/проповед/
Днес ще разгледаме само няколко стиха от Евреи, но нека първо
припомним каква беше целта на написването на това писмо. То бе отправено до
еврейски християни, за да ги насърчи. Поради различни причини – културен
натиск, преследване, те бяха обезсърчени и бяха склонни да се откажат.
Сериозно обмисляха дали да не обърнат гръб на Исус и да
изоставят първоначалната си ревност в християнския си живот. Това писмо бе
написано, за да убеди тези вярващи да продължат да устояват във вярата си.
Нека сега прочетем
Евреи 6:1-9
(няма да показваме текста, затова е добре да го следите във вашите Библии) „Поради това нека оставим първоначалното
учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за
основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение
за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. И това ще направим, ако Бог позволи.
Защото за тези,
които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали
причастни на Святия Дух, и са
вкусили от доброто Божие слово и от силите на бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се
обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори
път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
Защото земята,
която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда трева,
полезна на тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога; но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се;
тя скоро ще бъде прокълната и сетнината ѝ е да се изгори. Обаче, ако и да говорим така, надяваме
се от вас, възлюбени, за по-добро нещо, което води към спасението.
Молитва.
Това е един пасаж, предизвикал полемика сред християните,
защото той повдига много богословски въпроси. Затова за нас е важно да
внимаваме да не налагаме нашето богословие на него, а доколкото е възможно да
оставим пасажа да говори сам за себе си.
Нека разгледаме първо
Евреи 6:4-6 „Защото за тези, които веднъж са били
просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух,
5 и са вкусили от доброто Божие слово и от силите на бъдещия век, 6 а са
отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато
разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.“
Думите „невъзможно е“ (ст. 6) в оригиналния текст носят
силно семантично ударение. Те означават, „не е възможно“. Понякога ние
използваме тези думи със значение, че нещо е много трудно да стане. По същия
начин Еразъм Ротердамски тълкува този текст. Но какво е значението тук?
Ако разгледаме цялата книга Евреи, ще видим че тази дума
е използвана на още няколко места. Например, в Евреи 11:6, където се казва, „А
без вяра не е възможно да Му бъде угоден човек“. Тези стихове не говорят за
нещо, което е много трудно, а за нещо, което е невъзможно.
И кое е онова, което е невъзможно да се направи в ст. 6?
Невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние.
Ще кажете, нали Библията казва, че всеки който призове
Господнето име, ще се спаси. Ако човек се обърне от греха, ако дойде при Исус и
получи прошка за греховете си, вратата за покаяние за него е отворена. Какви са
тези хора, за които покаянието е невъзможно?
Първо, те са имали силни духовни преживявания. Вижте ст.
4 и 5:
Евреи 6:4-5 „веднъж са били просветени и са вкусили от
небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух, 5 и са вкусили от доброто
Божие слово и от силите на бъдещия век…“
Това са доста впечатляващи характеристики! Първо, те „са
били просветени“. Някога те са били в мрак, но ги е огряла светлината. Второ,
те „са вкусили от небесния дар“. Това говори за техните духовни опитности.
Думата „вкусили“ може да означава само „отхапвам“,
„опитвам малко“. Но когато разгледаме другите места, където е използвана думата
„вкусвам“, значението е по-скоро за силна степен на опитване. Например, в Евреи
2:9 се казва, че Исус „вкуси смърт“. Той не просто опита малко, Той напълно се
покори под властта на смъртта и триумфира над нея със Своето възкресение.
След това се казва, че те „са станали причастни на Святия
Дух“. Този израз е използван само тук в Новия завет и той означава „имам
общение със, съпричастен съм“ на Святия Дух.
По-нататък в ст. 5 се казва, че те „са вкусили от доброто
Божие слово“. С други думи, те са видели благодеянията на Божието слово, което
работи в живота им. И накрая се казва, че са вкусили от „силите на бъдещия
век.“
Всичко това са свъхестествени опитности, които те са
имали. Взети в тяхната съвкупност, що за хора според вас са притежавали тези
характеристики? Ако аз познавах такива хора, щях да ги поканя да са в лидерския
екип на църквата ни.
Но различни богослови спорят дали това са били истински
християни или са фалшиви християни, които се мислят за такива.
Какво означава да си истински християнин? Да си
християнин не означава само да кажеш, че си получил спасение. Нека кажем, че
това тук е билет за рая. Аз раздавам билети за рая. Кой иска? Аз искам! Добре,
ето ти един. Човекът го взема, слага си го в джоба, всичко е страхотно, имам
билет за рая, мога да продължа да си живея живота.
Но според Библията, след като сме изповядали Исус Христос
като Господ и Спасител и получим чрез вяра безплатния дар на спасение от Бог,
Святият Дух влиза в нас и Той започва да работи в нас и да ни трансформира.
Ако наистина съм получил този билет, тогава това ще е
видно в променения ми живот. Разбира се, промяната не идва изведнъж. Повечето
от нас, които сме от много време във вярата, все още съзнаваме че Бог има още
много работа над нас.
Промяната няма да е пълна, докато не влезем в Божията
слава и в присъствието на Исус. Тогава трансформацията ще бъде напълно
завършена. Но макар и да не сме достигнали „съвършенство“, ние имаме увереност
в спасението си. Ние сме християни.
Но дали това означава, че е невъзможно да сме имали
духовни опитности и да демонстрираме променен живот, но след време да отстъпим
от вярата? Дали след като си веднъж спасен, си завинаги спасен?
Да предадеш
живота си на Бога не е като да станеш член на масонска ложа, от която няма
измъкване. Бог ни обича, затова ни дава свобода на избора. Когато се
ожениш или омъжиш, това не означава, че бракът ти е гарантиран доживот.
Затова и авторът на Евреи предупреждава за тази опасност.
Исус каза, че ще има хора, които ще вършат зрелищни неща
и в последния ден ще дойдат и ще кажат, „Господи, Господи, не правихме ли ние
много неща в Твоето име?“ И какво им отговори Исус? „Махнете се от Мене, не ви
познавам.“
Такъв един човек е Димас. Във Филимон 1:24 Павел го
нарича съработник. Но във 2 Тимотей казва, че Димас го е изоставил и е обикнал
сегашния свят и с това намеква, че е отпаднал от вярата.
Така че, тук става въпрос за последователи на Исус
Христос. И ст. 6 казва, че те са отпаднали. Сега, има голяма разлика между
„падане“ и „от-падане“.
Възможно е за един вярващ, който наистина обича Бога, да
падне. Да се спъне в някакъв грях, да изпадне в съмнение, да последва света в
нещо и да падне. Но след като падне, да се изправи чрез Божията благодат, която
работи в него и да продължи по пътя.
Но други хора не просто падат, а отпадат.
Защо? Дали защото грехът им е твърде голям? Може би някой
от вас си мисли това. Бог може да се справи с греха на този и с греха на онзи
човек, но с моя грях няма как, той е твърде голям за Исус. Но не това има
предвид авторът тук.
Смисълът тук е, че тези хора не могат да намерят
покаяние, защото не го търсят в Исус. Те търсят покаяние чрез религиозни
традиции, те търсят покаяние чрез дела, чрез ходене на църква на Великден и
Рождество, но по този начин де факто те пренебрегват благата вест и отхвърлят
Христос.
С други думи, да отпаднеш от вярата е публично и
съзнателно да отхвърлиш Христос, като го замениш с нещо друго. Това е всъщност
хулата срещу Святия Дух, за която Исус говори в Матей 12:31-32.
Ако човек не търси покаяние в Исус, това е равносилно на
отхвърляне на Исус и тогава той не е
възможно да бъде обновен в Бога. Исус е единственият път за покаяние и
спасение. Няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва
да се спасим.
Привържениците на идеята, че тук се говори за невярващи
хора, или за хипотетично предупреждение за вярващи, трябва да имат предвид
следното. Не можеш да отпаднеш от нещо, в което не си бил.
Когато неотдавна Григор Димитров отпадна от Уимбълдън,
това означаваше, първо, че той вече е бил в основната схема и е играел в
състезанието. Ако аз ви кажа, че съм отпаднал от Уимбълдън, вие ще се
разсмеете, защото знаете, че никога не съм играл тенис и няма как да съм
участвал в едно толкова престижно състезание! Но нашият най-добър тенисист беше
част от него и отпадна на осминафинала.
И второ, неговото отпадане означава, че той не може да се
върне и да продължи да играе за трофея.
Виждаме, че може да си бил сред редиците на вярващите, но
да отпаднеш. Това означава ли, че не можем да имаме увереност в нашето
спасение? Не! Ако съгрешим и искрено изповядаме греховете си, Той е верен и
праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. Но тук
говорим за хора, които чрез съзнателно неверие и oтстъпничество и са преминали отвъд покаянието.
Това е разликата между Петър и Юда. И двамата бяха
ученици на Исус. И двамата предадоха Исус. И двамата обърнаха гръб на Исус. И
двамата се отрекоха от Него по един или друг начин. Но Петър бе възстановен до
степен, в която се превърна в лидер на апостолите.
Петър бе възстановен, но Юда изпълни ролята, за която
Исус говори, избяга и стана „сина на погибелта“ (Йоан 17:12). Каква беше
разликата между двамата? Не толкова в природата на техния грях, колкото в
природата на тяхното покаяние.
Петър се покая пред Господа и беше възстановен. Юда се е
чувстваше ужасно, след като предаде Исус. Той изпитваше толкова силна вина и
срам, че взе кесията с 30 сребърника, отиде в храма, хвърли ги на земята и
каза, не искам тези кървави пари.
Той съжаляваше ужасно, разкайваше се, но не потърси
покаяние в Исус. Видя покаянието в скръбта си, може би си помисли, че скръбта
му може да изкупи греха му, но тя не можеше да го направи. Не отиде при Исус с
покаяние, затова беше невъзможно той да бъде възстановен и обновен.
Мисля, че този труден пасаж може най-добре да бъде
разбран в контекста на първите два стиха на 6 глава.
Евреи 6:1-2 „Поради
това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към
съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в
Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за
възкресяване на мъртви и за вечен съд.“
Тук авторът на Евреи казва, че ако тези хора се върнат
обратно в юдеизма, ако се оттеглят в безопасните общи доктрини за юдеизма и
християнството, за да избегнат преследването и натиска от страна на обществото,
за да не бъдат изключени от синагогата и юдейската вяра, те обмислят (или вече
са го направили) да се отрекат от Христос.
Върнали са се към юдеизма, който отхвърля спасение чрез вяра в Христовата
жертва на кръста.
Представете си някой от тези християни-юдеи да казва
„Преследват ме за това, че се моля на Исус и вярвам в Месията, затова за
покаяние от греховете ще отида в храма и ще принеса жертва.“
И авторът на Евреи казва, „Не си мислете, че този вид
покаяние ще ви помогне. Този вид покаяние е невъзможно да ви обнови и
възстанови в Бога, защото трябва да се обърнете към Исус.
И тогава всичко става ясно. Невъзможно е някой да се
обнови и да бъде доведен в покаяние, ако не дойде при Исус.
За отстъпление
на вярващи говори и Павел в Първото си писмо до Тимотей.
1 Тимотей 4:1
„А Духът изрично казва, че във времена, които идат, някои ще отстъпят от вярата
и ще слушат измамни духове и бесовски учения.“
Срещал съм хора, които са се отказали от това да идват на
църква или да говорят за вярата си поради натиск от семейството или заради
това, че ги обиждат и вземат на присмех като сектанти, и са потърсили
„сигурното убежище“ на православната църква, но с цената на компромиси, които
правят със своите убеждения.
А има и такива, които се отказват от ходене на църква и
изповядване на вярата си и просто се опитват да живеят като анонимни християни,
без да се черкуват.
Имам лоша новина за тях – няма такова нещо като анонимен
християнин.
Лука 9:26 „Ако
някой се срамува от мен и моите думи, то и аз ще се срамувам от него, когато
дойда в своята слава и тази на Отца и на святите ангели.“
Ако не вярваш само в Исус, нямаш основание да си уверен в
своето спасение. Това ни помага да разберем защо тези хора не могат да се
покаят. Те са отхвърлили Исус и продължават упорито да живеят във
вероотстъпничество.
Важно е също да добавим, че авторът не казва: Ако поради
страх сте се отрекли от Исус, но след това се покаете, не можете да се върнете
при Него.
Защото е имало случаи, когато християни искрено са искали
да се върнат при Исус и църквата им е казвала, „Не, съжалявам, не можете, вие
отивате в ада.“
По времето на император Диоклециан е имало големи
гонения. И когато гоненията престанали, някои християни прилагали следния тест
за всеки оцелял член на църквата. Питали ги, „Ти отрече ли се от Христос, за да
спасиш живота си?“ И ако отговорът бил „да, но сега се покайвам за това“, те
затваряли вратата за този човек веднъж завинаги. Това е трагедия и е неправилно
приложение на Писанията.
Нататък, в ст. 7 и 8 авторът дава илюстрация за
сериозните последствия от отпадането. Ако земята се е поила от дъжда и не ражда
плодове, а тръни и репеи, земеделецът ще я изгори и ще засее нещо друго. И тук
авторът ни казва, че нашето спасение се доказва от плодовете в живота ни, от
трансформацията, за която говорихме.
Ако си мислел, че да си християнин е да получиш този
билет, замисли се, има ли някаква промяна в живота ти. Дошъл ли е Святият Дух в
теб и имаш ли желание да израстваш във вярата и да имитираш Христос?
Накрая,
Евреи 6:9 „Обаче, ако и да говорим така, надяваме се
относно вас, любезни, за нещо по-добро, което води към спасението“.
Тук авторът е уверен, че те ще устоят в спасението си
въпреки това, че има различни причини, поради които някой може да отпадне от
вярата. Дотук говорихме за отпадане поради натиск и преследване, за връщане към
традициите и мъртвата религия поради конформизъм, страх да не загубиш репутация
или дори живота си.
Но някои хора отпадат от вярата поради интелектуални
причини и съмнения, които идват след като са чули някой опонент на
християнството и не са имали отговор на неговите възражения.
Може би някой отпада, защото не може да спазва моралните
изисквания на Исус. Когато Исус дойде в живота ни, Той ни трансформира и дава
сила да живеем христоподобен живот. Някои хора просто не искат да живеят според
този морал и постепенно закоравяват в греха.
Библията ни предупреждава за сексуалните грехове и с
Божия помощ ние можем да се съобразяваме с това. Тя ни предупреждава за
опасността от зависимостите, от материализъм, гордост и т.н. Някои хора просто
не искат да живеят според тези изисквания.
Но авторът на Евреи говори за тези, които са изкушени да
не следват Исус, защото са уморени и обезсърчени. Трудно им е да живеят за Исус
в култура, която не се интересува от това.
Те са уморени да живеят като християни в семейството си,
на работното си място, в махалата и затова малко по малко оставят Исус и
охлаждат за вярата. И авторът на Евреите казва, „Не правете това! Аз съм уверен
за нещо по-добро за вас.“
И аз искам да ти кажа днес, „В никакъв случай не се
предавай! Може да си слаб, под натиск и обезсърчен, но никога не се отказвай от
Исус.
Филипяни 1:6 „Онзи,
Който е започнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус.“
Ако си обезсърчен, кажи, „Исусе, ти знаеш, че съм слаб и
обезсърчен, но моля те, дай ми твоята трансформираща сила в моя живот. Искам да
продължа с Тебе!“ Няма друго име, чрез което да се спасиш.
Заключение
Писанията ни
предупреждават да не отстъпим от вярата. Най-често причините за отстъпление от
вярата са страх от преследване и гонения, обезсърчение или закоравяването в греха. Когато това
се случи обаче, такъв един човек отхвърля свободата си в Христос и се връща към
робското иго на човешките традиции.
Затова, нека живеем така, сякаш Исус ще дойде всеки
момент. Да изработваме спасението си със страх и трепет и да внимаваме на
предупреждението в Евреи 6, защото то не е хипотетично.
Същевременно,
това не означава че трябва да живеем в непрекъснат страх да не направим
немислимото. Християните не могат просто ей така да „изгубят“ спасението си, но
могат съзнателно да го пропилеят.
Ако летиш със
самолет, ти ще пристигнеш до крайната дестинация. Но ако решиш да направиш нещо
лудо, като например да отвориш люка и да скочиш, няма да пристигнеш там,
закъдето си тръгнал. Да изгубиш спасението си е като да скочиш от самолета по
време на полет.
Затова, нека се
молим и бдим – както за себе си, така и за братята и сестрите, за да се
прославя Бог в живота ни и да устоим до момента, когато ще се изправим лице в
лице с нашия Спасител!
Нека се помолим!
Край
_______________________
31.08.2025
БПЦ "Нов живот" Варна
