/проповед/
Увод
Продължаваме поредицата „Време за съграждане“ върху книгата
Неемия. Миналият път чухме много силно послание на пастор Тим върху първа глава
на Неемия.
Днес ще говорим за видението на християнина. Темата е
„Дръзко видение“. Думата дързост извиква различни асоциации, но може би
най-много от вас се сещат за филма „Дързост и красота“.
Четох един виц. Питат осъден: - Какво е последното Ви
желание? - Да изгледам всички серии на "Дързост и красота"...
Но днес няма да говорим за филма, а за видението от Бога. Под
„видение“ нямам предвид само това, което изниква във въображението на човек
като някакво привидение насън или наяве. Говоря за нещо много по-голямо.
Имам предвид „способността да планираме или визуализираме
бъдещето с помощта на Бога“. Видението се припокрива с думата „визия“, но тя
обикновено се употребява в светски смисъл, като човешка способност. Затова
предпочитам думата „видение“.
Едно по-добрo
определение за видение е способността
да създадеш убедителна картина на желано състояние на нещата, която вдъхновява
хората да откликнат; нещо, което е желано, което би могло да бъде, трябва да
бъде и което е постижимо.
Видението от Бога идва на
точното време за църквата и хората. То насърчава вяра, не страх. То мотивира
хората към действие и изисква поемане на риск. Видението прославя Бога, не
хората.
Един от най-добрите примери за лидер с видение е Неемия.
Затова ще разгледаме някои важни истини за видението във 2 гл. на книгата
Неемия.
С помощта на п-р Тим разгледахме 1-ва глава, в която
видяхме как Неемия чу новините от Ерусалим, как пости и се моли цели 4 месеца и
Бог вложи в сърцето му да говори с царя да го пусне, за да съгради стената на
Ерусалим.
Добрата ръка на Бог е с Неемия и царят му дава всичко,
което той поисква. Военният ескорт осигурява много повече от защита. Той
предполага подобаващо посрещане при връчаване на акредитивните писма на
околните управители. Този ескорт говори и за обрата в царската политика след
забраната да се строи храма.
В онези дни пътуването от Суса до Ерусалим, което е 1365 км, малко повече от
разстоянието Варна – Виена, е траело 4 месеца. Пътникът трябвало да става рано
сутринта и да прекъсва пътуването си наобяд, за да избегне най-непоносимата
жега. На ден Неемия е изминавал около 11 км. Какво ли би дал Неемия за един
дори неподдържан асфалтов път. Теренът бил труден, мястото – негостоприемно.
Затова, още с пристигането си той престоява в местния хотел
„Холидейз ин“ 3 дни, за да възстанови силите си. Той знае, че му предстои една
нелека задача и се нуждае да си отдъхне преди да се впусне в работа. Което ни
напомня, че е важно да се грижим за тялото си, за нашия храм на Святия Дух.
В ст. 12, 8 месеца след като научава новините за Ерусалим,
виждаме Неемия вече готов да изпълни видението, което Бог е поставил в сърцето
му за Ерусалим. Нека видим някои важни истини относно това видение.
1.
Видението
идва от Бога.
Неемия 2:12 „И през нощта станах с неколцина други мъже,
без да кажа на някого какво беше вложил моят Бог в сърцето ми да направя за
Ерусалим.“
Тук виждаме убеждението на Неемия, че това начинание не е
негово. То е видение, вложено в сърцето му от Бога - да възстанови стената.
Бог е този, който работи в нас и ни показва какво иска от
нас. Ние трябва да се молим Бог да ни показва Своите намерения, да ни дава
видение за работата ни.
Аз искам да знам какво Бог върши в църква „Нов живот“ и
след това да разбера как Той иска ние да Му сътрудничим, за да стане то
реалност. Искам да съм на едни честоти с Божието сърце и ум. Да мечтая за това,
което Бог иска да види. И след като разбера какво Бог иска, да имам нужните
вяра и посвещение, за да го извърша и Бог да се прослави в това!
Но за да го извърши, Неемия си е написал домашното. Той не
се впуска в прибързани действия или приказки. Той знае, че е нужно преди това
да проучи състоянието на стената и чак след това да спечели за каузата водачите
на народа.
Затова първо излиза да инспектира града през нощта, за да
не събуди подозрения. Не споделя идеята веднага, за да не кажат хората, „Ти,
Неемия, пристигна едва онзи ден и вече ще ни казваш какво да правим. Какво
знаеш ти за нас?“
Понякога нещо, което на пръв поглед е недостатък, може да
се превърне в предимство. Неемия не е бил в града преди, но това му позволява
да види неща като външен човек, които на местните биха убягнали. Както казва
един проповедник, „Неемия видя повече през нощта, отколкото жителите виждаха
през деня.“ Жителите на Ерусалим бяха свикнали с гледката на развалините.
Затова, за нас като отделни вярващи, като семейства и като
църковно семейство е важно да вземаме предвид обстоятелствата. Да си напишем
домашното.
През лятото на 1993 г. за пръв път имах възможност да
посетя летен лагер на студентско християнско движение. Това се случи в Унгария.
Там видях стотици студенти, събрани от желанието си да се доближават до Бога и
да свидетелстват за Него в своите университети.
В това време в България имаше само една студентска група, в
нашия университет. И там, в Унгария, Бог ми показа едно видение – как в
България също стотици студенти от различни градове се събират в групи за
изучаване на Библията и имат също такава национална конференция.
Само след още три години, след като завършихме, станахме
работници към Българския християнски студентски съюз. Един пастор ми казваше,
„Не се занимавай с тези парацърковни организации, само си губиш времето“. Но
само за една година от три студентските групи в страната станаха 11. БХСС стана
най-бързо растящото движение в Европа. Видението се превърна в реалност.
Години след това, вече като пастор на църква „Нов живот“,
мечтаех да закупим своя сграда. Цените във Варна и тогава бяха космически,
нямахме толкова пари в църковната сметка, но вярвах, че ще се случи. Това беше
едно доста дръзко видение! Но за Бог няма нищо невъзможно. Той направи път там
където нямаше път!
Днес като църква ние се нуждаем да разберем какво е Божието
видение за нашия по-нататъшен растеж. Често залата е пълна, което пречи
църквата да расте. Затова скоро с лидерския екип ще се съберем, за да се молим
и да видим какво Бог иска от нас. Аз не вярвам, че Бог иска на нас да ни е
добре тук и да забравим за това, че
около нас има хиляди, които се нуждаят да чуят благата вест! Бог дава много
по-смели и дръзки мечти и видения. Той иска да мечтаем велики неща за него.
Но за да имаме такова видение, преди това ние имаме нужда
да изследваме нашата ситуация – в нашия живот, семейство, работно място. Какво
иска Бог да направим оттук нататък? Какво е Божието видение за твоето
израстване в зрялост в тези области на живота ти? Бог едва ли иска просто да
оцеляваш или да водиш живот на посредственост като съпруг/а, родител,
служител...
2.
Видението
рисува картина на бъдещето и вдъхновява.
Неемия 2:17 „Тогава им рекох: Вие виждате бедствието, в
което се намираме, как Ерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън;
елате, да съградим отново стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за укор.“
Във видението, което Бог дава на Неемия, той му помага да
види стена там, където има камъни и буренаци. Това беше едно дръзко видение!
Интересен е подходът на Неемия. Той не идва, за да
критикува жителите на Ерусалим, че са бездействали досега. Той става един от
тях, говори в 1 л. мн. ч. „ние се намираме в това бедствие“... „да съградим“...
„да не бъдем за укор“.
Последната фраза, „да не бъдем за укор“, показва че Неемия
е мотивиран Ерусалим вече да не опозорява Бога и да стане отново място, където
обитава великото Божие име. Той не може да понесе този укор повече.
Забележете, Неемия не иска да построи стената само за да
бъдат жителите на Ерусалим защитени. Той е загрижен за укора, който те навличат
на Бога с бездействието си.
Това е много важно. Първата причина да направим нещо, което
е правилно, е Божията слава. Първата причина, поради която бих насърчил някой
християнин-пушач да откаже цигарите не е заради здравето му. Първата причина да
ги откаже е фактът, че тялото му е храм на Святия Дух и ние трябва да внимаваме
какво правим с храма Му, защото трябва да прославяме Бог с телата си!
Някой може да каже, нали в храма кадяха с тамян. Да,
тамянът е благовонна миризма. Ако ти харесва, си кади тамян, но за тютюн, който
е зловонен, нищо не е казано. J
Млади хора, най-лошото нещо при извънбрачния секс не е
нежеланата бременност или опасността от венерически болести. Тези неща са
важни, но са второстепенни. Най-лошото е, че това може да донесе упрек срещу
Божията слава.
Най-лошото при аборта не е, че се убиват бебета, което само
по себе си е зловещо. Най-лошото е, че убийството е против Божията воля.
Най-лошото при лъжата и клюките не е, че хора ще бъдат наранени. Най-лошото при
прелюбодейството не е, че то води до разбити семейства.
Най-лошото при похотта не е това, което тя прави на ума ти.
Най-лошото на наркотиците не е, че те бавно те убиват. Най-лошото на алчността
не е, че други хора няма да пожънат ползите от труда си. Най-лошото от тези
неща е, че Божията слава ще бъде помрачена!
Неемия каза, „Срамота е да оставим това така. Но аз имам
видение, че ние можем да бъдем Божии инструменти за съграждането на тази стена.
Имам една мечта – един ден в недалечно бъдеще стените на Ерусалим да се издигат
над долината Кедрон. Имам видение, че славата на Божието име ще бъде възстановена в този град.” Това
беше една голяма мечта, едно дръзко видение!
И това видение наистина вдъхнови хората.
Неемия 2:18 „И им разправих как ръката на моя Бог беше
добра над мене, още и за думите, които царят ми беше казал. И те рекоха: Да
станем и да градим. Така те заякчиха ръцете си за това добро дело.“
Обикновено когато някой споделя смела мечта или видение,
винаги ще има хора, които ще кажат: „Ами, никога досега не сме правили това.
Този е просто един луд мечтател.“
Но тук почти всички казаха, „Хайде да го направим!“ Как
стана така, че видението на Неемия мотивира на пръв поглед безразлични хора да
станат и да строят стената?
Причината не беше, че идеята беше много умна или
оригинална. Не беше и в това, че беше лесно осъществима. Причината беше, че това
беше Божия идея!
Само няколко дни по-рано Неемия беше напълно непознат за
тези хора, влезе в града и понеже Бог беше зад тази идея, вдъхнови хората да се
посветят да работят здраво за съзиждане на стената. Бяха нужни много жертви,
посвещение, екипна работа и време. Но когато хората се убедиха, че това беше от
Бога, казаха „Ще платим цената и ще свършим работата! С теб сме.“
Понякога си мисля, че проблемът в някои църкви е, че те
искат не прекалено много от хората, а твърде малко! Те очакват малко святост и
си затварят очите пред различни грехове в църквата. Казват на хората, че дори
малкото, което успяват да направят със своето време и таланти за църквата е
страхотно.
Не искам нашата църква да е такава! Това не е правилно.
Делото на благовестието и помагането на новоповярвалите да израстват в познание
на Бога и да прилагат Словото в живота си е най-важното нещо, което Бог иска от
нас като църква!
Затова, струва си да жертваме време и усилия за него. Ако
ти не инвестираш във взаимоотношенията си с Исус, ти имаш погрешни приоритети и
трябва да ги преподредиш.
Ако не си поставяш като приоритет да имаш общение със
светиите, трябва да промениш приоритетите си, защото това е което Бог иска от
теб. Няма значение дали си интроверт или екстроверт. Бог иска това от теб.
Неемия вярваше в един велик Бог, който му даде едно велико
видение, което той предаде на хората в Ерусалим. И понеже те разбраха, че това
беше видение от Бога, те казаха: „Да, с теб сме. Да станем и да градим!“
3.
Видението
отговаря на своите критици.
Миналата седмица споменахме малко за критиците. В Неемия
2:9-10 за пръв път се споменават Санавалат и Товия. Санавалат е управителят на
Самария. Той се страхувал, че ако Неемия построи стената на Ерусалим, той ще
укрепи града и ще се превърне във военна опасност за него. Освен това, смята се
че преди това Санавалатчо е управлявал и Ерусалим. Така че, сега той вижда
съперник в негово лице.
Товия означава „Господ е добър“. Макар и амонец, може би
той е бил с еврейски произход и се е покланял на Бога на Израел. Товия е бил
управител на земите отвъд Йордан в Персийската империя. Той вероятно е
използвал роднините си в Ерусалим, за да черпи информация за намеренията на
Неемия.
Арабинът Гешем (2:19) е контролирал заедно със сина си
федерация от няколко арабски племена и е управлявал над голяма територия от
Северна Арабия. Той е контролирал доходоносна търговия със смирна и ливан и
може да се е страхувал, че Неемия ще му отнеме бизнеса.
Тези тримата веднага се надушват в лицето на общия „враг“.
Те се превръщат в трън в плътта на Неемия през цялата книга. Тук виждаме
първият им сблъсък с него и отговорът на Неемия:
Неемия 2:20 „А аз им отговорих: Небесният Бог, Той ще ни
направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие
обаче нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.“
С други думи, Неемия им каза, че Бог ще благослови делото
им и по-добре те да стоят настрана. Неемия знаеше, че Бог му е дал ясно видение
и отказа да бъде отклонен от него.
Един християнин от Индонезия на име Чанда дълги години имал
християнско радио и заедно с други християни достигали до много хора с благата
вест. Но мюсюлманското правителство не било щастливо от това и започнали да
заглушават сигнала.
Чанда не се примирил със ситуацията. Започнал да се моли
какво да направи. Един ден, докато вървял из планината и се молил, видял един
кравар, който слушал телефона си. Чанда го попитал, „Как така използваш
телефона си тук, нали няма покритие?“ Краварят казал, „Сложил съм един чип в
телефона си и така слушам музика и аудио книги – каквото си искам.“
Чанда получил отговор на молитвата си и видение за действие
от Бога. Купил телефонни чипове и започнал да качва проповеди, книги и
християнско хваление на местния език. После започнал да раздава чипове на
приятели от цялата страна, които ги давали на свои приятели, които ги давали на
свои приятели.
Не след дълго хиляди хора слушали чиповете на мобилните си
телефони. Днес има повече от 700000 човека, които са чули за Бог чрез Чанда и
неговите приятели.
Бог влага видение в сърцето на своите служители. Там,
където има видение от Бога, ще има опозиция и критици. Важно е да не се
отказваме, когато се сблъскаме с тях.
Американският проповедник Суиндол пише: „Видението… се ражда от вярата, поддържа се от
надеждата, запалва се от въображението и се укрепва от ентусиазма. То е
по-голямо от зрението, по-дълбоко от мечтата, по-широко от идеята. Видението
обхваща широки пространства извън царството на предсказуемото, сигурното и
очакваното.“
В историята има много личности, които са прегръщали видението
си от Бога и са го видели изпълнено.
Един такъв случай е с американския президент Роналд Рейгън.
През лятото на 1987 г. той застава пред Брандебургската врата при Берлинската
стена и се осмелява да изрече знаменателните слова, които мнозина тогава считат
само за неосъществима мечта. Той казва на президента на СССР Горбачов: „Г-н
Горбачов, съборете тази стена!“
И той завършва речта си с убеждението, че тази стена ще
падне, защото тя не може да устои на вярата. Не може да устои на истината и на
свободата. Това е едно видение за свобода и надежда, за една обединена
Германия.
Никой тогава не вярва, че по-малко от две години и половина
по-късно светът ще гледа с удивление как радостни източногерманци и
западногерманци разбиват и премахват с чукове и кирки това чудовище на
комунистическите репресии.
Тази победа е вдъхновена от едно видение така, както
видението на Неемия вдъхнови хората за действие. Когато сме загрижени за
Божията слава както Неемия беше загрижен за славата на Бога, Бог ни изпраща видение.
Ако прегърнем това видение, направим оценка на нашата
ситуация и приемем план за действие, Божието видение ще вдъхнови и другите, ще
даде отговор на всички критици и в крайна сметка ще успее!
Аз се моля Бог да вдъхновява всеки от нас с видение за бъдещето,
за да върши и в нашия живот и в живота на нашата църква удивителни неща, амин!
