Monday, June 20, 2016

Когато обърнеш гръб на Бога

/проповед/

Продължаваме с разглеждането на поредицата „Свобода или смърт” върху Галатяни. Видяхме, че галатяните бяха забравили истинското благовестие на благодатта и преминали към делата на закона. Затова Павел им напомни за своя живот и как от терорист Бог го е е превърнал в мисионер. Той им каза, че Бог може радикално да промени живота им, ако уповават само на Него, не на себе си.

После, вярата ни в Христос ни помага да преодоляваме и неминуемите конфликти в живота и в църквата, породени от страх, лицемерие и легализъм. Видяхме, че е най-добре конфликтите да се адресират с истина и любов.

Не можем да направим нищо без Божията благодат. Законът беше даден временно, за да изяви греха. Ние ставаме наследници на Божието царство чрез вяра в смъртта и възкресението на Потомъка - богочовека Исус Христос. И след като се кръстим в Христа, ние се обличаме с Него и сме свободни да служим така, че да радваме нашия Баща.

Днес продължаваме с шестата тема от поредицата „Свобода и смърт”, която съм озаглавил

Когато обърнеш гръб на Бога

Нека прочетем Галатяни 4:8-20.

Ст. 8 „Но тогава, когато не познавахте Бога...” Някои хора, които са родени в християнски семейства, се чудят имало ли е такова време, когато не са познавали Бога.

На едно момченце му се родило малко братче. Когато го донесли от родилното и го сложили да спи в кошарката, то отишло при бебето и казало: „Бързо, преди да си забравил, разкажи ми за Бог.”

Бебетата идват от Бога, не от щъркелите, макар и да не знаят тази истина. Аз не си спомням нищо от времето, когато съм бил в утробата на майка си. А вие? Съмнявам се.

Псалм 71:6 „Ти си ми бил опора от рождението ми; от утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел; за Тебе ще бъде винаги хвалението ми.”

Но не винаги е така. Ето и обратния случай:

Псалм 58:3 „Още от рождението си нечестивите се отстраняват, отдалечават се от утробата, говорейки лъжи.”

На какво се дължи разликатаЗащо някои хвалят Бога от утробата на майка си, а други се отдалечават от Него? Всичко зависи от тати и мама!

Ст. 9 „а сега, като познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате пак към слабите и окаяни първоначални учения...?” Познати от Бога. Каква прекрасна мисъл!

Притчи 15:3 „Очите Господни са на всяко място и наблюдават злите и добрите.”

Истина е, че Бог познава всеки. Никой не може да избяга от Бога!

Но е вярно и другото – Бог не познава някои хора, защото те не го познават! Как така? Те не познават Бог, защото нямат взаимоотношения с Него. Затова не му принадлежат. Не са част от Неговото семействоВ известен смисъл може да се каже, че той се отказва от тях. БОГ ХЕМ ГИ ПОЗНАВА, ХЕМ НЕ ГИ ПОЗНАВА в смисъл, че те нямат взаимоотношение с Него.

Ние трябва да се запитаме: може ли да отпаднем от Бога? Или, възможно ли е да се отдалечим от Бог без да загубим спасението си? Може ли взаимоотношенията ни с Бога да отслабват?

Винаги е имало два отговора на този въпрос. Някои казват: „Веднъж спасен, завинаги спасен.” Според тях човек не може да отпадне. Вярата ти може да избледнее, но ти пак принадлежиш на Бога.

Тази философия действа много успокояващо, защото според нея ти си винаги си защитен от чадъра на Неговата благодат. Но някои хора разбират това като позволение да правиш каквото си искаш. Но какво да кажем за това:

Римляни 6:1-2 „Тогава какво? Да кажем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? Да не бъде! Ние, които сме умрели за греха, как ще живеем вече в него?”

Ако сме наистина спасени, няма да искаме да продължаваме да грешим. Ще се случва да извършим грях, но знаем какво е да живееш според Божиите стандарти и ще се стремим към тях. Поради Божията благодат и милост ще се стремим да страним от греха.

Но oт друга страна, Божието слово ни показва, че и християни могат да отпаднат от Бога и от Неговата благодат, и така да загубят спасението си. Какво ще кажете например за Юда Искариотски? Ами Димас, който остави Павел и отиде в света (2 Тим. 4:10)? Анания и Сапфира (Деян. 5), когато излъгаха Святия Дух относно имота, който са продали и парите, които донесоха на апостолите? Евреите от Евреи 6, които поради страх да не бъдат отлъчени от синагогата загубиха спасението си.

За някои от тези случаи може да се спори. Но Божията присъда винаги е справедлива. Затова по-добре да не изпитваме Господа! Да не ходим по ръба на пропастта. За съжаление, много хора го правятИзбират смъртта вместо свободата.

Например, когато почина големият български актьор Георги Черкелов, под известието за кончината му във в-к „Сега”, няколко читатели написаха: „Бог да го прости! Беше голям, от последните останали.” „Велик. Вечна му памет!” „Бог да го прости. Мир и светлина на духа му.” „Бог да го прости и да даде покой на душата му.”

Откъде знаят, че Бог го е простил? Откъде са сигурни, че Бог ще даде мир и покой на душата му? Те просто предполагат, че Бог (ако го има!) е толкова добър, че ще пусне всеки в рая, камо ли един толкова известен човек. Някои от тях дори не вярват в Исус Христос! Това е изпитване на Бога.

Защо правят това хората? Защото са духовно невежи. Те са невежи относно Бога, защото са невежи относно Библията! Някои хора мислят, че по всяко време могат да си правят каквото искат и ще им се размине. Но Бог не е за подиграванеОсъждението идва!

Какво става, когато човек обърне гръб на Бога? Павел ни казва какво са загубили галатяните и какви са станали, като са се обърнали от Бога към идолопоклонство.

Първо, те станаха роби и загубиха свободата си

Ст. 8,9 „Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на онези, които по естество не са богове; а сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате пак към слабите и окаяни първоначални учения, на които отново желаете да робувате?” Когато загубиш свободата си, ти губиш живота си.

Ние днес сме свободни.

Свободни сме да се покланяме или да не се покланяме на Бога. Можем да ходим на църква, да се молим и да четем Библията.

Свободни сме да работим или да не работим; да успеем или да се провалим; да използваме ума, енергията и постоянството си, за да работим; можем да стартираме бизнес, да обработваме земя, да построим къща, да инвестираме в акции, облигации...

Свободни сме да гласуваме за кандидатите, които избираме, а не за единствения кандидат на единствената партия, както беше в миналото. Можем да напомняме на общинарите и депутатите, че са избрани, за да ни служат и да водят, не да злоупотребяват с позицията си.

Свободни сме да говорим това, което мислим без страх, че ще ни вкарат в Куциян или Белене. Можем да критикуваме властите, дори президента. Преди 5 години написах книга, в която една глава посветих на министър-председателя. В нея има и критични забележки към неговото управление. И още съм на свобода!

Ние сме свободни да поемаме отговорности, да се посвещаваме на значими каузи, да сме добри съседи и хора с активна гражданска позиция.

Има още какво да се желае относно свободите в България. Но свободата, която имаме, трябва да се цени и пази! Ние се молим Бог да не допусне някои аспекти на нашата свобода да бъдат застрашени и отнети!

България не е рай, но тук Бог ни е благословил с много свободи. В сравнение с други страни сме даже прекалено свободни. Има страни, където хората не могат да вършат много от тези неща.

Много българи харесват Русия. Ето някои факти за нея от Freedom House за тази година:

Москва оказва натиск върху НПО, които се борят за граждански права.

В медиите не се допускат мнения на хора, които са в опозиция.

На местните и централните избори не се допускат за участие кандидати на опозицията.

На студентите в някои области не се заверява семестъра, ако не гласуват за определен кандидат.

Страната е на 7-мо място в света по убийства на журналисти за последните 15-тина години.

Кремъл затваря телевизии, радиа и уебсайтове, които са критични към правителството.

Законът за религиите от 1997 г. силно затруднява работата на протестантските църкви.

Някои местни власти налагат правила за регистрация, които ограничават правата на гражданите да избират къде да живеят.

Искаш ли да живееш в такава страна? Аз не бих искал!

Аз обичам и свободата, която имаме в Христос. Радвам се, че можем да живеем в дните на Новия завет, без да се налага да спазваме стотици закони и правила, както беше в Стария завет. Ние можем да сме свързани с Бог и Христос чрез любов. Не закона, а любовта е тази, които ни мотивира да живеем за Господа.

2 Кор. 5:14 „Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че понеже един е умрял за всички, то всички са умрели.”

Но галатяните имаха сериозен проблем. Те се връщаха обратно от своята свобода в Христос към стария закон.

Ст. 8-11 „Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на онези, които по естество не са богове; а сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате пак към слабите и окаяни първоначални учения, на които отново желаете да робувате?  Вие тачите дни, месеци, сезони и години. Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.”

Има ли хора, които правят това днес? Да, тези, които са крайно легалистични и се опитват да живеят според стария закон, а същевременно твърдят, че Христос е Спасител. Това не е логично, има разминаване между думи и дела.

Ние не живеем чрез закона и неговите дела, а чрез закона на любовта.  Исус каза, че ниетрябва да обичаме Господа с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и всичката си сила. И каза, че втората най-голяма заповед е коя...? (Maрк 12:29-31)

Стихът, който обобщава всичко е Гал. 5:6 „Понеже в Христос Исус нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а вярата, която действа чрез любов.”

Първо, галатяните станаха роби и загубиха свободата си. Второ, те загърбиха Бога. Те загубиха радостта си.

Te загубиха страстта и радостта си от живота. Загубил ли си радостта от живота си? Къде е твоят хъс, твоето желание за живот?

Един човек казал: „Между 44 и 50-тата си година бях зависим. Бях истински зависимБягащ зависим. Трябваше да взема дневната си доза. Бягах 18 км всеки ден от понеделник до петък. В събота бягах от 25 до 30 км. Харесваше ми да съм пълен с енергия, да имам здрав сън и да знам, че имам здраво сърце. Но всичко се заключаваше в това. Да си в добра физическа форма. Накрая се отказах.

Скъпи приятели, това, което правим физически в живота, често правим и в духовен смисъл. Често загубваме ревността си за Господа след известно време. Често се отказваме.

Помниш ли първия път, когато дойде на църква? Когато чу за Христос за първи път и когато се кръсти в Него? Помниш ли радостта и вълнението?

Аз бях кръстен в басеина в Младост. Беше просто един стар, неугледен комунистически басеин. Но бях толкова щастлив! Всички бяхме облечени в бяло, беше голямо вълнение. В неделя казах на един човек в църква: „Аз се кръстих тази седмица.” Той каза „Радвам се за теб”, но беше някакси насила. А беше християнин.

След като станах християнин, започнах да говоря на всички – на приятелите ми, на колегите ми в университета, на преподавателите, на познати, на продавачката в магазина... Дори нарочно се запознавах с хора, за да им свидетелствам. И повечето слушаха.

Вълнуващо е да разбереш, че Бог ти е простил всички грехове и че имаш обещанието за вечен живот. Това ми звучеше като невероятно предложение!

Все още се стремя да го правяДа говоря на хората при удобен случай. Последно говорих на една сватба миналата неделя с човека, който беше седнал срещу мен на масата.

Ти правиш ли го? Правиш ли го все още, или вече ентусиазмът ти се е изпарил? Ако не го правим днес, защо е така? Какво е станало с нас? Загубили ли сме ревността си за Христос? Не се ли вълнуваме повече? Да не би християнството да ни се струва вече като стара и износена дреха? И ако е така, как можем да си възвърнем ентусиазма?

И тук стигаме отново до Галатяни.

Павел казва в ст. 12-14 „Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз станах като вас. Не сте ми сторили никаква неправда, но сами знаете, че първия път ви проповядвах благовестието вследствие на телесна слабост; но пак, това, което беше за вас изпитание в моето тяло, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христос Исус.”

Какво стана с вашата радост?

Какво стана с вашата радост? Това е много хубав въпрос! Галатяните се обръщаха от свобода в Христос към робството на закона. Нищо чудно, че бяха загубили своята радост! Винаги, когато те приковат с окови и не ти позволяват да избягаш ти губиш радостта от живота.

То е като да ходиш на плаж. Когато бях малък, майка ми ни водеше със сестра ми на плажа. Бяхме доста ограничени. Трябваше да спазваме много правила. По цял ден трябваше да лежим и да се печемНе трябваше да сядаме в пясъка и да бягаме, за да не напръскаме хората с пясък. Трябваше да стоим до майка ни, за да не се изгубим. За влизане в морето не можехме и да си помислим!

Но когато пораснах и станах тинейджър, родителите ми ми казаха, че вече мога да ходя сам на плаж! Колко хубаво беше да се радваш сам на живота. Да отидеш на плажа и веднага да се цамбурнеш във водата! Можех да плувам до шамандурата и даже отвъд нея! И да стоя колкото искам в морето, докато ми посинеят устните от студ. После да легна направо на горещия пясък.

Свободата да си голям. И защо му е притрябвало на един тинейджър да се връща обратно към детството, за да бъде вързан пак за своите родители? Същото е и за нас, които сме в Христос. Ние сме свободни да се наслаждаваме на живота, сами да решаваме кога да влизаме в морето, образно казано. Да живеем за Бог и сами да Го радваме.

Затова да се обвързваш със стария закон е връщане назад в живота на вярващия.

Не правят ли това много българиНе правят ли това и някои от вас? След като си познал Христос, защо пак се връщаш към старите обичаи и празни ритуали?

Подаване на погребение; 40 дни, ходене на гробищата само в събота, когато е гъчкано с народ; неподаване на предмети над гроба; суеверия (котка път да не ми мине); защо? „Така правят хората!”

Така правят хората и загубват радостта си от животаПроиграват възможността да познаят Христос. Със сигурност ще изгубиш радостта от живота, ако се опитваш да бъдеш легалистично вързан вместо да вярваш само в Христос.

Не беше ли и комунизмът опит чрез човешки усилия да построим рай на земята. Чрез дела да прославим себе си, а не Бога? Убихме Бога, а след това убихме и себе си. Загубихме радостта от живота. Това е краят на всяко общество, което издига делата на закона и загърбва Създателя. И накрая...

Ст. 19-20. Дечица мои, за които съм пак в родилни болки, докато се изобрази Христос във вас, желал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас.”

Павел се чувстваше така, сякаш има родилни болки, докато чака Христос да се роди и изобрази в галатяните.

Винаги, когато се обърнем от закона на любовта и се опитваме да живеем по строгия легалистичен начин, ние всъщност се обръщаме от Бога. Бог ни възлюби, даде Себе си и ние Го познахме. Затова трябва да живеем по закона на любовта.

Когато нашите деца бяха малки, трябваше да ги учим на всичко. И понякога си мислехме, „Кога ще се научат?” Струваше ни се, че отнема цяла вечност да ги научим на важни неща. Но те се научиха. ПораснахаТака се чувства и Павел към галатяните. 

Нека се молим.

БПЦ "Нов живот" Варна
19.06.2016 г.