Monday, November 02, 2015

Бог в три лица - проповед в БПЦ "Нов живот"

Защо е важна доктрината за Троицата? Защото тези, които я изоставят, започват молитвите си с „До съответната инстанция...“

***

Един евреин бил загрижен за сина си, защото не го бил възпитал в юдеизма. За да поправи това, той го изпратил в Израел, за да го запознае с духовното наследство на неговата нация. След 1 година той се върнал и казал: „Татко, благодаря ти, че ме изпрати в земята на нашите бащи. Беше много просвещаващо за мен. Но трябва да ти призная, че докато бях в Израел, станах християнин.“

Бащата изстенал: „Какво направих!“ И както повелява преданието на патриарсите, отишъл при най-добрия си приятел за съвет. „Ти идваш при мен за съвет“, казал приятеля му, „но аз също изпратих сина ми в Израел и той се върна християнин.“

Както повлява преданието на патриарсите, те отишли при равина. Той казал: „Вие идвате при мене за съвет“, казал равина. „Но аз също изпратих сина ми в Израел и той се върна християнин. Какво става с нашите синове!“

После казал: „Братя, трябва да отнесем това към Господа.“

Коленичили и започнали да плачат и да изливат сърцето си пред Всемогъщия. Докато се молили, небето се отворило и силен глас казал: „Вие идвате при Мене. Аз също изпратих Моя Син в Израел...“

Днес ще говорим за Святата Троица, Триединния Бог.

В Символа на вярата на нашата църква е записано:

Ние вярваме, че:
Бог е Творец, Вседържец и Праведен Управител на вселената. Той се е открил в природата и в Писанията на Святата Библия като Отец, Син и Святи Дух: и все пак като един Бог.

Исус Христос – Той е Божият единствен Син; единствен по рода си. Писанията учат, че Той е Бог, открил се в плът. В Своята Божествена природа Той е същински Бог, а в Своята човешка природа – същински човек. Той е Този, който някога беше разпнат за човешкия грях и сега е възкресен и прославен Спасител и Господ, посредник между Бога и човека и даващ достъп до Отца чрез Своето застъпничество. Никой не може да дойде при Отца, освен чрез Него.

Святият Дух – Писанията отнасят всичките атрибути на Бога и към Святия Дух. Той е Този, който изобличава и убеждава хората за техния грях. Той убеждава човека и във всичко праведно, и в това, че последният съден ден ще дойде. Той е Този, който идва да живее в нас при обръщението, за да ни даде разбиране на Писанието и да ни води в истината.

Нашата вяра потвърждава убеждението на църквата, записано още в Никейския символ на вярата, където се казва:

„Вярваме в единия Бог Отец Вседържител, Творец на всичко видимо и невидимо;

И в единия Господ Иисус Христос, Божия Син, единородния, Който е от Отца роден, тоест от същността на Отца: Бог от Бога, Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен на Отца, чрез Когото всичко е станало, както на небето, така и на земята...

И в Духа Светаго. Онези, които казват: „Имало е време, когато Него (Синът Божи) Го е нямало” и „Той е сътворен от нищо”, както и онези, които твърдят, че Той е някакво същество или същност, различни от Отца, или че е непостоянен и променлив, Съборната и Апостолска църква предава на анатема.“

Троицата: Бог в три Лица (ипостаси). Всяко е божествено, но има само един Бог.

Обикновено под личност разбираме човек, който съществува отделно от другите. Индивид. Но Бог е триединство от Личности, единосъщни, при това, е Един. Всяка от тези личности е напълно божествена, но трите заедно съставляват Божествената същност.

Св. Григорий Богослов казва: “Бог се разделя, така да се каже, неразделимо и се съединява разделно, защото Божеството е Едно в Три, и Трите са Едно, в Които е Божеството или по-точно, Които са Божество”.

Още от началото трябва да кажа, че думата „Троица“ не се среща в Библията. Но това не означава, че тази концепция не се поучава в Божието Слово. Думата „библия“ също не се среща в Библията, но се използва.

Така че, да се твърди, както правят някои култове, че тъй като думата не се използва в Библията, тази концепция не съществува, е абсолютно погрешно.

Други пък отхвърлят Божествената природа на Сина и на Светия Дух, защото в Писанията те са поставени в подчинен ред. Така ли е всъщност? Очевидно, съществува подчиненост в реда, но не и в същността. Виждаме, че Отец е първият, Синът – вторият и Светият Дух – третият.

Отец не е сътворен, но Синът е (Йоан 3:16). Святият Дух произхожда от Отца (Йоан 15:26). Отец изпрати Сина (1 Йоан 4:10). Отец и Син изпращат Светия Дух (Йоан 14:26).

Подчиненият ред не означава, че всяко от лицата на Бога не са равнопоставени или божествени. Отец изпрати Сина, но това не означава, че Синът не е равен на Отца в същност и Божествената си природа. Съпругата е подчинена на своя съпруг, но това не отрича нейната човешка природа. По отношение на природата си тя е равна на съпруга си.

Исус каза: „защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е пратил.“ (Йоан 6:38)

По същия начин един цар изпраща своя слуга да извърши волята му. Но царят и слугата са от същото естество. Само защото някой е изпратен, това не означава че той е различен от този, който го изпраща. Да твърдим, че Исус не е Бог само защото е изпратен от Отца, означава да твърдим, че слугата не е човек, тъй като е изпратен от царя.

Когато съпругата ми ме изпраща да купя хляб, това не означава, че не съм човек.

Трети пък казват, че тъй като в Бога има три Лица, това са три бога, които работят заедно. Това учение е известно като тритеизъм или политеизъм.

Св. Августин е казал: „Всеки, който отхвърля Триединството рискува да загуби своето спасение. Всеки, който се опитва да го разбере, рискува да загуби разсъдъка си“. Истината е, че триединният Бог е велико тайнство. На църквата й отне почти 300 години, за да изработи доктрината за Троицата. Това стана с Никейската изповед на вярата.

Някой ще попита: „Има ли значение дали вярвам в Триединния Бог?“ Но ако ти си ученик на Христос, доктрината за Троицата трябва да е основна за твоята вяра. Защото нашата вяра се основава на Бог Отец, Син и Свети Дух, на Троицата. През вековете църквата е категорична, че Бог е три Лица в една същност. 

Триединната същност на Бога е видна в цялото Писание, от Битие до Откровение.

Един от ключовите стихове в Библията е Второзаконие 6:4. Той е считан за свещен от евреите и е наричан „шема“. Toй гласи: „Слушай, Израиле: Яхве, нашият Бог, е един Господ“.

Подобно на евреите, ние християните вярваме, че има само един Бог. Първата от Десетте Божи заповеди е „Да нямаш други богове освен Мене“ (Изх. 20:3). Няма други богове. Но в единствения Бог, като част от Него, има три различни Личности. Това става ясно от първата глава на Битие „Тогава Бог каза: „Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие.“ (1:26) Тук е използвано мн. ч. – Наш образ, Наше подобие.

Този стих разкрива, че Бог е една общност: Отец, Син и Святия Дух.

Бог Отец е първото Лице на Троицата. Исус е второто Лице на Троицата и Той също е Бог. Исус не е просто добър човек, нито просто пророк. Исус е Бог. Единосъщен, равен и съвечен на Отца. Второто Лице на Троицата.

Йоан 1:1 казва: „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог.“ Йоан пише на гръцка читателска публика, за която целият свят се крепи на Логоса (Словото), божествения разум. И като използва тази дума, Той говори за Исус Христос. Христос е Словото. И Той казва, че Исус е Бог, но същевременно е „у Бога“, следователно е различен от Бог Отец.

Самият Исус каза: „Преди Авраам Аз съм“. Евреите знаеха кой е „Аз съм“. Когато Мойсей попита Бог кой е той и какво да каже на фараона, когато той го попита кой го изпраща, Бог му каза. „Кажи им, че Аз съм те изпраща“ (Изх. 3:14).

С това Исус потвърди индиректно, че Той е Бог. И ако не използва директно тази дума, то беше за да не се объркат хората, че Той е Отец.  

Йоан 1:3 казва: „Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало“. Исус не е авторът или проектантът на всички неща, но е средството, чрез което всичко се е появило. Отец е съставителят на проекта, но Синът е този, който го изпълнява. Отец е архитектът, а Синът е строителят.

И така, Отец е Бог, Исус е Бог, и Святият Дух, третото Лице на Троицата, също е Бог.

Някои хора си мислят, че Святият Дух е някаква сила или енергия. Молиш се на иконата, тя се отразява в нея и идва върху тебе. Не, Святият Дух не е безлична енергия.

Той е Личност, третото Лице на Троицата. В Деяния 5 гл., малко преди Ананий да бъде повален и да умре, Петър му каза: „Ананий, защо изпълни Сатана сърцето ти, та да излъжеш Святия Дух и да задържиш от цената на нивата?“ (ст.3)

Ананий беше излъгал Святия Дух. Не можеш да излъжеш енергия. Святият Дух е личност, Той е Бог.

Виждаме и други стихове в Писанието, които потвърждават това. Казва се, че Божието слово е вдъхновено от Святия Дух.

Ние сме наречени „храм на Святия Дух“ (1 Kor. 6:19). Защо ли? Защото Святият Дух обитава в нас. Който се роди от Духа е роден в Бога. (Йоан 3)

Следователно, Святият Дух, третото Лице на божествената Троица е Бог.

Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух. Един Бог в три Лица!

Ние сме създадени по Божи образ. Но и преди сътворението на Бог не е липсвало общение. Преди да имаше хора и ангели дори, имаше Бог. Дали Той беше сам? Не.

Дори когато е имало само Бог, пак е имало общуване. Това е вечното общение на Отца, Сина и Святия Дух.

Тогава защо Бог създава нас? Ние също сме създадени да общуваме. Ние копнеем за общуване. Общуване един с друг и най-вече с Триединния Бог. Скъпи братя и сестри, ние се покланяме на един и единствен Бог. Ние сме част от Неговото семейство.

Святият Дух е Божият живот в нас. Клайв Луис казва: „Единството между Отца и Сина е толкова живо и конкретно, че това единство само по себе си е също една Личност.“ Святият Дух е този, който ни завежда в Божието семейство. Ние приемаме живота, който споделят Отец и Синът, биваме осиновени от Бога. Осиновени от семейството на Бога – от Светата Троица.

Затова Павел казва, че да си християнин означава да приемеш духа на осиновление (Рим. 8:15)

Представи си, че в църквата организираме пикник в Морската градина. Не ти е останало време за подготовка и затова малко преди началото на пикника, отваряш хладилника, но намираш само късче салам и маргарин. Правиш сандвич от онзиденшния хляб и отиваш на пикника. Там вече хората са се събрали и на масата има всякакви салати, пиле, луканка, сладкиши, напитки... Ти вадиш твоя жалък сандвич и сядаш, а другите ти казват: „Защо не съберем храната заедно? Ти протестираш, но те настояват. „Хайде де, има по много от всичко. Пък и ние обожаваме сандвичи със салам.“

Ти си дошъл на пикника като просяк, а се храниш като цар.

Ние дойдохме на този свят като сираци, но Исус ни осинови в Неговото вечно семейство. „Нека съберем всичко заедно“, казва Господ. „Позволи ми да те приобщя към Моя живот, защото това е причината, поради която съществуваш.“ Отец и Синът ти казват чрез Святия Дух: „Всичко, което сме и което имаме, е на твое разположение.“


Ние сме осиновени от Бога. Бог Отец, Бог Син, Бог Святи Дух. Бог в три лица. Амин!