба евангелизаторът
обявил време за лични свидетелства. Със сълзи на очи една жена станала и помолила
за прошка друга, с която се били скарали. Другата жена бързо се изправила и
дошла при нея. Те се прегърнали и заплакали между редовете. Всички хора
започнали да се изповядват. Бог започнал да се движи. Хората търсели прошка и
възобновяване на християнското общение.
Този следобяд новините
се разпространили мълниеносно. Вечерта малката сграда на църквата била
претъпкана. Хора, които не били идвали месец, дошли – някои от тях били се
заклели, че кракът им няма да стъпи повече в сградата. От началото на службата Святият
Дух бил там. Евангелизаторът проповядвал благата вест и при поканата много мъже
и жени приели Исус за техен Спасител със сълзи на очи. Десетки били спасени,
стотици християни били възстановени и хора идвали от километри на събранието,
което продължило четири седмици!
Какъв празник настава,
когато сме облечени в дрехите на смирение, кротост и прошка!
Но има още една дреха,
която новият човек трябва да облече най-отгоре. Това е любовта, която свързва
всичко в съвършенство. Не любов на думи, но любов, която яде магданоз и която
се изразява в братски взаимоотношения в църквата.
Колосяни 3:14 „А над
всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство.
Първо, този стих ни
казва, че любовта не е автоматична и без усилия за вярващите. Като във всяко
семейство, и в църквата възникват конфликти и недоразумения. Но ако в една
църква има взаимоотношения на любов, те са резултат от осъзнати усилия да се
работи за разрешаване на противоречията.
Павел знае, че във
всяка църква ще има оплаквания (ст.13). Никоя църква не е идеална. Даже да има
такава, в момента в който ти се присъединиш към нея, тя вече не е такава J.
Може би в момента всичко изглежда идеално, защото общуваме само виртуално. Но в
нормална ситуация дори в най-добрите църковни семейства се появяват конфликти.
Затова Павел ни заповядва
да облечем любов върху всички останали добродетели, споменати тука. Изходът не
е да си намерим друга църква, а да работим върху взаимоотношенията си.
Новият завет съдържа
поне 55 директни заповеди да се обичаме един друг, ако не смятаме всички други
стихове, в които се говори за практикуване на състрадание, милост, търпение и
т.н. Ето само три от тях:
Матей 5:44 Но Аз ви
казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят.
Йоан 13:34-35 „Нова
заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да
се обичате един друг. 35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако
имате любов помежду си.“
Римляни 13:8 „Не
оставайте на никого длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото който
обича другия, изпълнява закона...
В тези стихове виждаме,
че любовта не е опция. Тя е абсолютно важна за всички християни!
Но какво е любов? (опишете я с три
думи) Ако си мислиш, че любовта е някакво неясно чувство, или винаги
да си мил, ти не разбираш какво е библейската любов. Тя включва емоциите, но те
не са водещи. Ти не можеш да си заповядаш да изпиташ някакви чувства към
някого. Но можеш да го обичаш.
Ако искаш да видиш персонификация
на любовта, погледни към Исус. Понякога Той говори строго на учениците си:
„Махни се от Мене, Сатана.“ (Матей 16:23) Той нарече фарисеите лицемери и рожби
ехиднини (Матей 23:33). Той нарочно ги провокира, като изцеляваше хора в
събота. Можеше просто да е мил с тях и да изчака до следващия ден. Но Исус
винаги действаше с любов.
Ето една дефиниция,
която дава християнският автор Стивън Коул: „Любовта е саможертвено, грижовно
посвещение, което се изявява в търсенето на най-висшето благо на този, който е
възлюбен.”
В основата на любовта не
са емоциите, а посвещението. Посвещението да търсиш най-висшето благо на
другия. Да прослави Бога е най-висшето благо и цел за всеки човек. Затова
понякога любовта нежно трябва да конфронтира хората, за да им помага да бъдат повече
като Исус.
Библейската любов е
също саможертвена. Христос ни възлюби, като се жертва за нас на кръста. Да
обичаш някого означава да пренебрегнеш своите права и своя комфорт, като правиш
за него това, което ти би искал да ти направят в тази ситуация.
Библейската любов е също
грижовна. Това е емоционалната страна на любовта. Ако трябва да конфронтираш
някого, го правиш с искрена загриженост за неговото благосъстояние. Говориш
истината с любов (Ефесяни 4:15).
Любовта ни трябва да е видима,
осезаема за другите. Затова се „облича“ най-отгоре. Любовта е глагол, тя е действие,
не празни приказки. Не е достатъчно мъжът да каже със съчувствие на жена си,
„Скъпа, съжалявам, че трябва да измиеш всичките чинии, да изкъпеш децата и да
ги сложиш да лягат, а после да изпереш и да изгладиш. Ще се моля за теб!“
Всъщност, мъже, не ви
съветвам да го правите... По-добре просто станете и помогнете! Целта на любовта
е „да представим всеки човек съвършен в Христос“ (Кол. 1:28), за да може Бог да
бъде прославен чрез всеки човек.
Тази любов свързва в
едно не само всички добродетели, споменати в ст. 12 и 13. Но тя свързва в едно
и отделните членове на тялото Христово в съвършенство. Тук думата
„съвършенство“ означава „зряло единство“.
С
други думи, Божията любов е тази, която ни свързва в едно, за да можем да
израстваме в зрялост в Христос.
Как тази любов намира практичен
израз в църквата? Как можем да обичаме хора, които са толкова различни от нас?
Колосяни 3:15 „И нека
царува в сърцата ви Христовият мир, на който бяхте и призвани в едно тяло; и
бъдете благодарни.“
За да може Христовият
мир да царува в една общност, нейните членове трябва първо да са се помирили с
Бога. Тоест, всеки трябва да се е доверил на Христос като Спасител и да Му се е
поклонил като Господ. „Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно
и събори средната стена, която ги разделяше“ (Ефесяни 2:14).
Извън църквата евреи и
езичници се мразеха. Така че, за да имат не само временно примирие и „спиране
на огъня“, тези две групи се нуждаеха от променени сърца. Само истинското
обръщение, което води до мир с Бога, е основа за истински мир с хора, които са
много различни от нас.
За да имаме Христовия
мир ние трябва да помним, че Бог ни е призовал към живот с Христос. А щом ни е
призовал към живот с Христос, значи ние сме призовани и към живот в тялото на Христос.
Така, както не можем да
си избираме плътските братя и сестри, така не можем да си избираме и духовните
си братя и сестри. Господ е този, който ги избира, а ние трябва да се научим да
се отнасяме с любов към тях.
Щом Бог те е призовал и
те е поставил в Тялото, това означава че Той иска ти да си посветен на една
местна църква. Много християни днес ходят на църква от време на време, без да се
посвещават на служение, но не за такова християнство говори тук Павел. Други са
„ВиК християни“, ходят само на Великден и Коледа на църква. А трети изобщо не
стъпват там. Все повече стават вярващите, които са в последните две групи.
Един християнин се
оплакал на приятел, че не вижда смисъл да ходи на църква всяка неделя. „Вече
ходя на църква 30 години, казал той, и за това време съм чул към 3000
проповеди, но не мога да си спомня нито една от тях. Мисля, че си губя времето,
а проповедниците също си губят тяхното време.“
Приятелят му отговорил:
„Аз съм женен от 30 години. За това време жена ми е сготвила манджи за 32000
хранения, но аз не мога да си спомня цялото меню за нито едно от тях. Но знам
това – всички те са ме нахранвали и са ми давали силата, от която се нуждая, за
да работя. Ако моята жена не беше готвила за мен тези манджи, днес щях да бъда
физически мъртъв. По същия начин, ако не бях ходил на църква за духовна храна,
днес щях да бъда духовно мъртъв!
Ако ти сега ни слушаш онлайн
и принадлежиш към тях, искам да ти кажа: няма как да си жизнен християнин, ако
не принадлежиш на тялото Христово. Главнята, извадена от огнището, бързо
изгасва. Трябва да се хвърли обратно в огъня, за да пламне отново. Нужно е да
станеш част от тялото, за да пламне вярата ти с пълна сила и да огрява тези
около тебе. Там ще намериш любовта.
И така, виждаме, че
Божията воля е не само да ходим на църква, но и да сме посветени на една местна
църква, да търсим мира и да се отнасяме с любов към другите вярващи.
Евреи 10:24,25 „и нека
се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела, като
не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да
се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
И отново: „И нека царува в сърцата ви
Христовият мир, на който бяхте и призвани в едно тяло...“
Ако наистина имаме този
мир с Бога, то Павел ни казва: реши как да действаш в конфликтна ситуация като
човек, който не принадлежи на себе си, а на Бога. Ти си негов посланик, затова
действай както Христос би действал.
Може ти и другият човек
да сте много различни. Но сега вие сте едно тяло в Христос. Нека ръководен
фактор за действията ти да бъде желанието да опазиш мира.
Римляни 14:19 „И така,
нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.“
Бог не ни е призовал да
бъдем самотни рейнджъри, а части на едно тяло. Ако ти в пристъп на гняв отрежеш
някой брат или сестра, все едно ампутираш част от тялото си. Твоите думи,
жестове, отношение, постъпки трябва да съдействат за единство с другия човек.
Ти може да си кажеш,
„Добре, ще се помиря с него, от мене да мине, но той трябва също да се извини.“
Това не е истинско помирение. Затова Павел завършва стиха така, „и бъдете
благодарни“ (ст.15). Помири се със сърце изпълнено с благодарност към Бога,
който е простил всичките ти грехове и те е направил част от тялото, макар че не
го заслужаваш.
Така че, когато някой в
църква те нарани, не се фокусирай на нарушените си права. Не говори зад гърба
му какво е направил, не се опитвай да настроиш хората срещу него. Не се прави
на мъченик. Вместо това търси Христовия мир между теб и него с благодарно сърце
заради Божията благодат. Благодарение на нея ти си спасен и си станал част от тялото
Христово.
Същата тази Божия
благодат е действала и в живота на твоя брат или сестра. Може да са ни
наранили, но Бог ги е спасил и работи в техния живот. Затова ти можеш да
използваш връзката на любовта в Христос като основа за помирение. Моли се в
тази ситуация двамата да израствате в зрялост и да прославите Бога.
Може след като се помириш
с другия, да го попиташ: как да се моля за теб? Имаш ли нужда от нещо? Всеки,
който се нарича християнин, трябва да практикува любов във взаимоотношения на
мир в тялото.
Библейският учен от 4
в. Йероним Стридонски казва, че когато ап. Йоан бил на преклонна възраст, бил
толкова слаб, че трябвало да го носят до църковните събрания на ръце. На
младини заедно с брат си Яков те били толкова избухливи, че Исус ги нарекъл
„синове на гърма“. Но след като израстнал в Христос, Йоан станал известен като
„апостола на любовта“.
В края на всяка служба
го изправяли, за да каже нещо за насърчение на църквата. И той винаги казвал:
„Дечица, любете се един друг.“ След много седмици, в които той отправял едно и
също послание, на вярващите им омръзнало. Попитали го защо винаги им повтаря
едно и също нещо. Мъдрият апостол казал: „Защото това е заповед на Господа и
ако спазвате само нея, това ще е достатъчно.“
Обичаш ли магданоз
толкова, че да можеш да го ядеш? Обичаш ли братята и сестрите в Христа толкова,
че да изглаждаш конфликтите си с тях? Отговорът на въпроса „Къде е любовта?“ е
в това да започнеш сам да я проявяваш.
Когато започнеш да го
правиш, Христовият мир в тялото му ще блести ярко в този изгубен свят на
разрушени взаимоотношения. Практичната любов в тялото ще привлича тези, които
още не я притежават. И вече те няма да задават въпроса „Къде е любовта?“,
защото ще знаят къде могат да я намерят. И след като коронавирусът отмине, същата
тази любов ще накара гладните и жадните, дошли да ядат Хляба на живота и да пият
от Живата вода, да се превърнат в пълноценни части на Тялото Христово. Нека да
се помолим.
Накрая, искам да ви
оставя още няколко въпроси за размисъл след края на богослужението. Ето ги:
Едно и също нещо ли е
да показваш християнска любов и да харесваш някого? Трябва ли да си приятел с
някого, за да го обичаш?
Как можем да проявяваме
конфронтираща любов в условия на пандемия и „социална дистанция“?
Дайте примери за
саможертвена и грижовна любов в църквата? А по отношение на невярващите около
нас? В настоящата ситуация?
Как можеш да обичаш
някого, който те е наранил? Как би изглеждала тази любов?
Това са въпросите. Ако
имате други въпроси към мене, може да запишете и тях и ще се опитам да
отговоря. J
Нека сега се помолим.
_________________
Проповед в БПЦ "Нов живот" - Варна
