/проповед/
В книгата си „Не бой се, само вярвай“, пастир Божидар
Игов разказва как по време на комунизма се снабдявали контрабандно с Библии.
Ако милицията ги хванела, рискували затвор. Затова да пренасяш или получаваш
Библии било много опасно начинание.
Мисионерите пристигали в посред нощ. С една-две коли и
мисионерския автомобил излизали на 10-15 км извън града. В някоя горичка
спирали, отваряли капака на двигателя на западната кола и се въртели около
двигателя с подвижна лампа, имитирайки помощ на внезапно повредила се кола.
През това време останалите пренасяли материала в техните коли. След
прехвърлянето без бавене колите тръгвали в противоположни посоки.
След това имали мрежа от вярващи, които приемали пакетите
и разпределяли материала в своя район. Паркирали на съседната улица и оттам пренасяли
Библиите в небиещи на очи чанти. Работата на местните братя и сестри била не
по-малко опасна, но те я вършели с радост. Някои били арестувани и дори осъдени
на затвор, но всички с ентусиазъм разнасяли Божието слово.
Защо са рискували толкова? Защо хора са запомняли наизуст
цели книги от Библията, само и само да останат със Словото, знаейки че в
затвора ще им отнемат Библията?
Много хора днес считат Библията за отегчителна. Други -
за архаизъм. Някои я смятат за наръчник с правила, който няма какво да каже на
хората от 21 век. Защо тогава толкова много хора от тоталитарни държави се
вълнуват, когато получат Библия? Защо Библията е толкова специална?
Тя е уникална книга, или по-скоро уникален сборник от
книги. Тя е най-успешното, най-продаваното и най-популярно литературно
произведение. Произведенията на Омир са преведени на около 60 езика, на Шекспир
– на сто, а Библията на повече от две хиляди езика. Тя е световен бестселър.
Четенето на Библията е довело до вяра в Христос и е
променила милиони хора. По думите на един политик тя е „силен експлозив“, а за
псалмопевеца е по-ценна от злато. Днес ще видим, че това влияние на Библията се
дължи на факта, че тя е боговдъхновена. Има много причини да вярваме, че Бог е
авторът на Библията.
1.
Единство на посланието на Библията.
2 Тимотей 3:16 „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно
за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде
Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело.“
Думата, която е преведена тук с „боговдъхновено”, е буквален
превод на гръцката дума „теопнойстос”, която означава „вдъхнат от Бога”. С други думи, Библията е Божият говор.
Разбира се, Той е използвал хора, които да запишат Неговите думи. Библията е
писана в продължение на 1500 години от 40 човека. Сред тях има царе, учени,
философи, рибари, поети, държавници, историци, лекари. Някои книги са
исторически, други са поезия, пророчество. Има дори писма. И как тогава е
вдъхновена от Бога?
Сградата на нашата църква е построена преди повече от 100
години от най-известния архитект на Варна, Дабко Дабков. Всъщност, той не е
положил и една тухла. Други хора градели. Участвали много различни строители.
Зад тях обаче стоял един ум, един архитект, едно вдъхновение. Така е и с
Библията. Тя има много различни писатели, но един архитект, едно вдъхновение –
сам Бог.
Въпреки, че е писана на три континента от толкова много
автори, в продължение на толкова много време, посланието на Библията е едно:
Бог е любящият ни Творец, ние сме грешни и имаме нужда от покаяние, спасението
е възможно само по благодат, чрез вяра.
2. Трудни за разбиране пасажи.
Това не означава, че в Библията няма трудни за разбиране
места.
Лука 3:1-2 „В петнадесетата година от царуването
на Цезаря Тиберий, когато Пилат Понтий беше управител на Юдея… и Лисаний – четвъртовластник в Авилиния… Божието слово дойде до Йоан, Захариевия син, в
пустинята.“
Знае се от историята, че 15-та година на Тиберий е 27
г.сл.Хр. Знаем също, че Лисаний е екзекутиран от Марк Антоний през 34 г.пр.Хр.
Затова много хора са смятали, че Лука е сгрешил. Но неотдавна са намерени надписи,
според които един друг Лисаний е бил четверовластник на Авилиния точно по
времето, за което пише Лука. Следователно, Лука е прав!
Има и други трудни за разбиране пасажи. Например, много
хора казват, как е възможно Бог, който е любов, да допуска добри хора да
страдат. По този въпрос сме говорили в други проповеди и сега няма да даваме подробен
отговор. Ще кажа само това: Бог не ни изпраща страдания, за да ни измъчва.
Понякога обаче Той позволява да страдаме, защото сме се отдалечили от Него.
Както казва К.С. Луис, „Страданието е Божият мегафон, с който Той иска да пробуди за вярата един заспал
свят“. Но понякога страданието е просто следствие на факта, че живеем в паднал
свят. Дяволът използва страданието, за да посее съмнение за вярата ни.
Всъщност, именно страданието е доказателство за Неговото
съществуване. Фактът, че ние страдаме, че страдаме, означава че вътрешно в себе
си знаем, че нещата не са такива, каквито би трябвало да бъдат. Копнеем за един
свят, който сме изгубили. От Библията разбираме, че Бог е създал човека, за да общува
с него, но следствие на първородния грях ние сме се отдалечили от Бога и днес
търпим последствията от него – смърт, болка и страдание.
3. Автентичността на ръкописите и на свидетелствата.
Една често изтъквана причина за неверието в Библията е,
че древните ръкописи са манипулирани. Интересно е обаче да знаем, че за никой
друг древен документ не са открити толкова много манускрипти, колкото от
Библията. Има намерени 24000 ръкописи, някои от които датират от началото на 2
век!
Това е позволило на библейските учени да изследват текста
и да установят, че учението в Библията е такова, каквото е било в оригиналните
документи.
Друга атака срещу автентичността на Библейските книги е,
че авторите на Новия завет са имали мотиви да излъжат. Всъщност е точно
обратното – поради своето свидетелство те не само не са спечелили нищо, но и са
загубили всичко.
Според детектива Джим Уолъс, за да е истинно едно
свидетелство, свидетелят трябва да е присъствал на събитията, да е бил искрен в
миналото и да има допълнителни доказателства за неговите твърдения. Повечето от
новозаветните автори са умрели с мъчителна смърт за свидетелството, че Исус е
умрял и възкръснал от мъртвите. Съмнявам се, че някой би скалъпил лъжа, ако
знае че тя ще доведе до страдания и смърт.
Евреи 11:35-37 „те не приемаха да бъдат избавени…
изпитваха подигравки и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха
убити, с трион претрити, с мъки мъчени, умираха заклани с меч…“
Досега не съм срещнал някой, който да е бил готов да умре
за лъжа. Съветникът на президента Никсън, Чък Колсън казва, че скандалът Уотъргейт
му е помогнал да повярва, че Библията е истинна. Той наблюдавал как 10 от
най-мощните мъже на САЩ набързо се отказали от конспирацията си под натиска от
властите.
Друга причина, поради която Библията е Божието слово е,
че първите вярващи са считали именно нейните книги за авторитетни. Библейският
учен Ф. Брус казва, че в канона са влизали книги, които вече църквата е признала
за авторитетни. Когато през 140 г. еретикът Марсион съставил свой собствен
канон, ранните отци като Ириней заявили, че той „oсакатил евангелието“, като премахнал някои текстове от него.
Днес много хора вярват, че освен четирите евангелия, има много
други евангелия и книги, които целенасочено не са били включени в Библейския
канон. Но дори да не разполагахме с нито един оцелял препис на новозаветните
книги, почти целия Нов завет може да бъде възстановен от цитати, открити в
съчиненията на ранните отци. Дан Уолъс, специалист по гръцки език, казва че ние
разполагаме с повече от 1 милион цитати на библейския текст от техните творби.
4. „Нямам нужда някой да ми казва какво да правя с живота си!“
Има още една причина, поради която много хора не искат да
вярват в Библията. Биха могли, но не искат. Защо ли? Защото, както видяхме в
стиха от 2 Тимотей, Библията не само претендира, че е Божие слово, но и че е
полезна за поучение, изобличение и поправление в правдата.
Съвременният човек не иска някой да му казва какво да
прави с живота си. Но Библията заявява недвусмислено, че ние можем да имаме
един добър и удовлетворяващ живот само ако следваме нейните напъствия.
Преди няколко седмици пътувах във влака и разговарях с
един мъж. Той каза: „Аз вярвам в Бога, но не искам някой да ми казва какво да
правя. Всичко е въпрос на вътрешно убеждение.“ Спомням си и един друг разговор
в център „Ренесанс“. Там срещнах един млад човек, който каза, че вярвал в Бога,
но не и в Библията, защото не харесвал правилата в нея. Явно богът в който
вярват тези мъже не е Бога на Библията! Хората мислят, че Библията ограничава
тяхната свобода. Дали наистина е така?
Представи си следната ситуация. Твой приятел – футболен
съдия ти се обажда и те моли да го заместиш да свириш първото полувреме на мач
между два училищни отбора. Мачът е на следващия ден, но той е зает и ще дойде
за второто полувреме.
Искаш да откажеш, защото дори не знаеш всички футболни
правила, но той ти се примолва и в крайна сметка се съгласяваш. Мачът започва.
Ти нямаш свирка, границите на терена не са отбелязани, двата отбора нямат екип
и не можеш да различиш кой от кой отбор е. На всичко отгоре, някои от децата знаят
правилата по-добре от тебе и спорят с тебе при твои неправилни отсъждания.
Скоро настава пълен хаос. Едни крещят, че топката е била
вътре. Други викат, че има аут. Оставяш ги да се оправят сами, защото не си
сигурен каква е истината.
Някой нарушава правилата, започват да се карат и настъпва
меле, защото другият отбор иска фал. До края на полувремето две момчета лежат
на терена, а останалите крещят един на друг и най-вече на тебе.
Но за второто полувреме идва твоят приятел. Казва им докъде
е игрището и надува свирката. Играта е подновена и всичко е под контрол. Става невероятен
мач – нищо подобно на първата част!
По същия начин Бог не ни дава правила, за да вгорчи
живота ни и да ограби свободата ни, а за да се радваме на живота в пълнота. Мачът
на нашия живот може да е много по-интригуващ, ако всички ние спазваме правилата,
дадени ни от Автора на живота.
Един човек казал, че не чете Библията, защото тя му пречела
на работата. Някой го попитал: „Какво работиш?”, на което той отговорил: „Джебчия
съм.”
Ако Библията ограничава нещо, то това е престъпността и
беззаконието!
Иван Вазов за Библията: „Аз не зная под небето друга
книга, по-могъща и тъй всеобща каквато е Библията... Там, дето Библията се знае
и чете, злините са случайни, а добродетелите са трайни спътници на живота.“
5. Бог продължава да говори днес.
Вярвам в Библията не само защото Бог е говорил чрез нея в
миналото чрез пророците и апостолите. Но вярвам, защото Той продължава да
говори чрез Библията. Някой е нарекъл Библията „Божието любовно писмо към
човечеството“.
Не знам дали все още хората изпраща любовни писма. В
началото на приятелството ми с Ваня си пишехме много през лятната ваканция. Всеки
ден проверявах пощенската кутия, за да видя имам ли писмо от нея. После жадно
четях всяка дума. Толкова я обичах, че обичах дори почерка ѝ!
После ми се наложи да пътувам за една седмица до Унгария
за християнска конференция. Конференцията беше в един конферентен център край
едно село. Програмата беше натоварена, нямахме много време да слизаме до
селото. Освен това, знаех че аз ще се върна при нея преди да е получила моето
писмо. Затова всеки ден пишех писма на Ваня и след като се върнах, ѝ ги дадох
всичките накуп.
Днес вече не си изпращаме писма, но обичаме да си пишем
любовни послания и да ги четем и препрочитаме. Когато чета писмо или послание
от Ваня, тя сякаш идва при мен. По същия начин ние четем Библията, защото така
идваме при Исус. Исус е Словото! Чрез него Бог Святи Дух ни говори, а ние отговаряме
в молитва и с живота си.
Святият Дух продължава да говори и днес. Мартин Лутер е
казал, „Библията е жива. Тя ми говори. Има нозе и тича след мен. Има ръце и ме
хваща.“
Когато Библията говори, Бог дава вяра на онези, които още
не са християни.
Римляни 10:17 „вярата е от слушане, а слушането – от
Христовото слово.“
Веднага след промените, един мой приятел-атеист, докато
учел в Морското училище, решил да прочете Библията, за да докаже, че няма Бог.
В резултат повярвал в Бога и беше няколко години служител в църква.
Йоан 20:31 „А това бе написано, за да повярвате, че Исус
е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.“
Второ, Библията говори и на вярващите. Когато изучаваме
Библията, общуваме с Исус и Той говори на сърцата ни. Храни душата ни. Просвещава
ума ни. Затова в нашата църква насърчаваме всеки да се включи в плана за четене
на Библията. И когато четем, да подхождаме към Словото с очакване Бог да ни
говори.
Рик Уорън е казал, че „четенето на Библията поражда живот,
произвежда промяна, изцелява наранявания, изгражда характера, преобразява
обстоятелствата, придава радост, побеждава трудностите, поразява изкушенията, вдъхва
надежда, освобождава сила, променя мисленето”.
Четенето на Библията наистина променя човека! И това е
още едно доказателство, че Библията има за автор не някой друг, а самият Бог!
Заключение
В заключение, днес разгледахме някои от причините, поради
които можем да вярваме в Библията. Въпреки това, че се състои от 66 книги,
които са писани от много автори в продължение на много столетия, тяхното
послание е едно и също: Бог е свят, ние сме грешни и заслужаваме смърт,
единственият път за спасение е вяра в Исус Христос.
Второ, трудните на пръв поглед пасажи могат да бъдат
обяснени при задълбочено изучаване на текста и историческия контекст, в който
са писани книгите. Можем да сме сигурни за тяхната автентичност поради хилядите
намерени ръкописи.
И трето, Библията говори и днес! И ако и днес има много
хора, които отхвърлят нейното свидетелство, то е не защото не могат, а защото не
искат да повярват в него. Въпреки това, Бог говори чрез Своето слово и привлича
нови души към спасение.
Американският президент Джон Куинси Адамс казва: „Толкова голямо е моето благоговеене пред Библията, че
колкото по-рано децата ми започнат да я четат, толкова по-реални ще са
надеждите ми те да станат полезни граждани за своята страна и уважавани членове
на обществото.“
Само Библията може да разтърси душата, да промени
личността и да преобрази обществото. Може би някои
от вас са нови във вярата и все още не са прочели Библията. Ако искаш да видиш
тази промяна в теб, започни да четеш Библията още днес!
Започни с евангелията, след това прочети целия Нов завет. Накрая се върни
и прочети Стария завет. Моли се Бог да ти открива смисъла на прочетеното. Обновявай
ума си и позволи на Библията да те преобразява. Прилагай наученото в живота
си.
Или може би досега си смятал Библията за отегчителна и си
отхвърлял Бога? Ако това се отнася за теб, Той говори на теб сега. Ако все още
не си повярвал в Исус Христос, днес можеш да го направиш. Можеш да се помолиш с
мен и да повтаряш тази молитва.
_________________________
23.02.2025
БПЦ "Нов живот" Варна
