/проповед/
Един мъж седи в бара и гледа в чашата си. Вече половин час
не откъсва очи от чашата си. Внезапно до него застава един голям мускулест мъж,
взема чашата му и я изпива. Бедният човечец започва да плаче.
Големият мачомен казва, „Хайде, човече, само се шегувах.
Ето, ще ти купя друго питие. Не мога да понасям да гледам мъж да плаче.“
Първият казва: „Ти не разбираш... Това е най-лошият ден в
живота ми. Първо, се успивам и закъснявам за работа. Шефът е уволнява на място.
Излизам от сградата и отивам до колата си, но установявам че за няколкото
минути, през които съм бил вътре, някой я е откраднал. Полицията не може да
направи нищо, казват ми че нямам късмет.
Вземам такси да се върна вкъщи и когато слизам от него
осъзнавам, че съм забравил портфейла и кредитната си карта на задната седалка.
Опитвам се да го накарам да спре, докато се отдалечава, но неуспешно.
Влизам вкъщи много по-рано, отколкото ме очакват. Изненада,
скъпа, скоропостижно се връщам. И виждам, че жена ми е взела багажа си и ме е
напуснала.
Излизам от къщи и идвам в този бар. Седях тук и сериозно мислех
да сложа край на всичко. И бях готов да го направя. И тогава се появяваш ти и изпиваш
отровата...
Имали ли сте лош ден? Ден, в
който всичко се обърква. Сигурен съм, че сте имали такива дни. Йона също знаеше
какво е да имаш лош ден.
Бог го накара да проповядва на най-големите врагове на
Израел. Той побягна в обратна посока, качи се на кораба, но там го застигна Божия
гняв и той трябваше да нахрани рибите. Когато го изхвърлиха, попадна в
слузестия корем на голяма риба. Там Йона се опомни и се помоли на Бог – четем
това във 2 глава.
И когато Йона отдаде слава на
Бога за това, че е спасил живота му, Бог заповяда на рибата и тя избълва Йона
на сушата (Йона 2:10). С други думи, повърна го на брега.
И сега, може би това, което ще кажа няма да ти хареса, но
то е вярно: Ние приличаме на Йона. Когато Бог ни кара да направим нещо, което
не искаме, ние бягаме в обратна посока.
Колко пъти Бог ти е казвал да
направиш нещо, или да избягваш да правиш нещо или да отиваш на дадено място, но
си отивал?
Когато направим това, провалът е неизбежен. Както казахме
при разглеждането на 1-ва глава, когато не се покоряваме на Бога, ние губим
общението с Него, губим силата на свидетелството си и непокорството може да
доведе до трагична загуба на спасението. Затова важното е когато се провалим да
не оставаме в провала си.
Знаете ли, че Томас Едисон е извършил 50000 експеримента
преди да успее да произведе батерия. Може да се запитаме как така не се е
отчаял. Когато го попитали дали някога не се е обезсърчавал, работейки толкова
дълго без резултати, Едисон отговорил: „Без резултати? Тъкмо обратното – знам
50000 неща, които не работят.“
Урокът, на който трябва да се научим от Йона е: не
продължавай да стоиш в провала. Време е да започнеш да правиш нещата както
трябва.
1. Покорството на Йона (ст. 3-4)
Нека прочетем Йона 3:1-4
Йона 3:1-4 „Господнето слово дойде втори път към Йона и
каза: 2 Стани, иди в големия град Ниневия и му възгласи проповедта, която ти
казвам. 3 И така, Йона стана и отиде в Ниневия според Господнето слово. А
Ниневия беше твърде голям град. Нужни бяха три дни, за да бъде обходен. 4
Тогава Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше:
Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.
Бог призова отново Йона. Той беше му заповядал да отиде в
Ниневия. И сега го изпраща отново. Йона беше отхвърлил Неговия призив, беше се
направил че не чува и продължи да бяга от Бога. И въпреки това, Бог му показа благодат.
И виждаме промяна у Йона. Сега той вече бяга с Бога, не от
Бога. Но за да стигне дотук беше минал по трудния път. Бог трябваше да го
дисциплинира. И Божието дисциплиниране му помогна да се върне на пътя на
покорството.
И го виждаме да отива в Ниневия – при мракобесните варвари,
мразени от целия свят. Нещо като германците през Втората световна война и като руснаците
днес. Макар и мнението на Йона за асирийците да не се беше променило, сега той
е убеден, че те трябва да чуят Божието слово.
И Йона го прогласява. Общо взето, той им каза, „Още
четиридесет дни и Ниневия ще отиде на кино. След 40 дни сте загубени.“
Това си беше чиста проба благовестие. Предполагам, че му е доставяло
удоволствие да го сподели. J
Имаше много символика в числото 40. Четиридесет дни Израел
се скита в пустинята. Четиридесет дни се излива потоп от небето по времето на
Ной. Така че, това си беше едно недвусмислено обявяване на Божието осъждение.
Виждаме от текста, че „Ниневия
беше твърде голям град“ (ст. 3). Бил е най-големият град в света, много
по-голям от Вавилон. Вероятно е имал население 1 милион души. Крепостната стена
била с 1500 кули и толкова широка, че върху нея можели да се съберат три
колесници. Историците смятат, че градът е бил с обиколко почти 100 км. Това
прави площ повече от 700 кв. км.!
За сравнение, Варна е с площ само 238 кв. км., а София –
почти 500 кв. км.
И щом пристига, Йона не отива в хотел Хилтън, за да си
почине и да се освежи след дългия път. Не отива и да разгледа
забележителностите, но веднага се захваща за работа. в продължение на три дни
Йона обхожда града, предавайки Божието послание. Той не се тревожи за резултата,
дали ще го приемат или не, просто го предава.
Но посланието имаше ефект, и то какъв!
Преди много години в Англия
един вестник получил следното провокативно писмо: „Пасторите мислят, че
проповедите им са много важни и прекарват много време в подготовка за тях. Аз посещавам
редовно църква вече 30 години и може би съм чул 3000 проповеди. И с учудване
открих, че не си спомням нито една от тях. Чудя се дали времето на пасторите не
може да се използва по-пълноценно за нещо друго?
Последвали много писма на читатели, последното от които
било следното: „Аз съм женен от 30 години. През това време съм изял 32,850
ястия, приготвени почти единствено от съпругата ми. Изведнъж открих, че не мога
да си спомня менюто дори на една вечеря. И въпреки това имам усещането, че без
тях отдавна да съм умрял от глад.
Кой знае колко послания ниневийците бяха чули. Но едно е
сигурно – това проработи!
2. Покаянието на ниневийците (ст. 5-9)
Йона 3:5-9 „И ниневийските жители повярваха в Бога; и
прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до
най-малкия; понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана
от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел. С
указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното:
Хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо,
нито да пасат, нито да пият вода; а човек и животно да се покрият с вретище; и
нека викат силно към Бога, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от
неправдата, която е в ръцете му. Кой знае дали Бог няма да се обърне и разкае,
и се отвърне от лютия Си гняв, за да не погинем?“
Хората се смириха. Докато Йона говореше, те спираха и слушаха.
Божието присъствие беше силно, хората чуваха истината и се покайваха. Това беше
възможно най-неочакваният отклик от Йона. Всички се покайваха – от най-големия
до най-нищожния. Настъпи съживление!
Хората чуха посланието на Йона и осъзнаха, че той казва истината.
Тук не се казва, че те повярваха на Йона, а че повярваха на Бог. И щом
повярваха, решиха да покажат на дело вярата си – прогласиха пост и облякоха
вретище. Вретището беше облекло от груб плат, с
което те искаха да покажат, че заслужават Божието осъждение.
Това направиха всички. Не беше заповед, спусната от горе,
не беше принуждение, не беше плуване по течението, а дълбоко осъзната нужда от
покаяние. Истинско съживление.
Забележете, че царят дори стана от трона си и се унизи,
покривайки се с вретище и седейки в прахта. Дори животните трябваше да се покрият
с вретище. Дори те трябваше да скърбят. Всички хора трябваше да викат силно към
Бога и да се молят Бог да се отвърне от гнева си.
С всичко това ниневийците се надяваха да умилостивят Бога.
И имаше причина да го правят. Защото те бяха лоши хора. Бяха зли, нечестиви,
жестоки, невярващи и арогантни. Присмиваха се на Бога. Царете им управляваха с
железен юмрук. Бяха тирани, които контролираха с жестокост религиозния и
икономическия живот. Упражняваха терор.
3. Състраданието на Бога (ст. 10)
Когато Бог видя какво направиха и как се обърнаха от злите
си пътища, той се смили и не нанесе върху тях погублението, което беше
намислил. Тук виждаме нещо, което винаги трябва да помним. Бог е състрадателен и човеколюбив. Той е многомилостив, дълготърпелив
и решен да издири погиналите.
Но това не означава, че трябва винаги да разчитаме на
Неговото състрадание. Защото Бог е и Бог на справедливостта и правосъдието. Бог
мрази греха. Макар и да ни обича, Той не пренебрегва греха. Затова трябва да го
премахнем от живота си.
Грехът трябва да бъде разрушен, защото той е всичко, което
Бог не е.
Добрата новина за асирийците и за нас е, че Бог иска не да
ни погуби, а да ни спаси. Бог е същият вчера, днес и завинаги. Той иска да ни
направи ново създание. Не защото заслужаваме, а защото Бог ни обича.
Това стана в Ниневия. Ниневийците се обърнаха към Бога и
поради своята благодат Той ги пожали.
Мъж и жена трябвало да пътуват
със самолет, но местата им били дублирани. Чакали половин час и накрая ги
повикали на чек-ина. Усмихнатата служителка им съобщила, че това е техният
щастлив ден. За да могат да пътуват ги слагат в първа класа. Досега те не били
пътували с първа класа и очаквали да се насладят на обилната храна и повечето
пространство, което първа класа предлага.
Като се настанили решили да познаят кой друг е преместен
като тях от втора класа в първа. Един мъж се набивал на очи. Той се разхождал
по чорапи, разглеждал списанията, играел си с телефона. Два пъти кихнал толкова
силно, че те помислили, че маските с кислород ще се подадат. Когато стюардесата
донесла покривка за подноса със закуска, той я напъхал в яката си като
лигавник. Изобщо не бил за първа класа!
И в църква понякога идват такива хора. Не знаят как да се
държат, понякога ни карат да се чувстваме неловко. Но истината е, че когато си
помислим, че ние сме по-добри от тях, е добре да си спомним, че и ние не сме
цвете за мирисане.
Бог е милостив и състрадателен. И поради това ние можем да
принадлежим на тялото Христово. Тъй като Той е милостив, ние можем да откликнем
на призива Му, да се покаем, да се изпълним с Духа Му и да живеем живот,
характеризиран от Неговата святост.
Ако Ниневия се покая, всеки може да се покае. Йона се
надяваше те да отхвърлят благата вест. Но те не го направиха. Покаяха се от
злите си дела.
Може би познаваш човек, или има група хора, които не
харесваш. Може би мислиш, че те са безнадеждни. Може да е някой алкохолик,
собственият ти баща или майка, някои тийнейджъри които тероризират квартала,
някой психично болен съсед, някой престъпник или колега, който винаги те
злепоставя.
И ти ги презираш. Мислиш, че нямат оправия. Но ако Ниневия
се покая, всеки може да се покае! Никой не е безнадежден. Ние сме призовани да обичаме,
не да мразим. Да се грижим и показваме милост. И да прогласяваме Божията добра
вест.
Римляни 10:9-10 „Защото ако
изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е
възкресил от мъртвите, ще се спасиш.“
И още нещо интересно – както вече споменахме неведнъж в
предишните проповеди, точно Йона е този, който сочи към Исус. Той е преобраз на
силата на възкресението. Ако за Йона не беше късно, не е късно и за тебе. Нека
сме верни свидетели за Исус. Защото тогава, когато прогласяваме благата вест, идват
вярата, покаянието и спасението.
Може би ти се нуждаеш от ново начало днес, защото не си бил
много по-добър от ниневийците. Животът ти се е характеризирал с гордост,
себичност, мързел, материализъм, похот...
Насърчавам те да откликнеш на Божия призив. Той е милостив
и състрадателен. Той няма да те остави, но ще те направи такъв, какъвто е
замислил да бъдеш. Бог е милостив и ни дава възможност да се покаем от злите си
дела, да разберем колко нечестиви са нашите пътища и колко много те го
нараняват.
Когато го направим, когато тръгнем по пътя на покорството, вместо
осъждението което заслужаваме, Той ни дава спасение чрез Своя Син Исус Христос.
Юда 1:24-25 „А на Онзи, Който
може да ви пази от препъване и да ви представи непорочни в радост пред Своята
слава, на единствения Бог, наш Спасител чрез Исус Христос, нашия Господ, да
бъде слава и величие, господство и власт преди всички векове и сега, и до
всички векове. Амин.
_________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
26.03.2023 г.
