Дръзко видение (Неемия 2)

/проповед/

Увод

Продължаваме поредицата „Време за съграждане“ върху книгата Неемия. Миналият път чухме много силно послание на пастор Тим върху първа глава на Неемия.

Днес ще говорим за видението на християнина. Темата е „Дръзко видение“. Думата дързост извиква различни асоциации, но може би най-много от вас се сещат за филма „Дързост и красота“.

Четох един виц. Питат осъден: - Какво е последното Ви желание? - Да изгледам всички серии на "Дързост и красота"...

Но днес няма да говорим за филма, а за видението от Бога. Под „видение“ нямам предвид само това, което изниква във въображението на човек като някакво привидение насън или наяве. Говоря за нещо много по-голямо.

Имам предвид „способността да планираме или визуализираме бъдещето с помощта на Бога“. Видението се припокрива с думата „визия“, но тя обикновено се употребява в светски смисъл, като човешка способност. Затова предпочитам думата „видение“.

Едно по-добрo определение за видение е способността да създадеш убедителна картина на желано състояние на нещата, която вдъхновява хората да откликнат; нещо, което е желано, което би могло да бъде, трябва да бъде и което е постижимо.

Видението от Бога идва на точното време за църквата и хората. То насърчава вяра, не страх. То мотивира хората към действие и изисква поемане на риск. Видението прославя Бога, не хората.

Един от най-добрите примери за лидер с видение е Неемия. Затова ще разгледаме някои важни истини за видението във 2 гл. на книгата Неемия.

С помощта на п-р Тим разгледахме 1-ва глава, в която видяхме как Неемия чу новините от Ерусалим, как пости и се моли цели 4 месеца и Бог вложи в сърцето му да говори с царя да го пусне, за да съгради стената на Ерусалим.

Добрата ръка на Бог е с Неемия и царят му дава всичко, което той поисква. Военният ескорт осигурява много повече от защита. Той предполага подобаващо посрещане при връчаване на акредитивните писма на околните управители. Този ескорт говори и за обрата в царската политика след забраната да се строи храма.

В онези дни пътуването от Суса до Ерусалим, което е 1365 км, малко повече от разстоянието Варна – Виена, е траело 4 месеца. Пътникът трябвало да става рано сутринта и да прекъсва пътуването си наобяд, за да избегне най-непоносимата жега. На ден Неемия е изминавал около 11 км. Какво ли би дал Неемия за един дори неподдържан асфалтов път. Теренът бил труден, мястото – негостоприемно.

Затова, още с пристигането си той престоява в местния хотел „Холидейз ин“ 3 дни, за да възстанови силите си. Той знае, че му предстои една нелека задача и се нуждае да си отдъхне преди да се впусне в работа. Което ни напомня, че е важно да се грижим за тялото си, за нашия храм на Святия Дух.

В ст. 12, 8 месеца след като научава новините за Ерусалим, виждаме Неемия вече готов да изпълни видението, което Бог е поставил в сърцето му за Ерусалим. Нека видим някои важни истини относно това видение.

1.     Видението идва от Бога.

Неемия 2:12 „И през нощта станах с неколцина други мъже, без да кажа на някого какво беше вложил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим.“

Тук виждаме убеждението на Неемия, че това начинание не е негово. То е видение, вложено в сърцето му от Бога - да възстанови стената.

Бог е този, който работи в нас и ни показва какво иска от нас. Ние трябва да се молим Бог да ни показва Своите намерения, да ни дава видение за работата ни.

Аз искам да знам какво Бог върши в църква „Нов живот“ и след това да разбера как Той иска ние да Му сътрудничим, за да стане то реалност. Искам да съм на едни честоти с Божието сърце и ум. Да мечтая за това, което Бог иска да види. И след като разбера какво Бог иска, да имам нужните вяра и посвещение, за да го извърша и Бог да се прослави в това!

Но за да го извърши, Неемия си е написал домашното. Той не се впуска в прибързани действия или приказки. Той знае, че е нужно преди това да проучи състоянието на стената и чак след това да спечели за каузата водачите на народа.

Затова първо излиза да инспектира града през нощта, за да не събуди подозрения. Не споделя идеята веднага, за да не кажат хората, „Ти, Неемия, пристигна едва онзи ден и вече ще ни казваш какво да правим. Какво знаеш ти за нас?“

Понякога нещо, което на пръв поглед е недостатък, може да се превърне в предимство. Неемия не е бил в града преди, но това му позволява да види неща като външен човек, които на местните биха убягнали. Както казва един проповедник, „Неемия видя повече през нощта, отколкото жителите виждаха през деня.“ Жителите на Ерусалим бяха свикнали с гледката на развалините.

Затова, за нас като отделни вярващи, като семейства и като църковно семейство е важно да вземаме предвид обстоятелствата. Да си напишем домашното.

През лятото на 1993 г. за пръв път имах възможност да посетя летен лагер на студентско християнско движение. Това се случи в Унгария. Там видях стотици студенти, събрани от желанието си да се доближават до Бога и да свидетелстват за Него в своите университети.

В това време в България имаше само една студентска група, в нашия университет. И там, в Унгария, Бог ми показа едно видение – как в България също стотици студенти от различни градове се събират в групи за изучаване на Библията и имат също такава национална конференция.

Само след още три години, след като завършихме, станахме работници към Българския християнски студентски съюз. Един пастор ми казваше, „Не се занимавай с тези парацърковни организации, само си губиш времето“. Но само за една година от три студентските групи в страната станаха 11. БХСС стана най-бързо растящото движение в Европа. Видението се превърна в реалност.

Години след това, вече като пастор на църква „Нов живот“, мечтаех да закупим своя сграда. Цените във Варна и тогава бяха космически, нямахме толкова пари в църковната сметка, но вярвах, че ще се случи. Това беше едно доста дръзко видение! Но за Бог няма нищо невъзможно. Той направи път там където нямаше път!

Днес като църква ние се нуждаем да разберем какво е Божието видение за нашия по-нататъшен растеж. Често залата е пълна, което пречи църквата да расте. Затова скоро с лидерския екип ще се съберем, за да се молим и да видим какво Бог иска от нас. Аз не вярвам, че Бог иска на нас да ни е добре тук  и да забравим за това, че около нас има хиляди, които се нуждаят да чуят благата вест! Бог дава много по-смели и дръзки мечти и видения. Той иска да мечтаем велики неща за него.

Но за да имаме такова видение, преди това ние имаме нужда да изследваме нашата ситуация – в нашия живот, семейство, работно място. Какво иска Бог да направим оттук нататък? Какво е Божието видение за твоето израстване в зрялост в тези области на живота ти? Бог едва ли иска просто да оцеляваш или да водиш живот на посредственост като съпруг/а, родител, служител...

2.     Видението рисува картина на бъдещето и вдъхновява.

Неемия 2:17 „Тогава им рекох: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Ерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате, да съградим отново стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за укор.“

Във видението, което Бог дава на Неемия, той му помага да види стена там, където има камъни и буренаци. Това беше едно дръзко видение!

Интересен е подходът на Неемия. Той не идва, за да критикува жителите на Ерусалим, че са бездействали досега. Той става един от тях, говори в 1 л. мн. ч. „ние се намираме в това бедствие“... „да съградим“... „да не бъдем за укор“.

Последната фраза, „да не бъдем за укор“, показва че Неемия е мотивиран Ерусалим вече да не опозорява Бога и да стане отново място, където обитава великото Божие име. Той не може да понесе този укор повече.

Забележете, Неемия не иска да построи стената само за да бъдат жителите на Ерусалим защитени. Той е загрижен за укора, който те навличат на Бога с бездействието си.

Това е много важно. Първата причина да направим нещо, което е правилно, е Божията слава. Първата причина, поради която бих насърчил някой християнин-пушач да откаже цигарите не е заради здравето му. Първата причина да ги откаже е фактът, че тялото му е храм на Святия Дух и ние трябва да внимаваме какво правим с храма Му, защото трябва да прославяме Бог с телата си!

Някой може да каже, нали в храма кадяха с тамян. Да, тамянът е благовонна миризма. Ако ти харесва, си кади тамян, но за тютюн, който е зловонен, нищо не е казано. J

Млади хора, най-лошото нещо при извънбрачния секс не е нежеланата бременност или опасността от венерически болести. Тези неща са важни, но са второстепенни. Най-лошото е, че това може да донесе упрек срещу Божията слава.

Най-лошото при аборта не е, че се убиват бебета, което само по себе си е зловещо. Най-лошото е, че убийството е против Божията воля. Най-лошото при лъжата и клюките не е, че хора ще бъдат наранени. Най-лошото при прелюбодейството не е, че то води до разбити семейства.

Най-лошото при похотта не е това, което тя прави на ума ти. Най-лошото на наркотиците не е, че те бавно те убиват. Най-лошото на алчността не е, че други хора няма да пожънат ползите от труда си. Най-лошото от тези неща е, че Божията слава ще бъде помрачена!

Неемия каза, „Срамота е да оставим това така. Но аз имам видение, че ние можем да бъдем Божии инструменти за съграждането на тази стена. Имам една мечта – един ден в недалечно бъдеще стените на Ерусалим да се издигат над долината Кедрон. Имам видение, че славата на Божието име ще бъде възстановена в този град.” Това беше една голяма мечта, едно дръзко видение!

И това видение наистина вдъхнови хората.

Неемия 2:18 „И им разправих как ръката на моя Бог беше добра над мене, още и за думите, които царят ми беше казал. И те рекоха: Да станем и да градим. Така те заякчиха ръцете си за това добро дело.“

Обикновено когато някой споделя смела мечта или видение, винаги ще има хора, които ще кажат: „Ами, никога досега не сме правили това. Този е просто един луд мечтател.“

Но тук почти всички казаха, „Хайде да го направим!“ Как стана така, че видението на Неемия мотивира на пръв поглед безразлични хора да станат и да строят стената?

Причината не беше, че идеята беше много умна или оригинална. Не беше и в това, че беше лесно осъществима. Причината беше, че това беше Божия идея!

Само няколко дни по-рано Неемия беше напълно непознат за тези хора, влезе в града и понеже Бог беше зад тази идея, вдъхнови хората да се посветят да работят здраво за съзиждане на стената. Бяха нужни много жертви, посвещение, екипна работа и време. Но когато хората се убедиха, че това беше от Бога, казаха „Ще платим цената и ще свършим работата! С теб сме.“

Понякога си мисля, че проблемът в някои църкви е, че те искат не прекалено много от хората, а твърде малко! Те очакват малко святост и си затварят очите пред различни грехове в църквата. Казват на хората, че дори малкото, което успяват да направят със своето време и таланти за църквата е страхотно.

Не искам нашата църква да е такава! Това не е правилно. Делото на благовестието и помагането на новоповярвалите да израстват в познание на Бога и да прилагат Словото в живота си е най-важното нещо, което Бог иска от нас като църква!

Затова, струва си да жертваме време и усилия за него. Ако ти не инвестираш във взаимоотношенията си с Исус, ти имаш погрешни приоритети и трябва да ги преподредиш.

Ако не си поставяш като приоритет да имаш общение със светиите, трябва да промениш приоритетите си, защото това е което Бог иска от теб. Няма значение дали си интроверт или екстроверт. Бог иска това от теб.

Неемия вярваше в един велик Бог, който му даде едно велико видение, което той предаде на хората в Ерусалим. И понеже те разбраха, че това беше видение от Бога, те казаха: „Да, с теб сме. Да станем и да градим!“

3.     Видението отговаря на своите критици.

Миналата седмица споменахме малко за критиците. В Неемия 2:9-10 за пръв път се споменават Санавалат и Товия. Санавалат е управителят на Самария. Той се страхувал, че ако Неемия построи стената на Ерусалим, той ще укрепи града и ще се превърне във военна опасност за него. Освен това, смята се че преди това Санавалатчо е управлявал и Ерусалим. Така че, сега той вижда съперник в негово лице.

Товия означава „Господ е добър“. Макар и амонец, може би той е бил с еврейски произход и се е покланял на Бога на Израел. Товия е бил управител на земите отвъд Йордан в Персийската империя. Той вероятно е използвал роднините си в Ерусалим, за да черпи информация за намеренията на Неемия.

Арабинът Гешем (2:19) е контролирал заедно със сина си федерация от няколко арабски племена и е управлявал над голяма територия от Северна Арабия. Той е контролирал доходоносна търговия със смирна и ливан и може да се е страхувал, че Неемия ще му отнеме бизнеса.

Тези тримата веднага се надушват в лицето на общия „враг“. Те се превръщат в трън в плътта на Неемия през цялата книга. Тук виждаме първият им сблъсък с него и отговорът на Неемия:

Неемия 2:20 „А аз им отговорих: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие обаче нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.“

С други думи, Неемия им каза, че Бог ще благослови делото им и по-добре те да стоят настрана. Неемия знаеше, че Бог му е дал ясно видение и отказа да бъде отклонен от него.

Един християнин от Индонезия на име Чанда дълги години имал християнско радио и заедно с други християни достигали до много хора с благата вест. Но мюсюлманското правителство не било щастливо от това и започнали да заглушават сигнала.

Чанда не се примирил със ситуацията. Започнал да се моли какво да направи. Един ден, докато вървял из планината и се молил, видял един кравар, който слушал телефона си. Чанда го попитал, „Как така използваш телефона си тук, нали няма покритие?“ Краварят казал, „Сложил съм един чип в телефона си и така слушам музика и аудио книги – каквото си искам.“

Чанда получил отговор на молитвата си и видение за действие от Бога. Купил телефонни чипове и започнал да качва проповеди, книги и християнско хваление на местния език. После започнал да раздава чипове на приятели от цялата страна, които ги давали на свои приятели, които ги давали на свои приятели.

Не след дълго хиляди хора слушали чиповете на мобилните си телефони. Днес има повече от 700000 човека, които са чули за Бог чрез Чанда и неговите приятели.

Бог влага видение в сърцето на своите служители. Там, където има видение от Бога, ще има опозиция и критици. Важно е да не се отказваме, когато се сблъскаме с тях.

Американският проповедник Суиндол пише: „Видението… се ражда от вярата, поддържа се от надеждата, запалва се от въображението и се укрепва от ентусиазма. То е по-голямо от зрението, по-дълбоко от мечтата, по-широко от идеята. Видението обхваща широки пространства извън царството на предсказуемото, сигурното и очакваното.“

В историята има много личности, които са прегръщали видението си от Бога и са го видели изпълнено.

Един такъв случай е с американския президент Роналд Рейгън. През лятото на 1987 г. той застава пред Брандебургската врата при Берлинската стена и се осмелява да изрече знаменателните слова, които мнозина тогава считат само за неосъществима мечта. Той казва на президента на СССР Горбачов: „Г-н Горбачов, съборете тази стена!“

И той завършва речта си с убеждението, че тази стена ще падне, защото тя не може да устои на вярата. Не може да устои на истината и на свободата. Това е едно видение за свобода и надежда, за една обединена Германия.

Никой тогава не вярва, че по-малко от две години и половина по-късно светът ще гледа с удивление как радостни източногерманци и западногерманци разбиват и премахват с чукове и кирки това чудовище на комунистическите репресии.

Тази победа е вдъхновена от едно видение така, както видението на Неемия вдъхнови хората за действие. Когато сме загрижени за Божията слава както Неемия беше загрижен за славата на Бога, Бог ни изпраща видение.

Ако прегърнем това видение, направим оценка на нашата ситуация и приемем план за действие, Божието видение ще вдъхнови и другите, ще даде отговор на всички критици и в крайна сметка ще успее!

Аз се моля Бог да вдъхновява всеки от нас с видение за бъдещето, за да върши и в нашия живот и в живота на нашата църква удивителни неща, амин!

 _____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

18.08.2024 г.

 

I Have a Dream - Address at March on Washington

Today is 28 August. On this day in 1963 Martin Luther King pronounced his famous "I Have a Dream" speech. I looked for а Bulgarian translation of it on internet but didn't find any. So I translated its second part. Here it is. The full speech in English comes right after the Bulgarian text.

„Имам мечта”

Мартин Лутер Кинг

28 август 1963 г., Вашингтон

(втора част)

…

Имам мечта – че един ден тази нация ще се издигне и ще претвори в дело истинското значение на кредото: „Ние считаме тези истини за очевидни – че всички хора са създадени равни.”

Имам мечта, че един ден по червените хълмове на Джорджия синовете на предишните роби и синовете на предишните робовладелци ще могат да седнат заедно на масата на братството.

Имам мечта, че един ден дори щата Мисури – пустинен щат, който се поти под изгаряща несправедливост и потисничество ще бъде преобразен в оазис на свободата и справедливостта.

Имам мечта, че четирите ми деца един ден ще живеят в нация, където за тях ще съдят не по цвета на кожата им, а по съдържанието на техния характер.

Имам мечта днес.

Имам мечта, че един ден щата Алабама, чийто губернатор понастоящем бълва думи на вмешателство и унищожение, ще бъде преобразен в място, където малки черни момчета и черни момичета ще могат да хванат за ръце малки бели момчета и бели момичета и ще вървят заедно като сестри и братя.

Имам мечта днес.

Имам мечта, че всяка долина ще се издигне и всяка планина и хълм ще се сниши; кривите места ще станат прави и неравните места – поле; и славата Господня ще се яви и всички твари заедно ще я видят (Исая 40:4,5).

Това е нашата надежда. Това е вярата, с която се връщам към Юга. С тази вяра ще можем да отсечем от планината на отчаянието камък на надеждата. С тази вяра ще можем да преобразим разнобойните акорди на нацията ни в прекрасна симфония на братството. С тази вяра ще можем да работим заедно, да се молим заедно, да се борим заедно, да отиваме в затвора заедно, да се застъпваме за свободата заедно, знаейки, че един ден ще бъдем свободни.

Това ще е денят, когато всички Божии деца ще могат да пеят с ново значение рефрена: „Моя страна, за теб, сладка земя на свободата, за теб пея аз. Земя, където моите бащи са умирали, земя на гордостта на поклонници, нека свободата отеква от всеки планински хребет”.

И ако Америка иска да бъде велика нация, това трябва да стане реалност. Затова, нека свободата отеква от блудните склонове на Ню Хемпшър. Нека свободата отеква от величествените планини на Ню Йорк. Нека свободата отеква от снажните Алегени на Пенсилвания!

Нека свободата отеква от заснежените върхове на Роки маунтийн в Колорада!

Нека свободата отеква от извиващите се склонове на Калифорния!

Но не само това; нека свободата отеква от Стоун маунтийн на Джорджия!

Нека свободата отеква от планините на Тенеси!

Нека свободата отеква от всеки хълм и всяка къртичина на Мисисипи. Нека свободата отеква от всяка планина.

Когато оставим свободата да отеква, когато я оставим да отеква от всяко село и паланка, от всеки щат и всеки град, ние ще ускорим настъпването на онзи ден, когато всички Божии деца - черни мъже и бели мъже, евреи и езичници, протестанти и католици, ще могат да се хванат за ръце и да пеят с думите на стария негърски спиричуъл: „Свободни най-накрая! Благодарим ти, Боже всемогъщи, най-накрая ние сме свободни!”

Original English text:

I Have a Dream - Address at March on Washington

August 28, 1963. Washington, D.C.

I am happy to join with you today in what will go down in history as the greatest demonstration for freedom in the history of our nation. [Applause]

Five score years ago, a great American, in whose symbolic shadow we stand signed the Emancipation Proclamation. This momentous decree came as a great beacon light of hope to millions of Negro slaves who had been seared in the flames of withering injustice. It came as a joyous daybreak to end the long night of captivity.

But one hundred years later, we must face the tragic fact that the Negro is still not free. One hundred years later, the life of the Negro is still sadly crippled by the manacles of segregation and the chains of discrimination. One hundred years later, the Negro lives on a lonely island of poverty in the midst of a vast ocean of material prosperity. One hundred years later, the Negro is still languishing in the corners of American society and finds himself an exile in his own land. So we have come here today to dramatize an appalling condition.

In a sense we have come to our nation's capital to cash a check. When the architects of our republic wrote the magnificent words of the Constitution and the declaration of Independence, they were signing a promissory note to which every American was to fall heir. This note was a promise that all men would be guaranteed the inalienable rights of life, liberty, and the pursuit of happiness.

It is obvious today that America has defaulted on this promissory note insofar as her citizens of color are concerned. Instead of honoring this sacred obligation, America has given the Negro people a bad check which has come back marked "insufficient funds." But we refuse to believe that the bank of justice is bankrupt. We refuse to believe that there are insufficient funds in the great vaults of opportunity of this nation. So we have come to cash this check -- a check that will give us upon demand the riches of freedom and the security of justice. We have also come to this hallowed spot to remind America of the fierce urgency of now. This is no time to engage in the luxury of cooling off or to take the tranquilizing drug of gradualism. Now is the time to rise from the dark and desolate valley of segregation to the sunlit path of racial justice. Now is the time to open the doors of opportunity to all of God's children. Now is the time to lift our nation from the quicksands of racial injustice to the solid rock of brotherhood.

It would be fatal for the nation to overlook the urgency of the moment and to underestimate the determination of the Negro. This sweltering summer of the Negro's legitimate discontent will not pass until there is an invigorating autumn of freedom and equality. Nineteen sixty-three is not an end, but a beginning. Those who hope that the Negro needed to blow off steam and will now be content will have a rude awakening if the nation returns to business as usual. There will be neither rest nor tranquility in America until the Negro is granted his citizenship rights. The whirlwinds of revolt will continue to shake the foundations of our nation until the bright day of justice emerges.

But there is something that I must say to my people who stand on the warm threshold which leads into the palace of justice. In the process of gaining our rightful place we must not be guilty of wrongful deeds. Let us not seek to satisfy our thirst for freedom by drinking from the cup of bitterness and hatred.

We must forever conduct our struggle on the high plane of dignity and discipline. We must not allow our creative protest to degenerate into physical violence. Again and again we must rise to the majestic heights of meeting physical force with soul force. The marvelous new militancy which has engulfed the Negro community must not lead us to distrust of all white people, for many of our white brothers, as evidenced by their presence here today, have come to realize that their destiny is tied up with our destiny and their freedom is inextricably bound to our freedom. We cannot walk alone.

And as we walk, we must make the pledge that we shall march ahead. We cannot turn back. There are those who are asking the devotees of civil rights, "When will you be satisfied?" We can never be satisfied as long as our bodies, heavy with the fatigue of travel, cannot gain lodging in the motels of the highways and the hotels of the cities. We cannot be satisfied as long as the Negro's basic mobility is from a smaller ghetto to a larger one. We can never be satisfied as long as a Negro in Mississippi cannot vote and a Negro in New York believes he has nothing for which to vote. No, no, we are not satisfied, and we will not be satisfied until justice rolls down like waters and righteousness like a mighty stream.

I am not unmindful that some of you have come here out of great trials and tribulations. Some of you have come fresh from narrow cells. Some of you have come from areas where your quest for freedom left you battered by the storms of persecution and staggered by the winds of police brutality. You have been the veterans of creative suffering. Continue to work with the faith that unearned suffering is redemptive.

Go back to Mississippi, go back to Alabama, go back to Georgia, go back to Louisiana, go back to the slums and ghettos of our northern cities, knowing that somehow this situation can and will be changed. Let us not wallow in the valley of despair.

I say to you today, my friends, that in spite of the difficulties and frustrations of the moment, I still have a dream. It is a dream deeply rooted in the American dream.

I have a dream that one day this nation will rise up and live out the true meaning of its creed: "We hold these truths to be self-evident: that all men are created equal."

I have a dream that one day on the red hills of Georgia the sons of former slaves and the sons of former slave owners will be able to sit down together at a table of brotherhood.

I have a dream that one day even the state of Mississippi, a desert state, sweltering with the heat of injustice and oppression, will be transformed into an oasis of freedom and justice.

I have a dream that my four children will one day live in a nation where they will not be judged by the color of their skin but by the content of their character.

I have a dream today.

I have a dream that one day the state of Alabama, whose governor's lips are presently dripping with the words of interposition and nullification, will be transformed into a situation where little black boys and black girls will be able to join hands with little white boys and white girls and walk together as sisters and brothers.

I have a dream today.

I have a dream that one day every valley shall be exalted, every hill and mountain shall be made low, the rough places will be made plain, and the crooked places will be made straight, and the glory of the Lord shall be revealed, and all flesh shall see it together.

This is our hope. This is the faith with which I return to the South. With this faith we will be able to hew out of the mountain of despair a stone of hope. With this faith we will be able to transform the jangling discords of our nation into a beautiful symphony of brotherhood. With this faith we will be able to work together, to pray together, to struggle together, to go to jail together, to stand up for freedom together, knowing that we will be free one day.

This will be the day when all of God's children will be able to sing with a new meaning, "My country, 'tis of thee, sweet land of liberty, of thee I sing. Land where my fathers died, land of the pilgrim's pride, from every mountainside, let freedom ring."

And if America is to be a great nation this must become true. So let freedom ring from the prodigious hilltops of New Hampshire. Let freedom ring from the mighty mountains of New York. Let freedom ring from the heightening Alleghenies of Pennsylvania!

Let freedom ring from the snowcapped Rockies of Colorado!

Let freedom ring from the curvaceous peaks of California!

But not only that; let freedom ring from Stone Mountain of Georgia!

Let freedom ring from Lookout Mountain of Tennessee!

Let freedom ring from every hill and every molehill of Mississippi. From every mountainside, let freedom ring.

When we let freedom ring, when we let it ring from every village and every hamlet, from every state and every city, we will be able to speed up that day when all of God's children, black men and white men, Jews and Gentiles, Protestants and Catholics, will be able to join hands and sing in the words of the old Negro spiritual, "Free at last! free at last! thank God Almighty, we are free at last!"