/проповед/
В началото ще започна с един въпрос. Колко добър трябва да
си, за да отидеш на небето? Предлагам ви 4 отговора:
А) доста добър
Б) наистина добър
В) по-добър от Х
Г) съвършен
Отговорът е, ако искаш да отидеш на небето, трябва да си
съвършен. Нямам предвид почти съвършен, нито 80% съвършен. Да си 80% съвършен е
като да си 80% бременен. Една жена или е бременна, или не е. Но най-интересното
е, че повечето хора смятат, че отговорът е А, Б или В.
Много хора биха казали, ако съм доста добър, ще отида на
небето. Други биха сравнили себе си с друг. Обикновено с някой по-лош от тях,
не с майка Тереза или с Йоан Рилски, например. Но Бог не прави така. Когато Той
ни сравнява, Той ни сравнява със Своя Син Исус Христос. И тогава виждаме, че не
заслужаваме Божията слава (Римляни 3:23).
В първите 14 стиха на Галатяни 3 гл. Павел изтъква три
аргумента, които ни водят до ключовия въпрос – как се спасяваме, чрез вяра или
чрез дела? И отговорът му е, че тяхната (на галатяните) собствена опитност,
старозаветните писания и проклятието на закона, тези три неща, ще ни отведат до
същото заключение. А то е, че ние се спасяваме само чрез благодат чрез вяра.
1.
Тяхната
опитност.
Галатяни 3:1-5 „О, неразумни галатяни, кой ви омая – вас,
пред чиито очи Исус Христос е бил ясно обрисуван като разпънат? Само това желая
да науча от вас: Чрез дела, изисквани от закона, ли получихте Духа, или чрез
вяра в евангелското послание? Толкова ли сте неразумни, че като започнахте в
Духа, сега се усъвършенствате в плътта? Напразно ли толкова страдахте? Ако
наистина е напразно! Тогава Този, Който ви дава Духа и върши велики дела между
вас, чрез дела, изисквани от закона ли върши това, или чрез вяра в посланието.“
Павел започва с думите, „О, неразумни (или „несмислени“)
галатяни!“ Един друг превод на Библията гласи: „О, вие, мили слабоумни от
Галатия!... Може ли да сте толкова несмислени?“
Повечето
от нас не казваме на хората глупаци. Може да си го мислим за някой, но ...
Представяте ли си някой проповедник днес да стане да
проповядва и да нарече събранието слабоумни глупаци? Но Павел имаше силно
подбуждение от Господа да използва тази дума. Защо? Защото, те се бяха
отдалечили от евангелието. И това беше не само един вид духовно предателство
(1:6), но и безумна постъпка.
Сякаш някой е омагьосал галатяните, защото това е думата,
която е използвана за „омая“. Павел иска да знае кой ги е омагьосал. Кой ги е
хипнотизирал. С тази гръцка дума се обозначава черна магия или проклятие.
Днес по същия начин са омагьосани милиони да вярват в
лъжата, че всичко е материя, че религията е опиум за народите и че те самите
произлизат от маймуните.
За Павел е толкова немислимо, че галатяните са се върнали
към спазването на закона, след като са дошли при Христос чрез вяра, че той
допуска, че може да са били омагьосани. Как иначе може да се обясни напускането
на свободата на благодатта заради робството на закона?
Защо това е толкова трагично? Павел посочва четири неща.
Първо, като напускат благодатта и се връщат към закона, галатяните пренебрегват
кръста на Христос (ст. 1). Той им е изявил толкова убедително Христовия кръст,
че те са се чувствали така, сякаш самите те са били там, когато Той е умирал
(„пред чиито очи Исус Христос е бил ясно изобразен като разпнат“). Като са
напуснали благодатта, все едно са се отвърнали от Христос, който е умрял за
тях.
Второ, като са напуснали благодатта, те правят точно
обратното на техния опит (ст. 2-3).
Павел неслучайно ги пита, чрез дела, изисквани от закона,
ли получихте Духа? Юдаистите са казвали на галатяните, че Бог няма да ги
благослови, ако не приемат закона на Мойсей.
Това означава, че те трябвало да се обрежат. Обещавали им,
че щом го направят, Святият Дух ще се излее върху тях. Но ние получаваме Духа
чрез вяра, не чрез делата на закона.
Галатяните бяха спасени по благодат чрез вяра и сега
изведнъж бяха решили „да се усъвършенстват“ чрез добри дела. Самата мисъл за
това беше абсурдна.
Двама приятели гледали новините в 8 ч. Съобщават за човек,
който заплашва, че ще скочи от 14-тия етаж на блок. Единият приятел се обръща
към другия и казва, „Обзалагам се за 50 лв., че няма да скочи.“ Другият казва,
„Дадено.“ Няколко минути по-късно мъжът скача, така че загубилият баса подава
на другия петдесетолевка. Другият отвръща, „Не мога да взема парите, видях го
да скача по-рано по новините в 6. Първият казва, „И аз го видях, но не мислих,
че ще скочи пак.“
Тази история звучи колкото
смешно, толкова и абсурдно, но абсурдна беше и ситуацията с църквата в Галатия.
Галатяните бяха пренебрегнали всичките си опитности и се бяха обърнали към
религията „Христос +“.
По-нататък, по този начин тяхното страдание заради вярата
ставаше безсмислено (ст. 4). Като новоповярвали те най-вероятно бяха
подигравани и дори подложени на гонения заради Христос от езичниците. И сега
бяха счели всичко това за напразно.
И последно, но не последно по важност, като изоставяха
благодатта те отричаха делото на Духа сред тях (ст. 5). Бог бе вършил чудеса в
тях и чрез тях. Молитви бяха отговорени, живота на много хора беше променен,
стари навици бяха разчупени, бракове бяха спасени, много изгубени хора бяха
спасени. Нима сега щяха да се отрекат от всичко това?
Чудесно е да имаш меко сърце пред Бога. Но някои хора имат
мек ум вместо меко сърце. Умът им толкова лесно възприема погрешни и
небиблейски идеи, че те дори не се замислят дали тези идеи не влизат в
противоречие с Библията. Това е белег на духовна незрялост.
Павел им напомняше за всички чудесни неща, които Бог беше
направил от тяхното обръщение досега. Всичко това беше станало по благодат чрез
вяра в Исус Христос. Нима го бяха забравили?
2.
Старозаветните
писания.
Като втори аргумент Павел използва Стария завет или
по-точно, примера на Авраам. Това беше добре избрана стратегия, тъй като
юдаистите считаха Авраам за баща на Израел. Павел казва в...
Галатяни 3:6 „Авраам... повярва в Бога и [това] му се вмени за правда“.
Това е описано в Битие 15 гл. Едва след това, в Битие 17
Авраам е обрязан. А Мойсеевият закон е даден 430 г. по-късно. Какво излиза? Че
Авраам е спасен чрез вяра преди закона и преди да се обреже. След което Павел
казва:
Галатяни 3:7 „тези, които живеят с вяра, те са Авраамови
чеда.“
С други думи, истински деца на Авраам са тези, които са
повярвали в благовестието. За Павел много по-важно е да си духовен, отколкото
физически наследник на Авраам. Не всички физически наследници са духовни
такива, защото не вярват в евангелието. И обратното, някои езичници са истински
синове и дъщери на Авраам, защото са повярвали в благовестието.
Това трябва да е било шокиращо за опонентите на Павел.
Някои еврейски равини дори са поучавали, че Авраам стои на вратите на ада за да
е сигурен, че никой от неговите наследници няма случайно да се озове там.
Нещо повече, в ст. 8-9 Павел казва, че Бог е планирал да
оправдае езичниците чрез вяра.
Галатяни 3:8,9 „и Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез
вяра ще оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраам с
думите: „В тебе ще се благославят всички народи.“ Така че тези, които имат
вяра, се благославят заедно с вярващия Авраам.“
Тук Павел почти персонифицира Писанието, като казва, че то
е изявило благовестието още на Авраам, като му е казало, че в него ще се
благославят всички народи. Какво има предвид Павел?
В Битие 12 гл. Бог призовава Авраам да излезе от бащиния си
дом и да отиде в обещаната земя. Този призив идва с три обещания, че Бог ще му
даде земя, че ще го направи голям народ и трето, чрез него ще се благословят
всички народи.
И ако превъртим лентата с 2000 години напред, стигаме до
Новия завет. Първият стих в Новият завет е следният:
Матей 1:1 „Родословието на Исус Христос, син на Давид, син
на Авраам.“
Исус беше наследник на Авраам. Преди да се възнесе на
небето, Той заповяда на Своите ученици да отидат и да проповядват благовестието
на всички народи. Следователно, виждаме че от самото начало Бог е възнамерявал
езичниците да се оправдаят по благодат чрез вяра. Ето защо чрез Авраам и чрез
изпълнението на Великото поръчение щяха да се благословят всички народи.
Не беше необходимо езичниците да стават първо евреи, преди
да станат християни. Идеята беше благата вест да отиде до народите, не народите
да дойдат и да бъдат асимилирани в Израел.
В България християни има още от времето на Павел,
Андрей и другите апостоли. Но когато България официално приема
християнството при княз Борис през 9 в. от Византия, първите мисионери проповядват
на неразбираем гръцки език за хората. Тоест, освен да наложи християнството,
Византия се стреми и към елинизация и културна и езикова асимилация
на българите.
Благодарение обаче на делото на Константил-Кирил
Философ, брат му Методий и техните ученици, част от Библията е
преведена на български – първо използвайки глаголицата, а след това и чрез
кирилицата, съставена от Климент Охридски.
Благата вест става разбираема за
хората. Няма нужда българите да се гърчеят, за да станат християни. Затова 24
май, който отбелязахме онзи ден, е правилно да се нарича празник на християнската
просвета, не просто празник на буквите. Буквите са съставени, за
да достигне Словото до хората, не обратно.
Още
по-неподходящо е да се говори за някаква славянска писменост.
Терминът славянство е въведен едва през 17 в. от хърватина Мавро Орбини
и наложен през втората половина на 18 в. от Екатерина Велика с
доктрината на панславизма с цел оправдаване на руската експанзионистична
политика.
Какво следва от всичко казано
дотук? Можем да заключим, че както по времето на Стария завет, така и сега, Бог
винаги е имал само един план за спасение и той е спасение
по благодат, чрез вяра, не чрез дела.
SLIDE В
тялото Христово няма място за културна асимилация и империализъм.
Както няма място и за расизъм и предразсъдъци. Всички са добре
дошли без значение какъв етнос са, какъв е цветът на кожата им,
какъв език говорят или как изглеждат. В Божието сърце има място за
всички хора.
Може и да не вярваш, но Бог обича и иска да се
спасят дори циганите, турците, американците и руснаците! Затова
ние имаме мисионери в Индия, защото Бог иска индусите и будистите да
отидат на небето. Имаме мисионери в Япония, защото Бог иска шинтуистите
да отидат на небето. Вестта за спасение чрез вяра по благодат е за
всички.
3.
Проклятието
на закона.
Освен опита на галатяните и Старозаветните писания, Павел
посочва още един аргумент за това, че се спасяваме по благодат, а именно -
закона.
Галатяни 3:10-14 „Защото всички, които се облягат на дела,
изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: „Проклет всеки, който не
постоянства да изпълнява всичко, писано в книгата на закона.“ А че никой не се
оправдава пред Бога чрез закона, е явно от това, че „праведният чрез вяра ще
живее“; а законът не действа чрез вяра, но казва: „Който върши това, което
заповядва законът, ще живее чрез него.“ Христос ни изкупи от проклятието на
закона, като стана проклет за нас; защото е писано: „Проклет всеки, който виси
на дърво“; така че благословението, дадено на Авраам, да дойде чрез Христос
Исус върху езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.“
Законът изисква да сме съвършени. Трябва да изпълняваме
всички негови заповеди и то не временно, а постоянно! Да живееш според закона
не е като да отиваш до лавицата и да си избираш на кой закон да се подчиняваш
днес. На следващия ден да си избираш друг закон и т.н. Или спазваш целия закон
през цялото време или няма да отидеш на небето.
Представете си, че някой богат човек предложи $100000 на
този, който преплува от Варна до другата страна на Черно море, гр. Батуми,
Грузия. Сигурно си представяте къде е, но точното разстояние е 1240 км!
Условието е като започне да плува да не спре докато не пристигне. Няма право на
почивки, няма право на помощ, няма право да използва никакви електронни
навигационни средства.
На уречения ден никой не се явява на състезанието, защото
условията са невъзможни. Затова богаташът увеличава наградата на 1 милион долара.
Пак няма кандидати. Накрая той я повишава на 10 милиона. В уреченото време
идват 1000 човека, защото това са много пари. Макар и да изглежда невъзможно,
знае ли човек какво може да стане!
Пистолетът гръмва и всички скачат във водата. Няколко се
връщат след 100-тина
метра, защото не могат да плуват и само са искали парите. Още няколко отпадат
след десетина километра, защото им се схваща кракът. Други се оплитат във
водорасли и трябва да спрат. До 30-те километра са останали само 100-тина
плувци. До 50 км продължават само 10. Петима отпадат в следващите 50 км. След
150 км. двама плувци все още са във водата.
След това остава само единият, който е спечелил плувния
маратон на олимпийските игри. Накрая и той се отказва, след като е преплувал
удивителното разстояние от 290 км.
Вкарват го в лодката и той казва на богаташа, че той
заслужава да получи парите, защото е останал във водата най-дълго от всички.
Когато богатият отказва, плувецът настоява да получи поне част от наградния
фонд, пропорционална на изминатото от него разтояние.
Но богатият отново отказва, като се позовава на правилата
на състезанието. За него няма значение дали някой е преплувал 1/3, ½ или се е
отказал на 100 метра от брега на Батуми. Да не успееш с малко е същото, като да
не успееш с много. Единственият начин да спечелиш 10 милиона е да плуваш от
Варна до Батуми.
Същото е вярно и за духовния свят. Макар и някои грешници
да са относително по-добри хора от други грешници, това няма значение. Някой
може да е толкова добър, че да се добере на 20 см от небето когато умре. Къде
ще отиде? Ще отиде в ада, защото ако си отвън райските двери си оставаш вън от
рая.
В тези стихове Павел казва, че хората които се опитват да
се спасят чрез закона са „проклети“ (ст. 10). Това означава, че те са осъдени
от Бога на вечна смърт. Всъщност, всички хора са под проклятие, тъй като не
могат да изпълнят съвършено целия закон. Без Божията благодат, ние сме духовно
мъртви и отделени от Бога.
Но праведните чрез вяра ще живеят! Как е възможно това?
Това е възможно, защото Христос стана проклет за нас (ст. 13). Това е цитат от
Второзаконие 21:23, където се казва, че всеки който виси на дърво е проклет от
Бога.
В СЗ често обесвали престъпниците на дърво като знак, че е
отхвърлен от всички. Но тялото трябвало да се свали преди залез слънце, за да
не се оскверни земята. Когато Христос умря, Той взе на Себе Си проклятието,
което беше за нас.
Той взе нашите болка, срам и наказание. Пострада заради
нашия грях. Плати дълга, който не дължеше.
Накрая извика, „Боже мой, Боже мой, защо си Ме оставил?“ В
онзи момент Отец се беше отвърнал от Него. Отец се обезсинови, а Синът се
обезбащи. Троицата бе нарушена заради нашия грях. Цената за нашето спасение
беше, че Той пое проклятието върху Себе Си.
Целият грях на света се изля върху Него – всички убийства,
омраза, лъжи, изневери, нарушени взаимоотношения, цялата порнография, пиянство,
алчност, наркомания, всички престъпления. Всяко злодеяния, всяка лоша умисъл,
всичко се изсипа върху Исус там, на кръста.
Ако попиташ защо беше нужно такова драстично лекарство,
отговорът е, че нашият грях разгневява Бога. Този гняв трябваше да се излее или
върху нас, или върху Исус. Както казва известният проповедник Джон Мъри,
„Въпросът не е как може Бог, бидейки такъв, какъвто е, да ни изпрати в ада.
Въпросът е как може Бог, бидейки такъв, какъвто е, да не ни изпрати в ада?“
Кръстът е централното събитие и разделителната линия в
историята. Той е „пантата“, на която се държи историята. Божието спасително
дело кулминира в кръста. И понеже той е толкова важен, спасението е чрез вяра,
не чрез дела. Ние се спасяваме не чрез това, което вършим, а чрез това, което
Исус извърши преди 2000 години.
Павел каза това, като напомни на галатяните за техния опит
във вярата и за примера на Авраам. Накрая заяви, че Христос ни изкупи от
проклятието на закона, като стана проклет за нас. Това „нас“ включва всички,
които вярват в Исус Христос за спасението си. Те са тези, които ще отидат на
небето.
Ти в това число ли си? Ние не влизаме в това число, като се
стараем да сме добри хора (колкото и добро да е иначе това), а като се обърнем
от греха си и уповаваме на Исус Христос.
Обърни се към човека до тебе и го попитай, „Ти в това число
ли си?“
Молитва
_______________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
26.05.2024 г.
