Monday, October 22, 2018

Царят който стана животно (Даниил 4)


/Урок по Божи суверинитет/
Чухте ли? Бойко Борисов се покаял и станал християнин. В едно интервю казва: „Неотдавна си дадох сметка, че последните 7 години се държах много арогантно. Не бях на себе си. Мислех си, че съм най-великият лидер. Но през последните няколко дни Бог ми отвори очите и отхвърлих моята гордост и се доверих на Исус. Искам през остатъка от живота си да му служа.“
Каква невероятна промяна! Но не е истина. Току-що си го измислих. Но той не е единственият лидер, който се нуждае от малко смирение. Преди 2600 г. царят на Вавилон, Навуходоносор, наистина преживя подобно събитие. Обърна се към Бога и 4-та глава е неговото свидетелство. Тя е книга в книгата.
Това е същият този цар, който завладя Ерусалим през 605 г.пр.Хр. и отведе в плен Даниил и неговите приятели. Книгата Даниил описва събитията, случили се във Вавилон и показва как Бог се е грижил за своя народ в една чужда страна. Първа глава показа как Даниил не се съгласи да направи компромис с вярата си, не яде от царските ястия и Бог назначи него и приятелите му на служба в двореца.
Във 2-ра глава Навуходоносор сънува сън, в който видя образ от злато, сребро, мед, желязо и глина. Бог каза на Навуходоносор, „Твоето царство ще бъде наследено от други царства – царства от сребро, мед и желязо. С помощта на п-р Джонатан видяхме, че с този сън Бог показа на царя, че неговото управление, колкото е великолепно да е, ще отмине и ще бъде заменено от други царства, но накрая Христос ще се върне, за да унищожи враговете си и да установи Своето вечно Царство. Историята е под Божия контрол.
А миналият път с помощта на Вальо разгледахме 3-та глава и видяхме, че царят не е научил този урок. В желанието си да увековечи своето царство, Навуходоносор издигна образ, който беше златен от главата до петите, сякаш за да каже на Бога „Моето царство никога няма да отмине.“ Всички трябваше да се поклонят на този идол, но Седрах, Месах и Авденаго отказаха. Бяха хвърлени в огнената пещ и Исус ги избави. Техният пример ни показва, че ако сме верни на Исус, Той винаги ще ни избавя – може би не от огъня, но В огъня.
Около 30 г. са минали от 3-та до 4-та глава. Царят с това трудно за произнасяне име научи, че Бог е суверен, но това стана по трудния начин. И той искаше целият свят да разбере какво Бог е направил за него. Искаше да обясни защо най-могъщия владетел в света сега се покланя на Бога на един малък, завладян от него народ. И 4-та глава представлява неговото свидетелство. То започва така:
Даниил 4:2-3 „Видя ми се добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи Всевишният Бог. Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно царство и Неговото владичество – из род в род.“
След което Навуходоносор споделя как той е бил „спокоен и благополучен“ (ст.4). Имал е богатство, власт и се е радвал на мир. Външно всичко е изглеждало наред. И след това изведнъж сънува нов сън. Кошмарът от 2-ра глава се повтаря. В ст. 5 виждаме, че той е смутен и уплашен.
Той вика всички вавилонски мъдреци, но никой от тях не може да разтълкува съня. Тогава се сеща за спеца по сънища Даниил.
В съня си Навуходоносор вижда огромно дърво, много по-голямо от Байкушевата мура, толкова голямо, че стига чак до небето и се вижда до края на земята. В сянката си то приютява полските животни, а в клоните му обитават небесните птици. И докато Навуходоносор се наслаждава на тази прекрасна гледка, сънят му внезапно се превръща в кошмар. Той вижда свят страж да слиза от небето и да заповядва дървото да бъде отсечено (ст.14).
Все пак, пънът трябва да остане да живее. И следват фаталните думи: „и нека се мокри с небесна роса, и участта му нека бъде с животните в тревата на земята; нека се измени човешкото му сърце и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена.“ (ст.15,16)
Носи (можем за кратко да го наричаме така) започва да се облива със студена пот. И чува присъдата в ст. 17: „... това изискване е по повеля на светиите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще...“
Подобно на нас, царят се нуждаеше от урок по Божи суверинитет. Бог, а не човек, е този, който владее. Бог е в контрол.
Даниил, който се е ползвал с благоволението на царя, е силно смутен. Той казва на царя, че той самият е дървото от съня, че той ще бъде изгонен измежду човеците и ще живее с полските животни, ще пасе трева като крава и че това ще продължи 7 години, докато „познае, че Всевишният владее...“ (ст.25). След това Даниил умолява царя да напусне греховете си и да върши правда, за да продължи благоденствието му.
Бог винаги ни предупреждава, преди да ни накаже. Носи имаше една година на разположение да промени живота си, но не го направи. И тогава, един ден, докато се разхождаше по покрива на царския палат и се наслаждаваше на прекрасния си град, в сърцето му се надигна гордост и той каза:
Даниил 4:30-32 „Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за дом на царството и за слава на величието си! Думите бяха още на устата на царя, когато глас дойде от небето и рече: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството се отне от тебе; и ще бъдеш изгонен измежду човеците, сред полските животни ще живееш и ще се храниш с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе, докато признаеш, че Всевишният владее над царството на човeците и го дава на когото иска.“
Цар Носи беше красив, умен и успешен владетел. И изведнъж, поради собствената си гордост, се превърна в животно. Не знам дали е започнал да мучи като крава или да вие като вълк. Но със сигурност е бил отвратителна гледка.
Ако мислите, че това е странно, има документиран психологически феномен, наречен ликантропия. Думата произлиза от гръцките думи „ликос“ – вълк и от „антропос“ – човек“. Човек-вълк. Ликантропията е форма на невменяемост, при която човекът е убеден, че е животно. Древните митове за върколаците са вдъхновени от това състояние. Днес ликантропията е обобщаващ термин за всеки случай, при който човек се смята за животно.
Един човек видял реклама за работа в зоологическата градина като помощник на ветеринарния лекар. Но когато отишъл в офиса на зоопарка му казали, че мястото вече е заето. Все пак, директорът му казал, че всъщност имат едно свободно място. Горилата им умряла неотдавна и нямали пари да купят нова. Затова можел да работи като горила. Той се нуждаел от парите, затова се съгласил.
Пъхнал се в костюм на горила и макар и да му било топло и да не можел да се почеше навсякъде, работата му харесала. По цял ден се удрял в гърдите и ял банани пред децата. Така минали няколко дни и седмици. Но един ден, докато се люлеел на въже в клетката, без да иска изпуснал въжето и паднал в съседната клетка на тигъра. Тигърът се събудил и се протегнал. Отишъл до горилата и я подушил. Тогава човекът-горила започнал да вика, „Помощ, помощ!“ Тигърът дошъл и подшушнал на ухото му, „Млъкни! Да не искаш да уволнят и двама ни!“
Знаете ли, във всеки от нас живее една малка горила. Бог направи Навуходоносор да стане външно това, което вече беше станал в сърцето си. То беше пълно с гордост и той се държеше като животно.
Защото гордостта заличава Божия образ у нас и ни кара да изглеждаме като животни.
През годините на войнстващ атеизъм у нас човешката гордост стигна дотам, че хората отхвърлиха Бога и станаха материалисти. Затова са верни думите на неврокопският митрополит Борис:
„Атеизмът е демонично явление, а материализмът - проява на животинщината в човека. И единият, и другият, доведени до последна консеквентност, означават край на всяка човечност и всяка култура. Атеизмът отрича Бога и всичко божествено в живота и човека, а материализмът отрича човека и всичко възвишено в него. Атеизмът означава победа и тържество на демоничното начало, а материализмът - победа и тържество на животинското начало в човека и живота. Атеизмът иска да демонизира човека, а материализмът се стреми да го превърне в животно. И единият, и другият, които имат еднаква същина, преследват една и съща крайна цел: разрушението на човешкия образ в човека, унищожението на човека в човека!
Навуходоносор се възгордя и Бог направи той да изглежда като животно.
Може би ти не изглеждаш като животно, но случвало ли ти се е да се погледнеш в огледалото и да се запиташ, „Какво става с мен?“ Може външно да изглеждаш добре, но гордост или друг грях да те изяжда отвътре. Ти виждаш в себе си едно животно и това не ти харесва. Този звяр разрушава взаимоотношенията ти с Бога, със съпруга или съпругата ти, с децата ти, с приятелите ти, спъва служението ти в църквата и твоята работа.
Приятелю, ако това се отнася до теб, искаш ли да станеш отново вътрешно красив? Искаш ли звярът в теб да си отиде? Ако да, трябва да направиш това, което Навуходоносор направи впоследствие.
Виждаш ли темата, която се повтаря във всяка глава дотук? Тя е, че Бог иска да научи всеки от нас, че Той владее. Не ние, а Той е Бог.
Понякога Бог трябва да накара някой да падне на колене пред Него за дълго време, за да привлече вниманието му. Искам да забележим нещо важно тук. Цар Носи ходеше на четири крака и пасеше трева цели 7 години, докато най-накрая повдина очите си към небето (ст.34). Той започна да вижда нещата по различен начин. Видя, че Бог е този, който владее.
И веднага разумът му се възвърна, той благослови Всевишния и прослави Онзи, Който живее довека.
Ако искаме да укротим звяра в нас, ние трябва да отправим погледа си към небето. И когато погледнем нагоре какво ще видим? Ще видим Всевишния. В стихове 34-37 научаваме 6 факта за нашия суверенен Бог
-        Той владее и управлява вечно. Ст. 34б: „господството Му е вечно господство, и царството Му – из род в род“
-        Той е най-велик сред най-великите. Ст. 35а: „пред Него всички земни жители се считат за нищо.“
-        Той прави това, което Му е угодно: Ст. 35б: „Той действа според волята Си сред небесното войнство и сред земните жители.“
-        Той не се защитава пред никого. Ст. 35в: „никой не може да спре ръката Му или да Му каже: Какво правиш Ти“.
-        Той никога не греши. Ст. 37б: „всичко, което върши, е с вярност, и пътищата Му са справедливи.“
-        Той изпуска въздуха на тези, които са се надули. Ст. 37в: „Той може да смири онези, които ходят горделиво.“
Когато проумеем факта, че Бог е суверен, ние се съсредоточаваме на Него, не върху себе си. Нашата реакция трябва да е да паднем на колене и да му предадем себе си и всичко, което притежаваме. Гордостта не е прерогатив само на богатите, властимащите и известните. Тя може да оплете паяжината си около нас, ако не внимаваме. Повечето от личните ни проблеми са резултат от гордост.
Гордостта се промъква в живота ни незабележимо. Когато направим нещо лошо, бързаме да обвиним другите. Когато направим нещо добро си приписваме заслугите. Това е гордост.
Когато преувеличаваме постиженията си и пренебрегваме грешките си, но съществременно преувеличаваме греховете на другите и пренебрегваме постиженията им, това е гордост.
Когато предпочитаме да живеем по своя начин, а не по Божия начин, това е гордост.
Много лесно е теоретично да се съгласяваме с факта, че Бог е суверен без да мислим как практически тази истина трябва да промени живота ни. Аз се сещам за поне две стъпки, които можем да предприемем.
Отхвърли греховете си и върши правда. Към това Даниил призова царя в ст. 27. Думата „напускам“ тук означава да издигнеш преграда между теб и греха. На Навуходоносор бяха дадени 12 месеца да се покае – не знам с колко време разполагаш ти.
Второ, покори се на Неговото господство и водителство. Предай се напълно на Неговото ръководство. Покланяй Му се, като Му даваш всичко, което имаш. Помоли Го да събори този паметник на твоята гордост поради твоите способности и таланти. Предай Му страховете си. Кажи Му, че си готов да направиш всичко за Него.
Теодор Рузвелт е считан от мнозина за най-великият американски президент. Той знаел как да живее в смирение. Понякога, преди да си легне, Рузвелт отивал с приятеля си Уилям Бийби да се разходи навън. Поглеждали към небето и търсили малка светлинка до съзвездието Пегас. Когато го откривали, заедно запявали: „Това е спираловидната галактика Андромеда. Тя е толкова голяма колкото нашия Млечен път. Тя е една от стотици милиони галактики. Състои се от сто милиарда звезди, всяка по-голяма от нашето слънце.“ Тогава Рузвелт се обръщал към приятеля си и казвал, „Сега мисля, че сме достатъчно малки. Нека да поспим малко.“
Клайв Стейпълс Луис е казал, „Гордият човек винаги гледа надолу. Докато гледаш надолу, не можеш да видиш това, което е над тебе.“
Ти можеш сам да решиш да погледнеш към небето. Или, Бог може да те накара да го направиш, както накара Навуходоносор. Какво избираш? Ще преклониш ли коляно пред Господаря на вселената?
Филипяни 2:10-11 „така че в името на Исус да се преклони всяко коляно от небесните и земните същества и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.“
За да ви помогна да укротите звяра в себе си и да приложите на практика вашето покорство на Господството на суверенния Бог, ще ви помоля да коленичите. Това може да е малко неудобно, но ако искате да демонстрирате посвещението си на Божието господство, защо да не се помолим сега на колене пред Бога?
Ако физически не можеш да коленичиш, коленичи в сърцето си, докато се молим:
О, Всевишни, аз коленича пред теб и издигам очите си към небето. Благославям Те и Те почитам. Твоето Царство е из род в род и твоето управление – вечно. Всички хора на земята сме нищо в сравнение с теб. Ти имаш властта и силата да вършиш Своята воля. Никой не може да спре ръката Ти или да ти каже, какво правиш Ти?
Моля те, укроти звяра в мен. Напускам греховете си и се покайвам поради начина си на живот. Предавам се на твоето Управление и Водачество в моя живот.
Издигам Те и Те възвеличавам, защото всичко, което вършиш е право и твоите пътища са справедливи. Ти смиряваш тези, които ходят горделиво. Моля се в името на Исус Христос, моя Господ. Амин.
____
БПЦ "Нов живот" Варна
21.10.2018 г.