Monday, July 06, 2020

Най-надеждният тест (Малахия 3:13-4:6)


/проповед/
Днес, когато живеем в очакване коронавирусът да се разпространи още повече, много хора се подлагат на PCR тестове, за да установят дали са здрави. Но се оказва, че както бързите тестове, те също не са никак надеждни. Според някои лекари само 50% от тях са на хора, които наистина са заразени.
Не всички тестове са точни и надеждни. Но днес ще говорим за един тест, който е 100 процента надежден и дава точни резултати – теста на Божието слово относно нашата подготовка за вечността.
Нашата подготвеност за второто идване на Христос личи по всичко в живота ни, включително от разговорите, които водим помежду си.
Един дядо имал серизни проблеми със слуха за повече от 10 години. Накрая отишъл на лекар и той му предписал слухов апарат, с който старецът можел да чува идеално. При контролния преглед месец по-късно, докторът казал: „Сега чувате много добре. Това сигурно е голямо облекчение за семейството ви.“ Старецът отговорил, „А, още не съм казал на семейството ми. Само си седя и слушам разговорите. Досега съм променил три пъти завещанието си.“
Случвало ли ти се е да се изненадаш, че някой за когото мислиш че не чува, е дочул всичко, което си казал? По подобен начин някои хора ще се изненадат, когато разберат че Бог не само съществува, но и чува всяка дума, казана от нас. Това ще видим в последното послание от последната книга в Стария завет, Малахия. Отворете Библиите на стр. 1360.
Малахия пише книгата си около 450 г.пр.Хр. Евреите са се завърнали от плен, възстановили са поклонението в храма, но са отегчени от Бога и Словото. Настъпил е духовен и морален упадък. Дори свещениците са се отклонили от пътя и карат мнозина да се спъват в закона (2:8).
Затова още от самото начало Малахия напомня на Израил, че Бог ги е възлюбил и иска те да се върнат при Него. Да не изоставят своите съпруги, да бъдат нетолерантни към греха, да имат любов към ближния и да почитат Бога с десятъците си.
И в тази последна част на книгата и на Стария завет, Малахия 3:13-4:6, пророкът ни предлага да си направим най-надеждният тест за готовността ни за Съдния ден. Той включва три аспекта на християнския ни живот – служение, страх от Господа и отношението ни към Закона Му.

1. Служиш ли на другите? (3:13-15,18)
Малахия 3:13-15 „Вашите думи са били безочливи против Мене, казва Господ; а вие казвате: Какво сме говорили против Тебе? 14 Вие казахте: Напразно служим на Бога; и каква полза, че сме пазили заръчаното от Него и че сме ходили с жалеене пред Господа на Силите? 15 А сега ние облажаваме горделивите. Да! Онези, които вършат беззаконие, успяват; даже изкушават Бога и се избавят.“
Хората, към които се обърна Малахия, се оплакваха и хленчеха. Един на друг се жалваха от Бога. Но когато бяха конфронтирани от Бог, отрекоха, че са виновни. Това е седмият диспут с Бога, в който те отхвърлят вината си. Какво твърдяха? Че да служиш на Бог е робия. Че е безполезно. За тях поклонението, даването на десятък и служението бяха безсмислени.
Виждаме грозното лице на това оплакване и днес. Някои хора спират да служат в църква, защото не виждат никаква полза. „Не получавам нищо насреща.“ Или „Аз съм верен, но Бог не ме благославя. Евреите жертваха на Бога, жалееха за греховете, покриваха се с вретище. И сега бяха изненадани, че не са били възнаградени. Но всичко, което правеха, беше показно, формално и фалшиво. Те приличаха на професионалните оплаквачки, които се наемат за някои погребения.
Те дори нагло заявяваха, че Бог не е справедлив. Казваха: „които вършат беззаконие, успяват“. Злите хора благоденстват, а добрите страдат.
Но не такова служение имаше предвид Малахия. Той показа, че служението отличава праведните от нечестивите.
Малахия 3:18 „Тогава отново ще разсъдите за разликата между праведен и нечестив, между онзи, който служи на Бога, и онзи, който не Му служи.“
Праведността в Божиите очи не е просто изповядване на вяра. Праведността на автентичната вяра се доказва чрез посвещението в служение.
Понякога хора идват при мен и казват, че искат да служат с нещо. Аз казвам, „Добре, много се радвам за решението ти! Но ако искаш да служиш, първо трябва да бъдеш обучен и след това да поемеш отговорността да си посветен в това служение. Да си там винаги, когато има нужда от теб, а когато е невъзможно да си там физически, да намериш човек, който да те замества.“ Повечето хора се отказват още при първия разговор. Други започват, но не са постоянни и след 2-3 пъти се отказват.
Служението на Бог е сериозно нещо. Той ни заповядва да служим. Не е ли интересно, че ние искаме да ни наричат служители, но подобно на израелтяните по времето на Малахия, не разбираме какво означава истинското служение. А то е много различно от показното служение.
Показното служение обича да е в светлината на прожекторите. Истинското служение си върши работата тихо и незабелязано.
Показното служение очаква възнаграждение. Истинското служение е благодарно за възможността да служи.
Показното служение избира на кого да служи. Истинското служение служи там, където има нужда.
Показното служение се влияе от настроения и капризи. Истинското служение служи вярно и не се влияе от външни фактори.
Показното служение е временно. Истинското служение е начин на живот.
През 109 г.сл.Хр. в испанския град Сеговия римляните построили акведукт. Цели 18 века той пренасял студена вода от планината в горещия и жаден град. Почти 60 поколения пиели от тази вода. Тогава хората си казали: „Този акведукт е толкова голямо чудо, че трябва да бъде запазен за нашите деца като музеен експонат. Ще го освободим от хилядолетния му труд.“
И положили метални тръби. Дали почивка на древните тухли и хоросан. Тогава акведуктът започнал да се разпада. Слънцето нагрявало сухия хоросан и го направило ронлив. Тухлите и камъните натежали и заплашвали да паднат. Това, което векове на служение не могли да разрушат, безделието успяло.
Истинското служение устоява във времето, то е начин на живот и е първият тест за нашата подготвеност за Съдния ден.
Между другото, всички велики хора в Библията са наречени слуги или служители. Бог нарече Мойсей „моят слуга Мойсей“ (Малахия 4:4). Най-големият слуга е Исус. Ние трябва да следваме Неговия пример. Всеки ден ни предлага възможност да служим. Откликваме ли на Божия призив?
2. Боиш ли се от Господа? (Малахия 3:16)
Малахия 3:16 „Тогава боящите се от Господа говореха един на друг и Господ внимаваше и слушаше; и написа се възпоминателна книга пред Него за онези, които се бояха от Господа и които мислеха за името Му.“
Това е един от невероятните стихове под номер 3:16 в Библията. Той започва с думите „Тогава боящите се от Господа...“ В Библията има повече от 300 места, където се говори за страха от Бога. Има два начина да се страхуваш от Бога – първият е страхът, който ще изпитат невярващите, когато се изправят пред Съдния престол. Бог е огън поглъщащ. Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог!
А вторият вид страх от Господа е благоговейното страхопочитание, което изпитваме ние, християните.
Някои от хората, с които Малахия говореше, изпитваха благоговейно страхопочитание пред Бога. Те разговаряха помежду си за Божията милост, правосъдие, търпение, святост и мъдрост, насърчаваха се в очакване на Божия съд. С една дума, поддържаха святия огън в себе си жив. Въглени, отделени едни от други, угасват. И се казва, че „Господ внимаваше и слушаше.“
Когато ние се събираме в църква за неделното богослужение или за Библейско изучаване, когато размишляваме и разговаряме за Божиите пътища, Неговата воля и Неговата слава, нито една дума не Му убягва.
И след това научаваме, че в Божието присъствие се написва възпоминателна книга за боящите се от Него. Вероятно тук става дума за Книгата на живота.
Когато нашите деца бяха малки, понякога някое от тях казваше нещо смешно. Аз бързах да го запиша в дневника си, за да не го забравя.
За разлика от мен, Вечният Разум няма нужда да му се напомня нищо с книга. Бог използва този антропоморфизъм, за да ни покаже, че помни нашите благочестиви мисли и постъпки толкова точно, колкото ако те бяха записани в книга.
Боиш ли се от Бога? Той чува, вижда и помни всичко, което казваш и правиш.
Да се боиш от Бога означава да благоговееш пред Бога заради това кой е Той. Според Синклер Фергюсън „това е съзнание, че си в присъствието на Истинското Величие и Височество, това е вълнуващо чувство на привилегия, преливащо уважение и възхищение и най-вече чувство, че Неговото мнение за моя живот е единственото нещо, което има значение.“
Да се боиш от Господа означава да съзнаваш, че стоиш пред суверенния Бог на вселената, Твореца на всичко, Изкупителя на човечеството. Ние трябва да треперим само при мисълта да не го обидим с нещо. Той е огън поглъщащ и трябва да треперим в Неговото присъствие.
Тозер е казал, че да познаваш Бог означава да се боиш от Него и да бъдеш удивен от блясъка на Неговото величие. Бог не съществува, за да посреща нуждите ни. Ние съществуваме, за да отговаряме на Неговите изисквания. Той е господарят, ние сме слугите. Той има права, ние имаме отговорности. На Него трябва да се покланяме, а ние сме поклонниците. Бог е Господ на войнствата, превъзвишеният Бог, Царят на Царете и Господ на господарите, Всемогъщият Бог. Свят, свят, свят е Господ.
И когато благоговея в страхопочитание пред Бога, Той ме възнаграждава (3:17)
Малахия 3:17 „Тези ще бъдат Мои, казва Господ на Силите. Да! Избрана скъпоценност в деня, който определям; и ще бъда благосклонен към тях, както е благосклонен човек към сина, който му работи.“
В този стих научаваме, че получаваме три вида награди. Първо, когато имаме страх от Бога, ние ставаме Негово притежание. „Те ще бъдат Мои, казва Господ на силите.“ Ние вече не принадлежим на себе си. Ние сме избран народ, царско свещенство.
Второ, ние ставаме „избрана скъпоценност в деня, който определям“. Когато ти се боиш от Бога, ти ставаш за Него специален и скъпоценен. И накрая, Бог ще бъде „благоклонен“ към нас. Ние заслужаваме правосъдие, но Бог ни дава милост. Няма да получим това, което заслужаваме. Ще получим много повече – вечността в присъствието на триединния Бог, ангелите и всички светии.
Страхът от Господа е следващият надежден критерий, че сме подготвени за Деня на съд.
3. Спазваш ли Божия закон? (4:4)
Малахия 4:4 „Помнете закона на слугата Ми Мойсей, който му дадох на Хорив за цял Израил, с повеленията и заповедите.“
Законът на Мойсей съдържаше Божиите правила за живот за евреите. Те трябваше да помнят закона. С други думи, да се покоряват на Неговите заповеди. Покорството на Божията воля води до най-голямото удовлетворение. Спазването на закона не ни спасява, но ни позволява да се радваме на удовлетворяващ живот.
През 1992 г. южна Флорида е ударена от разрушителния ураган Андрю. Насред повсеместните разрушения и останки, една единствена къща била останала на своите основи. Пристигналият телевизионен екип заснел интервю с нейния собственик. Те попитали: „Господине, защо вашата къща е единствената оцеляла в целия квартал? Как успяхте да избегнете тежки щети от урагана?“
Човекът отговорил: „Построих къщата сам, като спазвах изискванията за строителство на Флорида. Когато правилата казваха, че трябва да използвам за подпорна конструкция на покрива греди с големина 5 х 13 см, използвах греди с големина 5 х 13 см. Казаха ми, че ако къщата е построена според изискванията, ще издръжи на урагана. Следвах правилата и тя издържа. Предполагам, че никой друг около мен не е спазвал правилата.
Матей 7:24,25 „И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара. И заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.“
Заключение
Истинското служение, страхът от Бога и покорството на Словото са трите критерия на най-надеждния тест за това дали си подготвен за Господния ден. Ще устои ли къщата на твоя живот или ще се срути под напора на Божия гняв?
Може би някои тук се съмняват, че такъв ден някога ще настъпи. Някои от съвременниците на Малахия също живееха така, сякаш никога няма да отговарят за постъпките си.
Малахия 4:1 „Защото ето, иде денят, който ще гори като пещ; и всички горделиви, и всички, които постъпват нечестиво, ще бъдат като плява. И този ден, който иде, ще ги изгори – казва Господ на силите. Няма да им остави ни корен, ни клонче.“
В този ден Бог ще се намеси драматично в човешката история. Грешниците ще изгорят като сухи клони. Изразът „няма да им остави ни корен, ни клонче“ показва, че те ще бъдат напълно унищожени.
За разлика от тях, за Божиите светии ще настъпи нова епоха – епоха на радост и празнуване. Бог ще изгрее като Слънцето на правдата и ще донесе изцеление и радост във всеки аспект от живота ни.
Малахия 4:2 „А на вас, които се боите от името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата с изцеление в крилата си; и ще излезете и ще се разиграете като телета из обора.“ Готов ли си за идващото осъждение? Повярвал ли си в Господ Христос?“
При завладяването на дивия запад група семейства пътувала към места, където можели да получат земя за заселване. Пътували с каруци, теглени от волове и напредвали бавно. Един ден с ужас забелязали, че на запад се издига дълга ивица от дим, простираща се на много мили през прерията. Скоро станало ясно, че пламъците наближават в тяхна посока. Те били пресекли една река предния ден, но сега нямало време да се върнат преди огънят да ги настигне. Само един човек разбирал какво трябва да се направи. Дал заповед да запалят огън в тревата пред тях. След като изгоряло доста пространство, цялата група се преместила върху изгорялото място.
Когато пламъците изригнали към тях от запад, едно малко момиченце извикало от страх: „Сигурни ли сте, че няма да ни изгорят?“ Водачът отговорил: „Мойто дете, пламъците няма да ни достигнат, защото ние стоим там, където огънят вече е бил!“
Каква чудесна картина за вярващия, който е сигурен в Христос!
Огънят на Божието осъждение изгоря и беше загасен върху Него и всички, които са в Христос са в безопасност завинаги, защото сега стоят там, където огънят вече е бил!
Ако вече си повярвал в Господ Исус Христос, помисли дали Му служиш истински, дали се боиш от Бога и дали спазваш Неговите заповеди.
Една сутрин в края на 19 в. шведският химик Алфред Нобел се събудил и прочел в местния вестник собствения си ... некролог. „Вчера умря Алфред Нобел, изобретателят на динамита, който изобрети начин да умират повече хора от когато и да било по време на война.“ Всъщност, бил умрял по-големият брат на Алфред, но журналистът объркал епитафа. Но тази грешка произвела дълбок ефект върху Нобел. Той решил, че иска да бъде запомнен с нещо различно от средство да убива ефикасно. Затова основал Нобеловата награда за учени и писатели, които работят за мира.
С какво ще запомнят теб, когато умреш? Какво ще напишат на твоя гроб? Тук почива един смирен Божи служител, който се боеше от Бога и спазваше Неговите заповеди? Или всичко друго, но не и нещо добро, с което си бил запомнен? Ако е така, все още можеш да промениш съдържанието на своя надгробен епитаф.
Нека да се помолим!
___________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
05.07.2020 г.