На кого принадлежиш?

/проповед/

На кого принадлежиш? Кой е баща ти? На времето са задавали този въпрос на хората в малките градове, когато са виждали някое дете в дюкяна си или на улицата.

Една жена обичала да ходи в местния зоопарк. Там имало една „Нощна къща“, където в тъмнината изпълзявали нощни създания и във въздуха се носили нощни птици. Един слънчев ден тя влязла в изложбената зала и изведнъж попаднала в пълна тъмнина. Почти веднага след това малка ръчичка хванала нейната. Тя попитала детето: „Чие дете си?“ То отговорило в тъмнината: „Аз съм твой докато не дойде светлината.“

Аз съм твой, докато не дойде светлината. Дотогава съм твой.

На кого принадлежиш? Чий си ти? Библията ни казва, че имаме избор на кого принадлежим. Можеш или да принадлежиш на Бог, или да принадлежиш на ... другия. Имаш избор.

Но Библията е много категорична и относно нещо друго. Не ти избра пръв Бог, Той те избра. Както пише в 1 Йоан 4:19: „Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас.“ Това става ясно, когато разледаме въпроса за осиновлението в Писанието. Бог те осинови. Не си ти този, който е осиновил Него.

Тук Павел използва метафората на осиновление, защото осиновяването било практикувано от римляните. В древния Рим семействата избирали кое дете искат да осиновят. Преди да осинови детето, на специална церемония осиновителят отивал при съдията и представял доказателства в подкрепата на правото си да осинови детето в своето семейство.

Церемонията се наричала „виндикацио“. След завършване на церемонията детето било нов човек. Всякакви дългове и задължения, свързани с предишното му семейство били премахвани сякаш никога не са съществували.

С други думи, веднъж преминал през церемонията виндикацио, човек вече нямал никакви дългове. Все едно никога не е имал. Всички предишни „файлове“ били изтрити и той можел да започне начисто.

Думата „виндикацио“ означава буквално „наричам нещо свое, предявявам претенции за собственост“. И когато детето стане собственост на новия си баща, т.е., бива осиновено, то вече няма дългове. Оттам идва и другото значение на думата - оправдавам, опрощавам.

Не направи ли и Бог това за нас, когато станахме християни? Ние се родихме в нечестие и грях. Но Той ни осинови и с това изтри всички наши предишни файлове с обвинения за вина и срам. Той ни опрости всички прегрешения и провали. Той ни оправда, сякаш никога не сме грешили.

Бяхме простени от Бог, който реши да ни осинови като Свои деца.

Но процедурата по осиновяване има и друга страна. Нещо просто, но то се изисквало тогава, както се изисква и сега. За да осинови дете, бащата е трябвало да плати цена.

1 Кор. 6:20 казва: „вие сте с цена купени...“ Знаете ли, че ако искате да осиновите дете днес, това може да ви струва oт няколко стотин до няколко хиляди лева??

1 Петрово 1:18-19 казва: „като знаете, че не с преходни неща - сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден ви от бащите ви, а със скъпоценната кръв на Христос, като на агнец - без недостатък и пречист“.

На кого принадлежиш? Чий си ти?

Ако Бог те е изкупил със скъпоценната кръв на Исус, тогава би трябвало да принадлежиш на Него. И ако принадлежиш на Него, то в живота ти трябва да настъпят няколко много хубави неща.

Първо, когато принаделжиш на Бога, вътре в теб има нещо много специално. Рим. 8:11 казва, че след като си осиновен, Святият Дух заживява в теб. Той обитава в теб постоянно. Никога няма да те напусне. Той ще е с теб, когато не можеш да си намериш място от радост. И Той ще е с тебе, когато се чувстваш страшно унизен и отчаян.

И това не е всичко. Рим. 8:11 казва: „Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който живее във вас.“ Божият Дух, който обитава в теб, ти дава достъп до Божията сила, когато се сблъскваш с трудности в живота. И тази сила ни дава предимство срещу Сатана и в борбата с греха.

1 Йоан 4:4 ни казва: „...Този, Който е във вас, е по-велик от онзи, който е в света.“

Все едно участваш в състезание с друг човек. Ти си седнал в твоята Тойота. Двигателят е мощен и е на твое разположение. Трябва само да запалиш двигателя и да стъпиш на педала.

Другият участник в състезанието е Сатана. Той е яхнал „Балканче“ (колело). С Балканчето Сатана е по-бърз отколкото си ти пеша. Но този, който е във вас (Бог), е по-силен от онзи, който е в света (Сатана). Ти имаш Тойота, той има колело.

Разбира се, проблемът с много християни е, че те се опитват да се осланят на собствената си сила, за да спечелят състезанието. Те са седнали в колата си, но някакси им изглежда нечестно или ирационално да завъртят ключа на двигателя и да подкарат колата по пистата. И те слизат от колата и решават да я бутат, защото вярват, че техният успех трябва да зависи само от техните собствени усилия.

Но проблемът е, че те никога няма да спечелят състезанието по този начин. Не и ако не уповават на Божията сила. И тази сила ние получаваме от Бог, когато Той ни осинови.

Второто нещо, което получаваме, когато сме осиновени е, че ставаме 
наследници. Както посочва Библейския учен Фредерик Брус, в древния Рим бащата осиновявал син, за да може той да продължи името му и да наследи имуществото му.

Когато Бог те осинови, Той го направи, за да продължи името си. Как се наричаме ние? Християни. Това означава, че принадлежим на Христос. Ние носим Неговото име. И ние наследяваме Неговото имущество. Ние ставаме наследници на всички благословения на Бог както на земята, така и на небето.

Какво условие е нужно да бъде изпълнено, преди да можеш да получиш наследството си? Точно така, някой трябва да умре. И Toй наистина умря! И тъй като Исус умря на кръста и възкръсна от смъртта, ти и аз имаме достъп до всички благословения на Бога.

Това включва вечността, но също и благословенията тук, на земята. Както някой беше казал, вярата не е просто пай в рай, когато дойде твоя край, но е и филия в чиния докато сме в тия.

Представи си, че един много богат човек ти каже, че много се възхищава от теб и затова иска да ти направи подарък. И ти подава няколко пачки на стойност 1 млн. лева. Ти ги вземаш, благодариш и започваш да ги пъхаш в джобовете си, но пачките са много и ти не можеш да ги носиш. Затова молиш за 1 лв., за да си купиш чанта, където да ги сложиш. Мислиш ли, че човекът, който току-що ти е дал 1 млн ще се подвоуми дали да ти даде 1 лв.? Как може този, който ти е дал толкова много, да не ти даде и всяко друго нещо, от което се нуждаеш?

Това точно се казва в Римляни 8:32: „Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?“

Тъй като сега си наследник на Бога чрез Исус Христос, ти имаш достъп до всички Божии обещания.

Когато повярвах в Христос, се убедих в реалността на това обещание. Той ми даде не само спасение и вечен живот, но и заедно с това много други бонуси. Даде ми чудесна жена и три прекрасни деца. Даде ми възможност да се трудя на духовнатанива. Помогна ми да използвам всички таланти и дарби, които ми е дал в служението. Изпраща ме в различни краища на света и ме обогатява от срещите с хора от много националности. Подари ми много други неща.

Ти също имаш достъп до всички Божии обещания, ако си наследник на Бога.

И накрая, тъй като Божият Дух живее в нас и сме наследници на Бога, ние притежаваме още едно, трето предимство. Него откриваме в Римляни 8:15: „Защото не сте приели дух на робство, та пак да живеете в страх, а сте приели дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!“

Помните ли историята за малкото момченце в „Нощната къща“ в зоопарка, която ви разказах в началото? Защо той се улови ръката на жената? Защото се страхуваше. И страхът му изчезна, когато той хвана нейната ръка. Има християни, които се страхуват от много неща. Но този пасаж ни казва, че колкото повече осъзнаваме какво Бог ни е дал, толкова по-малко ставаме жертва на страха.

Знаеш ли коя е най-често срещаната заповед в Писанието? „Не се страхувай.“ Тя се среща 365 пъти в Библията. По един път за всеки ден от годината.

Причината, поради която можем да живеем без страх е, защото „по-велик е Този, който е в мен отколкото този, който е в света.“

По същия начин, по-големи са благословенията, които ми дава Той, отколкото тези, които светът може да ми даде. Всеки път, когато си спомня за Божията сила в мен и за благословенията, които Той е обещал да ми даде, аз мога да прогоня страха от неизвестното, защото Бог е в мен. Аз мога да прогоня страха от загуба или провал, защото Той обеща да се грижи за мен. Аз мога да прогоня страха да бъда отхвърлен – защото Той е винаги с мен.

Това е една от характеристиките на християнина – способността му да преодолява страха. Един атеист отишъл да проучи работата на една от благотворителните организации в Малави, Африка. Но докато бил там видял нещо, което по думите му „прави на пух и прах моите възгледи, упорито отказва да се съгласи с моите убеждения и ме кара да се срамувам поради своето неверие в Бога.

Бях убеден в огромния принос, който християнството има в Африка – силно различаващ се от работата на светските НПО-та, правителствени проекти и чуждестранни помощи. Само те не са достатъчни. Само образование и обучение не са достатъчни. В Африка християнството променя сърцата на хората. То носи духовна трансформация.

Преди избягвах тази истина, като хвалех практичния аспект от работата на мисиите в Африка. Жалко, си казвах, че спасението е част от пакета, но бели и черни християни, които работят в Африка, наистина изцеляват болните, наистина учат хората на четмо и писмо и само най-заклетият атеист би казал, че по-добре основаните от мисионери болници и училища да не съществуваха. Казвах си, какво пък, ако вярата е нужна, за да мотивира мисионерите да помагат, добре. Но за мен важното беше помощта, която оказваха, не вярата, която даваха. Но това не отговаря на фактите.

Вярата не само подкрепя мисионерите, тя се предава и на техните последователи. Това е най-важният резултат и аз не можех да не го забележа.

„Страхът от зли духове, от прадедите, от природата, от племенната йерархия ... пронизва дълбоко душевността и мисловния живот на африканския селянин. Всеки човек си знае мястото и не смее да предприеме нищо поради този страх ... Хората не са инициативни и не смеят да вземат нещата в свои ръце.

Християните са различни. Вярата им сякаш ги е освободила от тези страхове. В тях имаше живот, любознателност, интерес към света и една непосредственост в отношението им към другите, които не са характерни за традиционния африканец.

Те се отличаваха.“

Защо християните в Африка са били различни? Защо са били освободени? Защо в тях има живот и непосредственост в отношението им към другите?

Защо? Защото те вярвали в един Бог, който е „в тях“ и е по-велик от този, който е в света. Те вярвали в един Бог, който е обещал да ги благослови и да работи в живота им. Защото са Божии.

Дори един атеист може да види това.

И така, на кого принадлежиш? Чий е твоят баща?

По-рано споменах, че Бог първи ни възлюби. Не ние го осиновихме, Той беше този, който ни осинови. Но някои си мислят, че тъй като Бог ни е избрал, ние не можем да направим нищо, за да Го изберем. Но това не е вярно.

Йоан 1:12 казва: „А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име“.

Галатяни 3:26 ни казва: „Защото всички сте Божии синове чрез вяра в Исус Христос.“

Следователно, който повярва, ще бъде осиновен. Ти не си християнин, само защото си роден в християнска страна. Както казва Влади Въргала, „Вярата е личен избор, не се определя от средата, в която живееш.“

Също, не си християнин, защото са те кръстили като бебе. Не ставаш християнин, защото твоите родители са християни. Ти ставаш християнин чрез вяра в Исус Христос.

И така, на кого принадлежиш? Бог те възлюби първи. Той те възлюби толкова много, че даде Своя собствен Син да умре за теб, за да можеш да Му принадлежиш.

Знаете, че от време на време посещавам Македонския дом във Варна. Когато говорих с една жена там, я питах: Вярваш ли, че Исус е Месия, че е Син на живия Бог? Тя каза „Вярвам“. Попитах я „Съзнаваш ли, че си грешник?“ „Да“. Вярваш ли, че Исус умря и възкръсна и плати цената за твоя грях?“ Тя пак каза „Да.“ „Искаш ли да се помолиш и да го приемеш за свой Господ и Спасител?“ „Да.“

Ако и ти вярваш в тези твърдения на Божието слово, ти си спасен и осиновен от Него.

На кого принадлежиш?

Ще се молите ли с мен?

--

БПЦ "Нов живот"

13.12.2015 г.