От какво се впечатлява Бог в Църквата
Прочит: Римляни 12:5, Римляни 16:1-16
Увод
В неделя една майка oтишла да събуди сина си за църква. Почукала на вратата и той казал: „Аз няма да дойда.“ „Защо няма да дойдеш?“ Той казал: „Ще ти дам две причини: първо, те не ме харесват и второ, и аз не ги харесвам. Майка му отговорила: „Аз ще ти дам две хубави причини, поради които ТИ ЩЕ ОТИДЕШ на църква. Първо, ти си на 47 години и второ, ти си пасторът!“
Днес всички ние сме дошли, за да участваме в богослужението. Но редно е в началото да се запитаме,какво е църквата? И защо е нужно християните да ходят на църква?
Един приятел християнин изпраща всяка седмица евангелизационни послания по интернет. Преди няколко дни получил отговор: „С всичко съм съгласен, но не мога да се съглася, че трябва да ходя на църква. Аз сам вкъщи съм си църква.“ И моят приятел ме попита, „Какво да отговоря на този човек?“
Отговорих му: „Кажи му, че думата, използвана на гръцки за „църква“ е „еклесия“. Тя означава общност от вярващи. Един вярващ само не може да е църквата. Когато си сам вкъщи, ти не си църквата!“
Друга заблуда е, че църква е сграда, на която има сложен кръст. Но църквата не е сградата, така, както ти не си дрехите, които носиш. Църквата се състои от хората, които се събират в името на Христос.
Ние сме създадени да живеем в общност. Римляни 12:5 използва метафората на човешкото тяло: „така и ние, мнозината, сме едно тяло в Христос и всеки от нас сме части един на друг“.
Следователно, следването на Христос е не само вяра, но и принадлежност. Да принадлежиш означава да сижизнен орган от живо тяло, неотменна част от Христовото тяло.
Църквата е тяло, не сграда; организъм, не организация. Тя е семейство, не клуб; хора, а не място, стадо, а не кошара, вярващо събрание, а не свещено здание, болница за грешници, а не паметник на културата; ти, който се молиш, не мястото, където се молиш.
Принадлежността на тялото Христово е най-голямото благословение на християнския живот. Може би някои от вас, като онзи човек, когото споменах в началото, не са убедени, че трябва редовно да ходят на църква. Ето само десет причини (има много повече):
1. Библията казва, че трябва да ходим на църква. 2. В църква имаш възможност да се покланяш на Бога. 3. Ще получиш отговор на важни въпроси. 4. Проповедите ще ти помогнат да разбереш каква е целта и смисъла на твоя живот и да ги следваш. 5. Ще формираш нови приятелства. 6. Ще се срещаш със стари приятели. 7. Присъствието ти там е знак за ученичество. 8. Присъствието ти ще насърчи твоя пастор и лидерите. 9. Ще бъдеш насърчен в ходенето ти с Господа. 10. Ще насърчиш други хора в тяхното следване на Господа.
Не е ли странно, скъпи души, че по времето на комунизма вярващите са ходили на църква с риск за живота си, а сега, когато сме свободни, не намираме време за нея?
Общението в църква е важно за Бог. Калвин е казал: „Бог цени толкова високо общността на Своята църква, че счита за предател и отстъпник всеки, който своенравно се оттегля от коя да е християнска общност, която пази истинското служение на Словото и тайнствата.“
Църквата е важна за Христос толкова много, че Той я възлюби и даде живота си за нея (Ефес. 5:25б). Тя е невястата Христова, затова той иска да прекарва време с нас. Ние сме невястата Христова, даже и да си мислим, че никой не знае за нас.
Бог знае твоето име
В началото прочетохме Римляни 16:1-16. В този пасаж са изброени поименно цели 28 човека, членове на църквата в Рим.
Повечето от тези хора не са много известни. Прискила и Акила (ст.3) са споменати на няколко места в Библията и повечето християни знаят техните имена. Руф (ст.13) най-вероятно е бил един от синовете на Симон Киринейски, който носи кръста на Христос към Голгота (в Марк 15:21 се споменава, че Симон е баща на Руф и Александър). Епенет пък (ст.5) е първият повярвал в Азия. И накрая, Андроник и Юний „се считат за бележити“ (ст.7), защото са били свързани с Павел.
Но какво да кажем за останалите 22-ма? Ние не помним техните имена. Не сме ги срещали на друго място в Библията. С тях не са свързани разкази за големи постижения и велика вяра. Но Павел ги споменава и те са намерили място в Писанията.
Какво означава това? Първо, това означава, че Бог знае името на всеки от нас така, както знаеше имената на всеки член на църквата в Рим. 1 Кор. 8:3 казва: ако някой люби Бога, той е познат от Него.“ А Исус каза: „Аз съм добрият пастир, познавам моите овце“ (Йоан 10:14).
Сигурно си казваш, аз съм един обикновен човек. Какво мога да дам аз на църквата? Не съм харизматичен. Нямам "аура". Не съм достоен. Виж кои бяха учениците на Христос. Няколко бяха рибари. Те разбираха само от риболов. Имаше един бирник – това бяха най-мразените хора след римляните. Сред тях имаше дори терорист – Симон Зелот.
Ако трябваше аз да избирам хората в МОЯТА църква, това щяха да са последните хора, за които да се сетя. Тези не биха ме впечатлили. Но Бог не се впечатлява от впечатляващи хора. Бог не изпада в умиление, когато някой пусне огромна сума в дискоса.
Някой беше казал: „Бог не е съвършен... Първо, Бог има проблеми със слуха, защото мисли, че фалшивото пеене на 6 годишно дете е също толкова прекрасно като „Многая лета“ на Борис Христов.
Бог не може да смята. Ако можеше, нямаше да приема 20-те стотинки от пенсионера със същата радост, с която приема дарение от 1000 лв. от богат човек.
Бог не може да се концентрира. Той слуша милиони молитви през цялото време, вместо да се концентрира върху произнесените от известни проповедници или важни църковни водачи.
Бог има слабо зрение. Той не ни вижда такива, каквито сме, а продължава да ни вижда такива, каквито можем да бъдем.
Властните и влиятелни хора не са тези, които впечатляват Бога. Той се впечатлява от тези, които са активни членове на своята църква. Той е почетен от тези, които го почитат с живота си. Които му дават живота си. Техните имена Той споменава.
Забележете, че в Римляни 16 гл. Бог не споменава имената на посетителите. Той не хаби мастило за тези, които само „се отбиват за малко“. Не го интересуват тези, които идват на края на богослужението или дори само за почерпката.
Бог не ни е спасил, за да си седим по местата и да ни храни. Той ни спаси, за да се научим да храним и да се грижим за другите. Той не ни новороди, за да си останем духовни бебета, а за да се грижим за други такива. Той ни включи в семейството си, за да развиваме духовните си мускули. Той ни спаси, за да работим себеотдайно за благовестието.
Ето какво пише Павел: „Поздравете моите съработници в Христа Исуса, Прискила и Акила, които за моя живот си положиха вратовете под нож, на които не само аз благодаря, но и всичките църкви между езичниците“ (16:3,4).
„Поздравете нашия съработник в Христа Урван..., одобрения за верен в Христа Апелий (страдал за вярата си)... Трифена и Трифоса, които работят за Господа... любезната Персида, която е работила много за Господа...“ (16:9,10,12)
Някои от тези хора са приемали църквата в дома си. Те бяха работниците. Работиха здраво за Бога и Той ги почете, като ни казва техните имена. Техните имена са записани там за вечни времена и Бог иска да ги знаем.
С изключение на Акила, сред тях няма проповедници. Никой не е бил пастор, дякон, старейшина или известен учител. Да не говорим за патриарси, митрополити, епископи, архимандрити, йеромонаси и т.н. Църквата е съставена от хора, които нямат титли и не се вълнуват от позиции.
И какво са правели тези хора в църквата в Рим? Вероятно са преподавали в неделното училище, организирали са детски клубове, тинейджърски лагери, водели са библейски изучавания и домашни църкви, улични евангелизации, молитвени събрания...
Но това не беше всичко. Вярвам, че освен всичко това, още едно нещо е привлякло вниманието на Бог да напише имената им в 16 гл. на Римляни. Те се грижеха един за друг.
Библията ни казва, че Бог желае за църквата си „да се обичаме един друг“ (1 Йоан 4:7), да се обичаме един другс братска любов и да се почитаме (Рим. 12:10), да бъдем единомислени (Рим. 12:16), да не се съдим един друг (Рим. 14:13), да се приемаме (Рим. 15:7), насърчаваме(Евреи 10:25), да сме гостолюбиви (2 Пет. 4:9). Фразата „един друг“ е използвана повече от 50 пъти в НЗ. Защо? Защото сме едно тяло, едно семейство.
Ние сме едно семейство, затова се нуждаем един от друг. Бог иска не само да бъдем посетители и гости, но да сме работници в Неговата църква. Бог иска да напише твоето име.
Имената на тези християни бяха записани в Рим. 16 гл. Ако днес Павел дойдеше в нашата църква, щеше ли да запише твоето име в писмо до църквата, след като си отидеше?
Ние сме светии
В същата тази глава Павел започва с препоръка християните в Рим да приемат Фива, приносителката на неговото писмо, „както прилича на светиите“ (16:2). Както прилича или приляга на светиите?
Какво е светия? Вие сте светии. Ти си светия.
В началото на своето писмо до римляните, Павел казва: „до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии“ (1:7). Същото казва и в посланията си до коринтяните, ефесяните, колосяните и солунците. Следователно, ако не си светия, ти не си християнин и обратно – ако не си християнин, ти не си светия.
Православната църква има практика да канонизира светци. Преди време искаха да направят и Левски светец, а в момента тече „канонизацията“ на руски свещеник, служил в България.
Ние не можем да приемем за библейска тази практика. При все това, изискванията за канонизиране на светец от Православната църква напомнят за изискванията, които Бог има към всеки светия.
Първо, за да бъде някой канонизиран, той трябва първо да умре. По същия начин, не можеш да си светия на Бог, ако не си умрял за себе си. Павел пише в Рим. 6:3,4: „Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме в Исус Христос, кръстихме се в смъртта Му? Затова, чрез кръщението, ние се погребахме с Него в смъртта, та, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.“
Ако си умрял за греха и си се новородил в Исус Христос, чрез водното кръщение ти заявяваш своето новорождение и ставаш Божи светия.
Второ, освен да е умрял, за да стане светец, в живота или смъртта на един човек трябва да са ставали чудеса. Но ако ти си християнин, това се отнася и за тебе. „Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за опрощение на греховете. И ще приемете този дар, Святия Дух.“ (Деян. 2:38) Не е ли най-голямото чудо твоето новораждане и възкресение за нов живот? Не е ли чудо фактът, че си получил дара на Духа?
И трето, Православната църква отделя светците от останалите хора, като им отдава почит и дори поклонение. Това е човешка, не библейска традиция. Но Библията ни казва, че след като станем светии, ние сме отделени в друг смисъл. Гръцката дума „хаджиасо“, „отделям“, от която идва и нашата дума „хаджия“, означава всъщност „отделен“. Светия е този човек, който се отделя от греха в този свят и който се е посветил на следване на Христос. Този процес Библията нарича „освещаване“.
Ние сме отделени, но това не означава, че трябва да живеем отделно от другите. Ние сме в света, но не от него. Светлината свети най-ярко в тъмнината.
И след като сме получили Неговата прошка и сме били осветени и отделени, Бог ни е приел да станем части от Неговото тяло – Църквата.
Ти принадлежиш на Църквата. Бог те познава и иска да си верен, активен и посветен неин член.
Един човек посетил своя приятел, който бил офицер от Британската армия, в африканската джунгла. Един ден приятелят влязал в палатката на офицера и с изненада видял, че той се е облякъл в официален костюм и е седнал на маса, на която имало сребърни и порцеланови съдове.
Гостът попитал защо той е пременен така и защо седи на маса, подредена толкова претенциозно, насред джунглата. Офицерът обяснил: „Веднъж седмично спазвам тази традиция, за да си напомням кой съм аз – че съм Британски гражданин. Искам да поддържам обичаите на истинския ми дом и да живея според нормите на Британските нрави без значение как живеят другите около мен. Искам да не допусна да заменя моята родина с една чужда култура.
След като сме станали части на тялото Христово, ние имаме отговорността да се освещаваме и отделяме от заобикалящата ни култура, не да излизаме от нея. Да сме активни и посветени членове на своята църква. Бог иска да знаем, че в Неговата църква няма маловажни хора.Той знае името на всеки светия. И Той ти дава възможност да поканиш и други, които да бъдат простени, отделени от греха и осветени за служение.
Нека се помолим.
БПЦ „Нов живот“, 14.02.2016 г.
