Как България стигна до своя Златен век

 

Християнските мисионери Константин-Кирил Философ и Методий създават глаголицата. Първите думи, които превеждат на български са "В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог." (Евангелие на Йоан, 1 глава, 1 стих). На гения на Константин-Кирил дължим не само буквите, но и много нови думи, неприсъствали дотогава в речта ни, но нужни да изразят сложните богословски идеи в Библията.

След глаголицата възниква и кирилицата, която използва гръцки букви и добавя глаголски букви за специфичните български звуци. С въвеждането на глаголицата и особено след постепенното ѝ изместване от по-лесната за писане кирилица се превежда Новия завет и друга християнска книжнина, обучават се свещеници и се изпращат мисионери в Киевска Рус, Сърбия и други страни.

Именно това е периодът от края на IX и първите десетилетия на X век, в който България изживява изключителен културен подем, известен като “Златен век”. В основата му е духовното възраждане на народа ни. Както казва Константин-Философ в "Проглас към Евангелието":

„Голи са без книги всички народи,
не можейки да се борят без оръжие
с противника на нашите души,
и готови са за плена на вечната мъка.“

Затова, днес празнуваме деня не само на българската азбука, но и на християнската просвета. Честит 24 май!

Последните думи на Исус (Откровение 22)

/проповед/

И така, днес е последното послание върху Откровение и поредицата ни „Той царува“. Още в началото казахме, че самата дума Откровение (apocalypsis) означава „разбулвам, разкривам“. Божията цел не е да скрие, но да открие. И Той изпрати ангела си до Йоан на о-в Патмос, за да му разкрие и да напише това, което е видял, и това, което е, и това, което има да стане после.

В това космическо откровение Исус ни разкрива много неща - разкрива ни небето, ада, ангелите, демоните и бъдещето – голямата скръб, битката при Армагедон, Антихрист, но в центъра на вниманието на Откровение не е Антихрист, а Исус Христос.

Той е главното действащо лице и основна тема от началото на книгата докрая. В гл. 1 Той е верният свидетел, първородният от мъртвите, Алфа и Омега. Той е Първият и Последният и Всемогъщият.

После, във 2 и 3 гл., Исус даде на Йоан послание до седем реално съществуващи църкви в Мала Азия. От тях научихме 7 важни истини – че Исус обича, насърчава и поправлява местната църква. Той не прави грешки с Църквата и образова небето и променя земята чрез Църквата. Затова тя е най-важната организация на земята.

След което в гл. 4 и 5 с помощта на надникнахме в невероятната небесна картина на святото Божие обиталище, за да видим Бог като свят, мощен и справедлив Творец и Исус Христос като Лъвът-Агнец, който е Изкупител за човечеството. Свитъкът в ръката на Твореца можеше да бъде отворен само от Изкупителя, защото беше заклан, но три дни по-късно възкръсна.

И когато Агнецът Исус разчупи печатите на свитъка, пред нас се изобрази една страховита картина на предстоящите Божии осъждения за света по време на Голямата скръб. Разгледахме и космическите катаклизми при затръбяването на седемте тръби. Видяхме, че дори тогава невярващите няма да се покаят. Както и в миналото, и в последното време само жертвоготовната любов на Църквата ще накара хората да дойдат при Исус  (гл. 6-11,16).

Разгледахме 12 глава и видяхме, че тя е централна за разбирането на Откровение и на цялата Библията. Говорихме за невидимата война, която се води на небето за душите на хората. Бяхме предупредени за Антихрист – фалшивият Месия, който ще заблуди целия свят и след това ще обяви война на Израел и християните. Но въпреки всички тези ужасни събития, в 17 и 18 глави видяхме как Бог ще се намеси и как ще бъде срината блудницата Вавилон, която е символ на човечеството без Бога. Затова книгата Откровение е и послание на надежда и радост.

Накрая разгледахме най-великото събитие, което предстои да се случи в историята – Второто идване на Христос, което беше пророкувано в миналото, ще разтърси настоящето и ще въведе период на мир в бъдещето. Говорихме за хилядагодишното царство, което Исус Христос ще основе и за последния съд, когато грехът и смъртта ще бъдат завинаги наказани. Всеки ще бъде съден и ако не е записан в книгата на живота, ще бъде хвърлен в огненото езеро.

Така достигнахме до хепиенда в човешката история. Направихме и мислена разходка из новото небе и новата земя – новия Ерусалим. Наистина е вярно това, което се казва в приказките, че накрая всички ще заживеят щастливо за вечни времена.

Нека да прочетем Откровение 22, последната глава в книгата и в Библията и последна в нашата поредица. Ще видим кои са последните думи, с които Исус ни насърчава в Библията. Ще прочетем само отделни пасажи от главата, 6-7, 11-12, 17-21.

Молитва за Словото.

В ст. 6 Исус казва, „тези думи са верни и истинни“... В несигурни времена като тези истината е подложена на изпитание. На почит днес е моралният релативизъм.

Преди 100 години нашите баби и дядовци са вярвали, че Библията е Божието слово. Не казвам, че всички те са били вярващи, но дори и тези които са били само номинални християни са имали някакъв страх от Бога и респект от Библията. Много повече хора са ходели на църква, в училищата е имало предмет вероучение и всички деца са знаели поне Десетте Божи заповеди. Те са били възприемани като абсолютни истини.

Но след 1944 г. нещата се променят. Днес българите толкова са се отдалечили от вярата в Бога, че много поставят под съмнение съществуването на абсолютната истина.

Казват, моята версия на истината е толкова валидна, колкото и твоята. Как смееш да ми налагаш твоята? Но Исус каза, моите думи, „тези думи са верни и истинни“. Можете да се доверите на тях.

Отвръщането от истината ще бъде знак за края на времената.

2 Тимотей 4:3-4 „Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.“

И това време настъпи. Не само в света, но и в някои църкви хората търсят учители, които проповядват това, което им харесва. „Понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти.“

Хората искат да слушат това, което ги кара да се чувстват добре, но не и това, което ги предизвиква. Но нашата задача е да проповядваме Словото без да правим компромиси с истината и без да се съобразяваме с политическата коректност.

1.     Ние трябва да пазим думите на тази книга.

„И ето, ида скоро. Блажен, който пази думите на пророчеството на тази книга.“ (ст.7) Не, че няма да бъдеш благословен ако четеш цялата Библия, но в Откровение 1:3 Бог казва, „Блажен, който прочита, и ония, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо.“

Затова искам да ви попитам, след 10 послания върху Откровение, ти чувстваш ли се блажен или благословен, както казваме днес? Надявам се, че си бил. Аз бях благословен да подготвям тези проповеди. И за нас е благословение да разбираме Словото.

Първо, благословен е „който прочита“ (1:3). Трябва да четем Писанията. Но това не е достатъчно. Блажен е и който слуша думите на това пророчество. „Който има уши да слуша, нека слуша.“ (Матей 11:15)

Ако наистина слушаш тези думи, ще разбираш всичко, което става в този луд свят сега. И ако слушаш и разбираш Откровение, тогава ще си даваш сметка, че всичко се развива според Божия план. Ще разбираш, че най-тъмна нощта е точно преди разсъмване.

Ще разбираш, че Бог е в контрол, Той царува и накрая Той и ние побеждаваме. Затова слушай внимателно думите на това пророчество.

Когато летя със самолет – сега не го правя, но имаше време, когато все още можехме да летим J... но когато летя със самолет не винаги слушам, когато стюардесата казва инструкцията за безопасност. Нали знаете, всеки път казват едно и също. Как при промяна на въздушното налягане от тавана пред вас ще падне кислородна маска, как първо трябва да я сложиш на детето, ако има такова до вас, после да сложиш спасителната жилетка и при нужда от евакуация да следваш обозначителните линии до най-близкия изход.  

Но веднъж летях и навън имаше буря, самолетът доста се тресеше. Подейства добре на молитвения ми живот! Като слязох и се прехвърлих на следващия полет, познайте какво правех по време на инструкциите. Гледах внимателно и се стремях да запомня всичко! Защо? Защото си давах сметка, че животът ми зависи от това.

Нашият живот зависи от това, което чуваме в тази книга и в цялата Библия.

Трето, благословението е обещано за този, „който пази думите на пророчеството на тази книга“ (ст.7).

Не е достатъчно само да я четем, не е достатъчно само да я слушаме, но трябва и да я спазваме.

Всеки път, когато Библията говори за бъдещето, тя ни назидава да водим благочестив живот. Бог не ни дава пророчества, за да ни дразни с нещо неосъществимо или да ни развлича. Той ни дава библейски пророчества, за да ни събуди, да ни накара да внимаваме и да живеем благочестиво, защото Исус Христос идва!

2 Петър 3:11,12 „И така, понеже всичко това ще се разпадне, какви трябва да сте вие в свят живот и в благочестие, като очаквате и копнеете за идването на Божия ден.“

Неговите думи са верни и истинни, затова трябва да ги пазя. И защото идването му е скоро.

Откровение 22:7 „И ето, ида скоро.“

Някой ще каже, чакай малко, тази книга не е ли написана преди 2000 години? Може би Божията дефиниция за „скоро“ не е като твоята.

Когато излизаме някъде и жена ми каже, „Готова съм“ и аз казвам „Готов съм“. Когато аз казвам „готов съм“, това означава, че съм готов да изляза, да отида до колата и да я подкарам. Когато жена ми казва, че е готова, това е относително понятие.

Това означава, че тя трябва да подготви да вземе още 2-3 неща, да си оправи набързо прическата, да облече якето, да каже на децата, че тръгваме и да даде наставления, и ако през това време не ѝ се обади никой по телефона, да тръгне. Имаме различна представа за думата „готов съм“.

Когато говорим за това, че Исус казва, че идва скоро, ние си казваме, Той разбира ли какво означава скоро? Да, разбира. Гръцката дума, която е преведена „скоро“ означава не толкова хронологията, колкото начина на идването Му. Той ще дойде внезапно, изневиделица.

Йоан има предвид, че Исус ще дойде по време на последователност от събития, които ще се случат много бързо едно след друго, след като започнат, подобно на домино ефект. 

И тези думи се повтарят три пъти в главата: идвам скоро! В ст. 12 се казва:

Откровение 22:12 „Ето, ида скоро; и с Мене е Моята награда, за да отплатя на всеки според делата му.“

Което ни навежда на следващата точка,

2.     Ние трябва да вършим делото Му.

Има жертви, които правим като последователи на Христос. Неща, които губим, подложени сме на различни форми на преследване и изпитания. Но Бог си отбелязва всичко и ни обещава, че ще ни се отплати за нашата вярност.

„Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене.“ (Матей 5:10)

Тук думата „блажени“ е използвана два пъти, за да се наблегне на щедрото благословение от Бог на преследваните. С други думи, те са двойно благословени. Те са двойно щастливи.

Галатяни 6:9 „Да не ни дотяга да вършим добро; защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем.“

Да не ти дотяга да четеш Библията и да се стремиш да вършиш това, което тя поучава. Да не ти дотяга да се молиш за семейството си, за приятелите, за църквата и страната си. Да не ти дотяга да споделяш вярата си с другите. Да не ти дотяга да служиш на Господа с дарбите, които Бог ти е дал.

Да не ти дотяга! Защото своевременно ще пожънеш.

Понякога ни дотяга. Уморяваме се и се предаваме. Когато се умориш, почини си, презареди батериите и се върни на работа. Дори Исус периодично вземаше почивка, но ние никога не трябва да се уморяваме от това, което правим.

Голяма привилегия е, че сме призовани да го правим.

В предходните два стиха в Галатяни Павел казва:

Галатяни 6:7 „Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това и ще пожъне. Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.“

Ако ти сееш за плътта си, ако не се покоряваш на Бога, ще жънеш последствията. Но ако сееш за Духа, ще пожънеш вечен живот.

Това, което си днес, ще определи това, което ще бъдеш утре и за вечността. Решенията ни са важни.

Откровение 22:11 „Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и занапред свят.“

Очевидно Бог не насърчава нечестивите хора да вършат нечестиви дела. Това е по-скоро предупреждение. Чък Суиндол перифразира този стих така: „Вие, злосторници, правете зло и вижте какво ще се случи. И всички нечисти грешници, продължавайте да се въргаляте в калта. Пренебрегвайте Божието предложение за очистване. Ще видите какво се пази за вас. Колкото до вас, праведни и святи светии, продължавайте да практикувате праведност, да сте святи и той своевременно ще ви възнагради.“

Ако искаш да вървиш по този път, давай и ще видиш дали ще ти хареса. А вие, благочестиви хора, продължавайте да вършите това, което вършите и ще бъдете възнаградени.

3.     Последни думи на Исус.

И накрая Исус отправя конкретно предупреждение към всеки, който би променил думите на книгата Откровение:

Откровение 22:18 „Аз свидетелствам на всеки, който слуша думите на пророчеството в тази книга: Ако някой прибави нещо към тях, Бог ще прибави върху него язвите, описани в тази книга, и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от святия град, които са описани в тази книга.“

С други думи, не си играйте с книгата Откровение. Някой си казва, „Аз съм писал в полетата на моята книга, да не би това да се отнася до мен?“ Не! Пишете в Библиите си, използвайте ги. Библия, която се разпада е доказателство за живот, който не се разпада. Обичам да виждам използвани и разпадащи се Библии. Хора да подчертават в Библиите си, да пишат в полетата.

Тук не става въпрос за това. Тук се говори за човек, който съзнателно не се покорява, пренебрегва, изкривява или разводнява Писанието. Кои сме ние, че да редактираме думите на самия Бог!

Хората казват, Библията е архаична, обществото се е променило, затова тя трябва да бъде осъвременена и приведена в крак с времето. Например, трябва да приемем, че днес не можем да изискваме от хората сексуална чистота. Трябва също да помислим за промяна на дефиницията на брака, семейството и на пола. Няма да четем тези части в Библията, които не ни харесват и вместо тях ще допишем други, които съответстват на начина, по който се чувстваме.

Така се е появил демоничния ислям, а в по-ново време мормонизмът, Свидетелите на Йехова, Дъновизмът и много други опасни култове и учения.

Но Бог е непроменим, и такова е Неговото слово. То е абсолютна истина и когато се отдалечаваме от нея, ние се самоунищожаваме. Не трябва да приспособяваме Библията към културата. Нужно е да приспособяваме културата към Библията.

И след като отправя това предупреждение, Исус Христос повтаря своето обещание:

Откровение 22:20 „Онзи, Който свидетелства за това, казва: Наистина идвам скоро. Амин! Ела, Господи Исусе! Благодатта на Господ Исус Христос да бъде със светиите.“

Това са последните записани думи на Исус в Библията. „Наистина идвам скоро“. Последните думи са важни. Ако знаете, че ще умрете и ще напуснете тази земя, какви ще са последните ви думи?

Понякога смъртта идва изневиделица. Но понякога хората знаят, че умират и че това ще са последните им думи. Какво би казал на семейството си, което се е събрало край тебе, ако знаеш че това ще са последните ти думи?

На 14 март, 1883 г. умрял Карл Маркс. Икономът му влязал и казал, какви са последните ти думи, за да ги запиша? Карл Маркс отговорил, „Махай се. Последните думи са за глупаците, които не са казали достатъчно.“

Последните думи на предсказателя Нострадамус били: „Утре няма да съм тука.“

Последните думи на Пабло Пикасо били: „Пийте за мене, пийте за мое здраве. Аз не мога да пия повече.“

Римският император Юлиян се опитал да отмени официалното приемане на християнството от Римската империя. Неговите последни думи били, „Ти победи, галилеецо!“

Последните думи на вярващите са различни от последните думи на невярващите.

Стефан, първият християнски мъченик, малко преди да издъхне, казва... Ето, виждам небесата отворени и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога. И след това добавя, Господи, не им считай този грях. – подобно на думите на Исус на кръста „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“

Преди смъртта си християнският просветител, авторът на глаголицата и борецът срещу триезичната ерес Константин-Кирил Философ целува присъстващите със свята целувка и казва: "Благословен е Бог, който не ни предаде за плячка в зъбите на нашите невидими врагове, но разкъса техните примки и ни избави от тяхната гибел."

Последните думи на Йоан Златоуст били „Слава на Бога за всичко!“

Евангелизаторът Муди казва: „Земята се отдалечава, небесата се отварят пред мен. Бог ме вика и трябва да вървя.“

Oснователят на Китайската мисия, Хъдсън Тейлър, казва: „Толкова съм слаб. Не мога да чета Библията. Не мога дори да се моля. Мога само да лежа тихо в Божиите ръце като малко дете и да се доверя на Него.“

Джон Бейкън, известен скулптор от 18 век, казал на смъртния си одър: „Това, което бях като скулптор изглеждаше важно докато живеех, но това което наистина съм като вярващ в Господ Исус Христос е единственото нещо, което е важно за мен сега.“

Шотландският реформатор Джон Нокс казал: „Живейте в Христа, живейте в Христа и плътта няма защо да се страхува от смъртта.“

Джон Уесли, „Най-хубавото е, че Бог е с нас. Сбогом! Сбогом!“

Брат му Чарлз Уесли: „Ще съм удовлетворен в Твоето присъствие – удовлетворен, удовлетворен.“

А ето и последните думи на Исус: „Ето, идвам скоро.“ (ст. 12) И Йоан възкликва с молитва, „Амин! Ела, Господи Исусе!“

Думата „Амин“ означава „да бъде!“ И Библията завършва с покана:

Откровение 22:17 „И Духът и невестата казват: Ела. И който чуе, нека каже: Ела. И който е жаден, нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота.“

Думата „ела“ е любима на Господа. Преди осъждението на земята Бог заповяда на Ной да построи ковчег и когато той беше построен, Бог каза, „Елате в ковчега на спасението.“

Когато Мойсей застана посред хората, които се бяха поклонили на златното теле, каза: „Който е откъм Господа, нека дойде при мене!“ (Изход 32:26)

Бог каза в Исая 1:18, „Елате сега, за да разискваме, казва Господ; ако греховете ви са като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла въ̀лна..“

В Исая 55:1 Бог казва, „О, вие, които сте жадни, елате всички при водите...“

Исус каза на двамата ученици, които искаха да знаят къде живее, „Елате и ще видите.“ (Йоан 1:39)

Исус каза, „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.“ (Матей 11:28)

Това е сърцето на Бога. Той вика към хората и казва, елате при Мен. Какво ще стане, ако отида при Него? Духовният ми глад ще бъде задоволен, духовната ми жажда ще бъде удовлетворена.

Който иска, нека вземе даром водата на живота. Това е покана, не принуда. Бог казва, който иска, нека вземе даром водата на живота. Ако искаш, ела и я вземи. Ако не искаш, не го прави.

Дълбоко в нас всички ние сме жадни и гладни. И този свят не може да задоволи нашия глад и тази жажда. Не може да го направи чрез взаимоотношения, не може да го направи чрез притежания, не може да го направи чрез постижения, не може да го направи чрез преживявания.

Дори да имаме всичко това, пак ще останем гладни и жажди за Бога.

В книгата си „Гладен: истината за това как да си сит“ доктор Робин Смит пише за хора, които се чувстват празни след големи успехи и нарича това „глад за върховно преживяване.“ Тя пише, че Майкъл Джаксън и Уитни Хюстън, които и двамата умират доста млади, не са били убити просто от наркотици. Тя пише: „Хората мислят, че са ги убили наркотици, но не е така. Това, което ги уби, беше че те гладуваха за върховно преживяване.

Интересно! Малко преди смъртта си в разговор с доктора Уитни Хюстън казала, Отново ще преживея върховния момент. Макар и тези хора да са постигнали нечуван успех, след като постигнeш този връх в кариерата си, ти не можеш да си непрекъснато толкова успешен. Затова толкова много от тези успешни хора се чувстват неудовлетворени и посягат към наркотиците или алкохола. Празнотата ги кара да правят това.

Исус казва, „Аз ще задоволя този духовен глад. Ще удовлетворя тази духовна жажда, ако дойдеш при Мен.“

И накрая аз бих искал да отправя тази покана към вас. Ти имаш нужда да отидеш при Исус. Имаш ли увереност, че ако умреш днес, ще отидеш на небето?

Може би си казваш, Триф, аз съм още млад, няма да умра скоро. Може би няма, а може би ще. Не можеш да знаеш. Аз не знам. Никой от нас не знае. Затова трябва да живеем всеки ден с готовност Той да се върне всеки ден, защото това може да стане.

Или си казваш, първо трябва да сложа в ред живота си. Не, първо ела при Него и Той ще почисти живота ти. Ела с твоите проблеми, въпроси, пристрастявания, с твоя грях и кажи, Господи, съжалявам, прости ми, промени ме.

Ето, Аз идвам скоро. Няма да имаш време да се покаеш, когато Той дойде. Ще дойде в миг на око и ако си готов, ще отидеш да бъдеш с Господа. Ако не си, ще бъдеш възкресен за Съдния ден, за да бъдеш хвърлен в огненото езеро.

Решенията, които вземаме на земята, предопределят вечността. Решаваме тук къде ще прекараме цялата вечност.

Ако не си казал „да“ на Исус Христос, те насърчавам да го направиш сега. Нека се помолим.

 

В началото беше Словото (Йоан 1:1-14)

/проповед/

Виц. Първи учебен ден. Ученик държи химикал в ръцете си и пита седящия до него: „Брат, откъде се сменяше за кирилица?“ „Не помня, брат. Питай даскала.“

Увод: Днес е 24 май. Училищата са пусти, класните стаи са празни, абитуриенти няма да има. Но въпреки това, ние имаме повод да празнуваме и да кажем: Честит празник на българската писменост, книжовността и християнската просвета! За някои това е просто празник на българската азбука. Буквите са важни, те са формата, но още по-важно е съдържанието, което се предава с буквите.

Като християни ние знаем, че нашата азбука е създадена, за да достигне до нас преведеното на български език непогрешимо Божие Слово. „В началото беше Словото.“ Това са първите думи, които Константин-Кирил Философ превежда на български! „В началото беше Словото“ и то, Словото, е темелът, върху който се изгражда всяко успешно общество. Затова 24 май е най-вече празник на християнската просвета.

Тези думи са препратка към разказа за сътворение в Битие 1 гл. Но вместо „в началото Бог сътвори небето и земята“, Йоан казва, „В началото ... Словото. Кое е това Слово? За гърците това е бил рационалният принцип, който управлява цялата вселена. Евреите от друга страна, използват думата, когато говорят за Бога.

И Йоан продължава – това Слово беше у Бога, тоест то не беше Бог Отец. И това слово беше Бог. Това озадачаващо твърдение в първия стих на евангелието е дешифрирано малко по-надолу в главата. Там разбираме, че Йоан говори за второто лице на Божествената Троица - Божия Син Исус Христос.

В началото беше Словото. И всичко изглеждаше прекрасно. Но от Битие 3 гл. човекът обърна гръб на Бога и Бог предаде хората на „развратен ум да вършат това, което не е прилично“ (Римляни 1:28). В различна степен това се отнася за всички народи и етноси. Не правим изключение и ние, българите.

Затова днес, на 24 май, ми се ще да си спомним отново за делото на братята Кирил и Методий, и техните ученици. Ще направим това в светлината на Божието слово. Ще разгледаме именно Йоан 1:1-14, за да видим какво Библията е донесла на нашите предшественици и каква промяна може да извърши в нашия народ днес.

1. Словото носи светлина (Йоан 1:4-5,8-9)

Представете си следната картина: Празник е. Целият град се стича с радостна глъчка към близката дъбрава, където е издигнато капището. Пред него има огромен, забит в земята меч. Местният болярин, който е и жрец, пристъпва към него, коленичи и отправя молитва към него за помощ в предстоящата битка с врага. След това дава знак и няколко юнаци заколват приготвените за жертвоприношението животни. Той поръсва с кръвта им меча и ги хвърля в огромния огън, запален в средата на сборището.

Всички са във възторг, но кулминацията тепърва предстои. Встрани са вързани и няколко роби и деца, които са приготвени за жертва на боговете. Случаят е важен – предстои война, затова са нужни и човешки жертви. Страдалците плачат и викат за помощ, но радостните възгласи на тълпата заглушават техния плач. Слънцето, месечината и всички стихии трябва да бъдат омилостивени. Един след друг, първо големите, а след това и децата са убити с камъни. Жрецът издига ръце към небето в екстаз и се покланя. Цялото множество коленичи и отдава почит на идолите.

След като жертвоприношенията са приключили, започва веселбата. Под звуците на гусли хората подемат бесовски песни. Момци с калпаци и девойки с кръшни снаги излизат напред и се хващат на хорото. Хората се черпят с вино, поднесено в обковани със сребро и злато черепи на убити войници в предишни боеве. Не забравят да възлеят и на идолите. Настроението се повишава, съзнанието се замъглява и постепенно тълпата преминава в оргия...

Сигурно вече се чудите кой е този див и варварски народ? Това не е разказ на очевидец в древността, а мой опит за възстановка по сведения на презвитер Козма, патриарх Фотий, Теофан, арабския автор Ибн-Фадлан, Теофилакт Охридски и др. Тези сведения се отнасят не за някой друг, а за ... българите.

Според неподправените исторически свидетелства вярата на българите до 864 г. се определя като елинизирана варварска религия с човешки жертвоприношения и мистически обряди. Нашите предци са се покланяли на слънцето, луната и другите звезди, не на Тангра, както сме учили в училище. Покланяли са се на слънцето, но не са виждали истинската Светлина. Живели са в духовен мрак.

Само няколко години по-късно патриарх Фотий ще напише в "Окръжно послание до източните патриарси": "Но и българите, народ варварски и христоненавистен станаха толкова много склонни към богопознание и питомност, че като се отказаха от отческите си бесове и оргии и отхвърлиха заблудата на елинското суеверие, по чуден начин се обърнаха към Християнската вяра."

Как така от езически нашият народ е възприел един съвсем различен светоглед и начин на живот само няколко години по-късно?

Отговорът дава апостол Йоан:

Йоан 1:1-4 „В начало беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог. 2 То в начало беше у Бога. 3 Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. 4 В Него беше животът и животът беше светлина на човеците.“

„В началото беше Словото...“ Оттук захваща своя превод на Библията Константин-Кирил Философ, използвайки за това дадената му от Святия Божи Дух глаголица.

И дотогава в българските земи е имало християнски общности. Знаем, че ап. Павел е минавал през тях, а ап. Андрей е проповядвал по бреговете на Черно море. В края на 4 и началото на 5 век Никита Ремесиански е проповядвал сред траките.

Но до идването на Аспаруховите българи в църквите по нашите земи се проповядвало предимно на гръцки език. Ползвали са се гръцки ръкописи на Стария и Новия завет, но те са били разбираеми за малцина.

Както пише Черноризец Храбър за българите в съчинението си „За буквите“, „бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени да пишат словенската реч с римски и гръцки букви без устроение.“

Когато по поръка на императора Константин-Кирил Философ е изпратен във Великоморавия през 862 г., той приема този призив. С тази цел и с Божията помощ създава глаголицата, която по-късно намира своето разпространение в България.

Благодарение на глаголицата и особено на опростяването ѝ в кирилица, Божието слово става разбираемо за всички българи. То е онзи двуостър меч, който „пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва тайните и намеренията на сърцето.“ (Евреи 4:12)

За силата на Библията да променя не само хора, но и цели нации, големият български писател Иван Вазов казва: „Аз не зная под небето друга книга, по-могъща и тъй всеобща каквато е Библията... Там, дето Библията се знае и чете, злините са случайни, а добродетелите са трайни спътници на живота.“

Днес много се спори за това какви са били по народност Солунските братя. Изтъква се, че първоначално те са изпратени като мисионери не в България, а в Моравия от византийския император Михаил III. Спори се и за мотивите на цар Борис да се покръсти през 864 г.

Но по-важно е, че нашите просветители Кирил и Методий, заедно с техните ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий са били посветени християни. Техните сърца са скърбяли, като са виждали българите и другите народи около тях да тънат в мрака на невежество, идолопоклонство и суеверие.

Каквито и да са били конюнктурните съображения по онова време, истината е че вярата в Бога е била онази движеща сила, накарала блестящите умове на Кирил, Методий и техните ученици да създадат българската азбука. За да може тя да стане средството, чрез което Светото Писание да достигне до българите в обширната Българска държава.

Ако ние днес сме народ със своя култура, държава и история – то това дължим на дейността на Солунските братя и на техните ученици. Те изведоха нашия и много други народи от мрака на езичеството и религиозното невежество и ги насочиха в пътя на Христовата светлина.

Озарени от тази светлина, нашите прадеди превръщат страната ни в мисионерски център. В книжовните школи в Преслав, Охрид, а по-късно и в Търново, се обучават свещеници. В скрипториите на по-големите манастири се превеждат, пишат и преписват религиозно-философски произведения, жития и книги. Въпреки съпротивата на Сатана, умовете се просвещават, светогледите се променят. Езичеството отстъпва територия.

Както Константин Величков казва в стихотворението си „Св. Кирил и Методий“, „Вий пръснахте между нас/ светлото ученье ново,/ първи път от ваший глас / чухме името Христово.“

В началото беше Словото. Бог изговори Слово и каза, да бъде Светлина. И стана светлина. Преди 1155 години тя огря и разпръсна тъмнината по нашите земи. Но не напълно. „Светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана (ст.5)“

Това са хората, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Исус Христос (2 Кор. 4:4). Както по времето на Кирил и Методий, така и сега все още има хора, които живеят без Бога.

Да живееш без Бога означава да живееш в мрак. Такъв човек не знае защо живее, откъде идва и къде отива. По думите на Симеон Попов, той е като кух орех – отвън хубав, а отвътре – нищо.

Истинската светлина е Словото Исус Христос. Само тя може да освети сърцето на човека и да извади на показ всичко в него. „Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае?“ (Еремия 17:9)

Затова на днешния празник е редно да се запитаме, осветявам ли аз сърцето си със светлината на Словото? Какво виждам там, когато го чета?

2. Словото дава живот (ст.3,4)

Но за да е възможно тази Светлина да озари сърцето ни, нужно е да разберем, че Той е първопричината за всичко. Йоан казва:

Йоан 1:3,4 „Всичко чрез Него стана; и без Него не стана нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлината на човеците.“

При сътворението Бог изрече Слово и извика в съществуване живота в различните му форми. Бог е източникът на живота за всяко създание и за всичко, което съществува. Той е фонтанът на живота. И Той дава не само физически живот, но и възражда за нов духовен живот. Думата живот се използва 36 пъти в евангелието на Йоан.

Както Словото, Логосът, е било източник на живот при сътворението, както продължава да вдъхва в ноздрите на всеки човек дъха на живота (Битие 2:7), така Исус Христос е източник на живот за душата. Ефесяни 2:1 казва, „И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове.“

Именно този живот на новорождение е причината България да бъде възродена и трансформирана от една езическа и варварска страна в държава, която достига своя златен век и се нарежда до най-напредналите в духовно отношение държави в света. 

Но как ние получихме този нов живот? За него бе пролята скъпоценна кръв. Бог изпрати Своя Единороден Син на кръста.

2 Коринтяни 5:21 „Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“

Тази праведност се постига не чрез дела, тя е резултат от вяра в спасителното дело на Исус на кръста. Там Исус нанесе фатален удар на смъртта, за да отвори дверите към нов живот.

Йоан описва така този най-велик момент в човешката история:

Йоан 1:12-13 „А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, тоест на тези, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.

Братя и сестри, приятели, Исус дойде при нас, за да можем ние да отидем при Отца. Исус стана човек, за да може ние да станем христоподобни. Исус бе арестуван, за да бъдем ние свободни. Исус бе осъден, за да може ние да бъдем амнистирани. Исус бе прободен, за да можем ние да бъдем изцелени. Исус стана беден, за да бъдем ние богати в Него. Исус изпи горчивата чаша, за да можем ние да пием Живата вода. Исус взе нашия грях, за да облечем Неговата праведност. Исус каза: „Свърши се!”, за да можем ние да имаме ново начало. Исус умря, за да можем ние да имаме живот.

И най-удивителното е, че Неговата саможертва за човечеството кара всеки, който повярва в Него, да промени живота си. И често тази промяна на свой ред изисква жертва за другите.

Как иначе да обясним саможертвата за вярата, свободата и благоденствието на народа ни на такива достойни личности като първият мъченик за вярата Боян-Енравота, Евтимий Търновски, Васил Левски, Христо Ботев, Кочо Чистеменски, Харалан Попов, Димитър Пешев, митрополит Неофит, десетки свещеници и много пастири?

Йоан 15:13 „Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си.“

Един човек загубил жена си и единствения си син. Един ден видял да гори в пламъци къщата на съседите. Възрастната жена, собственик на къщата, била спасена, но в нея оставал нейния внук. Съседът не се поколебал. Влязал в къщата, грабнал детето и се спуснал по желязна тръба по фасадата на къщата, но жестоко изгорил двете си ръце на нажеженото желязо. Скоро след пожара бабата на детето починала и докато градският съвет се чудел какво да прави, се явили двама мъже, които поискали попечителство над детето. Единият бил баща, който изгубил сина си и искал да осинови момчето. Другият бил съседът. Той просто показал изгорените си ръце. Това било достатъчно. Градският съвет дал момчето на него.

Днес за настойничество над умовете и сърцата на българите се състезават много религии и идеологии. Но само Христос идва при нас и показва двете си пробити от гвоздеите на Голгота ръце.

Той дойде на земята и стана един от нас, за да умре за теб и мен. Йоан казва:

Йоан 1:14 „Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, че беше пълно с благодат и истина.“

Но веднъж въплътено в личността на Исус Христос, То продължава да живее чрез Неговите ученици, които продължават делото на благовестие на своя Учител. Тези, които го познаят и приемат, биват трансформирани от Неговата слава.

3. Словото работи и днес.

Да, Словото дойде и заживя между нас, но не всеки го позна. „Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна. У Своите Си дойде, но Своите Му не го приеха.“ (ст.10,11)

В човешкото битие има един тъжен факт. Колкото повече постигаме, толкова повече забравяме благодарение на Кого сме това, което сме. Не правим изключение и ние, българите.

Днес, макар и свободен политически, нашият народ пъшка под робството на греха. Нашата родина е раздирана от корупция, от скандали, от убийства, кражби и изнасилвания. Наркомания, порнография, проституция, алкохолизъм и хазарт вземат тежък данък и изсмукват живителните сили на България.

Днес, в условия на пандемия българите са уплашени и несигурни - за живота си, за работата си, за хляба си, за утрешния ден. Защо е така? Защото ние сме обърнали гръб на Спасителя и отново сме станали христоненавистен народ. Забравили сме оръжието, което може да ни направи силни – Божието Слово!

Имаме нужда да се въоръжим с меча на Словото, който пронизва душата и духа, да се огледаме в огледалото на вътрешния ни човек.

Но как да го направим? Какво щяха да ни посъветват Константин Кирил Философ и брат му Методий? Мисля си, че те биха казали...

... Бяха нужни десетки години труд и огромни усилия, за да може езическият ни народ да се обърне към християнството. Бе нужно кръвта на мъчениците да напои земята, за да може от нея да израстнат цветята на вярата и промяната.

Затова, не се отчайвайте. За Бога няма нищо невъзможно. Първо, нужно е покаяние. Нужни са пост и молитва.

2 Летописи 7:14 „и народът Ми, който се нарича с Моето име, се смири и се помоли, и потърси лицето Ми, и се отвърне от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха му и ще изцеля земята му.“

Ние като църква трябва да се покаем за греховете си – нашите и на народа си. И след това, биха казали Солунските братя, посветете се на делото на благовестието, като тичате с постоянство в призива, който Бог ви дава към прицелната точка Исус:

Евреи 12:1-2 „Затова и ние, като сме заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас поприще, 2 като гледаме на Иисус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, който заради предстоящата Му радост издържа кръста, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.“

Братя и сестри, представете си как ще изглежда България, ако само 10% от българите вярваха в Исус Христос и имаха страх от Бога? А ако бяха 30? 50%?

Миналата година средно на ден са умирали 296 българи. Колко от тях са имали възможност да чуят благата вест? Колко от тях са били спасени?

Ако ние като църква се покаем и работим посветено за разпространение на благовестието, нашата родина ще изглежда като райска градина. И още по-важно, десетки, може би стотици хиляди безценни души ще бъдат спасени и освободени от робството на греха и страха.

Йоан 8:31,32 „Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“

1 Йоан 4:18 „В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха.“

Искрено покаяние, усърдна молитва и неуморна работа – това биха казали Исус Христос и нашите християнски просветители. Някой ще каже, това е прекалено висока цена. Не съм готов да я платя. Трябва да гледам семейство, да работя, да се грижа за възрастните си родители...

Но ако ние започваме и завършваме деня си със Словото, преведено от Кирил и Методий, достатъчно е само да помолим Святия Божи Дух да действа чрез нас и да Му се покоряваме – там, където сме. На едни е дадено да са на фронтовата линия и да завладяват територия за Бога, а на други – да работят в тила. Да се трудят тихо и невидимо зад кулисите за напредъка на благовестието. Но всички ние сме войници в Христовата армия, а в нея няма уволнение!

Били Греъм казва: „Ние сме Библиите, които светът чете. Ние сме веруюто, от което светът се нуждае. Ние сме проповедите, които светът чува.“

Може би тези около тебе няма да прочетат друга библия освен тебе. Какво четат, когато общуват с теб?

„И тъй, идете, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века.“

Това биха ни казали и братята от Солун и техните ученици. Идете.

Ако Словото на благовестието успя да трансформира всяко общество, до което се докосна през тези 2000 години, то може да го направи и днес! Затова и в църква „Нов живот“ продължаваме да насърчаваме, мотивираме и предизвикваме хората да четат, изучават и прилагат Словото! „В началото беше Словото.“

Заключение

В началото беше Словото и то промени българския народ. Днес, когато ние отстъпихме от него, можем да бъдем променени отново. Нуждаем се от нови Кирило-Методиевци, които безстрашно да декларират победата на възкръсналия Христос над всички демонични сили и човешки философии. Готов ли си да бъдеш един от тях?

Когато Константин Философ е изпратен на диспут с мюсюлманите, при пристигането си вижда, че за да поругаят и осмеят тамошните християни, те са нарисували демонски образи отвън върху вратите на всички християни. Тогава домакините му лукаво го питат, „Философе, можеш ли да разбереш какво значи това?“

Константин Кирил им отговаря: „Виждам демонски образи и си мисля, че вътре живеят християни, поради което демоните стоят отвън, понеже не могат да живеят с тях. А където няма този знак отвън, там демоните спокойно си живеят с обитателите на дома.“

Нека да се молим и да работим, за да може Животът да съживява мъртвите и Светлината да изгрее в мрака, за да бъдат прогонени демоните от нашето мило отечество. Амин!

_________

24.05.2020 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна