Защо
е важна доктрината за Троицата? Защото тези, които я изоставят, започват
молитвите си с „До съответната инстанция...“
***
Един
евреин бил загрижен за сина си, защото не го бил възпитал в юдеизма. За да
поправи това, той го изпратил в Израел, за да го запознае с духовното
наследство на неговата нация. След 1 година той се върнал и казал: „Татко,
благодаря ти, че ме изпрати в земята на нашите бащи. Беше много просвещаващо за
мен. Но трябва да ти призная, че докато бях в Израел, станах християнин.“
Бащата
изстенал: „Какво направих!“ И както повелява преданието на патриарсите, отишъл
при най-добрия си приятел за съвет. „Ти идваш при мен за съвет“, казал приятеля
му, „но аз също изпратих сина ми в Израел и той се върна християнин.“
Както
повлява преданието на патриарсите, те отишли при равина. Той казал: „Вие идвате
при мене за съвет“, казал равина. „Но аз също изпратих сина ми в Израел и той
се върна християнин. Какво става с нашите синове!“
После
казал: „Братя, трябва да отнесем това към Господа.“
Коленичили
и започнали да плачат и да изливат сърцето си пред Всемогъщия. Докато се
молили, небето се отворило и силен глас казал: „Вие идвате при Мене. Аз също
изпратих Моя Син в Израел...“
Днес
ще говорим за Святата Троица, Триединния Бог.
В
Символа на вярата на нашата църква е записано:
Ние вярваме, че:
Бог е Творец, Вседържец и Праведен
Управител на вселената. Той се е открил в природата и в Писанията на Святата
Библия като Отец, Син и Святи Дух: и все пак като един Бог.
Исус Христос – Той е Божият
единствен Син; единствен по рода си. Писанията учат, че Той е Бог, открил се в
плът. В Своята Божествена природа Той е същински Бог, а в Своята човешка
природа – същински човек. Той е Този, който някога беше разпнат за човешкия
грях и сега е възкресен и прославен Спасител и Господ, посредник между Бога и
човека и даващ достъп до Отца чрез Своето застъпничество. Никой не може да
дойде при Отца, освен чрез Него.
Святият Дух – Писанията отнасят
всичките атрибути на Бога и към Святия Дух. Той е Този, който изобличава и
убеждава хората за техния грях. Той убеждава човека и във всичко праведно, и в
това, че последният съден ден ще дойде. Той е Този, който идва да живее в нас
при обръщението, за да ни даде разбиране на Писанието и да ни води в истината.
Нашата
вяра потвърждава убеждението на църквата, записано още в Никейския символ на
вярата, където се казва:
„Вярваме
в единия Бог Отец Вседържител, Творец на всичко видимо и невидимо;
И
в единия Господ Иисус Христос, Божия Син, единородния, Който е от Отца роден,
тоест от същността на Отца: Бог от Бога, Светлина от Светлина, Бог истинен от
Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен на Отца, чрез Когото всичко е
станало, както на небето, така и на земята...
И
в Духа Светаго. Онези, които казват: „Имало е време, когато Него (Синът Божи)
Го е нямало” и „Той е сътворен от нищо”, както и онези, които твърдят, че Той е
някакво същество или същност, различни от Отца, или че е непостоянен и
променлив, Съборната и Апостолска църква предава на анатема.“
Троицата:
Бог в три Лица (ипостаси). Всяко е божествено, но има само един Бог.
Обикновено
под личност разбираме човек, който съществува отделно от другите. Индивид. Но
Бог е триединство от Личности, единосъщни, при това, е Един. Всяка от тези
личности е напълно божествена, но трите заедно съставляват Божествената
същност.
Св.
Григорий Богослов казва: “Бог се разделя, така да се каже, неразделимо и се
съединява разделно, защото Божеството е Едно в Три, и Трите са Едно, в Които е
Божеството или по-точно, Които са Божество”.
Още
от началото трябва да кажа, че думата „Троица“ не се среща в Библията. Но това
не означава, че тази концепция не се поучава в Божието Слово. Думата „библия“
също не се среща в Библията, но се използва.
Така
че, да се твърди, както правят някои култове, че тъй като думата не се използва
в Библията, тази концепция не съществува, е абсолютно погрешно.
Други
пък отхвърлят Божествената природа на Сина и на Светия Дух, защото в Писанията
те са поставени в подчинен ред. Така ли е всъщност? Очевидно, съществува
подчиненост в реда, но не и в същността. Виждаме, че Отец е първият, Синът –
вторият и Светият Дух – третият.
Отец
не е сътворен, но Синът е (Йоан 3:16). Святият Дух произхожда от Отца (Йоан
15:26). Отец изпрати Сина (1 Йоан 4:10). Отец и Син изпращат Светия Дух (Йоан
14:26).
Подчиненият
ред не означава, че всяко от лицата на Бога не са равнопоставени или божествени.
Отец изпрати Сина, но това не означава, че Синът не е равен на Отца в същност и
Божествената си природа. Съпругата е подчинена на своя съпруг, но това не
отрича нейната човешка природа. По отношение на природата си тя е равна на
съпруга си.
Исус
каза: „защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който
Ме е пратил.“ (Йоан 6:38)
По
същия начин един цар изпраща своя слуга да извърши волята му. Но царят и
слугата са от същото естество. Само защото някой е изпратен, това не означава
че той е различен от този, който го изпраща. Да твърдим, че Исус не е Бог само
защото е изпратен от Отца, означава да твърдим, че слугата не е човек, тъй като
е изпратен от царя.
Когато
съпругата ми ме изпраща да купя хляб, това не означава, че не съм човек.
Трети
пък казват, че тъй като в Бога има три Лица, това са три бога, които работят
заедно. Това учение е известно като тритеизъм или политеизъм.
Св.
Августин е казал: „Всеки, който отхвърля Триединството рискува да загуби своето
спасение. Всеки, който се опитва да го разбере, рискува да загуби разсъдъка си“.
Истината е, че триединният Бог е велико тайнство. На църквата ѝ отне почти 300
години, за да изработи доктрината за Троицата. Това стана с Никейската изповед
на вярата.
Някой
ще попита: „Има ли значение дали вярвам в Триединния Бог?“ Но ако ти си ученик
на Христос, доктрината за Троицата трябва да е основна за твоята вяра. Защото
нашата вяра се основава на Бог Отец, Син и Свети Дух, на Троицата. През вековете църквата е категорична, че Бог е три Лица в
една същност.
Триединната
същност на Бога е видна в цялото Писание, от Битие до Откровение.
Един
от ключовите стихове в Библията е Второзаконие 6:4. Той е считан за свещен от
евреите и е наричан „шема“. Toй гласи: „Слушай, Израиле:
Яхве, нашият Бог, е един Господ“.
Подобно
на евреите, ние християните вярваме, че има само един Бог. Първата от Десетте
Божи заповеди е „Да нямаш други богове освен Мене“ (Изх. 20:3). Няма други
богове. Но в единствения Бог, като част от Него, има три различни Личности.
Това става ясно от първата глава на Битие „Тогава Бог каза: „Да създадем човека
по Нашия образ, по Наше подобие.“ (1:26) Тук е използвано мн. ч. – Наш образ,
Наше подобие.
Този
стих разкрива, че Бог е една общност: Отец, Син и Святия Дух.
Бог
Отец е първото Лице на Троицата. Исус е второто Лице на Троицата и Той също е
Бог. Исус не е просто добър човек, нито просто пророк. Исус е Бог. Единосъщен,
равен и съвечен на Отца. Второто Лице на Троицата.
Йоан
1:1 казва: „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше
Бог.“ Йоан пише на гръцка читателска публика, за която целият свят се крепи на
Логоса (Словото), божествения разум. И като използва тази дума, Той говори за
Исус Христос. Христос е Словото. И Той казва, че Исус е Бог, но същевременно е
„у Бога“, следователно е различен от Бог Отец.
Самият
Исус каза: „Преди Авраам Аз съм“. Евреите знаеха кой е „Аз съм“. Когато Мойсей
попита Бог кой е той и какво да каже на фараона, когато той го попита кой го
изпраща, Бог му каза. „Кажи им, че Аз съм те изпраща“ (Изх. 3:14).
С
това Исус потвърди индиректно, че Той е Бог. И ако не използва директно тази
дума, то беше за да не се объркат хората, че Той е Отец.
Йоан
1:3 казва: „Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което
е станало“. Исус не е авторът или проектантът на всички неща, но е средството,
чрез което всичко се е появило. Отец е съставителят на проекта, но Синът е
този, който го изпълнява. Отец е архитектът, а Синът е строителят.
И
така, Отец е Бог, Исус е Бог, и Святият Дух, третото Лице на Троицата, също е
Бог.
Някои
хора си мислят, че Святият Дух е някаква сила или енергия. Молиш се на иконата,
тя се отразява в нея и идва върху тебе. Не, Святият Дух не е безлична енергия.
Той
е Личност, третото Лице на Троицата. В Деяния 5 гл., малко преди Ананий да бъде
повален и да умре, Петър му каза: „Ананий, защо изпълни Сатана сърцето ти, та
да излъжеш Святия Дух и да задържиш от цената на нивата?“ (ст.3)
Ананий
беше излъгал Святия Дух. Не можеш да излъжеш енергия. Святият Дух е личност,
Той е Бог.
Виждаме
и други стихове в Писанието, които потвърждават това. Казва се, че Божието
слово е вдъхновено от Святия Дух.
Ние
сме наречени „храм на Святия Дух“ (1
Kor. 6:19).
Защо ли? Защото Святият Дух обитава в нас. Който се роди от Духа е роден в
Бога. (Йоан 3)
Следователно,
Святият Дух, третото Лице на божествената Троица е Бог.
Бог
Отец, Бог Син и Бог Святи Дух. Един Бог в три Лица!
Ние
сме създадени по Божи образ. Но и преди сътворението на Бог не е липсвало
общение. Преди да имаше хора и ангели дори, имаше Бог. Дали Той беше сам? Не.
Дори
когато е имало само Бог, пак е имало общуване. Това е вечното общение на Отца,
Сина и Святия Дух.
Тогава
защо Бог създава нас? Ние също сме създадени да общуваме. Ние копнеем за
общуване. Общуване един с друг и най-вече с Триединния Бог. Скъпи братя и
сестри, ние се покланяме на един и единствен Бог. Ние сме част от Неговото
семейство.
Святият
Дух е Божият живот в нас. Клайв Луис казва: „Единството между Отца и Сина е
толкова живо и конкретно, че това единство само по себе си е също една
Личност.“ Святият Дух е този, който ни завежда в Божието семейство. Ние приемаме
живота, който споделят Отец и Синът, биваме осиновени от Бога. Осиновени от
семейството на Бога – от Светата Троица.
Затова
Павел казва, че да си християнин означава да приемеш духа на осиновление (Рим.
8:15)
Представи
си, че в църквата организираме пикник в Морската градина. Не ти е останало
време за подготовка и затова малко преди началото на пикника, отваряш
хладилника, но намираш само късче салам и маргарин. Правиш сандвич от онзиденшния
хляб и отиваш на пикника. Там вече хората са се събрали и на масата има
всякакви салати, пиле, луканка, сладкиши, напитки... Ти вадиш твоя жалък
сандвич и сядаш, а другите ти казват: „Защо не съберем храната заедно? Ти
протестираш, но те настояват. „Хайде де, има по много от всичко. Пък и ние
обожаваме сандвичи със салам.“
Ти
си дошъл на пикника като просяк, а се храниш като цар.
Ние
дойдохме на този свят като сираци, но Исус ни осинови в Неговото вечно
семейство. „Нека съберем всичко заедно“, казва Господ. „Позволи ми да те
приобщя към Моя живот, защото това е причината, поради която съществуваш.“ Отец
и Синът ти казват чрез Святия Дух: „Всичко, което сме и което имаме, е на твое
разположение.“
Ние
сме осиновени от Бога. Бог Отец, Бог Син, Бог Святи Дух. Бог в три лица. Амин!