/проповед/
Eдно
момиченце попитало майка си: „Как са се появили хората?” Майката
отговорила: „Бог създаде Адам и Ева, на тях им се родили деца и
така са се появили хората.” Два дни по-късно момиченцето задало на
баща си същия въпрос. Бащата отговорил: „Преди много години имало
маймуни и от тях еволюирали хора.” Момиченцето объркано се обърнало
към майка си и казало: „Мамо, ти ми каза че хората са създадени от Бога, а
татко че те са произлезли от маймуните, как е възможно това? Майката
отговорила: „Ами, много просто. Аз ти казах за моята рода, а баща ти за
неговата.”
Как е започнало всичко? Как Бог е създал света?
Какво е било в началото?
Днес започваме нова поредица от проповеди, наречена „Евангелието
в книгата Битие.” Нека прочетем пролога към Битие: 1:1-8; 26-31; 2:1-3.
На староеврейски книгата е наречена „В началото”,
защото започва със същата фраза. Това е книга на много начала. В Битие
се говори за произхода на вселената, раждането на човешката раса
и основаването на еврейската нация.
От нея Бог създава една заветна общност, която трябва
да стане Негов избран народ, от който ще се роди новото създание чрез
новия завет на Исус Христос. Част от това ново създание сме и ние.
Тази книга обаче е нещо повече от хронологична история на
началото. Тук научаваме кой е Бог – думата „Бог” е използвана 35 пъти.
Но днес ще говорим за първото начало – сътворението на вселената. Ще видим
каква е целта на Божието сътворение.
Много хора се питат как се е оформила земята и как е възникнал
животът. Библията обаче не е създадена, за да отговаря на въпроса как.
Библията не е учебник по биология. Науката е тази, която отговаря на въпроса
как. Библията отговаря на въпроса защо.
Например, получаваш подарък за рождения си ден.
Развиваш го и виждаш в него някаква машина. Не питаш: колко време са я
правили? Или, какви инструменти са използвали за направата й? Не, ти
искаш да разбереш за какво служи, защо е създадена, защо са ти я подарили.
По същия начин Битие 1 гл. не описва процеса на
сътворение на научен език. Мойсей има за цел да ни каже какво Бог е
направил на език, който да разберем.
Еволюционистите говорят за голям взрив и постепенно,
еволюционно възникване и развитие на живота – от амебата до човека. Битие 1
ни казва, че светът не е плод на космическа случайност. Бог е сътворил
всичко.
Битие 1:1 “В
началото Бог създаде небето и земята.”
Думата за „създаде” тук е „бара”. Тази дума се
употребява единствено за Бога. Тя съдържа в себе си идеята за сътворение
от нищото, „ex nihilo”.
Трима учени решили да кажат на Бога, че нямат нужда от
него, защото науката вече се е развила достатъчно и те могат да направят
всичко. Извикали Бог и му казали, че вече не им е нужен. Тогава Бог казал:
„Добре, нека се състезаваме и да видим кой ще направи първи човек.” Учените
казали „Добре” и единият се навел да вземе пръст. Бог го спрял с думите: „Не с
мой материал, моля!”
Битие 1 ни разкрива Бог като Творец. И Той е направил
това чрез Словото.
Битие 1:3: „И Бог каза: Да бъде светлина. И стана
светлина”
Как е възможно това? Как е възможно да извикваш в
съществуване неща? Когато аз кажа, Нека бъде светлина, трябва да запаля
клечка кибрит или да включа лампата. Когато Бог го каже, то става. Божието
слово има сила. Защо?
Йоан 1:1-3: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и
Словото бе Бог... Всичко чрез Него стана; и без Него не стана нищо от това,
което е станало.” По-късно Словото щеше да стане плът и да заживее сред човеците...
(Йоан 1:14)
Павел също нарича Исус Христос Божието слово:
„Първороден преди всяко създание, понеже чрез Него бе създадено всичко... и
всичко чрез Него се сплотява” (Кол. 1:15-17).
От тези стихове разбираме, че Словото е Личност – Божият Син
Исус Христос. Но има ли още някой, който участва в сътворението?
Битие 1:2: „и Божият Дух се носеше над водата... Духът не е
сила или енергия. Думата „нося се” се използвала само за птица майка, която
кръжи над яйцата си и над новоизлюпените птичета. Духът не е безличностен,
Той също е Личност.
Думата за Дух в староеврейски, „руах”, се превежда на
български и като „вятър, дъх.” Кръжейки, Той събира и поставя сътвореното от
Словото.
Псалми 33:6,7: „Чрез словото на Господа са сътворени
небесата и чрез диханието на устата Му цялото им множество. Той събра като куп
морските води, сложи бездните в съкровищници.”
Виждаме как цялата Троица участва в процеса на
сътворение.
Авторът на Битие Мойсей държи да подчертае
триединния характер на Бога. Защо ли? Политеистите са вярвали в
много богове, които според тях произлезли от предматерията и се борят
помежду си за надмощие. Днес монотеистите вярват в един Бог който е една
Личност, която не е преживявала любов в общност, но решава да създаде
творението. Любовта идва по-късно.
Но Библията в Битие 1 гл. ни учи, че Бог е общност -
Отец, Син и Св. Дух. Бог е бил общност, кръг от любов. Три личности в един Бог.
Затова любовта е най-висшата реалност. Тя вече съществува, трите лица
на Троицата са се познавали интимно преди времето, наслаждавали са
се един на друг и един ден казват: „нека разширим кръга, нека разширим
общността – да създадем хора, които да станат част от кръга”.
И така, в тази глава Бог разкрива себе си като любящ Творец
на всичко. В началото земята е пуста и неустроена. Бог придава форма на
безформеното, а след това изпълва тази форма и съхранява сътвореното.
Бог действа в посока от безформеното към форменото.
Десет Божествени заповеди водят до 8 акта на
сътворение, разпределени в шест дни така, че ден 1 съответства на
ден 4, ден 2 на ден 5 и ден 3 на ден 6.
Всеки израз „И Бог каза” е придружен от друг израз „и
стана така.” Това показва, че всяка заповед за сътворение на нещо се е изпълнявала
незабавно. Освен това, преди да отмине всеки ден на сътворение се казва
че „Бог видя, че това е добро.”
Това категорично отхвърля еволюционната теория за символично
значение на думите ден и нощ с продължителност милиони години.
“Бог
видя, че това е добро.” Всичко сътворено от Бога е добро. За разлика от
дуализма, християнството казва че материята е нещо добро, а не зло.
Затова науката се развива не в политеистични езически общности, а в
християнски страни.
От друга страна, за разлика от атеизма, Библията ни
казва че не всичко е материя. Ако беше така, то висша ценност щеше да
бъде живота за мига, за материалното, за удоволствието. Битие 1 гл. ни
казва: Бог създаде небето и земята, затова не живейте за материалните неща.
Той ви създаде, за да ви включи в своя кръг, в своята общност, своето
семейство.
Източните религии пък учат, че този свят е мая, илюзия. Този свят не е
реален, тялото е затворник на душата. Ти трябва да избягаш от този свят,
той не е важен. Затова там не са се появили движения за социална
справедливост и за премахване на робството.
Те са възможни само в един свят, създаден от Автора на всичко
добро. Той създаде светлината, раздели водите и направи
небето, обособи сушата и произведе със Слово нейните семеносни
растения и плодоносни дървета, постави на небето слънцето,
луната и другите звезди, напълни небето с птици, а водата с риба.
Сътвори животните според видовете им. Домът беше приготвен за
идването на човека.
Битие 1:26: „И Бог каза: Да създадем човека...”
Човекът е създаден в същия ден като животните –
шестия. Също е направен от пръст като тях (Битие 2:7,19). Но ударението
е върху това, което го прави различен.
„Да създадем” (ст.26) контрастира с „да произведе
земята” (ст.24). Но Бог каза още нещо: „Да създадем човека по Нашия образ,
по наше подобие.”
Думата, използвана за Бог в Битие 1 е „Елохим”. Елохим е мн.
ч. на думата „Ел”, която означава Бог. И тя е употребена с глагол в
единствено число. Тоест, правилния превод тук е „И Елохим (Триединният Бог)
каза: Да създам човека по Нашия образ, по Наше подобие”.
Човекът се отличава от животните по това, че единствен
носи Божия образ и подобие в себе си. Той се отличава и по своята длъжност
от животните:
Битие 1:28: „И Бог ги благослови. И каза им Бог: Плодете се
и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските
риби, над въздушните птици, и над всяко живо същество по земята.”
Бог сътвори мъжът и жената. Те бяха безсмъртни,
общуваха с Бога без да се страхуват от нищо, наслаждаваха се и се
грижеха за неговото творение. За тях трудът беше песен. Животът
беше удоволствие.
Християнската доктрина за сътворението е
чудесна – тя казва, че физическото удоволствие е нещо добро. Гръцката
митология и други древни религии са избягвали удоволствието,
издигали са аскетизма, самоотричането. Но Битие 1 казва: този
свят е добър. Ние не сме срещу удоволствието – Бог е създал удоволствието.
От друга страна, след като този свят е важен, ние се
опитваме да го усъвършенстваме. За древните митологии и религии спасението
е бягство от земята на някакво небе, а за християните спасението
е да доведем небето на земята. Да бъде твоята воля, да дойде твоето
царство, както на небето, така и на земята.
В тази първа глава на Библията Бог говори на творението,
защото иска да общува с него. Иска ние да отразяваме Неговата слава.
Всичко отразява Неговата слава – светилата, небето и морето, птиците и рибите. Бог
се наслаждава на творението: „Това е добро.” А накрая каза: „Това е твърде
добро!” (ст.31)
Той създаде общност от същества, които да отразяват
неговата слава. Направи и хората по Своя образ и подобие и ни покани
да влезем в кръга на Троицата. Това беше целта на творението.
И накрая Бог си почина на седмия ден. И не само си
почина, но и го освети, за да ни остави пример – да имаме свят ден за
почивка.
Битие 1 е исторически разказ, но и нещо повече – той
е химн на хваление. Но днес ние не можем да се присъединим към
този химн. Природата ни вълнува, тя пее хвалебствен химн, но ние не
можем да запеем с нея. Творението ни кани в кръга на общение с
Твореца, но ние не можем да влезем в Него. Не можем, защото сме в
конфликт с Твореца. Какво можем да направим тогава?
Днес говорихме за началата в Битие 1. Коя друга книга в
Библията започва с „В началото”? Точно така, Евангелието на Йоан. Там се
казва, че Божието Слово, Исус Христос, дойде на земята, стана плът и отиде
на кръста.
На кръста става точно обратното на Битие 1. Исус изговори
слово, но нямаше отговор: „Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил.” (Матей
27:46) Нямаше отговор, защото Божият Дух не беше с него. Бог Отец го
изостави. В известен смисъл Той бе изпразнен, нямаше форма.
Той беше отсътворен, деконструиран.
Нашият Създател трябваше да бъде отсътворен, за да
може ние да бъдем пресътворени. Да бъде деконструиран, за да
можем да бъдем реконструирани.
Вярваш ли, че Той дойде на земята, бе един от нас,
живя сред нас и умря на кръста за теб, според СЗ пророчества? Ако
вярваш в това, тогава ти знаеш, че Бог те обича и че ти казва: „Ти
си мое творение. Създал съм те по Моя образ. Ти си добър.” Ти се
нуждаеш да чуеш това, защото дотогава животът ти е безформен, пуст и
неустроен.
Може би чувстваш някаква липса, дупка в себе си и се
опитваш да я запълниш, с пари и притежания?
Или отиваш в другата крайност, на анти-материализма и
се опитваш да си наистина добър, наистина религиозен, наистина свят, да се
отричаш от себе си, да се самонаказваш, да, за да се справиш с тази
пустота.
Но всичко, което трябва да направиш, за да запълниш
тази празнота, е да повярваш, че Исус е станал празнота за теб. Тогава
ще имаш правилно отношение към Твореца и към Неговото творение.
Тогава ще можеш да влезеш в кръга.
Нека се молим.
------
БПЦ "Нов живот" Варна
25.09.2016 г.
