Християнинът като родител

/проповед/

Днес продължаваме с поредицата „Истински връзки в един безжичен свят“. Миналият път говорихме за взаимоотношенията между съпрузите – aко си пропуснал можеш да гледаш и слушаш проповедта в youtube канала на църквата ни. Днес ще се спрем на възпитанието на децата. И когато казах „възпитание на деца“, се сетих за една история.

Един каубой яздил коня си в дивия запад и неочаквано на пътя пред него видял да лежи неподвижно индианец. Дясното му ухо било допряно до земята и той мърморел на себе си, „M-м-м, един дилижанс. Трима човека вътре, двама мъже и една жена, 4 коне. 3 сиви, един черен. Дилижансът се движи на запад...“

Каубоят бил удивен и казал, „Това е невероятно, брато! И можеш да познаеш всичко това само като слушаш земята? Индианецът отговорил, „М-м-м, не! Дилижансът ме прегази преди 30 минути.“

Да си родител не е лесно. Родителството изисква много физическа работа – чистене, пране, училищни проекти, спорт, репетиции, участие в тържества... Понякога се чувстваме като прегазени от дилижанс.

Освен това, да си родител в България не е лесно. Годините на терор и комунистическо управление нанесоха голям удар на българското семейство. В годините на прехода към демокрация възпитанието на децата бе отражение на слободията, която настъпи в обществото след падане на желязната завеса.

Тези деца, които се родиха през деветдесетте, са родители на днешните деца. Освен за негативното влияние на телевизията, днес трябва да внимаваме и за опасностите, които крият интернет и социалните мрежи. Като прибавим към това и влиянието на трансджендър организациите, които се опитват да объркат децата още от училище, картината никак не е oптимистична.

Пред нас като родители-християни има много предизвикателства. Затова нашата най-важна задача е да отгледаме и възпитаме децата си така, че да посветят живота си на Господа.

Притчи 22:6 „Възпитавай детето отрано в пътя, по който трябва да ходи; и не ще се отклони от него, когато остарее.“

За целта, ще разгледаме три основни предизвикателства, която стоят пред нас като родители. И се надявам това, което ще споделя, да запали искрата и да ни мотивира да станем поне малко по-добри в отглеждането на децата ни.

1.      Родителите-християни трябва да познават Словото.

Второзаконие 6:1-2 „А ето заповедите, наредбите и законите, които Господ, вашият Бог, заповяда да ви науча, за да ги вършите в земята, към която преминавате, за да я заселите, за да се боиш от Господа, твоя Бог, да пазиш всичките Му наредби и заповедите Му, които ти давам – ти, синът ти и внукът ти през всичките дни на живота си, за да ти се продължат дните.“

Тук Мойсей казва на израилтяните, че те трябва да познават заповедите на Господа, за да знаят как да ги спазват. Това изглежда като даденост.

Разбира се, всеки християнин трябва да знае в кого е повярвал и да чете и изучава Словото. Но правим ли го? Ако го правим, ако изучаваме Библията, там ще намираме мъдрост за всяка област от живота си, включително за това как да възпитаваме нашите деца.

Освен, че трябва да познаваме Словото, Мойсей казва, че е необходимо още нещо.

Второзаконие 6:6 „Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти.“

С други думи, ние трябва да ценим и почитаме Словото, да считаме за привилегия, че го имаме, да го изучаваме и запаметяваме. Защото, ако не познаваме Словото, това ще доведе до разпад на семейството и на църквата, а оттам и на обществото.

Днес много хора са библейски непросветени. Има християни, които четат от дъжд на вятър Библията. В църква имаме план за четене на Библията всяка година. Като четем заедно, това ни помага да сме сериозни и посветени със Словото. Но не всички го правят. Ако не цениш Словото и не се стремиш да го познаваш, тогава дали наистина си преживял новорождение?

Колко повече това се отнася за родителите. Родителите трябва да познават Словото, за да могат да го предават на децата и да се аргументират защо някои неща са грешни, а други правилни.

Второзаконие 6:20-22 „Когато в идните времена синът ти те попита: Какво значат наредбите, повеленията и законите, които Господ, нашият Бог, ви е заповядал? – тогава да кажеш на сина си: Бяхме роби на Фараон в Египет; а Господ ни изведе от Египет със силна ръка; и Господ показа пред очите ни големи и страшни знамения и чудеса...“

Чрез Мойсей тук Бог продължава с наставленията за народа преди да влязат в Обещаната земя. И тук Той им казва нещо много важно: когато децата ви попитат защо трябва да спазваме всички тези закони и повеления, разкажете им какво направих за вас. Бъдете свидетели за Моята сила и слава.

Какво ще кажеш на децата си, когато те попитат защо ти си станал християнин? Как ще ги насърчиш да търсят Бога и един ден да вземат решение да приемат Исус за Свой Господ и Спасител?

Как ще им обясниш защо е важно да се покоряват на родителите си? И защо трябва да ходят на църква? Имаш ли Библейски аргументи защо Бог иска те да се пазят чисти и неопетнени за своя съпруг и съпруга в брака? Или защо като християни трябва да внимават какво говорят, как се държат и как се обличат?

Но ако не познаваме Словото, какво ще предадем на децата си? Всичко започва у дома. Не очаквай светското училище да свърши твоята работа. Всичко зависи от родителите. Когато децата видят, че родителите им гледат сериозно на вярата си, че демонстрират Христовата любов и покорство на Словото, и те ще го правят.

Второзаконие 6:5 „и да възлюбиш Господа, твоя Бог, от цялото си сърце, от цялата си душа и с всичката си сила.“

Ако ние обичаме Бога така, тогава ще можем да научим и децата си да го правят.

2.      Родителите-християни трябва да предават на децата си Словото.

Второзаконие 6:7 „и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“

Във Второзаконие 31 пъти се говори, че родителите трябва да учат децата си. Авраам, Мойсей и Исус Навиев бяха учители. Най-важната роля на родителя е като учител!

В много семейства мъжът е невярващ и жената е духовният лидер в семейството. Но дори някои мъже-християни са абдикирали от ролята си на духовен водач. Но отговорността да бъдем духовен глава и да поучаваме нашите деца е на мъжете!

Ролята на църквата е да подкрепя родителите в този процес, не да им върши работата. Как мислиш, ако децата ти чуват за Бога само веднъж седмично в неделното училище, дали това ще е достатъчно да неутрализира всички лъжи на дявола, които чуват през останалото време?

От този и много други стихове виждаме, че обучението в Божия закон трябва да става през цялото време, което прекарваме с децата си. Когато ходим с тях, когато ядем с тях, когато си лягаме, когато ставаме и т.н.

Когато се разхождаме навън, можем да обръщаме внимание на децата колко съвършено и прекрасно Бог е направил всичко – небето, слънцето, дърветата, морето и т.н. Преди да си лягате, отделете време за семейна дискусия върху кратък пасаж от Библията и молитва.

Молете се заедно – за контролните и класните, изпитванията, лошите деца, тренировките, за всеки проблем. Това ще даде възможност на детето ви да види как Бог се прославя и отговаря на молитвите.

Най-добре е и майката, и бащата да участват в поучението на децата. Иначе, ако бащата говори едно, а майката друго, децата се объркват.

Едно дете попитало майка си: - Мамо, ние, хората, откъде произлизаме? Майката: - Ами Бог ни е създал. Детето: - А татко защо казва, че сме произлезли от маймуните? Майката: - Той говори за неговата рода!

На кого да вярва детето!?

Християнската просвета трябва да започва веднага след раждане. Никога не е прекалено рано! Няма лошо да им четете народни приказки, те обогатяват речника и много от тях учат на християнски добродетели.

Но преди всичко четете на децата от детската Библия. Пускайте им филмчета от поредицата „Библия за деца“. Стимулирайте ги да учат Библейски стихове наизуст.

Исус Навиев 24:15 „изберете днес на кого искате да служите – на боговете ли, на които са служили бащите ви оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете; но аз и моят дом ще служим на Господа.“

Израелтяните се съгласиха да следват Господа, но след това в книгата Съдии виждаме, че те бяха забравили за Бога. И поколението, което дойде след тях не познаваше Господа, нито знаеше какво Той е направил за Израел.

Какъв е изводът? Ако не учите децата си на Словото, тик-ток и видеоигрите ще ги учат на техните „ценности“. С кого прекарват повече време децата ви?

Телевизията и интернет учат децата на погрешни ценности и приоритети. Например, много хора мислят, че децата са най-важни в семейството, че всички трябва да ги обичат и да задоволяват техните прищевки. Че каквото искат, трябва да им бъде осигурено.

За всичко угаждат на децата си, с изключение на едно нещо. Когато сутринта трябва да ходят на училище, родителите им ги будят, въпреки че децата протестират. Но когато в неделя трябва да станат за църква в 9 ч., и пак не им се става (!), някои родители ги оставят в леглата и идват на църква сами!

Родители, не знам дали си давате сметка колко важно е да идвате редовно на църква и да водите децата си с вас на църква. Ваше задължение е да ги водите и на неделно, и на младежко, дори и да не им се ходи или да имат да си пишат домашното.

Ако родителите се притесняваха толкова за вечната съдба на децата си, колкото за това в кое училище ще влязат след 7 клас, или в кой университет ще постъпят след средно образование, тогава в християнските семейства почти нямаше да има деца, които да отпадат от вярата, след като пораснат.

Матей 6:21 „защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“

И където е сърцето ти, там ще бъде и сърцето на твоето дете.

3.      Родителите трябва да прилагат в живота си Словото.

Второзаконие 6:10;12-13 „А когато Господ, твоят Бог, те въведе в земята... 12 внимавай да не забравиш Господа... 13 От Господа, твоя Бог, да се боиш, Нему да служиш...“

Ние служим на Бога, като свидетелстваме с думи и живота си за Него. Нашата любов е доказателство за автентичността на нашата вяра.

1 Йоан 4:7 „всеки, който обича, е роден от Бога и познава Бога.“

Същото се отнася и за семейството. Децата наблюдават и виждат всичко. Те виждат как се отнасяш със съпругата или съпруга си. От начина, по който говориш за работата си разбират какъв си на работното си място. Виждат как реагираш в трудности. От това, което говориш за хората разбират дали ги уважаваш или не.

Децата се объркват ако забележат, че родителите им говорят едно, а вършат друго. Нашите дела говорят много по-силно от нашите думи. Затова е важно да видим как да прилагаме Словото в отношението ни към децата ни.

Важно наставление виждаме в посланието на ап. Павел към ефесяните:

Ефесяни 6:4 „И вие, бащи, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в дисциплина и наставление Господне.“

Павел съзнава колко деликатна е детската личност. Някои родители злоупотребяват с властта си, като имат прекалено високи изисквания към децата си. Това огорчава децата и по-късно те се превръщат в безразлични, гневни и отмъстителни хора.

И без това детето ти се сблъсква всеки ден с много обезсърчители. Но проблемът е, че на много от нас ни идва отвътре да критикуваме и обезсърчаваме. Как можем да се справим с това?

Цар Давид казва,

Псалм 139:14 „Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това.“

Този стих ни напомня, че децата ни са чудно устроени. Те са Божие чудо, Бог ги е предузнал, предопределил и ги е създал за Своя слава. Напомняй си често това! Затова, отнасяй се с уважение към децата си.

Някой е казал, че ако едно дете живее с критика, то ще се научи да осъжда. Ако едно дете живее с враждебност, то ще се научи да се бие. Ако едно дете живее с присмех, то ще се научи да е срамежливо. Ако едно дете живее със срам, то ще се научи да се чувства виновно. Ако едно дете живее с търпимост, то ще се научи да е търпеливо. Ако едно дете живее с насърчение, то ще се научи на увереност. Ако едно дете живее с похвали, то ще се научи да оценява другите. Ако едно дете живее със справедливост, то ще се научи на правосъдие. Ако едно дете живее в сигурност, то ще се научи на вяра.

Уважение не означава, че родителят и детето са приятели, както тръби съвременната култура. Божието слово казва в...

Ефесяни 6:1 „Деца, покорявайте се на родителите си в Господа; защото това е право.“

Покорството на децата произтича от самата природа – „това е право“. Всички цивилизации ценят признаването на родителския авторитет като задължително условие за съществуването на устойчиво общество. Освен това, родителите са тези, които представят Бога пред децата. Затова децата трябва да ги почитат и да признават дадения им от Бога авторитет.

Също, уважение не означава, че наказанието няма своето място. По-нататък Павел продължава:

Ефесяни 6:4 „Възпитавайте децата в дисциплина и наставление Господне“. „Дисциплина” означава „обучение чрез назидание и дори наказание”, а „наставление” – възпитание чрез думи”.

Докато в древността хората са прибягвали до доста жестоки наказания, днес много хора отиват в другата крайност, като смятат, че наказанието е отживелица, особено физическото. Но вижте какво казва словото: „Който щади тоягата си, мрази сина си. Но който го обича, наказва го с време” (Притчи 13:24).

Важен съвет: Когато наказвате дете, първо трябва да се овладеете... Какво право имате да кажете на детето си, че трябва да бъде наказано, когато очевидно от наказание се нуждаете самите вие?

Наказанието трябва да бъде адекватно на провинението, защото децата имат вродено чувство за справедливост. В противен случай те ще се обезсърчат. И много важно: да не забравяме, че макар и ние често да се проваляме пред нашия небесен Отец, Той ни прощава. Затова нека и ние прощаваме и показваме благодат на нашите деца.

Уважение, дисциплиниране, и трето – насърчение. Всеки се нуждае от насърчение и признание за своите постижения, но малко хора са изразили тази нужда толкова ясно, колкото едно момченце, което казало на баща си: „Тате, хайде да играем на дартс. Аз ще хвърлям стрелите, а ти ще казваш „Чудесно!“

Като родители ние показваме любов към децата си най-вече чрез тези три отношения: уважение, дисциплина, насърчение. И трите са много важни. Но почти нищо не може да допринесе за процъфтяването на детската личност и развитието на нейните дарби така, както насърчението от страна на любящи и разбиращи родители.

Насърчението е мощно оръжие и ако то се използва по правилен начин, може да повлияе по невероятен начин върху живота на детето.

Заключение

Родителството не е лесна работа. Има дни, когато се чувстваме като смазани. Може би си доста обезсърчен от твоето родителство. Но с Божията помощ ти можеш да станеш добър родител. Това е възможно, ако правиш тези три неща.

Първо, да познаваш добре Словото, да го цениш, да го изучаваш и запаметяваш.

Второ, Бог иска да предаваш на децата си Словото. Обучението в Божия закон трябва да започва още с раждането, да става през цялото време, в него да участват бащата и майката. Важно е да приучим децата си отрано да ходят на църква.

И трето, родителите трябва да прилагат в живота си Словото. Делата говорят по-силно от думите. Избягвай да имаш неразумни изисквания към децата си, отнасяй се с уважение към тях и ги наказвай реципрочно, като показваш благодат и без да губиш контрол.

И не забравяй, че насърчението е мощно оръжие, което може да повлиее по невероятен начин върху живота на детето.

Една жена трябвало да излезе и да остави децата си сами вкъщи.  Затова казала на по-голямото си момченце Бенджамин да се грижи за своето сестриче Сали, докато я нямало. Бенджамин искал да се погрижи добре за своето сестриче. Той намерил няколко шишенца с цветно мастило и решил да нарисува портрет на своето сестриче. Когато майка му се върнала, по масата, столовете и пода, навсякъде имало мастилени петна. Майка му огледала пораженията без да каже дума и после видяла картината. Взела я в ръка и възкликнала: „Ами че това е Сали!” После се навела и целунала сина си.

През 1763 г. 25-годишният Бенджамин Уест бил избран за личен художник на английския крал Джордж III. Toй станал един от най-прочутите художници на своето време. В отговор на въпроса как е станал художник, той казал: „Целувката на майка ми ме направи художник.” Нейното насърчение постигнало много повече отколкото би могло да постигне едно порицание.”          

Молитва.

Край

___________________

14.07.2024 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна и БПЦ "Нов живот" - Шумен

Възпитавай детето си (Притчи 22:6)

/проповед/

Всички ние, които сме родители, знаем, че ние възпитаваме децата си без значение дали си даваме сметка или не. Те копират всичко.

Някой някога е казал: „Преди да се оженя имах 3 теории за възпитаването на деца. Сега имам три деца и нито една теория.“

Един експерт по детско поведение често изнасял лекция на тема „Десетте заповеди за родители.“ Оженил се и станал баща. Заглавието на лекцията му се променило на „Десет съвета за родители.“ Дошлo и второто дете. Лекцията станала „Някои предложения за родители.“ Родило се третото дете. Говори се, че тогава лекторът спрял да чете лекции.

Днес в нашата поредица „Мъдрост за всеки ден“ върху Притчи ще говорим за възпитанието на деца. Като основен стих ще разгледаме

Притчи 22:6 „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее.“

Какво да кажем за този стих от Притчи? Всички ние се молим горещо да можем да възпитаме децата си в Господа. Затова е много болезнено, когато някои деца на християни излизат от църквата и забравят за своята вяра.

Понякога този стих се разглежда като нормативен – като гаранция, че ако сме добри родители, винаги ще възпитаме добри деца. Но не това казва стихът. А какво казва? Нека сега разгледаме този стих малко по-подробно.

1.     Познавай наклонностите на детето.

Един друг превод звучи така: „Приспособи обучението на детето ти така, че да е съобразно дадените му от Бога качества и наклонности; когато навлезе в зряла възраст няма да се отдели от обучението, което е получило.“

Всяко дете има естествени наклонности за добро и лошо, които са уникални за него. Знаете ли, че думата за „обучавай“ на иврит е същата като думата за небцето в устата? След раждането на дете в Израел акушерката натапяла пръста си в паста от фурми и с нея натривала небцето на новороденото бебе. Така предизвиквала неговата жажда и инстинкт да се храни.

Като родители ние трябва да предизвикаме жажда в децата си към правилните неща. Ако ви попитам коя е любимата ви храна, най-вероятно ще е нещо, което сте яли от малки. Задачата на родителя-християнин е да предизвика такава жажда у децата си към Божиите неща.

Второзаконие 6:5-7 „и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“

Но дори когато даваме всичко от себе си, пак няма гаранция, че детето ни ще прегърне вярата. Има много фактори, които в крайна сметка ще повлияят на съдбата на детето ви. Но един от най-важните е начинът, по който децата са възпитавани.

Ако ги възпитавате сурово, без да им давате почти никаква свобода, има голяма вероятност децата да излязат от църква и да не се върнат. Но ако са възпитани да вярват в атмосфера на любов, даже и да се заблудят като блудния син, един ден ще се върнат при Господа.

Също, този стих в Притчи не казва да оставим детето да прави каквото си иска. Това е философията на дявола. Децата се нуждаят от обучение и насочване в правилната посока.

Но стихът говори за личните наклонности на детето. Всяко дете има различни способности, таланти и качества. Понякога се чудим как две деца от едни родители могат да бъдат толкова различни. Помните ли Авел и Каин? Авел обичаше Бога, а Каин беше упорит и решен да прави това, което си е наумил.

Дори близнаците могат да бъдат много различни! Спомнете си Яков и Исав. Исав бе груб, космат мъжкар, който обича да ловува. Яков се въртеше около кухнята с майка си и обичаше да готви повече, отколкото да ловува. И Исаак обичаше повече Исав, а Яков беше любимецът на мама. Когато някое дете ти прилича, е лесно да проявиш пристрастие. Трябва да се пазим от това.

Но идеята е, че всяко дете е различно. Затова децата трябва да се обучават в посоката, която е най-добра за тях.

Например, Деби е много добра с езиците. Още от малка говореше и превеждаше на големите от английски. Учудващо ли е тогава, че учи в чужбина и съпругът ѝ е чужденец? Мони и Стефан също владеят английски, но като майка си обичат повече да помагат на хората. Мони завършва тази година като физиотерапевт, а Стефан реши да кандидатства в Медицинския университет.

А защо аз реших да работя за благовестието в университета, а след това да стана и пастор? Когато повярвах у мен се формира дълбоко убеждение, че всички хора се нуждаят да чуят за Исус Христос. И когато ни предложиха да започнем служение на пълно работно време, не се колебах!

Като родители ние трябва да познаваме какви са естествените наклонности на нашите деца и да ги насочваме в посоката, подходяща за тях. Това означава, че трябва да прекарваме време с децата си, да играем игри и да се забавляваме заедно. Така не само ние ще ги опознаваме, но и те ще искат да прекарват време в дома с нас и няма да си мислят да правят глупости с приятелите си.

Първо, познавай наклонностите на детето.

2.     Дисциплинирай с любов

Притчи 13:24 „Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича, го наказва навреме.“

Може би най-голямата отговорност, която Бог ни дава, е да дисциплинираме нашите деца.

В една кампания за ограничаване на престъпността сред малолетните управата на един град разпространила 12 Правила за отглеждане на малолетни престъпници. Ето някои от тях:

„Още от ранна възраст давайте на детето всичко, което поиска. Така то ще порасне вярвайки, че светът му дължи нещо.

Когато казва лоши думи, смейте му се. Така ще си мисли, че това е интересно.

Никога не го обучавайте духовно. Чакайте да стане на 21 г. и след това го оставете сам да реши.

Избягвайте да използвате думата „погрешно.“ Това може да го комплексира. По-късно, когато го арестуват за откраднат автомобил, ще вярва че обществото е срещу него.

Вдигайте всичко, което той оставя на пода. Правете всичко вместо него. Така ще свикне да прехвърля отговорността върху другите.

Карайте се често в присъствието на децата си. Така те няма да се шокират, когато по-късно се разделите.

Давайте на детето всички джобни пари, които иска. Не го оставяйте само да започне да печели.

Задоволявайте всяка негова прищявка за храна, питиета и комфорт. Гледайте всяко плътско желание да е задоволено.

Подготовете се за живот на печал и огорчение. Вероятността за такъв е много голяма.

Дано тези предупреждения да са помогнали на много родители. Дано те помогнат и на вас.

Един фермер продал мулето си на друг човек. Обяснил му, че мулето е старо, затова той трябва да е много внимателен и нежен с него.

На следващия ден, в 10 ч., купувачът дошъл ядосан в дома на продавача и си поискал парите обратно. Продавачът попитал, „Какъв е проблемът?“ „Мулето седи посред хамбара и не иска да помръдне. Аз го моля внимателно, но ...“ Другият казал, „А, ела да ти помогна.“

Те отишли при мулето, продавачът взел една дебела гьостерица, ударил мулето с всичка сила отзад, и то станало. „Но аз мислех, че ти каза да съм много внимателен?“ „Да, но първо трябва да спечелиш вниманието му.“

Това говори ли ви нещо за обучаването на децата?

Някой е казал, „Времето, когато трябва да започнеш да коригираш децата е преди те да започнат да те коригират.“ Писанието говори недвусмислено за това:

Притчи 23:13,14 „Да не ти се свиди да наказваш детето, защото, ако и да го биеш с пръчка, няма да умре. 14 Ти, като го биеш с пръчката, ще избавиш душата му от ада.

Но кога да започнем да дисциплинираме децата си? Известна е фразата, че на детето липсват ли първите 7 години възпитание, трудно може да се поправи.

Според д-р Джеймс Добсън, най-добре да започнем, когато са на година и два месеца. Той смята, че децата са податливи на възпитание най-вече до 4 годишна възраст. След това бетонът се е втвърдил малко и ще трябва да работите повече, за да го разбиете.

Но как по-точно да го правим?

Когато във футбола някой извърши нарушение, какво прави съдията? Той не почервенява от гняв и не започва да крещи, че провинилият се е нарушил етиката и правилата. Просто свири нарушение. По същия начин, когато детето ти е извършило беля, не прогонвай мира от дома си. „Свири нарушение“ и не спори с детето. Дисциплинирай го.

Когато децата ни бяха малки, за най-големите провинения ги наказвахме по задните части с дървената лъжица. Те плачеха и ние плачехме с тях. Но след като сълзите преставаха, ги прегръщахме и им казвахме, че ги обичаме.

Първо, познавай наклонностите на детето и второ, дисциплинирай с любов.

3.     Насърчавай положителното поведение.

Децата се нуждаят не само от дисциплина, но и от насърчение.

Ако непрекъснато критикуваме детето, то се научава да осъжда. Ако го лишаваме от обич, то се научава да се бие. Ако му се присмиваме, то се научава да се срамува.

Ако обаче проявяваме търпимост към детето, то се научава да е търпеливо. Ако живее с насърчение, то се научава на увереност. Ако чува похвали, то се научава да харесва.

Ако се отнасяме справедливо с него, то се научава на справедливост. Ако живее в сигурност, се научава да има вяра. Ако живее с одобрение, се научава да се харесва. Ако живее с приемане, се научава да обича.

Мисля, че повече български родители и учители трябва да чуят това.

Аз самият съм учител и знам колко силен мотивиращ фактор за успех в живота може да е насърчението.

Една учителка имала в трети клас едно момченце, което било много сладко, но не се справяло добре с домашните. Един ден учителката спряла до него и му казала, „Константине, ти си много умен. Можеш да се справиш много добре в училище. Всъщност, ти си един от най-добрите ми ученици...“ Преди още да довърши изречението си, Константин казал: „Не знаех!“

От този момент нататък Константин започнал да се променя. Неговите домашни работи станали по-прегледни, работата му в клас вярна, и оценките му се подобрили значително. Всичко това заради една доза насърчение.

Божието слово казва в...

Ефесяни 6:4 „И вие, бащи, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в учение и наставление Господне.“

Библията ни предупреждава да не обезсърчаваме децата. Ако обърнем първата част на тази заповед обратно, тя ще звучи така: „Бащи (и майки), изграждайте правилно отношението у децата си и ги насърчавайте. Не е лесно да си дете, затова нека още днес да намерим начин да насърчим децата си! Никога насърчението няма да е излишно!

Това насърчава децата да подобряват поведението си, но ние често забравяме да го правим. Много по-лесно ни е да критикуваме, отколкото да насърчим. Децата се нуждаят от насърчение колкото възрастните, даже може би повече.

Затова, когато видиш децата ти да правят нещо хубаво, ги похвали. Може да им кажеш, че се радваш да видиш, че правят това. Бъди конкретен. Устното насърчение ще повиши самочувствието на детето. Постоянната критика пък ще го намали.

Понякога детето ни се нуждае от подкрепа и успокоение. Възможно е то да преминава през емоционална буря поради някаква ситуация в училище или с приятелите. Можем да му помогнем, като го насърчаваме да споделя с нас, като сме добри слушатели, като казваме, че го обичаме.

Важен е също физическия контакт – потупване по гърба, прегръдка. Молитва на глас, за да чуят, че се молите за тях.

Втората част от заповедта в Ефесяни гласи: „възпитавайте (децата) в учение и наставление Господне.“

Ние трябва да учим децата си да познават Бога и да ги водим в църква. Много рядко родителите имат проблеми с децата, когато Библията се чете редовно у дома, когато на масата се казва молитва и вечерта цялото семейство се моли заедно. Повече беди с тийнейджъри има в семейства, в които молитвата се пренебрегва, Библията не се отваря, а посещението на църква е рядко.

Заключение

Възпитавай детето отрано в подходящия за него път с познаване на неговия характер, с дисциплина, любов и насърчение. И то няма да се отклони от него, дори когато остарее.

Една класна ръководителка накарала учениците да напишат всеки името си отгоре на лист хартия. След това им казала да пуснат листа по редовете, а всички останали да напишат най-хубавото нещо, за което се сещат за този човек под името му. В края на часа всеки получил своя лист. Всички се зачели и на лицата им започнали да се появяват усмивки. „Наистина ли? Не съм знаел, че другите ме харесват толкова много!“

Няколко години по-късно един от учениците бил убит във война. Целият клас дошъл на погребението. Там била и тяхната класна. След погребението при нея дошли родителите на загиналото момче. Казали: „Искаме да ви покажем нещо“ – и бащата извадил портфейл от джоба си. „Намерили това у Марк когато бил убит.“

От портфейла извадили един износен лист хартия, очевидно сгъван и прегъван и залепван много пъти. Класната веднага разбрала кой е този лист.

„Благодаря ви много за това, което сте направили“, казала майката на войника. „Както виждате, Марк е ценял много този лист.“

Тогава всички предишни съученици на момчето започнали да се събират около тях. Някой казал, „И аз още пазя моя лист. Той е върху бюрото ми у дома“. Една жена казала, „Съпругът ми ме помоли да сложа неговия в сватбения ни албум.“ Друг се обадил, „И аз пазя моя – в бележника ми е.“ А една друга съученичка бръкнала в малка книжка и извадила оттам своя износен и скъсан лист хартия. „Аз си го нося с мене винаги. Мисля, че всички ние сме запазили листите си.“

Приятели, това което тази учителка е направила, трябва да направим всички ние. Нужно е да познаваме наклонностите на децата си и да ги дисциплинираме. Но нека не забравяме също, че нашите деца се нуждаят от насърчение и любов, за да са успешни в този свят. Възпитавай детето си! Нека се помолим!

 ____________________

18.04.2021 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна