Когато на Рождество не всичко е съвършено

/проповед/




- Коледа идва, а нямам пари и никой не иска да ми даде назаем. Вече втора нощ не мога да мигна. - Защо не каза по-рано бе? - Ти можеш ли да ми помогнеш? - Разбира се! Точно вчера ми докараха от Швейцария страшни хапчета против безсъние.

1. Рождество може да е пълно с изпитания (Мат. 2:13-15)

За много хора Коледа е време за излишни но неизбежни разходи. Време, в което си дават сметка, че са остарели с още една година, но не са забогатели и със сантиметър, все още не са изплатили кредита си и още чакат повишение в работата си. Както казва Скрудж в „Коледна песен“ на Дикенс, „ако останеше на мене ... всеки идиот, който поздравява с „весела Коледа“, трябва да бъде сварен в собствения си пудинг и заровен с клон от бодлива зеленика, промушен през сърцето му.

Коледа струва твърде много – твърде много време за пазаруване и украса, твърде много стрес да свършим всичко. Понякога точно преди Рождество някое дете ще се разболее, някой ще загуби работата си, ще се простим с някой близък. Точно преди Рождество научихме, че трябва да търсим ново място, където да се събираме.

Бедите не си вземат отпуск дори на Рождество. Това не трябва да ни изненадва. Дори първото Рождество не беше съвършено. Посред многото чудеса и радост, имаше много изпитания, много болка. Нека прочетем Мат. 2:13-15 и да видим изпитанията, болката и надеждата на Рождество.

Прочит на Мат. 2:13-15

Първo, студеният душ, който Йосиф получава, когато Мария му казва, че е бременна. Те още не са женени, само са сгодени. Йосиф е готов да я изостави, но ангелът му обяснява, че тя е заченала от Святия Дух. А защо не обясни ситуацията и на родителите и родата?! Представете си упреците, които Мария е получила като неомъжена жена, клюките и шептенето зад гърба й на сватбата: „как можа този Йосиф да направи такова нещо! Кой би си помислил, че такова хубаво момиче като Мария ще падне толкова ниско!“

Но това е само началото. Едва са се оженили и излиза заповед от кесар Август да се направи преброяване. Римските власти, подобно на нашите, са се опитвали да повишат събираемостта на данъците в империята. Това означава, че всеки мъж е бил длъжен да се върне в родното си място и да се регистрира. Йосиф не е планирал това пътуване и свързаните с него разходи. Мария трябва да ражда, сега е най-неподходящо да се пътува... Да ви се е случвало нещо подобно около Рождество?

Йосиф стяга багажа и те се отправят към Витлеем. Разстоянието е 112 км, следователно са пътували около 3 дни. Най-вероятно са пристигнали вечерта. Вече е късно и се изправят пред нов проблем: в гостилницата няма места. Как ли се е чувствал Йосиф – уж е от Витлеем, а няма къде да отседнат! Сякаш са бежанци.

Като казах бежанци, мисля си, ако Йосиф и Мария трябваше да дойдат днес във Варна, къде ли щяха да отседнат? На гарата? В някоя изоставена къща? Може би щяха да им вземат отпечатъци и да ги натирят в център за бежанци?

Но да се върнем във Витлеем. Жена му всеки момент ще роди и Йосиф се принуждава да отседнат в яслите. Там, в мръсните ясли, до миризливите животни в съседство, без лекар, без сестра, без вода, без кърпи, Мария ражда бебето и всичко е наред.

Но не за дълго. В ст. 13 Бог му се явява насън и му казва: „Стани, вземи младенеца и майка му и бягай в Египет...“ Цар Ирод иска да убие бебето.

Как би отговорил ти? Господи, стига толкова! Защо не поразиш Ирод с инфаркт или инсулт? През малко ли изпитания минахме досега? Йосиф обаче става, събужда Мария и тръгват за Египет. Пътуват повече от 300 км, вероятно са се присъединили към пътуващи търговци, за да ги пазят от разбойници. Спят край пътя, на открито в студената нощ и накрая, след дълъг и изнурителен преход за около 10-тина дни, пристигат. Йосиф намира някаква работа, наемат стая за известно време.

Неколкократно Йосиф и Мария се сблъскват с неимоверни трудности заради бебето Исус. Те са първите преследвани заради Исус. Може би не знаете, но в 20 в. заради вярата си в Исус Христос са умрели повече хора, отколкото са били умъртвени в 1 в.сл.Хр.

Йосиф и Мария преминават през много трудности, но забележете: всеки път, когато възникне сериозен проблем, Бог им помага. Той изпраща ангели, за да обясни какво се случва. Той им дава пари, за да стигнат до Витлеем и им прави резервация в яслите. Изпраща им мъдреците с дарове, за да финансира бягството на Исус от Ирод.

Бог прави същото за теб и мен. Той винаги ни помага и дава изходен път, за да се справим, когато изпаднем в беда, колкото и голяма да е тя. Той не е дядо Коледа, но ще ти даде това, от което се нуждаеш, ако го поискаш от Него. Няма да те предпазва от всяка неравност по пътя, но ще ти дава благодат, за да продължиш. Когато Рождество е пълно с трудности, помни че Бог е пълен с благодат.

Пс. 46:1 казва: „Бог е наше прибежище и сила, винаги изпитана (в друг превод – винаги на разположение) помощ в беди.

Преминаваш ли през беди и неволи на Рождество? Защо не се обърнеш към Бог за помощ?

На Рождество може да се случи да преминаваш през трудности.

2. Рождество може да е изпълнено с много болка (ст.16-18)

Болката не си взема отпуск. Преди 2 г. на Бъдни вечер при пътен инцидент в Искърското дефиле загива 43 годишен мъж от Благоевградско. Оставя съпруга и две деца сираци. Представям си как се чувства жена му, когато отива на гроба, на който пише, че е починал на 24.12. Как ли се чувстват тя и децата му на Бъдни вечер?

Рождество е много болезнено време за мнозина. Понякога поради мъка по починал близък, понякога поради болест или инвалидност. Разведените хора се ужасяват при мисълта, че трябва да преживеят още едно самотно Рождество, питайки се защо се е случило всичко това. Семействата на капитани и пътуващи с кораби чувстват липсата на своите любими повече на Рождество, отколкото в останалите дни на годината.

Рождество може да е не само пълно с изпитания, но и с болка. Господи, защо позволяваш да има толкова болка на Рождество? Истината е, че на първото Рождество също имаше много болка.

След като Йосиф и Мария отиват в Египет, Ирод се опитва да изкопчи от мъдреците информация за това къде живее „Юдейския цар“, за да го елиминира. Когато научава, че мъдреците са го излъгали, изпада в ярост и заповядва на войската си да отиде до Витлеем със специална мисия.

Войниците виждат страха, изписан на лицата на хората, докато влизат яздейки в градчето. Никой не знае защо са дошли. Сигурно са започнали да привикват всички семейства с малки деца. От тях са отделили всички с малки синове. Най-накрая са повикали семействата със синове на 2 г. и по-малки. Започват да изпълняват заповедта.

Майки, можете ли да почувствате ужаса на майките на онези деца, когато разбират защо са дошли? Сигурно войниците е трябвало да убият и някои майки и бащи, за да стигнат до децата. Колко много са викали напразно към Бог да спаси синовете им. Тези невинни деца са заклани като агнета и ужасените родители са коленичили над трупчетата им, пищейки от мъка, докато войниците се отдалечават. Никой дори не им казва защо са избити техните деца.

Но ние знаем защо – защото Исус е избягал. Господи, защо не изпрати ангел при всички семейства, за да ги предупредиш? Господи, защо не порази Ирод преди да извърши това пъклено деяние? Защо позволи да има толкова болка, страдание и смърт при раждането на Твоя Син?

Не знам дали сте си задавали тези въпроси, но мисля, че тези покрусени родители са ги задавали. Знам, че много поколения християни, а и невярващи, са се питали защо Бог позволява да има толкова болка и страдание, такова опустошение и смърт, особено на Рождество!

Защо толкова много деца, майки, бащи, умират убити от Боко Харам, от Ислямска държава? Защо само през декември 2014 г. в Африка и Азия са убити 105 християни заради вярата си? А колко биват убивани сега, докато ние празнуваме?

Господи, защо отне моя съпруг/ съпруга/ майка/ баща? Отче, защо трябва да преживея още едно Рождество сам? Боже, защо ме изоставяш тук, да страдам безпомощно в болното ми тяло? Господи, защо ме боли толкова много на Рождество? Защо допускаш да ни отнемат това място точно на Рождество?

Нямам всички отговори и дори да ги имах, не съм сигурен, че те щяха да изцелят вашата болка. Но знам едно – че Бог обещава нещо на всички нас, които преминаваме през болка: Той обещава своето присъствие.

Пс. 34:18-19: „Господ е близо при онези, които са със съкрушено сърце и спасява онези, които са с разкаян дух. Много са неволите на праведния; но Господ го избавя от всички тях.“

Къде си, Господи, когато ме боли? - Тук съм, мое скъпоценно дете. Господи, защо позволяваш да преминавам през толкова страдания? - Детето ми, нямаше да разбереш, ако ти кажех. Но повярвай ми, ти не страдаш сам. Когато не спирам болката, аз те държа винаги, винаги те утешавам, винаги съм с тебе, за да ти помогна да преминеш през нея, докато не я отнема.

На един човек открили рак, който по-късно … Toй пише относно своята реакция при поставяне на диагнозата: "Има два начина, по които можеш да реагираш на нещо такова. Можеш да кажеш: „Защо аз, Господи? Защо аз?“ Или, можеш да отидеш при Бога и да го помолиш за сигурност и надежда. Аз направих това."

Бог рядко отговаря на въпроса „Защо?“ По-вероятно е Той да не отнеме болката или мъката. Какво можеш да направиш в такъв случай? Това, което този човек е направил: да изтичаш при Бога и да го потърсиш както малко дете, което се е ударило, отива при своя баща. Ако Рождество ти носи болка, защо да не изтичаш при Отца, за да го помолиш за утеха и надежда?

Някой е казал: „Можем да живеем 40 дни без храна, 8 дни без вода, 4 минути без въздух, но само няколко секунди без надежда.“

Колкото повече остарявам, толкова повече се убеждавам, че има много хора, които живеят без надежда много по-дълго – цели дни, месеци и години. Хората могат да живеят десетки години, носейки тежкия товар на срам и вина от погрешни решения, без надежда, че ще бъдат простени, без надежда, че ще намерят мир.

Хората могат да прекарат целия си живот търсейки смисъл, цел, посока. Хората могат да живеят и умрат без абсолютно никаква надежда, че ще живеят отново, след като поемат последен дъх на земята.

Има ли хора, които живеят без надежда? Милиони го правят. Но никой не трябва да живее без надежда.

Детето, което се роди във Витлеем, което беше изкопчено от челюстите на Ирод, ти предлага повече надежда, отколкото си си представял в най-смелите си сънища. Тъй като Той живее, ти и аз можем да имаме надежда днес.

Ст. 19 ни казва, че Бебето надживява нечестивия Ирод, който се опитва да го убие. От историята научаваме, че царството на Ирод е разделено между неговите наследници. Ангел съобщава на Йосиф, че вече могат да се върнат в Израел. За пореден път малкото семейство си приготвя багажа и хваща пътя. 

Но Йосиф се страхува да се върне във Витлеем, защото там царува синът на Ирод Архелай. Еврейският историк Йосиф казва за него, че той е толкова кръвожаден, колкото и баща му. В началото на царуването си избива 3000 водачи на Израел. Бог отново се явява насън на Йосиф и го предупреждава да се засели на север, в Галилея. Той отива в Назарет, където Исус прекарва останалата част от детството си, в очакване на деня, когато ще изпълни Своята мисия.

Именно поради тази му мисия Ироди не успя да го убие. Поради нея Исус не умря като бебе. Йоан 13:1 казва: „А преди празника на Пасхата Исус, знаейки, че е настанъл часът Му да премине от този свят към Отца...“

Исус не умря във Витлеем като бебе, защото часът Му небеше настъпил. Това щеше да стане много години по-късно, когато Исус доброволно умря на кръста, за да ни даде надежда. Онова бебе в яслите порасна, за да стане Човекът на кръста и този кръст е нещото, което носи надежда на измъчените от нещастие след нещастие хора. Тези, които се нуждаят от надежда – надежда, че Бог ги познава и се грижи за тях, че може да им помогне да започнат отначало, че може да изтрие миналото им и да им даде надежда за вечен живот.

Именно затова ние празнуваме Рождество. Ние празнуваме Надеждата, която Бог ни дава чрез Своя Син: надежда за днес, за утре, за вечността. Бог не ни предлага живот без трудности и болка. Той ни предлага един живот, изпълнен с надежда чрез нашата вяра в Исус Христос.

Какви надежди са заспали в сърцето ти тази сутрин? Исус Христос – бебето, родено във Витлеем, бебето което живя, Мъжът, който умря, ти предлага надежда въпреки всички трудности, посред най-силната ти болка. В Него Рождество носи надежда.

Тази сутрин Исус Христос те кани да дойдеш при Него и да се надяваш отново. Да се надяваш въпреки всички изпитания, да се надяваш въпреки цялата болка – да се надяваш, че можеш да го намериш сега, като коленичиш в нозете Му, като повярваш в Неговото Слово, като приемеш Неговата любов. Няма ли да дойдеш и да намериш надежда в Него?

БПЦ "Нов живот" Варна

20.12.2015 г.