/проповед/
Чували ли сте за движението „направи си сам”. По време на комунизма, когато нямаше много предлагане по магазините, това движение процъфтяваше. Човек трябваше да си прави сам всичко – от колата до зимнината. Даже във Варна имаше улица с името „Направи си сам”. Тази самопомощ беше нужна, ако искахме да оцелеем. Но днес ще говорим за друг вид самопомощ със знак „-„.
Продължаваме с разглеждането на Галатяни и темата „Свобода или смърт”. Видяхме, чеотхвърлянето на благовестието на благодатта води до смърт. Единствено вярата в смъртта и възкресението на Исус Христос могат да ни дадат сила да се справяме с трудности и конфликти. Вярата превъзхожда закона, защото законът само изявява греха, а ние можем да сме простени чрез вяра.
Всичко друго е живот на легализъм, който води до липса на радост и робство. Днес продължаваме с Галатяни 4:21-31. Нека прочетем пасажа.
Знаете ли как ескимосите убиват вълк? Първо, ескимосът натопява острието на ножа си в животинска кръв и го оставя да замръзне. След това добавя друг слой кръв, после още един, докато острието е напълно покрито със замръзнала кръв. След това ловецът забива ножа си в земята с острието нагоре. Когато вълкът бива привлечен от миризмата и открие стръвта, започва да я лиже, вкусвайки замръзналата кръв. Започва да ближе все по-бързо и по-трескаво, докато оближе кръвта и достигне до металното острие. Кръвта толкова му сеуслажда, че все по-настървено той лиже острието в арктичната нощ.
Желанието за кръв става толкова яростно, че вълкът не забелязва как острото като бръснач острие на ножа започва да се забива в неговия език, нито усеща кога точно неговатанезадоволима жажда започва да се задоволява от СОБСТВЕНАТА му топла кръв. Хищническият му апетит простокопнее за още и още, докато на сутринта той лежи мъртъв върху снега.
Макар и на нас да не ни харесва, в този апетит за кръв няма нищо неестествено. Вълкът е хищник и на него е присъщо да яде жертвите си с кръвта. Макар и това да е капан, вълкът е свободен и никой не го кара насила да лиже кръвта по ножа. Но в един момент желанието надделява и вълкът вече не е свободен. Той става роб на желанието, което Бог е вложил в него. И тук тази история с вълка повдига един въпрос за нас:
Как може едно вложено от Бога желание да създава проблеми?
Отговорът е: Това става, когато се опитваме да постигнем Божия цел с човешки план. Историята в нашия текст днес за Агар и Сара е точно за подобен проблем. Павел я използва, за да илюстрира недостатъците и последствията от опита ни да минем напряко и да избегнем Божиите обещания. Първо нека разгледаме две препятствия или недостатъци на стремежа да се опитваме да вършим Божието дело по човешки начин.
Първият проблем, който възниква, когато се опитваме да постигнем Божия цел с човешки план е, че сме склонни да използваме
1. Човешко разписание.
Битие 16:1-4
А Сарая, жената на Аврам, не му раждаше деца; но тя имаше слугиня, египтянка, на име Агар, и Сарая рече на Аврам: Ето, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може да придобия чадо чрез нея. И Аврам послуша думите на Сарая. И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарая, Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврам за жена. И той влезе при Агар, и тя зачена.
Случвало ли ви се е да ви се струва, че Бог се бави твърде много, за да извърши нещо, което искате и за което се молите? Предполагам, че не само с мен е така!
Например, в живота на повечето от нас (не на всички обаче) Бог има план ние да се оженим, да имаме удовлетворение в любовта и секса. Лесно е да бъдем нетърпеливи и да се опитаме да съкратим пътя до удоволствието. Искаме го тук и сега! Това правят много от съвременните тинейджъри.
Така това дадено ни от Бог желание лесно се превръща в идол, който ни контролира. Това, което желаем Бог също иска за нас, но когато сме нетърпеливи да дочакаме Божието разписание, накрая получаваме нещо посредствено и си докарваме срам.
Същото може да се каже и за всеки друг човешки път към удоволствието. Ние ставаменетърпеливи. Божието време все не идва и ние се опитваме да удовлетворим вложените ни от Бога желания с наркотици, алкохол, неправилни взаимоотношения и със стотици други неща – само и само да задоволим желанието си за щастие, значимост и интимност. Опитваме се да съкратим пътя към Божието намерение и да получим това, което изглежда привлекателно, но после оставаме излъгани.
Какво се получава, когато нетърпелив готвач опържи пиле в твърде гореща фурна? То ще изглежда с кафява коричка отвън, ще изглежда много вкусно, но когато го захапете, ще е сурово и ще пусне кръв.
Следователно, човешкото разписание/нетърпение е първият недостатък на опита ни да постигнем Божия цел с човешки план. Вторият недостатък е
Човешката сила.
Ст. 23 „но този, който бе от робинята, се роди естествено, а онзи, който бе от свободната, по обещание.”
Когато Аврам се опита да мине метър и да кара по пряката, като заобиколи Божия план, той го направи със собствените си сили. Той знаеше, че не може да направи нищо, за да накара Сара да зачене, затова реши да направи това, което можеше да постигне. Преспа с робинята, тя забременя и планът сякаш проработи. Авраам стана баща.(План Б)
Работата беше там, че той не се чувстваше много удовлетворен. Защо ли? Защото това не удовлетвори копнежът, който Бог бе вложил в сърцето му. Той знаеше, че това не беше Божият план, а човешки опит да направи нещо, което изглежда като Божи план. Но то не беше направено с Божията сила, а в слабостта на човек.
Какво означава тази илюстрация, която Павел използва във връзка със своето поучение в Галатяни? Това е слабостта на закона, робството на закона. Той не носи удовлетворение.Едно е сам да се опитваш да правиш неща, друго е да оставиш Христос да се изобразява в теб чрез делото на Святия Дух и да трансформира сърцето ти и твоите желания. Робството на закона е да видиш какво Бог иска да постигнеш в живота си и да се опиташ сам да го постигнеш, като следваш система от правила.
Това е религията „направи си сам”.
За хората около теб това може да изглежда много духовно. Може да четеш жития на светии. Може да правиш панихиди и да вдигаш курбани всяка година. Може да повтаряш до припадък "За Бог да прости". Може да палиш свещ всяка седмица. Да постиш преди Великден.
Ти може дори да ходиш всяка неделя на църква, може да даваш десятък и да помагаш на бедните, може да помагаш в служения и да се включваш като доброволец. Животът ти може да изглежда привлекателен, с кафява коричка, но отвътре да си като сурово пиле, защотонямаш силата да постигнеш всичко, което Бог иска за теб.
Това е резултатът от религията „направи си сам”.
Той иска да се откажеш да се опитваш да направиш живота ти да изглежда добър. Да разбереш, че Той е платил цената и да предадеш кормилото на твоя живот в Неговите ръце. Той иска да те преобрази, като обнови твоя ум и те промени отвътре навън.
Тук говоря за скок на вярата, за промяна в парадигмата, за ново разбиране за духовност и християнство. Бог не иска да се придържаш към система от правила, а да се довериш на Този, който плати цената за всички нарушени от теб правила.
Библията показва ясно, че след като сме направили този скок на вяра и промяната настъпи вътре в нас, Бог ще ни освободи да искаме Той да извърши Своята воля по Своя начин. Следователно, аз не се освобождавам от Божия план, а съм свободен за Божия план.Започвам да искам да правя това, което прави Бога щастлив, защото разбирам че това прави и мен щастлив.
Когато се опитваме да вършим Божието дело по човешки начин ние загубваме радостта и не успяваме да постигнем Божиите цели за нашия живот, защото зависим от човешкото си разписание и човешката си сила.
Две последствия
1. Това води до отделяне.
Ст. 29-30 Но както тогава естествено роденият гонеше родения по Дух, така е и сега. Обаче, какво казва Писанието? – „Изпъди робинята и сина й; защото синът на робинята няма да наследи заедно със сина на свободната.”
Веднага след като Сара и Аврам се опитаха да заобиколят Божия план, общението бе прекъснато. Агар започна да презира своята господарка, а по-късно детето от този съюз започна да презира своя по-малък брат. Аврам и Сара също не бяха щастливи. Защо? Защото те разбраха разликата между обещанието и самовнушението.
Чували ли сте за плацебо ефекта? Плацебо e всичко, което изглежда като истинско медицинско лечение, но не е. Може да е хапче, инжекция или друг вид фалшиво лечение. Понякога състоянието на пациента се подобрява следствие на самовнушението.
Когато децата ни бяха малки и се оплакваха от нещо, понякога сме им давали просто витамин и това „е действало” Този метод работи и с възрастни. Напр., някои учени смятат, че хомеопатията лекува чрез плацебо ефект.
Как се обяснява това? Когато имаш очакване да се излекуваш, в тялото настъпват химични процеси,които водят до облекчаване на болката. Но плацебо ефектът трае кратко и не лекува болестта. Понякога има и странични негативни ефекти върху здравето.
Същото става с нас, когато поемем по пътя, койтоотведе Аврам до палатката на Агар. Без значение дали то ще е в бивака на робство на греха или робството на закона, ние ще изпитаме неудовлетворение и отделяне.
Когато тръгнем по пътеката на греха, за да заобиколим Божия план, ние се измъчваме от вина, а вината е силен изолатор. Ние се чувстваме отделени от Бога, защото грехът ни отделя от Него. Ние се чувстваме отделени от нашите братя и сестри, защото след като сме отделени от Бога, ние сме ги наранили. Или просто защото се срамуваме.
Познавам хора, които тръгват по пътя на греха или традициите и малко по малко спират да ходят на църква. Познавам един човек, който реши, че няма нужда от Бог и сам може да сесправи с проблемите в живота си. Постепенно спря да ходи на църква. В резултат се разведе, сега живее с друга жена, няма работа, депресира се и дори започна да посяга към алкохола.
Когато сме поробени от закона, ние сме разочаровани, защото не изпитваме пълноценен живот и радостта, която Бог възнамерява да ни даде. Вместо това започваме да се съобразяваме с правила и животът ни се превръща в робия, в скучна и еднообразна работа.
Ние непрекъснато мислим дали сме спазили всички правила, които мислим че Бог изисква от нас. На всичко отгоре започваме да се сравняваме и с другите – дали сме спазили всичко, което спазват и те. Това води до разочарование от Бога и отчуждаване от нашите братя и сестри. Това еследствието на религията „направи си сам”
Павел цитира думите на Сара от историята в Битие: „Изпъди робинята и сина й; защото синът на робинята няма да наследи заедно със сина на свободната.” Какво иска да ни каже Павел по този начин?
Че комбинацията от благодат и дела не може да проработи. Учението на юдаизаторите бе отнело радостта на галатяните и ги бе отделило от Бога и от техните братя и сестри. Ние трябва да разберем, че само Бог може да ни спаси. Не може по метода „направи си сам”. Ние сме просяци, получили дара на благодат на Христос.
Второто последствие
Ст. 25 А Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чадата си.”
Робството на греха прилича много на убиването на вълк от ескимоса. Желанието ни обсебва и ни убива. Това, което изглежда като упражняване на нашата свобода в края на краищата се превръща в най-жестоко заробване.
Наркоманът на улицата притежава по-малко свобода от затворника в затвора. Невярващият не е по-свободен от тях двамата.
Всеки от нас има копнежи и желания. Те сочат към живот на удовлетворение, който Бог иска да имаме. Но когато ги преследваме със собствени сили, сме неспособни да постигнем, а много често им се отдаваме до степен, която е вредна за нас.
Робството на закона не е по-добро. Макар и да ни се струва, че работим за нещо, което е Божията воля за нас, ние не го правим поради свободата си в Христос, а поради задължение. Подобно на младоженец, който трябва да се ожени за булката „по технически причини” (поради бременност), правенето на правилното нещо не е радост, а бреме.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
За наша радост, ние не трябва да ставаме роби на греха или на Закона. Божията благодат се яви в личността на Исус Христос. Павел писа на Тит, че Божията благодат ни учи да казваме не на греха. Не ни налага, а ни учи. Святият Дух, който живее в нас ни помага да разберем кое е Божието най-добро за нас и да го изпълним не поради страх, а поради любов. На Божието разписание и с Божията сила.
Както казва последният стих от нашия текст, „Затова, братя, ние не сме чада на робинята, а на свободната.”
Нека се помолим.
26.06.2016 г.
БПЦ "Нов живот" Варна
