Saturday, June 25, 2016

Защо един християнин гласува за Брекзит

Ейдриън Хилтън е консервативен учен, теолог, автор и преподавател, понастоящем работещ в Оксфордския университет. Тук той пише за това защо вярва, че Обединеното кралство трябва да напусне ЕС. 



ДЕМОКРАТИЧНАТА ИМПЕРАТИВА: ХРИСТИЯНСКА АПОЛОГИЯ ЗА БРЕКСИТ

Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия е част от Европа – по силата на тектонично-географската си реалност и социо-културната си история. Тези две неща определят неизбежната рамка на нашата идентичност. Никой разумен християнски ‘брекзитър’ (или поддръжник на напускането) не говори за това Обединеното кралство да напусне Европа. Това е метафора, дължаща се на икономичността на речта, която провокира чувства за сеизмичен апокалипсис у някои, които се стремят да вкарат страхове в дебата. Нито пък има християнин, който да убеждава, че ние трябва да спрем да си сътрудничим с нашите съседи или че искаме Обединеното кралство да стане „отделено и самоизолирано”, както лорд Дебен продължава безмилостно да окарикатурява позицията за напускане.

Европа се състои от около 50 страни. В Европейският съюз членуват 28. Нима всяка европейска страна, която не е член на ЕС е „отделена и самоизолирана”? Нима те не желаят да работят по дипломатични пътища с другите европейски страни за мир, справедливост и преследване на всеобщото благо? Неспособни ли са те да правят това? Не, разбира се, че не. Всички ние сме за любов към ближния. Но имаме проблем, когато този ближен започне да ни казва колко риба можем да ловим, колко часове да плевим градината си, колко да плащаме за ток и в какъв цвят трябва да боядисваме входната си врата.

Европейската цивилизация е закърмена с идеите на християнския морал и ценностите на просвещението. Тя е разнородна, органична, синкретична и всеобхващаща. След  векове на кървави конфликти, континентът най-накрая разбра, че тази религиозно-културна хомогенност предлага основа за мир и благоденствие. Така започнаха да се появяват различни изражения на християнска демокрация, които събраха заедно откъснатите и хетерогенни нишки на вярност към нациите и от тях изтъкаха нова прогресивна идентичност за съвременността.

Но тази идентичност бе oтвлечена от един агресивен, заплашителен, супер-национален секуларизъм на категоричните императиви, който прояжда тъканта на внимателно извезания килим от европейски цивилизации. Или, може би, това е начинът, по който той беше замислен и планиран. Европейският съюз не е добронамерена братска асоциация, основаваща се на взаимопомощ и сътрудничество. Той е антидемократичен, бюрократичен политически съюз, който все повече налага пълен сборник от диктати и директиви, които са противоположни на вековната британска демократична традиция и общото право. Той може да е започнал с най-благородните християнски мотиви – мир и помирение, но е достатъчно да видите какво уеднаквеното „икономическо управление” е сторило на хората в Гърция, за да разберете, че ЕС бързо се превръща в заплаха за мира и социалната стабилност.

Когато хората се чувстват откъснати от своите правителства и властимащите си правят каквото искат, без да се интересуват от правата и свободите на хората, историята ни учи, че тези хора ще се вдигнат. Единството и мирът се поддържат най-добре, когато управлението е възможно най-близо до хората и когато това управление е  прозрачно и отчетно. Човешкото съчувствие е насочено навън от отделния човек към семейството, след това към родата и приятелите, а накрая към формиране на общности, региони и страни, чрез откриването на общи връзки на близост, език и култура. Бог е направил така, че нациите да притежават разнообразни качества и тези вариации на национални характеристики и култури показват чудото на сътворението. Ако историята с Вавилонската кула ни учи на нещо, то е че сегрегацията се случва именно в такава ситуация и че опитите да построим наново една обединена кула са обречени на неуспех.

Замисълът не е бил да съществува скучно уеднаквяване. Тоталитарните управления, които са се опитвали да наложат социо-политически конформизъм са управлявали над националистично недоволство и са предизвикали граждански войни. Свободните държави протягат ръка за мир и приятелство на техните съседи, ценейки високо другите култури и нации. Обичта към нашата страна ни позволява да разберем обичта, която другите имат към тяхната страна. Никакви патриотични чувства, националистична ревност или слепота към националните различия не могат да доведат до война. Войната е проявление на стремежа към власт и доминация в преследване на религиозни идеали или политическа утопия. Тези неща са били голям бич за Европа и една от най-големите бариери за техните домогвания е патриотичната съпротива на нации, решени да защитават своите собствени права, свободи и наследство.

Има много гласове, крещящи за внимание около референдума за ЕС. Въпросът за напускане или оставане не може да бъде сведен до един предмет на спора. Но, поне за този християнин, той се отнася за свободата, демокрацията, прозрачността, отчетността и правото да уволня тези, които ме управляват.


Ейдриън Хилтън

Статията е преведена от © Christians in Politics 2016. Можете да я прочетете в оригинал тук.