Конституцията на Божието царство

Проповядвана от Божия Син Исус Христос и записана от св. Матей по поръчка и вдъхновение от Святия Божи Дух., 55-65 г.сл. Хр.

ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА

Блаженствата

5 А Исус, като видя множествата, изкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.

2 И като отвори устата Си, поучаваше ги, като казваше:

3 Блажени бедните[a] по дух, защото е тяхно небесното царство.

4 Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.

5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

6 Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

7 Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.

8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове.

10 Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене;

12 радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

Сол и светлина за света

13 Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.

14 Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие.

15 И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника и то свети на всички, които са в къщи.

16 Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.

Исус Христос и законът

17 Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня.

18 Защото истина ви казвам: Докато премине небето и земята, нито една йота[b], нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

19 И така, който наруши една от тези най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.

20 Защото ви казвам, че ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство.

21 Чули сте, че е било казано на древните: „Не убивай; и който убие, ще бъде виновен пред съда.“

22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си без причина, ще бъде виновен пред съда; и който каже на брат си „празноглавецо“[c], ще бъде виновен пред Синедриона; а който му каже: „бунтовни безумецо“, ще бъде виновен за огнения пъкъл.

23 И така, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против теб,

24 остави дара си там, пред олтара, и първо иди и се помири с брат си, и тогава ела, и принеси дара си.

25 Бързай да се сдобриш с противника си, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на служителя и да бъдеш хвърлен в тъмница.

26 Истина ти казвам: Няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последния кодрант.

27 Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай.“

28 Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.

29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.

30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

31 Още е било казано: „Който напусне жена си, нека даде разводно писмо.“

32 А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства.

33 Чули сте още, че е било казано на древните: „Не нарушавай клетвата си, но изпълнявай клетвите си пред Господа.“

34 Но Аз ви казвам: Изобщо да не се кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;

35 нито в земята, защото е Негово подножие; нито в Йерусалим, защото е град на великия Цар.

36 Нито в главата си да се кълнеш, защото не можеш да направиш нито един косъм бял или черен.

37 Но говорът ви да бъде: Да, да! Не, не! А каквото е повече от това, е от лукавия.

38 Чули сте, че е било казано: „Око за око, зъб за зъб.“

39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата.

40 На този, който би поискал да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха.

41 Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.

42 Дай на този, който проси от теб; и не се отвръщай от онзи, който ти иска на заем.

43 Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си.“

44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят,

45 за да бъдете синове на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните.

46 Защото ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

48 И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

За милостинята

6 Внимавайте да не вършите благодеянията си пред човеците, за да ви виждат; иначе нямате награда при своя Отец, Който е на небесата.

2 И така, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалени от човеците. Истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

3 А когато ти правиш милостиня, нека лявата ти ръка не узнае какво прави дясната,

4 за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.

За молитвата

5 И когато се молите, не бъдете като лицемерите; защото те обичат да се молят, стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците. Истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

6 А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.

7 А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многословието си.

8 И така, не бъдете като тях; защото вашият Отец знае от какво се нуждаете, преди вие да Му поискате.

9 А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!

10 Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята!

11 Дай ни днес насъщния хляб;

12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници.

13 И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете. Амин!

14 Защото ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.

15 Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.

16 А когато постите, не бъдете унили като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят. Истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

17 А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си,

18 за да не си личи пред човеците, че постиш, а само пред твоя Отец, Който е в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.

Съкровища на небето

19 Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат.

20 А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат;

21 защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

22 Окото е светило на тялото. И така, ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде осветено;

23 но ако окото ти е лукаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. И така, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!

24 Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона!

Упование на Бога или грижи за земното

25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си – какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си – какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото – от облеклото?

26 Погледнете небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?

27 И кой от вас може с грижа за себе си да прибави един лакът към ръста си?

28 И за облекло защо се безпокоите? Наблюдавайте полските лилии как растат – не се трудят, нито предат;

29 но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като някоя от тях.

30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, няма ли много повече да облича вас, маловерци?

31 И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?, или: Какво ще пием?, или: Какво ще облечем?

32 (защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

34 Затова не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчна е на всеки ден неговата злоба.

Да не осъждаме ближния

7 Не съдете, за да не бъдете съдени.

2 Защото с каквото отсъждане съдите, с такова ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.

3 И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?

4 Или как ще кажеш на брат си: Остави ме да извадя съчицата от окото ти; а ето гредата в твоето око?

За молитвата

5 Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от окото на брат си.

6 Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.

7 Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори;

8 защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори.

9 Има ли между вас човек, който, ако му поиска синът му хляб, ще му даде камък

10 или ако поиска риба, ще му даде змия?

11 И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече вашият Отец, Който е на небесата, ще даде добри неща на тези, които искат от Него!

12 И така, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.

Двата пътя

13 Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях.

14 Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират.

Предпазване от лъжеучители

15 Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.

16 По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини от репеи?

17 Също така всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.

18 Не може добро дърво да дава лоши плодове или лошо дърво да дава добри плодове.

19 Всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огън.

20 И така, по плодовете им ще ги познаете.

Опасност от лъжливо изповядване

21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата.

22 В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име? И не правехме ли много чудеса[d] в Твое име?

23 Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие.

24 И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара.

25 И заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.

26 И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък.

27 И заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; и тя падна и падането беше голямо.

28 И когато Исус свърши тези думи, народът се чудеше на учението Му;

29 защото ги поучаваше като Един, Който има власт, а не като техните книжници.

Footnotes

1. 5:3 От гр. които не притежават нищо.
2. 5:18 Най-ситната буква в еврейската азбука.
3. 5:22 Букв. рака – силно обидна дума.
4. 7:22 От гр. мощни дела.

Библия, ревизирано издание (BPB)

Изборите ти имат значение

/проповед/

Преди да се оженят, съпруг и съпруга решили че той ще взема всички важни решения, а тя всички второстепенни. След 20 години го попитали как са се справили. „Чудесно! През всичките тези години изобщо не ми се наложи да вземам важни решения!”

Днес ще си говорим за решенията и изборите, които правим. Продължаваме с разглеждането на Авакум. Какво се случи до тук?

Авакум се оплака на Бог, че нечестието, насилието и грабителството в Юда са големи. Но вместо да накаже виновните, Бог обеща да изпрати на Юда свирепите и ужасни вавилонци, за да я завладеят и отведат в плен евреите.

Тогава Авакум зададе 3 искрени въпроси на Бог – Кой си ти? - и си припомни важни библейски истини за Божия характер. „Защо допускаш халдейците да ни завладеят?” беше вторият въпрос, но Авакум не получи отговор на него. „Докога Вавилон ще завладява народи?” беше третият въпрос, на който също не получи отговор.

И точно тогава Авакум взе решение да застане на стража и да чака отговора на Господа. И той не закъсня.

Нека прочетем Авакум 2:2-8,20.

Господ му заповядва да напише видението, което му дава, на глинени плочи (скрижали), а после да се разнесат бързо и пророчеството да се прочете на всички хора. Това изписване трябва да е отнело доста труд и усилия на Авакум – не е като да изтипосаш нещо във фейсбук с едно кликване на мишката. Скрижалите трябваше да напомнят на хората, че Божието слово ще се изпълни.

Какво разбираме от този отговор?

Първо, Бог отговаря на искрените въпроси. Неговият отговор не е само за Авакум, но за всички, които страдат от нападенията на Вавилон.

Второ, пророчеството ще се сбъдне рано или късно. Видението „бърза към изпълнението си и няма да се размине”. За разлика от виденията на лъжепророците.

Много българи считат Ванга за Божия пророчица. Но освен някои пророчества, за които е спорно дали са се сбъднали, Ванга има и несбъднали се пророчества. Например, през 1994 г. тя казва, че през 2003 г. ще настъпивсемирен катаклизъм: "След 9 години ще настъпи краят на света. Земята ще се отвърне от Слънцето. Където е било горещо, ще има лед, много животни ще измрат. Хората ще воюват за енергия, но ще имат душа да се спрат. А след това времето ще тръгне назад."; За 2010 г. пък предвещава избухването на Трета световна война.

1 Йоан 4:1 „Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света.”

Врачките и запитвачите на зли духове разчитат на демонични сили, които нямат пълното знание. Затова и често грешат. Божиите пророчества обаче винаги се изпълняват. Само в живота, смъртта и възкресението на Исус Христос са се сбъднали повече от 300 пророчества. Бог не лъже.

Понякога може да ни се струва, че Той се бави.

Миналата година започнахме да търсим ново място за църква. Не можахме да намерим нещо, което да ни удовлетвори. Все още чакаме. Молим се за повече покаяния и за по-бърз растеж, за да има растеж се искастабилна основа, а това отнема време. Молим се за повече служители в църква, но за това се иска още повече време. Понякога казвам, „Господи, аз вярвам, че ти променяш хората и щом си благословил дотук делото ни, ще ни дадеш успех и занапред. Но няма ли най-сетне да ми отговориш на молитвите!?”

Затова Бог повтаря 3 пъти на Авакум да има търпение, защото Божието пророчество, което той е чул, ще се изпълни и „няма да закъснее” (2:3). Бог се движи на определеното време. Цялата история е в Божиите ръце и се движи неотменимо към Второто идване на Христос.

В Неговите ръце е и съдбата на враговете на Юда – Вавилон. Пророчеството за него съдържа пет „горко”, които често са се използвали в погребалните песни. Но тук тези „горко” са употребени иронично, защото Авакум едва ли би бил много загрижен за предстоящия край на врага, който потиска неговия народ.

Сигурно тази погребална песен е прозвучала като мехлем за неговата душа. Тя изрежда 5 явни грехове на Вавилон, за които той ще бъде наказан. Всеки от нас прави избори, за които плаща. Te се определят от нашата житейска философия. А нашата философия личи не толкова от нашите думи, колкото от нашите избори.

Решаваш да не идваш редовно на църква. Резултатът – отдалечаване и охладняване, липса на правилни приоритети в живота.

Решаваш да опиташ само веднъж дрога. Резултатът – ставаш наркозависим, с разбито здраве и живот насемейството ти, което е принудено да плаща огромни суми за лечението ти в център за зависими.

Избираш да работиш далеч от семейството. Резултатът – отдалечаване от съпруга/съпругата и сътресения в брака.

Говорих с един варненец, който от 20 години работи в Германия. Попитах го: „Как се отрази това на семейството ти?” Отговорът беше: „Точно когато заминах, големият ми син имаше голяма нужда от мене. Не бях до него и сега съжалявам много. На 30 и кусур години е, не иска да работи, нито се жени, по цял ден стои вкъщи и лентяйства.

С жена ми развалихме взаимоотношенията си – аз живея на единия етаж на къщата, тя на другия. Не сме се разделили официално само заради децата и заради това какво ще кажат хората. Сега съжалявам, че заради парите пренебрегнах семейството си, но е прекалено късно.”

Какви са изборите и делата на Вавилон? Петте „горко” са присъди за нещата, за които Бог ще ги държи отговорни:

Ст. 6: „Горко на онзи, който натрупва много нещо, което не е негово!”

Ст. 9: „Горко на онзи, който придобива неправедна печалба за дома си, за да постави гнездото си нависоко и да се избави от силата на бедствието.”

Ст. 12: „Горко на онзи, който гради град с кръв и утвърждава град с неправда!”

Ст. 15: „Горко на онзи, който пои с вино ближния си, на тебе, който го изливаш от меха, докато ги опиеш, за да гледаш голотата им.”

Ст. 19: „Горко на онзи, който казва на дървото: Събуди се!”

Тези 5 „горко” описват 5 гряха: алчност, арогантност, кръвополитие, неморалност, идолопоклонство. Те прекрасно характеризират Вавилон.

Алчност - когато завладяват град, те вземат в плячка злато и сребро, добитъка и реколтата. Отнасят всичко като ято скакалци. Но всичко това ще им се върне тъпкано: „Понеже ти обра много народи, всички останали от племената ще те оберат...” (ст.8). Днес виждаме как олигарсите и съвременните феодали обират народите си иперат пари в офшорни зони като Панама. Но един ден всичко излиза наяве.

Арогантност – вавилонците са смятали, че високата 30 м. стена около Вавилон е непревземаема. Но вижте ст. 11: „Камъкът ще извика от стената и гредата от оградата ще му отговори.” Шестдесет и шест години по-късно цар Валтасар, последният цар на Вавилон, ще даде голямо пиршество, което ще бъде прекъснато от ръка, която изписва на стената: „Бог е преброил дните на твоето царство и му е сложил край.” Същата нощ царят ще умре и Вавилон ще бъде завладян от Медо-Персия.

Кръвополитие – Бог се гневи на тези, които проливат кръв, за да изградят империи. Това се отнася за всички нации, които използват военна мощ, за да завладеят по-слаби нации. Това „горко” е актуално и за тях!

Неморалност – Бог осъжда тези, които използват алкохол като средство за прелъстяване и подтикване към неморални деяния. „Но този, който върши срамни неща, ще се напълни със срам, не със слава” (ст.16). Историята доказва това.

Масовата употреба на алкохол и развратът довеждат до разпад в нравите и разрушаване на семейството, което е първата Библейски основана институция, залегнала в основата на всяко общество. Оттук до фрагментацията и смъртта на нацията има една малка крачка. (Маите)

Идолопоклонство – в ст. 18-19 Бог говори за идиотизма на вавилонците, които очакват немите и мъртви лети идоли да им помогнат, но не се обръщат към живия Бог.

Днес идолопоклонството е не по-малко разпространено. Съвременните идоли често са добри неща, които обаче ни отклоняват от най-доброто – от поклонение на Бога. Някой беше казал, че единствената разлика между идолопоклонството на туземеца, който приписва сила на фетиш и идолопоклонството на професор, който приписва чудото на естествения свят на еволюционни сили е въпрос на степени. Професорът има (научна) степен, докато туземецът няма.

Някои издигат в култ образованието си и докато учат нямат време за Бога. Други – работата си. Трети – славата.

Едно момиче разговаряло с пастор Доналд Барнхаус след църква и му казало: „Аз искам да следва Христос, но искам също да стана известна. Искам да направя сценична кариера в Ню Йорк. След като се утвърдя в театъра,ще следвам Христос.” Барнхаус извадил ключ от джоба си и одраскал с него една пощенска кутия, поставена на ъгъла на улицата. „Бог ще ти позволи да направиш това. Той ще те остави да одраскаш успеха по повърхността, но няма да ти позволи да го притежаваш, защото няма да остави някое свое дете да има друго нещо вместо Негосамия.”

Години по-късно той я срещнал и тя изповядала, че точно това й се случило. Два пъти играла на сцена. Поместили снимката й в национално списание. Но така и не успяла да постигне успех. Казала: „Няма да повярваш колко пъти в разочарованието си съм затваряла очи и съм си представяла как драскаш резка с ключа си по онази пощенска кутия. Бог ми позволи да одраскам края, но не ми позволи да имам нещо вместо Него.”

Неправилните убеждения водят до погрешни избори.

Ние вярваме в справедлив Бог. Бог показа на Авакум, че Вавилон ще бъде осъден. Всеки накрая ще си получизаслуженото, включително империите – и днешните такива. Грабителят ще бъде ограбен, обиращият ще бъде обран, плячкосващият ще бъде плячкосан, проливащият кръв ще пролее собствената си кръв, изкусителят ще бъде изкусен, изтребителят ще бъде изтребен. Който копае яма, сам ще падне в нея; и който събаря ограда, него змия ще ухапе. (Екл. 10:8)

След всичко казано, възниква въпроса – как да живеем ние така, че да бъдем на Божията страна? Какви избори да правим? Кой е правилният избор?

Бог посочва алтернативата на погрешните избори. Нека прочетем ст. 4. „Ето, душата му се надигна, неспокойна е в него; а праведният чрез вяра ще живее.”

Какво да правя, когато враговете разрушават дома ми? Праведният чрез вяра ще живее.

Какво да правя, когато отвличат семейството ми в плен? Праведният чрез вяра ще живее.

Какво да правя, когато ме убиват? Праведният чрез вяра ще живее.

В бестселъра „Изтезаван заради вярата си” пастор Харалан Попов пише как след комунистическия преврат го арестуват през нощта и го завеждат в дирекцията на ДС, където го посреща надпис от „Божествена комедия” на Данте: „О, вие, що прекрачите този праг, надежда всяка оставете.”

Подлагат го на жестоки изтезания. Четиринадесет дни стои на крака до стената, подложен на гладна диета, разпит и бой. Обвиняват го в шпионска дейност за американците. На десетия ден п-р Попов пише: „Загубих всякаква представа за време. Отеклите ми крака бяха станали огромни, налети с кръв от абсолютното обездвижване. Устните ми напукани кървяха. Не ми бяха позволили да се обръсна и измия. Очите ми бяха огнени кълба.” Следват още изтезания, процес и присъда от 15 г. принудителен труд на о-в Персин. Но въпреки това той оцелява!

 „Праведният чрез вяра ще живее”.

Какво ще направиш, ако мюсюлмани те обвинят в прелюбодейство и отстъпничество, осъдят те на смърт и те оковат и хвърлят в тъмница? Д-р Мариам Ибрахим от Судан била поставена в такава ситуация. Тогава си спомнила стиха „праведният чрез вяра ще живее” и отказала да се отрече от Исус.

За апостол Павел този стих е благата вест в синтезиран вид. Той го цитира два пъти, за да покаже че благата вест на Исус Христос има своя преобраз в Стария завет. Петнадесет столетия след Павел този стих помага на Мартин Лутер да стигне до прозрението, че спасението е по благодат чрез вяра, не чрез дела. Той казва: „Когато с помощта на Божия Дух разбрах тези думи – че праведния чрез вяра ще живее, се почувствах като новороден, като нов човек. Влязох през отворените врати в самия рай на Бога.”

Така се стига до Реформацията.

„Душата на идолопоклонците е неспокойна, а праведният чрез вяра ще живее.” Неговият живот се определя от вярата му, за разлика от алчността, контролираща нечестивите. Той се доверява на Бога и неговите обещания и това го мотивира да се покорява на Исус във всичко, дори в изпитания и мъчения.

Праведният чрез вяра ще живее. За разлика от нечестивите, които нямат мир и живеят в страх, праведните имат живот и уповават на Бога.

Вярата ни в смъртта и възкресението на Исус Христос ни прави праведни в Неговите очи. Ние сме изкупени от греха и смъртта. Ако Исус е вратата, вярата е ключът, с който я отключваме, за да влезем в Страната на спасението и вечния живот.

Избори. Нашите избори определят нашия живот. Ние или се покланяме на идоли и заслужаваме Божията справедлива присъда, или се покланяме на Него, очакващи неговите обещания и награди.

Защото, за разлика от немите идоли, Бог Е! Той не само съществува, но и управлява историята към нейния край – Второто идване на Исус Христос. Той ще се появи в слава и ще съди света. Тогава целият свят ще занемее – от уплаха или преклонение. Както казва ст. 20, „Но Господ е в святия си храм; млъкни пред Него, цяла земьо.”

Тогава „земята ще бъде пълна със знанието на славата Господня, както водите покриват морето.” (ст.14)

Днес насилието, бедствията и беззаконието сякаш се умножават с всеки изминал ден. Но един ден земята ще се изпълни не с насилие, бедствия и беззаконие, а със славата на Господа.

Не знаем какво ни чака дотогава. Но можем да бъдем уверени, че Бог ще отсъди справедливо. И неговата присъда няма да се забави, но ще дойде на Неговото съвършено време.

Всеки ден ние правим избори – между лъжата и истината, между верността и прелюбодейството, между алчността и щедростта, между гордостта и смирението, между зависимостта от алкохол, цигари и дрога, и трезвеността, между удоволствието и отговорностите, между омразата и любовта, между моя начин и Божия начин, между идолопоклонството и истинското поклонение.

Това не са лесни избори. Вавилон се провали в своя и Бог го осъди. Какъв избор ще направим ние? Бог ни е дал всичко необходимо, за да направим правилния избор. На наша страна са увереността, че сме оправдани чрез вяра и убеждението, че рано или късно славата Господня ще се яви.

Нашите избори имат значение. Господ царува в Святия Си храм. И очаква да види вяра и живот на праведни дела.

Големият английски поет Робърт Фрост пише: „Два пътя се разклониха в гората и аз поех по по-малко утъпкания път. Това промени всичко.” По кой път ще поемеш ти?

Нека да се помолим. 

БПЦ "Нов живот" Варна

17.04.2016 г.