/проповед/
Двама приятели се срещнали на
улицата. Единият изглеждал тъжен и аха-аха да заплаче. Другият казал, „Хей,
приятел, изглеждаш сякаш са ти потънали гемиите. Защо си толкова тъжен?“
Другият отговорил, „Ще ти кажа. Преди три седмици чичо ми умря и ми остави
50 000 лева. „Това не е изобщо лошо...!“ „Чакай, това е само началото.
Преди две седмици един братовчед, когото никога не съм виждал, гушна букета и
ми остави 95 хиляди, без данъци.“ „Ами че това е чудесно! Де да можеше и мой
роднина да ми остави толкова пари!“ „Миналата седмица дядо ми почина. Наследих почти
един милион.“ „Е, защо тогава си толкова унил?“ „Тази седмица – нищо!“
И така, днес ще говорим за последната от
Десетте Божи заповеди.
Един пастор пристигнал на пастирска среща рано.
Пасторът на църквата, където щяла да се състои срещата, бил отпред и слагал на
таблото постера за проповедта в неделя. (Както и при нас, темата била Десетата
заповед.) На постера било написано: „Бог е запазил най-доброто за най-накрая:
„Не пожелавай.“ Първият пастор му казал, „Иска ми се да имахме табло като това
в нашата църква.“
Не знам как сте се чувствали по време на тази
поредица, но за мен беше едновременно интересно да изследвам заповедите, и неудобно.
Неудобно, защото видях много от моите слабости и грешната си природа през тази
поредица проповеди.
Преди да продължим с Последната заповед, нека
преговорим отново всички заповеди, за които говорихме досега. Да нямаш други
богове, не си прави кумир, не изговаряй напразно Божието име, пази съботния
ден, почитай баща си и майка си, не убивай, не прелюбодействай, не кради, не
лъжесвидетелствай (aко ви е трудно да ги запомните, запомнете двете най-големи!).
Може би тази последна
заповед от Декалога е най-малко притеснителната? Но дали е така, ще видим след
малко. Нека я прочетем:
Изход 20:17 „Не
пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито слугата
му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е
притежание на ближния ти.“
С други думи, можем да
я обобщим така:, „Не пожелавай каквото и да е, което не ти принадлежи“. Много
от нас сигурно си мислят, „Това не ме засяга“. Или дори, „Дори и да пожелавам,
какво толкова, това на никого няма да навреди.“
Но какво точно означава
„пожелавам“
Първо, трябва да кажем,
че не всяко пожелаване е грешно. Думата „пожелавам“ в Писанията може да се
използва в положителен и отрицателен смисъл. Господ Исус твърде много желаеше
да яде Пасхата с учениците (Лука 22:15). Павел силно желаеше да познава Христос
по-интимно (Филипяни 3:7-11) и насърчаваше светиите в Коринт да копнеят за
по-големите духовните дарби (1 Коринтяни 12:31).
Но думата „пожелавам“ в
Десетата заповед и на много други места в Словото има изцяло негативен смисъл.
Тя може да се преведе като „копнея, ламтя, силно желая,
завиждам“.
Тоест, тя забранява силното желание да притежаваш това, което не е твое, което
принадлежи на друг и което не можеш да придобиеш по законен начин.
Друга дефиниция на
пожелаването е „неконтролируемо желание да притежаваш.“ Един пациент казал на
доктора: Докторе, какви процедури за отслабване да спазвам? – Трябва да ставате
по-рано. – От сън ли? – Не, от масата!“ – някои от нас страдат от
неконтрулируемо желание да ядем!
На иврит думата
„пожелавам“ означава не само, че човек иска силно да има нещо, но и че ще
предприеме стъпки, за да го направи.
Също така, тук не става
въпрос за нормалното желание да имаш неща. Сами по себе си, материалните
притежания са неутрални. По-важният въпрос, на който трябва да си отговорим е,
как да бъдем удовлетворени без да изпитваме неконтролируемо желание да
притежаваме.
Това неконтролируемо,
силно желание, този ламтеж да притежаваш нещо, което не ти принадлежи, Библията
нарича грях. То е и идолопоклонство, защото издига нещо над Бог. Затова пожелаването
е толкова сериозно, че Бог го е включил в Големите десет забрани.
Това е така, защото ако
пожелаването не винаги води до извършване на грях, грехът най-често започва с
пожелаване. Затова наричат пожелаването корен на всяко зло. Ако се замислим, ще
видим че неспазването на Десетата заповед води до нарушаването на останалите
девет.
Например, колко от вас
са поставяли парите и притежанията пред Бога? (1-ва заповед)
Колко от вас са се
покланяли на олтара на материализма и сте отказвали да се поклоните на Бога
(2-ра заповед)
Мнозина са изричали напразно
Божието име (с други думи са богохулствали) (3-та заповед)
Колко от вас не са пазели
Господния ден, за да припечелят пари (4-та заповед)
Много хора не се
отнасят добре или направо изоставят родителите си на стари години, защото нямат
време за тях (5-та заповед)
Много хора днес не са
между живите, защото някой е пожелал нещо, което им е принадлежало (6-та
заповед)
Много семейства са били
разделени поради прелюбодейство. Пожелаването и похотта са първи братовчеди
(7-ма заповед).
Кражбата е крайният
резултат от завистлив дух, отишъл твърде далеч (8-ма заповед).
Често хората лъжат и
клюкарстват срещу хора, защото завиждат или ламтят да са като тях (9-та
заповед).
Следователно, 10-та
заповед води до пълно незачитане на закона.
Римляни 7:7-8 „Тогава
какво? Да кажем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но, напротив, не бих познал
греха, освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако
законът не беше казвал: „Не пожелавай.“ 8 Но понеже грехът се възползва от
заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е
мъртъв.
Но пожелаването отхвърля
не само закона. Когато човек пожелава чуждото, той отхвърля способността на
Господ Исус да снабди неговите нужди:
Филипяни 4:19 „А моят
Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус.“
Преди няколко седмици
по време на посещението ми в центъра за зависими, някой ме попита, какво ще
направите, ако намерите 200 000 долара на земята? Отговорих им, че за мен
няма дилема – не бих могъл да пожелая чуждото. Ще отида и ще предам парите в
полицията. След това допълних, предполагам че и ти ще направиш така? Човекът,
който ме попита, каза: „А-а, веднага ги вземам.“
Как мислите, как би се
отразило такова едно бързо „забогатяване“ чрез присвояване на чуждото, особено
на един зависим човек?
Когато уповаваме на
Бога за нашите нужди, Той се грижи за всичко. Обратно, пожелаването на нещо,
което не ти принадлежи, пречи на човек да бъде истински богат в Господа.
Освен че не зачита
закона и пренебрегва обещанията на Господа, пожелаващото сърце разрушава
живота.
След превземането на
Йерихон Бог заповяда на израелтяните да посветят цялата плячка на него. Но един
от израелтяните, Ахан, пожела от обреченото и взе от него. В резултат Божият гняв
пламна срещу тях – те бяха победени от гайските мъже. Господ разкри причината за
Божието наказание на Исус Навиев и Ахан трябваше да бъде убит с камъни и
изгорен. Пожелаването има разрушителна сила!
То може да разруши не
само физическия живот, но и да доведе до вечно осъждение:
Лука 12:15-21 „И им
каза: Внимавайте и се пазете от всяко користолюбие; защото животът на човека не
се състои в изобилието на имота му. 16 И им каза притча: Нивите на един богаташ
родиха много плод. 17 Той размишляваше в себе си и си казваше: Какво да правя,
защото нямам къде да събера плодовете си? 18 И каза: Ето какво ще направя – ще
съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичкото си зърно и
благата си. 19 И ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за
много години; успокой се, яж, пий и се весели. 20 А Бог му каза: Глупако! Тази
нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, на кого ще бъде? 21 Така
става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога.“
Има два вида съкровища,
които можем да събираме – земни и небесни, временни и вечни. Когато се вторачваме
в земните съкровища, когато живеем, за да трупаме притежания, не само не можем
да практикуваме щедрост, но и рискуваме да загубим живота си за вечността.
Освен, че води до престъпване
на закона, отхвърля обещанията на Бога и разрушава живота, пожелаването води до
експлоатация на човек от човека.
Михей 2:1,2 „Горко на
онези, които измислят беззаконие и планират зло на леглата си! Щом се съмне, те
го извършват, защото е в силата на ръката им. 2 Пожелават ниви и ги отнемат с
насилие, къщи – и ги грабят; дори разграбват човека и къщата му, човека заедно
с наследството му.“
3 Царе 21 глава
разказва как цар Ахаав хвърля око на лозето на човек на име Навутей и му
предлага да го закупи от него. Навутей отказва, тъй като това е бащиното му
наследство. Ахаав си отива тъжен и огорчен, ляга и дори не му се яде? Защо?
Защото иска да има това лозе! Тази мисъл не му дава мира!
Както
беше казал някой, пожелаването вижда нещата винаги през лупа, която прави
малките неща да изглеждат големи. Това нищо и никакво лозе се беше превърнало в
смисъл на живота му!
Тогава Ахаав споделя с
жена си Езавел за случилото се и и тя намисля пъклен план. Изпраща лъжесвидетели,
които да обвинят Навутей, че е похулил Бога и царя. Навутей е убит с камъни и
Ахаав си присвоява пожеланото от него лозе.
Днес това става чрез по-перфидни
методи. Чрез схеми за имотни измами, изнудване, психически тормоз, физическо насилие
и отвличания имотната мафия принуждава възрастни и психично болни хора да ѝ
прехвърлят жилищата си. Жертви обаче са и млади и интелигентни хора.
Прeз 2011 г. в
нacлeдcтвeнaтa къщa на Антоанета и Кръстьо Попови (брат и сестра) в София ce
пoявявaт двaмa души, кoитo ce прeдcтaвят като oбщинcки cлужитeли, кoитo
aктуaлизирaт дaннитe зa имoтнитe пaртиди в рaйoнa. Пoиcквaт coбcтвeницитe дa ce
пoдпишaт върху кoпия oт cкици и дa пoтвърдят вeрнocттa нa дaннитe вътрe.
Пo-къcнo cъщитe пoдпиcи ca прeнeceни пo eлeктрoнeн път върху прeдвaритeлeн
дoгoвoр, в кoйтo Aнтoaнeтa и Кръcтьo Пoпoви ca явявaт прoдaвaч, a купувaч e нeпoзнaтa
зa тях жeнa.
Cлeдвa ceдeмгoдишнa
бoрбa дa cи върнaт coбcтвeнocттa, Пoпoви губят нa пъ
рвa
инcтaнция, пeчeлят нa втoрa, нo нa трeтa oтнoвo губят дeлoтo. Прeз мaй 2019
гoдинa бaгeрът влизa в двoрa и cъбaря къщaтa. Нa фaмилия Пoпoви прeдcтoи нoвa cъдeбнa
бoрбa зa oбявявaнe нa прeдвaритeлния дoгoвoр зa нeдeйcтвитeлeн.
За тези престъпници Бог
казва „Горко на онези, които измислят беззаконие и планират зло на леглата си!“
Могат да подкупят земния съд, но пред небесния няма да им се размине. Те ще си получат
заслуженото.
Дотук видяхме, че неконтролируемото
пожелаване на нещо, което не ти принадлежи е грях и идолопоклонство. То може да
доведе до престъпване на закона. То пренебрегва обещанията на Бога, разрушава
живота и води до експлоатация на човек от човека.
При разглеждането на
всяка заповед дотук се опитахме не само да видим какъв грях те ни
предупреждават да избягваме, но и какви положителни черти Бог иска да
изграждаме в съответната област.
Например, вместо да
лъжем, ние трябва да се стремим да говорим истината. Вместо да крадем трябва да
полагаме честен труд. Вместо да прелюбодействаме, ние трябва да работим върху
брака си. Вместо да убиваме ние трябва да ценим живота като Божи дар и да го защитаваме.
Какви положителни черти
на характера иска Бог да изграждаме относно Десетата заповед?
Бог иска да имаме благодарно
и доволно сърце. Това е обратното на пожелаващо и ламтящо сърце.
Филипяни 4:11-12 „Не
казвам това поради оскъдност, защото се научих да съм доволен, в каквото
състояние и да се намеря. 12 Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея;
във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да
съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.”
Как можем да изграждаме
благодарно сърце?
Първо, като не се
сравняваме с другите.
2 Коринтяни 10:12 „Защото
не смеем да смятаме или да сравняваме себе си с някои от онези, които
препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и като
сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.“
Защо се сравняваме с
другите? Защото за културата, в която живеем, ние сме това, което притежаваме.
Но ние знаем, че нашата идентичност не се основава на нашите притежания, а на
това кои сме в Христос.
Един човек излиза на
улицата и махва на преминаващото в момента такси. Влиза вътре и шофьорът казва:
„Точно навреме. Ти си точно като Гошо“. „Кой?“ „Гошо Асенов. Това е човекът,
който правеше всичко както трябва. Както твоето махане за такси. И Гошо би го
направил.“ Другият казал, „Е, всеки си има трески за дялане“ „Не и Гошо. Той
беше страхотен спортист. Би могъл да стане световно известен тенисист или
футболист. Можеше да пее оперни арии, а как танцуваше, като звезда на Бродуей!“
„Бил е голяма работа, а?“ „Паметта му работеше безотказно. Помнеше рождения ден
на всеки човек. Знаеше всичко за виното. Можеше да поправи всичко.“ Не като
мен. Когато сменям крушка спира тока на цялата махала.“ „Нищо чудно, че го
помниш.“ „Ами, всъщност аз не съм срещал Гошо.“ „Тогава как знаеш толкова много
за него?“ „Ожених се за неговата вдовица.“
Ако се сравняваш с другите,
винаги ще намериш някой, който е по-богат или по-добър от тебе и това ще те
комплексира. Или, напротив, винаги можеш да намериш някой, който е по-зле от
тебе и това ще те накара да се възгордееш.
Освен да не се
сравняваме, Бог иска да се радваме на това, което имаме.
Еклисиаст 5:18 „И ако
Бог е дал на някого богатство и блага и власт да ги използва, да получава
награда и наслада от труда си – това е дар от Бога.“
Щастието не се състои в
преследването на още и още притежания. Щастието е в това да се наслаждаваш и да
си удовлетворен от онова, което имаш.
Сигурно сте чували
историята за богатия индустриалец, който видял един рибар да си почива на брега
на морето, седнал до лодката си. Той го попитал, „Защо не ловиш риба?“ Рибарят
отговорил, „Защото хванах достатъчно за днес.“ „Защо не хванеш повече,
отколкото се нуждаеш?“ „Какво ще правя с нея?“ Индустриалецът нетърпеливо
казал, „Можеш да спечелиш още пари, да купиш по-добра лодка, да отиваш на
по-дълбоко и да улавяш повече риба.
Можеш да купиш мрежи,
да улавяш повече риба и да направиш повече пари. Скоро ще имаш цяла флотилия от
лодки и ще бъдеш богат като мен.“ Рибарят попитал, „Тогава какво ще правя?“
„Можеш да си почиваш и да се радваш на живота.“ Гледайки блажено към морето, рибарят
отговорил, „Какво мислиш, че правя сега?“
1 Тимотей 6:17-19 „ На
онези, които имат богатството на този свят, заръчвай да не високоумстват, нито
да се надяват на несигурното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко
изобилно да се наслаждаваме; 18 да правят добро, да богатеят с добри дела, да
бъдат щедри, съчувствителни, 19 да събират за себе си имот, който ще бъде добра
основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот.“
Божието Слово ни предупреждава
да не уповaваме на несигурното богатство, а на Бога, който ни дава
всичко изобилно. Няма защо да се сравняваме с другите, но е важно да сме
благодарни, да се радваме на това, което имаме и не на последно място - да го споделяме
с другите.
Днес ние имаме много повече
от хората в древността. Бог се радва, когато ние споделяме с радост това, над
което ни е направил настойници. Даването е антидот и лек против материализма.
Като даваш на другите, ти трупаш небесни съкровища.
Един човек умрял и
отишъл на небето. Когато пристигнал там, видял един приятел да кара Мерцедес.
Попитал Св. Петър какво е това и Св. Петър отвърнал: „Превозното средство,
което получаваш на небето отговаря на това колко щедър си бил на земята. Този
човек е бил много щедър.“ Човекът попитал, а аз какво ще получа? „Ти ще получиш
мотор.“ Човекът се натъжил, до момента в който видял свещеника от кварталната
църква да кара ролери.“
Даването с радост е
възможно само тогава, когато нашият фокус е вечността:
2 Коринтяни 4:18 „
(ние) които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са
временни, а невидимите – вечни.“
А единственият начин да
имаш това разбиране, е като повярваш в Исус. Той каза:
Йоан 6:35 „Аз съм
хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва
в Мене, никога няма да ожаднее.“
С други думи, да
повярваш в Исус означава Той да е този, който удовлетворява глада на душата ти
и жаждата на сърцето ти. Вярата е да кажеш, че имаш всичко в Исус, да си
убеден, че Той ще задоволи всяка твоя нужда, да си удовлетворен в Него. Ако още
не си положил вярата си в Него, защо не го направиш днес?!
Това ще те освободи от идолопоклонството
и греха на силното, неконтролируемо пожелаване на нещо, което не е твое. Вярата
ти ще те предпази от много други грехове. И вместо да се сравняваш с другите, ще
си доволен от това, което имаш и ще го споделяш с радост с другите.
Една богата вдовица на
милионер умряла. Хората се събрали около гроба. Някой казал, „Жалко, тя имаше
толкова много, за което да живее. Друг казал, „Не, тя имаше много, с което да
живее. Но нямаше нищо, за което да живее.“
А ти? За какво живееш?
Нека да се помолим.
