/проповед/
Продължаваме
с поредицата „Борбата“ в християнския живот. Днес ще говорим за нашето
свидетелство.
Средностатистическият
християнин ще чуе около 4000 проповеди, ще изпее 20000 песни и ще се моли в
8000 публични молитви в живота си, но ще доведе нула грешници до вяра в Исус
Христос. Това е отрезвяващата и тъжна статистика.
Не знам дали е възможно да си
християнин и да не благовестваш. Християнин, който не благовества е като огън,
който не изгаря. Такова нещо няма!
Отнася
ли се тя и за тебе? Ако никога не си участвал в това да доведеш някого при
Исус, ти си пропуснал една от най-прекрасните опитности в живота.
Да
споделиш Исус с друг човек и да видиш как Бог променя живота му не може да се
сравни с нищо друго!
Тук,
разбира се, няма такива хора, присъстващите се изключват! Или може би не? Според
едно изследване, до 3 години след като някой стане християнин, вече няма
невярващи приятели. Има много причини за това, но резултатът е че християните губят
контакт с други хора.
Последната
заповед, която Исус даде на Своите последователи непосредствено преди Своето
възнесение е т.н. Велико поръчение:
Матей 28:19-20 „И тъй, идете,
научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух,
като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал; и ето, Аз ще съм с вас
през всичките дни до свършека на века. Амин“
Ако
това са последните думи на Исус към Неговите последователи, това означава че те
би трябвало да са много важни за нас!
Апостолите
взеха присърце тази заповед и само за няколко години църквата в Ерусалим нарастна
от 120 на 20000 члена.
Нека
сега прочетем заедно Деяния 1:3-11 и да видим какво е накарало тези 12
обикновени мъже да преобърнат света с главата надолу.
Деяния 1:3-11 „на които [aпостолите] и представи Себе Си жив след
страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет
дни и им говореше за Божието царство.
И като
се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от
Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие
ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни. И тъй, веднъж, като се
събраха, те Го попитаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил
царството?
А Той им рече: Не е за вас да
знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт; но ще
приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за
Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.
И като изрече това, и те го
гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им. И като се взираха към
небето, когато възлизаще, ето двама човека в бели дрехи застанаха при тях,
които и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който
се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на
небето.“
В
следващата 2-ра глава Петър проповядва огнена проповед и 3000 души откликнаха
на поканата да приемат Исус. По какво тези християни се различаваха от нас
днес? В края на краищата, те имаха същото послание като нас. Може би разликата
беше в тяхната вяра. Те бяха истински убедени в това, което бяха видели и чули.
Днес
искам да говоря за три факта, в които ранните християни бяха убедени и как това
ги промени. Първо,
1. 1. Те вярваха, че Исус е
възкръснал.
Деяния
1:3-4 „като им се явяваше… за което… чухте от Мене“
Павел
казва, че Исус се е явил на Петър, след това на дванадесетте, а накрая и на
повече от 500 вярващи, включително на него.
Когато миналата
година България стана световен вицешампион по волейбол, много от нас споделиха
тази радостна вест във фейсбук. Колко повече би трябвало да споделим вест като възкръсването
на човек! Това си беше послание, което си заслужаваше да бъде споделяно. Защо
не споделяме тази най-велика новина?
Както е
казал някой, „ние нямаме тайна, която да крием, а история, която да
възвестяваме. Благата вест не е нещо, което идваме в църква да чуем, тя е нещо,
което излизаме от църква, за да кажем.
Учениците в 1-ви век не можеха
да не говорят за това. Те си казваха, „Не гореше ли в нас сърцето, когато ни
говореше по пътя, тълкувайки Писанията?... Господ наистина възкръснал…“ (Лука
24:32,34)
Но ние
днес сякаш сме изгубили този пламък в сърцето. Колко от нас наистина се
чувстват отговорни да го правят? Ние трябва да разберем, че няма кой друг освен
тези, които вече познават Исус, могат да говорят за Него!
Изпълнен
ли си с Духа? Изобразен ли е в тебе Христос? Ако Христос живее в тебе, това ще
кара хората да жадуват за същото.
Един млад търговски представител
бил разочарован, защото загубил голяма сделка и казал на мениджъра по
продажбите: „„Предполагам, че това само доказва старата поговорка: можеш да заведеш
коня до водата, но не можеш да го накараш да пие.“
Мениджърът му отвърнал: „Момче, послушай съвета ми: твоята работа не е да го
накараш да пие. Твоята работа е да го накараш да ожаднее.“
Същото важи и за благовестието. Животът ни трябва да бъде толкова
изпълнен с Христос, че да поражда жажда за благата
вест
у другите. Не
всички ще признаят, че са жадни, но ще има и такива!
Позициите
на една държава се споделят в чужбина чрез посланика ѝ. Ние сме посланиците, гражданите
на небето (Филипяни 3:20), които Бог изпраща, за да предадем Божието послание
на другите.
Няма
друг, Бог разчита на нас! Ако нашите приятели и роднини загинат поради липса на
знание, отговорността ще лежи върху нас.
Ако
наистина вярваме, че Исус е възкръснал, трябва да споделяме това послание с
всеки, който би ни изслушал. Когато говорих с едни хора, че Исус наистина е
възкръснал, единият ме попита, „Ама ти май наистина вярваш!“ Казах, че ако не
вярвах, нямаше да му говоря.
Често
говоря и с моята фризьорка за Бога. Един пастор отишъл да се подстриже. Казал,
че е пастор, че вярва в Исус и че на следващия ден трябва да отслужи погребение.
Тя му казала, че веднъж ѝ предложили
150$, за да подстриже мъртвец за погребението му, но тя не се съгласила. Той
попитал защо и тя отговорила, че не иска да докосва мъртъвци, защото се
страхува, че могат да се изправят в леглото.
Тогава
пасторът казал, „Познавам един, който го направи.“ Тя казала, „Шегуваш се“. Той
отговорил, че не се шегува и ѝ разказал благата вест. Когато свършила да го
подстригва, тя попитала дали ще се върне отново, защото иска да знае повече.
Може би
не винаги ще можеш толкова елегантно да насочиш разговора към Исус, но с
практиката става по-лесно!
2. 2. Те вярваха, че Исус управлява.
И това
им даваше съзнанието, че са хора с мисия. Когато учениците попитаха Исус кога
ще възвърне царството на Израил, Исус отговори:
Деяния
1:7-8 „Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в
Собствената си власт… ще бъдете свидетели за Мене…“
Апостолите
си мислеха, че Исус е дошъл да възстанови славното царство на Израил от времето
на Давид и Соломон, но Исус имаше нещо друго предвид под „царство“. Той говореше
за духовно царство, в което Бог ще царува в сърцата на своя народ.
Но след
Петдесетница апостолите разбраха много добре, че Исус е Господар над цялата
земя и че Великото поръчение не е предложение, а е заповед! Ние също имаме
мисия като Божий народ.
Тактиката
за победата ни е дадена от Исус – започни от своето семейство (Ерусалим), след
това отиди при съседите и приятелите (Юдея и Самария) и накрая достигни до всички
около тебе (хора от всяка част на света)
Някой
си мисли, много добре звучи, но как да го направя? Чувствам се много слаб и
неподготвен! Може би се чувстваш така, защото не използваш оръжието, което Бог
ти е дал.
Исус не
ни изпраща на мисия невъоръжени. Той ни е дал пълното бойно въоръжение – меча
на Духа, щита на вярата, бронения нагръдник на правдата. Библията описва
борбата за печелене на души като духовна битка. Павел казва:
Ефесяни 6:11-12 „Облечете се в
Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу
началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу
злите духове под небето.“
Исус
Христос е нашият главнокомандващ и Той ни призовава да участваме в доброто
войнстване, да си носим кръста и да достигаме до изгубените с добрата новина!
Ако още не си го правил, време е да се включиш!
Големият
евангелизатор Дуайт Муди обещал пред Бога, че ще свидетелства за Христос поне
на един човек на ден. Защо не започнеш, като обещаеш, че ще свидетелстваш на един
човек седмично!
Исус е наистина
Господ! Ако Той наистина управлява в живота ни, тогава ще правим всичко което
можем, за да изпълняваме Великото поръчение.
В
Деяния 1 има още едно дълбоко убеждение, което християните от ранната църква
притежаваха.
3. 3. Те вярваха, че Исус ще дойде
отново.
И това
им даде стимул да говорят за Него. След като Исус се възнесе, ангелите им
казаха:
Деяния
1:11 „Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе
от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.“
Учениците
изобщо не се усъмниха в думите на ангелите. Те повярваха с цялото си сърце, че
Исус ще се върне. Всъщност, повечето си мислеха, че Исус ще се върне, докато са
още живи. Затова може би е отнело доста време да бъде написан Новия завет.
Повечето
ученици не са разбирали, че тези писания ще трябва да бъдат запазени и да служат
на поколения след тях. Но тяхната вяра, че Исус ще дойде отново ги мотивираше
да достигат до всеки човек, на всяко място където отиват.
Ако
вярвахме във Второто идване толкова силно, колкото учениците, това щеше да преобрази
коренно живота ни! Това би трябвало да ни мотивира да споделяме благата вест с
всеки, за да може той да е подготвен за този ден.
Исус
каза:
Матей 24:36, 42 „А за онзи ден и
час никой не знае… Затова, бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият
Господ.“
За онзи
ден и час никой не знае. Но явно някои са дарени със „специално откровение“ от
Господа и знаят! Исус каза, че в последно време ще се явят много лъжепророци.
Много са пророкували, че Исус ще се върне на определена дата в историята.
Известен е случая с основоположника
на Адвентистите от седмия ден, Уилям Милър, който вярва че Исус ще се върне на
22 октомври 1844 г. Това довежда до паника на финансовите пазари. В навечерието
на датата хората престават да работят и очакват почервеняване на небето и края
на света. Но денят отминава и мнозина са разочаровани.
Основателят
на Църквата на последния завет, руснакът Висарион, предсказва че Исус се е
завърнал в негово лице в 2012 г. Един южноафриканец, пророк Джошуа Мхлакела,
пророкува че Христос ще се завърне на 23 и 24 септември 2025 г. Общо в света
досега е имало над 1000 лъжепророчества за идването на Исус, които разбира се,
не са се сбъднали. Много хора са били излъгани и разочаровани.
Но
когато дойде Исус Христос, ние няма да бъдем разочаровани, защото ще стане
точно така, както е писано. Ние живеем в свят, пълен с изгубени души, които
един ден ще застанат пред Съдния престол без да са повярвали в Него, ако не
изпълним мисията си да им казваме за Исус.
Според
едно изследване, 75-90 % от хората, които са решили да дойдат на църква, са го направили
след покана на приятел или роднина. Само 2-3% идват след като са били на евангелизационно
събитие и само 5-6 % са дошли, след като са чули онлайн проповедника.
Какво
ни говори това?
Великото поръчение е
заповед до всяко Божие дете – да сподели добрата вест за спасение на Исус с
всеки, който би слушал. Думата
„идете” се появява 1514 пъти в Библията. Исус каза: „Идете и кажете... Идете и
поканете... Идете и правете ученици.”
Това направиха група
младежи от нашата църква, като отидоха в две села. Споделиха Божията любов,
като раздадоха продукти на хората и им казаха за Исус.
1 Йоан 3:18 „Дечица, да не обичаме с думи, нито с език,
но с дело и в действителност.“
Устното свидетелство е
важно, но то трябва да е подкрепено от променен живот. Думите и делата са като двете
крила на самолет – не може без едното. Един човек от църква ми каза, че бил провокиран
да дойде на църква от промяната, която видял в един близък, който тръгнал на
църква.
Това
беше мисията на Исус – да потърси и спаси погиналото. Не можем просто да си
идваме на църква и да мислим, че следваме примера на Исус. Трябва да разберем,
че е нужно да направим нещо, за да достигнем до хората от нашето обкръжение с
посланието за Божията любов. И това няма да стане изведнъж.
Ние
празнуваме 13 години църква „Нов живот“. Когато с Ваня основахме църквата,
бяхме само с още едно семейство, и по-късно то си тръгна! Но други дойдоха – един
по един, семейство след семейство. Но това ще се случва само ако вярваме в
това, в което учениците на Исус вярваха в първи век.
Първо,
те вярваха, че Исус е възкръснал и това ги въоръжи с послание.
Второ,
те вярваха че Исус управлява и това им даде мисия.
Трето,
те вярваха, че Исус ще се върне и това им даде мотивация.
Ако ти
си повярвал в Исус Христос и досега не си споделял за вярата си с някого, или
отдавна си загубил огъня и не си го правил, зарадвай сърцето на Бога! Започни
да споделяш най-голямото богатство, което имаш с другите.
Или, може
би тук има някой, който е готов да предаде живота си на Исус. Ако това си ти,
ако знаеш, че се нуждаеш кръвта на Исус да умие греховете ти, насърчавам те да
се помолиш заедно с мене с тази молитва и самият ти да станеш свидетел за Исус.
Нека се молим!
Молитва
