/проповед/
Днес отново върнахме
часовниците с един час назад. Надявам се всички сте се наспали и не приличате
на онзи, който се оплакал на приятел: Абе, не знам какво става. Легна
да полежа - заспивам! Легна да почета - заспивам! Легна да гледам телевизия -
заспивам! Легна да спя - ееее, няма заспиване!
Надявам се всички вече сте се
събудили, защото сме в навечерието на 1 ноември – деня на народните будители. Будител
идва от „будя, събуждам“. Ние, българите, имаме нужда някой да ни извика, „Стани,
стани юнак балкански, от сън дълбок се събуди.“ Но вие се досещате че аз имам
предвид не физическо, а духовно пробуждане. Имаме нужда от нови будители.
Но ако духовното състояние на
някои хора може да се опише като летаргия, за други то е духовна смърт.
Римляни 5:12 „Затова, както
чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по този начин
смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха.“
Много наши сънародници са
духовно мъртви, защото са роби на греха и неговите различни превъплъщения: материализма,
разврата, страха, депресията, отчуждението, омразата...
Те се нуждаят от духовно
съживяване, от новорождение. Преди да се събудят, те трябва да бъдат съживени!
Може би затова не е случайно,
че точно преди Деня на народните будители ние ще отбележим една друга годишнина
– 501 г. от началото на протестантската Реформацията.
Реформацията даде Библията в ръцете
на хората. Това стана в България преди почти 150 г. Библията стана наша,
разбираема за всички българи. И като пастор на църква „Нов живот“ аз съм благодарен
на Бог, че можем точно тази и идната седмици да сме домакини на инициативата за
преписване на Библията на Библейското дружество под мотото „Нашата Библия!“ И
докато преписваме Библията да се молим Словото да стигне до всички наши
сънародници. За да преживеем духовна Реформация!
Защото само Божието Слово е това,
което може да ни реформира и да даде надежда на духовно мъртвите!
Много хора днес живеят без
надежда. Може би никога преди светът не е търсил толкова отчаяно отговори на
важните въпроси и никога преди светът не е бил така фанатично убеден, че те
нямат отговори. Днес хората казват, „Отче, прости ни, защото ние не знаем какво
правим – и моля те, не ни казвай какво да правим!
Хората вървят с бързи крачки
към пропастта, към огненото езеро с горяща сяра. Известният агностик Томас
Хъксли бързал да хване влака. Скочил в такси, дърпано от коне и извикал на
кочияша, „Побързай, закъснявам, карай бързо!“ Файтонът потеглил и Хъксли се облегнал
на седалката, и затворил очи. След малко ги отворил, погледнал през прозореца и
забелязал, че се движат в погрешна посока. Изведнъж осъзнал, че не е казал на
кочияша къде да го закара и се провикнал, „Знаеш ли къде отиваш?“ Кочияшът
отговорил, „Не, ваша чест, но карам бързо!“
Такава е съдбата на много наши
сънародници. Не знаят къде отиват, но летят със страшна скорост към втората,
духовната смърт. И нямат надежда.
Чувствал ли си се някога така,
сякаш си в безизходица? Сякаш никога няма да излезеш от бедата, в която си
изпаднал? Ако да, тогава имам добри новини за теб. . Има надежда за безнадеждните!
В момента в нашата църква разглеждаме
поредицата Даниил: смелостта да си различен, която разказва за живота на
еврейската диаспора във Вавилонски плен. Подобно на Даниил и приятелите му, Езекиил
също е изселен във Вавилон и служи като пророк сред изгнаниците. В своята книга
той описва народа на Израил като духовно мъртъв:
Езекиил 37:1-2 „Господнята
ръка беше върху мен и ме изведе чрез Господния Дух, и ме постави сред поле,
което беше пълно с кости. 2 И ме преведе край тях наоколо; и, ето, имаше твърде
много по отвореното поле и бяха твърде сухи.
Eзекиил
гледа тези безжизнени, разпръснати на бойното поле трупове, от които са
останали само сухи кости. И в тях той вижда народа си – 12-те племена на Израил
и Юда, разпръснати сред много народи. От човешка гледна точка е невъзможно те
да се съберат. Невъзможно е да се изправят отново след това поражение.
Един човек се разхождал в
Морската градина и се отбил да погледа мача на група момчета. Попитал едно от
момчетата какъв е резултатът. То казало, „Водят ни с 5:0.“ „Мале, сигурно си много
обезсърчен?“ „Защо да съм обезсърчен?“, отговорило момчето. „Ние още дори не
сме влезли в притежание на топката!“
Но много хора живеят без
надежда. Жан-пол Сартр казва „Човек не може да разчита на никого освен на себе
си; той е сам, изоставен на земята посред безкрайните си отговорности, без
надежда, без друга цел освен тази, която сам си поставя, без друга съдба освен
тази, която сам изработва за себе си на тази земя.“
Ефесяни 2:12 „по онова време
бяхте без Христос, бяхте изключени от общността на Израел, бяхте чужди на
заветите, свързани с Божието обещание, и живеехте в този свят без надежда и без
Бог.“
Така живеят много българи днес
– без надежда и без Бог. Ако не вярваш, гледай довечера новините. Но Бог има
отговор за безнадеждните ситуации. Има надежда за сухите кости!
Езикиил 37:3 Той ми каза: Сине
човешки, могат ли да оживеят тези кости? Аз отговорих: Господи Яхве, Ти знаеш.
Човешки погледнато, пророкът
би могъл да каже, „Невъзможно е тези кости да оживеят“. Абсурдно е да
предположиш, че мъртви кости могат да се съживят. Но Бог е този, който зададе въпроса
и Той е този, който има отговора.
Матей 19:25-26 А учениците,
като чуха това, твърде много се зачудиха и казаха: Като е така, кой може да се
спаси? 26 А Исус ги погледна и им каза: За хората това е невъзможно, но за Бога
всичко е възможно.
Всъщност, Бог се удоволства в
това да прави невъзможното. Но както беше казал някой, когато казваме че нещо е
невъзможно, ние затръшваме вратата пред лицето на Бога.
Няма невъзможни ситуации. Има
само хора, които се чувстват така. Но ако твоята надежда е в Бога, ти няма
нужда да изпадаш в отчаяние! Просто спри да гледаш на обстоятелствата и вдигни
очи към небето. Погледни към Бога.
Защото Той е единствената
надежда за сухите кости!
Песимистът намира проблем във
всяка възможност. Оптимистът намира възможност във всеки проблем. Не се
отчайвай. Потърси отговор в Словото.
Езикиил 37:4-8 Пак ми каза:
Пророкувай над тези кости и им кажи: Сухи кости, слушайте Господнето слово. 5
Така казва Господ Йехова на тези кости: Ето, ще направя да влезе във вас дух и
ще оживеете; 6 ще сложа и жили върху вас, ще ви облека в плът и ще ви покрия с
кожа, и като вложа дух у вас, ще оживеете; и ще познаете, че Аз съм Господ. 7 И
така, пророкувах, както ми беше заповядано; и като пророкувах, започна да гърми
и, ето, трус, и костите се събираха, кост с костта си. 8 А като погледнах,
видях, че жили и плът израснаха по тях и кожа ги покри отгоре; дух обаче нямаше
в тях.
Сигурно ти изглежда абсурдно
някой да говори на сухи кости. Представи си как Езикиил е застанал насред
полето и проповядва на тези купчини кокали. Може би си е казал, тези кости са
сухи, по тях няма кръв, няма мускули или плът, няма органи, няма тъкани, нищо
което да напомня за живот.
Знаете ли колко кости има в
човешкото тяло? 206! Мускулите са > 600, a кръвта е почти 14 кг.!
Моята дъщеря в момента изучава
анатомия в колежа. Всеки студент трябва да знае наизуст наименованието, формата
и предназначението на всяка кост. След това трябва да знаят всички тъкани,
мускули, органи и системи.
Псалм 139:14 „Ще Те славя,
защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре
знае това.“
И всичко това Бог е направил
от пръст! И ако Той го е направил, Той може да събере разпръснатите мъртвите
кости и да ги възроди за нов живот.
Сигурно за Езикиил е
изглеждало налудничаво да говори на мъртви кокали, но той се подчини. Защо?
Защото знаеше, че Божиите пътища не са като човешките пътища.
Сигурно и ти си се чувствал
така. Искаш да кажеш на някого за Бога, но ти се струва, че по-скоро мъртви
кости ще чуят, отколкото този човек. В такъв момент не забравяй, че Словото
никога не се връща празно. То ще извърши Божията воля и ще благоуспее. (Исая
55:11)
Евреи 4:12 „Защото Божието
слово е живо,
действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до
разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на
сърцето.“
Римляни 10:17 „ И така, вярата
е от слушане, а слушането – от Христовото слово.“
Храниш ли вярата си със
Словото? То е светилник на нозете ти, виделина на пътеката ти (Псалми 119:105).
Ако ти самият не ходиш в светлина, как ще я дадеш на другите?
Много от твоите близки, колеги
и приятели са духовно мъртви. Божието Слово е като прозорец в тяхната килия на
безнадеждност, през който те могат да надникнат и да видят светлината на
надеждата. Само тогава ще могат да променят посоката на живота си.
Езекиил даде Словото на
надежда на сухите кости. Те се облякоха с жили, плът и кожа, но това не беше
достатъчно, за да оживеят. Беше нужно още нещо.
Езекиил 37:9,10 „Тогава ми
каза: Пророкувай за духа; пророкувай, сине човешки, и кажи на духа: Така казва
Господ Яхве: Ела, дух, от четирите ветрища и духни върху тези убити, за да
оживеят. 10 И така, пророкувах, както ми заповяда; и
духът влезе в тях и те оживяха; и се изправиха на краката си, една твърде
голяма войска.“
Ела, Дух, и духни върху тези
убити, за да оживеят.
Големият християнски автор
Тоузър пише: „Религиозното напътствие, колкото и здраво да е, не е достатъчно
само по себе си. То носи светлина, но не може да даде зрение. Предположението,
че светлината и зрението са синоними е донесло духовна трагедия на милиони.
Фарисеите гледаха право в Светлината на света три години, но нито един лъч
светлина не достигна до техните същества. Светлината не е достатъчна. За да има
спасителна вяра е необходимо вътрешното действие на Святия Дух.“
Не е моя и твоя отговорност да
съживяваме духовно мъртвите. Колкото и да се напъваме, не можем да ги съживим.
Каква е нашата отговорност?
Римляни 10:14 Как обаче ще призоват Този, в Когото не са
повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без
проповедник?
Знаете ли какво е 1207000 км дълго, може да се увие 30
пъти около земята и нараства с още 32
км
с всеки изминат ден? Отговор: редица, образувана от хората, които не познават
Исус Христос. Според едно изследване само 2% от хората са довели друг човек до
Господа. Защо? Защото не чувстват като своя отговорност споделянето на благата
вест.
Нашата отговорност е да
споделяме Словото. Да събуждаме спящите. Святият Дух е този, който взема
Словото и Му дава сила да съживява мъртвите души и кости. Той го използва, за
да носи живот.
Сега искам да ви помоля да
затворите очите си. Помислете си за някого, който е духовно мъртъв. Вижте как
сухите му кости лежат на полето заедно с костите на милиони други. Той е духовно
мъртъв.
Може би на пръв поглед изобщо не
изглежда така. Той е в цветущо здраве, красив, умен и усмихнат... но той върви с бързи крачки към ада без надежда
и без Христос. Бог призовава теб да споделиш Словото с него.
Кажи на тези сухи кости: „Сухи
кости, чуйте словото на Господа! Той ще ви даде жизнено дихание и вие ще се
съживите. Ще прикрепи към тях сухожилия и плът, и ще ги покрие с кожа. Ще вложи
дихание във вас и вие ще оживеете. Тогава ще познаете, че Той е Господ!
Могат ли кости да оживеят? Има
ли надежда за сухите кости? За Бог няма нищо невъзможно.
Но може би и тук сред нас има
хора, които живеят без надежда. Ако още не си се доверил на Исус за спасение,
ти все още живееш в полето със сухите кости. Живееш без надежда. Но ние вярваме
в Бога на надеждата. Чуй Божието Слово – то ти казва, че Исус плати цената за
твоите грехове. Довери Му се за спасение и Святият Дух ще те възроди за нов
живот.
Един пастор от Зимбабве се
опитал да даде Нов завет на един много агресивен човек. Човекът го предупредил,
че ще използва страниците да си свие цигари. Пасторът казал: „Добре, но поне ми
обещай, че ще прочетеш страницата преди да я изпушиш.“ Човекът се съгласил и
двамата се разделили.
Петнадесет години по-късно
двамата се срещнали на християнска конференция. Човекът, който пушил цигарите,
направени от Писанията, бил вече спасен и работел като евангелизатор. От амвона
той разказал на присъстващите: „Изпуших Матей, изпуших Марк, изпуших и Лука. Но
когато стигнах до Йоан 3:16, не можех да пуша повече. Животът ми беше променен
в този момент.“
Божието Слово е живо и
деятелно. Нека използваме всяка възможност да го споделяме и да се молим
Святият Дух да работи. Защото Бог е най-великият Будител и Реформатор. Той може
да събуди заспалия, да промени най-закоравелия пушач и да съживи мъртвите кости.
Има надежда за сухите кости!
Амин!
____________________________
БПЦ Нов живот, 28.10.2018 г.
