Излез от калъпа!

Истинската жена: свободна да следва Бога

/проповед/

В романа „Железният светилник” главната героиня Султана приютява Стоян Глаушев в къщата си. Той е избягал от турския бей в своето село, защото при самоотбрана удушава една от неговите хрътки. В град Преспа тръгват приказки за нея и Стоян, и кметът изпраща слугата да повика Султана в общината за обяснения: „Прибрала си невенчан мъж, целият град се бунтува.” В очите на хората тя е сторила непростим грях, приютила е мъж.

           

През последните 25 г. нашето общество преживя много промени. Да не говорим за 45-те години преди това. Ролята и отношението към жената – също се промениха. До 1937 г. в България право да гласуват имат само мъжете. С налагането на еманципацията и под лозунга, че освобождава жените, комунистическата власт всъщност тика жената в другата крайност. Днес жените не само упражняват правото си на глас, но и участват в управлението (Ренета Инджова, Меглена Кунева, Цецка Цачева). Да не говорим, че участват даже в първенства по бокс и вдигане на тежести...

Векове наред ролята на жената е била да ражда, отглежда и възпитава деца. Днес представата за жена също се предефинира. Медиите са един от най-големите виновници за това. Какви послания отправят те?

Влиянието на медиите

Първо, съвсем в реда на нещата е жената да не се омъжва, даже и да живее с мъж. Жените, които дефилират по телевизиите често са самотни майки – или неомъжени, или разведени. Често те опитват да покажат, че се чувстват отлично така. Те се радват на своята независимост. Добре се оправят сами. Но дали са искрени?

Друго послание на медиите е, че е напълно в реда на нещата жените да „кривват от правия път”. Те „великодушно” оправдават провалените си бракове, любовните си връзки и недобрата грижа за дома. Под маската на привидно благополучие те крият белезите от ударите на живота. Само те си знаят, че всъщност те едва оцеляват.

Трето, според медиите, няма нищо лошо в това да си „цапнат в устата” и „да не си оставяш магарето в калта”. Това разбира се не е новост, но е удивително колко смъртоносен е огънят от лагера на жените напоследък! Има ли нужда да давам примери с жени политици? (Мая Манолова, Цецка Цачева).

И накрая – през последните години медиите почти успяха да предефинират брака. Силното гей лоби вече почти е променило традиционно християнското мислене за семейството като брак между мъж и жена и днес все повече хора са склонни да приемат брак между две жени или двама мъже.

Всички тези схващания влияят на начина, по който се чувстват жените. Те им налагат стереотипи на поведение, модели от които те трудно могат да избягат. Преди години те трябваше да се съобразяват с традиционния модел – жената майка и слугиня. Днес сме в другата крайност – еманципаципираната жена, жената мъжко момиче и бизнес дама. Жените са жертви на тиранията на променящите се очаквания към тях.

Невъзможно е да се угоди на всеки – прави това, прави онова. С векове мъжете са се опитвали да вкарат жените в калъп и да ги използват. Затова с право жените са недоволни и искат да сложат край на това отношение.

Но докато се освобождават от този товар, много от тях го заменят с друг. Много жени днес са прегърбени под товара на очакванията на други жени. „Всяка жена трябва да си живее живота. Всяка жена е свободна да решава какво да прави с живота си. Всяка жена може да се разведе, ако има несъвместимост на характерите. Всяка жена има право да избере дали да абортира или не. Всяка жена има право да си промени пола”. И т.н.

Истинско освобождаване

Сред тази какафония от гласове, Божието слово казва: „Не се съобразявайте с модела (калъпа) на този свят, но се преобразявате чрез обновяване на ума си. Тогава ще можете да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено. (перифраза върху Рим. 12:2).

Бог казва на жените: „Не си ли уморена от това да те натикват в разни калъпи? Защо се примиряваш с това? Аз те създадох уникална. Дал съм ти единствени по рода си външност, интелект и темперамент. Поставил съм в теб комбинация от интереси, духовни дарби, естествени умения и мечти, които никой друг не споделя. Защо се опитваш да подражаваш на другите?

Защо очакваш друг човек да знае как ти трябва да живееш? Не оставяй културата да определя изборите, които правиш. Не погребвай своята уникалност.

Подобно на мъжете, които са разкъсвани между мекушавостта и бабаитлъка, жените се опитват да намерят отговор. Как трябва да живеят? Как могат да са наистина свободни? Къде е идеалният баланс? Какво е да си истинска жена?

Ако си жена, Бог ти казва: „Попитай мен. Аз те направих. Аз те обичам. Имам големи планове за тебе. Довери ми се и следвай своето призвание.” За да разберем обаче какъв е Божият отговор, е нужно да изучаваме Божието слово. Какъв отговор дава Бог в него?

Три стъпки към освобождение

Първата стъпка към истинско освобождение и автентичност е жената да отхвърли модела, който обществото ѝ налага. Този модел или калъп е подигравка за творческия гений на Бога. Може ли Бог да се вкара в калъп? Може ли един гениален композитор като Бетовен да се вкара в калъп? Колко по-малко неговия Създател! Бог е вложил уникална комбинация от характер, дарби и чувства у всяка жена, които могат да бъдат изразени по уникален начин.

Но за да отхвърлят калъпа, жените трябва „да прекъснат захранването”. Да не гледат филми, реклами и токшоута, които внушават, че жените могат спокойно да се оправят без мъжете. Да не четат книги, в които жените са поощрявани да се развеждат за щяло и нещяло и да абортират. Да не слушат музика, която внушава, че извънбрачният секс е нещо добро.

Вместо това, Павел казва: „Христовото слово да се вселява във вас богато” (Кол. 3:16). Само тогава то ще може да неутрализира стереотипите в мисленето, наложени от културата.

Науката също показва колко вредни са тези културни стереотипи. Например, в изследване на Харвардския университет, направено от д-р Фреда Буш и д-р Джо Макилхейни се казва, че излагането на неморалност и сексуални преживявания в детството променя мозъка, като прекъсва естественото производство и използване на допамин, васопресин и окситоцин в мозъка.

Когато се освобождават правилно, тези хормони създават т.н. “моногамен синдром” и свързват двамата партньори. Ако това се случи извън брака, това свързване не се случва напълно дори и след като човек се ожени. Това свързване, което иначе прилича на здраво лепило, отслабва когато хората се разделят с партньора си и влизат в интимни взаимоотношения с друг, и с друг, и с друг...

И когато накрая се оженят, способността за залепване вече е нарушена. Мозъкът вече е променен и не е в състояние да осъществи тази дълбока емоционална връзка, която е толкова важна за брака. Когато такива хора се оженят е много по-вероятно те да се разведат, отколкото хора, които са били девствени, когато са се женили.   

На първо място, Бог казва на жените: „Отхвърлете културните стереотипи!”

Исус каза: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.” (Йоан 8:36) С това той показа на всяка жена втората стъпка към истинско освобождаване – свобода от веригите на греха. Свобода от егоцентризма, неосъществимите мечти и бунта против Бога. Вътрешното духовно освобождаване идва, когато жените се покаят от личния си грях и поверят живота си на Исус Христос. Също както и мъжете, тогава те биват осиновени в Божието семейство.

Може би ти се сравняваш с някой мъж, който демонстрира небиблейски модел на поведение, и си казваш: „Може да не съм съвършена, но поне не съм като него! Сигурно съм много по-праведна в Божиите очи.” Спомни си притчата за фарисея и бирника (Лука 18). Това е лъжливо чувство за сигурност. При кръста на Христос всички сме грешници, които отчаяно се нуждаем от Спасител.

Това означава, че всяка жена трябва смело, мъдро, но независимо от мнението на мъжа си и другите да се посвети да следва и да се покорява на Бог. Тя трябва да осъзнае, че Бог е нейният пръв приоритет, а семейството идва на второ място. Това не означава да изостави грижите за своя съпруг и деца, напротив! Тя трябва да показва още по-голяма любов и себеотдайност в грижите за тях.

Това не означава също, че тя трябва да се разведе със своя невярващ съпруг. Ап. Павел казва: „Всяка жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, нека не напуска мъжа си. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи. Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени от брачния закон. Бог обаче ни е призовал към мир.” (1 Кор. 7:13-15)

Но тогава, когато съпругът е невярващ (а понякога и когато е вярващ), от нея ще се иска да отстоява Библейски принципи и ценности въпреки волята на своя съпруг. Тук става въпрос за случаи, когато неговите действия влизат в разрез с Божиите заповеди. Не можеш да служиш на двама господари. Бог казва „Който не е с Мене е против Мене.” (Мат. 12:30)

Затова е изключително важно жените да се хранят с Божието слово всекидневно. Когато общува всеки ден с Него чрез Словото Му жената ще разбира все повече с каква цел Той я е сътворил. Едва тогава тя ще може да опита силата и нежността на Неговата любов.

Отхвърлянето на калъпите и покаянието са важни, но не са достатъчни. За да е истински свободна, една жена трябва да направи и трета стъпка: да търси Божията воля за себе си. „Какво искаш да направя? Ти си ме създал, Ти ме познаваш. Знаеш какъв е моят потенциал. Каква задача ще ми поставиш? Аз съм готова да следвам Твоето водителство и Твоя план без значение какво ще ми струва. Даже това да ми струва комфорта във взаимоотношенията с моя съпруг и другите хора.”

Библейски примери за автентични жени

В Библията можем да видим много жени, които не се съобразяват с човешките очаквания и с греховните практики на културата. Общувайки с Бог в молитва и Словото му, те са успели да разпознаят Божието водителство и призив. Те са получили специални задачи от Бог и са открили, че Той дава и смелост, за да ги изпълнят.

Ще спомена само две – Девора и Естир. Девора става съдия в Израел във време, когато народът на Израел е притесняван от ханаанците. Народът извиква в молитва към Бога Той да им даде водач, който да го поведе срещу нашествениците. Бог избира Девора и я използва, за да сътвори политически и военен обрат, донесал на народа 40 години мир и благоденствие.

Защо Бог избра Девора? Защото знаеше, че тя притежава характера, дарбите и духовната сила да се справи. Беше доста нетрадиционна роля за една жена, но това не попречи на Девора да откликне. Тя не се тревожеше какво ще си помислят другите мъже и жени. Тя разчупи модела и с Божията помощ промени хода на историята.

Какво да кажем за Естир? Когато един зъл гений планираше да унищожи целия Божий народ, Бог извика на сцената Естир. Той използва уникалната комбинация от физическа красота, покорство и смелост, за да спаси целия еврейски народ. Ако не сте чели тази книга, направете го още като си отидете вкъщи! Задачата, която Бог ѝ възложи, беше не само изпитание за вярата ѝ, но и изпитание за живота ѝ. Вътрешната ѝ борба накрая завърши с думите: „Ако погина, нека погина” (Естир 4:16). Тя излезе от традиционната роля на жената и рискува живота си, за да извърши поставената ѝ от Бога задача.

Автентични жени в историята и днес

Когато Райна Футекова е на 20 г., тя е главна учителка в Девическото училище в Панагюрище. Бенковски я моли да ушие знамето на Априлското въстание. След като то е ушито и осветено, тя преминава с него на кон през целия град, като оповестява, че петвековното турско иго е отхвълено завинаги. Но свободата е кратковременна. След разгрома на въстанието, Райна е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, малтретирана многократно и оставена на хляб и вода за повече от месец. След намесата на европейски дипломати Райна Княгиня е освободена. Има петтима синове и осиновява момиченце.

Тя върши нещо доста непривично за тогавашните нрави, превръща се в символ на Априлското въстание. Защо Бог избира точно нея за тази задача? Защото тя е подготвена за това. Учила е шев и кройка в девическото училище в Ст. Загора. Тя е млада, красива, образована и най-важното – предана на делото на свободата. Тя прославя Бог със своето родолюбие и стремеж към свобода.

Истински свободна жена е 14 годишната Мари Дюран, френска християнка, живяла през 17 в., която е арестувана за това, че е протестантка. Казали ѝ, че могат да я освободят, ако изрече думите: „Отричам се.“ Вместо това тя написала на стената на килията си: „Съпротивлявай се.“ И останала там 38 години, съпротивлявайки се на режима.“ Защо Бог избира точно нея? Тя е образована и в затвора се превръща в неформален лидер, води жените в молитва и хваление и поддържа техния дух и вяра. Бог я избра, за да го прослави.

Автентична жена е Гладис Стейнс, която след като е служила със съпруга си Грейъм в Индия 3 десетилетия, научава че той и нейните двама сина, Филип (10) и Тимоти (6) са изгорени живи от същите хора, на които са служили 34 г. Това става през 1999 г. Гладис казва: „Имам само едно послание за народа на Индия. Не тая горчивина. Не съм ядосана. Нека изгорим омразата и разпространим пламъка на Христовата любов.“

Автентична жена е нейната 13 годишна дъщеря Естир (много подходящо име!), която на въпроса какво чувства след убийството на баща си, казва: „Хваля Господа за това, че счете баща ми достоен да умре за Него.“ Защо Бог избра точно тях да преминат през тази трагедия? За да го прославят!

Нека обобщим. Бог е създал жената уникална. Тя може да следва Божия план за живота си, когато отхвърли налаганите ѝ от културата модели; когато отхвърли веригите на греха и когато следва Божието водителство и воля без значение какво ще ѝ струва. Автентичната християнка показва какво Бог е имал на ум, когато е създавал жената. Нека да се помолим.

Край

БПЦ „Нов живот” Варна

01.06.2014 г.