/проповед/
Честита Нова година! Някои от
нас празнуват идването на Новата година, за други това е просто нова дата в
календара. Както е казал американският хуморист Кърт Вон, „Голям си, когато ти
е позволено да стоиш докъсно на Нова година. На средна възраст си, когато ти се
налага да го правиш.“ Но предполагам, че тази година много хора са останали
докъсно, за да се уверят, че старата си е отишла!
Нова година! Когато изричаме
тези думи, си мислим за ново начало, нови очаквания, нови надежди. Така е и
сега. Преживяхме трудна година. Година, към която не ни се иска да се връщаме.
Знаем, че новата 2021 г. няма
да е по-лека. Както и всяка предишна година си пожелахме новата да е спорна,
честита и благодатна. За невярващия човек това пожелание е нелогично. Дълбоко
вътре в себе си той чувства, че и най-сърдечните пожелания за щастие си остават
празна реч. По думите на Симеон Радев, такива хора приличат на просяци, „които
взаимно се наричат „Ваше благородие“ и се разговарят за милионите си, но
всъщност в торбата им има само няколко корички хляб.“
За нас обаче като вярващи,
тези пожелания се основават на убеждението, че Бог е жив и че Той отговаря на
нашите молитви. Затова нашите пожелания не са празни, а се превръщат в молитви
и отварят врата за действието на всемогъщия Бог в живота ни!
Такава молитва е и
благословението, с което ап. Павел завършва Второто си послание до Коринтяните.
След като защитава авторитета си на апостол и предупреждава коринтяните да
изпитват себе си дали са във вярата, Павел завършва посланието си със следната
молитва-благослов:
2 Коринтяни 13:14 „Благодатта
на Господ Исус Христос, любовта на Бога и общението на Святия Дух да бъде с
всички вас.“
Taзи
молитва е известна като апостолското благословение. Тя е
използвана като благослов в църквите в Антиохия и Ерусалим още в древността.
Както в много църкви, и в нашата в края на всяко богослужение ние също изричаме
този благослов.
Това благословение на апостол
Павел съдържа в себе си такава дълбочина и богатство! Всички ние се нуждаем от
Христовата благодат. Копнеем за Божията любов. Жадуваме за общението на Духа в
Божията църква.
Затова, струва ми се, че ще е
нужно в началото на тази нова година на предизвикателства да разгледаме
подробно тази молитва-благослов, за да може да се молим още по-ревностно с нея
през следващите 365 дни.
Този благослов от 2 Коринтяни
се състои от три части – благодатта на Исус Христос, любовта на Бога и
общението на Святия Дух.
Знаете ли защо във
фотографията се използват стативи с три крачета или както ги наричаме
„триножник“? Това се обяснява с постулат в геометрията, според който всеки три
точки дефинират равнина.
Затова и трите крачета дават
най-голяма стабилност на камерата. С две крачета тя би паднала, а с четири
обикновено само трите ще се допират до земята, а четвъртото ще е излишно.
Затова и нашите прадеди
правели трикраки столчета. Без да са учили постулатите на геометрията те знаели
от опит, че най-стабилни и икономични са столчетата с три крака.
Можем да кажем, че молитвата
благослов, с която завършва 2 Коринтяни ни дава триножника или трите опорни
точки, на които да стъпим за основа на живота ни през новата година, а и не
само през нея. Първата от тях е...
1. Благодатта на Исус Христос. Какво
е благодат?
Първо, благодатта е основата
за твоето спасение.
Ефесяни 2:8 казва: „По
благодат сте спасени...” Думата „благодат” се превежда от гр. дума „карис”.
Оттам идва „харизма” – „действие на благодатта, дар”. Благодатта е това, което
е дадено безплатно. Нашето спасение е безплатен подарък. Както казва
английският пуритански пастор и поет Ричард Бакстър, „Нека „заслужили“ да бъде
написано на вратата на ада, но на вратата на небето и живота да пише „безплатен
дар.““
Благодатта е безплатна, но
това не означава, че е евтина. Тя струваше всичко на Божия Син. Тя струваше
много на Бог. Той запълни пропастта, понесе нашия срам, натовари се с нашата
печал. Никой друг не можеше да направи това. Трябваше Бог да изпрати Божия Син,
който да плати цената за всички. Това е удивителна благодат.
Благодатта прилича на
милостта, но и се различава от нея. Милост е когато полицай те спре за
превишена скорост и ти прости провинението, защото вижда колко си притеснен.
Благодат е когато те спре за превишена скорост и не само не ти състави акт, но
и те покани у дома на гости.
С други думи, милост е да не
получиш нещо, което заслужаваш (в случая глоба). Благодат е да получиш нещо,
което не заслужаваш (в случая – вечеря).
Ние приемаме Божието спасение
не по заслуги, не защото сме много умни, силни, талантливи или красиви. Нищо от
това не може да изработи нашето спасение.
Един роб служил вярно на
господаря си 20 години. Но най-голямото му желание било да бъде свободен.
Затова един ден попитал дали господарят му би се съгласил да се откупи.
Господарят му казал, че може да се откупи срещу 100 жълтици.
Този роб бил изкусен шивач и
помолил господаря си: „Пусни ме да отида в града и да поработя година, докато
събера парите. След това ще се откупя.“ Но господарят му се страхувал, че той
няма да се върне. За щастие един от богатите клиенти на шивача-роб му дал
парите и робът се откупил. Отишъл да живее в града и станал известен шивач,
който шиел дрехи дори за царски особи.
Всички ние сме поробени от
греха без надежда да можем да се освободим. В своята милост и състрадание Исус даде
Своя живот заради нас. Той откупи нашето спасение, като проля Своята кръв на
кръста. Сега сме свободни от греха, но тази свобода не означава, че можем да
правим каквото си искаме. Вместо това трябва да живеем така, както Исус иска да
живеем.
Ние се нуждаем от благодатта
на Исус Христос не само за нашето спасение, но и за да живеем за Него. Неговата
благодат ни учи да се отречем от нечестивите похоти и да живеем целомъдрено,
праведно и благочестиво, очаквайки блажената надежда на вечността.
Кой християнин не желае да
започне годината с тази благодат? Тя е тази, чрез която получаваме отговори на
въпросите си от Словото. Тя ни предпазва от подхлъзване в личния ни живот.
Помага ни да подредим правилно приоритетите си. Тя укрепва сърцето, прояснява
погледа, насища душата и насочва стъпките на човека.
Благодатта на Исус Христос е и
тази, която може да ни помогне, когато сме изпаднали в отчаяние или преминаваме
през болка. В същото това Второ послание към Коринтяните, в предходната 12
глава ап. Павел казва, че се е молил три пъти на Бога да отнеме от него
болезнения трън. Бог
му отговаря с думите, „Стига ти Моята благодат, защото силата Ми в немощ се
показва съвършена.“ (ст.9) Стига ти Моята благодат!
Една вечер големият английски
проповедник Спърджън яздел към дома след изнурителен ден. Бил пребит от умора и
се чувствал потиснат в духа, когато внезапно като светкавица през ума му
преминал този стих „Стига ти моята благодат.“ Това го накарало да се разсмее,
защото осъзнал колко абсурдно е неговото неверие.
Все едно, казал си той, една
малка рибка, която е жадна, да се тревожи, че ще изпие цялата река, а реката ѝ
казва, „Пий колкото щеш, рибке, потокът ми е достатъчен за теб.“
Или все едно един човек да си
каже, „Страхувам се, че ще изхабя целия кислород в атмосферата“, но земята да
му отвърне, „Дишай колкото искаш, човече и изпълни белите си дробове, защото
моята атмосфера е достатъчна за тебе.“ Малко вяра ще доведе душите ни до
небето, но голяма вяра ще свали небето при нас.
Първият крак на столчето или
първата опорна точка, на която да стъпим през новата година е благодатта на
Господ Исус Христос. Втората опорна точка е
2.
Любовта
на Бога. „Благодатта на Господ Исус Христос и любовта на Бога...“ (2
Коринтяни 13:14)
Любовта е най-великото
качество на Бога. Тя съществува вечно, защото Бог е вечен.
Любовта на Бога не е като
човешката любов. Човешката любов е егоистична. Тя е условна любов. Ще те
обичам, ако ... и тук може да допълните каквото ви дойде на ум. Ще те обичам,
ако ми даваш пари, ако се грижиш за мен, ако се държиш добре с моите родители,
ако ми носиш подаръци...
Божията любов е безусловна.
„Бог показва Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос
умря за нас.“ (Римляни 5:8) Това не е любовта ако, а любовта въпреки.
Филип Янси казва: „Будистката
осемкратна пътека, индуистката доктрина за кармата, еврейският завет и
мюсюлманският закон – всички те предлагат път за спечелване на одобрение. Само
християнството дръзва да направи Божията любов безусловна.“
На друго място същият автор
твърди: „Нищо, което правиш, не може да накара Бог да те обича повече. Нищо,
което правиш, не може да накара Бог да те обича по-малко.“ Бог обича грешника,
но мрази греха.
Всъщност, любовта на Бога е
най-силното оръжие срещу греха в света. Крепостите на егоизма могат да бъдат
съборени само от нея. Преградите на гордостта рухват пред нея. Оръжията на
национализма ще се строшат пред нея.
Любовта на Бог е безусловна.
Тя е оръжие. Тя е и екстравагантна. Тя е непонятна. Бог е като пастир, който
оставя 99-те овце, за да потърси загубената. Забравя всякакво благоприличие и
бяга, за да посрещне блудния си син.
Друг път, когато Мария падна в
нозете на Исус, за да го помаже, Бог не я укори в екстравагантност. Не я
разкритикува, че е прахосала скъпоценното миро. Напротив, каза „Оставете я;
понеже го е запазила за деня на погребението Ми.” (Йоан 12:7)
А след четири дни Исус умря за
греховете на цялото човечество и с това демонстрира най-екстравагантната любов,
възможна някога. По думите на Янси, Бог е „болен от любов“.
Виждаме проявленията на
Неговата любов не само в делото на кръста, но и всеки ден от живота си. Колко прав е пастор Симеон Попов като казва, „Божията любов ни покровителства и предпазва
нозете ни от подхлъзване. Тя невинаги ни води там, където желаем, но където е
най-добре за нас.“
Имаме ли тази любов? Какво ни
пречи през новата година да се „поболеем от любов“?
1 Йоан 4:16 „И ние сме познали
и сме повярвали в любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва
в любовта, пребъдва в Бога и Бог – в него.“
Ако ти си познал Бога, ти си
познал Неговата любов. Ако пребъдваш в Него, това означава че пребъдваш и в
Неговата любов.
А какво означава да пребъдваш
в любовта Му? Това означава да практикуваш Божията безусловна и екстравагантна
любов.
Moже би
си казваш, как да практикувам такава любов, когато още не съм изкарал вируса и
се страхувам, че мога да заразя възрастните си родители? Аз съм сигурен, че има
начини да показваме любов без да застрашаваме здравето на своите близки.
За мен пример за човек, който
практикува Божията екстравагантна любов е моята съпруга. Всеки ден се изумявам
как тя е готова да жертва всичко – времето си, силите си, средствата си и дори
здравето си, за да откликне на нечий зов за помощ! Тя първа ще занесе храна на
гладния, лекарство за болния, ще даде съвет на объркания и насърчение за
отчаяния.
Такава трябва да е Божията
любов в нас, Неговите последователи. Подобна любов не познава страха.
1 Йоан 4:18 „В любовта няма
страх, а съвършената любов пропъжда страха.“
Една от най-ярките изяви на
тази съвършена Божия любов е жертвоготовната, безкористна помощ, която
християните са оказвали на болни във време на пандемии през вековете. Тогава
болници не е имало, за ваксини не са и чували, нито пък са били познати
превенцията и лекуването на болести от властите. По време на чумата през 252 г. в Александрия
Дионисий пише:
„Повечето от нашите братя
християни показаха безгранична любов и вярност, без да се щадят и мислейки един
за друг. В лицето на опасността те се грижеха за болните, откликвайки на всяка
тяхна нужда и служейки им в Христос... Докато се грижеха и лекуваха другите,
мнозина вземаха тяхната смърт върху себе си и умираха вместо тях.“
Днес ние сме предизвикани и от
примера на нашата сестра Лидия Отри, съпругата на п-р Тим Отри, която повече от
месец вече служи като доброволец сред пациентите с ковид в болницата в Свищов.
Не по-малко вдъхновяващ е примерът на п-р Джош Прово, който разнася храна на
пациентите в болницата, донесена от техните близки.
Братя и сестри, приятели, нека
през новата година демонстрираме в живота си любовта на Бога. Когато го правим,
тогава ще се приближаваме към Бога. В това се състои истинското щастие: да се
приближаваме в сърцето си към Бога.
Няма друг начин да изживееш
живота си пълноценно освен в следване на Божията любов. Само тя ще те направи
свободен. Само тя ще те накара да се чувстваш у дома си при Отца. Пак по думите
на Симеон Попов, „ние живеем дотолкова, доколкото влагаме любов в живота си.“
Дотук казахме, че първите две
опорни точки на нашия триножник за новата година са благодатта и любовта.
Третата е...
3. Общението на Святия Дух.
„Благодатта на Господ Исус Христос, любовта на Бога и общението на Святия Дух
да бъде с всички вас.“
В своето послание към
филипяните ап. Павел казва, че неговата радост ще е пълна, ако те имат любов,
единомислие и общение в Духа.
Филипяни 2:1-2 „И така, ако
има някое насърчение в Христос или някоя утеха в любовта и общение в Духа, или
някое милосърдие и състрадание, направете радостта ми пълна, като имате една
мисъл, като стоите в една и съща любов и бъдете единодушни и единомислени.“
Думата „общение“ в нашия стих
във Второ коринтяни на гръцки е койнония, което буквално означава “участие”. Който има общение или участие в Духа,
има и благодатта на Господ Исус Христос и любовта на Бога. По думите на
Хризостом, подобно на трите Личности на Троицата, благодатта, любовта и
общението също са неделими едно от друго.
Но защо Павел толкова настоява
да имаме общение със Святия Дух? Не е ли достатъчно общението с Отца и Исус?
Работата е там, че Святият Дух не е просто някаква сила. Той е личност, при
това, третото Лице на Троицата. Ние не можем да имаме общение със сила или
енергия. Можем да общуваме само с личност.
Как изглежда това общение?
Първо, то е споделяне. Moжеш ли
да си представиш да пътуваш до някого дълго време в колата и той да не изрече и
една дума. Само да гледа с празен поглед в далечината? Или да слуша музика в
слушалките от телефона?
Понякога ние приличаме на
такъв човек в общението с Духа. Дни наред не Му казваме една дума. Освен това ставаме
толкова заети, в живота ни има толкова много шум, че не чуваме, когато се
опитва да ни каже нещо.
Бог иска ние да разговаряме с
Духа. Апостол Павел имаше такова общение с Духа. В Деяния 20 гл. той казва:
Деяния 20:22-23 „И ето сега,
заставен от Духа, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там, освен
че Святият Дух ми заявява във всеки град, казвайки, че окови и скърби ме
очакват.“
Благодарение на своята
койнония с Духа Павел знаеше какво го очаква, но беше покорен на водителството
на Духа.
Когато споделяме с Духа, ние
развиваме по-интимни взаимоотношения с Него. Неговите мисли, намерения и
желания стават наши мисли, намерения и желания. Той ни дава утеха, премахва
самотата и ни приближава до Бога. Предпазва ни от страха, омразата, злобата,
непростителността, неблагодарността и гордостта.
Без постоянно общение с Духа и
пребъдване в молитва не можем да се справим с нашата гордост. Песента „Това
беше вчера“ на Форинър описва как гордостта ни може да стане причина да загубим
най-добрия си приятел. В нея се казва, „Ти беше единственият приятел, на когото
можех да разчитам. Как можах да гледам как си отиваш? Бих дал всичко, за да си
тук с мен днес. Но сега стоя сам с моята гордост и мечтая ти да си отново до
мене.“ От колко много грешки ни предпазва
общението с Духа!
През новата година ще
преминаваме през различни предизвикателства. Когато страдаме, боледуваме,
работим, пътуваме, разговаряме, Бог иска да имаме увереността, че Той е до нас,
държи ни здраво за ръка и ще ни преведе невредими през всяко изпитание и
изкушение. А тази увереност и сила можем да получим само когато общуваме с Духа
в молитва. И когато го правим, когато имаме това общение с Духа, Бог живее
вътре в нас.
Първата общност беше тази на
Троицата. Много преди сътворяването на вселената Бог Отец, Бог Син и Святият
Дух имаха общение помежду си. Ние също сме създадени за общение помежду си и
най-вече с Триединния Бог. А общението с Него става посредством Святия Дух. Той
ни завежда в Божието семейство – в Светата Троица. Само там можем да се
чувстваме у дома.
Когато блудният син реши да се
завърне у дома, той коленичи пред баща си, помоли го за прошка и бе простен.
Това е благодатта! След това баща му го целуна. Това е любовта! Накрая получи
пръстен от баща си – беше приет като член на семейството. Това е общението!
Можем да си представим това
трио като празнична процесия. Първа върви благодатта. Тя разчиства, подготвя и
украсява пътя, за да може по него да мине любовта. Накрая минава общението. То
е резултат от любовта. Там, където има любов, там е възможно общението. Там,
където има благодат, там е възможна любовта.
Благодат, любов, общение. С
тези три крачета нашият триножник ще стои стабилно през всички дни на новата
година. Дори облачните дни да преобладават над слънчевото време, ние можем да
пътуваме през тях с радост.
Затова, нека апостолският
благослов от Второ Коринтяни бъде наш постоянен спътник. Нека бъдем отворени
канали, по които да тече благодатта на Господ Исус Христос. Нека живеем
истински и пълноценен живот като имитираме любовта на Бога. Нека търсим
близостта на Бога чрез общението на Духа.
Нека Бог да благослови всеки
един от нас през новата година!
Господи, благодарим ти, че
беше с нас през изминалата година. Благодарим ти, че ни преведе през долината
на пандемията. Благодарим ти, че ни даваш сила да навлезем и в Новата година.
Моля те, дай ни твоята благодат, за да можем да живеем праведен и благочестив
живот. Благодарим Ти за Твоята безусловна, екстравагантна и жертвоготовна любов
към нас. Помогни ни да се приближаваме към Твоето сърце, като имитираме тази
неземна любов. И накрая, благодарим Ти за общението на Духа. Дай ни да не
забравяме да общуваме всеки ден с Теб в молитва. Амин!
________________________________
БПЦ "Нов живот" Варна
