/проповед/
През
1884 г. Джон Хенри Патерсън създал компания за производството на първите касови
апарати и скоро тя придобила големи активи. Той бил добър бизнесмен с усет за
детайлите и държал под око всеки отдел. В един момент се установило, че
компанията е станала обект на много обири. Патерсън бил убеден, че охраната не
си върши добре работата. Затова една нощ облякъл фосфоресциращ костюм, яхнал
бял кон и се запътил към завода. Широко отворил вратата на работилницата, взел
си няколко резервни части и си отишъл без да бъде забелязан. На следващата
сутрин уволнил охраната и назначил нова.
Защо
Патерсън уволнил охраната? Той го направил, защото тя не си вършела работата.
Не си отваряли очите. Не
внимавали.
Нека
прочетем Матей 17:1-6.
1 И след шест дни Исус взема Петра, Якова и брата му Иоана, и ги завежда на една висока планина на саме.
2 И преобрази се пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината.
3 И, ето, явиха им се Моисей и Илия, които се разговаряха с Него.
4 И Петър проговори, казвайки на Исуса: Господи, добре е да сме тука; ако искаш, аз ще направя тука три скинии, за Тебе една, за Моисея една и една за Илия.
5 А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.
6 И учениците, като чуха това, паднаха на лицата си, и много се уплашиха.
В този
текст виждаме как Бог иска да привлече вниманието на Петър, Яков и Йоан.
Очевидно с тази цел ги беше довел на планината. Често Исус отделяше учениците
си за поучение или молитва, но този път случаят беше по-различен. Едва стигнали
върха, Исус се обръща и целият му изглед се променя. Лицето му свети като
слънцето, дрехите му стават бели като светлината.
И като
че ли това не е достатъчно, но двама души се явяват и застават до Исус. Не се
казва как учениците разбират кои са те, но за тях няма съмнение, че това са
Мойсей и Илия.
Разбира
се, учениците са въодушевени. Петър казва на Исус в Мат. 17:4: „Господи, добре
е да сме тук. Ако искаш, аз ще направя тук три шатри – една за Теб, една за
Мойсей и една за Илия.”
Внезапно
над тях се спуска облак и ги засенва. В ст. 5 се казва, че от облака се разнася
мощен глас: „Това е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него
слушайте.”
Въодушевлението
на учениците изведнъж се изпарява, разтреперени от страх те падат по лице на
земята. Исус ги докосва и казва: „Станете, не бойте се.” „И те, като повдигнаха
очи, не видяха никого, освен Исус сам.” (ст.7-8)
В този
пасаж виждаме три неща. Първо, Исус искаше да привлече вниманието на Петър,
Яков и Йоан. Можете ли да си представите колко драматична е била тази опитност
за тях? Бог направи така, че те да запомнят завинаги тази среща с Него. Дълго
след възкресението на Исус тази сцена все още беше като жива в умовете им.
Йоан
вероятно говори за този момент, когато казва в 1 Йоан 1:5: „И известието, което
чухме от Него и известяваме на вaс
е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина.”
Във 2
Петър 1:16-18 Петър пише: „Бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие
от Бог Отец почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв
глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.”
Бог
искаше да получи тяхното внимание и го постигна. Бог винаги е ценял високо
вниманието, което му отдаваме.
В Исая
28:23 Той казва на своя народ: „Дайте ухо и слушайте гласа ми. Внимавайте и
слушайте думите ми.” Във Втор. 7:12 Той казва на Израел: „Ако слушате тези
наредби и ги пазите и изпълнявате, Господ, твоят Бог, ще пази за тебе завета и
милостта (другаде „завета на любовта”).”
Защо
трябва да внимаваме, когато Бог говори? Защото Бог е сключил „завет на любов” с
нас. Той иска да даде пълен дял от Своите благословения, защото Го е грижа за
нас. Но единственият начин ние да ги получим е като внимаваме на Неговите
заповеди и ги следваме.
Божият
индивидуален план за нашия живот е съвършен и добър за нас. Следователно
въпросът се следва до това искаме ли да следваме Божия план или следваме
собствения си дневен ред.
Момченце
и майка му били в аптеката. Докато майка му купувала нещо, момченцето гледало
бонбоните, сложени на гишето. Собственикът забелязал това и докато майката
плащала, казал: „Искаш бонбони ли?” Момченцето кимнало. Тогава собственикът
казал: „Вземи си няколко.” Но момченцето продължавало мълчаливо да гледа
бонбоните. Отново собственикът казал: „Хайде де, напълни си шепата с бонбони.”
Момченцето
останало неподвижно. Затова собственикът протегнал ръка до буркана с бонбони и
извадил няколко бонбона, и ги дал на момчето. То
напълнило джобовите си с тях. Когато излезли, майка му го попитала: „Защо не си
взе сам бонбони? Човекът ти каза, че може.” Момченцето отговорило: „Защото
неговите ръце са по-големи от моите.”
Изборът,
който имаме е между Божия план за живот ни и нашите собствени планове. Ако
трябва да избирам, аз предпочитам Божия план. Божиите ръце са по-големи.
Божиите планове са по-големи.
И така,
първото нещо, което виждаме в пасажа е, че Исус искаше да привлече вниманието
на Петър, Яков и Йоан. Второ, възможно е да се фокусираме върху неправилните
неща в живота.
Бог
иска да привлече вниманието ни, но твърде често ние се разсейваме от други
неща. Сигурно сте чували за Разстройство с нарушение на вниманието (РНВ). Тук
става въпрос за духовно РНВ.
Това
духовно РНВ личи от думите на Петър към Исус в ст.4: „Господи, добре е да сме
тук. Ако искаш, аз ще направя тук три шатри – една за Теб, една за Мойсей и
една за Илия.”
Какво
искаше той всъщност? Мойсей представляваше Закона. Илия представляваше
Старозаветните пророци. Бог ги събра, за да им покаже, че Исус ще изпълни
Закона и пророците, но също че Той е по-велик от тях. Петър обаче не схвана и
реши да ги постави и тримата на едно ниво.
Но след
това се спусна облака и Бог показа на учениците Своето намерение. „Това е Моят
възлюбен Син... Него слушайте.” (ст.5) И когато облакът изчезна, не видяха
никого, освен Исус.
Петър
се беше фокусирал върху „добри” неща. Мойсей и Илия бяха важни личности, чрез
които Бог бе дал своето най-важно откровение до този момент на човеците. Но
колкото и значими да бяха, те бледнееха в сравнение с Исус Христос.
Не
лицето на Мойсей светеше ярко като слънцето. Не бяха дрехите на Илия, които
бяха бели като сняг. Исус беше този, който грееше в слава и светлина, не те.
Онова,
което искам да кажа, е следното. Лесно можем да се разсеем от „добри неща” в
живота ни и да пренебрегнем най-доброто, което Бог желае да имаме.
В някои
църкви се проповядва изключително много върху една доктрина. Например, някъде
почти всеки път проповедникът говори за даването. На запад и особено в Америка
в някои църкви се говори само против аборта и за политика.
Това са
хубави теми. Вярващите трябва да се научат да заделят десятък за Бога. Ние
трябва да заявим високо, че абортът е грях. Добре е да следим и политическия
живот в страната, за да разчитаме Божията намеса и воля за България. Но не бива
да прекаляваме с тези или други теми извън благовестието. Както казва Павел,
„не зная ... нищо друго, освен Исус Христос, и то Христос разпнат.” (1 Кор.
2:2)
Ако
проповедници и църкви пропускат най-доброто заради иначе добри неща, какво
остава за останалите!
Колко
от вас имат работа в момента? Бихте ли искали да останете на нея? Аз също J. Но има опасност работата
толкова да ви обсеби, че да не ви позволява да ходите на църква. А това не е
полезно за духовния ви живот.
По
времето на Ранната църква хората не са имали почивен ден в неделя. Често им се
е налагало да се събират вечерта, защото това беше единственото свободно време.
В Деян. 20:7 и сл. стихове се разказва за това как Павел отива да проповядва на
едно такова събиране и проповядва до среднощ. Как мислите, дали не са били
уморени? (Един от слушателите, Евтих, заспива дълбоко и пада от прозореца от
третия етаж.)
Ако сте
заети в неделя, защо не дойдете в четвъртък вечер на Библейското изучаване? Или
в сряда сутринта на молитва? Събирате ли семейството си за молитва и
поклонение? Ако не го правите, трябва да се запитате по-важна ли е работата ми
от времето ми с Исус.
Освен
работата, парите са другото добро нещо, което може да ни отклони от най-доброто
– Исус. Няма нищо лошо в това да се трудим, за да имаме достатъчно да
преживяваме и да си плащаме сметките и данъците. Но е възможно да гледаш на
парите като на най-важното нещо. Павел писа на Тимотей, че „любовта към парите
е коренът на всяко зло”. Забележете – не парите, а любовта към парите.
Също,
смятате ли семейството си за нещо важно? Аз също. Но ако семейството ни ни
отклонява от отговорността ни пред Бог, това не е добре за нас. Исус каза в
Мат. 10:37: „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мен; и
който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мен.”
В Марк
8:36 Исус каза: „Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а
изгуби живота си?” Можеш да имаш всякакви „важни” и „добри” неща в своя живот.
Но ако те изместват Исус, или ако се изкушаваш да им построиш малки шатри както
направи Петър – една за работата ти, една за семейството, една за парите и още
една със същата стойност за Исус, това не е добре за теб.
Бог
иска да има първо място в живота ни. Нищо друго няма да го задоволи.
Така
че, от този пасаж научаваме следното.
Първо,
Бог иска да спечели нашето внимание. Той има план за живота ни и иска да ни
благослови. Но за да стане това, Той се нуждае от цялото ни внимание.
Второ,
ние често страдаме от Разстройство с нарушение на вниманието (РНВ). Ние се
разсейваме от „добрите” неща.
И
трето, Бог има един централен фокус.
Бог
каза в Мат. 17:5: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение;
Него слушайте.” Петър, Яков и Йоан бяха ходили на църква доста време.
Преображение се случва към края на служението на Исус. Следователно Неговите
ученици бяха ходили образно казано на църква около 3 г.
Не е ли
странно – човек може да ходи на църква цял живот и пак да не внимава на думите
на Исус. Виждал съм хора, които го правят. Те са всяка неделя на църква.
Участват в различни служения и активности. Преподават в неделното училище или
са старейшини. Но за тях важна е църквата им.
Те
участват в църковния календар и в църква казват винаги правилното нещо, но
извън нея говорят обидни думи на близките си и ги нараняват. Те обичат църквата
си, но не слушат Исус.
Веднъж
говорих с един човек, който имаше духовен и морален проблем. Казах му, че
трябва да се покае, ако иска да участва в духовния живот на църквата. Той
отговори, че не иска да обсъждаме тази тема. Не искаше да внимава на поучението
на Исус. Предпочиташе да слуша собствената си гордост.
Не съм
сигурен, че тези хора са искали да отрежат Исус. Но без значение какво са
искали, те са направили точно това, защото не са внимавали на поучението и
поправлението на Исус.
Аз
искам да слушам Исус. Не искам просто да посещавам църква и да изпълнявам моите
задължения като пастор. Искам да внимавам на това, което Той иска от нас.
Но как
да разбера какво иска Той? Ами че то е тук, в Библията. Тя е Неговото слово.
Той е Словото! Така че, ако искаш да слушаш Исус, започни от тук. Прочети
евангелията, новозаветните писма, останалите книги... Каквото и да четеш,
важното е да слушаш внимателно какво ти казва Исус. Да откриеш какво искаш да
направиш с живота си и след това да му се покориш.
Казваш,
„не ми се чете Библията“. Ако не ти се чете, трябва да се замислиш дали си
спасен. Истинското покаяние идва с глад за Словото. Гладуваш ли и жадуваш ли за
Неговото Слово? Слушай какво ти казва Исус.
И това
не е всичко! Включи се във водене на уроците в Неделното училище, на
Библейските изучавания, в хвалебния тим, води тихо време със семейството си.
Никой от нас не е толкова свят, че да не се нуждае от включването си в служение
в църква.
Може би
си мислиш, че Исус не се е нуждаел от това да ходи на църква, но Той ходеше.
Знаеш ли къде е ходил всяка събота. Или в синагогата, или в храма. Помниш ли
къде беше, когато стана на 12? Беше в храма, за да задава въпроси.
Ако
Исус се нуждаеше от това, как може да си мислим, че ние не се нуждаем?
Някой
беше казал: „Посоката, в която поемеш ще определи мястото, на което ще
пристигнеш.” Ако искам да пристигна на място, където ще бъда угоден на Бога,
трябва много внимателно да избирам пътя, по който да вървя.”
Ние
трябва да осъзнаем къде искаме да стигнем и да си дадем ясна сметка къде сме в
момента. Тогава ще видим какво трябва да направим, за да постигнем целта.
Днес
казахме, че вниманието което давам на Исус ще повлияе на посоката ми и на целта
ми. Ние трябва да превърнем нашето Разстройство с нарушение на вниманието във
Внимание към Бог, което ще ни доведе до
разбиране за
Посоката на живота ни – което ще ни
отведе до крайната ни
Цел – Небето.
Имаме
нужда не от РНВ, а от ВПЦ (Внимание, Посока, Цел)!
Преди
повече от век имало един много известен акробат на въже, Блонден. Той
забавлявал хиляди хора с умението си да преминава над Ниагарския водопад по
въже опънато на двата му бряга. Никога не залитал или падал. Но Блонден имал
тайна.
Той
закрепвал на колче на другия край на въжето една сребърна звезда. Звездата
приковавала вниманието му и го отвеждала на другия бряг. Както казва Евреи
12:2, „Нека гледаме на Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който
заради предстоящата Му радост издържа кръста, като презря срама, и седна
отдясно на Божия престол.”
Нека се
помолим.
Нов живот – Варна, 6 септември 2015 г.
