/проповед/
Църквата във Филипи беше основана от трима отхвърлени от
обществото човека, на които свидетелства Павел. По-късно, от затвора в Рим Павел
пише писмо до църквата във Филипи, което днес е част от Новия завет –
посланието към филипяните. В него той насърчи вярващите да устояват във вярата
и ги призова да имат показват любов, проницателност и праведност в живота си. С
Джош бяхме насърчени да имаме радост във всички обстоятелства.
А миналият път говорихме за радостта от единството.
Видяхме, че целта на единството в тялото Христово е да сочим към Исус и да Го прославяме
в живота си. Пътят за постигане на единство е като се откажем от егото и
гордостта и следваме най-висшия израз на смирение и модел за единство - примера
на Исус.
На Олимпиадата в Рио през 2016 г. на втория полуфинал на
5000 м бягане за жени, притисната между няколко бегачки, новозенладката Хамблин
се спъва и пада. Плътно зад нея бяга американката Аби Д‘Агостино. Тя не може да
избегне удара и пада до нея. Д‘Агостино бързо се изправя, но вместо да продължи
да бяга, се връща и издърпва новозенладката да се изправи.
Групата вече се е отдалечила доста. Двете лекоатлетки
тръгват да догонват групата, но секунди след това Д‘Агостино започва да куца и
пада отново. Нараняването на десния ѝ глезен ѝ причинява ужасна болка.
Този път Хамблин ѝ се притичва на помощ и я пита дали може
да продължи. Д‘Агостино отказва да се предаде. Изправя се на крака и завършва
състезанието 2 минути след победителката.
Еклисиаст 4:9-10 „По-добре са двама, отколкото един... защото
ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато
падне, и няма друг да го вдигне.“
Не мога да си представя какво е да нямаш нито един приятел.
Приятелите правят живота много по-радостен и стойностен!
Днес думата „приятел“ е станала доста разтегливо понятие.
Обикновено под „приятел“ имаме предвид познат. Във фейсбук имаме стотици и
хиляди „приятели“. Но Библията се отнася сериозно към приятелството и има по-високи
стандарти за него от света.
Живеем във време на изолация, самота и липса на
приятелства. Преди по-малко от година проповядвах на тема приятелство във века
на самотата върху Притчи 17 гл. Миналият път споменахме нещо за приятелството в
контекста на темата за единството. Но бих искал и днес да видим по-подробно какво
ап. Павел има да ни каже за приятелството. Повод за това ни дава нашият пасаж
във Филипяни 2 глава от поредицата „Исус – наша радост“.
Както знаем вече, Павел пише това послание от домашния
арест в Рим. И докато размишлява върху своето положение, той си спомня за двама
приятели, които са му помогнали извънредно много.
Първо, Павел ни казва за своя духовен син, Тимотей.
Филипяни 2:19: „А се надявам на Господ Исус да ви изпратя
скоро Тимотей, за да се утеша и аз, като узная вашето състояние.“
Павел иска Тимотей да пътува до Филипи, да се запознае със
ситуацията в църквата и или да се върне обратно в Рим, или да изпрати писмо на
Павел. В 1 век пътуването е отнемало много повече време. Тимотей е трябвало да измине 650 км. по
суша и да пътува поне веднъж по море. Днес това разстояние може да се пропътува
за един ден, но тогава на Тимотей са били нужни седмици.
Това не е първият път, когато Павел изпраща Тимотей като
свой пратеник. Преди това той е ходил до Солун (1 Солунци 3:6) и до Коринт (1
Коринтяни 16:10-11).
В следващите стихове от Павел научаваме кои са някои от
качествата, които Тимотей е имал.
Филипяни 2:20-23 „Защото нямам никой друг на еднакъв дух с
мене, който да се погрижи искрено за вас. Понеже всички търсят своето си, а не
онова, което е Исус Христово. А вие знаете неговата изпитана вярност, че той е
служител с мене в делото на благовестието, както дете слугува на баща си. Затова
и се надявам да го изпратя при вас, щом разбера какво ще стане с мен.“
Първо, тук виждаме, че Тимотей е имал „еднакъв дух“ с
Павел. А Съвременният превод на Новия завет предава това така: „няма друг,
който да споделя чувствата ми.“ Интересно е да отбележим, че гръцката дума,
използвана за „еднакъв дух“ е исопсихос
и означава „една и съща душа“. Думата не се употребява никъде другаде в НЗ.
Сякаш Павел казва, „С Тимотей имаме една душа. На един дух
сме, мислим сходно.“ Това разбира се, не означава, че двамата са имали един и
същ темперамент и са се съгласявали за всичко.
До написването на това писмо от затвора в Рим, Павел и
Тимотей вече са служили заедно повече от 10 години, от второто мисионерско
пътуване на Павел. Пътували са заедно и са проповядвали заедно. Павел знаеше,
че може да разчита на Тимотей и че той никога няма да го предаде.
Тимотей е бил на не повече от 30 години. От приятелството
на Павел и Тимотей разбираме, че Павел е насърчавал по-младите християни да наблюдават,
да се учат, да помагат в служението. И когато са готови, да започнат да водят.
Също, виждаме че Павел е очаквал по-възрастните християни
да поучават, да показват, да дават пример и след това да предават щафетата на
лидерството.
Но тук виждаме още нещо. Вярността на Тимотей е пример за
нас, християните от 21 век да сме верни в служението, което сме поели в
църквата. Той е пример за смирен и верен служител, който работи като за
Господа.
Един известен икономист през 60-те години на 20 в., Кен Галбрeйт, бил търсен от много правителства, за
да ги консултира за състоянието на пазарите. Един ден той бил уморен и решил да
дремне малко. Затова помолил икономката си да казва на тези, които го търсят по
телефона, да се обадят по-късно.
Малко след като си легнал, телефонът иззвънял. Обаждал се президентът
на САЩ Линдън Джонсън. Казал, „Дайте ми Кен Галбрeйт. Тук е Линдън Джонсън.“ Икономката
отговорила, „Той спи, г-н Президент. Каза да не го безпокоя.“ „Събудете го,
искам да говоря с него.“ „Не, г-н Президент. Аз работя за него, не за вас.“
Когато после Галбрeйт се
обадил на президента, последният не можел да скрие възхищението си и казал,
„Кажете на тази жена, че я искам тук, в Белия дом.“
Освен, че беше верен, Тимотей беше и искрено загрижен за
другите (ст. 20). Павел казва във
Филипяни 2:21 „Понеже всички търсят своето си, а не онова,
което е Исус Христово.“
С други думи, Павел показва, че Тимотей е различен от
повечето хора. Те се грижат за собствените си интереси, а той е искрено загрижен
за другите.
За кого си Тимотей? Загрижен ли си за другите? За твоето
семейство, за твоята църква, за твоите приятели? Кое е ръководното в твоето
поведение – интересите на другите или твоя интерес?
Тимотей се вълнуваше от другите. Трогваше се от техните
нужди. (Напомня ми на Митко Русев,
който също има голямо сърце за нуждаещите се.) Когато ние сме искрено загрижени
за интересите на другите, тогава църквата ни се превръща в опитна площадка –
място, където се учим как да си помагаме.
Така че, когато дойдеш на църква, си отваряй очите. Може да
видиш майка, която носи много багаж и едновременно се опитва да държи двете си
деца, докато влизат през вратата.
Или може да си седнал до някой, който е в църква за първи
път. Запознай се с него и му кажи, „Радвам се, че сте дошъл/а.“ Кажи му, че ако
има някакви въпроси или нужда от помощ, може да се обърне към тебе.
Или, след като чуеш молитвените нужди, обади се или пиши
съобщение на някого, за когото сме се молили и му кажи, че ще се молиш за него.
Тимотей беше верен и загрижен. Третото качество на Тимотей,
което виждаме в тези стихове е, че той имаше сърце на слуга.
Филипяни 2:22-24 „А вие знаете неговата изпитана вярност,
че той е служител с мене в делото на благовестието, както дете слугува на баща
си. Затова и се надявам да го изпратя при вас, щом разбера какво ще стане с
мен, а съм уверен в Господа, че и аз самият скоро ще дойда.“
Тимотей служеше с всички сили на своя духовен баща Павел.
Павел даваше цялата си бащина любов на Тимотей.
Ние се нуждаем от приятели като Тимотей, с които сме на
един дух, които ни разбират и насърчават.
Всички се нуждаем от такива приятели. Приятелите са до нас,
когато другите не са. Приятел в нужда се познава. Приятелят ти ще дойде да те
посети в болницата. Приятел ще седне до теб да помълчите заедно, когато
преминаваш през скръб или утеснение.
Един приятел веднага ще ти се притече на помощ, ако му се обадиш.
Ще дойде дори ако трябва през нощта при теб. Ще остави работата си и ще ти се притече
на помощ.
Имаш ли такъв приятел? Ако да, благодари на Бог за него.
Можеш ли ти да бъдеш такъв приятел за някой друг? Не е нужно да имаш много
умения, трябва само да си на разположение. Да си верен приятел.
Но в това писмо Павел ни казва не само за своя духовен син
Тимотей. Той пише и за своя брат в Господа Епафродит.
Филипяни 2:25-27 „Сметнах обаче за нужно да ви изпратя брат
Епафродит, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в
нуждите, понеже милееше за всички ви и тъжеше, защото бяхте чули, че бил болен.
И наистина, той боледува почти до смърт; но Бог му показа милост – и не само на
него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб.“
Името на Епафродит на гръцки означава „очарователен“ и той
отговаря на името си. Павел иска филипяните да знаят колко високо е мнението му
за него, затова използва три думи, за да го опише: (моя) брат, съработник и
сподвижник.
Епафродит беше изпратен в Рим, за да послужи на Павел, но
или по пътя, или след пристигането си той се разболява. Павел казва, че едва не
е умрял. Новините за болестта на Епафродит достигат до Филипи и Павел се
притеснява, че приятелите му ще се тревожат за него.
И като го изпраща да се върне по-рано, за да не си помислят
вярващите, че Епафродит е избягал от отговорност, пише думи в негова подкрепа.
Казва колко сериозна е била болестта му.
Има църкви, които поучават, че доброто здраве е белег на
всеки истински християнин и че болестта е резултат от грях или липса на силна
вяра. Тук няма никакъв намек, че болестта на Епафродит е резултат от негов
грях.
Благочестиви християни също се разболяват. Павел пише на
църквата във Филипи да имат такива като Епафродит „на почит“ (ст. 29). Но дори Епафродит
се е разболял, и то – по време на безкористно служение на другите, въпреки че
явно е бил с разклатено здраве от известно време.
Защо Павел просто не го изцели? Очевидно тази дарба на
изцеление не е можела да се използва във всички случаи.
Един богослов напомня, че „Павел не е проповядвал, че изцелението
е право по рождение на всеки християнин. Нито за него, нито за неговите
съработници четем някъде, че са били изцелени. Павел, Трофим, Тимотей и
Епафродит – всички те свидетелстват за обратното.“
Павел казва на филипяните, че болестта на Епафродит е била
толкова сериозна, че той гледа на неговото възстановяване като на проява на
Божията милост (ст. 27).
Филипяни 2:28-30 „Затова и по-скоро го изпратих, така че
като го видите, да се зарадвате пак и аз да скърбя по-малко. И така, приемете
го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит, понеже заради Христовото
дело той дойде близо до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни
липсата на вашето служение към мен.“
Тук Павел пише каква е причината да им изпрати Епафродит.
Има хора, които само седят отстрани и критикуват тези, които се опитват активно
да служат на Бога. Вероятно Павел е предвиждал подобни критики и към Епафродит,
затова прави всичко, за да ги предотврати.
Той описва риска, който Епафродит е поел, като е дошъл да
го навести. Една интересна подробност е, че когато някой е посещавал затворник
в римски затвор, често е рискувал отношението към него да бъде като към
престъпник. И тук Павел пише, че в още по-голяма степен Епафродит е изложил „живота
си на опасности“ (ст. 30). Думата за излагам на опасност тук е paraboleusamenos.
Както казва един коментатор, „В ранната църква имало групи
мъже и жени, които наричали себе си параболани, т.е. рискуващи. Те служили на болните и на затворниците и
ако е възможно се грижили мъчениците и дори враговете им да получават достойно
погребение... Какъв контраст с езичниците, които изхвърляли труповете вън от
ударения от чума град и бягали оттам в ужас.“
В нашия век на удобства и индивидуализъм ние трябва да се поучим
от примера на Епафродит, който беше готов да рискува всичко, дори здравето си,
за да служи на Исус.
В това той приличаше на своя Господар Исус. Всъщност, можем
да кажем, че Исус е най-добрият ни приятел. Никой не ни обича повече.
Йоан 15:13 „Никой няма по-голяма любов от това, да даде
живота си за приятелите си.“ Той ни обича толкова, че отиде на кръста заради
нас! И не само това.
Другите приятели може да остареят и да ни изоставят. Не е
така с нашия Спасител. Другите приятели могат да не ни разберат. Исус винаги ни
разбира. Неговата любов е същата когато сме млади и когато остареем.
Приятелството ни по-скоро ще се задълбочава, когато остаряваме. Ако си загубил
всичко, ако си без приятели и самотен, презрян и изоставен, запознай се с този най-чудесен
и скъп приятел.
Епафродит се учеше от Него. Ние се нуждаем и от приятели
като Епафродит, които са готови да поемат риск, за да ни помогнат.
На Олимпиадата в Берлин през 1936 г. американецът Джеси
Оуенс бил сигурен победител на дълъг скок. Предишната година той бил скочил 8.13 m – рекорд, който щял да остане непоправен
25 години. Но когато се запътил към пистата за дълъг скок, Оуенс видял един снажен,
синеок и рус германец, да се упражнява и да скача около 8-те метра. Оуенс се притеснил. Бил наясно с
желанието на нацистите да докажат арийското превъзходство, особено над черните.
Точно тогава германецът се представил - Казвам се Карл
Лудвиг. И в следващите няколко минути черният син на арендатор и белият модел
на нацистката мъжественост разменили няколко думи.
На финалите Оуенс поставил олимпийски рекорд и спечелил
втория от четири златни медала. Първият, който го поздравил бил Карл Лудвиг,
пред погледа на Адолф Хитлер.
Оуенс никога повече не видял Лудвиг, който бил убит във
Втората световна война. По-късно той писал, „Можете да стопите всички медали и
купи, които имам и те няма да могат да позлатят 24 каратовото приятелското
отношение, което изпитах към Луз Лонг (псевдонима на Карл Лудвиг).
Всички ние се нуждаем от приятели като Тимотей – хора на
същия дух, които ни разбират и насърчават, които са ни верни, загрижени за нас
и имат сърце на слуга. Ние също се нуждаем от хора като Епафродит, които са склонни
да рискуват, за да ни помогнат.
Приятели като тях внасят радост в живота ни и му придават
стойност. И най-накрая, самите ние се нуждаем да следваме техния пример и да бъдем
приятели на другите.
БПЦ "Нов живот" - Варна
13.03.2022 г.
