/проповед/
Някога вечеряли ли сте с
известен човек? Ако да, сигурно или сте платили много за нея, или сте познавали
някого, който да ви вкара в залата. Или сте имали привилегията да познавате
този известен човек. Във всеки случай, не всеки може да вечеря с известна
личност.
Не всеки има тази привилегия.
Но днес искам да ви кажа, че всеки може да вечеря с най-известната личност на
планетата, Исус. Ще разгледаме една притча, разказана от Исус и предадена от
евангелист Лука. Ще видим, че това е вечеря, на която Бог кани всички хора, но
някои отказват поканата. Накрая, ще разберем защо това предизвиква Божия гняв.
Историята е записана в 14
глава на евангелието. Исус ядеше в дома на един от водачите на фарисеите в
събота. Те внимателно наблюдаваха Исус, за да Го хванат в нарушение на някой от
законите за съботата (14:1). Те смятаха, че да изцелиш някого е работа, а в
събота е забранено да се работи. Вероятно са докарали този човек с воднянка
пред Исус, за да го вкарат в капана си. Но Исус изцели човека (14:1-7) и с това
смълча своите критици.
После укори присъстващите, че
избират да сядат на първите редове и че канят на обяд или вечеря приятелите си
или само тези, които могат да им се отплатят. Така извади на показ тяхната гордост
и егоизъм.
Атмосферата беше напрегната от
самото начало, но сега напрежението беше достигнало връхната си точка. И тогава
някой изтърси,
Лука 14:15 „Блажен оня, който
ще яде хляб в Божието царство.“
В отговор Исус разказа
притчата за голямата вечеря. Исус беше майстор-разказвач на истории. Притчите
на Исус са именно кратки истории, които поучават духовен урок, като правят аналогия
с нещо познато от бита на слушателската аудитория от 1-ви век. Често те имат неочаквана
развръзка, която приковава вниманието на слушателите, провокира тяхното мислене
и ги подтиква към промяна в тяхното отношение.
Какво научаваме от тази
притча?
Първо, научаваме че Бог е този, който отправя поканата за
голямата вечеря.
Лука 14:16-17 „А Той му каза:
Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина. И в часа на вечерята
изпрати слугата си да рече на поканените: Елате, понеже всичко е вече готовo.“
Кой е човекът в историята,
който кани хората на вечеря? Този „някой си човек“ представлява Бог.
Интересното е, че този човек дава голямо парти. Но много хора не си представят
Бог така. За много хора Бог е суров и жесток тиранин. Според тези хора да следваш
Бог означава да се обречеш на безрадостно съществуване.
За съжаление, някои християни потвърждават
това мнение. Техният живот прилича повече на погребение или на непрекъснат пост.
Но когато четем Библията се
убеждаваме, че това е заблуда и изкривяване на истината. Например, в Исая 55
гл. Бог кани своите люде да не търсят това, което не може да задоволи, но да
дойдат на Неговата маса и да ядат благо, а душата им да се наслаждава с
най-доброто.“ (ст.2)
В Новия завет, в историята за
блудния син, Бог е бащата, който вдига тържество, за да празнува завръщането на
своя син. В книгата Откровение Йоан ни казва за сватбената вечеря на Агнето, на
която кани своите люде (Откровение 19:9-10).
„Голямата вечеря“ в настоящата
притча е разточителен и зрелищен символ на живота в небесното царство. Това не
е просто вечеря, а голяма вечеря, мега купон. Както казва богословът Уорън
Уиърсби, „Исус я нарече голямата вечеря, защото тя е планирана и проведена
поради голяма любов, посрещна голяма нужда и имаше голяма цена.“
В новозаветно време хората
обикновено са отправяли две покани за организираните от тях тържества. Първата
била отправяна доста по-рано и съдържала датата и времето, за да могат хората
да планират да присъстват. И когато всичко е било готово празненството да
започне, били изпращани отново слугите да кажат на всички, „Елате, понеже
всичко е вече готово.“ (ст.17) Това се е правило, защото тогава не е имало
телефони и часовници, а и не било толкова лесно да се приготви огромна вечеря.
В историята на Израел Божията
първа покана дойде чрез Мойсей и пророците, а втората – чрез Неговия Син.
Евреи 1:1-2 „Бог, Който много
пъти и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в
края на тези дни ни говори чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез
Когото и направи световете.“
Бог отправи поканата към тези
хора два пъти. И Бог отправя поканата до всички хора. /Илюстрация на Божията
безплатна покана за спасение./
Аз също искам да отправя една
покана до вас днес. Тук имам 20 лв. Който иска да ги вземе, може да дойде на
сцената и 20-те лева са негови.
Както виждате, за нас е трудно
да вземем нещо безплатно. Ако можем да се реваншираме някакси, добре. Но просто
така да вземем нещо, или да отидем на безплатна вечеря, това е обида за нашето
достойнство и гордост.
Римляни 6:23 „Заплатата за
греха е смърт, а Божият подарък е вечен живот чрез Христос Исус, нашия Господ.“
Божият дар е безплатен!
И така, казахме, че Бог е
Този, който отправя поканата. Второ,
Божията
покана може да бъде отказана.
Лука 14:18-20 „А те всички
почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да
изляза да я видя; моля ти се, считай ме за извинен. Друг рече: Купих си пет
чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти се, считай ме за извинен. А друг
рече: ожених се, и затова не мога да дойда.“
Самият Бог на любовта и
благодатта кани хората да дойдат на вечерята, организирана от Него. Би следвало
те да откликнат на Неговата покана с ентусиазъм. Но тук става нещо различно.
Трима от тези, които преди
това са приели поканата, отказват да дойдат на банкета. И тримата смятат, че имат
основателна причина да не дойдат. Първият е купил нива и трябва да я види.
Вторият е купил пет чифта волове и отива да ги опита. Третият се е оженил и
затова не може да дойде.
Забележете, че тези хора не
отхвърлиха поканата, защото вършеха нещо неморално. Те просто мислеха, че имат други
по-важни неща за правене.
Днес много хора не откликват
на поканата ни да дойдат на църква, защото не искат да изоставят грешния си
начин на живот. Но има и такива, които отхвърлят Божията милостива покана не
защото непременно вършат някакви ужасни неморални неща. Те просто са твърде
заети с ежедневните си дела, за да могат сериозно да се замислят над духовните
въпроси.
В текста се казва, че „всички
почнаха единодушно да се извиняват.“ Това означава, че всички оправдания бяха
от едно и също естество. Всички те бяха предтекст. С малко усилия всеки от тях
можеше да направи така, че да присъства, ако иска. Какво ни говори това за
повечето пъти, когато вярващи пропускат църковните служби? Както казваме,
въпрос на приоритети.
Нека сега разгледаме
по-подробно всяко от тези оправдания.
Първо, ние се оправдаваме,
защото сме твърде заети. „Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти
се, считай ме за извинен.“ Интересно ми е как този човек е купил нивата, ако не
я е виждал? И как ще я види вечерта в мрака? Той би могъл да отложи отиването
на нивата до следващата сутрин.
Разбира се, никъде не се казва
изрично, че той не е виждал нивата вече. Той просто се интересуваше повече от
своята придобивка, отколкото от поканата за вечерята. Този човек е предупреждение
за всеки от нас, който е склонен да остави материалните притежания да го обсебят
дотолкова, че да пренебрегне духовните богатства.
Може би са го считали за успял
човек. Само състоятелните хора са притежавали земя. Но в очите на Бога той беше
провален нещастник. Той забравя, че същата тази нощ душата му може да бъде
изискана от него и тогава кой ще притежава това, за което той толкова упорито
се е трудил да спечели?
Както казва Матю Хенри, „тези,
чиито сърца са пълни със света и които с радост вдигат къща до къща и купуват
нива след нива, имат уши, които са глухи за поканата на благата вест.“
Първото оправдание е, че сме
много заети. Второ, ние се оправдаваме, защото поставяме своите егоистични
желания преди Бога. „Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти
се, считай ме за извинен.“ Както и първото, и това оправдание изглежда жалко и
смешно. Той можеше да опита воловете си по друго време.
Един човек се върнал вкъщи,
докато жена му гладела с ютията. Казал ѝ, скъпа, трябва да взема бърз душ, но
очаквам важно обаждане. Ще вдигнеш ли вместо мен, ако се обадят? Мъжът отишъл в
банята. След малко телефонът звъннал и звънял така дълго. Той излиза от банята целият
мокър, грабва ютията вместо телефона и изгаря ухото си. В болницата го питат,
какво се случи? Той им разказва историята и те питат, ами как така и другото
ухо ти е изгорено? Човекът отговаря, представяте ли си, онзи се обади два пъти!“
Понякога хората дават много смешни
оправдания! Купих си апартамент и трябва да го нагледам. Купих си пет чифта
волове и отивам да ги опитам.
Цялото поведение на този човек
показва, че повече му се щеше да задоволи своите желания, отколкото да откликне
на поканата на своя приятел. Както всички грешници, той беше егоист. Колко
много хора като него мислят само за това как да задоволят своите прищявки, но
не и да приемат предложението на благовестието.
Първите две извинения се
отнасяха до материалните притежания. Третото се отнася до чувствата.
Трето, ние се оправдаваме,
защото решаваме да поставим други хора пред Бога. Третият човек казва, „Ожених се, и затова не мога да дойда.“
Може би иска да каже, че не
може да понесе да бъде отделен от своята възлюблена дори за няколко часа. Или
пък жена му не иска той да ходи някъде без нея. В двата случая той прави идол
от своята жена, като я поставя над нуждата си от Бог. Както казва Исус малко
по-надолу в главата, „Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си, майка си,
жена си, чадата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не
може да бъде Мой ученик.“ (Лука 14:26).
Тук думата за „намрази“ е идиоматичен
израз, който означава „да обича по-малко
от нещо друго, да предпочита нещо друго“. С други думи, Исус казва, ако някой
не ме обича повече от всеки друг, дори от своето семейство; ако за да угоди на
своите родители, своя съпруг или съпруга, своите деца, пренебрегва Божиите
заповеди и изоставя Божието семейство, той не може да бъде Мой ученик.
„Ожених се, затова не мога да
дойда.“ Виждал съм християнски двойки, които са много активни в църквата докато
се оженят. И след това свеждат до минимум срещите с вярващи, разреждат ходенето
на църква и отказват да вземат служения. Като мотив изтъкват, че имат нужда да
прекарват повече време заедно. Това лишава брака им от целта, с която Бог ги е
благословил да са семейство – да Му служат заедно, за Негова слава.
Днес много хора са поканени на
трапезата на благовестието, но откликват по същия начин като тези, описани от
Лука преди 2000 години. Във всеки случай личната изгода попречи на хората да
дойдат при Исус. Нашето общество е може би повлияно повече от егоистичните
интереси от всяко друго в човешката история. Хората днес правят същата грешка –
отлагат да откликнат на поканата, защото измежду многото добри неща пропускат
най-доброто!
Исус иска да каже не че Той
няма да приеме глупави оправдания, с които някои отхвърлят Неговото предложение
за изобилен живот. Смисълът е, че Бог няма да приеме никакви оправдания, без
значение дали те са основателни или не.
Първо, Бог е този, който отправя
поканата. Второ, Божията покана може да бъде отказана, но
Трето, Бог се гневи на нашите извинения.
Много вероятно е тези, които
са отказали поканата да са мислели само да отложат отговора си и да са
очаквали, че ще има достатъчно време да се насладят на тържеството по-късно.
Тези трима гости очакваха да получат друга покана в бъдеще, но такава не
пристигна. Притчата продължава, като дава отговор на тази мисъл от ст. 21
нататък: „И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен...“
Стопанинът, който символизира
Бог, се разгневява. Истината е, че ние не мислим често за Божия гняв. Тази
притча показва как Бог се чувства, когато ние отказваме Неговото чудесно и
прескъпо предложение за живот.
Евреи 2:3 „то как ще избегнем
ние, ако сме пренебрегнали едно толкова велико спасение?“
Как стопанинът показа своя
гняв? Той изпрати слугите си да поканят други гости. Той не умоляваше гостите,
които го бяха обидили – просто намери други на тяхно място. В края на ст. 21
стопанинът казва на слугите си, „Излез скоро на градските улици и пътеки, и
доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.“
В този момент слушателите вече
ясно разбираха значението на притчата. Първите поканени (ст.17), които отказаха
да дойдат, представляваха всеобщото отхвърляне на благовестието от Израел. Това
беше напомняне на слушателите на Исус, че тези които се стремят към първото
място в Царството трябваше първо да се уверят дали изобщо ще влязат в него.
Добрата новина в ст. 21-23 е,
че ние сме в списъка с гостите. Без значение какво си направил, къде си го
правил и колко пъти си се провалял. Това благословение, предложено на евреите,
може да бъде преживяно от езичниците.
Известният проповедник и автор
Тони Камполо разказва за едно свое пътуване до Хаваите. Заради смяната на
часовите пояси не успял да заспи и излязал да се разходи из улиците на
Хонолулу. В 2 ч. влязал в магазин за понички. Докато си седял, дочул разговор
между няколко проститутки. Едно от момичетата, чието име било Агнес, споменало
че има рожден ден.
След като тя излязла, Тони се обърнал
към готвача и към другите проститутки, и казал: „Хайде да направим парти за
Агнес.“ Другите момичета се съгласили да донесат украса, а готвачът казал, че
ще направи торта.
На следващата вечер всички те
се събрали в магазина и когато Агнес влязла, те донесли тортата и започнали да
пеят „Честит рожден ден.“ По лицето на Агнес потекли сълзи и когато станало
време да нарежат тортата, тя казала, „Може ли да купя друга торта и да изядем
нея? Искам да занеса тази у дома и да я покажа на майка ми.“
Казала това, взела тортата и
излязла. Във внезапната тишина, която изпълнила магазина след като тя излязла,
Тони навел глава и започнал да се моли: „Господи, ние ти благодарим за Агнес и
за любовта ти към нея. Ти я възлюби толкова, че изпрати Своя Син да умре заради
нея на кръста. Ние ти благодарим за най-добрия подарък – дарът на Твоя Син.
Амин.“ Когато вдигнал глава видял, че всички проститутки били навели глава и се
молели с него.
Готвачът го погледнал и казал,
„Ти май си проповедник!“ Когато Тони признал, че е, готвачът попитал, „Каква е
твоята църква?“ Във внезапен изблик на прозрение, Тони отговорил, „Такава,
която прави партита за проститутки и отправя покани към грешници.“
В нашата притча дори след
поканата към сиромасите, слепите и куците, все още има място за други гости.
Лука 14:22 „Господарю, каквото
си заповядал, стана, и още място има. И господарят рече на слугата: Излез по
пътищата и по оградите, и колкото намериш, убеждавай ги да влязат, за да се
напълни къщата ми.“
Интересен е фактът, че първата
покана в ст. 17 беше „елате“. Когато поканените отказаха, Исус изпрати слугата
си със заръката в ст.21 „да доведе тука сиромасите, недъгавите, слепите и
куците“. Но след като бедните и отхвърлените бяха поканени, имаше още място.
Затова в ст. 23 стопанинът казва на слугата да излезе „по пътищата и по
оградите“ и да ги убеждава да влязат.“
Накрая Исус завършва с думите:
Лука 14:24 „защото ви казвам,
че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.“
В този момент върху гостите
сигурно се е спуснал мрачен облак на покруса. Това бяха изключително обидни
думи за тях. Те бяха изобразени в притчата като първите поканени на вечерята.
Исус им казваше, че ако не се покаят, няма да влязат в Божието царство. Отрезвяващо
е да разберем, че в този момент единственият спасен в стаята беше Исус.
Те бяха получили своите две
покани – първата чрез закона и пророците и втората чрез личността и посланието
на Исус, но не ги приеха.
Днес Бог продължава да отправя
покана за спасение до всички хора. И ти си в списъка с поканените! Въпросът към
всеки един от нас е, ще допусна ли нещо да ми попречи да откликна на поканата
на Исус? Или ще отлагам, надявайки се пак да ме покани?
Проблемът е, че това може да е
последната покана. Днес е деня за спасение. „Ето, сега е благоприятно време,
ето, сега е спасителен ден.“ (2 Коринтяни 6:2) Може да имаш много извинения да
не приемеш благата вест, но нито едно извинение няма да бъде прието от Исус.
Молитва.
____________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
18.07.2021 г.
