Гледах интервю с кмета на Калофер, който каза, че традицията да се играе хоро в ледените води е възникнала преди около 30 г. Градската управа била решена да я съхранят, защото привличала туристи в града...
След това прочетох няколко репортажа за хвърлянето на кръста на Богоявление. Ето няколко извадки от тях:
„За поредна година ритуалът бе опорочен. И тази година се стигна до здрав въргал между над 50-те мераклии да уловят християнския символ... Най-напред, още във въздуха, го хвана младеж, който обаче бе нападнат от представители на останалите ..."
"...Във Варна кръстът бе изваден от човек, който чистосърдечно си призна, че е атеист..."
"...Грозните сцени са започнали веднага щом отецът е хвърлил кръста..."
"...Местният поп е хвърлил толкова силно богоявленския кръст, че той е прехвърлил реката и е паднал на сушата." Авторът на репортажа добавя: "Дали е лоша поличба, един Господ знае!"
Очевидно нещо не е наред с вярата на българите. Вярно е това Слово: „по плодовете им ще ги познаете.“ (Матей 7:16)
Тъжно е, че символът на християнството – кръстът, се свързва от хората с такива унизителни сцени. Това е естественият резултат от отдалечаването на хората от вярата. Когато не вярваш в смисъла на нещо, а почиташ само символа, резултатът е в полза на дявола. Той няма нищо против символите, стига хората да не знаят техния смисъл.
Но какво точно се случи на Богоявление? Преди 2000 г., в началото на публичното си служение, Исус беше кръстен във водите на р. Йордан от Йоан Кръстител. Цялата Троица се яви пред всички каещи се, затова нашият народ нарича този празник Богоявление.
Всички сме свикнали с този празник. Но запитвали ли сте се защо се кръсти Исус?
Нека прочетем Матей 3:13-17.
Тогава Исус дойде от Галилея край Йордан при Йоан, за да бъде кръстен от него. 14 А Йоан Го възпираше и казваше: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене?“ 15 Но в отговор Исус му каза: „Остави това сега, понеже на нас подобава да изпълним цялата Божия правда.“ Тогава Йоан се съгласи. 16 И след като се кръсти, Исус веднага излезе от водата. И, ето отвориха Му се небесата и видя Божия Дух да слиза като гълъб и да се спуска над Него. 17 И, ето чу се глас от небесата: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“
В този пасаж виждаме, че Бог се яви именно при водите на Йордан поради три причини.
1 1. Чрез кръщението на Исус Отец показа, че Неговите изисквания за Месия са напълно удовлетворени в личността на Неговия Син. (ст.15,16)
Първото нещо, което виждаме от този пасаж е, че Исус се кръсти, „за да изпълни всичко, което е право“ или както казва друг превод, „да изпълни цялата праведност.“ Той беше официално одобрен от Бог Отец да бъде Месия или Помазаник. Бог показа това чрез спускането на Святия Дух във формата на гълъб и чрез Собствените Си думи: „Този е възлюбленият Ми Син, в Когото е Моето благоволение.“ (ст.16)
С други думи, Бог каза: „Аз не благоволявам в никой друг; това е моят избран Месия. Защо според Бог Отец нямаше друг подходящ Спасител за човечеството?
Исус беше Божият Син, второто лице на Троицата. Исус Е Бог. Беше нужно самият Бог да умре за нас, защото трябваше някой от по-висше естество да умре и плати цената на нашия грях - толкова сериозен е той.
Генерал от армията на Наполеон бил смъртно ранен в битка. Докато лежал умирайки в шатрата си, той изпратил да повикат неговия военноначалник. Наполеон дошъл. Бедният човек мислил, че императорът може да направи нещо. Може би дори гледал на него като на Бог. Затова горещо го помолил да спаси живота му. Императорът тъжно поклатил глава и се обърнал. Но усещайки студената, безмилостна ръка на смъртта, теглеща го зад завесата на невидимия свят, генералът изкрещял: „Спаси ме, Наполеон! Спаси ме!“ В смъртния си час той разбрал, че дори всесилният Наполеон не може да му даде физически живот.
Чудото на въплъщението беше, че Божият Син стана човек. Исус не беше роден от мъжка похот, защото бе заченат от Святия Дух, затова беше съвършен и свят. Tой беше „във всичко изкушен като нас, без да се открие в него грях.“ (Евреи 4:15).
Беше нужно някой съвършен и свят да умре за нас, за да удовлетвори Божието изискване към нас за святост.
И тогава, и сега има много други кандидати за месия. Преди няколко дни разговарях с една млада жена, която каза: „Аз съм християнка, но вярвам и в будизма. Просто на различни нива ми действа или Христос, или Буда.“
Несъмнено във всяка религия има зрънце истина. Проблемът обаче е, че Буда като всички останали кандидати за месия, е грешник, защото е заченат от мъж и жена. Буда, Конфуций, Кришна, Мохамед и всички останали не биха могли да изпълнят Божието изискване за Месия.
Бог знаеше, че в историята винаги ще има хора, които ще се подлъгват от псевдо месии. Затова се яви при Йордан и засвидетелства чрез Святия Дух, изпратен във формата на гълъб, и чрез Своя глас, че Исус е Божият Помазаник:
„Този е възлюбленият Ми Син, в Когото е Моето благоволение.“
Чуваш ли днес неговия глас? Виждаш ли Сина Божи при Йордан? Това беше гледка много различна от начина, по който днес е популярно да се празнува Богоявление.
Защото преди 2000 г. Бог се яви на човеците. Отец се яви на нашия слух, Духът се яви на човешкото зрение, а Синът се яви на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците. Гласът дойде от небето, гълъбът слезе на земята, а Синът бе потопен във водата. Цялата вселена и цялата Троица присъства на водното кръщение на Исус.
За Бог беше важно ние да разберем кой е Месия, затова Творец и творение заедно свидетелстваха за Него. Това е Богоявление.
Чрез своето кръщение Исус показа, че Той е святият Божи Син, който единствен може да удовлетвори Божието изискване за Месия.
2 2. Чрез кръщението си Исус се идентифицира напълно с човешкия грях (2 Кор. 5:21).
Второ, чрез кръщението си Исус се идентифицира с нашия грях.
Един бизнесмен подхванал разговор в самолета с млад мъж, който седнал до него. „По работа ли пътувате или на почивка?“ Мъжът отговорил, „Отивам на медения си месец.“ „Така ли – попитал объркан бизнесменът – а къде е съпругата ви?“ „Тя е отзад, нямаше две свободни места едно до друго.“ Тогава бизнесменът предложил: „Нямам нищо против да седна на нейното място, а тя да дойде до вас.“ Младият мъж отговорил: „А, няма нищо. Бях с нея цяла седмица.“
Близостта се превръща в навик, а навикът взема благословенията за даденост. За съжаление много хора престават да оценяват богатството, което Бог им дава в човека до тях. Същото е станало и в историята на Израел. Бог благославя евреите, в началото те са благодарни, но след това приемат Божиите благословения за даденост и обръщат гръб на Бога. Тогава Бог им напомня за себе си, като им изпраща изпитание.
Не става ли същото и днес? Колко много хора приемат за даденост всички изяви на всеобщата Божията благодат и дори не подозират, че не ги заслужават! Защото „всички се отклониха, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един.“ (Римляни 3:12)
Когато Йоан излезе да кръщава в Юдейската пустиня, Израел минаваше през поредното изпитание, тъй като беше изпаднал в самодоволство и идолопоклонство. Бог пак беше изпратил изпитание – сега бяха под римско владичество. И евреите пак очакваха своето избавление. Но за целта първо трябваше да се покаят. Затова Йоан Кръстител казва: „Покайте се, защото небесното царство наближава.” (Матей 3:2)
Но покаянието дотогава не изискваше водно кръщение. В СЗ измиване във вода се извършваше, за да се изпълнят изискванията на закона относно ритуална чистота, преди човек да можеше да принесе жертва в храма. По-късно езичниците, желаещи да се обърнат към юдеизма, преминавали през дълга процедура, по време на която трябвало да принесат жертва, да бъдат обрязани и накрая били кръщавани.
Но сега Йоан не кръщаваше езичници, а юдеи. Toгава защо кръщаваше покаялите се юдеи?
Йоан кръщаваше, защото искаше да покаже, че Божият народ не се състои от тези, които са се родили евреи, а от искрено покаялите се и вярващи хора. (Матей 3:9) Йоановото кръщение беше предвестник на мисията за изкупление на цялото човечество от Исус.
Това беше целта на идването на Месия. И макар, че Исус беше без грях, Той се кръсти от Йоан, за да се идентифицира с нашия грях. Макар, че не се нуждаеше от покаяние и очистване от греха, Той се подложи на този ритуал. Той, безгрешният, беше кръстен от един грешник. Той, Авторът на живота, се остави да бъде потопен във вода от един, който не заслужаваше да развърже сандалите му (3:11).
Това беше акт на идентифициране с греха, акт на смирение от страна на Исус. Когато Йоан се опита да го спре, Исус му каза: „Остави сега, защото така подобава да изпълним всичко, което е право.“ Исус се смири и направи това, което Бог Отец поиска от него. Той живя живот на пълно покорство на Отца.
Павел описва Неговото смирение така: „като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога, но се отказа от всичко, като прие образ на слуга и стана подобен на човеците; и като прие човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.“ (Филипяни 2:6-8)
В началото на своето публично служение Исус се идентифицира с нас и нашия грях и страдание. Но целият живот и смъртта на Господ Исус могат да бъдат описани с думите идентифициране и смирение.
Този, който беше Хляба на живота, започна своето служение с гладуване. Този, който беше Живата вода, завърши служението си жаден. Христос гладува като човек и хранеше гладните като Бог. Той беше уморен, но въпреки това беше нашата почивка. Той плащаше данък, но въпреки това беше Цар. Наричаха го дявол, но Той гонеше дявола. Той се молеше, но също чува молитвите. Той плачеше и Той бърше сълзите ни. Беше продаден за 30 сребърника, а изкупва света. Беше заведен като агне на заколение, а е Добрият Пастир. Умря и даде живота си и чрез умиране разруши смъртта.
3 3. Неговото кръщение беше пример за Неговите последователи.
Кръщението на Исус беше не само потвърждение, че само Той е Месия. То беше смирено идентифициране с греха. Но то беше и нещо повече. Кръщението на Исус беше пример за Неговите последователи.
Един пастор на църква извършвал водно кръщение в реката и изведнъж там се оказал някакъв пиян човек. Пияният влязал в реката и спрял точно до пастора. Пасторът се обърнал, забелязал стария пияница и казал: „Готов ли си да намериш Исус?“ Тогава служителят потопил пияния във водата и след това го вдигнал. Попитал го, „Намери ли Исус?“, а пияният отговорил: „Не.“ Тогава проповедникът го потопил и го държал малко по-дълго под водата. Като го издърпал нагоре, пак го попитал, „А сега, намери ли Исус?“ „Не, не го намерих, пасторе.“ Тогава с неприязън проповедникът потопил пияния още веднъж и този път го държал под водата 30 секунди. После го издърпал и го попитал с твърд тон, „Приятелю, сигурен ли си, че още не си намерил Исус?“ Старият пияница избърсал водата от лицето си, докато едва си поемал дъх и отговорил: „Виж, пасторе, ти сигурен ли си, че той е паднал тук?“
Съществува една заблуда, че водното кръщение ни прави християни. Много хора мислят, че когато вземаме водно кръщение, ние „намираме“ Исус. Затова някои църкви кръщават дори бебета и невярващи възрастни. Но тази практика няма библейски паралели.
Спасението е по благодат чрез вяра, не чрез дела. Не в Йордан, в Ниагара да се потопим, това няма да ни ползва нищо, ако не вярваме! Водното кръщение е външен белег за нашето единение с Христос и с Църквата след нашето новорождение.
Но всички християни ли са длъжни да го правят? Малко след възкресението си и преди възнесението си, Исус каза:
„И тъй, идете научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Святия Дух, и ги учете да спазват всичко, което съм ви заповядал. (Матей 28:19,20)
Да се кръщаваме е заповед от Господа, това не е предложение. Всъщност, Бог изисква това от всеки вярващ. Защо?
Кръщението е символ, външен белег, но не само. Чрез кръщението всъщност ние показваме на нашите близки и познати, че сме взели решение да следваме Исус; че сме погребали стария човек с неговите грехове и че вече сме нови създания в Исус Христос.
Римляни 6:4 „Затова, чрез кръщението, ние се погребахме с Него в смъртта, та, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.”
Когато Исус се кръсти, Той ни каза: „Това, че сте родени в България не ви прави християни. Но ако се погребете с моята смърт, ще имате моя живот. И след като се кръстите, ще живеете като нови създания.“
Тогава няма да е нужно да скачате в ледени води, за да вадите кръста, защото кръстът ще е в сърцето ви. Но ще е нужно да скачате в ледените води на страха, омразата и отхвърлянето, за да спасявате от тях вашите ближни. Трябва да погребете старото си естество и да се научите да обичате и прощавате като Мене, казва Исус.
Една жена повярвала в Бога и се кръстила в църквата. Когато казала на невярващия си мъж какво е направила, той я пребил от бой. Докато лежала на пода, кървяща, мъжът иронично попитал: „Какво ще направи твоя Исус за теб сега?“
Жената се поизправила и казала през сълзи: „Той може да ми помогне да ти простя.“
Нека се помолим.
---
БПЦ "Нов живот" Варна
08.01.2017 г.
