Четири характеристики на успешния християнин (Деяния 7:54-60)

/проповед/

Увод

Eдин успешен мениджър решил да смени рязко начина си на живот. Купил си ферма в едно затънтено село, купил си и крави от местните фермери и станал животновъд, но тъй като тази материя му била абсолютно непозната го излъгали и му продали некачествени животни, с нисък млеконадой.

Веднага местните започнали да го следят, да злорадстват и да чакат пълният му провал, но за тяхно учудване, от ден на ден, продаденото от него мляко нараствало, съответно и печалбите му и скоро станал един от най-елитните фермери.

Започнали да го ухажват и да се опитат да разберат тайната на успеха му.

Той с готовност я споделил:

- Въпросът е в мотивацията и в организацията. Всяка сутрин правя оперативки с цялото стадо и им задавам един и същи въпрос: "Какво ще продаваме днес - месо или мляко?" Останалото е инициатива на персонала.

Продължаваме с нашата поредица върху Деяния „Раждането на Църквата“. Днес ще говорим за успеха.

В началото искам да ви попитам, смятате ли, че в нашето общество се поставя голямо ударение на това да сме успешни?

Дайте примери.

Библията също говори за успеха, но успехът в очите на Бог се различава от светската дефиниция за успех.

Искате ли да разберем как Бог гледа на успеха? Кой иска, вдигнете ръка.

Отворете библиите си на Деяния 7 глава, за да разгледаме живота на един човек, който е успешен в очите на Бога. Това беше човек, чийто живот беше променен и той продължава да променя животи до ден днешен.

Нека прочетем Деяния 7:54-60.

Животът на Стефан е живот на успеха. В Божиите очи Стефан беше толкова успешен, че в ст. 56 се казва, че самият Исус му се е явил, за да му покаже, че Той наблюдава и поставя печата на одобрението си върху него.

У Стефан каза, „Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога.“ (ст. 56), с други думи, аз виждам че Бог е свидетел на истината, която ви казвам. И тези му думи толкова разгневиха тълпата, че те си запушиха ушите и го убиха с камъни.

На много места в Библията се казва, че Исус е отдясно на Отца. А тук се казва, че Той стои като застъпник или като адвокат за Стефан. Когато всички останали дадоха фалшиви свидетелства, Христос се явява, за да бъде свидетел за истината в подкрепа на Стефан.

Нека разгледаме четири характеристики на успешния християнин, които можем да научим от Стефан.

1.     Готовност да служиш на Бога във всичко.

Миналия път разгледахме първите 7 стиха на 6 глава на Деяния и видяхме как когато имаше проблем в църквата, апостолите видяха в проблема възможност за растеж и делегираха отговорности. Сред седмината, на които бе делегирана отговорността да раздава храна на нуждаещите се вдовици беше и Стефан.

Може да се каже, че тези мъже бяха избрани да вършат една досадна дейност, извършвана зад сцената, не да служат в светлината на прожекторите. Те бяха избрани да „прислужват на трапези“ (ст. 2). Всичките седмина бяха готови да го правят, а Стефан оглавяваше групата:

Деяния 6:5 „И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефан – мъж, пълен с вяра и със Святия Дух, и Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, един прозелит от Антиохия.“

Тук се казва, че Стефан беше „пълен с вяра“. Той се доверяваше на Бога и с радост прие служението, към което беше призован.

Така че, първото нещо, което научаваме от Стефан е, че за да сме истински успешни в очите на Бога, ние трябва да сме готови да служим на Бог по начина, по който Той иска. Без значение дали това ще се забележи или не от другите, дали е считано за важно или не. Защото Бог „забелязва“ всички служения и счита всички служения за важни.

Нека чуем ст. 5 отново: „И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефан – мъж, пълен с вяра и със Святия Дух...“ Каква според вас е втората характеристика на успешния християнин, която научаваме от Стефан?

Точно така. За да сме успешни в очите на Бога, ние трябва да се изпълваме със Святия Дух.

2.     Изпълнени със Святия Дух.

В Деяния 6:9-14 се казва, че религиозните хора спореха със Стефан, подбудиха народа срещу него и дори намериха фалшиви свидетели и ги подучиха да го наклеветят, за да го осъдят.

Това не звучи като история за един успешен човек, нали?

Как реагира Стефан при тези обстоятелства?

Деяния 6:15 „И всички, които седяха в Синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.“

Така би реагирал един християнин, ако е изпълнен със Святия Дух. На лицето на Стефан бе изписано ангелско спокойствие и мир. Той беше изпълнен с Духа и реагира спокойно. Какво невероятно свидетелство на този човек – не само чрез живота му, но и чрез изгледа на лицето му – „като че беше лице на ангел“.

Следователно, за да бъдем успешни християни, ние трябва да имаме този „мир, който никой ум не може да схване, който само Бог може да даде, когато дадем всичко, което имаме на Него.

Как можем да бъдем изпълнени с Духа?

Първо, като се предадем на Христос и оставим Святия Дух да дойде в живота ни. Ето какво казва

Ефесяни 1:13 „в Когото и вие, като чухте словото на истината, т. е. благовестието на нашето спасение, в Когото, като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свят Дух.“

Aко си повярвал, ти си запечатан със Святия Дух. Какво означава това? Един печат е толкова сигурен, колкото този, който го поставя. Ако един цар постави печат върху нещо, то е запечатано, докато той е на власт. По същия начин това, което Бог е запечатал може да бъде нарушено само от някого, който е по-велик от Него. Тъй като няма никой по-велик от Бог, оттук следва, че никой друг не може да наруши този печат.

И второ, ние се изпълваме с Духа, като позволим на Святия Дух да управлява всичко, което вършим. Да му позволим да е навигаторът в автомобила на живота ни.

Втората характеристика на успешния християнин е да е изпълнен със Святия Дух. Когато използваме телефона си постоянно, батерията бързо се изтощава и трябва да се зареди. По същия начин ние трябва да се изпълваме постоянно с Духа.

Докато се разхождате из града прави ли ви впечатление колко много гаражи без коли има? Не че са празни, в тях има всякакви натурии и от тях няма място за кола. Ако искаш да си изпълнен с Духа, трябва да направиш място за него. Изхвърли нещата, които го натъжават и загасват. Изповядай греховете си. Изхвърли тези неща!

Дотук казахме, че първо ние трябва да сме готови да служим на Бога във всичко, в което Той ни призовава и второ, трябва да се стремим да се изпълваме с Духа на Бога, като се предаваме на Него. Ако искаме да имаме успех в християнския си живот, трябва да сме водени от Духа.

Третата характеристика на успеха в Божиите очи, която виждаме у Стефан е

3.     Почит към Свещените Писания.

В Деяния 7:2-53 четем как Стефан се защити срещу своите обвинители. С тази защита Стефан не защитаваше толкова себе си, колкото искаше да прокламира истината за Исус по разбираем за слушателите начин. И забележете, че тази защита изобилства с цитати от Писанията.

Посланието на Стефан ясно ни показва, че той изучаваше и познаваше Писанията, и вярваше в тях. Той проповядваше Писанията при всеки възможен случай и представяше Христос в тях. И най-накрая, той извличаше практични поуки от наученото от Писанията за своя живот и за живота на слушателите си.

2 Тимотей 2:15 „Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от какво да се срамува, като излагаш право словото на истината.“

Беше ли Стефан такъв? Да! А ние? Ние четем ли, изучаваме ли, прокламираме ли, представяме ли Христос и прилагаме ли наученото от Писанията в живота си?

Сатана често ни изкушава, като ни кара да престанем да четем Библията, когато първоначалният ни интерес към нея спадне – сякаш няма смисъл да четем Писанията, ако не им се наслаждаваме. Истината е, че за да се наслаждаваме на Словото, ние трябва да продължаваме да го четем. Колкото по-малко четем Божието слово, толкова по-малко ще желаем да го четем.

Ние трябва да се стремим да опознаваме все повече Бог, както Той се е разкрил в Библията. Това е третата характеристика на успешния християнин.

Запитай се, аз готов ли съм да служа на Бога по всеки начин, по който Той ме призове? Отговори на този въпрос в сърцето си – опитай се да го направиш още сега. Това е първата характеристика на успешния християнин.

След това се запитай, предал ли съм пълен контрол над живота ми на Святия Дух? Това е втората хакратеристика на човека, който е успешен в очите на Бога.

И след това изпитай доколко обичаш Божието слово. Исус каза, „Ако ме любите, ще пазите Моите заповеди.“ (Йоан 14:15)

Франсис Бейкън е казал, „Не това което ядем, а това което преработваме ни прави силни. Не това което придобиваме, а това което спестяваме ни прави богати. Не това, което четем, а това което запомняме ни прави учени. Не това, което проповядваме, а това което практикуваме ни прави християни.“

Нека сега да прочетем

Деяния 7:59-60 „И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа с думите: Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им зачитай този грях. И като каза това, заспа.“

На кого ви напомня Стефан в тези стихове?

Да, той ни напомня на Господ Исус Христос! И това е четвъртата характеристика на успешния християнин.

4.     Христоподобие.

Стиховете, които току-що прочетохме ни затрогват, защото са изречени от устата на един Христов мъченик за вярата. Отношението на Стефан беше точно като отношението на Исус, когато Той умираше на кръста.

Лука 23:34 „А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях.“ Стефан каза, „Господи, не им зачитай този грях.“

Виждаме още една прилика между двамата.

Лука 23:46 „И Исус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна.“ Също така, миг преди да предаде Богу дух, Стефан извика към Христос с думите: „Господи Исусе, приеми духа ми.“

Мисля си, че най-важната характеристика на успешния християнин е да е христоподобен. Да бъде като Христос.

Копнеем ли ние да сме като Него? Прекарваме ли време в молитва и четене на Словото Му всеки ден? Какво влияние бихме имали върху нашето обкръжение, ако израствахме в христоподобие!

Заключение

Един богат и успешен бизнесмен умрял. Един репортер попитал неговия счетоводител, „Колко средства остави той след себе си?“ На което счетоводителят отговорил, „Той остави всичко!“

Исус каза в

Матей 6:19-21 „Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат; защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“

Един ден всички ние ще застанем пред съдния престол на Бога.

2 Коринтяни 5:10 „Защото всички трябва да застанем открити пред Христовия съд, за да получи всеки според каквото е правил в тялото – било добро или зло.“

Затова е важно как сме живели и дали сме били успешни в Божиите очи. А нашият успех според Библията зависи от това в кого сме повярвали, кой ни изпълва и какво ще оставим на тези около нас. Какво завещание искаш да оставиш след себе си?

Стефан беше успешен в Божиите очи, защото с живота в смъртта си той продължава да влияе на християните в целия свят, като ги насочва към славния Божи Син.

В мъченическата си смърт той демонстрира христоподобие. Мирът и спокойствието, с които той посрещна смъртта, откликът му на огромната болка демонстрира на невярващия свят, че Бог не само съществува, но и Бог върши делото си чрез нашите страдания.

Откликът на Стефан на убиването му с камъни, в който Той приличаше на Христос, привлече вниманието на Савел. По-късно Савел стана ревностен последовател на Господа на Стефан. А преследването на ранната църква, което започна с убийството на Стефан, доведе до бърз растеж!

Може би на нас няма да ни се наложи да умрем с мъченическа смърт. Но ние можем като Стефан да насочваме другите към Исус, като се стремим да сме успешни християни.

А ще сме успешни в Божиите очи, когато изграждаме тези 4 характеристики в живота си – когато се стремим сме готови да служим на Бога във всичко, в което ни призовава, когато се изпълваме със Святия Дух, почитаме Свещените Писания и израстваме в христоподобие.

Нека се молим.

 ____________________

19.02.2023 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Къде е Бог, когато преминавам през болка?

/проповед/

Седя до жената, болна от рак в напреднала фаза. Тя ме гледа с измъчени, но пълни с надежда очи. Мисля си, Боже, помогни ми и ми дай думи. Какво да ѝ кажа, за да я насърча? Тя знае, че умира... Преди малко съм влязал със сина ѝ в стаята.

Неговата сестра от Америка се е свързала с мен няколко дни преди това. Вярваща, но семейството ѝ не са вярващи. Можете ли да отидете да поговорите с майка ми и да се помолите. Тя умира... И ето, сега съм там, седнал до нея на леглото.

Страданието и болката ни съпътстват от люлката до гроба. Понякога изпитваме физическа болка, като тази болна от рак жена. Друг път болката е емоционална или психическа. Може да е в резултат на загуба на близък, на приятел, или поради финансови затруднения или безпаричие. Или да гледаш как твоето дете, внук или друг близък се самоунищожава с наркотици или алкохол.

Както казва К.С. Луис в книгата „Проблемът-болка“, „Психическата болка е по-малко драматична от физическата, но е по-разпространена и също по-трудно поносима. Честите опити да се прикрие психическата болка увеличават товара: по-лесно е да кажеш „Боли ме зъб“, отколкото „Сърцето ми е съкрушено.“

Всички ние страдаме в една или друга степен и въпросът, който си задаваме, е защо? Светските психолози и философи се опитват отдавна да отговорят на този въпрос, но не могат да дадат на хората много надежда. За атеистите най-висшата цел в живота са успехът и удоволствието, така че страданието и болката са просто нежелано прекъсване на преследването на щастие. 

Известният атеист и автор Ричард Докинс пише, „Във вселена на слепи физически сили и генетично възпроизводство някои ще бъдат наранени, други  ще бъдат късметлии, и е невъзможно да се намери някакъв закономерност, причина или справедливост.“

Културният антрополог Ричард Шведър казва, „Страданието няма никаква смислена връзка с даден сюжет, освен като хаотично прекъсване.“

Но според библейското гледище болката не е „хаотично прекъсване“ на преследването на щастие. Бог има цел за всеки проблем в живота ни. В следващите минути ще разгледаме какво казва Библията за болката. Ще видим, че Бог е с нас в нашата болка. Второ, Той използва нашата болка за наше добро.

1.     Бог е с тебе в твоята болка.

Псалми 34:18 „Господ е близо до онези, които са със съкрушено сърце.“

В Даниил 3 глава пророкът разказва как когато вавилонският цар Навуходоносор заповядва всички да се поклонят на златния образ, който е направил, трима еврейски младежи отказват да го направят. Това са Седрах, Мисах и Авденаго. Те са наклеветени царят заповядва да ги хвърлят в пещ, нажежена 7 пъти повече от обичайното. Заповедта е изпълнена, те са хвърлени в пещта.

Тогава Навуходоносор поглежда вътре и изумен възкликва, „Не хвърлихме ли сред огъня трима мъже вързани?... Ето, виждам четирима мъже развързани, които ходят сред огъня, без да имат някаква повреда; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете.“ (Даниил 3:24,25)

Бог е обещал, че Той ще е с нас в най-големите ни страдания. Исус каза,

Йоан 14:18 „Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.“

Как щеше да стане това, когато малко след това Той умря и възкръсна, и се възнесе при Отца? Десет дни след Възнесение Господне Бог изпрати Святия Дух на апостолите:

Йоан 14:26 „А Утешителят, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.“

Гръцката дума за Святия Дух е Parakletos. Тя се превежда като застъпник, помощник, съветник, утешител. Буквално означава „някой, който идва с тебе“ от гръцкото para, което означава „до, близо“, и kletos, „който е поканен или назначен.“

Повярвал ли си в Исус Христос? Ако да, то помни че когато си сам на болничното легло, когато си на гробищата да изпратиш близък, когато се чувстваш предаден и излъган, ти не си сам. Бог е дошъл с тебе. Той е Parakletos.

2.     Бог използва нашата болка за добро.

Но защо Бог просто не премахне болката и страданието? Той може да го направи, но за целта трябва да ликвидира всеки човек. Защото източникът на нашето страдание е вътре в нас и се нарича грях!

Затова Бог допуска злото. Но Той използва неблагоприятните обстоятелства, за да изгради нашия характер. Бог използва нашето четене на Библията за това, но използва и нашата болка.

Исус ни предупреди, че в света ще имаме скръб (Йоан 16:33). Никой не е имунизиран срещу болка и никой не е застрахован срещу страдание. Животът е поредица от проблеми. Както казва Рик Уорън, всеки път когато разрешиш един, друг чака, за да заеме неговото място.

1 Петър 4:12 „Възлюбени, не се чудете на огненото изпитание, което идва върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно.“

Бог използва нашата болка, за да ни привлича по-близо до Себе Си.

Псалм 34:18 „Господ е близо до онези, които са със съкрушено сърце, и спасява онези, които са с разкаян дух.“

Много вероятно е именно в най-мрачните ти дни, когато се чувстваш изоставен и безпомощен, когато чувстваш силна болка – да имаш най-дълбокото си преживяване на поклонение на Бога. Именно в болка се молим с най-искрените си молитви към Бога. Тогава няма как да се преструваш.

Една гореща юлска следобед на 1967 г. животът на една тийнейджърка драматично се променя. При опит да се гмурне в езеро тя остава парализирана за цял живот. Тя пише, „Докато лежах в леглото в болницата, отчаяно се опитвах да намеря смисъл в този ужасен обрат на събитията... Вярвах в Бог, но Му бях гневна. Как обстоятелствата, в които се намирах, могат да са демонстрация на Неговата любов и сила? Той можеше да попречи на това да се случи... Без тези отговори не виждах как мога да се доверявам на Бога. Тогава Стийв, един мой приятел, ми помогна да стигна до отговорите. Насочи ме към Христос. Сега вярвам, че целта на Бога с моя инцидент е да превърне едно упорито дете в жена, която ще отразява търпението, устояването и една жизнена, оптимистична вяра на небесната слава.“ Името на тази тийнейджърка е Джони Ериксон Taда. Бог я е използвал, за да помага на много хора в подобна ситуация.

Йосиф беше хвърлен несправедливо в затвора. Даниил беше хвърлен в рова с лъвовете. Седрах, Месах и Авденаго бяха хвърлени в огнената пещ. Еремия беше хвърлен в рова с тинята. Павел претърпя корабокрушение три пъти.

Бог можеше да предотврати тези злини. Но Той позволи да се случат и това привлече всеки от тези герои на вярата по-близо до Исус.

С Ваня рядко ходим на плаж, защото все излиза някакъв ангажимент. Но преди 3 седмици решихме да отидем. Беше късно вечерта и почти нямаше хора. Имаше доста вълни. Влязох и след като реших, че е достатъчно дълбоко, започнах да плувам. След известно време прецених, че може би вече съм се отдалечил и съм навлязал в дълбокото, и е време да се връщам. Каква беше изненадата ми, когато видях, че съм още на доста плитко!

Но друг път съм навлизал доста навътре в морето. Дори когато бях атеист и безрасъдно плувах навътре, вътрешно изричах молитва към Бога да ми помогне да се върна без проблеми до брега. Когато сме навлезли в дълбоки води и вече нямаме сили, тогава разчитаме само на Бога!

2 Коринтяни 1:9 „даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.“

Преводът на NLT е още по-ясен: „Всъщност, ние очаквахме да умрем. Но в резултат спряхме да разчитаме на себе си и се научихме да разчитаме само на Бога, който възкресява мъртвите.“ (NLT)

Бог е всичко, от което се нуждаем, но го разбираме тогава, когато не ни остане нищо друго, на което да се надяваме!

Ние често не знаем причините, поради които преминаваме през страдание. Бог не е източник на страданието; но Бог допуска страданието, за да използва нашата болка за наше добро. С други думи, всичко което ни сполетява, има накакъв духовен смисъл.

Римляни 8:28,29 „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя.“

Някои хора разбират 28 стих така, „В края на краищата всичко ще има хепи енд за мене.“ Имат предвид, че Бог ще ги направи щастливи тук на земята. Но не това се има предвид в този стих.

Ние живеем в един паднал свят, в който има много зло, смърт, болка и страдание. Но един ден, когато Исус се върне на земята и установи Своето царство, всички те ще изчезнат. Дотогава ние се молим „да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята“ (Матей 6:10)

Думата „всичко“ в този стих включва всичко, което ни се случва – включително грешките и греховете, които правим, ударите и нараняванията които получаваме, болестите, нещастните случаи, смъртта на близки... Но Бог може да направи нещо добро дори от най-нетърпимата болка. Той го направи на Голгота.

Вглъбени в нашето страдание, често не се замисляме, че всички тези неща, които ни се случват, съдействат за наше добро. Те не са изолирани действия, а брънки от веригата, фази от процеса на христоуподобяване.

За да направиш някакъв сладкиш, използваш брашно, сол, яйца, захар и олио. Отделно взети, тези съставки са или безвкусни, или с неприятно силен вкус. Ако обаче ги опечем заедно, стават вкусни. По същия начин, ако предадеш на Бога всичките си безвкусни, неприятни преживявания, Той ще ги смеси за нещо добро.

3.     Бог използва болката, за да изгради у нас христоподобен характер.

Бог има план и цел за твоя живот и тя е изречена във втората част от пасажа в Римляни, който цитирахме по-горе:

„да бъдат съобразни с образа на Неговия Син“ (Римляни 8:29)

Неговата цел е ние да ставаме повече и повече като Него.

Всеки проблем може да послужи за „изглаждане“ и оформяне на нашия характер. Aп. Павел казва, че „скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда“ (Римляни 5:3,4)

Следователно, временните несгоди, които пораждат болка, водят до христоподобен характер, който има вечна стойност.

Когато боядисвахме залата на църквата се оказа, че има няколко места, които трябва първо да се шпакловат. След шпакловката обаче имаше неравни места. Затова с Тони взехме шкурката и след доста търкане, накрая получихме желания резултат. Всичко бе изравнено с повърхността на стената.

Ако си представим, че нашият характер има подобни грапавини, образно казано, Бог взема шкурката на проблемите и страданието, и започва да шкури. Доста боли, но накрая Той ще изглади повърхността и отдолу ще се появи съкровище.

Римляни 5:3,4 „И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, 4 а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда.“

Изпитанията в Библията често са представени като пречистване на метал в огън, докато изгорят примесите.

Псалм 66:10 „Защото Ти, Боже, си ни опитал, изпитал си ни, както се изпитва сребро.“

1 Петър 1:7 казва, че скърбите са „с цел: изпитването на вашата вяра, което е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън – да излезе за хвала и слава, и почест, когато се яви Исус Христос.“

Попитали един златар, „По какво познавате дали среброто е чисто?“ Той отговорил, „Когато видя отражението си в него.“ Когато си пречистен чрез изпитания хората могат да видят отражението на Исус в теб.

Ако искаме да сме като Исус, то трябва да сме готови да преминем също като Него през изкушения, критика, отхвърляне, стрес, самота. У ако страдаме с Него, един ден ще се прославим заедно с Него (Римляни 8:17).

Когато преминават през болка, много християни се огорчават и това пречи на израстването им в христоподобие. Но да развием христоподобен характер означава да се научим да откликваме на трудностите като Исус.

Първо, Исус знаеше, че Божият план е добър. Това Му позволи да понесе болката на кръста.

Евреи 12:2 „като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.“

Исус не се съсредоточаваше върху проблема или болката. Той остана фокусиран върху Божия план. И Той ни призовава да насочваме нашия поглед към Исус и да следваме Неговия пример.

Нидерландката Кори тен Бум, която е хвърлена в нацистки концлагер за това, че е укривала евреи, казва: „Ако гледаш на света, ще бъдеш обезпокоен. Ако погледнеш навътре, ще се депресираш. Ако обаче погледнеш към Христос, ще намериш покой.“ Твоят фокус ще определи чувствата ти. Важно е да помниш, че болката е до време, но наградата е за цяла вечност.

Второ, радвай се и благодари винаги.

Свикнали сме с този превод на 1 Солунци 5:18 „За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христос Исус.“ Но правилният превод е не „за всичко“, а „във всичко“, или както СПБ (Съвременният превод) казва, „при всички обстоятелства благодарете на Бога“.

С други думи, Бог не иска да мазохистично да му благодарим за злото, за греха и за болката. Той иска да му благодарим, че ще използва нашите проблеми, за да изпълни Своите цели за нас!

Когато знаем, че Той е винаги с нас до свършека на века, можем да се радваме, дори когато изпитваме болка. Бог влиза в нашето страдание. Исус направи това при въплъщението Си, а сега Духът Му прави това в нас.

Освен че е нужно да помним, че Божият план е добър и да се радваме и благодарим, на трето място Бог иска да не се предаваме. Бог иска да ни кали и да изгради у нас търпение и устояване.

Яков 1:3,4 „като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.“

Лошата новина е, че изграждането на характера е бавен процес. Когато се опитваме да избегнем трудностите, когато бягаме от разрешаването на проблемите, ние всъщност саботираме процеса на израстване в христоподобие. И вместо да избягаме от болката, тя става още по-голяма.

Добрата новина е, че промяната в характера ти е възможна в Исус. Когато осъзнаем това, може би ще се молим по-малко за утеха. Няма да казваме, „Господи, помогни ми да се почувствам отново добре“, а ще започнем да се молим за промяна. Ще казваме, „Използвай тази болка, през която преминавам, за да ме направиш повече като Теб.“

Заключение

В заключение, днес видяхме с примери от Словото, че Бог е с нас в нашата болка. Той е Parakletos. Второ, Бог използва нашата болка за добро – за да изгради нашия характер и да ни привлича по-близо до Себе Си. Изпитанията не са изолирани действия, а брънки от веригата, фази от процеса на христоуподобяване, в който ние се учим да откликваме на трудностите като Исус, оставаме фокусирани върху Божия план и се учим да се радваме и да благодарим винаги.

Нека се помолим.           

____________________

14.08.2022 г.

БПЦ "Нов живот" Варна