Wednesday, September 30, 2009

Chiasm in Jonah 1:17 - 2:10 (Bulgarian)


Йона 1:17 – 2:10



1:17 Господ даде голяма риба, която погълна Йона... каза
2:1 ... аз извиках към Господа
2:2 от дълбините на шеол извиках за помощ
2:3 ти ме хвърли в дълбокото
2:4а отхвърлен съм отпред очите Ти
2:4б Но пак, ще погледна наново към светия Твой храм.
2:5 бездната ме обгърна
2:6 ти ... си избавил живота ми из рова
2:7 когато животът ми угасваше ... молитвата ми се издигна към теб
2:9 с песен на благодарност ... дадох клетва
2:10 Бог заповяда на рибата и тя избълва Йона на сушата

В този пасаж Йона е погълнат от една огромна риба, отправя вик на молитва към Господа, получава увереност и заявява: “пак ще погледна наново към светия Ти храм”. Тази клетва – обещание в крайна сметка води до песен на благодарност и ново обещание, че ще изпълни своята дума (ст.9) и заявлението “Спасението е от Господа”. В резултат Бог извършва своето и рибата избълва Йона. Той е спасен. Затова ст. 2:4б е централен в пасажа. “Святият Ти храм” е метонимия за Божието присъствие и в крайна сметка за Бог. Смисълът е, че каквото и да става в живота ни, ние не трябва да губим от полезрението си Бог. Той е този, към който трябва да отправяме молитвите си и на който трябва да посветим живота си, всяка наша мисъл и дело.

Ст. 17 казва, че Йона е останал в рибата 3 дни. Затова богословите виждат в тази глава преобраз на смъртта и възкресението на Исус Христос. В рибата Йона преживява вътрешен катарзис, който води не само до неговото избавление, но до избавлението на стотици хиляди хора в Ниневия, следствие на покорството му да отиде и да проповядва покаяние на жителите на този голям град. Исус Христос се покори на Бог Отец, отиде на кръста и умря за нашите грехове, остана в шеол 3 дни и след това беше възкресен, за да ни даде вечен живот.

Този пасаж е едновременно картина на отговора на молитвата на християнин, преминаващ през изпитание и метафора за спасителното дело на Исус Христос на кръста.