/проповед/
Днес ще си говорим по един много практичен въпрос. Хора от всички поколения са се питали как можем да открием Бога. Кой може да запълни тази пропаст и да помири святия Бог с грешните хора. Ако трябва да обобщим, има само 2 основни гледища за това как човекът може да стигне до Бога. Едното е вяра, другото – дела.
Гледището за спасение чрез дела казва, че можем да стопим разликата и да хвърлим мост над пропастта между нас и Бога със собствени усилия. Можем сами да платим сметката. Някои разчитат на традициите, други на културата, трети на морала или нещо друго. Парадоксът е, че това гледище казва: ние се нуждаем отчаяно от нещо, но можем сами да задоволим тази нужда. Можем сами да се очистим, да се оправим, да се изцелим.
Някои се обръщат към техники, насочени към самоусъвършенстване и самоактуализация. Така „аз-ът” е не само проблемът, но и разрешението. Това противоречи на учението на Библията.
Библията учи, че ние не можем да вярваме в себе си и в способността си да станем угодни на Бога. Този път води до духовна смърт. Тя казва, че ние трябва да се доверяваме не на нашите дела, а на делото на Исус. Ние трябва да вярваме не в себе си, а в Исус. Само тогава можем да сме свободни.
В Гал. 3:11 се казва: „Праведният ще живее чрез закона, традицията, културата, легализма или морала си.” Така ли? Не! Там пише: „Праведният чрез вяра ще живее”.
Много хора вярват, че ако са добри, ако спазват всичко, ще отидат на небето. Че сами могат да платят цената за греховете си. Един човек смятал, че може сам чрез добри дела да се спаси. Задали му въпроса колко добър трябва да е, за да се спасиш? Трябва ли да си добър през цялото време? И ако не си добър някои дни, те компенсират ли се от добрите? И изобщо, как знаеш кое е добро и кое е лошо?”
Това пише и Павел до галатяните в днешния пасаж. Колко добри трябва да бъдем, за да се спасим? Откъде знаем дали сме достатъчно добри за Бога? Как влизаме във взаимоотношения с Бога? На себе си ли се уповаваш за спасението си или на това, което Исус е направил?
Нека прочетем Гал. 3:1-14.
Павел пише на няколко църкви в областта Галатия в Мала Азия, които той е основал преди време. Нещата са вървели добре, хората са обичали Исус, Святият Дух е вършел чудесно служение сред тях. Павел заминава, за да основава църкви на други места.
И тогава идват лъжеапостолите и казват: много хубаво,че вярвате в Исус, но това не е достатъчно – и започват да добавят други неща, докато вярата в Исус съвсем се маргинализира. Затова Павел възкликва: „О, неразумни галатяни...” - това не звучи като комплимент! „Кой ви омая вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно изобразен като разпнат?” (Гал. 3:1)
Изведнъж вече не се вълнувате от разпнатия Исус – вълнувате се от тези лъжеучители. От това какво сами можете да направите, за да подобрите състоянието си. Не вярвате в Христос вече, вярвате в себе си.
Все едно да имате кола с мощен двигател със 100000 конски сили и да решите, че не можете да му се доверявате повече. Затова изрязвате дъното на колата си и започвате да бягате и да бутате колата сами. Шофиране а ла Фред Флинтстон. Не е лесно да буташ кола с каменни колела и каросерия. Но ако това е възможно в анимацията, в живота не е!
Възможно ли е някой да започне добре – да повярва в Исус, да му се довери, а след време да повярва в абсурдни неща, които добавя към Исус и Библията? Започва да вярва в традициите, обрядите, в културната принадлежност, в своето разбиране за нещата... Това се случва непрекъснато.
Тези хора казват: „В света има добри и лоши хора. На добрите давам червени точки, а на лошите – черни. Разбира се, те са от добрите и си слагат червена точка. Мислят се за света вода ненапита. Те са голямата работа, другите са лошите. Но ако започнат да четат Библията, ще видят че Исус е голямата работа, а всички останали са лошите.
Или пък идват и ви казват: „Освен да вярваш в Исус трябва да имаш и еди каква си опитност. Трябва да си кръстен в Православната църква. Или трябва да говориш езици (една от дарбите на Духа). Така ще се изплатиш на Бога. Но Павел казва: „Кога стана християнин? Не стана ли християнин, когато се довери на Исус и получи Святия Дух? Ти си християнин преди тези хора да дойдат и да започнат да проповядват глупавата си доктрина.
Кога получи Святия Дух? Когато се очисти, за да си готов да го приемеш? Не беше ли обратното? Не го ли получи, докато беше още в своите мръсни грехове и беше неприемлив за Бога? „Защото Бог препоръчва своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Исус умря за нас.” (Рим. 5:8).
Дали Бог ни прости, защото се покорихме на Неговите закони? Не, точно обратното е! Той ни прости, защото ни обича и за да можем чрез Духа Му да се покоряваме на Неговия закон.
Тук Павел им задава няколко въпроса. „Кой ви омая вас...? Чрез дела по закона ли получихте Духа или чрез вяра?... „След като започнахте в Духа, защо сега се усъвършенствате в плът?” (Гал. 3:1-3).
Християнският живот започва със Святия Дух, черпи сила от Святия Дух и завършва със служението на Святия Дух. Божията сила се проявява в Божиите люде за Божия слава и за наша радост.
Павел казва: Святият Дух дойде във вас, упрекна ви за грях, изясни ви Писанията, разкри ви Исус, вие Го следвахте. И сега изведнъж казвате, нямам нужда от Святия Дух повече. „Ще следвам тези лъжеучители. Ще чета тяхното ръководство за щастлив живот. Ще върша техните обряди.”
Но ние нямаме нужда от друго ръководство, което да ни казва какво да правим. Имаме Библията, тя е нашето ръководство. Имаме Святия Дух, Той ще ни напътства. Имаме общението на вярващите.
Някои хора искат някой да им казва какво да правят във всяка една ситуация. Но Библията не съдържа упътване за всяка ситуация в живота. Тя дава принципите и ценностите, на които да основаваме живота си.
Искате ли да знаете какъв е моят план за следващите 15 г.? Да поддържам огъня на любовта си към жена си. Да служа на нея и на децата си. Да служа на хората в църквата ни. Да благовествам. С една дума, да обичам Исус. Да следвам напътствията на Святия Дух. Досега съм правил това и Бог ме е благословил. Имам прекрасно семейство, важно служение, растяща църква. Защо да променям всичко това?
Ст. 4 „Напразно ли толкова страдахте?” Тези юдаизатори бяха преследвали църквата дълго време. Те бяха клюкарствали по техен адрес, бяха се опитвали да ги отклонят от Исус, бяха създавали интриги. Те се бяха съпротивлявали дълго време.
В нашата църква има хора, които са били номинални православни или са дошли от други религиозни групи. Самият аз съм преминал през атеизъм, индуизъм, зороастризъм и дъновизъм в търсенето на Бога. Вие сте дошли в църква, някои са били отхвърлени от собствените им семейства, забранявали са ви да идвате на църква. И вие сте останали верни на Исус. В църква сте намерили подкрепа.
Все едно сега да кажете: Вие ни харесвате като хора, но предпочитам да живея в мир с хората около мене. Исус ми струва твърде много! Не искам да ме наричат сектант. Не желая да създавам излишни конфликти.
В Студентската група на БХСС имаше брат и сестра. Повярваха, Святият Дух влезе в живота им, известно време растяха във вярата, устояваха на натиск, но в крайна сметка се отказаха от вярата.
Ако мислиш да се откажеш, помисли струва ли си. Напразно ли си страдал до сега? Исус казва: „Ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със святите ангели.” (Марк 8:38)
Последният въпрос, който задава Павел е в ст. 5: „Този, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела по закона ли върши това, или чрез вяра в посланието?”
Защо Бог изцелява хора, защо отговаря на молитви, защо спасява хора, защо им дава съпруг или съпруга, които да ги обичат, защо се проявява по чудесен начин в живота ни? Защото сме страхотни хора?Или защото имаме страхотен Бог? Защото вярваме в страхотен Бог!
Всяко добро нещо идва от Бога. Всички ние съгрешихме и не заслужаваме Божията слава. Затова Павел и Еремия казват: „Ако се хваля, ще се хваля с какво? - с Бога. Не със себе си.
Понякога можеш да си кажеш, след като си бил християнин за известно време: „Вече не върша тези грехове, вече се справям – и да се възгордееш, че си станал добър. Че сам управляваш живота си. Можеш да си кажеш: Святият Дух е моят помощник пилот. Бог ме е благословил, аз съм много по-добър от тези тука. Павел дава пример с Авраам, за да видим, че няма място за такава гордост.
Ст. 6: „Както Авраам повярва в Бога и му се вмени за правда...” Този стих е цитат на Бит. 15:16.
Ст. 8: „И Писанието, като предвиди, че Бог чрез вяра ще оправдае езичниците, предизвести благовестието на Авраам, казвайки...” – и тук цитира Бит. 12:3, 18:8 и 22:18 – „В тебе ще се благославят всичките народи”.
Юдаизаторите дойдоха при вярващите и им казаха: вие трябва да станете като Авраам. Той беше евреин – и вие трябва да станете евреи. Той се обряза – и вие трябва да се обрежете. Той изпълняваше Мойсеевия закон – и вие трябва да изпълнявате Мойсеевия закон.
Да, ние наистина трябва да станем като Авраам. Писанията го наричат „баща на всички вярващи”. Тук Павел казва, че в него ние ще се благославяме. Но аргументите на юдаизаторите бяха фалшиви.
Първо, Авраам не беше евреин, а обикновен стар човек, който имаше стара бездетна жена. Това не е много впечатляващо CV, нали? Той повярва в Бога, Бог му промени името от Аврам (високопоставен баща) на Авраам (баща на множество) и чрез него се роди народът Израел. След като Авраам е повярвал като езичник, значи и ние не трябва да ставаме евреи, за да повярваме.
Или да вземем обрязването. Авраам повярва на Божиите обещания и беше обрязан едва 14 г. след това. Следователно, не обрязването, а вярата го е спасила. Обрязването е само потвърждение, външен белег на неговата вяра. Същото е с водното кръщение днес. То не спасява, то само потвърждава спасението ни.
А Закона? Дали Авраам се покоряваше на Мойсеевия закон, преди да се спаси? Кажете ми как е било възможно това, след като Мойсеевия закон е даден 635 г. след като Авраам е повярвал на Божиите обещания?!
Следователно, вярата на Авраам предхожда закона, обрязването и формирането на нацията Израел. И това не е всичко.
Ст. 10: „Защото всички, които се облягат на дела по закона, са под клетва, понеже е писано: „Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко, писано в книгата на закона”.
Бог е свят и праведен и за да сме приети от Него, ние трябва да имаме свято и праведно CV. Няма проблем – ако искаш да си приятел на Бога, трябва просто да си съвършен – нищо повече. Да не съгрешаваш не само с постъпките си, но и в мотивите, мислите и намеренията си. Фасулска работа!
И не само да не си направил нищо лошо, но и да не пропускаш да направиш добро. Яков 4:17: „И тъй, ако някой знае да прави добро и не го прави, негов грях е”.
Представи си, че постъпваш на работа и шефът ти казва: „Ето длъжностната ти характеристика. Трябва да си съвършен. Ако се провалиш в най-малкото нещо, веднага те уволнявам. Такива са правилата на компанията. Ако не се съобразяваш с тях, си тръгваш.” Завежда те в офиса си и казва: „На този екран мога да виждам всичко– какво си мислиш, какви са мотивите ти, тъй че не си мисли, че ще ти се размине.” Как мислиш, ще издържиш ли дълго на тази позиция? Струва ми се, че ще си тръгнеш много бързо.
Това казва закона. „Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко, писано в книгата на закона.” Рим. 3:20: „Всички съгрешиха...” Колкото повече изследваш Библията, толкова повече ще се убеждаваш, че има нещо дълбоко сгрешено в теб. Знаеш какво е добро, но не можеш да го правиш.
Казваш на детето си, „Не удряй брат си”, а то прави точно обратното. Ти питаш: „Защо го удари? Не чу ли какво ти казах?” „Чух.” „Не беше ли ясна заповедта?” „Беше”. „Тогава какъв е проблемът?”
Проблемът е винаги в човешкото сърце. Ерем. 17:9: „Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно.”
С една дума: Бог е свят и добър. Ние сме грешни и отделени от Бога. Животът ни е безценен, как можем сами да го изкупим? Нещо трябва да се направи, за да имаме надежда за спасение. Въпросът е, ние ли трябва да направим нещо или това е нещо, което Бог прави?
По това се различават всички останали религии от християнството. Те казват: „Нуждаем се от просветление. Нуждаем се от морал. Нуждаем се от дисциплина. Нуждаем се от закон. Нуждаем се от наказание. Нуждаем се от традициите. Нуждаем се от алтернативна медицина. Нуждаем се от седмата раса.” Библията казва: „Нуждаем се от Бог.”
И Бог дойде при нас. Това е историята на Исус. Вечният Бог се смири и дойде при нас. Фил. 2:6-7: „И пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като прие образ на слуга и стана подобен на човеците.” Това е скандално.
В този пасаж Павел зададе няколко риторични въпроса. Посочи грешките в мисленето на галатяните за закона. Каза, че ние не можем да изпълним изискването на Бог за святост. И след това ни казва какво е направил Исус:
Ст. 13: „Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас.” Кого изкупи Христос? Нас, църква „Нов живот”!
Бог в Христос ни изкупи. Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас. Той се яви, смаза Сатана, уби нашия грях и победи смъртта. И затова „Благословението, дадено на Авраам”, дойде чрез Христос Исус на нас чрез вяра.
И там, на кръста, Той каза: „Свърши се”. Всичко вече е направено.Пишете го на моята сметка. Сега вече си свободен. Трябва само да вярваш!
Веднъж в самолета летели майка с едно момченце. То си представяло, че то кара самолета. Когато самолетът се накланял, и то се накланяло. Направо си вярвало. Майка му го попитала: „Какво правиш?” То казало: „Не виждаш ли, летя.” Бил вглъбен в това, което правил, защото ако се разсеял, самолетът щял да падне.”
Това е лъжепосланието на делата на закона. „Разбира се, ние сами можем да управляваме живота си. Всичко зависи от нас. Всичко е в нашите ръце!”
Тук Павел ни казва, че Исус Христос е пилотът на нашия самолет. Ние трябва само да вярваме, че Той ще ни заведе в нашия истински дом. Защото Той дойде, живя, умря и плати цената за нашия грях. Той каза: Пишете го на моята сметка. Възкръсна, ще се върне и ще ни вземе при себе си, за да наследим благословението, дадено на всички деца на Авраам.
Нека се помолим.
----
БПЦ "Нов живот" Варна
05.06.2016 г.
