Какво се случи дотук в Марк? Преди
десетина дни един булдозер заравни дюните в защитена зона „Каваците“ и спечели
недоволството на хората. А миналият път ние говорихме за един
друг, много по-добър булдозер. Още в началото на евангелието от Марк, Божият
булдозер Йоан Кръстител заравни неравностите в сърцата и проправи пътя за
идването на Исус.
Исус се кръсти в Йордан и цялата
Троица свидетелства, че Той е Божият Син. И миналият път с п-р Джош видяхме,
че Той започна своето служение, като призова своите ученици и извърши много чудеса
– изгони злия дух от човека в синагогата, а след това изцели тъщата на Петър и
изцели много болести и изгони много бесове. Така Исус демонстрира своето превъзходство
над силите на мрака и ни призова да вярваме в Него, да се покаем и да Го
следваме.
Днес ще видим как Исус продължи
да изцелява хората. Ще научим какво е нужно, за да може изцелителната сила на Божия
Син да достигне до нас самите. Ще разгледаме две случки, които показват, че Исус
обича отхвърлените, защото в своето отчаяние те протягат ръце и зависят
единствено от Него. Нарекъл съм моята проповед „Приятел на
отхвърлените“.
Бийтълс пяха навремето, „Всички
самотни хора, откъде идват те? Всички самотни хора, къде да отидат те?“
В България има много отхвърлени
хора. Като
86-годишната баба Марийка от Пловдив. Когато умира съпруга ѝ, в самотата си тя
започва да отглежда десетина бездомни котки. Тъй като не полагала достатъчно
хигиенни грижи за тях, лошата миризма се носила в целия вход. Съседите ѝ свикали
съвет, на който било взето решението баба Марийка да не бъде допускана във
входа.
Оттогава клетницата обикаля
улиците в града под тепетата и търси заслони, в които да се приюти, за да
преспи. Децата на баба Марийка отдавна нехаят за нея, а единствен неин приятел
са животните. Преди няколко седмици в най-големият студ малкият подслон в
квартал „Кючук Париж“, където намирала убежище, бил закован от собственика с
дъски. Баба Марийка е изоставена от всички на студа и кашлицата си. Ще се
намери ли някой, който да ѝ помогне?
В своето евангелие Марк описва
срещи на Исус с подобни хора. Нека прочетем първата от трите истории в нашия
пасаж:
Марк 1:40-45. И дойде при Него един прокажен и
Му се молеше, коленичил пред Него, с думите: Ако искаш, можеш да ме очистиш. 41
А Той се смили, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди
очистен. 42 И веднага проказата го остави и той стана чист. 43 Исус веднага го
отпрати и го предупреди строго, като му каза: 44 Гледай да не кажеш нищо на
никого; но за свидетелство на тях иди и се покажи на свещеника и дай принос за
очистването си това, което е заповядал Моисей. 45 А той, като излезе, започна
да разгласява много и да разнася за станалото, така че Исус не можеше вече да
влезе явно в някой град, но стоеше навън в уединени места; и при Него идваха
отвсякъде.
Това е едно от първите записани
чудеса, които Исус е извършил. Кого изцелява той? Един прокажен!
Проказата е ужасна болест.
Започва с чувство на умора и болка в ставите. На кожата се развиват люспести
петна и тялото се покрива с бучки, пълни с гной. Лицето променя формата си,
така че страдащият да заприличва на лъв. Гласът става дрезгав. Тялото започва
да се разлага, а прокаженият издава ужасна смрад.
Но най-лошото е, че проказата
уврежда нервната система и лишава жертвата от усещане за докосване и болка.
Прокаженият може да стъпи на гвоздей или да сложи ръката си на горещ котлон и
да не усети нищо. Може да се опита да измие лицето си с вряла вода и да
ослепее.
Бог беше наложил карантина върху
болните от проказа. Те бяха нечисти – на тях беше забранено да влизат в храма,
да са в контакт с хора. Когато някой видеше прокажен трябваше да вика, „нечист,
нечист“. Те не можеха да докосват или да бъдат докосвани. Ако докоснеш
прокажен, рискуваш да бъдеш заразен.
Прокажените бяха болни и
отхвърлени от обществото. Не можеха да работят и да се издържат и зависеха от
милостта на другите. Те не можеха да се покланят на Бога, бяха духовно нечисти.
Хората смятаха, че проказата е Божие наказание за греховете на този човек. Тя
беше символ на греховност и самота.
Точно за такива хора Исус беше
дошъл. Слугата Исус послужи на прокажения, като го изцели.
Но забележете, че прокаженият
пръв дойде при Исус. Неговото отчаяние го подтикна към тази смела постъпка. И
смирено се помоли: „Ако искаш, можеш да ме очистиш.“ Той се нуждаеше от
очистване – не просто физическо, но от духовно и социално възстановяване. Как
точно го очисти? Като го докосна.
Исус не винаги докосваше хората,
когато ги изцеляваше. Но го направи – докосна този човек, обезобразен от ужасна
и нечиста болест.
Марк 1:41 „Исус го съжали,
протегна ръката си, докосна го...“ Защо? Защото той се нуждаеше от докосване
повече, отколкото от изцеление.
Един пастор отишъл на посещение
на жена в болницата. Тъй като жената била болна от заразна болест, той трябвало
да си сложи престилка, маска и ръкавици. Седнал до нея, усмихнал ѝ се,
поговорили и той се помолил за нея. Накрая я попитал има ли нещо друго, което
може да направи за нея. Тя отговорила: „Просто искам някой да подържи ръката ми
без да е с ръкавици.“
Копнеела за докосване от човешка
ръка. Докосване, което ѝ казвало, че е обичана.
Исус съжали прокажения, докосна го
и каза, „„Искам – бъди здрав!“ Проказата веднага напусна човека и той оздравя.“
(1:41,42)
Докосването беше начина, по който
Исус показа на прокажения, че го обича. Той го докосна и изцели, и показа, че
се грижи за отхвърлените. Сега прокаженият беше цялостно възстановен. Можеше да
се завърне при своето семейство, да работи пълноценно и да се покланя на своя
Бог!
Познавам един мъж. Като младеж е
бил наркоман, водел е неморален живот. Отива в комуната за зависими в Рето,
Испания, и там за пръв път чува благата вест. Излиза нов човек, напълно
възстановен. Днес той е част от тялото Христово във Варна. Има прекрасно
семейство и фирма, в която дава работа и надежда на зависими хора.
Прокаженият беше напълно очистен
и възстановен. И Исус му заръча да не казва на никого. Защо? За да не Го
помислят просто за чудотворец и твърде голямата публичност да затрудни
служението Му на поучение.
Но прокаженият трябваше да
направи нещо друго - да се покаже на свещеника за свидетелство, както беше
заповядал Мойсей. Исус, приятелят на отхвърлените, не беше дошъл да отмени
закона, а да го изпълни.
Забележете, че в резултат на това
те двамата си размениха местата. Бившият прокажен заживя сред хората, а Исус „вече
не можеше да влезе открито в някой град“ (ст.45). Исус взе неговия срам,
неговото отхвърляне и неговата нечистота.
Един ден той щеше да отиде на кръста
и там да поеме върху себе си нашия срам, отхвърляне и нечистота.
И така, след срещата с прокажения,
Исус не може да влезе в близките градове, но продължава да изцелява в уединени
места в пустинята. За него е трудно да намери минута покой, за да остане сам и
да се помоли. Вероятно за да избегне тълпите, се връща в дома на Симон и Андрей
(1:29) в Капернаум.
И тук не може да избяга от
тълпите. Но поне хората идват в къщата, за да слушат Словото:
Марк 2:2 „И мнозина се събраха,
така че и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше словото.“
Никой не носи своите болни и
обладани от бесове близки, за да може Той да ги докосне и изцели. Знаем от Лука
8, че когато жената с кръвотечението се докосна до Исус, сила излезе от Него.
Всеки път, когато е изцелявал, това е отнемало от силата и енергията Му и е усилвало
умората.
Тук сякаш никой не търси
изцеление. И тогава...
Марк 2:3-4
„... дойдоха, та донесоха при Него един паралитик. Четирима го носеха; и като
не можаха да се приближат до Него поради народа, разкриха покрива на къщата,
където беше, и го пробиха, та спуснаха постелката, на която лежеше
паралитикът.“
Вероятно паралитикът вече се беше
опитвал неуспешно да стигне до Исус. И сега той е чул, че Исус е в града. И
бърза да отиде при Него! Казва на приятелите си. Те не могат да си позволят да
оставят Исус да си тръгне преди да докосне приятеля им и да го изцели.
Подобно на паралитика, в действията
им има отчаяние и надежда едновременно. Отхвърлените хора са често отчаяни, но
отчаянието не винаги е нещо лошо. То ги кара да потърсят Бога без да се
интересуват какво ще кажат хората. Готови са на всичко, за да получат
изцеление. За да бъдат възстановени.
Идват до къщата. Трябва да стигнат
до Исус, но не могат да влязат, защото в къщата няма място, а тълпата отвън не
ги допуска до вратата. Те се чудят как да проникнат вътре. Тогава един от тях
казва: „На покрива няма никой. Мисля си, ако пробием дупка в покрива, ще можем
да го спуснем пред Исус.“
Друг казва, „Но как ще го спуснем
през дупката?“ Трети отговаря, „Ако имахме въже...“ Споглеждат се и отиват да
намерят въже.
Това не е много добра идея,
защото ако разрушат къщата рискуват гневните домакини веднага да прекъснат
събранието и да изгонят тълпата. Но приятелите на паралитика нямат друг избор. Като
прокажения те са решени на всичко, за да стигнат до Исус.
И те се качват на покрива.
Покривите в древността в Израел са били плоски и са били направени от греди,
положени на разстояние 1 метър една от друга, върху които са постилали напречно
дебели клони, тръстика, кал, трева и
глина.
Отгоре всичко това е било покрито вероятно с плочки.
Хората в къщата трябва да са чули
тракане и гласове от покрива, докато четиримата са разкривали плочите и издърпвали
клоните, за да направят достатъчно голяма дупка, през която да спуснат приятеля
си. Можете да си представите хората вътре, когато отломки от покрива са
заваляли отгоре. Много хора уплашени са скочили на крака и са се втурнали към
вратата.
Там, пред Исус вече се е
освободило достатъчно място. Всички са утихнали и чакат да видят какво ще се
случи. През отвора в покрива влизат слънчевите лъчи. И тогава изведнъж
светлината е засенчена и от отвора мъжете започват да спускат постелката с
приятеля си. Исус също е там и наблюдава как сакатият човек се спуска на земята
пред него. Всички очакват да видят какво ще направи Исус. Ще го изцели ли?
И тогава Исус прави най-странното
нещо. Казва на мъжа, „Синко, прощават ти се греховете.“ (2:5)
Настроението в стаята се променя.
Паралитикът и приятелите му са разочаровани. Те са дошли, за да може той да
получи изцеление, не опрощение. Книжниците пък си мислят, „Кой е този, че си
въобразява, че може да прощава грехове? Само Бог прощава греховете.“
Марк 2:8-11: „Защо размишлявате
това в сърцата си? Кое е по-лесно, да кажа на паралитика: Прощават ти се
греховете, или да кажа, Стани, вдигни постелката си и ходи? Но за да познаете,
че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове... Тебе казвам: Стани,
вдигни постелката и иди у дома си.“
Изведнъж топлина залива тялото на
паралитика и стига до краката му. Той скача на крака и започва да танцува.
Хората ахкат и викат „Слава на Бога“. Всички са заразени от ентусиазма на
изцеления и славят Бога.
Защо Исус каза „прощават ти се
греховете“, а не „изцелен си“? Исус винаги ни дава това, от което имаме нужда,
но не винаги прави това, което искаме да направи.
Тук, в началото на своето
служение, в присъствието на книжници, Исус искаше хората да разберат кой беше
Той и защо беше дошъл. Той не беше лекар, дошъл да изцелява болните. Той беше
Божият Син, дошъл да донесе опрощение на човечеството. Бог толкова възлюби
света, че изпрати Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в
Него, но да има вечен живот (Йоан 3:16). И „в Него имаме изкуплението,
опрощението на греховете ни (Колосяни 1:14).
И все пак, защо Исус не изцели
веднага човека, а му прости греховете? Възможно ли беше парализата да беше
резултат от негов грях? Да. Знаем, че в църквата в Коринт имаше хора, които
участваха в Господната трапеза без да разпознават тялото на Христос и това доведе
до болести и даже смъртни случаи сред тях.
Дори парализата да не беше
директен резултат от грях, човекът се нуждаеше от изцеление на сърцето много повече
отколкото от изцеление на тялото. Какво те ползва да имаш здраво тяло на земята
и да прекараш вечността в ада!
Разгледахме два случая с отхвърлени
и отчаяни хора. Прокаженият и паралитикът знаеха, че никой друг не може да им
помогне. Като удавник за сламка те протегнаха ръце към Исус ... и Той ги издърпа
на брега. Те бяха възстановени – физически, социално и духовно.
Но това не е всичко. След като получиха
духовно и физическо изцеление, те свидетелстваха на много хора. И хората се удивяваха
и славеха Бога.
Накрая, нека те попитам, изпадал
ли си в отчаяние? Чувствал ли си се самотен и отхвърлен от другите? Ако да,
знай че Исус е най-добрият приятел на отхвърлените. Иди при Исус. Той ще те
докосне и ще те изцели.
Или може би, все още плащаш данък
„обществено мнение“ и мислиш какво ще кажат хората, ако станеш християнин. Срамуваш
се да се изправиш с цялата си нечистота пред Исус и да го помолиш да те очисти.
Не чакай грехът да обезобрази напълно твоето сърце - протегни ръка към Него днес
и ще бъдеш възстановен!
Или може би познаваш хора, които
в момента са отхвърлени и отчаяни. Тогава бъди като четиримата приятели на
паралитика. Пробий дупка в покрива на своето безчувствие и потърси нови,
креативни начини да им помогнеш.
Моли се Бог да ти даде
възможности да ги доведеш до Христос. Може би тогава ще се изненадаш колко
много от твоите познати, парализирани от греха и товара на вината, ще се
съгласят да ги занесеш до Христос.
Някой беше казал, „Трагедията на
нашето време е, че ситуацията е отчайваща, но светиите не са отчаяни.“
Знаете ли каква е разликата между
желание и отчаяние? Много българи искат да посетят Германия. Това се нарича
желание. Искат, но ако не могат да си го позволят финансово, не го правят.
Когато се разрази войната в
Близкия изток, много бежанци рискуваха живота си, за да се доберат до Германия.
Те дадоха всичките си спестявания, за да ги вземат на старо опасно корабче, в
което наблъскани със стотици други хора да достигнат до заветния европейски
бряг и да потърсят убежище в Германия. Те жертваха живота си, за да получат нещо
по-добро. Това се нарича отчаяние.
Отчаянието не винаги е нещо лошо!
Бог търси хора, които да може да докосне и изцели. Отхвърлени и самотни хора,
които са толкова отчаяни, че нямат никакъв друг изход освен да потърсят Него. Той
иска да вървим след Него и да довеждаме отчаяните при Него. Защото Той е приятел
на отхвърлените и отчаяните. Само Той може да ги докосне и да ги изцели.
