Monday, May 25, 2020

В началото беше Словото (Йоан 1:1-14)


/проповед/
Виц. Първи учебен ден. Ученик държи химикал в ръцете си и пита седящия до него: „Брат, откъде се сменяше за кирилица?“ „Не помня, брат. Питай даскала.“
Увод: Днес е 24 май. Училищата са пусти, класните стаи са празни, абитуриенти няма да има. Но въпреки това, ние имаме повод да празнуваме и да кажем: Честит празник на българската писменост, книжовността и християнската просвета! За някои това е просто празник на българската азбука. Буквите са важни, те са формата, но още по-важно е съдържанието, което се предава с буквите.
Като християни ние знаем, че нашата азбука е създадена, за да достигне до нас преведеното на български език непогрешимо Божие Слово. „В началото беше Словото.“ Това са първите думи, които Константин-Кирил Философ превежда на български! „В началото беше Словото“ и то, Словото, е темелът, върху който се изгражда всяко успешно общество. Затова 24 май е най-вече празник на християнската просвета.
Тези думи са препратка към разказа за сътворение в Битие 1 гл. Но вместо „в началото Бог сътвори небето и земята“, Йоан казва, „В началото ... Словото. Кое е това Слово? За гърците това е бил рационалният принцип, който управлява цялата вселена. Евреите от друга страна, използват думата, когато говорят за Бога.
И Йоан продължава – това Слово беше у Бога, тоест то не беше Бог Отец. И това слово беше Бог. Това озадачаващо твърдение в първия стих на евангелието е дешифрирано малко по-надолу в главата. Там разбираме, че Йоан говори за второто лице на Божествената Троица - Божия Син Исус Христос.
В началото беше Словото. И всичко изглеждаше прекрасно. Но от Битие 3 гл. човекът обърна гръб на Бога и Бог предаде хората на „развратен ум да вършат това, което не е прилично“ (Римляни 1:28). В различна степен това се отнася за всички народи и етноси. Не правим изключение и ние, българите.
Затова днес, на 24 май, ми се ще да си спомним отново за делото на братята Кирил и Методий, и техните ученици. Ще направим това в светлината на Божието слово. Ще разгледаме именно Йоан 1:1-14, за да видим какво Библията е донесла на нашите предшественици и каква промяна може да извърши в нашия народ днес.
1. Словото носи светлина (Йоан 1:4-5,8-9)
Представете си следната картина: Празник е. Целият град се стича с радостна глъчка към близката дъбрава, където е издигнато капището. Пред него има огромен, забит в земята меч. Местният болярин, който е и жрец, пристъпва към него, коленичи и отправя молитва към него за помощ в предстоящата битка с врага. След това дава знак и няколко юнаци заколват приготвените за жертвоприношението животни. Той поръсва с кръвта им меча и ги хвърля в огромния огън, запален в средата на сборището.
Всички са във възторг, но кулминацията тепърва предстои. Встрани са вързани и няколко роби и деца, които са приготвени за жертва на боговете. Случаят е важен – предстои война, затова са нужни и човешки жертви. Страдалците плачат и викат за помощ, но радостните възгласи на тълпата заглушават техния плач. Слънцето, месечината и всички стихии трябва да бъдат омилостивени. Един след друг, първо големите, а след това и децата са убити с камъни. Жрецът издига ръце към небето в екстаз и се покланя. Цялото множество коленичи и отдава почит на идолите.
След като жертвоприношенията са приключили, започва веселбата. Под звуците на гусли хората подемат бесовски песни. Момци с калпаци и девойки с кръшни снаги излизат напред и се хващат на хорото. Хората се черпят с вино, поднесено в обковани със сребро и злато черепи на убити войници в предишни боеве. Не забравят да възлеят и на идолите. Настроението се повишава, съзнанието се замъглява и постепенно тълпата преминава в оргия...
Сигурно вече се чудите кой е този див и варварски народ? Това не е разказ на очевидец в древността, а мой опит за възстановка по сведения на презвитер Козма, патриарх Фотий, Теофан, арабския автор Ибн-Фадлан, Теофилакт Охридски и др. Тези сведения се отнасят не за някой друг, а за ... българите.
Според неподправените исторически свидетелства вярата на българите до 864 г. се определя като елинизирана варварска религия с човешки жертвоприношения и мистически обряди. Нашите предци са се покланяли на слънцето, луната и другите звезди, не на Тангра, както сме учили в училище. Покланяли са се на слънцето, но не са виждали истинската Светлина. Живели са в духовен мрак.
Само няколко години по-късно патриарх Фотий ще напише в "Окръжно послание до източните патриарси": "Но и българите, народ варварски и христоненавистен станаха толкова много склонни към богопознание и питомност, че като се отказаха от отческите си бесове и оргии и отхвърлиха заблудата на елинското суеверие, по чуден начин се обърнаха към Християнската вяра."
Как така от езически нашият народ е възприел един съвсем различен светоглед и начин на живот само няколко години по-късно?
Отговорът дава апостол Йоан:
Йоан 1:1-4 „В начало беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог. 2 То в начало беше у Бога. 3 Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. 4 В Него беше животът и животът беше светлина на човеците.“
„В началото беше Словото...“ Оттук захваща своя превод на Библията Константин-Кирил Философ, използвайки за това дадената му от Святия Божи Дух глаголица.
И дотогава в българските земи е имало християнски общности. Знаем, че ап. Павел е минавал през тях, а ап. Андрей е проповядвал по бреговете на Черно море. В края на 4 и началото на 5 век Никита Ремесиански е проповядвал сред траките.
Но до идването на Аспаруховите българи в църквите по нашите земи се проповядвало предимно на гръцки език. Ползвали са се гръцки ръкописи на Стария и Новия завет, но те са били разбираеми за малцина.
Както пише Черноризец Храбър за българите в съчинението си „За буквите“, „бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени да пишат словенската реч с римски и гръцки букви без устроение.“
Когато по поръка на императора Константин-Кирил Философ е изпратен във Великоморавия през 862 г., той приема този призив. С тази цел и с Божията помощ създава глаголицата, която по-късно намира своето разпространение в България.
Благодарение на глаголицата и особено на опростяването ѝ в кирилица, Божието слово става разбираемо за всички българи. То е онзи двуостър меч, който „пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва тайните и намеренията на сърцето.“ (Евреи 4:12)
За силата на Библията да променя не само хора, но и цели нации, големият български писател Иван Вазов казва: „Аз не зная под небето друга книга, по-могъща и тъй всеобща каквато е Библията... Там, дето Библията се знае и чете, злините са случайни, а добродетелите са трайни спътници на живота.“
Днес много се спори за това какви са били по народност Солунските братя. Изтъква се, че първоначално те са изпратени като мисионери не в България, а в Моравия от византийския император Михаил III. Спори се и за мотивите на цар Борис да се покръсти през 864 г.
Но по-важно е, че нашите просветители Кирил и Методий, заедно с техните ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий са били посветени християни. Техните сърца са скърбяли, като са виждали българите и другите народи около тях да тънат в мрака на невежество, идолопоклонство и суеверие.
Каквито и да са били конюнктурните съображения по онова време, истината е че вярата в Бога е била онази движеща сила, накарала блестящите умове на Кирил, Методий и техните ученици да създадат българската азбука. За да може тя да стане средството, чрез което Светото Писание да достигне до българите в обширната Българска държава.
Ако ние днес сме народ със своя култура, държава и история – то това дължим на дейността на Солунските братя и на техните ученици. Те изведоха нашия и много други народи от мрака на езичеството и религиозното невежество и ги насочиха в пътя на Христовата светлина.
Озарени от тази светлина, нашите прадеди превръщат страната ни в мисионерски център. В книжовните школи в Преслав, Охрид, а по-късно и в Търново, се обучават свещеници. В скрипториите на по-големите манастири се превеждат, пишат и преписват религиозно-философски произведения, жития и книги. Въпреки съпротивата на Сатана, умовете се просвещават, светогледите се променят. Езичеството отстъпва територия.
Както Константин Величков казва в стихотворението си „Св. Кирил и Методий“, „Вий пръснахте между нас/ светлото ученье ново,/ първи път от ваший глас / чухме името Христово.“
В началото беше Словото. Бог изговори Слово и каза, да бъде Светлина. И стана светлина. Преди 1155 години тя огря и разпръсна тъмнината по нашите земи. Но не напълно. „Светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана (ст.5)“
Това са хората, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Исус Христос (2 Кор. 4:4). Както по времето на Кирил и Методий, така и сега все още има хора, които живеят без Бога.
Да живееш без Бога означава да живееш в мрак. Такъв човек не знае защо живее, откъде идва и къде отива. По думите на Симеон Попов, той е като кух орех – отвън хубав, а отвътре – нищо.
Истинската светлина е Словото Исус Христос. Само тя може да освети сърцето на човека и да извади на показ всичко в него. „Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае?“ (Еремия 17:9)
Затова на днешния празник е редно да се запитаме, осветявам ли аз сърцето си със светлината на Словото? Какво виждам там, когато го чета?
2. Словото дава живот (ст.3,4)
Но за да е възможно тази Светлина да озари сърцето ни, нужно е да разберем, че Той е първопричината за всичко. Йоан казва:
Йоан 1:3,4 „Всичко чрез Него стана; и без Него не стана нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлината на човеците.“
При сътворението Бог изрече Слово и извика в съществуване живота в различните му форми. Бог е източникът на живота за всяко създание и за всичко, което съществува. Той е фонтанът на живота. И Той дава не само физически живот, но и възражда за нов духовен живот. Думата живот се използва 36 пъти в евангелието на Йоан.
Както Словото, Логосът, е било източник на живот при сътворението, както продължава да вдъхва в ноздрите на всеки човек дъха на живота (Битие 2:7), така Исус Христос е източник на живот за душата. Ефесяни 2:1 казва, „И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове.“
Именно този живот на новорождение е причината България да бъде възродена и трансформирана от една езическа и варварска страна в държава, която достига своя златен век и се нарежда до най-напредналите в духовно отношение държави в света. 
Но как ние получихме този нов живот? За него бе пролята скъпоценна кръв. Бог изпрати Своя Единороден Син на кръста.
2 Коринтяни 5:21 „Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“
Тази праведност се постига не чрез дела, тя е резултат от вяра в спасителното дело на Исус на кръста. Там Исус нанесе фатален удар на смъртта, за да отвори дверите към нов живот.
Йоан описва така този най-велик момент в човешката история:
Йоан 1:12-13 „А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, тоест на тези, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.
Братя и сестри, приятели, Исус дойде при нас, за да можем ние да отидем при Отца. Исус стана човек, за да може ние да станем христоподобни. Исус бе арестуван, за да бъдем ние свободни. Исус бе осъден, за да може ние да бъдем амнистирани. Исус бе прободен, за да можем ние да бъдем изцелени. Исус стана беден, за да бъдем ние богати в Него. Исус изпи горчивата чаша, за да можем ние да пием Живата вода. Исус взе нашия грях, за да облечем Неговата праведност. Исус каза: „Свърши се!”, за да можем ние да имаме ново начало. Исус умря, за да можем ние да имаме живот.
И най-удивителното е, че Неговата саможертва за човечеството кара всеки, който повярва в Него, да промени живота си. И често тази промяна на свой ред изисква жертва за другите.
Как иначе да обясним саможертвата за вярата, свободата и благоденствието на народа ни на такива достойни личности като първият мъченик за вярата Боян-Енравота, Евтимий Търновски, Васил Левски, Христо Ботев, Кочо Чистеменски, Харалан Попов, Димитър Пешев, митрополит Неофит, десетки свещеници и много пастири?
Йоан 15:13 „Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си.“
Един човек загубил жена си и единствения си син. Един ден видял да гори в пламъци къщата на съседите. Възрастната жена, собственик на къщата, била спасена, но в нея оставал нейния внук. Съседът не се поколебал. Влязал в къщата, грабнал детето и се спуснал по желязна тръба по фасадата на къщата, но жестоко изгорил двете си ръце на нажеженото желязо. Скоро след пожара бабата на детето починала и докато градският съвет се чудел какво да прави, се явили двама мъже, които поискали попечителство над детето. Единият бил баща, който изгубил сина си и искал да осинови момчето. Другият бил съседът. Той просто показал изгорените си ръце. Това било достатъчно. Градският съвет дал момчето на него.
Днес за настойничество над умовете и сърцата на българите се състезават много религии и идеологии. Но само Христос идва при нас и показва двете си пробити от гвоздеите на Голгота ръце.
Той дойде на земята и стана един от нас, за да умре за теб и мен. Йоан казва:
Йоан 1:14 „Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, че беше пълно с благодат и истина.“
Но веднъж въплътено в личността на Исус Христос, То продължава да живее чрез Неговите ученици, които продължават делото на благовестие на своя Учител. Тези, които го познаят и приемат, биват трансформирани от Неговата слава.
3. Словото работи и днес.
Да, Словото дойде и заживя между нас, но не всеки го позна. „Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна. У Своите Си дойде, но Своите Му не го приеха.“ (ст.10,11)
В човешкото битие има един тъжен факт. Колкото повече постигаме, толкова повече забравяме благодарение на Кого сме това, което сме. Не правим изключение и ние, българите.
Днес, макар и свободен политически, нашият народ пъшка под робството на греха. Нашата родина е раздирана от корупция, от скандали, от убийства, кражби и изнасилвания. Наркомания, порнография, проституция, алкохолизъм и хазарт вземат тежък данък и изсмукват живителните сили на България.
Днес, в условия на пандемия българите са уплашени и несигурни - за живота си, за работата си, за хляба си, за утрешния ден. Защо е така? Защото ние сме обърнали гръб на Спасителя и отново сме станали христоненавистен народ. Забравили сме оръжието, което може да ни направи силни – Божието Слово!
Имаме нужда да се въоръжим с меча на Словото, който пронизва душата и духа, да се огледаме в огледалото на вътрешния ни човек.
Но как да го направим? Какво щяха да ни посъветват Константин Кирил Философ и брат му Методий? Мисля си, че те биха казали...
... Бяха нужни десетки години труд и огромни усилия, за да може езическият ни народ да се обърне към християнството. Бе нужно кръвта на мъчениците да напои земята, за да може от нея да израстнат цветята на вярата и промяната.
Затова, не се отчайвайте. За Бога няма нищо невъзможно. Първо, нужно е покаяние. Нужни са пост и молитва.
2 Летописи 7:14 „и народът Ми, който се нарича с Моето име, се смири и се помоли, и потърси лицето Ми, и се отвърне от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха му и ще изцеля земята му.“
Ние като църква трябва да се покаем за греховете си – нашите и на народа си. И след това, биха казали Солунските братя, посветете се на делото на благовестието, като тичате с постоянство в призива, който Бог ви дава към прицелната точка Исус:
Евреи 12:1-2 „Затова и ние, като сме заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас поприще, 2 като гледаме на Иисус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, който заради предстоящата Му радост издържа кръста, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.“
Братя и сестри, представете си как ще изглежда България, ако само 10% от българите вярваха в Исус Христос и имаха страх от Бога? А ако бяха 30? 50%?
Миналата година средно на ден са умирали 296 българи. Колко от тях са имали възможност да чуят благата вест? Колко от тях са били спасени?
Ако ние като църква се покаем и работим посветено за разпространение на благовестието, нашата родина ще изглежда като райска градина. И още по-важно, десетки, може би стотици хиляди безценни души ще бъдат спасени и освободени от робството на греха и страха.
Йоан 8:31,32 „Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“
1 Йоан 4:18 „В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха.“
Искрено покаяние, усърдна молитва и неуморна работа – това биха казали Исус Христос и нашите християнски просветители. Някой ще каже, това е прекалено висока цена. Не съм готов да я платя. Трябва да гледам семейство, да работя, да се грижа за възрастните си родители...
Но ако ние започваме и завършваме деня си със Словото, преведено от Кирил и Методий, достатъчно е само да помолим Святия Божи Дух да действа чрез нас и да Му се покоряваме – там, където сме. На едни е дадено да са на фронтовата линия и да завладяват територия за Бога, а на други – да работят в тила. Да се трудят тихо и невидимо зад кулисите за напредъка на благовестието. Но всички ние сме войници в Христовата армия, а в нея няма уволнение!
Били Греъм казва: „Ние сме Библиите, които светът чете. Ние сме веруюто, от което светът се нуждае. Ние сме проповедите, които светът чува.“
Може би тези около тебе няма да прочетат друга библия освен тебе. Какво четат, когато общуват с теб?
„И тъй, идете, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века.“
Това биха ни казали и братята от Солун и техните ученици. Идете.
Ако Словото на благовестието успя да трансформира всяко общество, до което се докосна през тези 2000 години, то може да го направи и днес! Затова и в църква „Нов живот“ продължаваме да насърчаваме, мотивираме и предизвикваме хората да четат, изучават и прилагат Словото! „В началото беше Словото.“
Заключение
В началото беше Словото и то промени българския народ. Днес, когато ние отстъпихме от него, можем да бъдем променени отново. Нуждаем се от нови Кирило-Методиевци, които безстрашно да декларират победата на възкръсналия Христос над всички демонични сили и човешки философии. Готов ли си да бъдеш един от тях?
Когато Константин Философ е изпратен на диспут с мюсюлманите, при пристигането си вижда, че за да поругаят и осмеят тамошните християни, те са нарисували демонски образи отвън върху вратите на всички християни. Тогава домакините му лукаво го питат, „Философе, можеш ли да разбереш какво значи това?“
Константин Кирил им отговаря: „Виждам демонски образи и си мисля, че вътре живеят християни, поради което демоните стоят отвън, понеже не могат да живеят с тях. А където няма този знак отвън, там демоните спокойно си живеят с обитателите на дома.“
Нека да се молим и да работим, за да може Животът да съживява мъртвите и Светлината да изгрее в мрака, за да бъдат прогонени демоните от нашето мило отечество. Амин!
_________
24.05.2020 г.
БПЦ "Нов живот" - Варна