С такива приятели нямаш нужда от врагове (Йов 4-6)

/проповед/

Двама приятели били в гората на лов. Изневиделица от храстите се появила мечка. Първият започнал трескаво да си обува маратонките. Приятелят му попитал, „Какво правиш? Не знаеш ли, че не можеш да надбягаш мечка? „Не ми трябва да надбягвам мечката. Просто трябва да надбягам теб.“

Много приятели са като този, когато играта загрубее, си плюят на петите и дим да ги няма.

Някой е измислил интересна нова дума, думата frenenemy, която можем да преведем като „приятераг“. Може би някой стендъп комик за първи път я е измислил. Интересна дума, която описва някои хора. Приятераг означава комбинация от приятел и враг. Подходяща е, когато не можеш да кажеш дали един човек ти е приятел, или враг. Който показва приятелско лице, но всъщност ти е враг. Двуличен човек.

Днес продължаваме с поредицата „Уроци от Йов“ върху книгата Йов. Ще говорим за приятелството. Библията говори на много места за приятелството.

Притчи 18:24 „има приятел, който стои по-близко и от брат.“

Притчи 17:17 „Приятел обича всякога и е роден брат във всяко време на нужда.“

Имаме добрите примери на приятелството на Давид и Йонатан, за което говорихме докато разглеждаме 1 Царе, за приятелството на Илия и Елисей, Павел и Тимотей.

Но Библията говори не само за добрите, но и за лошите приятели:

1 Коринтяни 15:33 „Не се мамете. Лошите другари покваряват добрите нрави.“

Всички от опит знаем как лошите приятели ни отдалечават от Бога. С такива приятели нямаш нужда от врагове. Но днес няма да говорим за това как да избягваме лошите приятели, това е тема на друга проповед. Ще се опитаме да видим какви приятели сме ние, като разгледаме „приятелите“ на Йов - Елифаз, Билдад и Софар. 

Ние вече видяхме как Бог позволи на дявола да отнеме всичко от Йов, един праведен и непорочен мъж, и да го накара да страда, за да изпита вярността му на Бога.

Веднага след това тримата приятели на Йов идват, за да го утешат.

Йов 2:11-13 „А тримата приятели на Йов, като чуха за всичкото това зло, което го бе сполетяло, дойдоха всеки от дома си – Теманеца Елифаз, Шуахеца Билдад и Нааметеца Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да му съчувстват и да го утешат. И като повдигнаха очи отдалеч, и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето. И седяха при него на земята седем дена и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че страданието му е много голямо.“

Ако просто продължаха да слушат и да утешават приятеля си, щяха да бъдат включени в списъка със страхотни приятели в Библията. Но за нещастие, не го направиха.

Щом си отвориха устата и се опитаха да помогнат на Йов с лошата си теология и горди изказвания, се превърнаха в пример за ужасни приятели.

Както казваме, с такива приятели нямаш нужда от врагове. Те сториха повече вреда на приятеля си, отколкото неговите врагове.

Думите им накараха човека с непоколебима вяра Йов да се съмнява и дори да обвинява Бога в жестокост.

Понякога, ако не внимаваме, с подобно отношение, вместо да насочим хората към Бога, можем да ги отблъснем от Него.

Понеже нямаме време да изследваме и тримата, бих искал да се фокусираме на първия приятел, Елифаз, и да видим какви поуки можем да вземем от него за това как да бъдем добри приятели.

1.     Фокусиране върху грешките на другите.

Елифаз разсъждава дали да говори или не, но решава че не може да се сдържи да не говори. И първото нещо, което пита Йов е, като си помагал на толкова много хора, защо сега не можеш да помогнеш на себе си?

Йов 4:3-6 „Ето, ти си съветвал мнозина и немощни ръце си укрепил. Твоите думи са привдигали падащия, и отслабнали колене си укрепял. А сега това те сполетя, и ти се отчая, достигна те, и се сломи.“

Този въпрос ми прилича на упрека на минаващите край кръста, докато Исус виси на него: „Ако си Божий Син, слез от кръста!“

И след тази първа грешка, идва и втората грешка на Елифаз:

Йов 4:7-8 „Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен, и къде са били изтребвани праведните. Доколкото съм аз видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат.“

Елифас обвинява Йов за неговите проблеми, като твърди че никой не е погинал или страдал, без да е виновен сам той и без да си го заслужава. Това обаче е грешна теология!

Разбира се, Йов не беше съвършен. Но Библията казва, че всички сме грешни и всички заслужаваме да страдаме и даже заслужаваме смърт. Затова всеки момент на мир и спокойствие се дължи на Божията благодат, а не на нашата праведност или на нашите заслуги.

Но проблемът е, че нашата гордост ни кара да виждаме грешките у другите. Всъщност, често ние критикуваме у другите точно тези неща, които не харесваме у себе си. Защо? За да не се налага да се изправяме срещу тях. Болезнено е да признаеш собствените си провали – това може да доведе до срам, чувство за малоценност и несигурност.

От друга страна, като осъждаме грешките на другите, това действа като успокоително – кара ни да се чувстваме по-добри и „по-морални“ на фона на другите.

Затова Исус каза

Матей 7:5 „Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от братовото си око.“

Ако го правим, ако сме искрени за своите грешки и провали, вместо да ни избягват, хората ще ни търсят като приятели. Както казва К.С. Луис, „Приятелството се ражда в момента, когато един казва на друг: „Какво? И ти ли? Мислех, че съм единственият.“

Елифаз обвини Йов за неговите проблеми. Кой се нуждае да чува такива думи от приятел? Има си време за корекция, но първо хората се нуждаят да бъдат изслушани!

2.     Маска на вярващ.

Следващия урок, който научаваме от Елифаз е, че не всеки, който звучи като много духовен и като много вярващ, наистина е такъв. Лесно е да се имитира вяра.

Йов 5:8-16 „Но аз Бога ще потърся и делото си ще възложа на Бога, Който върши велики и неизследими дела… дава дъжд по лицето на земята… възвишава смирените… въздига в безопасност нажалените… осуетява кроежите на хитрите… избавя сиромаха от меча…“

Макар и това, което Елифаз казва да е вярно, той не е искрен. И не това Йов се нуждаеше да чуе в момента. Йов знаеше всичко това по-добре от Елифаз! Той не се нуждаеше от проповед, а от състрадание!

Елифаз продължава да обвинява Йов, че той е причина за собствените си проблеми. Някой е казал, „Никой не го е грижа колко много знаеш, докато не узнаят колко много те е грижа.“

Холивудските филми често изобразяват християни, които са горди, арогантни и егоистични, и които обичат да използват християнски клишета като „Моля се за теб“, „Бог те обича“ и „Не се тревожи, всичко си има цел.“

Макар и тези стереотипи да не ни харесват, трябва да признаем, че в тях има доста истина.

Аз също казвам на хората „Ще се моля за теб“ и макар и да го казвам искрено, понякога забравям за обещанието си. Затова реших да не оставям някоя нужда, без да се помоля веднага, когато разбера за нея.

Понякога като християни ние казваме на хората, че Бог ги обича, но не им даваме помощта, от която се нуждаят. Така само обличаме в духовни дрехи нашият егоцентризъм. Хората чувстват това и това ги отдалечава от Бога.

Нещо повече, може да използваме библейски цитати, но това не означава, че винаги сме прави или че мотивите ни са правилни. В историята Библията е била използвана, за да се оправдаят неща като робството, нацизма, геноцида, расизма, апартейда, а сега и войната на Русия в Украйна.

Ние трябва да познаваме Писанията и да учим стихове наизуст. Но цитирането на Библията не винаги означава, че сме в „духа на Словото“.

Ако искаме наистина да помогнем на приятел, преди да попитаме Бог какво да кажем, по-добре е да помолим Бог да промени нашето сърце.

3.     Тръни или плодове?

Накрая, виждаме, че приятелството на Елифаз повече навреди, отколкото помогна на Йов. То даваше тръни вместо плодове.

Йов отговаря така на Елифаз:

Йов 6:4 „Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; заплахите на Бога са се опълчили против мене.“

Йов сякаш е взел присърце думите на Елифаз и тук виждаме, че вместо да вижда Бог като приятел, той започва да гледа на Него като на враг.

Той знае, че неговият грях не е по-голям от греха на кой да е друг човек и не може да си обясни защо страда, освен ако Бог не го мрази.

Елифаз напомня за някои християни. Когато някой невярващ потърси подкрепа от християнин и започне да споделя проблемите си с него, той или тя веднага започват да го обвиняват и осъждат. Затова много хора не могат да понасят християните. И може би затова някои не искат да дойдат на църква.

Тук нямам предвид да говорим само за Божията любов на невярващите. Далеч съм от мисълта да споделяме само онези неща от Библията, които биха ги накарали да се чувстват добре. Това правят проповедниците на евангелието на просперитета.

Когато казваме на хората, че само ако спрат да се оплакват, ако тръгнат на църква и си намерят работа, тогава проблемите им ще изчезнат - това е точно онова, което проповядва евангелието на просперитета.

Но колкото и духовен да си, проблемите няма да изчезнат изневиделица. Йов разбираше това. Той знаеше, че Бог дава и Бог взема. Бог е в контрол на всичко.

Разбира се, че има време и място за укоряване, за коригиране и назидаване, но не можем да започнем „от вратата за главата“. Първо трябва да покажем любов и загриженост, да насърчим и да изслушаме човека.

Такова отношение именно може да привдигне падналия човек. Не двулично, фалшиво приятелство като това на Елифаз, а истинско христоподобно приятелство, което се стреми да привдига другите.

В началото приятелите на Йов започнаха добре. В гл. 2 те дойдоха, изслушаха Йов, плакаха с него и се молиха с него.

Ако бяха продължили да изговарят думи на живот, вместо думи на смърт, днес нямаше да ги посочваме като пример за ужасни приятели. Щяхме да гледаме на тях като на пример за прекрасни приятели. Щяхме да слушаме проповеди за това как да имитираме техния пример, а не как да го избягваме.

Затова, нека изпитаме сърцето си и да видим що за приятел сме ние. Дали приличаме на Елифаз от глава 2, или на Елифаз от глави 4 и 5? Нашето приятелство помага ли на хората или ги наранява? Плодове ли носи или тръни? Приятел ли сме или приятераг?

Вместо да се фокусираме на провалите на другите, да се преструваме на духовни без да помагаме и без да принасяме плод, нека се стремим да се поучим от примера на Исус като приятел.

Ако Исус е твоят Спасител, Той ще бъде и твой Приятел. Колкото повече му се покланяш като на Цар в живота си, толкова повече Той ще е твой Приятел и ще те учи как ти да бъдеш добър приятел.

Първо, Той ще те научи, че добрият приятел е искрен, не слага маски. Второ, ще те научи, че добрият приятел се притичва на помощ. Приятел в нужда се познава.

Притчи 17:17 „Приятел обича винаги и е като роден брат във време на нужда.“

И трето, добрият приятел ще има жертвоготовна любов, подобно на любовта на Христос към нас. „Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си.“ (Йоан 15:13)

Исус демонстрира именно тази агапе любов. Той умря, но три дни по-късно възкръсна от мъртвите и днес живее в тези, които са го приели за Свой Господ и Спасител. Както казва ап. Павел, „Съразпнах се с Христос и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене…“ (Галатяни 2:20)

А както казва Аристотел, „Приятелството е една душа, която живее в две тела.“ Ако Христос живее в тебе, Той ще е най-добрият ти приятел и Той ще те учи как да си добър приятел за другите.

Един британски вестник предложил награда за най-добрата дефиниция за приятел. Сред хилядите отговори, които получили, били следните:

Приятел е този, който умножава радостите, разделя тъгата, и чиято честност е ненарушима.

Приятел е този, който разбира нашето мълчание.

Приятелят е като часовник, който е верен през цялото време.

Победителят бил този, който казал: „Приятел е този, който идва, когато целият свят си отива.“

Молитва.

_____________________

15.06.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна 

Правилно ли чух, да обичам враговете си? (Лука 6:27-36)

/проповед/

Дотук видяхме, че Бог не ни е забравил, но има изкупителен план за цялото човечество, в центъра на който е личността на Исус Христос. Разгледахме примера на Захария, Елисавета и Мария, за да разберем как да се подготвим за второто идване на Месия.

После се спряхме на служението на Йоан Кръстител в Лука 3 гл. и видяхме, че по-конкретно ние се подготвяме за идването на Исус, като изповядваме греховете си, водим живот на автентично покаяние и живеем в очакване на Христовото идване. Миналия път от проповедта на Пеце Алексовски разбрахме, че грехът има много измерения, но Исус Христос дойде, за да ни изкупи от всички тях и да ни направи свободни чрез вяра в Него.

Така стигаме до Лука 6 глава. В началото виждаме, че Исус се помоли, избра Своите 12 ученици, сред които се набива на очи Юда Искариотски, вероятно единственият ученик от Юдея. Какво ли е било за Исус да избере човека, който е трябвало да го предаде?

Веднъж някой попитал един богослов, защо Исус избра Юда Искариотски да бъде негов ученик? Учителят отговорил, „Не знам, но аз имам един още по-труден въпрос: Защо Исус избра мен?“

След като избра 12-те Исус слезе от планината на едно равно място. Там бяха дошли хора от цяла Юдея, от Ерусалим, дори от Тир и Сидон, за да го чуят и да бъдат изцелени. Той изцелява, сигурно това е продължило поне 5-6 часа. След това започва да проповядва проповедта на равнината.

Днес ще разгледаме част от нея. Ще спра вашето внимание на ст. 27-36. Прочит на текста. Нека се помолим.

В една църква назрял конфликт между пастора и ръководителя хваление. Всичко започнало, когато пасторът проповядвал за даването, а след проповедта ръководителят на хвалението запял песента „Исус плати пълната цена“. На следващата служба пасторът проповядвал за клюкарстването и как трябва да внимаваме какво говорим. След проповедта хвалението запяло „Обичам да разказвам тази история.“ Пасторът толкова се засегнал, че на следващата служба обявил, че напуска. Хвалението изпяло химна „Защо не още днес?“

Този виц може да ни кара да се смеем, но за съжаление както в живота, и християните не са имунизирани срещу конфликти. В църквите има хора, които враждуват помежду си! Християните не би трябвало да се държат така.

В някои църкви хората се карат дали да носят маски или не. Нормално е да имаме различия, но се надявам, че ние ще подхождаме и в тази ситуация с любов и търпение! Но не навсякъде е така. Християните не винаги са любящи и миротворци.

Исус знаеше, че това ще се случи, затова ни остави изрични напътствия:

Лука 6:27 „Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят, благославяйте тези, които ви кълнат, молете се за тези, които ви правят пакост.“

Защо Исус ни казва това? Мога да се сетя за някоко причини.

1.     Защо Исус иска да обичаме враговете си?

Първо, Исус не ни спаси, защото ние бяхме много хубави хора. Исус ни спаси, защото бяхме грешници.

Римляни 3:23 „Всички съгрешиха и никой не заслужава да се прослави от Бога.“

Ти и аз бяхме грешници, когато Исус ни спаси. И когато станахме християни, Бог ни призова да изоставим грешния си начин на живот. Павел описва този живот така:

Тит 3:3 „Защото и ние някога бяхме неразумни, непокорни, измамвани и поробени от най-различни страсти и удоволствия и като живеехме в злоба и завист, бяхме отвратителни и се мразехме един друг.”

Исус може би ни напомня какви сме били и ние. Но сега не сме такива, нали?!

Проблемът е, че когато християните не се държат подобаващо, те правят това, което са правили преди Бог да ги спаси. Нещо като дежавю. Това, разбира се, не е правилно, но обяснява защо се случва понякога.

Второ, Исус ни заповяда да обичаме неприятелите си, защото това не ни идва естествено отвътре. Всъщност, тази заповед на Исус изобщо не звучи логично. Тя дори може да скандализира някого. Чухте ли кого Исус ни заповяда да обичаме?

Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят, благославяйте тези, които ви кълнат, молете се за тези, които ви правят пакост.

Сигурно някой си казва, защо ми е притрябвало да обичам моите неприятели? Моите врагове? Та нали те са ми врагове, защото не ги харесвам! Ако ги харесвах, нямаше да ми са врагове. Но сега, щом не ги харесвам, как да ги обичам?!

Тази заповед изглежда нелогична, ирационална. Направо ненормална. Ако ни идваше отвътре, нямаше нужда някой да ни заповядва да го правим, нали?

Но има още една причина. Исус ни заповяда да обичаме враговете си, защото и Той прави това.

Лука 6:35-36 „Но вие обичайте неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите нещо в замяна; и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите. И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.“

Когато ние обичаме враговете си, ние показваме на невярващия свят какъв е нашият Отец. Бог обичаше враговете си и ние трябва да сме благодарни за това, защото ние също бяхме Негови врагове.

Колосяни 1:21-22 „И вас, които бяхте някога отстранени и врагове по разположение чрез злите си дела, сега примири чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, за да ви представи пред Себе Си святи, непорочни и безупречни.“

Виждаме, че Божията любов ни примири с Него. Тя доведе до нашето спасение. И след като сме станали Негови деца, Бог ни казва, че иска и ние да обичаме нашите врагове. И ако Божията любов към нас доведе до нашето спасение, каква е Неговата цел, според вас, като ни заповядва да обичаме нашите врагове? Разбира се, да ги доведем до спасение.

Бог ни спаси и сега иска ние да обичаме тези, които са трудни за обичане, за да може те да се примирят с Бога. За да бъдат спасени. С една дума, Бог ти се доверява да бъдеш Негов мисионер сред изгубените.

Говорейки за врагове, знаете ли колко струва да се ликвидира един вражески войник във война? Един нидерландски професор изчислил, че по времето на Юлий Цезар убийството на един вражески войник е струвало по-малко от 1 долар. По времето на Наполеон цената за унищожаване на един войник станала $2000. По време на Първата и Втората световни войни – съответно $17000 и $40000. При операция „Пустинна буря“ в Ирак всеки отнет живот на вражески войник струвал $800000.

А колко струва спасяването на един човек от враждуваща страна чрез изпращане на един мисионер? Само $654!

Това е доста добра сделка, не мислите ли? Колко по-добре би било да обръщаме към Христос нашите врагове, отколкото да воюваме и да ги убиваме в битка? Ако те станат наши братя и сестри в Господа, едва ли ще искат да ни нападат.

А ако ти си мисионер на Бога тук – в твоето семейство, блок, квартал, работното място, цената за теб е нула. Можеш ли да се сетиш за някой враг в твоето семейство? Твоя блок? Твоята работа? Можеш ли да вдигнеш ръка, ако се сещаш за такъв човек?

Виждате ли колко гениален е Бог? На теб няма да ти струва нищо да си мисионер сред хората, които не харесваш.

Всъщност, ще ти струва нещо. Ти рискуваш много, ако го направиш. Рискуваш да ти се присмиват, да те обидят, да те избягват или нещо още по-лошо... Днес в някои страни вече вкарват християни в затвора! Това е цената, която трябва да платиш, ако искаш да спасиш някой твой враг. Защото и Бог ни възлюби, докато бяхме още Негови врагове, за да ни спаси. Сега Бог призовава теб и мен да възлюбим неприятелите си, за да ги спаси от ада.

2.     Как да обичаме враговете си?

Но как да обичам неприятелите си? Как да им показвам любов, когато не ги обичам? Исус ни дава прозрение относно Своя военен план за спасение на душите на хората с думите:

Лука 6:31 „И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях.“

Знаете ли как се казва този стих? Точно така, това е т.н. „Златно правило“. Дори да не вярват, много хора признават колко гениален е този съвет на Исус.

Има някои, които смятат, че Исус е взаимствал тази максима от други мъдреци, живяли преди него. Например, за Конфуций се знае, че е казал 500 г. преди Исус: „Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб.“

В сакскритския епос Махабхарата се казва, „Не прави нищо на другите, което би ти причинило болка, ако е направено на теб.“

А една будистка поговорка казва: „Като се поставиш на мястото на другите, не убивай, нито карай да убиват.“

Но Исус не казва това. Всички тези религии казват „Не прави!“ За разлика от тях Исус казва, „Прави“. Тези древни мъдреци казват, „Ако не искаш някой да те нарани, не го наранявай. Остави го на мира и той ще те остави на мира.“

За разлика от това, Исус казва: „Не го оставяй на мира. Целенасочено направи нещо за него.“

Всъщност, Златното правило на Исус далеч не е просто страхотен съвет как да живеем живота си. То е нашият боен вик! Бог ни го дава като наш план за водене на битка за печелене на души, като показваме любов към враговете си.

Някой е перифразирал ст. 31 така: „Прави на тези, които не те харесват каквото би искал те да правят на теб, но каквото знаеш, че няма да направят. Прави го преди да злоупотребят с теб, а те биха го направили, ако имат такава възможност. Засрами ги с доброта. Убий ги с милост. Отрежи гърлото им с любезност.“

С други думи, направи това, което те не биха направили за теб. Защо? Защото това е последното нещо, което те очакват. Те очакват ти да играеш по техните правила, но като правиш добро на тях ти променяш правилата на играта.     

Някой ще каже, това правило е прекалено трудно за изпълнение, не е за мене. На този човек Исус казва: „За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно.“ (Матей 19:26) За Бога всичко е възможно, защото Той е Бог на чудесата!

В книгата си Ще повдигна очите си, Глен Кларк казва: „Представи си, че в самата ти кръв, в нервната ти система е поникнал някакъв стар корен на омраза и няма как да бъде изкоренен.“ С други думи, какво ако омразата е твърде дълбока, за да обичаш? Ами ако раната е твърде болезнена, за да простиш? Ако „Той никога не е казал „Съжалявам“? Глен Кларк казва, „Тогава се облегни и остави Христос да извърши чудото“.

Да обичаш враговете си е чудо. Но това е чудо, към което Христос ни призовава. Ако още не си го преживял, има някои неща, които можеш да направиш. Ако не можеш да обичаш врага си, Исус казва, „правете добро на тези, които ви мразят.“ Можеш да започнеш с това!

Една моя роднина говореше много лоши неща за вярата и евангелските църкви. Говореше зад гърба ми и за нашата църква – че е секта, че отклоняваме хората от православието, от семейните им ангажименти т.н. Държеше се зле с други мои близки. Беше трудно за мен да се виждам с нея.

Когато разбрах, че на едно семейно тържество и тя ще е там, се чудех дали да отида. Но реших да отида и да се държа, все едно нищо не се е случило. Когато я видях, отидох и я прегърнах и целунах, а после я попитах как е. Беше изненадана, но и зарадвана. Едва ли това е променило отношението ѝ към евангелските църкви, но поне вече не си позволява открито да говори против вярата. Бог влезе в контрол и помири моя враг с мене.

Ако не можеш да „правиш добро“ на врага си, Исус казва, „благославяйте тези, които ви кълнат“. Може би това е мястото, откъдето да започнеш. Защо не се помолиш с Аароновия благослов (Числа 6:24-26) за него? Опитай да кажеш, „Господ да благослови ............... и да го опази! Господ да осияе с лицето си над него и да му покаже милост. Господ да издигне лицето Си над него и да му даде мир!

Ако не можеш да „благославяш“ врага си, Исус казва, „молете се за тези, които ви правят пакост.“ Това е място, от което всички ние можем да започнем.

Германският богослов и пастор Дитрих Бонхофер се борил със заповедта „обичайте неприятелите си“, докато бил преследван в нацистка Германия. Накрая заключил, че именно тази заповед на „особеното, извънредното, необичайното“ отличава християнина от другите. Дори докато работел, за да свали режима, той следвал заповедта на Исус да „се моли за тези, които го преследват.“

Бонхофер пише, „Чрез молитвата ние отиваме при нашия враг, заставаме до него и умоляваме Бог за него. Исус не обещава, че когато благославяме нашите врагове и правим добро на тях те ще престанат да ни мразят, да ни използват и да ни преследват... Но дори това не може да ни нарани или победи ако се молим за тях... Ние вършим наместнически за тях това, което те не могат да направят за себе си.“

Повечето от нас вярваме, че сме направили достатъчно, ако просто сме оставили врага си на мира. Не му желаем злото, но и не го обичаме. Но Христос иска ние да поемем инициативата и да направим първата крачка. Да простим и да покажем практична любов.

По време на Арменския холокост, арменска медицинска сестра била заловена заедно с брат ѝ от турците. Брат ѝ бил заклан от турски войник пред очите ѝ. Тя успяла да избяга и по-късно станала медицинска сестра в лазарет. Един ден тя с удивление видяла, че същият човек, който бил убил брат ѝ, е доведен ранен в болницата, където работила. Нещо в нея извикало, „отмъщение“. Но един по-силен глас ѝ казал да прояви любов. Тя се грижила за мъжа, докато той оздравял.

Накрая възстановилият се войник я попитал, „Защо не ме остави да умра?“ Нейният отговор бил, „Аз съм последовател на Този, който е казал: „Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят.“ (Лука 6:27). Впечатлен от отговора ѝ, младият войник отговорил: „Никога преди не съм чувал такива думи. Разкажи ми повече. Искам да имам тази религия.“

Точно това Христос е направил за нас. Това е значението на благодатта. Дори нашите врагове заслужават тази безусловна любов, защото Бог е такъв. И той очаква от нас същата тази любов, за да можем да ги доведем до Христос.

Едно семейство научило по интересен начин тази истина. Всяка вечер те чели с децата си пасаж от Словото и се молели. Една вечер прочели Римляни 12:20, „Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го.“ SLIDE

Двете им момчета, които били на 7 и на 10 години, били озадачени. Казали, „Защо трябва да храним враговете си?“ Техните родители също не разбирали защо Бог иска това. Единственият отговор, за който бащата се сетил, бил: „От нас се очаква да го правим, защото Бог казва така.“

След няколко дни научили защо. За няколко седмици 10 годишният им син Джон се оплаквал, че Боб, който седял на чина зад него го удря, когато учителката не гледа. И казал, „И аз ще го ударя“.

Това се повтаряло всеки ден и накрая майката не издържала и гневно извикала, „Аз ще отида, ще напердаша този побойник и ще се скарам на учителката, че търпи това.“ Докато още вдигала пара, 7-годишният ѝ син казал: „Може би трябва да нахраним врага на батко.“

Това изненадало всички. Не били сигурни, че в 4 клас може да има враг. В края на краищата, враг не е ли някой, който е далеч от теб?

Тогава всички погледнали към бащата. Като глава на семейството от него се очаквало да разреши проблема. Но единственият отговор, който могъл да даде бил, „Май трябва, защото Бог казва така.“

Майката въздъхнала, обърнала се към големия им син и попитала, „Знаеш ли какво Боб обича да яде? Ако ще го храним, по-добре да му занесем нещо, което той обича.“

Момчето извикало, „Боб обича желирани бонбони „Харибо“! Те купили една кутия „Харибо“ синът им да занесе в училище и решили, че следващият път, когато Боб го удари, Джон само ще се обърне и ще сложи бонбоните на чина на врага си. И ще видят дали това с храненето на неприятеля работи.

На следващия ден момчетата се върнали и се втурнали у дома с викове, „Работи, мамо, работи!“ Майка им попитала, „Какво направи Боб? Какво каза?“

Джон казал, „Той беше толкова изненадан, че не каза нищо. Само взе бонбоните. Но не ме удари повече нито веднъж!“ След време Джон и Боб станали най-добри приятели – само заради малка опаковка желирани бонбони „Харибо“.

Впоследствие двете момчета пораснали и станали мисионери в далечна страна. И техният начин да покажат приятелство на враговете на вярата бил да канят местните хора у дома на вечеря. Явно враговете са винаги гладни. Може би затова Бог казва да ги храним.

„Но вие обичайте неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите нещо в замяна; и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите. И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.“

Бог показа любов към нас по същия начин. Ние бяхме Негови врагове. Йоан 3:16 казва, „Защото Бог толкова възлюби света, че даде...“ Да обичаш враговете си означава да им дадеш нещо. Нещо, от което се нуждаят или нещо, което биха искали да имат. Бог даде на нас, Своите врагове, Своя Син. Какво ще дадеш на твоя враг?

Това може да е някое добро, или благослов, или молитва, или просто да ги нахраниш.

Накрая, помните ли врага, за когото си помислихте, като вдигнахте ръка в началото? Искам да се молите за възможности да покажете на този човек любов през следващата седмица. Имате за задача да им дадете нещо, което обичат. Защо не им купите или направите нещо, което обичат да ядат, и да им го занесете?

Молитва

Но не можете да обичате истински вашите врагове така, както иска Исус, ако не принадлежиш на Него.

Молитва за покаяние.

____________

БПЦ "Нов живот" - Варна 

30.05.2021 г.

Moлитва за защита от тероризъм

Всесилни Боже, върховни Управителю над света и цялата вселена, на Чиято сила никое създание не може да устои, на Когото принадлежи справедливо да наказва грешниците и да бъде милостив към тези, които искрено се покайват - утеши сърцата на близките на загиналите, превържи раните на ранените и им вдъхни вяра, надежда и любов; спаси всички нас и ни избави от всяко насилие, неправда или терористична заплаха, за да можем въоръжени с твоята защита, да бъдем закриляни винаги от всяко зло и да се радваме на мир; дай на Твоите слуги сила да обичаме враговете си, да ги храним с Хляба от небето и поим с Живата вода, за да се вразумят и да стигнат до покаяние и познание на Пътя, Истината и Живота - Твоя единороден Син, Исус Христос, нашия Господ. Амин. - БПЦ "Нов живот" Варна