/проповед/
Чували ли сте това изказване: „Балансирана диета е да
държиш бисквитка във всяка ръка“. Това звучи остроумно, но не много мъдро,
нали?
Но има и хора, чиито думи звучат много мъдро?
Когато такъв човек каже нещо, често се сещаме за библейска мъдрост с подобно
послание. Чуйте тези цитати от известни личности:
„Празнословие е, когато искате от Бога богатство
или почест, или победа над врага, или пък нещо друго земно.“ – Климент
Охридски. Библейската мъдрост казва: „Но търсете преди всичко Неговото
царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави (Мат. 6:33)
"Но... стига ми
тая награда - да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за
свобода..." - Христо Ботев. Исус казва: „Който обича живота си, ще
го изгуби; а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.“ Йоан 12:25
"Ако спечеля, печеля за цял народ - ако
загубя, губя само мене си." - Васил Левски. Това може да каже само
човек, който обича силно народа си. Думите на дякона приличат на изреченото от
Исус, „Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си.“
Йоан 15:13
"Когато [българският народ] се освободи от своята
простота и незнание, от своите стари суеверия и допотопни нрави, то
той ще бъде свободен и духовно." - Любен Каравелов. „Тогава Исус
каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте
Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“ (Йоан
8:31-32)
"Това, дето ми е на
главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да
извадя." - Елин Пелин. „Защото Божието слово е живо,
действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до
разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на
сърцето.“ (Евреи 4:12)
„Аз не зная под небето друга книга, по-могъща и
тъй всеобща, каквато е Библията…Там дето Библията се знае и чете, злините са
случайни, а добродетелите трайни спътници в живота.” - Иван Вазов „Цялото Писание
е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за
наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено
подготвен за всяко добро дело.“ (2 Тимотей 3:16,17)
„Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха
само това, което са добре премислили.“ – Димитър Чорбаджийски,
наречен Чудомир. „Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и
бавен да се гневи.“ (Яков 1:19)
„Трябва да възпитаме децата на България в
свещена омраза против лъжата и безчестието. Само върху тази здрава
основа ще изградим бъдещето на България.“ – Атанас Буров. „Възпитавай детето
отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато
остарее.“ (Притчи 22:6)
Тези мъдри мисли на важни български духовни и
културни дейци засягат различни теми, но всички те си приличат по това, че са съзвучни
с Божията мъдрост. Това е така, защото авторите им са живели във време,
когато вярата в Бога рядко се е подлагала на съмнение.
Днес ще разгледаме пасаж от Словото, в който са записани
мъдри бисери, отнасящи се до различни области в живота. Ще
разгледаме част от Притчи 10 гл. С нея започва нов раздел в книгата.
В известен смисъл първите 9 глави са въведение.
Може да се каже, че сбирката от притчи на Соломон започва тук като
поредица от стихове, които се състоят от два израза, съдържащи някаква
мъдрост. Може би затова един професор по богословие е казал: „От
началото на 10 глава на Притчи книгата се чете като речник. Всеки стих е
с различна тема. Но понякога виждаме групирани по две, три или четири
притчи, свързани от обща тема. Тази структура продължава до Притчи
22:16, така че в тези глави ще разглеждаме всяка притча отделно.
И така, да видим какви бисери от Божието
съкровище с мъдрости ще открием днес.
1.
Съкровища
придобити с неправда.
Притчи 10:2 „Съкровища, придобити с неправда, не
ползват; а правдата избавя от смърт.“
Съкровища, придобити с неправда. Това са пари, имоти
или други материални придобивки, спечелени по нечестен начин, чрез вършене
на зло, измама и т.н. Имаш ли такива? Ако имаш, едва ли ще си
признаеш.
Знаете ли къде освен в Египет е имало пирамиди
и фараони? Точно така, в България! От 1992 до 1995 г. по време на прехода
от комунизъм към капитализъм в страната много ловки и безсъвестни мошеници
успяха под носа на държавните институции да измъкнат и последните левчета
на стотици хиляди наивни българи с обещания за големи печалби.
Поради характера на действието си тези финансови измами са наречени пирамиди.
Много българи си спомнят с отвращение за имена като
Лайф Чойс Интернешънъл, Ист Уест Интернешънъл Холдинг Груп, Югоагент, Икар и
т.н. След като една по една всички тези пирамиди започнаха да се сриват
като плочки от домино, фараоните им се втурнаха да се спасяват кой където може.
Откраднатите пари се изчисляват на почти 12 милиарда лева.
Какво стана с тези измамници?
От всички са осъдени само
двама – Иво Недялков на 5 и Майкъл Капустин на 17 години лишаване от свобода,
макар и двамата са лежали в затвора по-малко. Имуществото им е отнето.
Съкровища, придобити с неправда, не ползват.
Дали тези двамата са се покаяли за греховете си?
Не мисля. Иво Недялков продължава да отрича вината си за ограбените
българи, има офис на пъпа на София и консултира чужди фирми по въпросите на
франчайза. За Капустин се знае, че живее в Канада с жена си и второто си дете
и въобще не го интересува какво става с измамените в България.
За невярващите хора може да изглежда, че тези
фараони са щастливи. Но един ден, те ще отговарят за делата си. Откъде
знам? Всеки, който се опитва да се обогати несправедливо за сметка на други
хора, нарушава осмата и деветата Божии заповеди, „Не кради“ (Изход
20:15). Такъв човек трябва да се покае и да изкарва хляба си по честен начин:
Ефесяни 4:28 „Който е крал,
да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно,
за да има да отделя и на този, който има нужда.“ За удовлетворяване на нужда
говори и следващият стих.
Съкровища, придобити с неправда, не ползват.
2.
Праведният
няма да остане гладен.
Притчи 10:3 „Господ няма да остави да гладува душата на
праведния; но отхвърля злобното желание на нечестивите. Ленивата ръка докарва
бедност, а трудолюбивата ръка обогатява.“
Един човек се хранел в ресторант. Келнерът го
попитал, „Как намерихте паржолата?“ Той отговорил, „Лесно – с вилицата
преместих картофеното пюре към края на чинията и я намерих!“
Ние, българите, обичаме да се оплакваме, че сме
най-бедната страна в ЕС. Но давате ли си сметка колко сме благословени!
Когато пазаруваме в Била виждам много хора да излизат с пълни колички
с храна! Макар и рядко, повечето от нас могат да си позволят да изядат една
пържола в Албата или Пица в Годзила. Наистина сме благословени, дори по
време на пандемия!
Но дори и да не можем да си позволим да ходим на
ресторант, ние вярваме в Божието обещание, че Господ няма да остави
праведния да гладува.
Матей 6:33 „Първо търсете
Неговото царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави.“
Псалми 37:25 „Млад бях, ето, остарях, но не съм видял
праведния изоставен, нито потомството му да проси хляб.“
На Бъдни вечер едно момченце в циганска
каравана попитало баща си какво ще ядат на Рождество. Майката на
детето била умряла и бащата отговорил, „Не знам, детето ми.“ Цигулката
на бащата висяла на стената и той знаел, че ако отиде да свири в
кръчмата, ще се намерят пари за вечерята на Рождество. Той бил правел
това преди да повярва в Бога. Но сега веднага отмахнал изкушението,
коленичил и започнал да се моли. Казал на децата си, „Не знам
какво ще ядем на Рождество, но ще пеем.“ И започнал да пее хваление на
Бога – песен, в която се казвало, вярваме, че Бог ще снабди.
Някой почукал на вратата на караваната. Там
стоял местният свещеник. Той казал, „Братко, Бог е добър, нали? Дойдох да ти
кажа как Бог ще снабди нуждата ви. В един магазин в града има три
агнешки бута и други продукти, които чакат теб и твоите братя.
Била нужна ръчна количка, за да донесат всички продукти до дома.
Тримата братя така и не научили кой е купил продуктите за тях. Но Бог снабдил
вечерята им на Рождество.
Което ни довежда до следващата тема...
3.
Праведният
е благословен.
Притчи 10:6 „Благословения почиват върху главата на
праведния; а устата на нечестивите покриват насилие.“
Eдин студент завършил
с отличие счетоводство и контрол в Икономическия университет. Вече бил дипломиран
счетоводител и бил много горд със себе си. Баща му имал малък бизнес,
но бил скаран с компютрите и осчетоводявал всичко по стария изпитан
начин. Синът му му направил забележка: „Татко, ти дори не знаеш колко печалба
си изкарал. В това чекмедже пазиш всички вземания. А тук са твоите касови
бонове и държиш всичките си пари в касата. Нямаш представа колко пари
си спечелил.“
Бащата отговорил: „Сине, когато дойдох в града след
като падна комунизма, имах само един чифт панталони. Сега сестра ти е
доктор, а ти си счетоводител. С майка ти притежаваме
апартамент. Имаме кола и този малък бизнес. Прибави всички тези неща,
извади панталоните, и останалото е печалба.“
Прибави всички тези неща! Точно това трябва да правим всеки
ден, не само в края на годината! Прибави всичко. Дошли сме с празни ръце
на този свят и с вечната душа, която Бог ни е дал. Всичко останало е печалба.
И като се огледаме, повечето от нас разполагат с доста голяма печалба!
Затова, спри да се фокусираш на това колко си стресиран
и помни колко си благословен.
Чарлз Спърджън е казал:
„Когато Бог прощава греховете ни, това не е всичко. Той ни оправдава в
праведността на Христос, но това не е всичко. Той ни осиновява в Своето
семейство, но и това не е всичко. Той ни подготя за небето, но това не е
всичко. Той ни дава благодат, но има още. Той ни помага да доживеем до старини,
но и това не е всичко. Дори когато пристигнем в идния свят, това пак няма да е
всичко.“
Откровение 21:1-4 „И видях
ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море
нямаше вече. Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога,
приготвен като невеста украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който
казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат
Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от
очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка;
първото премина.“
2 Коринтяни 9:8-9 „А Бог е
силен да преумножи на вас всякакво благо така, че като имате винаги и във всичко
това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро
дело; 9 както е писано: „Разпръсна щедро, даде на бедните, правдата му трае до
века.“
Тези и много други стихове ми звучат като огромно
благословение.
Благословения почиват върху главата на праведния. Защо? Праведният е
благословен най-вече защото слуша и изпълнява Словото.
4.
Мъдрият
пази Божиите заповеди.
Притчи 10:8 „Мъдрият по сърце приема заповеди; а
безумният бъбривец пада.“
Йоан 14:15 „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди.“
Ние доказваме, че обичаме Исус, когато пазим Неговите
заповеди. Когато сме изпълнители, не само слушатели на словото (Яков 1:22).
Много християни познават християнския жаргон и
звучат много убедително. Умеят да се молят красиво и да спорят на
богословски теми. Целите им Библии са подчертани с различни цветове. Но
когато ги опознаеш по-добре, виждаш че имат знание, но не и живот с
Христос. Както казват на английски, такива хора говорят говоренето, но не
ходят ходенето.
Има и такива, които вярват че Бог съществува и дори се молят
на Бога. Но не ходят на църква, не се включват в служения, не
даряват и не участват в живота на тялото Христово. Дали това е жива вяра?
Някой беше казал, че повечето хора искат да служат
на Бога, но само в качеството на съветници. С други думи, те искат да дават
акъл на Бога, но не и да Му служат.
Когато основателят на Армията
на спасението, Уилям Бут загубил зрението си, на сина му Брамуел се
паднала трудната задача да каже на баща си, че няма да се възстанови.
„Искаш да кажеш, че съм сляп?“, попитал той.
„Чух, че трябва да се примирим с това“, отговорил синът му. „И няма вече
никога да видя лицето ти?“ „Не, вероятно не в този свят.“
„Брамуел – казал генерал Бут – аз направих това, което можах за Бог и за
Неговите хора с очите си. Сега ще правя това, което мога за Бога без
очите си.“
Това е пълно покорство и всеотдайно посвещение!
Ще правя каквото е по силите ми за Христос с това което имам и това, което
нямам. Това е да се покоряваш на Словото на Бога.
Дуайт Муди е казал: „Аз не мога да направя всичко, но мога да
направя нещо. Това, което мога да направя, трябва да направя. А това, което
трябва да направя, с Божията благодат ще направя.“
Мъдрите приемат Божиите
заповеди без значение дали им харесват и правят всичко, което е по силите
им, за да им се покорят. Твоето покорство е доказателство, че обичаш
Бога.
1 Йоан 5:3 „защото това е любов към Бога: да пазим
Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.“
Заключение
В началото започнахме със стиха „Съкровища,
придобити с неправда, не ползват; а правдата избавя от смърт.“ (Притчи 10:2)
А коя е тази правда
или праведност, която ни избавя от смърт?
2 Коринтяни 5:21 „Който за нас направи грешен Онзи,
Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“
Христос е нашата праведност! Той е този, който
ни избавя от смърт. Но макар и Той да е нашата праведност, Бог иска и
ние да ходим в праведност.
2 Тимотей 2:22 „Но бягай от
младежките страсти; и заедно с тези, които призовават Господа от чисто сърце,
следвай правдата, вярата, любовта, мира.“
1 Петър 2:24 „Който сам понесе в тялото Си нашите
грехове на дървото, така че като сме умрели за греховете, да живеем за
правдата; с Чиито рани вие оздравяхте.“
Христос взе на кръста нашия грях и ни даде
Своята праведност. Христос е нашата праведност. Само Той може да ни
спаси от смърт.
Когато Леонардо да Винчи
бил на 43 години, дюк Людовико Сфорца от Милано го помолил да нарисува драматичната
сцена на последната вечеря на Исус с учениците. Като работел бавно и с педантично
внимание към всеки детайл, той прекарал три години в работа над заданието.
Групирал учениците по трима, две групи от всяка страна на централната фигура
на Христос.
На картината ръцете на Христос са протегнати. В
дясната си ръка Той държи прекрасна чаша, нарисувана с изящен реализъм.
Когато шедьовърът бил завършен, художникът казал на един приятел, „Виж я и ми
дай мнението си!“ „Чудесна е“, възкликнал приятелят. „Чашата е толкова истинска,
не мога да отместя поглед от нея!“ Веднага Леондардо взел четка и
нанесал боя върху блестящата чаша! Докато го правел, казал, „Нищо не трябва
да отклонява вниманието от фигурата на Христос!“
Молитва.
_______________
БПЦ "Нов живот" - Варна
28.02.2021 г.
